Анна Заркова,
вестник „Галерия“
Полицаите са гневни. И са в готовност за „невиждан протест”. Причината – опасяват се, че няма да получат навреме насроченото за 1 януари 2025 г. от предишния парламент увеличение на заплатите им с 20-ина процента. Не ги е грижа, че в държавния бюджет зее дупка в размер на 18 милиарда лева. Искат си заслуженото за труда, не са съгласни да търпят лишения и да бъдат замразени в категорията на „работещите бедни”.
„Пак ли за пари ще протестират?”– питат навъсено наши читатели. Един от тях продал наскоро къщата на село, в която израснал, тъй като за шести път била обрана. Майката на друг беряла душа в реанимация с инфаркт, след като била подлъгана да даде всичките си спестявания „дявол знае на кого – дали на телефонни измамници, които се престорили на полицаи, или на полицаи от телефонната мафия.”
Да, известно е, че по-високите заплати се дължат на служителите на МВР още от първия ден на наближилата Нова година по закон – по решение на депутатите в 50-ото Народно събрание, което е отразено в нормативите за дейността на министерството на вътрешните работи.
Но се знае също така, че въпросната щедрост на народните избраници (проявена впрочем и към армията) бе овикана предизборно като на сватба с пияни кумове – средства за нея в бюджета не са предвидени. Ето защо прозвуча доста разумно предложението на финансовата министърка, което разгневи пазителите на реда, а именно – разходите по изпълнението на лекомисленото обещание към тях да се отложат за 6 месеца поне, предвид и без това пробитата държавна хазна.
Обяснимо е, че полицейските синдикалисти и дума не дават да стане, че заплатите в бранша ще се замразят и щастливото очакване на близкия януари ще угасне като коледна елха. Но разбираемо е и това, че не всички българи се отнасят със съчувствие към тях.
На повечето данъкоплатци определено им се зловиди сериозната сума, необходима за да пораснат възнагражденията в силовите органи – това са милиард и 250 млн. лв., без да броим още 520 милиона, които са нужни, за да усетят и военните, а не само ченгетата височайшето благоволение.
Неприятно е, но трябва да признаем, че така наречените „обикновени хора” пет пари не дават дали политиците „ще прецакат” сержантите, офицерите и комисарите, освен ако нямат в техните структури някой роднина, син или дъщеря. Пък и не им се вярва, въпреки обявената „протестна готовност”, площадите да почернеят от униформи – не и сега, когато предстоят деветите поред парламентарни избори и любовта на електората отново ще се купува с пари в чували.
”Вечните водачи на партийните листи няма да си разтурят достлука с полицията. Ще правят, ще струват, но ще изнамерят тоя милиард, с който ще си го напазаруват”, казва бизнесмен от Кюстендил. На маса с него са местен доктор, две медсестри и двама строители от Дупница – те всички кимат утвърдително, някой даже изпуска по адрес на превзетото МВР нецензурна дума…
Защо така грубо?
Забравиха ли гражданите как веднъж (2013 г.), когато те самите протестираха срещу оялото се правителство, полицаите свалиха щитовете си пред тях, показвайки така, че и те са хора като всички в България, които споделят една и съща съдба.
Позабравили са, май. Помнят събития с по-нови дати, в които е било решаващо участието или безучастието на службите по охраната, разузнаването, разследването и борбата с престъпността.
Искате примери? Ето.
Полицейският побой над протестиращи срещу мафията младежи зад колоните на Министерския съвет (2020);
Поредицата скандали с полицейски шефове, инсталирани от задкулисната власт, които изпълняват поръчки за сплашване на бизнесконкуренцията и опозицията (арести, обиски, подслушване), и израстват в кариерата до министри и парламентаристи на повикване;
Уж „спонтанният” политически митинг на въоръжени части от уж „деполитизираното” МВР в подкрепа на министерския шеф с най-ярко изявена зависимост от олигархията – този, който депутатства днес в групата на обслужваната от него етническа партия);
И още:
Безропотното мълчание на ченгетата, които са преки свидетели на завладяването на МВР от криминално-политически авторитети и безотказното задоволяване на техните прищевки;
Порочното вербуване на сътрудници в подземния свят при което престъпниците поставят задачи на агентите от НСБОП и ДАНС, и черпят от тях информация, вместо да е обратното;
Постоянното присъствие на командоси и коли със сини лампи пред ресторанта „Осемте джуджета” и Клуб „SS”, където се търгува със съдебно влияние и се фабрикуват компромати за продажни магистрати;
Очевидната неспособност (нарочна или не) да се противодейства с правоохранителни методи на масираното купуване на гласове;
Нулевият резултат в разкриването на демонстративните убийства на Алексей Петров и Мартин Божанов-Нотариуса, които променят разположението на силите в съпротивата срещу корупционното иго.
Има и още примери.
Но с критиката дотук.
Защото не всички полицаи я заслужават. Не и тези, които се опитват ежедневно и ежечасно да служат на Закона, а не на приватизаторите на услугата „Сигурност”. И успяват в повечето случаи.
Как?
Като закъсат, викат неволята. Тя е до тях, докато началството им е до (полит)корпопоративните си наставници. До тях е всеки месец, като получават 1400 лева заплата (едва с 300 повече от минималната) и се мъчат с нея да платят тока и парното, да се хранят ( а как поскъпват пустите му сандвичи!), да пийнат с колеги след дълъг наряд, да купят на бебето сухо мляко и памперси, а понякога и цветя за жената, която в делник и празник ги чака.
Неволята е с тях и всеки ден, когато си обличат униформата – корава и неугледна, в която зъзнат зиме и се потят лете. И винаги, когато си купуват кубинки от пазара, понеже от служебните краката им кървят. А също и когато по двама гасят пожари и отводняват села, удавени в кал. Или когато с автобуса сутрин пристигат в някое от поверените им 8 села и се връщат с него чак вечерта, а от друго село ги викат: крадци изнасилили баба, къде сте, мамка ви, как нямате кола?! Пък и когато оцелеят сред масов бой в ромската махала и турят белезниците на някой, а в районното шефът го пуща веднага и ги скастря: „Кого арестувате, бе, бунаци, той държи в Столипиново 200 гласа, отгоре наредиха да го пазим!”
Така, с неволята до тях, се трудят около 13 хиляди пазители на реда –13000 от общо 50000 по щатно разписание – патрулират и реагират на сигнали.
Не им е леко.
Всеки носи на гърба си по няколко празни щата и влачи 30-хилядна полузаспала администрация, ръководен от поне петима началници – от груповия до главния секретар, който направлява политиканските показни акции (ако не и правилните контрабандни канали). Началниците по принцип не са от добрите професионалисти, а от послушниците, чиято компетентност се свежда до чадъра над „нашите” и ударите по „техните”банди. Такива са и половината от прословутите 4000 ветерани, които получават и пенсия, и заплата. Те заповядват, не разговарят. Боят се да докладват нагоре за липсата на техника и кадри. Подчиненият им охранителен или оперативен работник е сам – и на местопроизшествията, и в съда, когато отговаря за гафовете. И да реши да се обеси от отчаяние – пак сам го прави.
Неволята го учи да не се престарава и ако свърши нещо важно да не казва, тъй като послушанието се възнаграждава, а усърдието се наказва, особено ако опре до някой корупционен фактор.
Той уж мижи, за не се набива в очите на шефовете, обаче вижда нещата. Наясно е кой от петте синдиката в МВР коя върхушка представлява. И как най-много бюджетни средства се харчат за перо „Персонал”, а заплащането се вдига чат-пат…
Редовият полицай много знае, но си трае. Така си пази работата – тя му детска мечта, макар не точно такава. Спокоен е. Залудо не се бунтува. Сигурен е, че догодина вече 1800 лева ще получава, та и тъщата му да умре от радост! Ще го бъде, щом Пеевски, Главчев и Борисов така обещаха.
Дали заслужава повече? Да. Но не затова, че „с него всички си мият омазаните ръце”, както каза бивш негов колега по БНТ. И не защото „бачка на терен враждебен и вреден за живота и здравето му.”
Заслужава, защото въпреки всичко не подава оставка.
Остава, докато МВР се обезлюдява.
Покрай него всяка нова легислатура си намира занимавка. Ако не е той, кого ще реформират непрестанно? За кого ще сменят наредбите – ще спускат новата, докато старата не е отменена? Защо ще махат някой образец и ще печатат друг с 16 приложения, като няма бланки за гражданите?
Защото той е там. В мизерната канцелария. В приемната. В патрулката. В пламъците. На улицата. На границата. А потрябва ли, ще бъде и на площада. Ще стърчи като истукан, ще държи щит и палка, ще респектира, ще го ругаят, ще го замерят с яйца…Пък може да се случи някога красиво момиче да се отдели от тълпата и да го целуне в строя…от симпатия.