Анна Заркова,
вестник „Галерия“
„Щом можем да живеем само веднъж, то нека това бъде дръзко приключение, което да употреби изцяло силите ни“. Думите са на Джулиан Асандж, създателят на сайта Уикилийкс – човекът, който промени света като публикува редица свръхсекретни доказателства за военни престъпления, дипломатически шпионаж и корупция по високите етажи.
След 14-годишно съдебно преследване в няколко държави Асандж се споразумя с американското правосъдие и се завърна в родната си Австралия.
Величаят го като заслужил борец за свободата на словото и гениален програмист.
Заклеймяват го като предател и опасен интернет активист.
А Джулиан Асандж е преди всичко смел журналист.
„Този човек е извънземен, невероятен идеалист!” – възкликва Асен Йорданов, собственикът на сайта „Биволъ“, който го е виждал на живо и е получил правото да следи платформата му.
Основателят на „Уикилийкс“ наистина е идеалист, ако се съди по някои негови думи.
„Всеки път – казва той, – когато сме свидетели на несправедливост и не реагираме, ние добиваме навика в нейно присъствие да бъдем пасивни. И в крайна сметка губим способността да защитаваме себе си и тези, които обичаме.”
Асандж обаче е и реалист – това личи от критиката му към журналистиката. Той вижда дъното ѝ и заявява: „Аз мисля, че нападението срещу истината се осъществява от таблоидната журналистика в Съединените щати”.
Таблоидите не му прощават.
И не само те.
И ЦРУ, което планира да го ликвидира, както научаваме от „Яху нюз“;
И Ню Йорк Таймс, който пише за него под заглавие „От измамник към жертва”, внушавайки, че той не е воин на свободната мисъл, а е просто мошеник, наказан прекалено тежко;
И нашенските пишман „евроатлантици”, които по примера на Ганьо Балкански скандират ожесточено срещу всеки, който дръзне да се усъмни в задокеанското съвършенство.
Джулиан е роден на 3 юли 1971 г. в Таунсвил, щата Куинсланд. Майка му Кристин Ан Хоукинс среща баща му Джон Шиптън на протест срещу войната във Виетнам, но двамата се разделят, когато тя забременява. Детството на сина им минава в пътуване. Първият съпруг на майка му е режисьор на театрална трупа, която изнася представления където замръкне, а вторият – музикант от сектата „Семейството“, от която бягството е спасение.
В скитническия живот бъдещият разследващ журналист се ограмотява сам и с кратки школски курсове. Вроден е усетът му към компютрите. На 16 години е, когато се сдобива с модем и сърфира в мрежите, предшестващи интернет. С хакерския псевдоним Mendax прониква в системите със супер защита на Пентагона и НАСА, намесва се във федерално разследване за кражба на $500 000 от Ситибанк. Преди 20-ия си рожден ден е обвинен в 31 киберпрестъпления, но само го глобяват с мотива, че е разбивал кодове “от младежка любознателност и без облага”.
В идните години Асандж учи физика в университета в Мелбърн. Но, преди да се дипломира, зарязва лекциите от скука и се хваща на работа като експерт по компютърна сигурност.
Изкушен е от тъй наречената „научна журналистика“ и затова създава уеб сайта „Уикилийкс“ – като клирингова къща за чувствителни документи. Идеята му е да посредничи, когато от институциите до медиите се пренасят тайни от обществен интерес.
Първата му публикация е от 2006 г. – за сомалийски бунтовник, който осигурява наемни убийци за важни държавни служители. Впоследствие помества в сайта над 10 милиона строго поверителни материали, някои предизвикващи международни скандали.
Искате примери?
Един ужасяващ видеорепортаж показва как американски военни стрелят от хеликоптер и избиват цивилни в Ирак;
От секретни армейски книжа се разбира как висши чинове във Вашингтон са лъгали хората, че не знаят за зверските изтезания в иракските затвори;
Конфиденциална кореспонденция между американските посолства и външното министерство съдържа обидни квалификации по адрес на чужди политици с нечисто минало (сред които и Бойко Борисов).
Заради обнародването на пиперливата дипломатическа поща е издадена заповед за арест на Асандж. Тя е отхвърлена от съда по липса на данни за престъпление, но журналистическата му дейност става обект на враждебно внимание от властимащи и високопоставени. И това е само началото. Следва 12-годишното му лишаване от свобода, чийто край се видя чак това лято, когато той сключи сделка с прокуратурата в САЩ – призна се за виновен в шпионаж, а в замяна на това бе осъден на 62 месеца – толкова, колкото беше излежал без присъда в британския затвор „Белмарш”.
