От книгата на Анна Заркова „Изгаряне“
Главният редактор, четиримата му заместници и осмицата шефове на отдели на „Труд“ замълчаха и ме заковаха с настойчиви въпросителни погледи, когато влетях в заседателната зала на „Дондуков“ 52, прекъсвайки втората планьорка в 16,30 часа.
Имаш запазено място на страница първа – отбеляза, без да губи време Тошо Тошев. – Казвай! Ясно ли е вече кой е поръчал да ни взривят?
Цар Киро! – съобщих задъхано и погледнах часовника, пресмятайки панически, че до редакционното приключване на броя остава по-малко от час и половина. – Закопчан е от отряд барети в палата му в Катуница днес, сутринта. Трябва ни веднага кореспонденция от селото, все някой е видял ареста и обиска. Нужна ни е също и документална справка за подвизите на тоя славен цигански герой.
Притеснена, че времето за писане не стига, за малко да не забележа как новината шокира колегите.
Ушите ми са хванали мазоли от сензации, обаче за такъв абсурд не бях чувал скоро – възкликна Анатоли Стоянов, отговорният редактор на политическите репортери. – Че какво зло пък е видял от нас тоя цар на ментетата?!
Според мене даже тоя циганин би трябвало да ни е благодарен – отсече Владо Памуков, завеждащият спортните страници. – Той дължи изцяло царската си слава на нашите репортажи. Без тях щеше да е световно неизвестен бивш затворник, един от многото такива… майстори на фалшива ракия.
Ами нали напролет ходи в Катуница цял екип от „Нощен Труд“ – припомни ядно Ива Йолова, която отговаря за публикациите на културни теми. – Описаха голямата му къща, заснеха оня безвкусен разкош и ние го публикувахме, сякаш става дума за покоите на Клинтън.
Журналистическото ни чувство за хумор си е нож с две остриета – добави Лилия Христовска, нашият „правосъден министър“. – Като си помисля с каква добронамерена фантазия сме писали и за тая диващина, наречена цигански съд, мешере…
Ти сигурна ли си, че точно цар Киро е поискал да гръмне редакцията? – запита Ники Стефанов, верен на принципа, че контролът е мярка за доверие. – Да не те е подвел някой? Кой ти каза?
Сигурна съм само, че Кирил Рашков е задържан по обвинение за поръчителство на атентата – отговорих. – Зная го от абсолютно сигурен източник. А дали е действително виновен Киро… нали знаеш?… Ще има думата съдът.
Да се извадят и да се анализират всички наши публикации за тоя… цар – нареди Тошо Тошев. – Да се припомни съдържанието им и да се направи уговорката, че всеки е невинен до доказване на противното. Да се вземе още днес становище от всички – от роднините на арестанта, от прокуратурата, следствието, полицията. И внимавай, Ани, публикацията да бъде обективна, без нападателен тон. На „Труд“ не му отиват прибързаните изводи, а също и ожесточението.
„Хванаха атентаторите срещу вестник „Труд“ – такова заглавие постави Ники Стефанов на дългата дописка, която му поднесох за проверка и подпис към края на деня. „Цар Киро поръчал да взривят „Труд“ – бе моето предложение за заглавие, което той отхвърли с думите: Това не можем да твърдим без достатъчно доказателства.
Циганският цар Киро е арестуван по обвинение, че е платил на наемници да гръмнат най-влиятелния вестник в България – гласеше първото изречение на информацията, наричано „лийд“ на професионален език. – При ареста в пловдивското село Катуница от дома на ромския тартор били иззети пистолет „Скорпион“ с пълнител патрони 7,65 мм, заглушител за огнестрелно оръжие и 1 патрон – 7,65 марка „ГЕКО“. При обиск у снахата на мургавия аристократ е намерен револвер „Люгер“, зареден, със заличени фабрични номера.
Соченият за цар на алкохола менте и платените от него атентатори бяха задържани под стража след успешна съвместна операция на Националната служба за борба с организираната престъпност, националното следствие и окръжните прокуратури на София и Пловдив. Нова бомба щяла да гръмне пред президентството в центъра на София тези дни, ако терористите не бяха обезвредени навреме.
С белезници в сградата на НСБОП на улица „Черни връх“ са доведени таксиметровият шофьор Даниел Котларов и безработните Валентина Иванова, Йончо Янков и Недялко Кръстев. Уликите за деянието на последните трима са несъмнени.
„Прибраха г-н Кирил Рашков по политическа поръчка – заяви пълномощник на самозвания монарх от Катуница. – Комунистите са му скроили номер, то се знае, понеже той е най-големият, борец за ромска демокрация.“
„Долна лъжа е, че някой от нас е гърмял по вестник „Труд“ – отсече друг царедворец на Киро. – Ние от „Труд“ само хаир сме видели, не знам да е писано лошо за царя.“
Ромският „владетел“ бил задържан около призори, след като цивилни и униформени полицаи блокирали безшумно цялото село Катуница и обкръжили незабелязано покоите му. „Основното ни оръжие беше изненадата, акцията протече при пълна секретност и по подобие на начина, по който действахме в случая с кърджалийския мафиот Роко“ – каза участник в сензационната спецакция. Ерджан Рашид (Роко) – богат представител на провинциалния криминален контингент, бе арестуван няколко месеца по-рано от барети по обвинение за притежание на фалшива валута.
Към Кирил Рашков не е прилагана сила от страна на маскираните ченгета, заявиха мургави наблюдатели на случилото се в пловдивското ромско село.
Според сигурен източник от НСБОП бомбаджиите, които били спазарени да взривят сградата на ,,Медиа Холдинг“, получили поръчка от „царя“ да вдигнат по същия начин във въздуха и луксозна лимузина, паркирана между президентството и Министерския съвет. По няколко хиляди долара им били обещани за втората мръсна работа, вследствие на която невинни минувачи можеха да загинат в центъра на София. По агентурен сигнал от Добрич и телефонни разговори, записани със специални разузнавателни средства, антимафиотите и следователите се ориентирали в кръга на заподозрените.
Цяла нощ, до изгрев слънце продължили разпитите на задържаните на „Черни връх“, в които участвал лично и антимафиот №1. Пред Кирил Радев задържаните направили пълни самопризнания. Те посочили своя работодател и сравнително скромната сума, обещана от него за конструирането, залагането и задействането на бомбата пред „Труд“.
(„Труд“, 28 януари 1998 г., стр. 1-13)
– Две дъщери имаш. Сигурно ги обичаш много, нали?
– Страшно – промълвил Недялко Кръстев и в очите му нахлула влага, по която полковник Кирил Радев разбрал, че въпросът е улучил слабото място на терориста…
– Добре, я си представи какво може да стане, ако двете ти дъщери си ходят по улицата и до тях гръмне нещо… Ти ми кажи, можеш ли да си представиш нещо подобно? Кажи ми честно, защото и аз имам син. Ние имаме деца… („Ако аз самият бях по-добър баща, щях в този късен час да съм при моето семейство, а не при този окаян наркоман…“ – за тази своя мисъл шефът на НСБОП призна пред мен неотдавна, след като научи, че разполагам с пълен запис на решаващия среднощен разпит на главния обвиняем за атентата срещу „Труд“.) Излей си душата, Недялко. Искам този човек, който те е подвел, който те е вкарал в капан, да си получи заслуженото. В името на нашите деца.
– Първото, което със сигурност знам за Йончо, е, че е държал клуб за проститутки на булевард,, Стамболийски „. Заедно с едно момиче – Красимира, негова съдружничка. Въртели са около 12-13 момичета. Това е било през 1996 г. След това са дошли от СИК да го притесняват, разбили са му клуба. После, доколкото знам, се е върнал в Костенец. Има един въоръжен грабеж на бензиностанция на магистралата към Пловдив. Знам го, защото веднъж, като се връщахме от Пловдив, той вика: Ей тая бензиностанция съм я обирал… Другото, което знам за него, е, че е залагал бомби в Костенец. В Костенец има също въоръжен грабеж на къща.
– Вие доста време сте живели заедно, говорили ли сте си за тези неща?
– Говорехме си главно за жени, за моите проблеми… След като ме напусна жена ми, на мен ми стана много тежко и тогава налетях на наркотиците. Цяла пролет и цяло лято бях само на наркотици… Една вечер, през ноември, към 11 часа излязох да си купя цигари и тогава Йончо ме засече. Вика след мене: Деци! Деци! Аз се обърнах и го видях. Поканих го у нас. Пихме, спахме и на сутринта му казах: Виж, аз съм наркоман. Не друг, а той ме насърчи да се лекувам и аз постъпих в клиниката в Суходол. Прекарах две седмици там и… изчезна физическата болка, абстиненцията. Обаче мозъкът ми продължава да е неадекватен в част от времето… Дори сега ми е неадекватно такова…
– Йончо какво ти каза, като донесе бомбата? Ти къде я скри?
