От книгата на Анна Заркова „Големите убийства“
Едно „Окей“ на митичния търговец отваряло канали за дрога
– ФАТИК ЛИ? Бабата*? О, едно „Окей“ от него струваше милиони! С него се провождаха към Близкия изток огромни пратки от амфетамини и автомобили… Суперколи пристигаха по негова заявка от Апенините в България, купени на първа ръка от италианската мафия. Някои оставаха у нас, а други ги препращаха със самолети и кораби… На Бабата и ченгета, и бандити, и митничари му правеха евалла!
Бабата – от турски – баща.
Споменът е на бивш полицай. Той цитира разработка на Националната служба за сигурност (НСС) за митичния търговец Филип Найденов-Фатик. В НСС смятат, че гибелта му е заради свада с контрабандисти от международен мащаб.
38-годишният мъж се ползва с многозначителен авторитет сред службите и силовите групировки.
Той е разстрелян в „Мерцедес“ 600 S на 19 август 2003 година на кръстовището на софийските булеварди „Гоце Делчев“ и „България“. Делото за убийството му е спряно. Извършителят не е открит и няма надеждни следи, които да водят към него.
– Аз го видях! – разказва развълнуван очевидец пред репортери. – Идвах от центъра към 11,30 часа на обяд, движех се с моята кола към „Бояна“ и спрях на кръстовището, като светна червено. Чух пукот. В първия момент помислих, че хвърлят пиратки. Бях точно срещу сребристосивия мерцедес, по който се гърмеше. Стрелецът беше пред очите ми. Беше целият облечен в черно: черни кубинки, черен панталон, черно поло и качулка на главата. Среден на ръст, по-скоро слаб. Лицето му беше напълно скрито. Стреляше разкрачен. Целеше се през прозорците – първо отзад, а после отстрани на човека, седнал на задната седалка отдясно. Прекъсна откоса само веднъж, когато премести позицията си. Стоеше на метър от колата. През цялото време си мислех, че гледа към мен. И че ще ме перне някой куршум… Автоматът му беше „Калашников“, десантен модел. Димеше много при изстрелите…
Убиецът с черните дрехи изглеждаше абсолютно спокоен. Вървеше с едри, бавни крачки. Натискаше спусъка все едно стреля по патица. Не се огледа нито веднъж. А имаше много коли зад гърба му… На секундата, в която спря да се гърми, мерцедесът се изнесе с мръсна газ, поднесе на трамвайната линия и зави към „Гоце Делчев“. Всичко продължи 15-20 секунди. Точно като на филм. Стрелецът се обърна и влезе в един черен „Фолксваген Голф“. Съучастника му зад тъмните стъкла го видях само като черно петно. Светна зелено. Но аз не посмях да тръгна… Зяпах като хипнотизиран…
Въпреки разпитите на този и още 30-ина очевидци в столичното следствие разстрелът си остава мистерия. Арестувани са шестима заподозрени, но пред съда не са представени сериозни улики срещу тях и те са освободени. Не помагат за изясняването на истината и разпечатките от телефонните разговори на Фатик преди смъртта му.
НАД 20 ДУПКИ ОТ КУРШУМИ преброяват журналисти по задното стъкло на луксозния мерцедес с немска регистрация BBFN 888. (Номерът означава Баба Фатик Найденов). Пробойни има и по капака, и по страничните врати на лимузината.
При покушението е ранен и шофьорът на Фатик – Румен Желязков-Жабока, 41-годишен. Той е бивш борец, воден на ведомост в МВР. За Найденов работел от четири години.
При вида на екзекуцията Жабока запазва самообладание и откарва шефа си право във Военната болница. Но там го свалят от колата мъртъв. Шофьорът оцелява след операция.
– Усетих, че стъклата на колата падат, и тръгнах. Не знам колко са били нападателите. Не ги видях. Инстинктивно разбрах, че става нещо, и натиснах газта. Всичко стана за секунди разказва раненият. Повече – ни гък!
От местопрестъплението на булевард „България“ събират 37 гилзи от „Калашников“. Девет куршума са извадени от тялото на убития при аутопсията.
Тане* беше нашият патриарх.
Тане – от арабски – батко.
С тия думи го изпращат до последното му жилище на Боянското гробище брат му Мурат и роднините му. С тях са бившият борец Боян Радев, бизнесменът Димитър Джамов, бившият шеф на пресслужбата на Виденов Красимир Райдовски, президентът на Футболен клуб „Славия“ Венцеслав Стефанов и десетки други видни хора, близки на фамилията. Известният сърдечен хирург професор Александър Чирков изпраща венец с надпис „С благодарност за помощта“. Христо Стоичков бие съболезнователна телеграма от САЩ.
Фатик нямаше врагове в България – обявява бившият министър на вътрешните работи Богомил Бонев.
Потвърждават го много приятели и бизнеспартньори на покойния. С един от тях – търговец на захар – Фатик отивал на среща в хотел „Хилтън“, преди да умре.
ИСТИНСКОТО МУ ИМЕ е Фатик Исмет Шабан. Роден е на 7 юли 1963 година в Истанбул. Той е едно от петте деца на Исмет Тюркмен Шабан – Големия Фатик, личност, близка до правителството на Живков. Съдбата му и тази на неговата фамилия е изпълнена с перипетии като в холивудски сюжет.
Исмет пристига у нас през 60-те години на миналия век. Той е кюрд, роден в Сирия и осъден на смърт в Турция по политически причини. В България прави бързи и тесни контакти с високопоставени във властта. И става главно действащо лице в търговията с оръжие, осъществявана официално от „Кинтекс“.
Пресметлив, дискретен и интелигентен, Исмет Шабан изпълнява различни задачи на нашето контраразузнаване. Какви са те, не се знае точно. Но поради заслугите си в тая област получава личното благоволение на фамилията Живкови. Заради сърдечното приятелство дарява антики за над 200 000 долара на фондацията „Людмила Живкова“. И е удостоен с орден „Кирил и Методий“ първа степен през 1988 година.
– Големият Фатик изпълнява секретни поръчки по ръководения от Държавна сигурност скрит транзит. И така успява да изкара големи пари за държавата – казва бивш служител по сигурността.
Говори се, че сградата на контраразузнаването на булевард „Черни връх“ е построена със спечелени от него средства.
Бивш шеф на НСС разкрива, че Големия Фатик донася в България формулата на каптагона и отваря очите на властимащите за печалбите от нея. Страната ни започва да произвежда омайния стимулант, а кюрдът посредничи в големи сделки с партньори от Близкия изток.
Фамилията обитава жилище близо до Народния дворец на културата (НДК) в София, обзаведено с невиждан по тоталитарно време разкош. През 80-те години на миналия век Малкия Фатик фучи по столичните улици с „Порше“ – удоволствие, недостъпно дори за Татовия син Владимир. Тъкмо с тая кола той блъска младо момиче – дъщеря на висш служител на МВР, на Княжевското шосе, в навечерието на Нова година. Но авторитетът на баща му го спасява от съд.
След 1989 година името на Исмет Шабан се свързва с частното му предприятие за гъши пастет край Сунгурларе. Проектът за него е амбициозен, но се проваля. Покрай него фалират две банки – Бобовдолската и Ямболската търговска. Те са принудени с указ, подписан от премиера Димитър Попов през 1991 година, да отпуснат на фирмата на кюрда „Сунимекс“ небивалия за ония години кредит от 480 милиона лева.
Исмет умира от панкреатит през 1998 година, след две неуспешни операции в чужбина. Любимият му син Фатик наследява неговия бизнес. Заедно с мистерията около него.
МАЛКИЯ ФАТИК регистрира няколко търговски фирми у нас: Н.М.П.Ф. ООД, „Сънифууд“ АД, „Чано-Б и сие“ и други. И най-близките му хора твърдят, че не знаят подробности за тяхната дейност.
Посмъртно му се приписват близки делови връзки с убития бос на „Мултигруп“ Илия Павлов, с починалия собственик на „Мобилтел“ Владимир Грашнов, с лидери от групировката СИК, с Киро Японеца, с Иван Тодоров-Доктора, с петричките знаменитости Иван Кочев-Чомбе и Живко Томов-Фашиста. Съсобственост на фабрика за цигари в Харманли го свързва с Тенчо Тенев-Свинаря, а дял в „Унисон“ до 1997 година – с разстреляния Емил Димитров-Макарона.
Приятелството на Фатик с Илия Павлов е безспорно. Дружбата им датира от времето, когато са 16 – 17-годишни.
– Аз тогава имах заведение и двамата ми помагаха в него, бяха все заедно – спомня си Павел Найденов, бащата на Илия Павлов. – Фатик ме наричаше „баща ми“. Един ден ми показа български паспорт. Извадил си го бил и си избрал името Филип Димитров Найденов. В знак на уважение към мен. Добро момче беше…
В по-късни години описват Фатик като бохем, който поглъща солидни количества алкохол – поръчва чаши, пълни до ръба, ходи запасан с пищов, а в разгара на купоните гърми в таваните на заведенията. Мнозина са усетили щедростта му и са чували прочутата му фраза: „Когато подарявам, не искам реванш“. Обичайна е ролята му на спонсор, но за нея той не позволява да се шуми. Не дава празни обещания. Знае се, че държи на думата си докрай.
И личният му живот е обвит в тайнственост. Първата му жена живее някъде в Англия. Втората – Адриана Тюркмен, е дъщеря на представител на фармацевтичната фирма „Сандос“ в България и племенница на ексцентричен столичен адвокат, когото наричат Граф Чано и който загива в самолетна катастрофа край София.
Адриана не живее под един покрив с Фатик. Той се шири по ергенски в дома си на улица „Детски мир“ 2А в баровския квартал „Бояна“. Мълвата му приписва романтично приятелство с любимата на Алексей Петров, Ива, но тя отрича.
Красивата му двуетажна къща с мансарда е опасана от триметров зид и се охранява с пет камери.
Фатик беше човек на живота, обичаше лукса – казва негов приятел. – Само да надникнете в стаите му… Обзавеждането струва над 1 милион долара. Невероятен разкош!
Слабост на Фатик са колите. В автопарка му има над двайсет.
АКО ТИ ТРЯБВА баварец, търси Бабата!
Всички мутри помнят тази парола от началото на 1990 година и нататък. Тогава по пътищата на България плъзват първите частни БМВ-та, мерцедеси и джипове, за да изместят масовите съветски коли. Точно тогава под носа на дезорганизираната милиция изгрява звездата на митичния автотърговец Филип Найденов.
Според действащи по онова време ченгета натурализираният българин е вкарал през границата ни над 50 000 автомобила. Каналът потегля от Италия под контрола на Коза Ностра. Смята се, че в Неапол и Бари са основните депа за скъпи лимузини, крадени в Централна и Западна Европа. Снабдени с фалшиви документи и пренабити номера, колите тръгват или по вода към Ливан и Турция, или по суша през воюваща тогава Югославия.
У нас ги чака Бабата, за когото е детска игра да ги регистрира официално в КАТ. Смятат го за рекордьор по узаконяване на коли близнаци – легализирал бил например шест еднакви мерцедеса в шест окръга на страната.
От България повечето лимузини тръгват за бившия СССР, където новоизлюпени богаташи плащат в твърда валута. Печалбата на Фатик е в натура: на всеки десет-двайсет преминали по канала коли при него остават по две-три.
Криминалистите никак не са учудени, когато виждат на 25 април 1995 година шефът на ВИС-2 Васил Илиев да лежи застрелян в мерцедес кабрио, купен в същия ден от Фатик.
За кратко същият вносител снабдява с впечатляващи коли и „борците“ в София, и техните бригади в провинцията. Пак той намира джипчета и малки сладки колички специално за мутреси.
И Константин Димитров-Самоковеца обяснява приживе в прокуратурата, че паркът му от луксозни автомобили и джипове е придобит от Фатик. Договорите за покупко-продажба са доста странни. Косьо купува за по 1000 лева от Бабата и от съпругата му два от най-скъпите си автомобили: лек „Мерцедес“ S 500 и брониран джип „Мерцедес“ G 500. После застрахова първия за 150 000 лева.
Пазарната цена на тези два движими имота общо надминава 227 000 лева – казва нает от обвинителите експерт.
КОЛКОТО ПЪТИ МВР СЕ ОПИТВАШЕ да работи срещу Фатик, толкова пъти изтичаше информация към него – спомня си бившият вътрешен министър Богомил Бонев.
Няма никакви материали в архивите на МВР за Фатик, заявява след смъртта му главният секретар на МВР генерал Бойко Борисов.
Секретна справка сочи, че през 2001 година разработката на служба „Сигурност“ срещу Фатик е изпратена в НСБОП. Това става „след като е била чадъросвана 5 – 6 години“ по израза на генерал Борисов.
В разработката – пояснява главният секретар – е бил проучван дори и първия сняг, но проучването неизменно е завършвало с извода, че липсват данни за престъпление.
При това положение подхвърлените от полицията версии за убийството на Фатик приличат на изстрели по сватбарски. Обобщава ги лично Бойко Борисов, като ги свежда до три: 1. Лични мотиви. 2. Контрабанда. 3. Незаконен трафик на коли.
Първата хипотеза визира слуховете за вражда между Фатик и мъжа на сестра му Марта – Дениз Тюркмен. Зетят е известен на службите. Изгонен е от България през 2001 година с мотива, че е опасен за националната сигурност. Съдружник е на Милослав Кръстев, който е сочен като контрабандист, бит и отвличан от Иван Тодоров-Доктора, който приживе е осъден за това на шест години затвор.
Близки на семейството си спомнят, че навремето Стария Фатик възлага на Дениз големи надежди и му поверява застрахователната компания на фамилията „Дениз Иншурънс Кьмпани“ (ДИК). МВР обаче й отнема лиценза, след като клиенти се оплакват от рекет.
Оперативни работници определят Дениз като връзка на Фатик с нелегалните купувачи на амфетамини и оръжие в страните на Близкия изток. Между двамата обаче възниква конфликт. Причината е в зародилото се у грузинеца желание да поеме ръководството на целия бизнес.
В телефонно интервю за „Труд“ от Белфаст Дениз заявява, че седмица преди убийството на Фатик двамата се уговорили да се видят в Париж. Той нарича „интриги“ и „измислици“ приказките, че са били врагове. Твърденията на Дениз са потвърдени от агенти на НСБОП и полицията.
ФАТИК готвеше голямо разкритие пред пресата за контрабандните канали и използването им за финансирането на СДС – съобщава след убийството бившият шеф на Централната служба за борба с организираната престъпност Тихомир Стойчев. Той добавя, че убитият приживе „е помагал на българските служби, съдействал е веднъж да се предотврати кървава война между силови групировки.
Фатик е в добри отношения с лидерите на всички групировки а също така и с активистите на всички партии в България.
Налице е тенденция за физическо ликвидиране на хората, свързани с генезиса на контрабандните канали у нас, и хората, които са получили своя бизнес благодарение на пари, предоставени безвъзмездно от БКП.
Това е друга хипотеза с политически подтекст, подхвърлена пред пресата от бившия шеф на контраразузнаването генерал Атанас Атанасов. Разследващите не намират данни, които да я потвърдят.
Не е потвърдена и версията на генерал Бойко Борисов: че Фатик е станал излишен за международната наркомафия, след като българските служби залавят пет тона кокаин, смесени с картофено пюре, в Боливия.
Ялов от гледна точка на съдопроизводството се оказва и арестът на шестима заподозрени за разстрела.
Борис Арсов-Борчо, Йосиф Йосифов-Йоско, братята Стефан и Даниел Георгиеви, Асен Петров-Шаки и Ивайло Симеонов са задържани при специална операция на антимафиоти.
МВР съобщава, че ги е „издал“ оглед на фолксвагена, с който са се движили убийците на Фатик. Автомобилът е открит опожарен няколко часа след атентата на сметището в Суходол.
ДНК-експертиза ни отвори очите – казва спецченге, но не уточнява дали кръв, или косми са намерили и чии са се оказали те.
Каквито и да са били намерените улики, те се оказват негодни за съда. Арестантите са освободени.
Няколко месеца след това убиват един от тях – Борчо, навръх рождения му ден. Той е намерен мъртъв, с 2 куршума в главата в собствения си „Фолксваген Голф“ на 28 ноември 2003 година пред църквата-музей в столичния квартал „Бояна“.
Застреляха брат ми, защото с ей такива големи букви написаха за него, че е убиецът на Фатик – изплаква пред „Труд“ сестра му Екатерина Соколова. – През лятото, като излязоха от ареста, и Борчо, и приятелите му казаха: „Обявиха ни за убийци. Съобщиха имената ни. Трупове сме!“
Като доказателство за невинността на брат си момичето сочи една снимката от морето с отбелязани на нея дата и час. На 19 август 2003 година в 19,30 часа Борчо е фотографиран засмян в компанията на приятелката си и роднини в Приморско. Фатик е ликвидиран същия ден сутринта.
СПИРАНЕТО на делото за разстрела от 19 август 2003 година не означава, че случаят е забравен – уверява столичен следовател. – Ако МВР намери нови данни, разследването ще бъде възобновено.
Не е изключено, разбира се, разкривайки други убийства, детективите да попаднат на още следи към трупа на Фатик.