От книгата на Анна Заркова „Големите убийства“
УВОД на част 3 – Кръв в години на криза
– ЩЕ ИМА ОЩЕ убийства – заявява генерал Бойко Борисов, след като на власт през 2005 година идва тройната коалиция с премиер Сергей Станишев.БСП, НДСВ и ДПС управляват заедно в следващите четири години.
Бойко Борисов е главен секретар на МВР от 1 септември 2001-ва до 19 септември 2005 година. Напуска поради неразбирателство с Румен Петков, тогавашния вътрешен министър. По онова време Борисов е изключително популярен като борец с престъпността. Той е извънредно общителен с журналистите, обаятелен е посвоему с постоянното си присъствие във водещите новини за арести и кръвопролития. Пожарникар е по образование, защитил докторат. С лекота разширява тясната си специалност и излизайки от МВР, където натрупва с прекъсване стаж от около 10 години, влиза в политиката. Избират го за кмет на София в края на 2005 година. С авторитета си на правоохранител създава, докато кметува, движението Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ), трансформира го в политическа партия, печели изборите през лятото на 2009 година и става министър-председател. Предизборната му платформа се опира на обещанието да отвоюва държавата от мафията. Поставя начело на силите на реда дясната си ръка Цветан Цветанов – като силов вицепремиер и министър на вътрешните работи.
Приближените му твърдят, че ще остане в историята като строител на магистрали, но сигурното е, че никой не успява да го засенчи в славата му на пълководец в борбата срещу престъпността.
В ПЪРВОТО ДЕСЕТИЛЕТИЕ на XXI век е в разгара си боят за синтетичната дрога. В него – и по света и в България загиват много хора.
– От пет-шест години Европа е залята от хапчета, модата им бързо дойде и у нас. От нея се пръкнаха, а после взеха да измират като мухи ония, които ходят с бронежилетки на фитнес – коментира полицай от НСБОП след акция за разбиване на поредния цех за изкуствени наркотици през 2006 година.
Стотици хиляди таблетки амфетамин, тонове суровини за синтеза им и десетки наркоцехове са разкрити, докато Симеон Сакскобургготски държи кормилото на властта, а Бойко Борисов е главен секретар на Министерството на вътрешните работи. Въпреки това според различни изследвания по царско време над 300 000 българи вече са опитали някаква дрога, а повече от половината от тях не могат да спрат да се тровят.
Хлапетиите в бедните махали виждат чат-пат да пристига колата на моргата, за да прибере баткото, който се боцка с хероин. Но почти нищо не знаят за кошмарния край на зависимите от амфетамина. Рекламната стратегия на пласьорите е да убеждават тийнейджърите, че хаповете са безвредни и можеш, когато си поискаш, да ги спреш. Никой не чува предупрежденията на лекарите, че редовната употреба на хапчета има два крайни ефекта: бавна смърт с усмирителна риза или бърза смърт с череп, надупчен като швейцарско сирене.
Наченки на хероинова мрежа в София има още преди 10 ноември 1989-а, но тя започва да функционира активно от 1994 година, сочи анализ на Центъра за изследване на демокрацията. Към 2001 година столицата е разделена между дилърите по квартали и улици. Расте търсенето на синтетични опиати.
Нашите мафиоти отначало получават тази търсена стока от Западна Европа, прехвърлят я в Турция и Близкия изток, там я разменят с хероин и той се връща по обратния път. Трафикът продължава и в XXI век. Промяната е, че потреблението в България се разраства. От двете страни на Стара планина остават все по-големи количества от изкуственото щастие или пък направо се организира производството му.
Добиването на един грам амфетамин струва един лев. От него се правят средно 6 хапчета. Цената на дребно на една таблетка в София е 6 лева, а по Черноморието 4-5. Говори се, че Косьо Самоковеца прибира 40 – 50% от стойността на продадено хапче от своите дистрибутори. Ето защо е така пищен хотелът му „Константин палас“ в курорта Боровец. А в дома на „дясната му ръка“ – Антон Милтенов-Клюна са намерени кутии за обувки пълни с пачки…
След смъртта на Самоковеца и Клюна местата им се заемат от други – не толкова колоритни, но достатъчно ефективни деятели в наркотрафика.
