Анна ЗАРКОВА
пред Петър Волгин, БНР
Знаете ли, господин Волгин, аз понеже откакто се помня, съм вестникарка, много държа на заглавията и рубриките, под които които се поднасят на хората новините.
И дни наред вече се чудя под каква рубрика може да се сложи тази каскада от скандални събития, свързани с Иван Гешев като главен прокурор на републиката и образуваното в пряка връзка с тях ново правителство.
Рубриката „Политика” за тези неща не върви. Политиката е умението на политиците да управляват в държавата, след като получат подкрепа за своите действия от хората, които са ги избрали. Политиците ни в момента нищо не управляват, те само приказват, за да ги слушаме, а не да ги гледаме колко са жалки, когато разни неуправляеми и общественовредни събития ги удрят по главите.
Рубриката „Съдебна реформа” също не става. Самите политици се отказаха от нея, понеже тя се изтърка между езиците им, доста от които са доста нечисти. Депутатите замениха израза „Съдебна реформа” с „Конституционна реформа”, както чуваме. А орташкото управление, за което подкрепа нито са искали, нито са получавали, както му е реда, нарекоха „конституционно мнозинство”. И от сутрин до вечер ни замерят с тия думи „Конституционно, та конституционно и конституционна конституция”, като разчитат, че ние не ги разбираме или ги разбираме като тях самите – колкото да не е без хич. Може, но има две неща, които са очевидни и ние ги виждаме.
Кои са те ли?
Първо: тия политици, които довчера ни обясняваха, че другите са заразни и вредни за България, а днес ни убеждават, че е полезно за България да се целуват с тях в устата – тия политици, взети заедно, нямат право – нито морално, нито друго, да задраскват и да пишат по Основния закон на нашата страна. (Не и преди да ни се извинят и да ни помолят да им гласуваме доверието си за това).
И второто, което е очевидно: Иван Гешев, отстранен или не, с указ или без указ, много ясно показа, че може да бъде всичко – политически играч, драматичен актьор, жертва на атентат, противник на Русия, Приятел на САЩ, но не може да бъде това, което Конституцията му отрежда да бъде като главен прокурор – а именно – стабилен и уважаван надзорник на законността.
ОТНОСНО РАЗКРИТИЯТА НА ГЕШЕВ
Нищо ново не виждаме и няма да видим от Гешев и от неговата прокуратурата, ако ще по някакво чудо господин Гешев да се задържи на своя пост не още 7 дни, а още 7 месеца или още 7 години. И ако ще не пред комисията ЛИБЕ, ами пред Либийския съд да иде да пледира в своя защита. Прокуратурата у нас отдавна, мнооого отдавна, се превърна в пощенска кутия. В нея се пускат сигнали за всякакви престъпления – от улични до корупционни по високите етажи. Тази кутия е в ръцете на главния прокурор и той може да постъпи с нея така, както му диктува неговият професионализъм и морал. Неведнъж сме виждали как в прокурорската поща потъват писма за гръмовни мафиотски сделки, огромни рушвети и злоупотреби с власт и обратно – как от нея се вадят доноси срещу неопитомени политици, журналисти, предприемачи. И почват прокурорски хайки да слон, направен от муха…
Какво прави Гешев сега? Той държи пощенската кутия в ръцете си и театрално вади от нея разни неща. Търси си публика. Веднъж телевизионна, друг път депутатска, трети път евродепутатска. В тая кутия по мое мнение няма нищо повече от сигналите и ако Гешев вади папки с по 600 страници, те са пълни с разпечатки от вестници и сайтове. Няма как 4 години да забраняваш на състудента си – прокурор, който е твой подчинен, да си помисли за Барселонагейт и сега да му наредиш да получи по него велико прозрение – и не само да го разкаже, а и да го внесе в съда с достатъчно доказателства. В правораздаването не стават чудеса.
ОТНОСНО КОНСТИТУЦИОННАТА РЕФОРМА
Вижте, съдебната реформа, която управляващите днес предпочитат да наричат „Конституционна реформа” не е от вчера. Не е и от датата на раждане на госпожа Мария Габриел. Тя започна през 1991 година с приемането на демократичната Конституция. Сега започваме да правим поредната реформа на реформата. Започнахме я, като приехме най-сетне механизъм за разследване на главния прокурор, за да не стърчи той над закона, а да бъде равен пред него с всички останали хора. Искаме да я направим по-мащабна. Добре тогава – това без промени в Конституцията не може да стане. Но тези промени трябва да са дело на учени и опитни юристи, за които правото е изкуство за добро и справедливо. Те не може е не бива да се правят на юруш и то от мнозина, които бъркат Конституцията с готварска книга. Тия хора, както виждате, не знаят, че предлаганото от тях премахване на Фигурата на главния прокурор или извеждане на прокуратурата от съдебната власт може да стане само от Велико народно събрание, а не от обикновено, каквото имаме сега. Конституционният съд е решил преди 20 години това. А да се свика Велико народно събрание по решение на две трети от сегашните депутати е дълга, сложна и скъпа работа. Тук ключовата дума е „дълга” – понеже чухме напоследък от едни депутатки, че докато конституционната реформа не стане, те няма да дадат нито един имунитет на депутат – тоест, този парламент няма да разреши да бъде разследван нито един депутат за нито едно престъпление, все едно дали е крал милиарди, или и изнасилил дете!
И все едно дали комисията по имунитетите, които си избраха депутатите вчера, си е дала срок един месец, една година или един век.