Снежана Тодорова
(рецензия)
Книгата със знаковото заглавие „Свободни в словото”, написана от журналистката Анна Заркова, представя с характерния за авторката богат и мелодичен език, живота – и личния, и професионалния – на няколко нейни колеги: Георги Тамбуев, Асен Йорданов, Николай Стайков, Огнян Стефанов, Валя Ахчиева, Миролюба Бенатова, Генка Шикерова.
Защо точно тях? Защо тези 7 журналисти, а не например някой от всички останали?
Отговорът е даден още на първата страница и е мотивиран по един увлекателен начин от началото до края на книгата.
Асен Йорданов, Николай Стайков, Огнян Стефанов, Миролюба Бенатова, Валя Ахчиева и Генка Шикерова работят – също както и авторката на книгата за тях – в най-трудния раздел на своята професия – журналистическото разследване. Същото се отнася за Георги Тамбуев, който вече не е между живите. И той, и те са изцяло отдадени на професията си – и за това има многобройни свидетели – техни зрители и читатели, приятели и врагове.
Журналистическите разследвания на седемте избрани от Анна Заркова нейни колеги – техните разкрития за българската мафия, за механизмите на криминалната държава, за битието на продажните политици и тайните им служби – са предизвикали през годините не просто силен интерес, а и съществени промени и събития в полза на обществения ред и сигурност. В хода на публицистичното повествование се разкрива кухнята на въпросните разследвания – показват се добри и лоши репортерски практики, акцентира на се високата цена, която журналистът плаща, когато отстоява правото си да говори и да пише свободно, следвайки веруюто на своя занаят – да бъде коректив на всяка власт, а не неин глашатай.
Книгата ще се окаже в ръцете на своите читатели в един особен период от време – период, в който престижът на журналистическата професия е значително накърнен от изявите на отделни нейни представители и от политиката на техните издатели.
Това е период, в който качествената журналистиката се измества постепенно от пиара и рекламата.
Период, в който така наречения „черен пиар” на партийните централи и корпорациите се явява маскиран като медийни разследвания на техни опоненти и конкуренти.
Период, в който информирането на обществото в обществена полза неведнъж се подменя с информиране или дезинформиране в частна и групова полза.
Период, в който читателят и зрителят на медиите постепенно привиква към едно повърхностно отразяване на събитията – без проверка и анализ на фактите, без обективна преценка на случилото се, без претенции за видимост от различни гледни точки към събитията.
За щастие между новинарите, разследващите репортери и редактори винаги е имало и ще има не само „държачи на микрофони”, а и упорити, талантливи търсачи на истината. Точно такива са героите на тази книга.
Авторката Анна Заркова отива отвъд разказите от тях и за тях. Тя се стреми да покаже каква е разликата между фалшивите от истинските новини, по какво се различават фалшивите от истинските новинари. И до голяма степен успява.
Има и друго. Ако една от целите на авторката е била да мотивира младите журналисти да практикуват професията си с гордост, по високите световни стандарти и то за нещо повече от хонорари – то и тази цел изглежда постижима. Житиетата на героите в нейната книга са не само любопитни, те са до голяма степен и вдъхновяващи за гилдията. Още повече, че са действителни, неукрасени от художествени измислици.
Както отбелязва и самата Анна Заркова в предисловието към книгата, нейните герои ”са забележителни телевизионни водещи, репортери и редактори – но най-забележителното в тях е това, което не са. Те не са послушни наемни работници в телевизии, вестници и сайтове. Не са придворни писари и глашатаи, нито шутове, съветници и метреси в двора на този или онзи владетел.”
Да, тази книга е своеобразна галерия с техни портрети, както авторката и сама я определя. Но тя е и галерия с пейзажи – социални и политически пейзажи от България – такава, каквато е била по времето на Живковия режим и такава, каквато е сега.
Описаните и филмирани от Тамбуев, Йорданов, Стефанов, Стайков, Бенатова, Шикерова и Ахчиева явления, случаи и казуси са съхранени в книгата на Анна Заркова така , че да останат съхранени и в обществената памет. Това превръща четивото в историческо свидетелство за времето, в което живеем и за начина, по който го променяме.
„Ако тази книга е в ръцете ви сега, вие държите едно доказателство, че има журналисти, които не се предават”, уверява в предисловието на книгата Анна Заркова.
Като внимателен читател и като дългогодишен деятел на Съюза на Българските журналисти аз смятам, че това е точно така.