Снежана Тодорова
Книгата на Анна Заркова „Смъртта на бялата лисица” е един документално – художествен (достоверен) разказ за убийството на 40-ия премиер на България Андрей Луканов, за предисторията му, както и за последиците от него.
Луканов, който е знаков политик на Прехода, главен организатор на преврата срещу Тодор Живков, премиер в два знакови мандата през първата година на промяната и депутат в 7 Народни събрания, е застрелян на 2 октомври 1996 г. пред дома му.
От кого и защо?
Като разследваща журналистка Анна Заркова търси с години отговор на този въпрос – от деня, в който преди всички други криминални репортери се озовава на местопрестъплението на столичната улица „Латинка 15”, та и досега. В книгата тя ни прави свидетели на нейното издирване и споделя с читателите това, което е намерила.
Междувременно петима души са обвинени и осъдени на доживотен затвор за кръвопролитието, но на последната инстанция са оправдани и пуснати. В книгата Анна Заркова ни запознава с тях отблизо, както сама ги е опознала в годините. Кой е украинецът Александър Русов, даден на съд с обвинението, че застрелял лично с „Макаров” видния народен представител? Кой е сънародникът му Алексей Кичатов, съден като негов помагач? Що за човек е обвиненият и после оневинен като поръчител на екзекуцията – строителният предприемач Ангел Василев? Що за хора са племенникът му Георги Георгиев и шофьорът му Юрий Ленев, който са „посредници при изпълнението на поръчката” според прокуратурата, но не са нищо подобно, според съдът? Отговорите на тези въпроси са в книгата, но Анна Заркова не ги дава наготово, а ги търси заедно с читателя в диалози със самите герои, в техни мемоари, в разговори с техни приятели и познати, в рапорти на полицаи и актове на магистрати.
„По това дело само две неща са безспорни. Че е убит Луканов и че е имало насилие при изтръгването на показания. Срещу подсъдимите няма нито едно доказателство, обвинението е недоказано, то не може да се изгражда на предположения, колкото и логични да са те” – заявява прокурорът Борислав Йотов, който представлява държавното обвинение на 19 февруари 2007 г., в последното решаващо съдебно заседание. До такъв извод стига и читателят на книгата, както и нейната авторка. Но през това време минава през редица увлекателни сюжети, завръзки и развръзки на криминални и политически интриги, поднесени с богат език.
Анна Заркова като журналистка присъства лично на съдебния процес, изпъстрен с обрати и скандални разкрития и въвежда в него читателя на книгата – с точни описания на съдии, подсъдими, прокурори и адвокати, с цитати от разпити, които е слушала и записвала.
По време на разпита главният водещ на разследването – полицаят Ботьо Ботев не отстъпва от убеждението си, че петимата оправдани са екзекуторите на бившия министър-председател.
„Ако те не са убили Луканов, значи съм аз”, казва той.
„Ако Ботьо Ботев или някой друг, незнаен засега, е застрелял Луканов, винаги ще има шанс да бъде хванат – коментира опитният следовател Богдан Карайотов, цитиран от Заркова. – Но ако именно Русов, Кичатов, Василев и Ленев са убийците, истината ще потъне завинаги.”
Анна Заркова със своята книга не позволява на „истината да потъне”, като я осветява максимално – нещо, което разследващите полицаи, изглежда, не са се постарали да направят. Тя проучва живота на убития, на оневинените за убийството, на техните врагове, приятели и близки, на детективите, които работят по случая. Проследявайки го в паралелни сюжетни линии в книгата, тя търси ключа към голямата загадка: кому е най-изгодна смъртта на този държавен мъж – силно мразен и обичан, наричан почтително Архитекта на мирния преход и презрително Карлович, Бялата лисица.
Както във всички документални книги на Анна Заркова, така и в тази въпросите са повече от отговорите, а изводите сами се появяват пред очите на внимателните читатели. И тази нейна книга, както други нейни предишни, хвърля мост между днешното и миналото, без да заклеймява и отрича нито едното, нито другото. Докато върви по този мост, читателят намира и себе си, и свои познати, и непознати личности и факти от историята на България. На места тъгува или се смее, възхищава се или се възмущава. С други думи – забавлява се, докато научава важни и сериозни неща.