Анна ЗАРКОВА
вестник „Галерия“
„Побоят с чук на прокурора Иво Илиев е с цел да бъде умъртвен”, каза негов колега, известен като майстор на злободневните поръчкови обвинения. „Нападнат е подло и брутално човек, който е баща, син и съпруг, но това е свързано с работата му, защото не прилича на спор за паркомясто”, добави той. Обаче премълча каква поука е извадил лично за себе си от този опит за убийство с мафиотска символика. Дали е решил, че е време да прати на съд организираната престъпност, оплела в мрежите си съдебната власт? Или е сметнал за по-безопасно да продължава да ѝ угажда – да държи под арест до второ нареждане посочените от нея, да ускорява или спира дела срещу олигарси и да потулва разследвания за корупция по високите етажи.
Десетината несменяеми говорители на мафиотизираното статукво побързаха да пробутат в сутрешните блокове на телевизиите хилавата хипотеза, че зловещата засада за магистрата в подземния паркинг на жилищната му кооперация и убийствените удари с желязното сечиво по главата му са „битов инцидент по лични мотиви” – ще рече, че не може да става и дума за покушение, целящо да му затвори устата по служба и да всее страх в цялата магистратура, (която и без туй изглежда плашлива).
„Подготвят ни за предстояща официална версия, че извършителят е някой психично болен като Червения пират. Или ни препращат към някой пикантен елемент от интимния живот на жертвата, който ще бъде тиражиран като повод за посегателството”, предвиди съдия Владислава Цариградска. Тя позна, понеже е яла попарата на кафявите сайтчета и тролските фабрики, чиято воняща продукция се снабдява със суровини и от главната прокуратура. Само че този път публикуваните измишльотини не хванаха дикиш. Надвиха ги публично известните факти, които въпреки институционалния ступор (при наличието на незаконно изпълняващ функциите главен прокурор и съдебен съвет с изтекла годност) бяха отново изнесени и припомнени.
Факт № 1. Пребитият Иво Илиев (който едва оцеля с Божия и лекарска помощ и още е на легло с пукнат череп, смазани прешлени и травмиран бял дроб) беше заместник-градски прокурор на София тогава, когато (31.01.2024) беше показно разстрелян Мартин Божанов-Нотариуса, следовникът на осветения преди него деятел на тъмното право Петьо Петров-Еврото. Ден след това убийство Илиев имаше неблагоразумието (или поръчението) да заяви, че ако не е бил ликвидиран, Нотариуса е щял до дни да бъде задържан и да даде показания (може би) по повдигнатите му обвинения – за принуда на съдии, имотни измами и пране на пари. Изявлението му подсказа, че е добре запознат с доказателствата за тези престъпления – със защитените свидетели, с уликите (флашките със секс-компроматите) и със съучастниците – улични бандити, прокурори, съдии и адвокати.
Факт №2. Пет-шест дни по-късно и шефката му – софийската градска прокурорка Илияна Кирилова съобщи, че разследването за разстрела и злодеянията на съдебен търгаш продължава и – забележете! – по него ще бъдат разпитани елиминираният преждевременно главен прокурор Иван Гешев, и проспериращият депутат Делян Пеевски. Това, че в рамките на следващите 24 часа Кирилова се самоподложи на унижение, опровергавайки собственото си съобщение относно разпита Пеевски, си беше неин проблем – но беше близо до ума, че той би могъл да се отнесе и към Иво Илиев, заместника ѝ.
Факт №3. Скоро след това и самият Борислав Боби Сарафов – назначеният от прокурорската колегия на ВСС за изпълняващ функциите, отнети от Гешев, се включи в раздумките около смъртта на Мартин Нотариуса. Той даде да се разбере, че приживе измамникът е притежавал частен клуб „SS”, който е бил посещаван от магистрати с членски карти. И потвърди, че развратът в клуба е подобен на извращенията в ресторанта „Осемте джуджета”, където се е подвизавал Пепи Еврото – гости от спецпрокуратурата и спецсъда са подкупвани и обслужвани от проститутки пред скрити камери, а после са изнудвани за услуги от домакините. И нещо повече – Сарафов алармира, че „разследвайки дейността на Нотариуса, двама прокурори са получили смъртни заплахи”.
„На 11 февруари 2024 г. единият, след разходка със семейството си, е намерил патрон в пощенската си кутия, а другият – жена, майка на малко дете, е заварила пред входната врата на жилището си кръст от клони – съобщи загрижено временният главен обвинител. И не остави място за съмнение: – Това безспорно е предупреждение към тях да внимават, да не бъдат активни в своята работа.”
