Д-р Тони Димов*
Сядам да пиша тази статия, като вземам повод от интервюто на уважаваната колега доц. д-р Наталия Киселова, публикувано във вестник „Труд” под заглавие „Дано занапред не се коват закони на инат и на парче“. В него тя говори за ниското качество на законодателството в бившето вече 44-то Народно събрание и за явната необходимост от задължителна предварителна оценка на въздействието за всички законопроекти.
Вземам повод и от безпрецедентното обръщение към политиците, което направи многоуважаваният бивш конституционен съдия, сега пpeдceдaтeл нa Cъюза на юристите в България Владислав Славов – през януари т.г. от сайта Де Факто той ги призова да включат повече юристи в листите за предстоящите парламентарни избори.
Представяте ли си докъде сме я докарали! Да се молим на тези, които ние посочваме, избираме и упълномощаваме да ни представляват в Народното събрание – да им се молим да не приемат закони, които не защитават нашия и публичния интерес, а целят единствено да угодят на себе си или на някой „наш“ ръководител, или да „размажат“ някой „чужд”…
По същество – ние няма нужда да си пожелаваме да има задължителна предварителна оценка на въздействието за всички законопроекти, защото нея я има по закон от 5 години насам – само че законът трябва да се спазва. Ако трябва да стискаме палци законът да се спазва от законодателите или да им се молим за това – да задават модел за поведение, като не погазват правила, които са гласували за нас, значи наистина сме стигнали дъното на блатото.
И пак – представете си докъде я докарахме! Да не можем да накараме тези, които ние определяме и назначаваме да упражняват най-важната държавна власт, каквато е законодателната – да вкарат малко повече интелект и образование в институцията, която я олицетворява – Народното събрание.
Владислав Славов цитира данни, които сочат върхове, до които е стигнала аномалията в нашия парламент. Изместването на правото на законодателна инициатива – от изпълнителната власт към отделни депутати – е олимпийско по размери. Това изместване е стигнало до 85% в полза на депутатите, а нормалното за ЕС е точно обратното – там правителството в 80-90% от случаите е основен инициатор на законите и това е така, тъй като то разполага с всякакви възможности за наблюдение, управление и регулиране на всички сектори в държавата, а и носи най-обхватна отговорност пред народа за тях.
Аз ще задам само няколко теми за размисъл относно българския законодателен процес – теми, които не се нуждаят от никаква „научна експертиза“ или „комплексен инструментариум“ за изследване.
Първа тема за размисъл: Стратегът от Мировяне
Може ли някой да даде логичен отговор на въпроса защо му е на най-известния и обичан национален треньор по футбол, известен като Стратега от Мировяне – треньор, извел България до престижното 4-то място в света през 1994 г.- да става народен представител? И какво ще направи той, ако така се случи, че стане? В последните години Стратега е обект на шеги затова, че си служи с граматически неправилни изречения, с неясен изказ и често не може да му се разбере мисълта. При появата му по телевизията – в новото му качество на кандидат-депутат – се видя, уви, че е поостарял, че трудно си спомня името на своя партиен лидер Марешки и му се налага постоянно да чете от едно листче, на което изглежда имаше около 2 политически послания, които той неубедително повтаряше и отвъд които нищо друго не можеше да каже. Защо, по дяволите, този заслужил в спорта човек прави това? Отговорите могат да са различни, но най-близък до ума е този, свързан с някаква външна за него мотивация, насочена може би към активиране на агитката на ЦСКА като гласоподавател? Как да не си помислим, че това е тъжно и жалко?
Втора тема за размисъл: Латино партизанина
Помислете си защо му е на Искрен Пецов – Латино партизанин да става политически партизанин? Той цял живот е пял, радвал ни е с таланта си. Едно е да пее на сцената в подкрепа на кандидат-депутати от някоя партия и да забавлява гласоподавателите й, друго е той самият да се кандидатира. Има ли здрава логика в тази рязка промяна на житейския му избор?
Трета тема: за футболни съдии, ММА бойци, барабанисти и други
Помислете си още.
Дали един футболен съдия, на който и без друго му е трудно гладкото четене на български език – дали той, като тича в сряда вечер до 11 часа на стадиона и свири на мач, на другия ден – в четвъртък в 10 часа сутринта ще може информирано и безпристрастно да гласува, да речем законопроект за новите киберпрестъпления?
Ами ММА боеца, който до 2-3 часа през нощта се бие на ринга и понася удари в главата? Той дали на сутринта ще може да разсъждава и гласува пълноценно по законопроект за здравеопазването?
А музикантът, който до полунощ е бил барабана, чинелите и тимпаните на някоя сцена, той как на другия ден ще чува това, което се говори от трибуната на Парламента?
Аз самият съм си задавал много пъти тия въпроси и съм питал партийни функционери – какъв е техния отговор?
Ето, в парламента влиза актьор – млад, с незначителни роли в театъра и киното, малко известен на широката публика, не е като Стефан Данаилов, Бог да го прости… Защо избрахте точно този, питам? Отговарят ми: не го избрахме ние, а пиарите, за проветряване на листите. Добре, а те по какво го избраха, питам аз? Ами по телевизията го видяха – отговарят ми – по време на предизборната кампания вървеше реклама с негово участие.
Втрещен, задавам подвъпроси: а някой подготвя ли го тоя актьор за новото му амплоа – дава ли му да прочете Конституцията, правилника за дейността на Народното събрание? И каква е ползата от него там? И чуйте тук какво ми отговарят: невежите са най-добрите депутати, те са най-послушни, спазват без отклонения партийната линия. Никакво подготовка не им е нужна. Всеки депутат-новобранец бива прикрепен към някой от старите депутати, те му казват кое копче да натиска при гласуване и това е…
Представяте ли си! От една реклама на прах за пране, памперси или дамски превръзки се пръква някой, който може да определя съдбата ни, нашето бъдеще!
При този случаен подбор на депутати, резултатите никак не са неслучайни – законодателен брак, недомислици, регулаторен провал.
Този подбор, между другото, е описан в официални изказвания на нашите управляващи. Цитирам:”Магаре да бях вързал за депутат, щяха да го изберат“ (2019). Или: „Дето се вика, 10-15 години нямаше голямо значение кой е в листите“ (2020) .
Чудно ли е тогава, че всяко послание относно уважението към институциите, държавата и държавността и звучат нелепо у нас и са изпразнени от съдържание?
…Дълго търсих заглавие на тази моя статия. Накрая го намерих в онази песен на фолк певицата Кали, изпята в чест на победата на българския национален футболен отбор през 1994 г. Взех го и кодирах в него пожеланието да не ни се случи след изборите на 4 април такова нещо като законодателството по системата на 44-то Народно събрание, и то – пази Боже – умножено по 2.
*Тони Димов е председател на Центъра за оценка на въздействие на законодателството от неговото създаване през 2011 г. Завършил Юридическия факултет на Софийския университет (1998). Адвокат с 20-годишен опит. Доктор по право (от 2014) в Института за държавата и правото при БАН