От книгата на Анна Заркова „Големите убийства“
УВОД на част 2 – Огън по мутри и милионери
Когато направиха първия опит за убийството на Клюна със снайпер, аз лично съм ходил на обиск в дома му И съм вадил отвсякъде кутии от обувки, пълни с пари… Покрихме цяла една маса с пари! Невероятна гледка! И какво, мислите, че стана с тия пари? Върнаха му ги. Защо?! Дали го попитаха:
„Аджеба, а бе, ти стругар ли си трета смяна в „Кремиковци“, та си спечелил тия пари? Къде дават такива заплати?“… Клюна реално никъде не работи… Но никой никъде не му държи сметка: „Абе, драги, я да видим ти тая къща в Княжево с какви пари я направи? Отде имаш тоя суперджип?“… Искаш ли да срутиш бандита, вземи му парите! Това е рецептата. А тя не се прилага в България. И затова бандитизмът е нагъл.
Така говори в първите дни на 2000 година Ивайло Спиридонов, шеф на спецовете по убийствата в София. Думите му са в отговор на въпроса докога улиците у нас ще приличат на гангстерска касапница?
Наричат Спиридонов Доктор Рос заради приликата му с едноименния герой на Джорж Клуни от сериала „Спешно отделение“.
„Ще те преглежда Доктор Рос“, шегуват се мрачно софийските гангстери. Те знаят, че Иво лично ръководи огледите на трупове на местопрестъпления. Прави го дълги години, преди да стане административен началник в Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР).
Той е категоричен:
В 90 процента от случаите се убива за пари. И в 90 процента от тях парите са от наркотици.
Един бегъл преглед на списъка на неговите „пациенти“ потвърждава това заключение. Лошото е, че делата за повечето убийства са образувани срещу неизвестен извършител и спрени след изтичане на законовия срок от 2 до 9 месеца. Възобновяват ги, когато се направят нови разкрития. В повечето случаи – никога.
Не бих казал, че с всяка изминала година от 1990-а насам гангстерските убийства се увеличават – казва видният криминалист. – Но качеството на извършването им се вдига непрекъснато. И спада цената на човешкия живот.
1995 ГОДИНА СЕ СМЯТА ЗА ПОСЛЕДНА в мутренския период на криминалната история на България. След нея замира откровеният рекет, при който спокойствието се купува заедно с лепенки с надписи СИК или ВИС. Крушата, Картофа, Крокодила, Мечката, Патичето, Васил Илиев и други такива са пратени в небитието от точни стрелци.
На 2 октомври 1996 година четири куршума в гръб повалят в локва кръв пред дома му експремиера Андрей Луканов.
Между смъртта на бившия премиер и царското време в демократична България минават доста години, в които „борците“ свалят анцузите си и се обличат в костюми. Така е, ако под „царско време“ се разбира това от 2001-ва до 2005 година, когато страната се управлява от кабинет начело със Симеон Сакскобургготски – синът на цар Борис Трети и Йоанна Савойска. След смъртта на баща му през 1943 година Симеон сяда на трона и управлява три години с регентски съвет, понеже е малолетен. След падането на монархията, от 1946 година нататък живее в изгнание и се връща в началото на XXI век, за да стане 48-ият министър-председател на България.
През неговия мандат трибуквените групировки окончателно узаконяват бизнеса си. Силовите им застрахователни компании променят методите и названията си. Босовете вадят фирмите си на светло по прочутия съвет на Илия Павлов – за гущера, който трябва да отреже опашката си. В едно прочуто интервю на тази тема шефът на „Мултигруп“ разсъждава за това, че е по-добре да си по-малко богат, ала жив. Убийството му е най-жестокото доказателство, че е прав.
