Анна Заркова,
вестник „Галерия“
Отмина първият учебен ден с бодрите репортажи – засмени деца и майки, букети цветя и директори, които рапортуват успехи в „модернизацията и дигитализацията на обучението”. В празничната суета на 15 септември покрай ушите ни мина едно съобщение. Да си го припомним днес – добре е да сме информирани, защото ни предстои седми опит да променим с демократични избори катастрофалния курс на държавното управление.
Ето съобщението:
„В България има значителен брой населени места със затворени училища, където липсва и интернет, и GSМ-сигнал, и електричество в семейства с деца.”
Разбрахте ли го? Нещо неясно?
Деца линеят на тъмно в 21-ви век в европейска България!
Ако не сте ги виждали на село или в някое от градските гета, представете си ги само! Те са осъдени да бъдат офлайн на нашия свят – и това дори не е най-голямата им беда. Тях телевизиите не ги показват. Споменават ги бегло във връзка с поредните предизборни отчети и обещания:
„Все още дистанционното обучение за хиляди ученици у нас остава мираж, но Министерството на образованието взема мерки да не е така”.
Какви са мерките?
„Купуват се компютри за учителите, а фирми и физически лица даряват таблети на нуждаещи се учащи.”
С интернета е по-сложно.
По време на пандемията от Ковид-19, когато се наложи учебните занятия да се провеждат в електронна среда, гръмна новината, че „правителството стартира проект за спешно изграждане на WiFi зони в България”. Тя прозвуча в първите месеци на здравната криза и незабавно предизвика – спомняте ли си какво? Дебат? О, не. Предизвика голям корупционен скандал. Дребните играчи на българския телекомуникационен пазар се възмутиха от решението на властта да възложи изграждането на зони за безжичен интернет в ромските гета на два големи телекома – А1 и БТК. Конкурсът бе обявен на 8 април 2020 г., а срокът за представяне на оферти беше – и това ли не помните? – пак на 8 април! Поръчката на Министерството на образованието и науката (МОН) беше с прогнозна стойност над милион и половина лева, като се отнасяше за „Факултето” в София, „Нов път” във Видин, „Столипиново” и „Шекер махала” в Пловдив и „Токайто” в Пазарджик.
„Цената е прекалено висока, а изборът на МОН, който пренебрегва малките и средните български компании от топкласацията за най-бърз интернет в света, е неправилен и дискриминиращ!”, разсърдиха се от браншовата им асоциация.
Както е да е, съобщено бе, че мобилните оператори са договорили за идната година „неприсъствено обучение на преференциални цени, до 50% по-ниски от пазарните”. А от образователното ведомство обещаха, че „таксите, които социални слаби семейства не могат да си позволят, ще се поемат от училищата”.
Е, добре, гласеше краткият преразказ на общественото мнение. Но то си имаше други точки в дневния ред: за маските и вирусите, за ваксините, за черните чували с труповете, изнасяни от инфекциозните клиники… Така си и останаха висящи прокрадналите се в медиите „проблемни въпроси във връзка дистанционното обучение на подрастващите, оцеляващи под прага на бедността”. Браво, че ще има интернет, но ако няма ток в дома на детето, понеже не е платен? Ако незаконна сеч е оставила без електричество селището, в което живее – нещо, което у нас е обичайно явление? Ако снегът е скъсал жиците, както става в десетки селища всяка зима и хлапетата зъзнат в тъмнина от залез до изгрев?
Тъй или инак, ако един-единствен отговор на тия питания се е намерил след края на карантината, то още никой не ни е уведомил. Нито пък ни е известно технологичният прогрес да е настъпил оттогава насам в бордеите, където расте „социално слабо поколение”.
„Социално слабо” ли? Какъв безличен израз!
Употребен бе многократно и в началото на тази учебна година – за какво? – за отчетите на неправителствената благотворителност, отразени по телевизиите.
(„За 4-та година се организира благотворителна акция за събиране на учебни пособия и раници за всяко дете от социално слабо семейство. Кампанията ще подпомогне 68 деца във варненско. Повечето са на самотни майки и живеят с минимални доходи. Целта е да не отпаднат от учебните занятия.
– Има българчета, чиито родители в началото на учебната година им правят ново обзавеждане на стая, купуват им нов телефон… Докато други в това време си остават вкъщи, защото нямат с какво да се облекат и не могат да си купят моливи и тетрадки. Цяла бездна дели едните и другите – казва един от дарителите.”)
