Анна Заркова,
вестник „Галерия“
Избирателната активност отбеляза исторически спад, но търговията с вота остана на висота. С това ще се запомнят изборите за 50-ото Народно събрание. Едва 2,2 милиона българи дадоха гласовете си на кандидатите за властта, въпреки че законът задължава 6,6 милиона да го направят. Така народът с мнозинство от 2/3 отказа да назначи добре познатата му политическата класа, която го краде и мами, вместо да си заработва заплатите. Партийните нотабили обаче се самоназначиха пак. Защо и как?
Честни ли бяха последните парламентарни избори в България? Има-няма десетина дни, откакто ги оставихме зад гърба си, а този въпрос вече не се задава или предизвиква прозявки. Защо? Не защото служебният премиер Главчев побърза да му отговори с „да”. А защото всеки, на когото му пука, знае добре, че вотът на 9 юни беше не по-малко честен и не по-малко нечестен от пет-шестте преди него.
Публична тайна е, че голямата машина за купени гласове не спира да работи с еднаква мощност в страната ни поне от десетилетие. Колко пъти се е сменил в това време главният ѝ механик, дявол знае… Но пък персоналът ѝ е постоянен и е отколе познат във всяка ромска махала, във всяко село и във всеки град. Той обслужва безотказно постоянната си клиентела от партийни активисти, без да пита кой консерватор, кой евроатлантик, кой русофоб, кой русофил, кой либерал, кой деец на промяната, кой на статуквото.
„За партия или за преференция?” – пита делово Гого Големия, майстор изборджия от София-окръг и ветеран от Софийския затвор.
„За две партии може ли? – уточнява клиентът.
„Може. Два списъка правим, всеки знае за к’во му се плаща, придружаваме го, грешка няма – отвръща Гого. Всякакви поръчки изпълнява. Вметва само, че се е вдигнала цената: –Сто лева е на глас, 70 капаро, понеже парламентът ша е шарен”.
Пазари се по телефона, без да се притеснява.
Ако отсреща е някой журналист на прикритие? Няма страшно – ще го „дадат по телевизията”, ще го приберат в полицията, ще пренощува там, ще подпише предупредителен протокол и ще го пуснат по живо, по здраво… А ако го дадат на съд? Ще си признае, ще сключи споразумение с прокуратурата, а съдът ще го одобри – “6 до 8 месеца условно и карай да върви”. Сигурен e, че така ще стане, защото се е случвало вече и с него, и с Пастора, и с Дочо Бюлетина, и с други като тях.
Ако не вярвате на Гого, вижте в гугъла. Информациите с ключови думи „присъди, вот, купуване на гласове” са еднотипни. Ето една от тях:
„Мъж на 34 г. от шуменското село Тодор Икономово, който плащал на избиратели, за да гласуват, беше осъден на 8 месеца условно след признаване на вина. Районният съд в Нови пазар одобри споразумението му с прокурора и даде 3-годишен изпитателен срок.
И.Р. признал, че е предложил облага на четирима от своето село с цел да ги склони да упражнят избирателното си право в полза на определена партия, чието име в съдебното определение е заличено. На двама дал по 50 лева, а на другите по 30.
Купувачът на гласове бил задържан по сигнал ден преди вота за 49-ото Народно събрание, докато шофирал „Фолксваген“ в околността. В купето полицаите намерили тефтер с имена и суми срещу тях. От дома му били иззети още две тетрадки със списъци. След денонощие бил пуснат. И дочакал на свобода присъденото му днес наказание. То е окончателно”. (“Nоvini.com”)
Гого има 3 присъди – за измама, за грабеж и за „престъпление против политическите права на гражданите”. Стар познайник е на ченгетата и криминалните репортери. Разговорлив е. Гордее се, че не е лежал в затвора от 2015 г. насам, а глоби никога не е плащал, макар че по член 167 а от НК изборната търговия се наказва с парична санкция от 1000 до 5000 лева и 3 г. лишаване от свобода. Обяснява “бетер адвокат”:
„Аз съм по алинея 2 – деецът не се наказва, ако си каже доброволно всичко на органа на властта”.
„Всичко ли?” – пита репортерът на „Галерия”.
„Ами да – ухилва се Гого – че то се знае и без това.”
Той е прав.
Има ли някой, който да не е наясно, че в страната, която според докладите на ООН е най-бързо изчезващата в света, електоратът се стопява, но продължава да се купува и продава. Избирателите намаляват (изселват се в чужбина, измират млади, отчуждават се от политическите мероприятия), но печалбите от алъш-вериша с тях не се губят, даже и растат.
Над 3,5 милиона нашенци са гласували през 2014 г. Всеки един депутат е избран с 12 000 гласа тогава. 5000 по-малко му стигат сега. Ако е турен на сергия, сметката му излиза така и така.
„Контролираният вот поскъпва, корпоративният вот е устойчив – съобщава Калин Славов, изпълнителният директор на „Прозрачност без граници”. Интервютата с него от вчера и от предишни години са като извадени под индиго: „Феодализацията по общините, капсулирането на местните общности, в които е съдът, прокуратурата и полицията, улеснява партийните структури, които си правят с местния криминален контингент, каквото си искат. Има цели бизнеспартии на регионален принцип”, констатира той през 2021, 2022, 2023 г.
През 2024-а, дежа вю:
– Накупени на едро секционни комисии, в които се дописват преференции и се нагласяват невалидни бюлетини;
– Повечето протоколи сгрешени при сборуването;
– Повреди на стотици машини за гласуване;
– Суматоха покрай технологиите, която измества вниманието от гласоподавателите с „придружители” и колективното гласоподаване в гетата;
– Неграмотни мъже и жени в избирателните комисии, необясними партийни смени на състава им в последния час;
– Хаос при приемането на изборните книжа и безкраен изборен ден, който превръща членовете на СИК-овете и РИК-овете в жертви: един припада в локва кръв, друг вдига кръвното, сноват линейки;
– Мъка с честите промени в Изборния кодекс, главоблъсканици с казуистиката, гафове и недоумения;
– Смешки и страшки с видеонаблюдението: камерите показват господа и дами надолу с главите или гърба на някой здравеняк без бадж;
– Спад на сигналите за покупки на депутатски места – опитът от несъстоялото се правосъдие след подаването им по-рано води до недоверие в медиите и институциите, както и до страх от силните на деня и бандитите. (Дори и пожелалите да огласят беззаконието, на което са станали свидетели, не искат да дадат телефон за контакт, да се явят пред следователи да повторят процесуално това, което вече са споделили неофициално);
– И спиране на тока – броене на тъмно – колко познато! („Угасете свещите! Самото бюро може чрез угасвание на свещите или взимание на списъците да направи изборът да не се състои” – пише Алеко за чалъмите на “елита” през 1895 г., а то звучи като репортаж от този юни.)
„Граждани бяха инструктирани как да гласуват в благоевградската РИК, стигна се до викане на полиция – разказва наблюдателят Стоил Цицелков от Обединението за честни избори – Има комисии, в които над 40% членове са заменени в последния момент. Партиите пращат и хора, които на предишни избори са правили нарушения”.
Това, което Цицелков нарича предпазливо „нарушение”, може да е от невежество и недоглеждане, но може и да е злонамерено – и тогава юристите го определят като „продължавано престъпление”. То е започва месеци преди да се отворят урните с договаряне и разплащане между мутри и политически сили. Това, което се вижда в решаващите часове – опашките пред секциите или или дебеловратият, който стои наблизо и следи кой влиза-излиза… – то е само върхът на пирамидата.
„Пирамида” ли казахме? Без увъртане – това е мафия: група злодеи, които се сдобиват с пари и власт, като нарушават закона, а после настройват държавните функции по механизма на корупцията и по прищявка променят съдби.
Социолози описват това с други думи: „Едно порочно малцинство, което се възпроизвежда в институциите чрез слабата избирателна активност и накупения електорат.”
А чухте ли вътрешния министър Калин Стоянов?
Той потвърждава: „Във всички партии има хора, които купуват гласове”. Но и внушава, че тъй като „всички правят така”, няма смисъл да бъдат преследвани – дори да бъдат хванати и отведени от МВР в съдебните зали, килиите няма да ги поберат.
А ето ви и обобщението на главния блюстител на реда:
„Изборният ден беше спокоен, както и предизборната кампания”.
Това донякъде не е лъжа. Безобразията преди и по време на гражданското волеизявление стават вече част от общоприемливото. Нашенецът свиква с тях като с даденост – приема грозните свади между лидерите за нормален дебат, а наддаването с десетолевки в гетата за политическа надпревара. „Изборите са решени и без мен” – казва той и си остава невъзмутимо у дома.
Дали ще му е още по-спокойно на Калин Стоянов или на следващия вътрешен министър, ако отливът на избиратели продължи и наесен, например, те спаднат от два на един милион души? Може би. Само че от това спокойствие на разумния българин му настръхват косите.