ГОЛЕМИТЕ УБИЙСТВА – Свидетелите

От книгата на Анна Заркова „Големите убийства“

Много от проговорилите за мафията лягат в ковчези

СЪДИЯТА ПРИЗОВАВА:

– Зад паравана да се яви анонимният свидетел Иво Илчев с ЕГН 7508106628 от Ябланица, женен, с три деца.

Смях в залата.

Но всъщност не е смешно.

Едва ли има в България анонимен свидетел на престъпление, който да е останал неизвестен за пресата.

Читателите се развеселяват, когато научават от вестниците за анонимния свидетел с показателния прякор Били Лъжеца или пък за частния детектив Иво Илчев, когото водят с маска на лицето да го разпитат зад параван, обаче с неговата самоличност са наясно и мишките в Съдебната палата.

То е хубаво хората да се веселят, но в смъртта на една майка, която убиват, когато отива да направи разкрития за пране на пари, свързано с убития й син, няма нищо весело, уви. Нито пък има нещо жизнерадостно в опожарените жилища на пропели в МВР бивши бандити.

Трябва да си луд, за да помагаш на органите за някое наказателно преследване у нас, мръщят се препатили. Или пък да си престъпник, изправен пред избора колко да лежиш – двайсет или две години. Или просто да ти е омръзнал животът.

Искам да поздравя смелите свидетели – те са необходимите герои в борбата с организираната престъпност – казва американският посланик Джеймс Уорлик, с което подкрепя българските власти в атаката им срещу мафията. Той едва ли е виждал на живо някой от най-прославилите се „герои“, които дават под охрана показания по знакови дела в съдебните палати. Това го улеснява, когато се изказва за тях.

ЕТО ВИЛИ МОТОРИСТА. Той е професионален убиец. Сам го твърди. Подсъдим е за разстрела на Валентин Алексиев-Лисицата. Делото срещу него се точи дълго от 2000 година нататък, но не събира толкова публика, колкото други важни процеси, в които той е пожелал да седне на свидетелската скамейка.

Велин Добрев-Моториста е от ветераните, възползвали се от правото да свидетелстват под защита – казва софийски криминалист. – Той е душманинът на Маргините. Включен е в програмата за застрашени лица от шест-седем години, но повтаря непрекъснато, че се страхува да не го ликвидират.

Обвинението срещу Красимир и Николай Маринови-Маргините е повдигнато основно по думите на Моториста. Той се кълне, че братята го наели да застреля генерал Любен Гоцев, бизнесмена Никола Дамянов и Иван Тодоров-Доктора.

Похвален, че е проговорил за мафията, Моториста изглежда набира още кураж и доверява на разследващите, че Димитър Вучев-Демби пък му поръчал други три убийства.

Ох, едно са приказки на едро, а друго са факти по дело въздиша съдия. Няма съмнение само в това, че къщата на Моториста в София е запалена в разгара на процеса срещу Маргините.

РУСИЯТ СВИДЕТЕЛ С МАСКАТА. Него го въвеждат в съдебната зала с черна маска на лицето и с шапка, нахлупена така, че се виждат сините му очи само. За да го скрият при разпита, са разпънали параван. Но съдебната репортерка на „Труд“ Владимира Георгиева диктува вече по телефона в своята редакция:

– Това е анонимният свидетел Иво Илчев, детектив, наричат го още Малкия Иво, бил е бодигард на Карамански, посещава сайтове за запознанства.

Тези неща и майка му не ги знае.

От Иво Илчев се очаква да даде показания срещу братята Маргини. До пресата е дошла информация, че радиоводещият Боби Цанков е убит, защото смятал да заведе при прокурорите Малкия Иво, за да каже той как братята купували килъри.

Обаче ядец. Русият свидетел заявява пред съдиите, че нищо ни видял, ни чул. Изобщо не познавал Маргините. А Вили Моториста? Никак. Ами Боби Цанков? Бил му комшия. Придружавал го в Съдебната палата да му „пази страх“. Обяснения пред разследващите той самият не бил писал. Нищо не знаел. Безработен бил, лежал си вкъщи и ядял парите на жена си.

Повдигат му обвинение в лъжесвидетелство. Един прокурор обявява, че заплашително обаждане затворило устата на Иво. А може би се е стреснал, като видял, че и стажант-репортерите са наясно с биографията му.

БОКСЬОРА. Името му е Тихомир Георгиев – бивш полицай. В подземния свят служи на Златко Баретата и на Маргините. После предава работодателите си – разказва в МВР, че са босове на наркобизнеса у нас.

Макар и защитен като свидетел, впоследствие Боксьора е задържан.

Той е брутален лидер на наркобригада, която си разчиства с кръв пазари – заявява спецполицай.

Боксьора заявява, че е изпълнявал заповеди на Големия Маргин. След това настоява да бъде пуснат на свобода. Обаче размисля и сам оттегля молбата си от съда. Избира килията като укритие.

Бои се – коментира дознател. – Той е дал показания срещу осем или девет лица от криминалния контингент.

Ако назначаваха защитени свидетели на щат, Боксьора щеше да е най-подходящ, обявява известен адвокат и добавя: – Не е много похвално, че напоследък обвинението ползва един и същ такъв свидетел по три-четири дела.

Само че добросъвестните магистрати не смятат за надеждни подобни свидетели. Съдия Иван Стойчев например заявява:

Показанията на Тихомир Георгиев срещу Маргина са с „ниска степен на достоверност, а поведението му е цинично, той очевидно използва държавното обвинение, за да облекчи положението си.