Край на цитата.
Почти всяко второ хлапе у нас живее в бедност, се разбра на международната конференция под надслов „България расте с децата си”, която се проведе в София.
„За страната ни има много тревожни данни. Много висока детска бедност и много деца, отпаднали от училищната система, като само за година 2948 бебета са родени от непълнолетни майки”, обобщи българският докладчик. Той пропусна да спомене за невръстните жертви на просяшката мафия и педофилските мрежи, които винаги отсъстват от строя в школския двор на 15 септември.
Макроикономистът Джеймс Хекман изчислил, че ако се инвестира в качественото развитие на човека в първите му 7 години, възвращаемостта на инвестицията е от 7 до 10 пъти в дългосрочен аспект.
Да заплачем ли по този повод, или да се засмеем?
У нас БиТиВи и БНТ не пропускат да ни информират новогодишно и радостно, че около 3000 „непълнолетни майки получават коледни надбавки”. Уточнението е, че помощите се дават в натура, „за да не ги вземат пълнолетните бащи и да не ги изпият”.
Какво би казал сър Хекман за тази инвестиция? Тя е уникална! В децата, които раждат деца – и така осигуряват наследници на своето нещастие.
Вижте ги на две снимки в глобалната мрежа. Десетина дни, след като е станала майка, 14-годишната Гюлфен прегръща плюшено мече, подарък от социалните лелки. Тя лаптоп за обучение не ще. И никога не се е снимала с букет на първия учебен ден.
Деси пък е добила първата си рожба на 11 години и я гушка, а рожбата е клюмнала в ръцете ѝ като парцалена кукла. Тя няма време за учене – смее се, като я питат познава ли буквите.
Според едно световно изследване акселерацията била повсеместна – не само в България, а и в Англия, Франция, и Америка. Момчетата и момичетата получавали вторични полови белези вече на 9-10 г., вместо на 13-14, а психически и умствено узрявали по-късно – забележете това – „поради глобализацията и дистанционната комуникация”.
Авторите на изследването няма да споменаваме, понеже изводите им са доста съмнителни що се отнася до нашенската действителност. Каква ти „глобализация” и „дистанционна комуникация” в случая с 14-годишната Галунка например, чието къдрокосо момиченце скоро навършва годинка! Тя не е докосвала компютър, откакто се е родила, а на чин е седяла до средата на първи клас – след това „техните я пратили да си вади хляба”.
Близо 6% от родените у нас престават да ходят на училище „поради транспортна, енергийна или друга бедност”, се сочи в анализ на неправителствена организации. По-просто казано: майките и бащите им нямат пари да им платят рейса до класните стаи или нямат дърва за огрев и в суровите зими ги топлят по цял ден под юргана.
Държавата плаща детски надбавки за около 85% от малолетните и непълнолетните, съобщава социалното министерство. Дава се и еднократна подкрепа от 300 лева за посещаващите първите четири класове. Но колко от тези пари в кеш отиват в кръчмите и магазините за алкохол и цигари – за това статистика няма. Известно е само, че над 10% от обхванатите в българската образователна система я напускат преждевременно. Това е процент значително по-висок от средния в Евросъюза, което прави темата болезнено актуална и в големи общности извън България, научаваме от европейски доклад. Неграмотността предопределя нискоквалифицирана работна ръка, неспособна на иновативни подходи и непригодна към новите и бъдещи технологии. (Дали е ирония на съдбата, или тънка дипломатическа подигравка, че на българската еврокомисарка Захариева беше поверен ресорът за научните изследвания, стартиращите предприятия и иновациите?)
Според евродокладчиците растящата неграмотност сред младото поколение не била български феномен, въпреки феноменалната тукашна съвкупност на факторите за нея – сиромашията, престъпността, едва кретащата социална, здравна, образователна и правоохранителна система. Отрицателните ѝ последици били еднакви за всички държави. Разликите били в подхода на политиците към тях. Тези разлики тук няма да ги изброяваме, не стига мястото на вестникарската страница.
Ще отбележим само нещо парадоксално. Доста хора у нас (бедни и богати, политици и политикани, баби и майки) се притесняват не от това, че потомците ни масово не могат да четат и смятат, а от друго – че хирурзите могат (или не могат) да им сменят пола, преди да пораснат, а „джендърската пропаганда в училищата” е забранена, без да е била разрешена някога някъде.