Прокурорът, предупреден, че ще получи куршум, ако проявява активност, е именно Иво Илиев. Това, че впоследствие му е пратен убиец с чук в ръката (пистолетът е по-шумно оръжие, неподходящо за употреба в гъсто населено място) навежда на мисълта, че се е опълчил на мафията, или поне, че не е бил внимателен.
А защо не е размазан с медийните чукове – платформите за клюки, свързани помежду си и спонсорирани от крадливата върхушка? Вероятно защото мафиотският въпрос „Какво имаме за него?” не е намерил задоволителен отговор – не е хванат на кадро с рушвет, не е сниман в оргия, няма бебе от любовница. Да, името му фигурираше в някакъв „Списък на магистрати от клуба на Нотариуса”, разпространен от кандидата за председател на парламента Атанас Атанасов, но той се оказа фалшив – „активно мероприятие” за отклоняване на вниманието от действителните членове на „йоридическата банда”. Те бяха посочени поименно в публикуваната от Антикорупционния фонд разработка на ГДБОП, въз основа на която е започнало оповестеното от прокурор Илиев наказателно преследване на Божанов.
Тъй или инак се е наложило при прокурора да бъде пратен маскираният килър в работнически комбинезон, заснет от охранителната техника на местопрестъплението.
От друга страна медийните чукове са заети сега да млатят председателката на Върховния касационен съд Галина Захарова. Причината е, че общото събрание на този съд обяви очевидното – че в кабинета на главния прокурор на България седи човек, който съгласно закона трябваше да го е напуснал на 26 юли т.г. и следователно оттогава (както и апелативните съдии постановяват) неговите актове не важат – невалидни са дори, когато са подписани от някой, комуто той е делегирал правомощията, които няма.
Чукът не е единственият инструмент, ползван от наемниците на Новоначалието. Те си служат и с друг – процесуален – „задържането под стража”. С него лесно се демонизират неприятели – това е така, понеже в представите на юридически необременената публика предварителният арест означава, че някой е виновен – че е бандит, дори и съдът да го обяви в близко бъдеще за невинен. Тази публика май няма нищо против прокуратурата да злоупотребява с монополната сила, дадена ѝ от суверена, за да разкрива престъпността – и с тази сила да громи опозицията, и да разчиства корпоративни терени с помощта на негодници като Еврото, като Нотариуса и като неговия аркадаш – ромският барон, наследил Клуба „SS”.
Междувпрочем, когато основни принципи на правовия ред са заменени с тяхната патология, малцина съчувстват на бития прокурор. Пък дори и те се питат: От добрите или от лошите е той? От съвестните правници, или от търговците с право? Каква роля е играл в ескалиращите криминални сюжети с „нотариуси” и „джуджета” в пурпурни тоги? Какво отношение имат към него „въшките”, както един член на Висшия (вечния) съдебен съвет нарече останалите – „двайсетохилядниците”, платени с над 20 000 лева на месец, за да лансират в йерархията не ерудитите, меритократите и способните, а кучешки преданите себеподобни. Защо те и зъб не обелиха за насилието над Иво Илиев, „господарят” на досъдебното производство срещу Нотариуса – дали не смятаха, че е заслужено, или заръчано от техните ментори и работодатели в сянка?
Да беше обир на банка – да го видиш, та да разкажеш. А то е омерта – мафиотско мълчание за криминалитета, който „дисциплинира” магистратите и превръща съдилищата и прокуратурите от средища на правораздаването в складове с „чадъри” за нашите и „бухалки” за противниците на олигархията и неплатежоспособните страни по делата.
Едно е ясно – побоят е за назидание. Той постига „смразяващ ефект” върху съдиите и прокурорите, които биха дръзнали да обвиняват и да съдят без указание „отгоре”. Никой от тях не е длъжен да става герой всеки път, когато в завладените палати на Темида някой го заставя да избира между платеното и справедливото, между дълга и конформизма. Още повече, че неговите сънародници са свикнали с държавната репресия май и се примиряват с всяка принуда и неправда, освен ако не се отнася пряко до тях.
Това е лоша новина.
Добрата е, че колкото и да са малобройни и епизодични, протестите срещу погрома над правосъдието ги има. И в тях клокочи нарастваща гражданска съпротива, която му пречи да се състои.