– На балкона.
– Ами ако беше станала беля, да гръмне тази бомба на балкона?
– Ами какво да ти кажа? Лапешка работа… Е, не съвсем, Йончо беше махнал капсулдетонатора.
– Разказвал ли ти е за уменията си да прави бомби?
– Наричаше ги бебенца… Заканваше се: Като му сложа бебенцето…
– Говореше ли той за дадени жертви при бомбите, които е взривявал?
– Не, веднъж го питах: Йончо, ти убивал ли си хора? Вика: Досега не съм, но просто не ми пука: набрал съм вече толкова злоба, че ми е безразлично всичко.
– А защо той те накара ти да сложиш бомбата пред „Труд“?
– Ами просто ми каза: Похарчил си доста много пари, трябва да си ги заработиш.
– Купуваше ли ти той наркотици?
– Не. Откакто излязох от Суходол, аз не съм взимал.
– И много хубаво правиш.
– Просто реших, че трябва да се взема в ръце, да си прибера жената, да си погледна децата, да спра да се самосъжалявам. Дъщеря ми от известно време насам започна да идва при мен и аз не искам тя да ме вижда повече в отвратително състояние. Аз искам тя да има истински баща…
– Да уточним сега с теб: Как изглежда цар Киро?
– Висок, едър, с орлов нос, плешив отгоре, с шкембе, със светли очи, самонадеян, властен, безкомпромисен… Тогава на циганския съд, на мешерето де, като дойдоха ония от плевенския род, той седеше и ги гледаше надменно. Те го заплашват, псуват го, крещят на цигански. А той седи и ги гледа. И вика: Ако трябва, ще ги избия всичките, но аз съм цар… нека ми имат уважението! Ако не става, ще им затриеме рода!
– Колко време стояхте вие в Катуница?
– В 9,20 часа сутринта бяхме там. Към 10 дойде неговият род. Ние седяхме на двора, а той – вътре. Към 14 часа дойдоха другите, плевенчаните. Със слизането от колите почнаха да крещят. Сочеха и нас и викаха: Тия са българи, какво правят тук?
– Въоръжени ли бяха?
– Имаше една пушка и един автомат… Като се дигна гюрултията, Киро ни каза: Влезте в колата ми и няма да излизате, докато не ви кажа! И ние влязохме в мерцедеса. Той има трима шофьори… Както и да е, за десетина минути всичко се успокои. Започна съдът. Всеки, който искаше да говори, заставаше на улицата, а на двата тротоара бяха насядали двата рода. Говореха, от време на време се караха и се хващаха за пищовите. Цар Киро повтаряше: Искам всичко да стане мирно и тихо, да се разберем. Не искам народът ми да умира.
– Спомняш ли си какви бяха неговите думи за бомбата?
– За бомбата точно той дума не е споменал. Но, като ни викна към 9 часа вечерта и ни даде бутилката с уискито, той седеше на трона и говореше властно: Много ви благодаря за това, което направихте днеска за мен. Ако не бяхте вие, нямаше да се стигне до това споразумение.
– Какво споразумение имаше предвид?
– Той е вложил 200 000 долара в пирамидата на Акрам. От тия долари 50 000 са на другия род. Те искаха обезщетение от него на мешерето. Имаше един съдия, който пристигна с „ Мерцедес 600 SEL“. Разбраха се цар Киро да им плати 17 000 долара за година и четири месеца… Та, след като ни благодари, цар Киро ни даде по 250 долара на човек… Неговите думи, които си спомням, са тези, че демокрацията е дестабилизация на държавата. Той тогава малко политически се отнесе и вика, като гледаше към Йончо: Благодарен съм за това, което направи за мене. Оттук натам трябва да бъдем сплотени, единни и занапред имаме още много неща, които ще свършиме заедно… Аз съм длъжен да ви поддържам, деца мои. Това, което зависи от мен, аз ще го направя за вас. Ще бъдете осигурени изцяло, имате моята поддръжка.
