От книгата на Анна Заркова „Големите убийства“
Човекът, убит на един щастлив остров, бил агент на НСБОП
„УВАЖАЕМА РЕДАКЦИЯ, много се смях, като четох материала, наречен „Пантев замесен в кражба на дрога“. Понеже съм завършил точната наука „философия“, трябва да уточня за читателите ви, че не съм откраднал 500 килограма, а 5 тона кокаин. От всеки продаден килограм съм взел по 100 000 германски марки. Това прави общо 500 000 милиона германски марки. Значи аз съм един богат човек и щом живея тук, в България, съм влял тези пари в икономиката на страната. Ето какво направи Поли Пантев за разлика от някои други, които окрадоха хората, банките и изнесоха парите в чужбина.
Поли Пантев не краде от хората, а от престъпниците. Както казах, завършил съм точна наука и държа на точността. Затова искам да уточня още един детайл от публикацията ви. Докато бях в Париж, не съм се срещал с Денис Ершов, а с брата на Пабло Ескобар. Срещата беше, за да уговорим още една пратка кокаин от Латинска Америка, която аз по-късно да открадна и да прокарам нови канали за коката, като мога да уточня, че става въпрос за Панамския, Суецкия и други по-малко известни канали.
Не е точна и информацията ви, че баща ми е живял дълго в Италия. Истината е, че той е живял в Колумбия, където е създал огромни наркоконтакти, от които по-късно аз се възползвах и даже разширих дейността на тогавашните кокаинови босове Пабло Ескобар и други негови приближени.
Другата неточност във вашата информация е, че аз съм създал не само ВИС-2, а също така МИ-5, М-16, ТУ-154 и АК 1,62 и други буквено-цифрени съчетания.
Освен снаряда на „Симеоновско шосе“ и бомбата в хотел „Амбасадор“ за мен беше предназначена и натовската ракета, която падна върху къщата в Горна баня. И този път обаче не успяха. И няма да успеят, понеже едно е да искаш, друго е да можеш, а трето да го направиш!
Аз знам, че слуховете не идват от спецслужбите, откъдето вие сте се сдобили с тази информация за мен, а от хората, от които съм задигнал дрогата и които вероятно са подали оплакване срещу мен в най-близкото РПУ. Тъй като България е страна със закони, нашите служби пък са се свързали с вас, за да научат хората за тази фантастично-реалистична история.
Наистина успяхте да ме развеселите, да повишите настроението ми за предстоящите празници, за което искрено благодаря.
С кокаинов поздрав!
Поли Пантев“
Това е писмо на не толкова популярния по онова време сикаджия Пантю Тотев Пантев, публикувано в столичен вестник. Годината е 2000-ата, 23 декември. Във вестника няколко дни по-рано е поместена информацията, с която „философът“ от сенчестите среди се подиграва.
Изданието му поднася публично извиненията си. Няма как. За твърдения, разпространени чрез средство за масова информация, които не могат да се докажат, законодателят е предвидил нарочни текстове в Наказателния кодекс.
Въпросните твърдения стигат седмица по-рано и до „Труд“. Донася ги в редакцията офицер от НСБОП. В тях плячкосаният прах е със 100 килограма повече. Уговорката е да забравим от кого знаем историята. Антимафиотът вдига рамене при забележката, че анонимните приказки от страна на НСБОП не тежат и приличат на голословие. После неохотно се съгласява да даде телефона на Пантев.
Той вдига слушалката. Гласът му става насмешлив след обяснението, че репортерите търсят потвърждение на нещо, съобщено от службите, и то анонимно. Определя им среща в столична дискотека. Посреща ги на входа прав, в компания от трима охранители. Скъсява с крива усмивка дистанцията:
Викайте ми Поли и ми говорете на „ти“…
Близо час престой сред оглушителната музика на заведението убеждава журналистите, че рандевуто е от негова страна проява на учтивост, а не готовност за изповед. Коментарът му е кратък:
Че тоя кокаин защо да не сте го отмъкнали вие, ами баш аз?!
И още:
Тия в МВР гледат много филми за ФБР… И по-сериозно:
Ако това нещо вие не си го измисляте, значи на някое ченге са му платили да ме очистят…
Куршумите го застигат три месеца по-късно, във фоайето на хотел „Сонеста“ в Ораниестад – столицата на карибския остров Аруба.
УБИЙСТВОТО Е В КОЛУМБИЙСКИ СТИЛ. Извършено е по начин, по който в началото на 80-те години на миналия век покойният вече наркобарон Пабло Ескобар ликвидира неприятелите си. Той наема млади, атлетични мъже, които стрелят по живите мишени и бягат с бързи мотоциклети.
По информация от българското посолство в Хавана в деня на смъртта си – 9 март 2001 година – Поли е отседнал в стая номер 1545 на чуждестранния хотел с българката Петя Трайкова, която представя като своя съпруга. Килърът слиза с асансьора и стреля по него в момента, в който той заедно с дамата си чака пред автоматично отварящите се врати да се качи.
Преди да натисне спусъка, убиецът изкрещя нещо на испански – разказва очевидец, венецуелец на име Фернандес.
Пантев инстинктивно хуква да бяга. Парчетата олово го застигат в гръб.
Три от тях попадат в тила му, а един по-долу, в основата на врата – пояснява съдебен лекар след аутопсията.
Веднага след кръвопролитието престъпникът изчезва безследно.
„Убедих се сам, че той много трудно би могъл да бъде забелязан – пише от мястото на събитието специалният пратеник на „Труд“ Момчил Инджов. – Хотел „Сонеста“ е най-големият на Аруба. Има няколко прохода, през които може да се влезе вътре. На входа са разположени два големи фонтана с цветомузика. Между тях се простира езерце, над което минава мост. Неизброимо е множеството, което се движи по страничните стълбища и ескалатори…“
Всички институции пазят гробно мълчание и са непревземаеми като крепостта „Пиемонт“, когато стане на дума за убития наш сънародник – коментира още Момчил Инджов.
„Един щастлив остров“, гласи надписът на табелките на всички автомобили в Аруба. На местните власти не им е приятно да се споменава за каквото и да било кръвопролитие. Понеже то потвърждава лошата слава на острова по света – славата му на убежище на мафията.
А ето какво разказва главен инспектор Ричард Мартус, който е натоварен с разследването:
Точно в 16,30 часа на 9 март телефонът на дежурния в полицията иззвъня и мъжки глас съобщи, че във фоайето на „Сонеста“ току-що са застреляли човек. Идентифицирахме трупа по документи. Убитият е роден на 6 септември 1961 година, притежава български и аржентински паспорт.
Първата ни работа беше да прегледаме видеозаписите от камерите на охраната. За съжаление тази на площадката с асансьорите, където е убит Пантев, се върти в кръг и в момента на стрелбата не е била насочена към сцената на убийството. Остана ни камерата от изхода на хотела, която снима отвън. От нея се вижда как убиецът излиза и се отправя към мотоциклет, пали и бяга. За съжаление лицето му не се вижда ясно. Това е така, защото тези камери използват безкрайна кръгова лента и записват едно след друго върху предишния запис. От това качеството непрекъснато пада, ако касетата не се подменя периодично.
Кадърът с мотоциклета обаче ни бе достатъчен, за да поемем по една следа. Трябваше веднага да разберем откъде е взето возилото под наем, защото убийците очевидно не бяха местни хора. Човекът, стрелял по Пантев, е описан от свидетели като висок, около трийсетгодишен, светлокож мъж със зелени очи, който носел бейзболна шапка на главата.
В Аруба има две бюра за мотори под наем. В едно от тях „Мелкор“ – служителка веднага разпозна на видеозаписа, че моторът е техен. Той бил нает срещу показване на шофьорска книжка на името на някой си Ханк Уибър. Това показа проверката на документацията на бюрото.
Потърсихме Уибър в регистрациите на всички хотели, но нищо. От фирмата за моторите обаче се сетиха, че след като е наел машината на 27 февруари за 4 дни, клиентът я е върнал още на следващия ден и не си е поискал депозита обратно. Само казал, че спешно трябва да замине на остров Сен Мартен, но щял да се върне. Веднага проверихме списъците на всички пътници до този остров. Лице на име Уибър сред тях нямаше.
Така се убедихме, че името Уибър е било фалшиво и е било използвано само за да се наеме моторът за убийството. Подхванахме друга нишка – от фирмата за мотори под наем си спомниха, че човекът е дошъл пеша. Тъй като на Аруба всички се движат с коли и никой не ходи пеш на повече от 100 метра, решихме, че издирваният трябва да е бил гост на някои от близките хотели около бюрото за мотори под наем.
Започнахме проверка на всички гости на хотелите, дошли направо на рецепцията и записани без предварителна резервация. Законът в Аруба задължава хотелиерите да правят ксерокопие от паспорта на такива гости. Показахме всички фотокопия на служителите от фирмата за моторите. Те веднага разпознаха човека, представил им се като Уибър. По паспорт това бе гражданинът на Словения Раданович.
Направихме проверка и установихме, че той е напуснал острова на 10 март, само ден след убийството. Подозирахме, че има съучастник. От няколко туристически бюра ни се обадиха, че един човек разпитвал подробно за необичайни маршрути, които минават през близките острови Кюрасао и Банайре. Дадоха ни името му – Пипунович, също словенец. Засякохме регистрацията в хотелите и установихме, че е бил отседнал в една стая със сънародника си Раданович. От летището пък разбрахме, че е напуснал Аруба на 11 март – два дни след убийството.
По този начин стигнахме до двамата основни заподозрени Раданович и Пипунович. И уведомихме Интерпол за тях.
Но мистериозните словенци се „изпаряват“ – като че ли са извънземни и са се прибрали на планетата си.
Най-вероятно имената им Раданович и Пипунович са измислени. Не се знае и каква е истинската им народност. С голяма степен на сигурност може да се предположи само, че са свързани с наркобизнеса.
Аруба е база на международни нарковериги, които прекарват дрога от Колумбия, Венецуела и Суринам към Европа и САЩ, твърди доклад на Щатския държавен департамент. Островът е притегателен център за мафията, понеже на него се дават ниски присъди за търговци на дрога. При това са сравнително леки условията в затворите.
ПРЕЗ НОЕМВРИ 2001 ГОДИНА магистратите в Аруба прекратяват разследването на разстрела. Убийците са напуснали острова – мотивират се те – и следите им не са открити.
Властите полагат разбираеми старания случаят да бъде забравен. Те държат на реномето на родината си като рай за туристите и не обичат намеците, че тя е място за разчистване на мафиотски сметки.
Днес няма вече и хотел „Сонеста“. През май 2002 година той е прекръстен на „Ренесанс“.
МЕДИИТЕ В БЪЛГАРИЯ се лутат в догадки.
Бившият бос на СИК Пантю Пантев е ликвидиран от наркомафията заради кражба на 600 килограма кокаин, пишат повечето от тях. Хипотезата е потвърдена неофициално, но категорично от високопоставен полицейски началник.
Двама трафиканти, вероятно чужденци, били внесли с камион от Гърция през ГКПП Кулата 600-те килограма кокаин, за които Поли платил с живота си. Дрогата, предназначена за Западна Европа, пристигнала на Балканите от Латинска Америка с кораб, който акостирал в Пирея. С помощта на посредници от Сандански наркотикът бил скрит временно в склад в един от крайните квартали на Благоевград. Там го били „надушили“ приближени на Пантев и му докладвали за находката. Последвала кражба по начертан от него план, пласиране на част от плячката на нашия наркопазар и изнасяне на другата част за Италия. Поли имал връзки на Апенините благодарение на брака на сестра му Райна с италианец.
Откраднатият кокаин бил чист и можел да се изтъргува и за 60 000 000 долара (по $ 100 000 на килограм). Според полицейския източник обаче Поли и хората му продавали на едро искали да се освободят бързо от пратката и взели едва 15 милиона долара – само четвърт от реалната й цена.
Смъртната присъда на Пантев била подписана от ужилените наркобарони. Не било изключено той да е опитал да преговаря с тях и затова да е отишъл на Аруба – в устата на лъва. Възможно било там да е носил пари, срещу които да поиска милост.
ПОЛИ НЕВЕДНЪЖ СТАВА ПРИЦЕЛ НА АТЕНТАТИ. На 18 юли 2000 година неизвестни терористи гърмят с гранатомет по бронирания му джип „Мерцедес“.
Истинско чудо е, че снарядът не е избухнал. Вместо да удари бронята, той облизал мигача. Инак всичко щеше да се разхвърчи на парчета! – коментира антитерорист.
Следствието за безпрецедентното по дързостта си покушение е прекратено. Разпитани са безрезултатно близо 50 свидетели. Десет колумбийци са влезли в България непосредствено преди тоя странен обстрел – казва бившият шеф на НСБОП генерал Румен Миланов. Той признава, че подчинените му не стигат далече по наркоследата.
Спецченгетата допускат, че не друг, а пак Поли е бил мишената на двама бомбаджии, отседнали в столичния хотел „Амбасадор“. Местопребиваването им става печално известно на 15 ноември 2000 година, докато те подготвят за задействане деветкилограмова бомба. Дребна грешка в манипулациите с адската машина и… арменецът Арташес Тер-Овсепян и руснакът Александър Романов хвръкват разкъсани на дребни части във въздуха! В стаята им са намерени и три неизбухнали капсул-детонатора, опаковани в кутии за бисквити.