– ИМАШ ЛИ ОТ МОИТЕ? ДАЙ ЕДНА КУТИЯ!
Това е паролата, с която от 2006 година нататък всеки в България може да се снабди с контрабандни цигари от всеки втори павилион. Стига продавачът да му е познат, или външният му вид да не издава, че е ченге или данъчен.
За българския пушач няма никакво значение какво пише на кутията, дали има бандерол или не – важното е цигарите да са по-евтини.
След акциза, повишен от 1 януари 2006 година, масовите папироси в страната поскъпват най-малко с левче и се продават средно по два и петдесет. По втория начин обаче могат да се намерят и български, и западни цигари за по 1,80- 2 лева.
С новите си официални цени нашият вътрешен пазар макар и неголям става привлекателен за контрабандистите на цигари. Ако преди 2006 година те са печелили по 20-30 стотинки на кутия, след нея вземат по един лев. А предвид предстоящото еврочленство на България се знае, че в близките години цените ще скачат пак, следователно ще скачат и печалбите.
Европа е преживяла всичко това две десетилетия по-рано и оттогава в повечето страни там съществуват железни митнически и полицейски бариери. Не че и те не могат да се прескачат или заобикалят, но е доста трудно все пак. А на Балканите по граничните пунктове хем на цигарите се гледа през пръсти тютюнът не е наркотик, хем е лесно да се подкупят униформените с оглед на манталитета им и ниските заплати. При това и да хванат някого, съдят го десет години поне, а той през това време се вози в „Порше Кайен“.
– Цигарите се произвеждат в Кипър или в страни от Близкия или Далечния изток, минават транзит през България и стигат до съседни държави – Сърбия, Албания и Македония. Оттам се разпределят пратките за Западна Европа и Русия, но изведнъж стоката изчезва и по документи, и в наличност. Обратно се връщат само куфарчета с пари.
Тази проста схема, обяснена от висш полицай, е описана и в обвинителния акт срещу Иван Тодоров-Доктора, смятан за
„контрабандист номер едно“.
По-нататък все по-големи количества контрабандни цигари остават на вътрешния пазар. Контрабандистите се множат. И нерядко конкуренти си разчистват терена с куршуми.
НАЕМНИТЕ УБИЙЦИ стават все по-изобретателни. Множат се триковете, които прилагат, за да се приближат до мишените си – на мотор, пешком, под прикритието на клошарски дрипи, на полицейски униформи и дори на попски бради и калимавки.
Неизвестни остават мнимите свещеници, които откриват огън срещу Митко Малкия и хората му в столичното заведение „Арт декор“. Криминалистите са убедени, че при следващи атентати злодеите ще дадат още воля на фантазията си. Може лъжемузикант да извади автомат от калъфа на цигулката си, може майка да измъкне от бебешка количка и лека картечница.
– Всеки, хванат да носи автомат със заглушител, без номера, гранатомет или бомба с джиесем, трябва да бъде осъждан на минимум на 15-20 години затвор. Това не са оръжия за самоотбрана, а за убийства и тероризъм – предупреждава генерал Бойко Борисов. Като главен секретар на МВР той иска от депутатите да запишат по-сурови наказания в закона.
На всеки десет дни – убийство в столицата. Това е печалната статистика от началото на XXI век в България.
Гонката начело с главния секретар Бойко Борисов за злодеите е непрестанна и шумно рекламирана. От пресцентъра на МВР съобщават, че почти 80% от извършителите на кръвопролитията биват разкрити. Но само на тези, чиито мотиви са от битов произход.
Загиналите в гангстерските войни са от високорисков контингент. Вероятните поръчители на техните покушения са твърде много – оправдава се шеф от НСБОП.