– А как точно формулира новата поръчка?
– Вика: Това е, което искам да ви кажа. А сега можем да си пожелаем „Довиждане „, отново ще се видим с вас, разчитам на вашата лоялност. Здрависа се и с четирима ни, Йончо остана последен на вратата. Той му каза: „Изпуснах нещо!“ Йончо вика: „Да, кажи!“ Цар Киро вика: „Имам още една работа, за която ще вземете по 5000 долара, но сега не е моментът да говориме за това, шура ми е тук, и внучето… Затова след 2-3 дни или ти ми се обади, или аз ще ви намеря!
(Разпитът е снет буквално от документален запис, копия от който се съхраняват в Съдебната палата, МВР и редакцията
на „Труд“. Следствието срещу цар Киро по-късно беше прекратено със заключението, че твърденията на Недялко Кръстев не отговарят на истината.)
* * *
„Негово величество предпочита уиски“ – така озаглавихме очерка за цар Киро след кратък спор относно съдържанието му – дали да бъде сериозно разобличение на криминалните прояви на героя, или да следва игриво-ироничния тон, възприет от нашите репортери при предишните писания за мургавия бос.
Провъзгласеният преди 18 години за цар на българските цигани Кирил Рашков от пловдивското село Катуница твърди, че произхожда от монархически род. Неговият баща Гого бил именуван цар – също като настоящия самодържец. И той – както наследникът на „трона“ му впоследствие – прекарал известно време в комунистическите затвори. Отначало Гого предпочел каторга пред възможността да издаде къде е закопано фамилното имане. Като видял обаче „дебелия“ край, харизал на народната власт златото (ама не всичкото!) и бил пуснат по живо, по здраво. Преживял около две петилетки след изпитанията в пандиза и предал Богу дух, оставяйки солидно наследство на опечалените роднини.
За Кировия дядо няма претенции да е бил благородник (сам царственият внук признава, че предтечата му е обикновен богат турчин от Стамбул) и мургавите историци още спорят дали династията започва с Киро или с баща му. Тъй или инак, Киро се възцари преди всичко в качеството си на най-прочутия от босовете в съвременното нелегално производство на алкохол. Преди да хване юздите на съмнителния ракиен бизнес, той бе известен предимно със 7-те си влезли в сила присъди за злоупотреби, наказуеми общо с 30 години затвор.
Посветените разказват, че царският дворец в Катуница представлява триетажна къща с пет входа, цялата в резбовано дърво и дялан мрамор. Приземният кат е увенчан с голяма тераса, годна да побере без затруднения цял цигански оркестър. Три кухни, четири спални, гостна и механа в мазето са помещенията, обитавани в сговор от царя, царица Костадинка, сина им Ангел, снаха и потомство. Дебели персийски килими, френска камина и подово отопление сгряват душите и телата на техни величества. Уют в покоите внасят светли бутикови мебели, тапицирани с чиста коприна в цвят пепел от роза.
Царската фамилия се отличава с благородство и щедрост, твърдят неколцина от благодарните поданици. Но тези похвални качества остават неразбрани от магистратите в съседните на царството околии. Четири години се напъваха асеновградски и пловдивски прокурори да приберат в затвора снахата Гиргина, която е съдена 6 пъти за присвоявания на чуждо имущество. Малко след като те успяха в антимонархическата си акция, сам държавният глава д-р Желю Желев демонстративно помилва крадливото височество. Принц Ангел пък, за когото се говори, че имал амбицията да стане ромски Кирил и Методий, беше окошарен в съседна Гърция, преди да успее да създаде нова азбука за мургавите си събратя. Амбициозни гранични служители арестуваха и царската дъщеря Събка при опит да влезе у нас през ГКПП – Кулата, с фалшив задграничен паспорт.
Самият цар Киро нееднократно заявява публично, че изпитва гордост от принадлежността си към ромския етнос. „Джелем, джелем“ е любимата му песен, която изпълнява пред отбрана публика на микрофон. Величеството свири уверено на акордеон, кара мерцедес, носи копринени ризи, „защото не се мачкат“, хапва с най-голям кеф дивеч, харесва закръглени жени, употребява най-често домашна ракия, но предпочита старо уиски: „22-годишно.“
(„Труд“, 28 януари 1998 г„ стр. 12)