БИЛИ ЛЪЖЕЦА. Всички, които се интересуват, знаят, че Бисер Илиев е стар информатор на полицията. Обаче е „двоен агент“ и затова ченгетата му лепват позорния прякор Били Лъжеца.

Беше се сближил с оперативния работник и вземаше от него информация, която носеше на Демби – разказва бивше спецченге. – Нашите обаче го хванаха и оттогава го ползват за каквото им потрябва. Включително, за да свидетелства срещу Маргините.
Впрочем и Демби е защитен свидетел. Срещу Златко Баретата.

Но и той има проблем с наркотиците като Били Лъжеца и Моториста – казва запознат с делата му детектив. По негови наблюдения наркозависимите неведнъж се отмятат от показанията си. Знаят как – за да не отговарят за лъжесвидетелство, те не се отричат напълно от думите си, но стават несигурни за часа, за мястото, за името…

ИВАЙЛО СЕРАФИМОВ. Той има присъда за измама. Омайва прокурорите да получи статут на защитен свидетел срещу Баретата. Но след време заявява, че е дърдорил небивалици. Получава 150 000 евро от Златко, за да се внедри в програмата за защита, да я разузнае и да я дискредитира.

На прокурорите много им се иска да разчитат на показанията на интелектуалци, професори и граждани, но те не са наясно с организираната престъпност, затова е друга реалността, заключава главният прокурор Борис Велчев.

Той признава:

Трудно, много трудно се намират свидетели. Още повече, ако са хора почтени и искат да помогнат на правосъдието, а не да избягат от него…

Такива люде си дават сметка, че не могат да разчитат нито на дискретност, нито на сигурна закрила от МВР.

Ако свидетелите кажат цялата истина, имат по-голям шанс да останат живи – разсъждава криминалист. – Повечето обаче съобщават полуистини и заради премълчаната информация им затварят устата.

Дали е така, мъртвите не могат да кажат.

НЕ МЪЛЧЕТЕ, АКО ЗНАЕТЕ нещо за мафията! Ние можем да ви защитим! Имаме закон, заимстван от европейските!, призовава чрез „Труд“ Станислав Стефанов, шефът на Съдебна охрана. Специално Бюро за застрашени лица пази хората, решили се да проговорят срещу престъпни босове.

Програмата за защита включва:

1. Физическа охрана от униформени или цивилни.

2. Охрана на имуществото на лицето.

3. Временно настаняване на безопасно място.

4. Преместване по месторабота и местоживеене.

5. Смяна на самоличността – на имената и външния вид с пластична операция, обяснява Стефанов.

Добре звучи, но как е на практика? Като се вземе Гошо Картофа от София и се премести в Добрич, това много рядко остава незабелязано. При това бюрото трябва да намери на Картофа работа. В закона пише, че той сам ще си плаща тока, водата, храната. Ами като изтече за информация адреса му?

Стефанов признава и проблемите:

Главна дирекция „Охрана“ трябва да има по-голяма оперативна самостоятелност, за да може да си пази тайните. Сега едно командировъчно на наш служител се отчита пред различни хора в министерството. А от него личи къде отива пазеният от него свидетел.

Друг въпрос е, че държавата няма пари, за да крие свидетелите в далечна чужбина. Пък България е земя като човешка длан, в която всички са братовчеди, както казват един политик и един поет.

НЕ ЕДИН И ДВАМА ОТ съгласилите се да сътрудничат по делата от обществена значимост „обличат дървени костюми“, както се изразяват криминалните журналисти.

РОМАН ПУЗАНОВ. Той е свидетел по делото за убийството на Картофа. Застрелян е пред дома му в Ямбол със 7 кур- шума.
МАРИАН ГЕОРГИЕВ-МАРАТА. Той е дал показания за разстрела на Димитър Мастара. Смъртоносното олово срещу него е пратено през прозореца на кантора за недвижими имоти в Равда.

ЙОРДАНКА ЗАПРЯНОВА. Тя е майка на застреляния шеф на финансова къща Константин Дишлиев. Убита е, преди да даде показания за свързано със сина й пране на пари. Стрелят по нея в дома й в столичния квартал „Лозенец“.

ИВАН ПЕТРОВ-САПАТА. Той пожелал да получи обещаните 200 000 лева награда за този, който разкаже за Наглите. Договорил се с ченгетата да го оправдаят, че е осигурил колата, с която един бизнесмен – Киро Киров, бил возен от похитителите. Изкопават го мъртъв след залавянето на бандата.

БОБИ ЦАНКОВ. Той е радиоводещ, съден за измами. Говори се, че се самопредлагал за платен свидетел в подземния свят. Имал тарифи за осигуряване на алиби и за осветяване на конкуренти от наркобизнеса. Заканвал се да заведе на прокурорите говорител против Маргините… Застрелян е пред кантората на адвоката му в София.

АНОНИМНИТЕ СВИДЕТЕЛИ, от друга страна, хич не са безобидни, ако решат да натопят невинен. Те се крият под идентификационен номер в делото – за разлика от защитените свидетели, които са под строга охрана, но дават явни показания в съдебната зала.

Хората с тайна самоличност се разпитват насаме от съдия и адвокатите не могат да задават въпроси към тях – нещо, с което може да се злоупотребява.

Дълго време Наказателнопроцесуалният кодекс не допуска присъдата да се основава само на показанията на анонимни свидетели, дори и те да са комбинирани с данни от подслушване и следене. В парламента обаче е внесено предложение да отпадне това ограничение. И то се приема. Докато гласуват, депутатите не се и сещат, че във всеки от тях би могъл евентуално да се крие бъдещ обвиняем.

Posted in Големите убийства, Кръв в години на криза, Моите книги and tagged , , .

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *