От книгата на Анна Заркова „Големите убийства“
Взривът за него е с дъх на петрол
ТУКА Е СТРАШНО! Избухнал е асансьорът! Мирише гадно, на кръв и на дим… За брат ти не знам още нищо… Видели са го само като влиза…
Думите са на младо момиче, което преглъща сълзите си. Ръцете му треперят до такава степен, че изпуска мобилния телефон. Една жена го вдига от земята и пита през плач:
Защо не кажеш, че си го видяла мъртъв? Кажи си и това е…
Наоколо разтревожени хора тичат панически и се питат един друг:
Добре ли си? Виждал ли си Петьо, да не е и той между жертвите?!
…Покъртителната сцена се разиграва пред десетки репортери и полицаи на 19 януари 2004 година по обед на столичния булевард „Джеймс Баучър“, пред номер 87.
Точно в 12,20 часа в един от асансьорите на девететажната луксозна сграда избухва убийствен взрив.
В атентата са разкъсани на части телата на четирима мъже: шефът на фирма „Интерпетролиум“ Стоил Славов, телохранителите му Петър Петров и Илиян Казаков и познатият им Петър Харизанов. Седем души са леко ранени – порязани от посипалите се върху тях строшени стъкла.
Когато влязох в сградата, усетих, че настъпвам нещо, беше човешка ръка – разказва пожарникар. – Огледах се и видях наблизо овъглено тяло. Не личеше дали е на мъж, или на жена. После схванах, че телата са две. Напълно обезобразени. Взривната вълна ги беше изхвърлила във фоайето. Другите два трупа бяха размазани по стената на асансьора. Единият липсваше от кръста нагоре. А другият беше обгорял до кости. Кабината приличаше на смачкана консервена кутия. Всичко беше омазано в кръв и човешко месо. Изстъргвахме го после като кайма от стените…
БОМБА В СЪРЦЕТО НА СИК! – гръмват медиите. Някой е дръзнал да заложи адска машина в светая светих на най-мощната силова групировка!
Убийственото устройство е поставено върху покрива на кабината и е задействано от дистанция. Мощността му е с 600 грама тротилов еквивалент. То носи послание: Няма недосегаеми!
В сградата по време на експлозията има около 200 души – посетители и служители на двайсетината фирми, настанени в офиси под наем. Сред тях блести съзвездие от акционерни дружества и компании, близки до бившите застрахователи от СИК.
Най-значимата е „Интерпетролиум енд партнърс“. Според информационната система „Дакси“ нейни собственици са Румен Николов-Пашата, Младен Михалев-Маджо, Стоил Славов и шефът на спортния клуб „Славия“ Венцеслав Стефанов. На същия адрес са регистрирани също „Сова-СС“ и „СА турс“ на Славов, „Димиавто“ на Дмитрий Минев-Димата Руснака, и „СИС Индустрийс“ на алкохолния бос Миню Стайков, чийто е „Винпром“ – Карнобат.
На два етажа в лъскавата сграда с тъмни стъкла е настанена застрахователната компания „Булинс“. Собствеността й е поделена между 12 фирми. Другите наематели са българските клонове на „Нокиа“ и „Уърпул“, както и немската фондация „Ханс Зайдел“.
Взривът беше невероятен! Точно излизах от стаята си, като гръмна. Някаква вълна от нагорещен въздух ме хвърли обратно навътре, излязоха ми синини! – разказва изплашена секретарка.
За МВР остава загадка как терористът е внесъл бомбата в строго охраняваната постройка. На всички ъгли има охранителни камери. Вдясно от входа стоят денонощно дежурни охранители, които разпитват всеки влизащ къде отива.
Извършването на престъпление на толкова строго пазено място означава само едно: Внимавайте, защото сте много дребни! – разсъждава депутат от СДС. Той настоява за оставката на вътрешния министър професор Георги Петканов. И сините, и червените политици призовават премиера Симеон Сакскобургготски да поеме отговорност за нарастващата несигурност в България.
Политическа суета.
ПОКУШЕНИЕТО ПОКАЗВА, че ВИС и СИК продължават да съществуват – коментира бившият вътрешен министър Богомил Бонев. – Фактът, че в последния доклад на МВР те не са упоменати, означава, че хора от вътрешното ведомство имат интерес да твърдят, че действащи силови групировки ги няма изобщо.
Изказването е многозначително. Но засегнатите си правят оглушки.
УБИТИЯТ 44-годишен бизнесмен Стоил Славов е в съдружие с всички шефове от бившата застрахователна компания СИК. Според регистрите той участва в 17 фирми. Сред тях са „Арес“, „Арес-2″, „Интергруп енд партнърс“, „Рона комерс“, „Империал груп“, „СС-контакт“, „Унитурс“, Корабна агенция „Интершип“ и най-известната – „Интерпетролиум енд партнърс“.
Управляващи в последната са Стоил Славов и Румен Пашата. Тя две години подред преди взрива на „Джеймс Баучър“ е сред стоте най-печеливши фирми в България. Занимава се с търговия с петрол.
Показната екзекуция е с нарочно търсени два ефекта – анализира софийски криминалист. – Да се ликвидира петролният бизнесмен и да се освети близкото му обкръжение.
Кажете ми защо го убиха, защо?! – пита с пресъхнал от мъка език бащата на Стоил – Георги Славов. Той не пуска по-далеч от входната врата на дома си в софийското село Чурек репортерите на „Труд“. Обиден е: – Глупост е писаното във вестниците, че синът ми е от основателите на СИК. Те заедно с Илия Павлов основаха навремето „Мултигруп“. Бяха много близки приятели и с Фатик. И тримата ги ликвидираха… Защо?!
Стоил нямаше нищо общо с основаването на „Мултигруп“, той се появи на хоризонта доста късно – възразява един от първостроителите. – Все пак първата фирма на Илия Павлов „Мултиарт“ е отпреди 10 ноември 1989 година, а „Мултигруп“ бе регистрирана през 1992 година. И самият Фатик, който като момче се е побратимявал с Илия, също не е имал общ бизнес в „Мулти“… Стоил навремето работеше в хотел „Орбита“ заедно с източноевропейската петролна компания на Митко Димитров и Тенчо Свинаря от Хасково. Някъде между декември 1993-та и януари 1994 година, по време на югоембаргото, те успяха да прехвърлят 10 000 – 15 000 тона петрол през границата. Оттам им дойдоха парите, Стоил се замогна и се специализира в горивата. По това време „Мултигруп“ си имаше собствена петролна компания, която никога не е работила с тия хора… Напротив, мултаците бяха в лоши отношения с фирмата от „Орбита“. Не е основателно убийството на Славов да се свързва с това на Павлов.
Каквото и да се говори, искам да се знае, че синът ми никога не е имал дългове – настоява бай Георги Славов. – Напротив. Най-малко десет души на него имаха да му дават. Който го е помолил за някой и друг лев, винаги му е помагал… Беше почтен, добър човек. И никога не се е занимавал с наркотици.
Стоил е възпитаник на милиционерското училище в Пазарджик. Докато учи там, баща му е шофьор в Централния комитет на БКП.
Синът отначало постъпва на работа в УБО – службата, която в соцвремената охранява държавниците. Там става офицер, като се дипломира задочно в симеоновската школа на МВР. Кара пилотна кола в ескорта на Тодор Живков. Пази на бариерата пред правителствената резиденция „Бояна“. В един момент обаче отсича пред родителите си:
Махам се. Не я искам тая професия.
Навлиза в цивилния живот като охранител на бизнесмена Пламен Тимев-Ганди. В изпълнение на задълженията си пребива бургаски бизнесмен във вилното селище Дюни. Тогава името му за първи път влиза в криминалните хроники. При обиск в стаята му в курорта е открит картечен пистолет „Скорпион“.
По-късно Стоил Славов отваря автосервиз край плувния комплекс на ЦСКА. Там се сближава с бъдещите сикаджии.
По-нататъшната му бизнес биография е описана след смъртта му във всички столични вестници.
Първата му фирма „Алфа-93″, регистрирана през 1993 година, е в столичния хотел „Орбита“ на булевард „Джеймс Баучър“ номер 76. Приблизително по същото време на същия адрес офиси имат фирмите „Бултрейд-Д“ на Дилян Дорон, „Рубин турс“ на търговците със специална продукция Чавдар Чернев, Атанас Самсарев и Димо Кръстанов, Би Би Джи на Илия Павлов и Младен Михалев-Маджо, „Източноевропейска петролна компания“ на Тенчо Тенев-Свинаря.
Общото между всички тези фирми е, че са на хора, свързани по различни начини с бившата Държавна сигурност.
По-нататъшната бизнес дейност на Стоил Славов е свързана основно със създадената през 1994 година „Интерпетролиум енд партнърс“. Според публикации в пресата тя държи над 60 процента от дистрибуцията на горива от „Нефтохим“. Подозират я за контрабанден внос през бургаското пристанище, но в спецслужбите по този въпрос няма нищо черно на бяло.
СТОИЛ СЛАВОВ РЯДКО попада в полезрението на МВР. Полицейското му досие е бедно.
Той и още 17 души са задържани на 31 януари 1998 година в шуменската механа „Осмарска изба“, където е пребит Петър Петров-Ретрото, съуправител на един от най-големите свинекомплекси в страната. В последвалите очни ставки пострадалият не разпознава Славов като един от биячите. Ето защо той е освободен след 89 дни престой зад решетките.
Веднага след като пуснаха тоя човек, аз го намерих, извиних му се и се сдобрихме. Оттогава често си гостувахме в Шумен и София… Като го убиха, аз загубих най-добрия си приятел – казва Пешо Ретрото пред „Труд“ ден след гибелта на Славов. И добавя: – Веднъж бяхме заедно на дискотека и видях как даде 1000 марки на едно сираче, за което му домъчня… Той ме запозна с Фатик и аз съм сигурен, че двамата са пример за забогатели от истински бизнес!
Спецполицай, участвал в разследването за смъртта на Филип Найденов-Фатик, съобщава, че той звъни по телефона не на някой друг, а на Стоил Славов в момента, в който го засипват куршумите на столичния булевард „България“ на 19 август 2003 година. Славов вдига, но в слушалката се чува само пукот и после предсмъртен стон. Разследващите научават това от самия бос на „Интерпетролиум“, който е разпитан веднага след убийството на приятеля му.
Фатик дълги години контролира кюрдските канали на амфетамина към Сирия, Саудитска Арабия и Кувейт. Другите количества от изкуствения опиат се транзитират към Близкия изток от ливански търговци. Те се оказват по-сговорчиви и работят под надзора на американски експерти. Фатик отказва да допусне други, освен кюрди, до трафика, над който има влияние. Не допуска и Стоил Славов, казват техни общи приятели. Тази непреклонност може би му коства живота.
Тъй или инак, в НСБОП са категорични: „Нямаме данни Стоил Славов да е замесен в каквито и да било наркоканали.“
По същия начин „увисва“ и друга от спряганите в пресата версии за гибелта му. Според нея Славов е станал мишена, защото са се пресекли интересите му с тия на наследниците на разстреляния в Амстердам контрабандист Косьо Самоковеца. Главният секретар на МВР посочва след екзекуцията на Косьо, че главен претендент за неговите канали е Антон Милтенов-Клюна.
Само ден преди да гръмне бомбата за Стоил Славов, някой стреля с гранатомет на столичния булевард „Цариградско шосе“ по редовния маршрут на Клюна. Да не би взривът в асансьора да е бърз ответен удар? Въпросът остава без сигурен отговор.
От друга страна, националното радио разпространява слуха, че Стоил Славов, Косьо Самоковеца и Мето Илиянския, който по-късно изчезва яко дим, са обсъждали в Солун през есента на 2003 година как да съсипят кариерата на популярния полицейски генерал Бойко Борисов.
КОГАТО ТЪРГУВАШ с горива, трябва да си луд или самоубиец, за да се набъркаш в трафика на дрога. Това е все едно да въртиш верига от супермаркети, а да излезеш в квартала да продаваш в една будка вестници. Ето защо в НСБОП не залагат на нарковерсиите за взривяването на боса на „Интерпетролиум“.
Спецполицаите се връщат по-скоро към едно събитие от 11 септември 1996 година. Маскирани барети нахлуват тогава в офисите на застрахователната компания СИК на булевард „Джеймс Баучър“ 67. Нареждат на служителите да налягат на земята. Преравят всички документи без заключените в касите, прибират няколко папки. На бюрото на отсъстващия тогава президент Красимир Маринов-Маргина ченгетата намират пет патрона от законния му пистолет.
Беше страшна суматоха, панаир! Хората бяха удряни и блъскани от командосите… – разказва изпълнителният директор на СИК Димитър Попов. При акцията на него му показват постановление за обиск от главната прокуратура…
Същата сцена по същото време се разиграва и в офисите на „Интерпетролиум енд партнърс“.
Операцията е свързана с разследване срещу „Интерпетролиум“ за бензинова далавера в Бургас. Иззетите тогава документи са предадени на НСБОП и контраразузнаването. Почти осем години по-късно шефът на НСБОП генерал Румен Миланов публично съобщава, че „няма индикации за престъпна дейност“, свързана със Славов, бизнеса и партньорите му. Негов подчинен описва обаче няколко схеми при вноса, износа и дистрибуцията на горива в България. Като например: фиктивен износ за Румъния и Македония, при който данъкът добавена стойност и акцизът са чиста печалба. Или – внос от Гърция с подправени фактури, при който дизеловото гориво се обмитява като промишлен газьол. Или – снабдяване на бензиностанции с разредител за боя, който има ниско октаново число и съсипва двигателя, но пък литърът струва жълти стотинки. Или – внос на пропан-бутан с цистерни, в които количеството не може да се измери. Или пък – рекет срещу търговците на дребно да държат изкуствени цени на своите газостанции.
В средата на 90-те години на XX век „Интерпетролиум“ доставя руски нефт за преработка в закъсалия по онова време „Нефтохим“ и получава горива за препродажба. Логично е да се предположи, че оттогава датира братството на Стоил Славов с бизнес партньори от Москва.
Как са се развили после контактите между тях, дали всичко е било „пито-платено“? Ако антимафиотите са проверили това, то очевидно отговорите не са ги довели до вярна следа.
Знае се със сигурност, че държавата купува за две години горива за над 28 милиона лева от Стоил Славов. Над 23 милиона лева брои здравното министерство на „Интерпетролиум енд партнърс“ през 2002-ра и 2003 година. Друг държавен клиент – „Топлофикация“ – Велико Търново, получава от същата фирма горива за 4,5 милиона лева.
Какво излиза? – пита бившият шеф на Шести отдел на Шесто управление на Държавна сигурност Димитър Иванов.
Парите на Славов са от доставки на горива за различни министерства, които фактически финансират структури, срещу които държавата се бори.
Според здравното министерство от три търга за снабдяване на болници и поликлиники Славов печели два, понеже предлага най-добри оферти като цена и начин на плащане. И „Топлофикация“ предпочита Славов като доставчик на мазут по същите причини – той осигурява най-изгодни условия в сравнение с конкурентите.
При това покойният е възпитан и сговорчив. Познатите му си спомнят, че са го виждали бесен само веднъж: през 1999 година, когато бандити изхвърлили жена му от мерцедеса й. Колата е върната след три-четири дни с подходящото извинение. Но Стоил повтаря разярен:
Някой ще ме опознае мене откъм лошата ми страна, ама няма да е жив, за да разкаже!
НЕУРЕДЕНИ БИЗНЕС ОТНОШЕНИЯ е най-вероятната версия за атентата на „Джеймс Баучър“ – обявява Цеко Йорданов, шеф на отдел „Следствен“ във Върховната касационна прокуратура. Той добавя:
Убийство за отмъщение е най-невероятната хипотеза. И още:
Възможността покушението да е поръчано от чужбина е 1 процент.
И този процент, и останалите 99 тънат в неизвестност. Които и да са поръчителите и извършителите, те сякаш са се изпарили…
В тази строго пазена сграда не може да има случайни неща, във всички случаи без вътрешен човек това не може да се случи, не само поставянето на взривното устройство, а и натискането на копчето – допуска генерал Бойко Борисов, но изглежда и той не знае подробности.
Коза Ностра в превод означава „наша работа“, подхвърля представител на ъндърграунда. Той припомня, че СИК отдавна не е сплотената дружина отпреди пет-шест години. Тъкмо напротив. Междуособици са заменили сговора между босовете.
САМО ЕДНО НЕЩО мога да кажа за покойния – бъхташе се като вол, за да изхранва семейството си.
Това заявява с насълзени очи Мария Гуркова – кумата на Петър Петров, наричан още Пепи Дългия. Става дума за 31-годишния гард на Стоил Славов, който загива на работното си място до боса си.
Мария пристига без покана в редакцията на „Нощен Труд“, за да защити от хули паметта на убития.
Беше барета във „Врана“ в началото на 90-те. След трагедията в „Белите брези“, когато полицаи убиха погрешка свои колеги от поделението, Петър напусна. Разочаровал се беше от системата. Като охранител не изкарваше кой знае колко. Живееха с жена му в панелка в най-старата част на квартал „Дружба“. Караше вехто пежо, не подбираше работа, цанил се беше и за най-прост пазач на автокъща в „Младост“. И при Стоил Славов не изкарваше кой знае колко пари… Беше в постоянни заеми, никога не е демонстрирал благополучие. И с престъпления не се е замесвал никъде, никога. Беше точно момче. Остави сирачета – две дъщерички.
ВИДЯХ ДА ТЕКАТ НАДПИСИ по телевизията, че е гръмнала бомба на „Джеймс Баучър“. Почнах да звъня на брат ми по телефона, но никой не ми отговори. Знаех, че винаги е до Стоил Славов, вършеше си работата като охранител перфектно. Беше професионалист, висок, здрав, тренираше бойни изкуства. И голям веселяк беше, на никого зло не е сторил – не заслужаваше такава смърт.
Братът на Илиян Казаков, който се прощава с живота на 37 години, е сдържан в скръбта си.
Но колега на убития е гневен:
Живеем в държава, където може да се оцелее само по случайност. Продаваме кожите си на мафиоти за жълти стотинки! Избираш да заспиваш гладен или да не знаеш дали утре ще се събудиш. Илиян като повечето охранители е предпочел от немай-къде второто. Заради жената и детето си.
Тате е звездичка и няма да се върне – казва малката Кристин. Обяснила й го майка й, но тя не знаела дали е вярно.