От книгата на Анна Заркова „Изгаряне“
Пак са убили полицай!
Лошата новина гръмна по радиото в събота, когато почивах с мъжа ми и децата в малката ни вила под връх Ком.
„Сержант Васил Ценов е покосен от куршум при схватка с двама тежковъоръжени бандити в центъра на София“ – съобщи репортерката от „Хоризонт“. Това бе единствената програма, достигаща до затънтеното китно село, за което обичах да казвам, че е забравен на земята кът от рая.
„Патрул от Пето РПУ тръгнал по сигнал за кражба в склад на магазин за компютри „Правец“ – поясни журналистката, моя позната. – В мазето на улица „Цар Симеон“ № 78 Васил пръв отворил вратата на склада и осветил с фенерче местоположението на бандитите. Деветмилиметров куршум от пистолет пробил челото му и причинил моментално смъртта му. Граната ранила други двама от групата на силите на реда. Спецотрядът за борба с тероризма е обезвредил въоръжените бандити. От рани, получени при завързалата се престрелка, в „Пирогов“ е починал крадецът Бойко Виденов. Съучастникът му Константин Бочев бил задържан и предаден на следствието. Командоси го пазили от гнева на полицаите, които отново загубиха колега и приятел. „Искам да дойде прокурор!“ – крещял престъпникът, преди да го изведат с белезници от мазето… При оглед на местопрестъплението по-късно бил открит пистолет „Вайкал“ с лазерен прицел, 20-сантиметров заглушител и 70 патрона.“
Край на семейния уикенд – обяви не без известна жлъч съпругът ми, знаейки от опит, че в подобни случаи съм непреклонна: „Когато има екшън, аз трябва да бъда в редакцията, събираме багажа и се връщаме в София!“
Мамо, пак с твоите номера! – възнегодува синът ми. – Преди два часа минахме през Петрохан… сега обратно… И като стрела да литнеш, пак няма да вдигнеш полицая от гроба.
Ще дойда с теб в София, само ако ми купиш ново домино – постави условие Катя, забелязала явно, че в подобни случаи сговорчиво обещавам и мило, и драго. По двучасовия път към София децата заспаха в колата. Костадин шофираше мълчаливо и никой не ми пречеше да мисля упорито: Що за апаши са тези, които отиват да крадат от мазе въоръжени до зъби? И що за прокурори са онези, които убийците зоват на помощ?
Когато старият ни форд спря на „Дондуков“, вестникът с информацията за кръвопролитието вече потегляше за печатницата.
Докато ти си почиваше, дежурните в криминалния отдел се справиха отлично със събитието – от оценката на Ники Стефанов хем ми олекна, хем ми натежа, изпитах чувство на вина заради отсъствието си. – В днешната ни публикация обаче висят без отговор доста въпроси. Разчитам утре на страница 13-а всичко да се изясни.
* * *
Няколко дни преди гибелта на Васил убийците му били обрали същия магазин, научих малко преди края на съботния ден от съпруга на сестра ми – оперативен работник от служба „Издирване“ към Столичната дирекция на вътрешните работи. Неотдавна се получил агентурен сигнал, че двамата гангстери готвят нов удар. В продължение на три дни цивилни наблюдавали зорко обекта на ъгъла на улиците „Сердика“ и „Цар Симеон“. Веднага след като секретният пост бил свален, двамата упорити разбойници започнали да разбиват стената, за да влязат в склада.
Нищо друго не знам – увери ме зетят Симо, но без да се кълне в искреността си. – Добре ти е известно, че шефовете ми от СДВР не разрешават да споделям с теб служебни проблеми. Все пак ще ти помогна малко – ще ти дам телефона на един колега на Васил, оправяй се! Само питай внимателно, защото момчетата и без това са бесни – да не ги ядосаш…
Млад мургав сержант, покрусен от смъртта на партньора си, ме прие в дома си към полунощ. Близо час си шушукахме в кухнята, внимавайки да не будим жена му и бебето зад панелната стена в гарсониерата в „Младост“.
Васко шофирал патрулната кола, с която екипът на Охранителна полиция се отзовал на сигнала за опит за обир. Той изпреварил другите и влязъл пръв в мазето, бил смел и амбициозен. Изстрелът го повалил изневиделица, съвсем изненадващо за всички присъстващи. Трима униформени били посрещнати с кръстосан огън минута по-късно, когато се опитали да изтеглят ранения си колега. Те се скрили зад тухлен зид и отговорили на стрелбата, обаче боеприпасите им свършили скоро. Съпротивата на бандитите продължила и след пристигането на баретите. Четирима командоси хвърлили в мазето ослепяваща граната и под прикритието на специален щит успели да извадят безжизненото тяло на сержант Васил Ценов. „Умря ли полицаят, има ли убити, искам прокурор!“ – повтарял барикадиралият се Константин Бочев, когато на разговор с него изпратили психолог от отряда за борба с тероризма.
Нека смъртта на полицая да тежи на съвестта на Татарчев и Рашков! – каза министър Богомил Бонев в телевизионен репортаж, излъчен с последната емисия на БНТ.
Началниците на загиналия всъщност не са си свършили хубаво работата – не му остана длъжен главпрокурорът.
* * *
Прибрах се вкъщи в малките часове на неделята, легнах си гладна и не можах да заспя до зори. Непрекъснато се питах дали само злата случайност бе отнела живота на 30-годишния полицай.
Можеше ли кръвопролитието на ул. „Симеон“ да се избегне? – бях задала този въпрос на партньора на Ценов и той отговори:
Да, можеше!
Ако доброто ченге беше тръгнало да обезврежда разбойниците не с героизъм, а с кадърен професионален план, то най-вероятно щеше да оцелее…
Реших, че именно тази теза трябва да развия в коментар на страница 13-а, след като съмне. Ще осведомя читателите, че сигналът за готвената взломна кражба е бил получен няколко дни преди смъртоносната престрелка. Общоизвестно правило за работата в МВР е, че всяка предизвестена антиапашка акция се извършва по план, съставен и подписан от офицер от оперативните служби. Тази акция трябва да бъде поверена на специалистите от сектор „Кражби“, какъвто има във всяко районно управление. Не бива планираната спецоперация да се оставя в ръцете на охранителни полицаи. Още по-малко пък да се допуска първи в нея да се изявява шофьор, какъвто е бил покойният Васил Ценов… Малцина читатели ще знаят, че в плана на подобни акции преди всичко влиза предварително проследяване на крадците. То е работа на опитните служители от прочутото БОИ, сиреч Бюрото за оперативно издирване, във вътрешното ведомство. Тяхна задача е да дишат във врата на бандитите, да хванат момента, в който те влизат в мазето, да ги разгледат – дали са въоръжени. Та нима един автомат може да се скрие лесно от бдителния полицейски поглед?… Предварителният план трябва да влезе с всичката си сила в точно определен момент, когато хайдуците са вътре, при желаната плячка. Ако такъв план съществуваше, в него едва ли щеше да бъде предвидено пръв на местопрестъплението да проникне шофьорът. И да светне с фенерчето така, че да е най-лесно на разбойника да го гръмне в челото.
Колеги на Ценов пред мен предположиха, че ако план за акцията поначало не е имало, той вече е съставен от гузните началници. И не е чудно вината за необмислената смелост да понесе не друг, а мъртвият смелчага. Същото стана, когато разстреляха полицаите в кварталите „Белите брези“ и „Надежда“. Наркотрафиканти убиха на 6 декември 1993 г. в „Надежда“ капитаните от столичната полиция Андрей Григоров и Дафин Тодоров. Офицерът Марин Чанев и сержантът Георги Георгиев от отряда за борба с тероризма пък загинаха от полицейски куршуми на 14 януари 1994 г. в „Белите брези“ при операция, небрежно планирана от шефовете им… И в двата случая тогава ние, журналистите, не се посвенихме да обидим паметта на загиналите спецченгета с предположения, че са били обвързани с мафиотите.
…Това ще бъде само едната гледна точка в статията, която предстои да напиша… – мислех упорито и в 5 часа призори сънят все още не беше докоснал очите ми. – Като коментирам, трябва и да подчертая, че полицаите можеха по-ловко и спокойно да хванат взломаджиите, ако не бяха непрекъснато обвинявани в некадърност… ако не бяха укорявани, че с две леви ръце ловят разбойници и затова прокурорите са принудени по-късно да ги пускат. Сержантите са искали да хванат крадците с компютрите в ръцете, и то тъкмо в мазето… Защо ли? Защото, ако апашите бяха заловени с плячката на следващата пряка, адвокатът им щеше да каже: О, моят довереник е намерил този компютър в боклука на улицата. Ако пък бяха спипани да копаят дупката, без да са стигнали до електрониката, същият адвокат щеше да рече: О, моят клиент е бил пиян, човъркал е в стената безцелно, в нетрезво състояние… С други думи казано, престъплението не е консумирано и прокуратурата невъзмутимо ще пусне поредния хайдук на свобода.