За три години в ромските квартали нищо не се е променило, включително и търговията с гласове за изборите.

„Дай 300 лева, ще гласувам за теб”

Анна Заркова,

вестник „Галерия“

Идат избори и купувачите на гласове се разшетаха по махалите, съобщават граждани на които им пука (живи-здрави да са, още ги има). Иван П. от Твърдица ни пише: „Лихварят Сашо ужким прави списъци за вересии, а в тях записва кой е взел пари, за да гласува, както каже зет му”.

„В МВР са постъпили такива сигнали, потвърждава вътрешният министър Илков, цитиран от БТА. – Но те не са с някаква сериозна тежест” – добавя той с лекота, която повдига въпроса „кой му държи кантара”.

Живеем в държава, в която довчерашният вътрешен министър (Калин Стоянов) е водач на две предизборни листи на една партия и при това е регистриран за кандидат-депутат от криминално проявен партиен деятел. И той съвсем не е първият полицейски началник, който скача от стола си в уж „деполитизираното” МВР направо в някой партиен щаб, а оттам – на банката в Народното събрание. Много са, които последваха зрелищния полет на Бойко Борисов от шефския кабинет на „6-ти Септември” до политическите върхове.

Това обстоятелство – че Министерството на вътрешните работи се  превърна в люпилня за политически ястреби – може би е свързано с екстравагантното решение, което взе служебният кабинет на Главчев – да назначи за главен организатор на предстоящия предсрочен вот… министъра на иновациите. Забележете – не вътрешния министър, който е призван да бди за реда; не външния, който има отношение например към гласоподаването на българите в чужбина; не на регионалния, който обикаля всички области в страната, а на този, който отговаря за нововъведенията в действителността и документацията.

Самият той – иновативният министър Росен Карадимов (по-известен като „последният шеф на Комсомола преди Десети ноември” и „доскорошният шеф на прочутата с корупционни скандали Българска банка за развитие”) пое ролята на пръв изборджия със завидно самочувствие и побърза да заяви, че всичко, свързано с изборите на 27 октомври, ще бъде „прекрасно”. Предвид ресора му в правителството се появи известно очакване, че в предизборната агитация, в гласуването и отчитането му ще се появи този път нещо „иновативно, различно от обичайното, невиждано и нечувано досега”.

Какво ще бъде то?

Да не би да се изчистят избирателните списъци от мъртвите души?

А, не, отрече Карадимов – „това не е по силите на правителството, нито на ГРАО и ЦИК”. Трябвало законът някога (вбъдеще неопределено) да се промени.

А да не би да се прекрати познатата практика с 300, 400 или 1000 души регистрирани на един адрес, които гласуват еднакво в една и съща секция? О, не. Не било и това. Проверката в село Чирен и в град Стамболийски показала, че „този проблем е неразрешим засега”.

Ами тогава? Да не би да се подготвя иновация в традиционните изборни фалшификации? – в тия работи, които са описани в НК като „престъпления против изборните права на гражданите”?

Покупко-продажбата на гласове е най-очевадното от тях. Интернет пространството изобилства от репортажи с именити купувачи и продавачи, с поменици на изтъргувани избиратели и такива, които правят самопризнания, че участват във вземане-даване с някоя партия.

„Лихварят Сашо от Твърдица”, за който пише нашият читател, се споменава в един от тях*,  който е излъчен по телевизията преди 3 години – във връзка с един от седемте избора, с които оттогава до днес се опитваме да си съставим свястно Народно събрание и правителство.

Решаваме да си го припомним (Открито с Валя Ахчиева – „Изборите в Гурково”, 2021 г.), а после да посетим местата, на които е сниман – за да проверим дали в изминалото време там нещо се е променило.

Репортажът на Валя Ахчиева е предизвикан от един дебел плик, който тя получава по пощата през  през февруари 2021 г. В него има едно малко черно тефтерче с имена, дати и цифри – 50, 100, 300, и писмо с необработен почерк, от което се разбира за какво става дума. Подателят, който е анонимен, пояснява че тефтерчето е на Митко Чакмака от Гурково, имената в него са на роми, а срещу тях са сумите, които са получили, за да гласуват, както им се нареди.

Човек с прякор Чакмака наистина съществува, а почеркова експертиза доказва, че имената от списъка – Данко, Руска, Маньо, Цанка … – са писани с неговата ръка.

В Гурково журналистката опитва да се срещне с тях, но удря на камък. Те всичките живеят в циганската махала. Обитателите ѝ отминават или вземат на подбив всичките непознати (особено тия с камери и фотоапарати), които ги попитат къде живее някой си.

Срещата с Чакмака също се проваля, макар че той е познат с трите си имена в общината, където е работил „към социалните”. Невъзможно е да се намерят и записаните в тефтерчето му. В бордеите, нанизани един за друг, като че живеят призраци – появяват се или изчезват яко дим.