Не пожелавам на никого да изживее това, което ми се случи – плаче 4 месеца по-късно вдовицата на Поли, Петя. – Мога да кажа само, че са пълна лъжа ония писания, в които всичко, случило се на мъжа ми, се обяснява с трафика на хероин.
Едно е сигурно. Ако в България имаше правосъдие, Поли Пантев щеше да е жив – коментира старши лейтенант от полицията, като си служи с думите на началника си генерал Бойко Борисов. – Само че тогава адресът му щеше да е на столичния булевард „Столетов“. Сиреч – в Централния софийски затвор.
Приживе сикаджията не е стъпвал с присъда в килия. Нищо, че е имало защо.
Пантев е съучастник в две убийства в България, казват от Върховната касационна прокуратура. Но свидетели са виждали как техен колега се среща с Поли, преди да го убият. Срещите са две и стават в софийското заведение „Дървеното“ на ъгъла на „Опълченска“ и „Сливница“. На тях на два пъти Поли Пантев и прокурорът си разменят две еднакви дипломатически куфарчета.
Що му трябваше на Поли да ходи на Аруба, когато тук го пазеше и полицията, и прокуратурата? – коментира оперативен работник от Националната служба за сигурност. Той разкрива, че приживе сикаджията бил нещатен сътрудник на НСБОП.
Още от 1978 година той е включен в така наречения „активен кримиконтингент“, разработван от МВР. По това време е засечен да прави незаконни сделки с валута. През 1984 година пък е регистриран за измама. А през 1989 година – за устройване на хазартни игри без разрешение.
Криминалист си спомня как скоро след победата на демокрацията Пантев заплашва свой опонент:
Ти чувал ли си за борците? Ние сме 350 само в София! Пред 90-те години на миналия век Поли Пантев навлиза, със знанието на органите за сигурност, в бизнеса с опиати. Заедно с Кузман Гуслеков и Роберт Стефанов (вече покойници) заема водещи позиции в наркосредите. Точно тогава е снет от отчет в столичния отдел „Криминален“ и заведен в графите на спецслужбите.
Добавен е в списъка на агентите на опитен оперативен работник (ОР) от НСБОП. Като носи в службата информация „отвътре“ за Подземния свят, Поли инкасира за себе си редица привилегии.
Остави го, той работи за мен“ – казва неговият ОР на всеки свой колега, който случайно хване Пантев някъде натясно. Под такъв чадър полицейският агент се издига в йерархията на ъндърграунда. С особеното покровителство, от което се ползва, се обяснява и това, че делата за убийства, към които той е съпричастен, се забиват в глуха линия.
РЪЦЕТЕ МУ СА ОЦАПАНИ С КРЪВ.
В края на октомври 1993 година в София пристигат от Москва арменците Едуард Левонович Атоян и Феликс Михайлович Саакян. Двамата искат да си изяснят отношенията с некоректни български бизнес партньори – баджанаците Емил Иванов и Марио Йорданов. Емил и Марио водят две сестри рускини и са съдружници в „ММК-недвижими имоти“. Държат и канал за крадени коли, откъдето дължат големи суми на Атоян и Саакян.
Научавайки за планираната саморазправа, банда мутри, предвождана от Поли Пантев, отвлича и изтезава Саакян. Атоян избягва готвена и за него клопка и вика на помощ руснака Сергей Устимов – един от кардиналите на казахската мафия, който се крие от правосъдието у нас.
Устимов се намесва решително. С един удар на нож убива Георги Бенковски – як мъж, назначен от Поли да пази на улицата похитения Саакян.
В последвалата гонитба из София гардове на Стопанска банка разпознават Поли Пантев като един от преследвачите на Устимов. Те запомнят чертите на лицето му и белия му шлифер и ги описват най-подробно пред полицията.
Устимов е догонен и разстрелян в полето между Околовръстния път и квартал „Симеоново“. Капачките на коленете му са пръснати с куршуми, а лицето му е смазано с парче арматурно желязо.
Заради всичко това Поли Пантев е обявен за издирване и потъва в нелегалност. Появява се в полицията доброволно, придружен от адвокат, едва след като Атоян и Саакян са се завърнали окончателно в отечеството си. Прокуратурата приема, че е невъзможно да се направи разпознаване и затова няма как да се установи ролята на Пантев в двете кръвопролития. Обвинението срещу него е снето, а делото в столичната следствена служба, което се води срещу неизвестен извършител, е прекратено.
Същото се случва и с разследването на убийството на италиански мафиот, за което Поли е подозиран.