Ако не настанат бързи промени в законите, и Господ да стане министър, оправяне с престъпността няма – отсича Борисов. – Как да ловиш мафиоти, като е забранено да им се вземат тайно ДНК проби, и след като съдът не ти признава данни от следене и подслушване?… Нали гледате филми? Всеки удар срещу мафията започва с внедрен агент и оперативна комбинация. Тия неща са невъзможни без гъвкаво законодателство. Упреците за кървавия бандитизъм винаги опират до парламента и ония 240 персони в него, призвани да коват законите. Повечето пъти те излизат от устата на главния секретар на МВР. Говоренето му е изразително, разбираемо и печели симпатизанти. България не познава ченге с такъв висок рейтинг сред населението. Мнозинството е на негова страна, когато спори с депутатите и с магистратите.
Ние ги хващаме, вие ги пускате – казва той на прокурорите и съдиите всеки път, когато освобождават бандит.
Месеци след разстрела на Илия Павлов на 7 март 2003 година следователи се оплакват, че от МВР не им предоставят цялата оперативна информация.
Ако е така, значи има защо – заявява офицер от НСБОП. Намекът е прозрачен: в МВР нямат доверие на прокурорите и следователите, защото смятат, че от тях изтича информация.
Повечето убийства у нас са части от един пъзел – коментира магистрат. – Зад взривовете и разстрелите стоят едни и същи поръчители, шепа конкуренти в подземния бизнес. Нападенията следват едно след друго за отмъщение, за отвоюване на бизнес територии или като изпреварващи удари по врага.
– Още докато пътуваме до мястото на огледите, научаваме името на жертвата и се досещаме за името на поръчителя, казва опитно ченге.
В НСБОП е нарисувана на картон схема на атентатите с евентуалните връзки между тях. Окачена е на стената.
– Ако две-три от убийствата бъдат разкрити – разсъждава спецполицай – останалите ще се разплетат като чорап.
Но това не се случва.
Множат се съмненията – дали разследванията не се забатачват, защото в престъпленията са замесени хора от властта, полицаи и магистрати.
2009 ГОДИНА БЕЛЕЖИ НОВ ЕТАП в гонката за убийците. ГЕРБ начело с Бойко Борисов взема властта с обещанието, че ще спаси държавата от мафията.
Производството на арестанти гони рекорди. Арестувани са стотици заподозрени, следени по-рано в операции с цветисти имена – „Наглите“, „Лихварите“, „Факирите“, „Силоваците“, „Измамниците“, „Безхаберниците“, „Медузите“, „Дедесарите“, „Шок“, „Октопод“, „Недосегаемите“, „Килърите“, „Кокаинови крале“…
Всяка вечер показват по телевизията задържаните под стража през деня. В килиите сгъстяват леглата, слагат ги на два етажа. През януари 2009 година в арестите има 751 души, през януари 2010 година – 1087, а през август – 1296. Като мярка против жилищната криза надзирателите насочват лишените от свобода от следствените арести в близките затвори. Във всичките 12 затвора и 1 поправителен дом са настанени през лятото на 2010 година 9254 души. Сред тях има 325 обвиняеми и 604 подсъдими, тоест хора без влязла в сила присъда. Отделно са тия в следствените изолатори – близо 1300.
Проблемът е, че хващат и пускат заподозрените като бандити, след като ги покажат по телевизията. Защото хващането не означава да вържеш с белезници някого. Това е само 1% от работата на прокурора и полицая. Другите 99% се изразяват в събирането на доказателства, че този някой е извършил престъплението, в което го обвиняват. Снимката на неговия арест, на която се вижда как е проснат на земята от маскиран командос, не е доказателство. Нито пък е доказателство интервюто с полицейски фактор, дадено веднага след задържането му под стража.
Равносметката, която правят журналистите, е в полза на бандитизма.
ОПЕРАЦИЯ „ОКТОПОД“: Седмина арестувани. Мафиоти били. Богат филмов материал: барети с бронежилетки, вързани ръце, повалени по очи мъже с татуировки, отделно налягали под полицейски дула стриптийзьорки, тигри в клетки. Бойки изявления на шефове на МВР. Съд. И в крайна сметка двама в ареста.
Че каква е тая престъпна група? От нея и каре за карти не става?! – коментира известен социолог.
ОПЕРАЦИЯ „ФАКИРИТЕ“: Деветима изловени. Били автокрадци. Снимани. Минават през съдебната зала. И? В килията остава един.
ОПЕРАЦИЯ „СИЛОВАЦИТЕ“: Неуточнен брой задържани. Участвали в свирепи наказателни бригади. Но дали някой от тях е изгубил свободата си за повече от 24 часа? Ако има дори един-единствен такъв, то журналистите не са разбрали.
ОПЕРАЦИЯ „НАГЛИТЕ“: Деветима прибрани. Снимани. Обвинени в 13 отвличания. Изкопани с багер два трупа. В Съдебната палата ги водят под засилена охрана. С вериги на краката. И виж ти изненада: пускат Хамстера, който е обявен от МВР за техен тартор! В крайна сметка осмина отиват на съд. Само четирима са признати за виновни като похитители.
Има много подобни примери. И нито един за подражание.
Защо не внасят в съда убедителни доказателства? Спят ли дознателите?
Не спят. Ако посочите конкретен дознател, аз се мога да ви кажа, че той или чака пред кабинета на някой прокурор сега, или докладва на началството, което хабер си няма от право, или разнася призовки някакви, а на бюрото му го чакат още 90-100 нерешени дела – заявява Иван Иванов, служител от столично звено за досъдебно производство.
– Ние в София работим по 120, че даже и 150 дела едновременно – потвърждава колегата му Петър Петров. Той е един от авторите на открито писмо до парламентарната комисия по вътрешен ред и сигурност, в което се твърди, че полицейското разследване е в кома, макар и будна.
През 2006 година влиза в сила новият Наказателнопроцесуален кодекс (НПК), с който 97% от престъпленията са поверени на дознанието в МВР. Дейността на около 1000 следователи и 10 000 оперативни работници е прехвърлена на 1500 дознатели. Дали е нещо повече от глупост това?
Любопитно е, че след промяната само трима от въпросните 1000 следователи изразяват желание да станат дознатели. Другите 997 да не са луди! Съотношението в заплатите е 3:1 в полза на следователите. Освен това те да не са фокусници, че да разследват накуп по 100 дела!
Луди фокусници не се намират лесно за държавна работа. Затова през 2010 година дознателите в столицата по щат са 334-ма, но са запълнени едва 230 места. В конкурс за 15 места в СДВР се явяват 16 кандидати.
– Някой ще се обиди, ако кажа, че вземаме куцо и сакато, признава един от началниците.
Петър Василев, шеф на софийските дознатели, обяснява защо е непривлекателна за интелигентните хора тяхната работа:
Първо, защото е нископлатена. С дознателската заплата най-напред плащаш парното, а остатъкът е колкото да не гладуват децата. Да, и на учителите, и на лекарите са им ниски заплатите. Но хората с юридическо образование, каквото се изисква за дознателите, имат избор – в МВР ли да работят, или в съдебната система за три пъти повече пари. Повечето юристи избират да станат следователи, прокурори и съдии. Идват в МВР, за да натрупат нужния юридически стаж – от 1 до 5 години, и напускат. Конкурсът при нас трае 2-3 месеца. Докато назначим 10 души, други 10-20 вече са ни казали „довиждане“. И не е проблемът само в заплатата! До 2009 година всеки дознател сам се снабдяваше с компютър. Сами си купуваме химикалки, кламери, хартия. По личните си джиесеми говорим по служба. А и с отсъствията от къщи сме нетърпими за близките си. Работният ни ден е ненормиран. Той започва от 4 – 5 часа сутринта, ако задържаме заподозрян. За огледите на местопрестъпления, изземванията и претърсванията няма значение дали е събота или неделя, нощ или ден.
След приемането на новия Наказателно-процесуален кодекс зад борда на разследването остават около 10 000 полицаи, които дотогава имат право да извършват неотложни следствени действия – огледи, обиски, претърсвания.
Това беше огромна грешка – убеден е Василев. – Тя трябва да се поправи. Най-голямото предимство на полицейското разследване е, че дознателите и оперативните работници в МВР работят рамо до рамо. Няма нужда някой да пише предписания, които да пътуват с дни от следствието до полицията. Сега дознателят и полицаят са заедно, в стая до стая. Но това предимство се превръща в пародия поради недомислицата в нормативите.
Ето пример: Полицаите задържат продавач на наркотици. Вместо да му направят обиск веднага, те стоят като петгодишни деца да чакат – и в дъжд, и вятър – да дойде някой от малцината дознатели. А той може да се забави и час – да има задръстване, или да е зает на друго място…
Друг пример: Убийство. Труп на улицата. Полицаят пристига пръв. Обикаля наоколо и разпитва хората. Но за да може някой от разказите им да послужи на разследването, този полицай трябва да хване свидетеля и да го заведе при дознател. Нужно ли е това? Не, разбира се. Нещо повече – оперативният състав би могъл да поеме делата срещу неизвестен извършител. Те са повече от половината от всички.
Трети пример: Обрали са апартамента на софиянка от „Люлин“, тя вика полиция. Оперативният работник идва, разпитва я, събира обяснения от съседите. Той познава кримиконтингента в своя район, проверява алибита, провежда разузнавателни беседи. Реално той разследва. И понякога стига до обирджията. Но съгласно нормативите той няма право да документира нищо от това, което е свършил. Трябва да я заведе при дознател, да губи от времето й, за да бъде пострадалага разпитана пак. Трябва да заведе при дознател и бандита, когото е заловил. Става двойна процедурата, а дознателите не стигат.
И не само това.
Една от идеите, рекламирана при въвеждането на полицейското разследване, е прокурорите да станат от бюрата си и да разследват редом с ченгетата. Някои прокурори го правят, но повечето – не. А заплатите на втората категория обвинители не са намалени.
Едно от делата на старши дознател Пламен Димитров е в папки, които, наредени една над друга, стигат височина два метра. Става дума за убийство, предшествано от сложно, икономическо престъпление. Димитров със свой колега работи в тясна стая, претъпкана с 40-годишни мебели и небоядисвана кой знае от кога. Донесъл си е личен принтер, стол и каса. Колегата му пише на ръка. Запитан какво го мотивира да работи, Димитров отговаря:
Все мисля да напусна, но все нещо се случва и оставам. Реформата в разследването е безкрайна.
Още от 1998 година, когато кабинетът на Иван Костов воюва с мафията, се търси начин да се ускори мудното разследване и да се спрат скандалите между МВР, прокурорите и следователите. Пристъпва се към най-лесното: ликвидира се следствието. На следователите са оставени 2 – 3% от делата. Доста години минават в суматохата оттогава, но ниското качество на досъдебното производство си остава.
Важно е не кой разследва, а как – казва зам.-главният прокурор и шеф на следователите Бойко Найденов пред списанието „Правен свят“. – Докато следователите и прокурорите си седят в кабинетите и чакат оперативният да свърши работа, нещата няма да се променят. Промяната ще стане, когато се създаде добре работеща криминална полиция от подготвени хора с техника, плюс добре организирана прокуратура – въобще цялостна система, която да събира годни доказателства и да ги представя пред съда.
Обаче в мандата на Бойко Борисов е друга практиката:
Арестуват известните бизнесмени братя Стоянови, Дамбовците. Снимат ги. Снимат им и зоопарка – два тигъра, които ръмжат страшно. Пращат ги в съда. Не снимките, естествено, а тях. Съдът обаче заявява: По делото няма никакви материали. Само Сашо Томов – анонимен свидетел номер едно, чието име всички знаят, разказва, че „Кремиковци“ бил източен от тях. По-рано ченгета пошушват на жълтата преса, че Дамбовците са свързани с афери и с убийства даже…Съдията ги пуска обаче. Те още не са се прибрали и командосите на ГДБОП нахлуват у тях. Търсят „материали“. Няма. Нахлуват пак – неотложно било, не успели дори и да се снабдят със заповед от съдия. Изземват два джиесема. Разследващият ги затваря в касата си. А вътре няма и един елементарен ревизионен акт за дейността на Дамбовците.
Слаба работа, на която и разсилният в училище би завъртял една двойка. Но вътрешният министър Цветан Цветанов намеква, а в друг случай заявява направо, че съдиите работят за мафията.
За щастие България е правова държава. В демократичната ни конституция изрично е прокламиран принципът, че обвиняемият се смята за невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда. Освен това мярката за неотклонение „задържане под стража“ се налага не по усмотрение, а при редица задължителни законови предпоставки – коментира съдия. Но държи на анонимност: – Да не кажат, че съм се омешал с Октопода и да ме арестуват – усмихва се криво.
Все пак добавя:
В правовата държава съдебните актове са коректив за дейността на полицията, а не обратното. Полицейският произвол не е завидна перспектива за нито едно общество.
Адвокатите по големи дела казват същото без заобикалки. Адвокат Надежда Ковачева обобщава:
В България безпомощността на органите, които трябва да разследват престъпленията, се проявява в агресия срещу правото. Полицията постоянно негодува срещу законодателя, иска все нови и нови промени в НК и НПК, за да нагоди кодексите към собствените си потребности. Противно на всякаква държавническа логика полицията става основен инициатор на законотворчество, макар де юре да няма законодателна инициатива. На полицията й пречи и съдът, защото не задържа всички, които според началниците на МВР трябва да се намират в арестите. Или пък осъжда някого по-малко, отколкото им се иска на тия началници. На полицията също така много й пречат адвокатите, защото били отлагали делата с фалшиви болнични листове. Можем да наречем това „шменти-капели“ по израза на премиера Бойко Борисов. Защото аз не знам в съда да има внесени обвинителни актове за болнични, които са фалшиви. А това е работа на полицията и прокуратурата.
Работещите над 1600 съдии в България не са безгрешни, но не бива да бъдат сочени като виновни за не добре свършената работа на полицаи, следователи и прокурори – обобщава адвокат Марин Марковски.
МНОГО ЛИ СА НЕВЕЖИ дознателите?
През 2011 година от всички 1200 дознатели в България само 150-200 са без юридическо образование, но и те са завършили академията на МВР.
Проблемът е, че на бюрата на разследващи в големите градове има и по 200 дела. При това положение как да работят качествено? – разсъждава Веселин Вучков, зам.-министър на МВР в мандата на Бойко Борисов. И сам си отговаря: – Трябва с бързи промени в НПК и Закона за МВР да отворим възможността неотложни следствени действия – огледи на местопроизшествия, претърсвания и изземвания да се извършват и от служители извън щата на разследващите полицаи.
До 2012 година промените са вече факт, но видими резултати няма.
Дознателите изпреварват по корупция катаджиите, за които още Тодор Живков казва навремето си, че отчуждават народа от неговата милиция.
Сигналите срещу дознатели настигнаха по брой тия срещу катаджиите, които традиционно водеха класацията на корумпираните в МВР – казва бившият шеф на Инспектората на МВР Николай Спасов. Той разказва: – Разследващи изнасят към криминалния контингент информация, нарочно не документират отделни престъпления в пълен обем, пращат „кухи“ преписки в прокуратурата, за да може тя по липса на доказателства да ги прекрати.
Във второто десетилетие на XXI век рушветът при дознателите се движи от 2000-3000 лева нагоре, 5000 е обичайната сума за стандартната услуга – преобразуване на наказателното преследване в административно. Едно е да ти наложат глоба, а друго е да те вкарат в затвора…
Пред Народното събрание през 2012 година вътрешният министър Цветан Цветанов отчита:
— 660 престъпни групи са частично или напълно разбити през последните 3 години. За този период са проведени 300 операции срещу знакови фигури от подземния свят, част от които носят прякорите Брендо, Трактора, Сумиста и не са били разследвани с години, тъй като над тях е имало политически чадър. Наред с арестите на емблематични лица са разкрити 19 лаборатории за таблетиране на наркотици, 60 оранжерии за отглеждане на канабис, 17 печатници за фалшиви документи и 16 високопрофилирани банди за пране на пари и укриване на данъци. С ареста на „Наглите“ са прекратени отвличанията на хора, след като през есента на 2009 година групата е извършила 18-ото си похищение за откуп. Успешна е борбата с наркотрафика. След акция „Кокаинови крале“ стана ясно, че българи са участвали в трафика на 40 тона кокаин годишно от Латинска Америка за Западна Европа. Малко след акцията по задържането на кокаиновия крал Евелин Банев-Брендо НСБОП разкри и 17 тона хашиш на стойност около 360 милиона евро, предназначен за Белгия и Холандия. Паралелно с операциите МВР прави 26 законови промени. 100 неразкрити от предишните правителства убийства се анализират от МВР, скоро очаквайте резултати!
Но резултатите ги няма.
В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ДВАЙСЕТ ГОДИНИ всяко правителство идва с обещанието, че ще отвоюва България от бандитизма. И се хвали, че „чупи гръбнака на Октопода“ и „лови акули в подземния свят“. После всяка новодошла власт обявява, че старата е хванала „само цаци“. И всичките управляващи са единодушни само в едно – че който сочи мръсотията в държавата, е по-лош от този, които я прави.
ЕТО НЯКОИ ПОЛИТИЧЕСКИ ЛОЗУНГИ:
Нашата цел номер едно е да се отвоюва държавата от престъпниците!
В България разделителната линия не е между политическите партии, фронтовата линия е между държавата и престъпността.
Ще строша всеки чадър, който закриля извършители на престъпления!
Ако не спечелим борбата с Октопода, губим всичко!
През 2012 година тия думи звучат, сякаш ги е казал Бойко Борисов – министър-председателят, понеже той обявява през 2009 година, когато идва на власт, че сме във война с престъпността. Но не. Изрекъл ги е Иван Костов по времето, когато управлява като премиер на България (1997 – 2001 г.), по-точно – в първото десетилетие на демокрацията.
Ето други фрази, които се помнят:
Държавата отвоюва своята незаконно присвоена от престъпни групировки и корумпирани чиновници територия.
Най-големият ми успех е това, че все по-голям процент от структурите на МВР работят активно. Те се отърсват от летаргията и разбират, че истинският противник са не само тези, които извършват конвенционалните престъпления, но и така наречените бизнесмени, забогатели чрез връзки с властта.
Целта ни беше още в нашите първи 100 дни да победим страха от престъпността, хората да се убедят, че имаме силата и волята да отрежем пипалата на Октопода!
Това пък кой го казва?
През 2012 година изглежда, че е вътрешният министър Цветан Цветанов, понеже той обича да изтъква успехите си в надпреварата със злодеите. Но не е така. Това са изказвания на Богомил Бонев от 1997 година – когато е шеф на МВР в кабинета на Костов.
По онова време Бонев е отличникът, рекламното лице на правителството, най-харесваният от народа министър. Повечето вестници пишат за него ентусиазирано, даже с много повече ентусиазъм, отколкото 15 години по-късно хвалят Цветанов.
Репортери се прехласват: „Бонев махна стикерите на СИК и ВИС от колите и от витрините на търговците, които бяха рекетирани. С операцията „Комар“ ужили мутрите с джиповете. Махна тъмните стъкла от лимузините. Отряза застрахователните лицензи на групировките. Стъпка по стъпка изтласка силовите бизнесмени от незаконно заетите територии. Две трети от българите приветстват поведената от Бонев битка с престъпността!“
В ония времена арестант номер едно е Ержан Рашид-Роко. НСБОП връзва показно с белезници това момче от Бели пласт, което необяснимо се превръща в доларов милионер и на чиято трапеза неведнъж сяда Ахмед Доган, лидерът на ДПС.
Роко много обича да казва:
В Кърджали аз съм кметът, полицаят, прокурорът и съдията!
Не е ясно дали Роко е бил агент на прикритие. В мъгла са приказките, че богатството му е свързано с трупове. Но със сигурност се знае, че е пил и пял с Иван Татарчев, главен прокурор тогава.
Имаме планини от доказателства за връзките му с магистрати – обявява главният кърджалийски полицай. Тия доказателства в съда не се появяват. Роко е пуснат на свобода под гаранция.
Започва престрелка между властите – изпълнителната и съдебната. Бонев:
Диагнозата на Роко е безнаказаност! Заради мудното правораздаване!“
Татарчев:
Случаят Роко ще се окаже димна завеса. Правителството е омешало в пропагандни клишета политическите програми и НК!
Бонев:
Обществото иска да види къс път между престъплението и наказанието!
Татарчев:
Бонев прави силови импровизации в сферата на правото! Костов:
Ще пишем етичен кодекс на магистратите! Ще нарушим тяхната недосегаемост, ако го погазят!
Процесът срещу Роко завършва с условна присъда.
Пресата обобщава: „Държавните институции действат като орел, рак и щука спрямо подземния свят. Политическата власт се изкушава да направи съдебната удобна за себе си. Възмутителен е махленският тон, с който се водят споровете между МВР и магистратите. Когато един правозащитен орган воюва с друг, печели мафията.“
През 2009 – 2012 година в баталията срещу мафията различни са само имената на действащите лица. Вместо министър Бонев и главния обвинител Иван Татарчев – министър Цветанов и Лазар Груев, шефът на съдиите. А словесните престрелки са вместо за Роко, за други герои от полицейски акции с ефектни имена „Алчните“, „Факирите“, „Недосегаеми- те“… Язвителните думите, с които се замерят изпълнителната и съдебната власт, са еднакви.
През годините 1997-2001-ва Евросъюзът е нещо отвъдно, в което хората вярват. В периода от 2009-а до 2012-а членството на България в него е реалност. Но и по-рано, и после Европа чува за българите предимно като тръгнат да си прибират някой арестант, а българите за Европа – когато го осъди вместо тях. Бонев негодува срещу съдебната власт навремето си, също така, както протестира Цветан Цветанов почти петнайсет години по-късно, през неговия мандат.
В суматохата на изминалите от Костовото до Борисовото време доста неща в службите и в съдебната система се променят. Обаче една максима си остава непоклатима. Максимата, позната от филма „Кобра“ със Силвестър Сталоун и произнесена на живо през 2001 година от главния секретар на МВР тогава Бойко Борисов:
Ние ги хващаме, те ги пускат.
След повечето полицейски акции се оказва, че папките с доказателства срещу задържаните за кървави злодеяния са полупразни. Досъдебните и съдебните процеси приключват изненадващо бързо или постепенно, при което става ясно, че едно е да вържеш с белезници за малко някого, а съвсем друго е да го заковеш задълго със сигурни данни.
В крайна сметка качеството на работа на МВР се определя от количеството на осъдените за престъпления – казва Богомил Бонев.
Ако това е вярно – а няма причини някой да се съмнява в думите на един от най-успешните вътрешни министри в демократична България, – то значи, че работата на МВР е лошокачествена от 1990 година нататък. За цели две десетилетия в България няма осъдени знакови фигури от подземния свят, с едно-единствено изключение – Митьо Очите, наркотрафикант. Има само смъртни присъди, издадени от ъндърграунда и влезли в сила.