Асандж не е шпионин, а храбрец, който сваля маските на политическите лицемери, смятат вярващите в силата на свободното мнение. Те са убедени, че народите не бива да се държат в заблуждение.
Не, Асандж е ренегат, който от чиста суетност съсипва кариерите и застрашава живота на видни държавници, разузнавачи, военни и дипломати, възразяват засегнатите от публикациите му. Според тях той си е заслужил кошмарните 4380 дни без слънце, дъжд и вятър.
Сам ли е Асандж в своя сайт?
Помага му Брадли Манинг – анализатор от военното разузнаване на САЩ, който има достъп до файлове с тайни. Именно той снабдява „Уикилийкс“ с над 700 000 доверителни документа за войните в Ирак и Афганистан. Осъден е на 35 години затвор за това, но след 7 е помилван от президента Обама. Любопитно е, че междувременно си сменя пола с операция и става госпожа Манинг.
Погват Асандж по втора международна заповед за арест – този път не за предателство, а за изнасилване на спяща шведка. Той разпалено твърди, че не е насилник, а жертва на политическа репресия. За Вашингтон е обществен враг №1. Има защо. Пуснал е шокиращо видео – как под канонада на американски хеликоптер в Багдад загиват 11 души, сред които репортери. И е разкрил, че US-агенти следят и подслушват Ангела Меркел.
Обвинителният акт на САЩ срещу него е готов през 2018-а: за конспирация, кражба на правителствена собственост и шпионаж.
По това време Асандж е намерил убежище в лондонското посолство на Еквадор. Цели 7 години живее там с котката си, компютъра и телефона – в малка стаичка без двор, с лампа вместо слънчева светлина. Заплашва го забрава. Само майка му в един австралийски тв канал проплаква за него: „Синът ми има пневмония и сърдечни проблеми”.
Шведските следователи прекратяват преследването му – пропада версията, че се е гаврил със заспала жена. Той обаче не може да напусне еквадорското посолство – от британското външно министерство заявяват, че щом „опасният хакер“ стъпи извън оградата, ще го екстрадират по искането на американците. В реч от терасата той призовава да престане “ловът на вещици” като този за руските активисти от „Пуси кет“. Отзвукът е скромен, но зад него застава бележитият икономист и писател Пол Крейг Робъртс, който алармира:
„Това не е просто реванш за разкриването на криминалните деяния и измамите на вашингтонската клика. Дребнавите тирани и искат реванш, но те изфабрикуваха прецедента с Асандж, за да контролират разкритията на журналистите. Оттук нататък журналистиката ще функционира като министерство на пропагандата! Вече няма грам независимост в американската преса и телевизия, те пропагандират за правителството. Би Би Си звучи като тромпет на Вашингтон. Това, което се случва с Асандж, е терор! Той не е виждал децата си 7 години! Ужасно е това. Но най-ужасното е, че убиват истината. Свободата на словото е убита!”
Не след дълго Асандж губи дипломатическото си убежище. В социалната мрежа се появяват снимки от разкоша, в който се глези новият еквадорски президент Морено. Той подозира за компромата „хакера, злоупотребил с гостоприемството му”. И го предава на лондонските ченгета.
След 5 дни в клетката на полицейския участък арестантът е закаран в „Белмарш”, наричан и „британският Гуантанамо“. Там, също както в зловещия кубински зандан, са заключени при адски мерки за сигурност най-кървавите терористи и убийци. Обвиненията на Америка срещу Асандж са станали 18 и му осигуряват 175 години при тях.
Една голяма любов озарява затворническия му ад. Разрешават му да се ожени за любимата си – адвокатката Стела Морис. Бракосъчетават се зад катинарите. Имат двама синове – според майката те са заченати в посолството, докато бащата е в уединение.
А, докато е под домашен арест, в имението на негов фен в Норфолк, той прави онлайн гръмотевично токшоу – пред него проговаря за пръв път лидерът на Хизбула Хасан Насрала.
Ненавиждан и тормозен от властите, Асандж е награден от „Амнести интернешънъл“ за борбата с корупцията в света. Списание „Тайм“ го слага в списъка на 100-те най-влиятелни хора на Земята.
Устойчив на терора и горд от наградите, журналистът не разкрива никога и никому информаторите си. Те са в пълна анонимност и безопасност. Преди да бъде качена в „Уикилийкс“, всяка поверителна информация е повторена на всички сървъри в портала – така е невъзможно да се проследи от зли очи и сега, когато Джулиан най-сетне си е у дома.
57-годишният вече Асандж доживя да чуе, че е свободен в една съдебна зала на Северните мариански острови.