Галя Александрова-Тодорова
Електронна рецепта… Историята е от 17.10.2023. Лична моя, не преразказана от трето лице…
Сутринта бях на поставяне на импланти. Бързам да уточня – не бюст (защото една моя приятелка беше в шок, да не би да съм го увеличавала.Слава Богу, Господ не ме е ощетил от това). Зъбни импланти… Защото пък. в годините, бях достатъчно немарлива към зъбите си… Та… след никак приятната процедура, която е свързана с рязане и шиене, и пробиване на кост, сякаш се дупчи дупка в стената за картина, денталният ми лекар ми изписва антибиотик.
След цялото това рязане и къртене, и шиене, зъболекарят ми е е пропуснал да се информира, че от понеделник, тези, хартиени рецепти не важат. Определено бях информирана, но омотана от упойките все още, реших, че може би може и да ми отпуснат антибиотика, още повече, че дори в лице ми личеше, че съм преживяла прясна операция, с лекия отток, който имах…
Уви… Влизам в Санита, на бул. Генерал Колев… Аптека, която сбира някакви бивши, ама много бивши аптекарки, отвратени от живота, но със сигурност доволни на какво да е заплащане и попадайки на първата, поглеждайки хартиената рецепта, чувам: Вижте Я, дошла днес, с хартиена рецепта, да търси Аугментин…
Опитвам да запазя спокойствие, звъня на GP-to си, за да я помоля да й изпратя снимка от хартиената рецепта и да издаде съответната електронна. Тя – прекрасна жена, на възраст, тъкмо тръгва след първа смяна, предполагам вече прегледала и лекувала поне няколко сериозно болни пациенти, но пък ми е наистина личен, истински лекар, приятел, повече от 30 години и казва: давай, ще оправим всичко. Изпращам, тя създава съответната електронна рецепта…
И аз, докато стоя пред гишето в тази безумна Санита, съм горда за миг, че съм преборила новата система… Да, ама не! Получава се тази електронна рецепта, изискуема рецепта, но същата отровена от живота женица, която ме караше преди минути да звънна на личния си лекар да го помоля да ми изпише Аугментин, с нескрито удоволствие ми съобщава, че Аугментин няма, няма и в никоя друга аптека, но че новата електронна система, не й позволява да ми даде заместител… и я виждах, как с удоволствие чака да ме махне от главата си, без значение какво всъщност налага аз да пия този антибиотик… Страхотно… а аз съм с 10-на шева в устата, пресни… Малко по-късно, минути след това, звъня на GP-to отново. Тя вдига, чака ме, самоотвержено в извънработно време й и обяснявам, че Аугментина от хартиената рецепта го няма, но те препоръчват, видите ли, аптекарките вече препоръчват, тя да си канцелира предишната рецепта, електронна и да ми изпише нова, с Амоксиклав… Тя ме пита в този момент, какъв точно вид, в каква опаковка, защото има няколко поне.. Същата леля аптекарката, от същата Санита, ми казва – ама то има само един Амоксиклав… GP-то ми след битка с бавния сайт на НЗОК канцелира липсващия Аугментин и изписва по някакъв нов код Амоксиклав, доколкото бавната система й позволява.
Въпросната електронна рецепта, пристига в нов код, обаче… оказва се, че тя ми е изписала Амоксиклав от опаковка в 14 хапа, ама те имали същия антибиотик, но в опаковка от 20 хапа и той бил с друг код и втората рецепта, пак трябва да се канцелира и да се изпише за 20-те хапа, нов код, 3-та рецепта… Само да вметна, медицина, никога не съм искала да уча… И пак да кажа, че съм пациент с няколко шева, пресни, в устата… Юрист съм по образование… но вися 30-та минута в аптека с лели, готови да добавят още 500 лева към пенсията, но отвратени от всичко, щото чорбаджийката не дава и 5 лева в повече към 500-те…
Към 40-тата минута се получава заветната рецепта, с правилния КОД и с наличното лекарство… и го получавам… Имах усещането, че те бяха вече ужасени, че имат лекарството от въпросния код, но бяха още по-ужасени, че няма как да ми го откажат… И им обясних, възпитано, че онзи ден, съдружника ми си купи тензух за ракията, която прясно беше варил, за да я изпари, от тях… и че стават само за това… плюс някой апарат за кръвно и лейкопласт, клещи за кожички и пили, плюс някой шампоан, но си дадох сметка, че дори и те не са виновни за този ад…
И се зачудих, ако бях спешен случай… Ха… Пропуснах да добавя, че при първото ми влизане в аптеката, на едното гише имаше лекар от Окръжна болница Варна, който беше дошъл по чехъл и облекло, в пълна истерия, да види от някакво падащо меню, какво точно лекарство, спешно трябва да изпише на пациентката си, която лежеше в кабинета му, за да не я върнат за 3-т път… а тя наистина и явно е болен човек, при това спешен…
Историята тук, някак приключи… Даже не съм убедена, че ми трябва антибиотик, но нейсе… превантивно е… Но това, покрай всичките войни, малоумщини и кошмари, в които живеем от три години и повече… Защо?
Има три-пет-шест фирми в България, на лелюни като Арсена Сербезова, която явно мечтае да стане още по-квадратна, отколкото е и да се омъжи за 8-ми път, то друго няма какво да й се случи преди да си иде от този свят. Фирми, които изнасят лекарствата ни на тройни цени по целия свят… Не беше ли по-лесно да ги пипнат!? Да им забранят!?
Всъщност, целта на всичко това беше да благодаря на Веска Дичева, че ми е лекар. Истински, повече от 30 години. Че е била винаги до мен, в най-кошмарните ми дни, днес също, макар да не мога да го обявя за кошмарен, беше просто сложен, а да и да ви светна една жълта лампа, че след 10 години, ни лекари, ни зъболекари ще имаме… Може би и народът ще е още по-оскъден като бройка и че живеем в сапунен мехур, който, със сигурност скоро ще се спука…
Но пък, ако утре ви текне носа, с новите електронни рецепти е по-добре първо да си изберете аптека, от която ще си купувате евентуално изписаните лекарства. Да минете през нея, да ги помолите да ви пуснат наличностите на антибиотици, които имат за поне още час напред, с кодовете. Тогава чак да потърсите лекар. После, да предоставите на лекаря си, след прегледа, списъка с наличните антибиотици в избраната аптека, той да си избере един от тях… да създаде правилният код, та белким с едно влизане, получите и правилното лекарство…
Нещо е тъпо и сбъркано… обърнато с хастара навън… но е факт… днес, тук и сега. И има едно нещо, което обяснява всичко, винаги… от Библията: Отче наш, прости им, защото те не знаят какво правят… И с това изчерпваме сякаш всичко.
От фейсбук