Новият бум на улични убийства след 2000 година е предизвикан от новото преразпределение на незаконния алъш-вериш. Търговията с дрога и проститутки се интернационализира и се свързва с международни подмолни организации доста преди официалната власт в България да е направила пробив за влизане- то ни в Евросъюза. Почват битки между лошите момчета – както за подялба на вътрешния наркопазар, така и за каналите към Европа. По данни на чужди спецслужби между 80 и 90 процента от доставения на Запад хероин е минал именно през България.
На всичкото отгоре по едно време на наша територия изчезват 600 килограма кокаин. Такава загуба не се прощава. Поли Пантев е застигнат пръв – на 9 март 2001 година, от куршумите на отмъстителите. От всяка капка кръв в борбата за наследството му се пръкват още разстрели.
СЛЕД ЕКЗЕКУЦИИТЕ следват смени на босовете, което води до разместване на пластовете в подземната икономика. Ври и кипи най-вече в два отрасъла: стоковата контрабанда и трафика на дрога. Те от своя страна стимулират инвестициите в други отрасли: корупция и пране на пари.
Твърди се, че Константин Димитров, по-известен като Косьо Самоковеца, е контролирал 70 процента от незаконния внос у нас. По оценки на експерти от Коалиция за България по контрабандните канали в началото на XXI век текат годишно около 1 милиард долара. Излиза, че Косьо, който обяснява, докато е жив, че печели от производство на картофи, е боравил с оборот от 700 милиона долара! Тая сума изглежда доста сериозно основание за убийците му да го догонят на 6 декември 2003 година чак в холандската столица Амстердам.
– Косьо умря, но косьовците са живи! – разсъждава след разстрела в Холандия бившият митнически шеф Емил Димитров-Ревизоро. – Не е Косьо, който нарамваше една раница и почваше да носи нещо през границата. В контрабандата има посредници – политици, полицаи, митничари, магистрати – много хора по веригата. Тия хора няма да легнат с Косьо в гроба, те си остават, заедно с мераците си за пари. А най-лесното е да се намери човек, който да каже: Аз съм новият Косьо!
Кандидати за „косьовци“ колкото щеш. Изкушението е голямо. По данни от пресата само пазарът на бяла и черна техника се оценява у нас по царско време на 140-170 милиона лева. А „сивият“ внос е 40-50%. При цигарите той е около 70%, като годишните продажби на вносни папироси възлизат на 60-80 милиона лева. За вноса на марков алкохол цифрите са: 30% контрабанда, при среден годишен оборот 80 – 100 милиона лева. Като прибавим и вноса на турски, дубайски и китайски стоки (около 350 камиона и 200 контейнера месечно, като само китайските стоки надхвърлят обща сума на вноса 300 милиона лева), получаваме отговор на въпроса защо в определени кръгове се изпотрепват помежду си.
ВСЯКО ПОКУШЕНИЕ ПОРАЖДА ОМРАЗА и подозрения. Довчерашни приятели стават врагове. В битки един срещу друг излизат и довчерашните съдружници от несъкрушимата по-рано групировка СИК. Изглежда, че от едната страна на барикадата са Николай Маринов-Малкия Маргин, брат му Красимир Маринов-Големия Маргин и Димата Руснака, а от другата: Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов и Бай Миле.
Един полицай се шегува:
– Почитателите на екшъни трябва да си открият уеб страница с име www.СИК/atentati.com. Там постоянно могат да се вписват нови разстрели и взривове.
За преброяването на мъртъвците от средите на сикаджиите не стигат пръстите на едната ръка: Момчил Бенев, Поли Пантев, Бай Миле, Димата Руснака, Кузман Гуслеков, Евгени Стефанов, Николай Зарев-Данкина… В саморазправите важи законът на Мърфи – че единственото по-точно нещо от вражеския куршум е приятелският.0
Биографиите на именитите гангстери и „добре облечени бизнесмени“ наподобяват тия на древните египтяни. Ако някой доживее до 35 години, минава за столетник. И богатството им е като на фараоните, но му се радват от горе.
СМЪРТТА СИ ИМА ЦЕНОРАЗПИС.
Ако поискам да гръмнат съседа, няма да ми вземат повече от 5000 лева – обяснява добре облечен бизнесмен. – За обикновени хора е толкова. За дилъри от високо ниво трябват повече – към 30 000 евро, защото около тях има охрана. А големите босове от групировките струват поне 100 000 евро. Те са трудни мишени. За редовни клиенти има и бонус – да се гътне някой бодигард.
Черен хумор. Но в него няма фантазия.
Цената на „мокрите“ поръчки зависи от вида на оръжието и срока на изпълнението. Може да стане за ден, може и след месец. Класическите разстрели се правят пред дома на жертвата тя рано или късно ще се прибере. Нарочените за убиване в малка България не ги бавят много. Те имат постоянни навици и лесно могат да се проследят – посещават едни и същи заведения, движат се по еднообразни маршрути.
Най-скъпите наемници са чужденци. Те правят удара и се оттеглят зад граница. МВР рядко намира някоя улика, която да води към тях.
Наркодилърите търсят по-евтина работна ръка във фабриката за убийства. Ако някой от тях има сметки за разчистване, докарва в София двайсетина „гавази“ от родопските села и им дава по 500 лева. За тия пари правят чудеса. Сериозните наркопласьори не влизат в бой. Повечето изкарват около 3000 лева на месец и не се блазнят от „бойни“ поръчки за пет столевки.
В страната има 6-7 антагонистични групи, които вървят въоръжени и ще се стрелят – обобщава генерал Бойко Борисов, най-прочутият за всички времена главен секретар на МВР, който има бъдеще на премиер.
Престъпните босове у нас са 40. Много малко са умрели, много от тях са с висящи дела и няма пречка да влязат в затвора – казва Генерала. Журналистите по царско време му се възхищават и изписват с главно „Г“ военното му звание.
ТОВА, КОЕТО СТАВА по царско време, а и в годините от 2005-а до 2009-а, когато България се управлява от тройна коалиция на БСП, Националното движение Симеон Втори (НДСВ) и Движението за права и свободи (ДПС), напомня за случващото се в Италия от края на 80-те години на миналия век. Тогава съдията Джузепе Аяла вдига ръце и се отказва от активна практика, защото съвестта не му позволява да работи в условия, в които „държавата е сключила дяволски пакт с ма- фията“. Макар босовете на подземния свят да са добре позна- ти на правосъдието, те винаги успяват да се измъкнат „сухи“. В България полицейските шефове назовават открито криминалните авторитети пред пресата: Къро, Таки, Илиян Варсанов, Хафти, Демби, Дънката, Заки, Дебелия, Бригадира, Плитката, Малкия Самоковец, Марата, Шашавия, Дипломата, Дългия, Щангата, Баретата. Това са живите към онзи момент. И мъртвите са известни: Поли Пантев, Льонята Джуджето, Филип Найденов-Фатик, Евгени Стефанов-Женята, Константин Димитров-Самоковеца, Стефан Касамаков, Малкия Митко, Антон Милтенов-Клюна, Пешо Кучето, Бай Миле, Димата Руснака. След смъртта им за тях е съобщено и онова, което самите те не са знаели за себе си. Генерал Борисов е автор на
общата им епитафия:
Щяха да са живи, ако бяха в затвора.
ЗНАКОВИ ФИГУРИ от подземния свят падат мъртви по списък, изготвен в неизвестна централа. Тази хипотеза се появява периодично по медиите след гангстерските разстрели.
Кой командва „черния ескадрон“?
Версиите са разнообразни – от нов голям играч в организираната престъпност до митичен щаб, който чисти държавата от бандите, за да отвори пътя на България към НАТО.
Разбира се, извън жълтата преса е трудно да се допусне, че една и съща ръка е разписала екзекуцията на големия бос на
„Мултигруп“ Илия Павлов и на дребния хайдук от бандата на Шаки – Борчо.
По-правдоподобна изглежда версията на един нашумял преди смъртта си писател на криминални романи – Христо Калчев: че всеки от мафиотите у нас има смъртна присъда, произнесена от друг. А изпълнението й е въпрос на време.
Дезорганизацията на МВР във всичките й аспекти – разприте в ръководството на министерството на софийската улица „6 септември“, разбитият агентурен апарат, подкупните ченгета и прочие – създават една благоприятна среда, в която набелязаните за отстрел падат лесно като в детска игра.
Това, което става периодично от 2 -3 петилетки насам в България, ни повече, ни по-малко е гангстерска война – убеден е бившият шеф на Националната служба за борба с организираната престъпност (НСБОП) генерал Кирил Радев. Неговите действащи колеги си пазят хляба и затова са по- сдържани в оценките си. Но и те не отричат, че от време на време напрежението на криминалитета у нас се засилва до степен, в която вътрешното ведомство е абсолютно безсилно да му въздейства.
По мое време действаше юношеският отбор, а днес се стреля „А“ отборът“ – обобщава бившият вътрешен министър Виктор Михайлов. Той бе начело на МВР (в правителството на Любен Беров) от 1992-ра до 1994 година и оспорва ширещото се мнение, че годините 1993-та и 1994-та са пикови в кървави- те прояви на Октопода. Според него 2003-та и 2004-та нямат равни на себе си по броя на труповете с висок ранг в мафията. Никой не се наема да го опровергае. В полицията не се води отделна статистика на поръчковите и битовите убийства, при които син наръгва с нож баща си, а девойка е заклана от ревнив годеник.
МВР ПРАЩА В ТЪМНИТЕ СРЕДИ провокатори, които подбуждат „добре облечените бизнесмени“ да се избиват по- между си. И такава версия се лансира от ниското ниво в йерархията на ъндърграунда. Полицейски агенти шушнели на оцелелите след покушения: „Еди-кой си плати да стрелят по теб… Ти се оправяй, понеже ченгетата няма да успеят да го пратят в затвора.“
И това не е изключено – коментира антимафиот пред „Труд“. Той отхвърля само предположението, че изтребването на разбойническите главатари е държавническа стратегия.
Ако има провокации от МВР към мафиоти – казва служителят на НСБОП – то е от страна на отделни колеги, заиграли се с бившите СИК и ВИС.
В НСБОП обсъждат с известно умиление старата чикагска стратегия. Разказват как през 20-те години и в Америка властта била безсилна да спре корупцията и организираната престъпност. Мафиотите там се радвали на снизходителността на съ- диите – също както в по-ново време в България. За да излязат от затруднението, американските ченгета започнали активно да внедряват подставени лица между гангстерите. Създавали с тяхна помощ скандали и предизвиквали престрелки между бандите. Получило се съвпадение на интересите на полиция- та и обществото: мафията започнала да се самоизтребва. По- малко бандити, по-малко проблеми.
Очевидна е аналогията с бума на гангстерски разстрели по царско време.
Премиерът Симеон Сакскобургготски се опитва да внесе успокоение:
Бандитските престрелки заплашват криминалния свят, но не и населението.
Но тези думи не отговарят на действителността.
Двама наемници стрелят от упор по лъскав мерцедес пред очите на десетки шофьори на кръстовището на булевардите
„България“ и „Гоце Делчев“ на 19 август 2003 година в сто- лицата. Изстрелите само по чудо се разминават със случайни мишени.
Пътуващият в скъпия автомобил Филип Найденов- Фатик е покосен от куршум с изместен център на тежестта
– един от най-опасните боеприпаси, използвани у нас при поръчковите убийства. Патронът, наричан още „куц“, се произвежда фабрично с изместен център на тежестта. Когато срещне преградата на тялото, той променя посоката си и разкъсва всичко по пътя си. Умъртвява даже ако е влязъл през ръката…
Минувачите в неподходящото време на неподходящото място трябва да правят всяка година курбан – че са се разминали със смъртта.