Интересен е разговорът, който Ахчиева успява да проведе с едната от три сестри – Йорданка, Сабинка и Недка Веселинови, които са регистрирани за изборите в село Паничерево, но имат постоянно местожителство на „Блягорница” 22 в гетото на Твърдица. Тук жилищата са струпани на баир – една в друга, строени без план, без улици и тротоари. Тесни пътечки свързват дупките и коловозите, издълбани в калта от каруците. Комшиите са мрачни и неразговорливи.

– Тук ли живеят Йорданка, Сабинка и Недка Василеви?

– Тук няма такива.

– Кой живее до вас?

– Тук живее Веска… или как се казваше, Мария…

– А къде живеят три сестри?

– Тук има много народ, не знаем.

И мъже, и жени са си плюли в устата – пращат за зелен хайвер всеки, който прилича на журналист, данъчен или полицай.

Едно дете, непосветено още в омертата, сочи към паянтова врата:

– Тук е Недка.

Младо мургаво момиче излиза от кривата къщурка, боядисана в синьо. Полуотворената порта зад него показва мръсотия, немотия и безпорядък.

– Ти ли си Недка? Защо не живееш в Паничерево? – пита Ахчиева.

–Аз тука живея – отвръща момичето.

– Но ти си се регистрирала в Паничерево.

– Не се регистрирах там. Взеха ни личните карти.

– Кой?

– Един от наш’та махала.

– Сашо Сашев ли?

–Да.

–И какво ви предложи той? На теб и двете ти сестри?

–Да гласуваме в Гурково.

– Обеща ли ви нещо?

– Не! Дето искам, там ще гласувам! – Недка вирва нос в кадър, надушила е някаква опасност, озъбва се, но вероятно не от дързост, а от страх.

– На колко си години?

– На двайсет.

– Ходи ли да гласуваш в Гурково?

– Не, не ходих. Не гласувах никъде.

Я виж ти!

– А двете ти сестри?

– И те не гласуваха.

– А върнаха ли ви личните карти?

– Да.

– Дадоха ли ви по 20 лева?

– Дадоха ни.

– А за кого искаха да гласувате?

Недка отговаря без да се замисля:

– За Анастас от Гурково.

– А ако дойдат да си поискат 20-те лева, понеже не си гласувала?

– Ще им ги дам. Двайсет лева нищо не са.

Разговорът продължава, но не носи съществена информация.

Наистина ли не са гласували тези женици, или се страхуват от истината?

За да получи днешен отговор на този въпрос, пратеникът на „Галерия” отива на същия адрес в Твърдица. Тук времето сякаш е спряло. Същите погледи – хем намръщени, хем безучастни, същата поразителна нечистотия и нищета. Този път от синьото подобие на къща излиза млад мъж с татуировки до шията.

– Недка не живей вече тука. Ожени са другаде. K’во искаш?

Репортерът се интересува:

– Вие тук ли сте регистриран?

– Що питаш?

– Недка и сестрите ѝ са били регистрирани за предишни избори в Паничерево.

– И к’во?

– За изборите през октомври някой предлагал ли ви е пари?

– Не е… Ти предлагаш ли?

– Има сигнал, че ви се плаща, за да гласувате.

– И? Дай 300 лева и за теб ша гласуваме… Ееей, не мъ снимай, ш’та бия! – мъжът повишава глас и като по даден знак отстрани започват да прииждат с глъч момчета, лели, чичовци… Кръгът около неканения гост започва да се затваря, той забелязва цепеница в ръцете на една сърдита баба, промърморва „хайде, чао” и благоразумно се отдалечава.

Пази боже от враждебната тълпа. Тук рядко стъпва полицейски крак. Изключение са акциите с участието на жандармерийски отряди в които задържат под стража по някой всеизвестен наркодилър или лихвар. Последната е от 2020-а, май. Но не е известно в някоя от тях да е разплетена мрежата за купуване на гласове.

„При ниска избирателна активност липсата на противодействие на контролирания вот има решаващо значение за изборния резултат”, заявяват професионални наблюдатели. С това те обясняват „политическите боричкания” за поста на вътрешния министър, както и поръчковите „полицейски протести” в защита на предишния… ( а също и това, че той в 1 ден от своя мандат сменя 18 областни полицейски началници).

„Да, МВР с покоя си ще повлияе на идните избори”, единодушни са бивши полицейски началници, които знаят кое е как е.

Така ще бъде още повече, ако се сбъднат прогнозите, че през октомври до секциите ще идат едва една четвърт от имащите право на глас. Да не би това да е очакваната „иновация”, която ще зарадва криминално-политическата класа?

Posted in Власт и съпротива, Право и ред.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *