От книгата на Анна Заркова „Големите убийства“
Скандалният магистрат е обвинен посмъртно за убийството на адвокатката Надежда Георгиева
ТРИ БУКВИ се виждат, ако се вгледа човек във възможните мотиви за разстрела на Николай Колев.
Това обявява пред „Труд“ магистрат, ангажиран с разследването на най-шокиращото покушение срещу представител на правораздаването в демократична България.
Кои са трите букви ли? „Т“ като Тънка, „И“ като Игра и „М“ като Мутри“ – пояснява магистратът. После с крива усмивка разгадава шарадата: – Тънката игра с мутрите, която години наред е играл прокурорът, в един момент става дебела. Поне петима души свидетелстват, че в последните разговори на Колев с някои момчета много често започнала да се повтаря думата „дай“. „Дай“ за сина, който имал верига чейнджбюра с променливо финансово състояние, „дай“ за дъщерята, която от седем-осем години била студентка в странство…
Много хора твърдят, че Колев е бил идеолог и създател на варненската групировка ТИМ – разказва разследващ полицай.
И изглежда, че „родителят“ напоследък е злоупотребявал със синовния дълг. Рекетирал е тимаджиите на морето. Същевременно се е опитал да печели от наркотрафика. Ако приемем всичко това за вярно, кръгът на хипотезите за убийството му се стеснява.
Всичките тия приказки са висящи, неподкрепени с доказателства по образуваното във връзка с убийството дело. То се води в столичната следствена служба срещу неизвестен извършител. Ето защо версията „ТИМ зад убийството на Колев“ се споделя с медиите само под условие за анонимност. Тя постепенно избледнява в годините след убийството, когато ТИМ легализира бизнеса си. В XXI век със своите над 150 фирми и близо 10 000 служители корпорацията основателно претендира за една от най-сериозните икономически структури в България. Влиянието й в отделни сектори на икономиката – като търговията със зърно например, е повече от значително. Тя би могла да влияе на цените в национален мащаб и не може да бъде пренебрегвана от властта.
Тимаджиите не обичат да ги сравняват с другите буквени групировки ВИС и СИК.
Разликата между нас и тях е, че ние не правим всичко за пари – казва един от шефовете им.
ЕТО КАК Е ОПИСАНА историята на ТИМ в списанието „Барометър“:
„Дълго време се смяташе, че името ТИМ е възникнало като съкращение от имената на тримата босове на групировката – Тихомир Митев, Иво Каменов и Марин Митев. Самите тимаджии отричат това. Според тях името на групата идва от английското team, тоест отбор.
„Ние сме от един отбор“, обичат да казват босовете на корпорацията, които до един са бивши спортисти по карате. Около структурата на ТИМ се носят легенди. Конгломератът от фирми няма един собственик, а всички дружества са под контрола на 12 души. Всеки от тях държи определен процент от активите и управлява отделно направление на бизнеса. Самите фирми са толкова много, а връзките помежду им – толкова преплетени, че е невъзможно да се направи изчерпателна картина на целия бизнес.
„Ние сме като кооперация“, твърди Иво Каменов. Говори се, че той и Марин Митев са с най-голямо влияние в управлението.
В началото ТИМ е създадена от десетина души. Всички те са бивши морски пехотинци от поделението „Тихина“ край Варна. Това е секретно поделение към военноморските сили, където са се обучавали елитните спецчасти – десантчици, водолази и парашутисти. Повечето от основателите са бивши състезатели по карате, участвали и в националния отбор по киокушинкай и взели не една и две титли на международни турнири.
Единият от основателите – Марин Митев, е бил три пъти шампион на армията по ръкопашен бой и многократен републикански шампион по карате. Иво Каменов също е бил републикански шампион по карате фул контакт, трети на европейско първенство и шампион на армията по ръкопашен бой. Дългогодишният треньор по карате Константин Божилов, при когото са тренирали повечето от босовете на корпорацията, става изпълнителен директор на „ТИМ клуб“ ООД“.
Описвайки историята на ТИМ, младите журналисти от списание „Барометър“ не споменават името на прокурора Николай Колев. Но според стари варненци това е пропуск.
ИМА ПОНЕ 10 ВЕРСИИ за убийството на прокурора – казва главният секретар на МВР Бойко Борисов.
Неизвестният извършител ликвидира Колев с 6 куршума в 18 часа и 53 минути на 20 декември 2002 година, на 50 метра от дома му на столичната улица „Абоба“.
Следяха татко поне три месеца – спомня си Георги, синът на загиналия. В последно време баща му бил притеснен, споделял с близките си, че има „опашка“ и се движел от сутрин до вечер с охрана.
В последната си вечер той се прибрал, освободил бодигарда си – бивша барета – и излязъл по анцуг за малко – да купи батерии за дистанционното на телевизора.
Тъкмо тогава го издебват в гръб.
На тротоара до трупа следователи намират граната, негръмнала по чудо – заради технически дефект. Колев държал в джоба си пистолет – за самозащита, – но не успял да го използва.
Възможно е някой да му е позвънил да слезе при засадата, предполага зам.-главният прокурор Христо Манчев.
По-вероятно е – разсъждава следовател – килърите да са познавали навиците на жертвата и да са изчакали търпеливо удобен момент.
При всички случаи – коментира друг разследващ – става дума за професионална „мокра“ поръчка. Авторите й са от престъпни среди, които имат потенциала да я замислят и заплатят.
МНОГО ХОРА СМЯТАТ Николай Колев за варненец, но той е роден в Сливен и е завършил право в Юридическия факултет на Софийския университет.
Не е много лесно обяснимо, че името му се свързва с войните за надмощие в морската столица от периода на първоначалното натрупване на капитала. В началото и средата на 90-те години на XX век на варненски терен се борят охранителните фирми „Марс-92″ и „Марс-93″, свързани с Христо Асенов-Бацата, и конкурентите им от ТИМ.
През 1995 година тогавашният шеф на Регионалното звено за борба с организираната престъпност (РЗБОП) полковник Стамо Стамов се опитва да атакува договора на фирма ТИМ за охрана на курортния комплекс Свети Константин и Елена. Следва светкавичен арест – прибират варненския антимафиот номер 1 по обвинение за вземане на подкуп от 2000 долара. Операцията се ръководи лично от изпълняващия длъжността прокурор на Въоръжените сили Николай Колев. По този повод за първи път започва да се говори за връзките на Колев с варненската трибуквена групировка.
Интересите на Колев във Варна се знаят – обяснява Стамов. – Всичко започна през 1994 година. По това време прохождаше охранителният бизнес, който си беше жив рекет. Една групировка беше сключила странен договор с курорта Свети Константин и Елена – 12 служители щели да пазят комплекса. Ръководството на курорта се беше подписало под заплати на тия момчета, които се равняваха на месечните възнаграждения на 33-ма полицаи. Тази групировка имаше намерение да сключи втори договор за съвместна дейност за 3-4 хотела, но от Комитета по туризъм не разрешиха. По това време аз ръководех група, която проверяваше охранителните фирми и преценяваше дали да им се даде лиценз. Една лекарка първа се оплака, че я изнудват, уж за да я пазят. След това получихме още 2 – 3 жалби. И отказахме лиценза. Явно тогава съм засегнал нечии интереси… Колев лично водеше следствието срещу мен. Той елиминира цялата военна прокуратура във Варна. Никой следовател нямаше право на глас. Човек, участвал в разискванията, каза, че когато обсъждали положението ми, Колев обяснявал, че непременно нещо лошо трябва да се намери за мен. Не може 30 години да съм работил, без да съм сгрешил някъде…
Шестдесет хиляди лева струва на държавата обвинителната акция на Колев срещу Стамов. Толкова е обезщетението, което той получава по решение на Международния съд по правата на човека за това, че е лежал в килии в София и Плевен без вина. Върховният административен съд оправдава безусловно полицая и той успява да осъди България в Страсбург.
В СРЕДАТА НА ДЕКЕМВРИ 2002 година Колев усилено търси да си купи фина техника за филмиране на документи. Разследващите научават след смъртта му това от консултант на фирма – вносител на миниатюрни уреди за защита от фирмен шпионаж. Две-три седмици преди да умре, магистратът се заема да си направи чрез тайно преснемане личен архив от документи по неприключени преписки. Интересът му – според две съдебни чиновнички – бил към банкерските дела и сигналите срещу ТИМ.
Той си търсеше дойни крави и събираше компрометиращи материали – казва възрастна служителка в Съдебната палата. Това беше смисълът на живота му, откакто го познавам.
За мъртвия или добро, или нищо… Въпреки тоя принцип колега на Колев отсича:
Той беше най-големият бандит сред юристите и най-големият юрист сред бандитите.
Дългогодишно приятелство свързва Колев с главния прокурор Никола Филчев. Двамата са състуденти и съратници във Върховната касационна прокуратура от края на 1999 година. Така е до началото на 2001 година, когато главният обвинител изненадващо пенсионира подчинения си, смятан за негов фаворит.
Може да се предположи – произнася се предпазливо високопоставен обвинител, – че до Филчев по това време е пристигнал сигнал за някаква незаконна дейност на Колев.
Години по-късно „сигналът“ излиза в интернет пространството. Става дума вероятно за една справка от разработка на Националната служба за сигурност (НСС), подписана от тогавашния й началник генерал Атанас Атанасов. Ето какво гласи тя:
„Във връзка с възложена предварителна проверка в Националната служба за сигурност (НСС) е открит оперативен отчет с окраска Престъпления, свързани с наркотрафик, производство и разпространение на психотропни и упойващи вещества, незаконна търговия с оръжия на българския гражданин Николай Георгиев Колев.
Основание за откриването на преписката е постъпила оперативна информация, че обектът Николай Колев участва в международни контрабандни канали за внос, износ и разпространение на оръжие, наркотични и психотропни вещества.
На името на обекта няма регистрирани фирми, той не участва в съдружия с други лица.
От работата по преписката става видно, че обектът проявява голяма мнителност. В тази връзка на домашния си адрес е създал организация за контранаблюдение и осигуряване на района.
Характерно за обекта е, че поддържа контакти с голям кръг от лица, като част от връзките му са с бивши ръководни служители на НСС, прокуратурата и следствието. Установени са и връзки на обекта с лица, участващи в групата, извършваща разпространение на наркотици. Същите са съхранявани в депа в Ямболско, а именно в клетката на лъвовете на Орлин Аврамов и 50-тонните бъчви на „Старата изба “ ООД. Наркотиците са разпределяни от обекта както следва:
Руско Карагогов (прокурор) разпространявал наркотиците в Сливен и региона. Получени са оперативни данни, че Карагогов е оказал влияние при приватизацията на винарна „Вини-Сливен“, като е поискал 10% акционерно участие във фирмата.
Николай Колев-Босия (журналист на свободна практика), когото обектът посещава в дома му в София, разпространява наркотиците в Старозагорско.
Димитринка Тодорова Атанасова-Калайджиева разпространявала наркотика във Варненско. Работила е във военната прокуратура. На база компрометиращи данни за детството на Калайджиева обектът я привлича в групата, като започва работа като секретарка на убитата адвокатка от Ямбол Надежда Георгиева.
По време на работата си в кантората на Надежда Георгиева Калайджиева многократно споделяла, че не иска повече да се занимава с наркотици. С помощта на обекта на база на фалшиви документи Калайджиева и съпругът й Пламен Калайджиев получават виза за Обединеното кралство. Установено е, че впоследствие и двамата работят в Ивишън, Англия, в консервната фабрика в града.
Друг важен участник в групата, разпространяваща наркотици, е Орлин Аврамов, който е задържан за убийството на адвокатката Надежда Георгиева. Същият е организирал депата за съхранение на наркотици в Ямбол. Оттук с празни цистерни се извърша фиктивен износ на вино за Япония.
Аврамов и убитата адвокатка Георгиева са били в близка връзка, като същевременно Георгиева подпомага дейността на Аврамов при закупуването на винарната в Ямбол. Разбирайки, че се извършват престъпления, Георгиева се установява в София. В този период непрекъснато са изпращани парламентьори в София, които е трябвало да я убедят да се върне в Ямбол и да работи за Аврамов. Същата е убита на 26 февруари 2000 година.
Важно звено в групата се явява Маргарит Тодоров. С негово участие сумите, постъпващи от канала за износ на наркотици, са се превеждали в чужбина. Тодоров е връзката на цялата организация във Великобритания.
Тодоров е бил директор на „Винимпекс“ – София, откъдето успява да източи около 1,5 млн. лири. Чрез различни схеми успява да доведе до фалит представителството на дружеството във Великобритания и да поеме търговията с вина на английския пазар чрез собствена фирма. Било му е заведено дело, но тогавашната му съдружничка Роза Георгиева, наричана Винената царица, плаща за прекратяване на делото.
Според оперативна информация Роза Георгиева е била убита от Маргарит Тодоров, за да може да получи цялата собственост във фирмата. Сестрата на Роза Георгиева – Донка Митева, осъжда Тодоров за сумата от 250 000 английски лири, които са преведени по сметка на сина на Роза Георгиева – Андрей Янев.
Обектът на преписката постоянно организира подаването на жалби срещу Донка Митева, след което проявява загриженост и желание да й помогне. За тази цел е получавал пари, давани му от Андрей Янев.
Обектът успява да противопостави Митева и Янев, който започва да пише жалби срещу нея. През 1997 година за пътуването си до Великобритания Янев изработва на компютър фалшиво бордеро, предоставено в посолството им в страната. Отправено е запитване към английската страна с цел разкриване на измамата.
След пенсионирането на обекта последният се е срещал с Донка Митева и я е склонявал да лъжесвидетелства срещу Никола Филчев – главен прокурор, като каже, че Надежда Георгиева е дала 1000 щатски долара за закупуването на санитарен фаянс за банята му. Митева му отказала.
Данните за дейността на групата са потвърдени от свидетели и протоколирани от съдия.“
Разработката носи дата 14 май 2001 година и подпис: „Ген. Атанас Атанасов, директор на дирекция „Национална служба сигурност – МВР“. Съдържанието й се носи от уста на уста, докато е публикувано през ноември 2010 година в сайта „Афера.бг.“ По това време Николай Колев е вече мъртвец. Руско Карагогов е прокурор от Върховната касационна прокуратура. Добринка Калайджиева, мъжът й Пламен Калайджиев и Орлин Аврамов са подсъдими за убийството на адвокатката Надежда Георгиева.
Маргарит Тодоров е бизнесмен, свидетел по делото „Октопод“, което се води срещу бившия командос и офицер под прикритие Алексей Петров. Донка Митева е пенсионерка, също свидетелка в процеса „Октопод“ – отначало на защитата, а после на обвинението срещу Петров.
РАЗРИВЪТ МЕЖДУ главния прокурор Никола Филчев и подчинения му Николай Колев прераства в открит сблъсък след публикуването на скандално интервю в електронното издание „Медиапул“. В него бившият и.д. военен прокурор номер едно заявява, че главният държавен обвинител има психични проблеми.
През юни 2002 година Колев печели дело срещу принудителното му пенсиониране във Върховния административен съд. Няколко дни по-късно е арестуван от барети по обвинение за незаконно притежание на оръжие. Операцията се ръководи от прокурорите Цеко Йорданов и Петьо Петров. При обиските у Колев са намерени 36 пакетчета дрога – хероин и кокаин. Както и сабя с надпис: „С уважение на Николай Колев от ТИМ“.
Софийският градски съд прекратява това дело. Колев е с магистратски имунитет.
КАК НЕ ДОЙДЕ някой да каже една добра дума за тоя човек! – възкликва ченге, след като Колев е вече мъртвец. – Да търсиш най-големия му враг е все едно да ровиш за игла в копа сено.
Във връзка с убийството на Колев проверяваме основно нарковерсия и „варненска“ версия – казва следовател. – Не изключваме и всички други. – Като и.д. шеф на военната прокуратура Колев е имал тежки дела, които се проверяват. Може да е пратил в затвора някой и той да е решил да му отмъщава.
„Тежките“ процеси, в които Колев обвинява, са най-вече низ от конфузи и провали.
През лятото на 1989 година той, като и.д. военен прокурор в морската столица, потулва екзекуцията на 39-годишния стругар Сали Ибрям от село Доброплодно. По време на „възродителния процес“, когато Живковото правителство сменя насилствено имената на българските турци, на 27 май 1989 година, Ибрям е закаран без заповед в полицейското управление на Провадия и бит до смърт с палки и маркучи от четирима милиционери и трима цивилни. Колев вписва побоя в графата „неизбежна отбрана“ и така приключва делото. То е възобновено години по-късно и тогава прокурорът Колев става известен и с дарбата си да прикрива престъпления. После става ясно, че той умее и да приписва престъпления.
Архивите разкриват, че Николай Колев повдига несъстоятелни обвинения срещу морския офицер Спартак Джуров, който уж продал корпус от бракуван кораб. Преследва с користни цели невинни хора след кражба на оръжие от поделение в Звездец. Праща безпричинно барети в наетия от арабска фирма военен хотел „Синдбад“.
На Колев е заслугата за въвеждането на термина „убийство чрез съд“ в българското правосъдие. Това става след като той повдига неоснователни обвинения срещу генералите от запаса Чергиланов и Коцалиев, бившите шефове на военното контраразузнаване и Главното следствено управление. Започва прочулото се впоследствие „Генералско дело“. Колев впряга цялата държавна машина в убийствено за здравето и реномето на генералите наказателно преследване… Негова работа са и арестите на антимафиота Стамов и шефа на сигурността в Стара Загора Оник Калустян, които са оправдани от върховния съд и печелят дела срещу България. Под негово ръководство завършва безславно и разследването за катастрофата, при която 14 войници изгарят в камион на столичното Околовръстно шосе. Колев няколко пъти дава взаимноизключващи се предположения за този инцидент.
Кольо нищо не прави от некомпетентност – отсича полковник Стамов. – Той за всичко взема пари, без значение каква е валутата.
През ноември 1996 година тогавашният главен прокурор Иван Татарчев изненадващо предлага на Висшия съдебен съвет (ВСС) да прекрати правомощията на Колев като и.д. прокурор на Въоръжените сили и да го направи редови прокурор в Главната прокуратура.
Татарчев няма грешка, той знае защо – казва тогава бивш прокурор.
Каквото и да знае, Татарчев запазва добрите си отношения с Николай Колев до кончината му. Явява се даже като адвокат по делата му. След кръвопролитието допуска благоприлично, че прокурорът може да е станал жертва на вендета от бандити, които е пратил в затвора. Все пак избягва да го канонизира като светец – нещо, което се опитва да направи съпругата му, прокурорката Нанка Колева.
Ето най-съществената част от многобройните й интервюта:
Аз съм съпруга на прокурора от Върховната административна прокуратура Николай Георгиев Колев. На 28 декември 2002 година той бе зверски убит близо до дома ни на улица „Абоба“. Убит бе злодейски един честен и чист висш магистрат в момента, когато страната ни е тръгнала уж за Европа, но с балканските си партизански нрави – разчистване на сметки с убийство. С убийството на прокурора Колев главният прокурор Филчев си разчисти сметките с него.
Синът Георги, разбира се, е на същото мнение:
Убиха един голям мъж, един достоен човек, който цял живот е работил за държавата и нищо лошо не е направил никому. Баща ми знаеше много. Зад това убийство стои Филчев.
Точно обратното мисли антимафиотът Стамо Стамов:
Колев си беше доказан бандит. Мястото му беше в затвора. Поне 90 на сто от колегите му са наясно с това. Не зная кой е поръчал да го застрелят, но сигурно си го е заслужил. Колев винаги беше извън закона – това е причината за смъртта му.
Депутатът Емил Кошлуков също публикува неведнъж мнението си за убийството. Двамата с Колев се познават твърде добре. През 1985 година сравнително младият военен прокурор вкарва в затвора редник Кошлуков за това, че „попаднал в нездрава среда и заедно със свои другари прочел книгата на доктор Желю Желев „Фашизмът“, тълкувал я превратно и разпространявал враждебни на социалистическия строй в НРБ твърдения.
За умрял човек не е редно да се казват лоши думи – коментира Кошлуков – Но Николай Колев беше престъпник. Намесен беше в страшно много рекет и изнудване. Подозирам, че убийството му е за разчистване на бандитски сметки. Възможно е следите да водят и към някои наркоканали. Това е мафиотски разстрел, той не опира до държавността.
УБИЙСТВОТО на Колев остава неразкрито. То е грозна дамга върху съдебната власт и ясен знак, че организираната престъпност е най-организираното нещо в България.
След него различни хора с различни цели цитират думи на убития, които той вече не може да отрече, нито да потвърди.
На варненския прокурор Миков мъртвият казал, че се готви покушение срещу него и че „няма друго лице, от което да произтича опасността, освен главният прокурор Филчев“.
На поета Едвин Сугарев покойният доверил, че „ще му скочи Алексей Петров.“ От което Сугарев вади извода, че „убийството на Колев е било поръчано от Алексей Петров под давление на Филчев и е било отмъщение, затова че Колев разкрил далавера със сръбската мафия… „Историята на Сугарев гласи, че сръбската мафия потърсила контакти в полза на Сретен Йосич, който беше арестуван в България и екстрадиран в Холандия. Петров бил взел три милиона долара, за да помогне за освобождаването на Йосич. Парите били разпределени между него, главния прокурор и бившия шеф на баретите Филко Славов, но четиримата не свършили никаква работа според теори- ята на Сугарев.
А пък пред Пламен Симов, който нарича себе си „лидер на Моряшкия синдикат“, Колев, преди да умре, бил споделил, че Никола Филчев е насякъл лично ямболската адвокатка Надежда Георгиева с кухненски сатър.
Ако това е така, Филчев или има двойник, или е овладял тайните на телепортацията – казва Никола Кицевски, дългогодишен заместник главен редактор на „Труд“.
Ямболската адвокатка е убита в късния следобед или вечерта на 26 февруари 2000 година в дома си. Очевидци твърдят, че са я виждали за последно в същия ден около 17 часа. Трупът й е открит доста по-късно от нейна колежка. Младата жена лежи мъртва на фотьойл до масичка в апартамента си на улица „Хайдушка поляна“ в София. На пода под ръката й има дупка от догоряла цигара. Главата и раменете й са жестоко разсечени….
Защо убиецът да не е Филчев? Причината е най-малко една, но желязна: по това време главният прокурор е в Либия. Чартърен самолет излита с него на 26 февруари в 13 часа и 50 минути – време, по което според показанията на очевидци Надя е все още жива.
Свидетели на пътуването на Филчев са тогавашният правосъден министър Теодосий Симеонов, екипажът на самолета, гардове на Националната служба за охрана, журналисти, а чрез телевизионните камери и милиони зрители.
Така че за да бъдат истина думите на Колев – ако изобщо са казани, Филчев очевидно владее уменията на Батман – да размахва сатър от самолет. Тъй като това е малко вероятно, остава другото: покойният Колев съзнателно да е разпространявал тази версия, за да прикрие истинските злодеи. Той самият е един от обвиняемите за убийството на Надежда Георгиева. Авторката на обвинителния акт Наташа Бърнева счита, че Колев е поръчител, а Орлин Аврамов и съпрузите Калайджиеви са изпълнители на убийството.
ЕТО КАК СЕ СТИГА ДО СМЪРТТА на адвокат Надежда Георгиева според обвинителния акт.
До 1999 година, когато се премества в София, Надежда Георгиева работи като адвокат в Ямбол. От 1995 година обслужва фирмата на Орлин Аврамов „Старата изба 1924″, цялата документация на дружеството е при нея. Във фирмата Георгиева се запознава и с прокурора Колев и секретарката му Димитринка Калайджиева, с която се сприятеляват. Аврамов е отдавна в добри отношения с тях. Той дори прави услуга на Калайджиева – дава й 12 000 долара, за да си купи апартамент в София.
В един момент Георгиева решава, че е недооценена и ощетена от Аврамов. Отношенията им охладняват и тя напуска Ямбол.
В София наема мезонет в квартал „Стрелбище“. Докато го ремонтира, ползва жилището на семейство Калайджиеви в Павлово. По това време между нея и Пламен Калайджиев постоянно възникват конфликти. Той се дразни, че тя живее в дома му.
На 1 ноември 1999 година Надежда Георгиева започва работа в застрахователната компания на Алексей Петров „Левски Спартак“. За секретарка взема Димитринка. След 3 месеца обаче я освобождава и така и между двете назрява скандал. При това според прокуратурата „Георгиева имала слабост към алкохола. След като употреби алкохол, тя ставала раздразнителна и се държала предизвикателно“. По преценка на обвинението „Димитринка също била доста нервна“.
Прокурорката Бърнева доста неясно е описала мотивите за убийството: „Останала без работа, Калайджиева се почувствала пренебрегната от Георгиева и унизена.“ Отделно „Георгиева знаела много от секретите на фирмата на Аврамов, към която различни лица проявявали интереси“. Затова Аврамов се страхувал от нея. Прокурорът Колев пък искал смъртта на адвокатката, понеже тя „имала слабост да записва на диктофон разговорите си с различни хора“, включително с него и с висши магистрати, „и така създавала компромати срещу тях, които се опитвала да осребри“.
На 26 февруари 2000 година около 17 часа и 30 минути Аврамов и семейство Калайджиеви отиват в дома на Георгиева, тя ги черпи с уиски. Тримата настояват да получат компроматите. Избухва скандал, който прераства в саморазправа.
Самото убийство прокурорката описва съвсем кратко:
„…със сатъра от кухненския комплект марка „Мароб“ били нанесени удари по главата на Георгиева в областта на дясната челна слепоочна теменно-тилна област, в резултат на което тя починала“. Тримата извършители изчистили следите от убийството, увили трупа в одеяло и си тръгнали, отнасяйки със себе си тайнствените компромати.
По-нататък в обвинителния акт се описват експертизи. Имало цигарен фас, който бил 99,99% на Пламен Калайджиев и потник, открит в пералнята на Аврамов с петно от кръв, която е 93,7802% на жертвата.
По-късно ще се окаже, че този потник, на който се крепи обвинението, е иззет в отсъствие на вещи лица и е негодно за пред съда доказателство.
Делото с неубедителния обвинителен акт обикаля над 11 години на зигзаг по различни инстанции. Прокурори си разменят укори за него, присъдите са оправдателни. Почти никой не е убеден, че подсъдимите са невинни, но мнозина смятат, че в прокуратурата работят убийци.
НИКОЛА ФИЛЧЕВ, бившият главен прокурор:
КОЛЕВ ГО ГРЪМНА НАРКОМАФИЯТА
Очаквам всичко, даже да ме арестуват. При балканските нрави, които ни заобикалят, и при явната изнервеност на вътрешния министър това няма да ме учуди.
Така казва пред „ Труд “ бившият главен прокурор Никола Филчев. Преди това министър Цветан Цветанов обявява по една телевизия – ТВ 7, скандална версия:
Може Филчев да е поръчал убийствата на адвокатката Надежда Георгиева и на прокурора Николай Колев. Може също така Алексей Петров да е поел поръчката и да е възложил на свои хора да я изпълнят.
Ако имат достатъчно доказателства, да ми сложат белезниците и да ме пратят в съда – отвръща Филчев.
По-късно той дава пространно интервю пред „ Труд „.
– Господин Филчев, вътрешният министър Цветанов днес пред цяла България в интервю на Николай Бареков по ТВ 7 обяви, че вие може да сте поръчали две убийства, които Алексей Петров може да е организирал. Чухте ли го?
– Не съм го чул. Но знам, че по закон вътрешният министър, който ръководи част от разследващия апарат – дознателския, събира доказателства, дава ги в прокуратурата, тя внася обвинителен акт, а съдът решава дали някой е извършил престъпление или не. Аз мисля, че господин Цветанов това го знае, но трябва да му се напомни все пак. Трябва да му се напомни на „това лице“, ако си послужа с израза, с който той назовава другите.
– Господин Едвин Сугарев заяви, че не би се изненадал да ви види с белезници… Вие самият допускате ли, че може да ви арестуват?
– Всичко е възможно при тия балкански нрави, които ни заобикалят… Но Едвин Сугарев да си пише стиховете и да си чисти по-често устата… Сугарев и оня… как беше… Николай Колев-Босия… и Явор Дачков… какво има да ги обсъждаме, моля ви се, да говорим за сериозни хора!
– Моля ви, господин Филчев, спрете, става дума за пишещи хора, колеги.
– Какви колеги са ви те?! Това са клозетни драскачи, ако беше преди години, те щяха да пишат по стените на градските клозети. Добре, ама днес е демокрация, всеки пише, всеки има сайт. А много от медиите са заченати в грях и обслужват корпоративни интереси, както казва господин Цветанов.
– Да оставим това. Вие наистина ли очаквате, че могат да ви арестуват?
– Ами да. Има сценарий, който е в ход. Изпълнява се от Цветанов. Той може да хвърля димки, да привлича внимание, да каже: „Ето, арестувахме главния прокурор Филчев“, но това няма да е законно. Изглежда Цветанов е твърде преуморен и изнервен. То е понятно. Поставете се на негово място.
– Трудно ми е, честно да ви кажа.
– Аз разбирам господин Цветанов. Като вътрешен министър и вицепремиер ти трябва да дадеш спокойствие на гражданите, да убедиш западноевропейските партньори в усилията, които правиш, а не винаги се получава. А имаш и личен живот, човешки и тъй нататък.
– Намеквате за обясненията, които господин Цветанов е принуден напоследък да дава за своите апартаменти?
(По онова време медиите коментират критично, че вътрешният министър, който е и вицепремиер е успял да си купи не един, не два, а четири апартамента.)
– Оставете апартаментите! Човекът си каза за тях пред парламента – тъща му услужила с пари. Аз предполагам, че премиерът Борисов му е казал сигурно: „Ще отидеш и ще си кажеш на народните представители какво ти е положението! „И ето – Цветанов излезе и най-добросъвестно си каза. Показа здрави нерви. Защото никак не е лесно да обясняваш през 1955 година какво става – бабата на дядото какво дала… Това са много лични моменти, които той беше принуден да сподели. Това беше и обидно, и унизително. И защо е нужно? Нали в капитализъм живеем – колкото повече имаш, толкова по-добре. Сега не е срамота да имаш, срамота е да нямаш, значи си мързелив. Ама бил държавен служител! При неговите заплати откъде спестени пари? Добре, де, стига. Има си органи, сметни палати, ще проверяват и тъй нататък. Ама как можело органите на изпълнителната власт – данъчните, да разследват началника си, вицепремиера Цветанов? Ами колкото могат, ще разследват и туй то.
– Човек трудно се ориентира, вие на господин Цветанов съчувствате ли му, или го иронизирате?
– Съчувствам му. И аз съм бил в подобно положение. Той от една година се бори с престъпността, аз седем години като главен прокурор същото съм правил, даже моят пост е бил натоварен с повече отговорност. Ако срещу него има атаки от организираната престъпност, срещу мен е имало и има много повече. Разбирам го, макар че той изключително много ми уврежда интересите и ми накърнява достойнството. Знам какво е да се бориш с престъпността и да търсиш баланс между двата полюса – държавната репресия и индивидуалните, личните права на гражданите. Трудно е за един млад управляващ, какъвто е той, да намери златната среда. А и властта променя човека, разбира се, това трябва да се отчита… Сигурно като всеки човек се вълнува…
– Да, очевидно се вълнува всеки път, когато съдът пусне някого от задържаните в именитите полицейски операции.
– Ами, да, но тия вълнения не извиняват погазването на закона. Борбата за победата на закона трябва да се води със законни средства. Ако аз съм извършил престъпление и съберат доказателства за това, нека бъде по закон – да ми сложат белезниците и там – в съда, да обяснявам на съдиите! Ще се моля, ще обяснявам, ще доказвам, колкото мога. Друго какво?
– Времената се менят. Навремето, когато вие бяхте главен прокурор, а премиерът Бойко Борисов – главен секретар на МВР, двамата изглеждахте добър тандем…
– Да. Той и вчера премиерът го каза: че всичко, което той е направил срещу организираната престъпност навремето, не е могло да стане без подкрепата на прокуратурата и лично на главния прокурор. Това го е казвал много пъти. Тези непремерени приказки на Цветанов, че съм бил част от организираната престъпност, просто трябва да се коригират. Защото моят живот е преминал в служба на борбата срещу организираната престъпност. Аз преди 40 години съм бил наказателен съдия – 7 години във Върховния съд и тъй нататък. Що се отнася до отношенията с тогавашния главен секретар Бойко Борисов – вие може би си спомняте, че когато имаше във Висшия съдебен съвет опити Борисов да бъде притесняван с така нареченото разделение на властите, аз категорично станах, подкрепих го и всичко спря във Висшия съдебен съвет, увяхнаха. Защото то не е само разделение на властите, но и взаимодействие. Премиер, вицепремиер, вътрешен министър – те отговарят и за сигурността на гражданите, за нашето представяне пред Евросъюза и трябва да бъдат достатъчно влиятелни. Но това трябва да става в определените от конституцията и закона рамки. А не така – някой управляващ безотговорно да си бъбри! Бил съм убиец! Смехории! Аз как на стари години да сляза на равнището на Цветанов и да споря с него. Защото той бил нещо притеснен… Може би си мисли, че като прехвърли тежестта върху мен – да гръмне сега из Европа: „ Задържахме главния прокурор!“ – вижте как се борим срещу организираната престъпност! – ще се забравят някакви неудобни въпроси по негов адрес… Аз съм „за“ той да бъде оставен да си върши работата и да не бъде притесняван за неговите имоти. Нека си носи огромните отговорности, които има. Обаче без да накърнява честта и достойнството на другите… като на мен например…
– И господин Цветанов отбеляза, че сте работили добре заедно, когато Борисов беше главен секретар, а той беше негов помощник. Обаче обяви, че сте възпрепятствали тези, които са опирали до вас. Така ли беше?
– Кое?
– Господин Цветанов визираше разследванията за убийствата на прокурора Николай Колев и адвокат Надежда Георгиева.
– За Надежда Георгиева – имаше обвинение, че аз съм я убил лично със сатър. Тъй като се разбра, че по това време съм бил в Либия във връзка с делото на нашите медицински сестри, промениха обвиненията – не е лично размахвал сатъра, ама ето на – поръчал го е…Ако сериозно ме питате, две години след смъртта на Георгиева дойде от ямболски адвокати искане да се активизира разследването. Тогава го пратих в Националната следствена служба. Докладваха ми, както и на цялото ръководство на прокуратурата. Оказа се, че по един потник, намерен от полицията в деня след убийството в дома на един от обвиняемите – Орлин Аврамов, има кръв. Той казвал – на дъщерята е кръвта, на жената… Но експертиза показва, че е на жертвата. Дойде обаче и един разговор в прокуратурата, записан, защото един следовател от Ямбол е подслушван законно от МВР за корупция. В тоя разговор следователят по делото Илия Илиев се обажда на своя приятел, следователя от Ямбол, и казва: „Кажи на твоя приятел Орлин Аврамов, че ДНК експертизата е много лоша, кръвта е на жертвата, и да вземе мерки да си смени адвоката – Пламен Цанков, да си търси по-сериозен!“ Тогава направих искане пред Висшия съдебен съвет за отстраняване на тоя следовател и снемане на имунитета му.
– А в делото за убийството на прокурора Колев намесвали ли сте се?
– Там нарочно се дистанцирах, даже бях излязъл няколко месеца в отпуск, тъй като моето име се свързваше с неговото, бяхме колеги… но ще ви кажа: прокурорът Колев го уби наркомафията! Националната служба за сигурност даде сигнал до прокуратурата, че Колев се занимава с контрабанда на наркотици и оръжие. Разработката беше подписана от генерал Атанас Атанасов. Защо е убит? Защото е взел 3 милиона от Сретен Йосич. Наркомафията не прощава.
– Генерал Атанасов напоследък казва, че не било баш истина всичко това…
– Ами като не било истина, значи Атанасов е извършил престъпление. Щом е използвал цялата Национална служба за сигурност да пише доклади с лъжи. А за това е харчил и пари.
– Вие виждали ли сте се с Алексей Петров, откакто той излезе от ареста, където беше задържан в операция „ Октопод“?
– Не. Умишлено не съм му се обаждал. Не искам да давам повод за най-различни интерпретации. И нямам намерение да се виждам с Алексей, ако не се блъсна в него. Макар че беше коректно, след като толкова време сме одумвани и има тежки обвинения срещу него, да почукам на вратата му, съседи сме, да питам по човешки как е.
– Мнозина смятат, както и господин Цветанов, че вие с Петров сте Октопода, тоест мафията.
– Ама този вътрешен министър, да ме извинява, прекалява с художественото творчество. Малко по-отговорно трябва да говори, той е на сериозен пост. На кого вика той Октопод? Следствието по така нареченото дело „Октопод“ трябва да трае 2 месеца по закон. Ако имат някакви сериозни доказателства за изнудвания, станали преди 10 или 12 години, те трябва да отидат в съда. А не Цветанов всеки ден да се показва по телевизиите и да вика: „Октопода ще го смачкаме!“ Добре, нека се зъби срещу организираната престъпност, но има една граница, която не трябва да се минава. А той я прекрачи. „Президентът е от Октопода, съдиите са от Октопода, главният прокурор е от Октопода, оня, тоя все от Октопода!“ Само той, господин Цветанов, не е от Октопода. Нека се успокои малко. Казах ви – ако той се е борил три-четири години срещу мафията на отговорен пост, аз съм се борил 7 години като главен прокурор, а преди 37 години съм почнал работа като наказателен съдия.
– Интересен въпрос зададе журналистът Бареков на министър Цветанов. Запита го: Филчев ли е машата на Алексей Петров, или той на Филчев?
– Истината е, че не сме толкова близки. Не сме в такива отношения, че да се използваме един друг. Ох, като гадже ми го вързаха тоя Алексей Петров…
– Съседи сте, това е факт.
– Оставете това. Притеснен съм от това, което става в държавата. Нещо не е както трябва. Огромни са усилията на министъра, на МВР срещу организираната престъпност. Но това, което става, е замеряне с компромати. Нямаме доказателства срещу някого – добре, ама ще уредим в две медии да излезе нещо лошо за него. На какво прилича това? На европейска държава ли? От това ли има нужда обикновеният гражданин? Не, той има нужда да работи, да печели…
– Току-що една информационна агенция пусна ново съобщение от Сугарев: „Прокурорът Колев знаел, казва, че ще му пратят Алексей Петров.“
– Ами който не вярва, да пита Колев, ама той пък не е между живите… Гадост!
– Ами немският журналист Юрген Pom? За неговите разкрития какво ще кажете? Той не е случаен, МВР му осигурява охрана. В книгите си той подхваща и потвърждава версиите на Цветан Цветанов.
– Смешно! Полицаи пазят Алексей Петров, други пазят Pom. Кой е тоя Pom? Това, което казва Pom, е толкова достоверно, колкото това в някакво си американско списание, където арогантно клеветят Борисов, нашия премиер, че бил от мафията… Аз лично ще дам този Pom на съд за клевета. Но какъв ти Рот?! Тук говорим за разследване, трябва да се съберат доказателства, ако аз наистина съм заподозрян, да се прецени достатъчно ли са, както законът изисква. Щом е нужно, слагат ми белезниците — и в съда.
– Разпитваха ли ви в следствието?
– Да. Аз бях в чужбина, правиха ми операция, но дойдох да бъда разпитан, както е редно по делото за Петров.
– За убийствата питаха ли ви?
– Не.
– А как сте със здравето сега?
– Преди 7-8 години и Кеворкян в своето предаване „Всяка неделя“ ме попита: Говори се, че не си добре с главата, трудно вдяваш, така ли е? Ето и на вас ще кажа: смятам, че съм много добре. Разбира се, никой не знае какви болести носи у себе си. Но мога да се подложа на всякакви изпитания – физически и психически. Вдигам щанги, плувам, играя бокс, бягам. И ще кажа като всеки мъж – ако някой ме закачи, ще го смачкам. Ако посегнат на достойнството на един мъж, той ще ругае, ще се сбие – те са прости неща. В отлична форма съм сега.
– От какво ви оперираха?
– От кокоши трън, нека така да го дефинираме.
Октомври 2012 г. София