„Куците“ куршуми могат да се измайсторят и с обикновена пиличка или бургия. Трябва само да се изпилят розетъчни нарези на ризницата на обикновен 7,65-милиметров куршум. Сръчни хора в България дал Бог. Казанлъшките нелегални майстори на оръжия са прочути и в съседни държави. Те разполагат с чаркове от всички видове оръжия, крадени навремето от заводите със специална продукция в Казанлък. И ги сглобяват в зависимост от поръчката на клиента. Оръжието, неизползвано при други престъпления, помага на килъра да остане неуловим…
Наемните убийци у нас са изключително дръзки. Гърмят на публични места, където могат да пострадат невинни. Някой си пазарува в „Билла“ и изведнъж до него се свлича мъж с глава, пръсната от куршум. Чете човекът после във вестниците, че убитият бил Пешо Кучето, контрабандист. Писано му било на Кучето да свърши курса, докато си купува бира на 14 април 2004 година.
ПОВЕЧЕТО „БИЗНЕСМЕНИ“, които пресата изписва в кавички, поддържат показност в поведението си: дузина мускулести телохранители ги следват по петите, а къщите им са същински дворци.
В повечето държави криминалните авторитети пазят инкогнито. По вестниците няма снимки – техни и на именията им. А в България генерал Бойко Борисов дава следния съвет:
– Ако дойдат известни бизнесмени с група приятели от 20-30 души, които абсолютно демократично могат да си пият кафето, аз лично бих ви посъветвал да напуснете ресторанта. Така абдикираме не пред престъпността, а пред закона, който позволява всички да си ходят с 20-30 придружители.
След убийството на Евгени Стефанов-Женята пред зала за гимнастика в София на 5 ноември 2003 година, репортерите пародират препоръката на Борисов: „Не ходете и на фитнес!“ А след убийството на Косьо Самоковеца в Амстердам на 6 декември 2003 година пресата пише: „Не ходете и в чужбина!“
Пародията предизвиква усмивки, но опасностите в криминалната държава дебнат навсякъде, няма шега.
Килърите пет пари не дават за безопасността на населението. Те дебнат жертвите си там, където те са най-уязвими, а се чувстват най-сигурни. Маймуняка, борческият бос Васил Илиев, експремиерът Андрей Луканов, прокурорът Николай Колев, бизнесменът Илия Павлов са екзекутирани пред домовете или пред офисите им. На своя територия осъдените на смърт са психологически освободени от напрежение, а гардовете им не са на бойна нога.
Тезата, че наемните убийци у нас са суперпрофесионалисти, не издържа всички проверки. Повечето от заловените убийци (макар че заловените са твърде малко) са дилетанти – полуграмотни младежи, готови на всичко, за да се утвърдят в ъндърграунда. Мисленето не е най-силната им страна и неведнъж те поемат ненужни рискове, изпълнявайки скроените от други пъклени планове. Правят засади на оживено място, където е трудно след стрелбата да се прикрият. Това противоречи на представата за наемния убиец от филмите, който преди всичко осигурява изтеглянето си.
При разстрела на Фатик например поведението на убийците е по-скоро любителско. Те не контролират ситуацията – не е ясно дали колата на жертвата ще спре на светофара, където я чакат, дали няма от близката вишка да слезе полицай с автомат… Не е кой знае какъв белег на професионализъм и навикът на убийците да палят автомобилите, които ползват за атентатите, и да ги изоставят после на вниманието на полицаите… Нито пък е уникален номерът им да ръсят местопрестъпленията с
пипер, за да объркат следовите кучета.
Поведението на повечето престъпни лидери улеснява душманите им. Чувството на недосегаемост у топбандитите им изиграва в критични моменти лоша шега. Вземат ги на мушка най-често при демонстративното им влизане и излизане от едни и същи заведения…
Впрочем криминалната история учи, че ако някой е нарочен за убиване, нищо не може да го спаси – нито опитният телохранител, нито бронежилетката, нито кевлареното яке дори.