Трупът на Микеле Раниери е намерен на 15 юли 1997 година призори в ресторант „Тримата мускетари“ на столичния булевард „Цар Освободител“. Чужденецът е пребит до смърт след скандал с трима клиенти на заведението – Пантю Пантев, Венцислав Георгиев и Васил Митов.
Пред десетина свидетели Раниери вади пистолет и гърми по Митов. Следва меле, в което и сервитьори, и посетители на заведението налагат с юмруци и ритници стрелеца. Докато издъхне в ръцете им.
След инцидента Поли е прибран за седмица в ареста на Първо РПУ По време на разпитите е изяснено, че той лично е разгневил Раниери, като му поискал откуп от 10 000 долара. Не се намират обаче сигурни данни, че именно Пантев е участвал в смъртоносния побой. Очевидците били пияни и не помнели нищо. Заподозреният отрича всичко.
Раниери е търсен от Интерпол и пребивава у нас под измисленото име Фрули Еджидио. Според спеслужбите той контролира канал за оръжие и наркотици от Албания към Апенините.
НАПРАВИХТЕ ПОЛИ НА САТАНА! – сърди се на журналистите негов приятел. – Той беше винаги усмихнат. И винаги готов да услужи, да помогне на всеки с каквото може. Ходеше скромно облечен, най-често по пуловер и дънки. Не харчеше едри пари. Не парадираше по заведения. Ако е бил богат, това личеше само по луксозните му коли… Обичаше децата. Не подминаваше на улицата просяче, без да спре и да му даде няколко лева. Самият той живееше с приятелката си, нямаха брак, но имаха пет-шестгодишно момченце.
Добър приятел беше с покойния бос на ВИС Васил Илиев. Още преди да убият Васил – на 25 април 1995 година, двамата се разделиха, без да се карат. Поли се сближи със сикаджиите. Той имаше търговски нюх и им помагаше с идеи в застрахователния бизнес. Казват – и са прави, – че по-рано пак той измисли ВИС-2.
Дядо му преди 9 септември е бил известен фабрикант. Поли получи наследство от него по линия на реституцията. Той самият работеше много, имаше различни хрумвания. Последното беше за регенериране на автомобилни гуми. Той организира внос на машини за тази цел от Италия. Те работят и досега в един цех в Костинброд – старите гуми излизат като нови.
Официално Пантю върти девет фирми. И се радва без излишна скромност на славата си на „мозък“ в групировката СИК.
През 1992 година се създава „П.А.К. Комерс“ ООД. В нея Поли е съдружник с Георги Николов и Антон Шкретов. Фирмата е за всякаква търговска дейност, незабранена от закона.
Същата година е регистрирана „Импорт-експорт имобилиаре ВИ.СИ.РЕ.“ Тя се управлява и представлява от Поли и от италианеца Джанкарло Касандра. В предмета й на дейност влизат и игри на щастието, и реклама.
Дружество „СИК-Живот“ разгръща дейност от 1995 година. Стихията му е застраховането.
Поли се изявява като организатор също и в „Хермес К.П.Ж.“, и в „Хермес Кьмпани“ АД, и в „Сигма“, и във „ВИ Билд“ ООД, и във „Вита-трейд“ ООД, и в „Европа прес“ ООД.
Няма да намерите сред партньорите му никой, който да ви се оплаче от нещо – казва дупнишката Мадона, фолкпевицата Сашка Васева. Тя също е сред неговите съдружници и приятели.
Той беше мой голям почитател и меценат – разказва певицата. – Пяла съм му многократно. През 1996 година ме покани на вечеря в ресторант „Тримата мускетари“. Предложи ми да станем партньори. Той основа продуцентска фирма „Мегаданс“ и аз й станах директор. Продуцирахме млади таланти. Издадохме един албум – на Екстра Нина. Целият истински шоубизнес, който се развива до момента в България, имаше своя прототип в лицето на „Мегаданс“ – с издателска компания, импресарска къща, телевизионно предаване… Поли работеше с увлечение. Беше добър човек. Благороден. Винаги е проявявал великодушие към бедните, към слабите. Даже помагаше на сираци и ги привличаше на работа в „Мегаданс“. Те нищо не разбираха от бизнеса, но той така намираше начин да им дава хляб. Ей така, от доброта. И секретарката му беше сираче… Какъв е бил мръсният му бизнес – не зная. Пред мен не се е проявявал в лоша светлина.
ЗА СЕНЧЕСТИЯ БИЗНЕС на Поли в службите няма нищо черно на бяло, само митове и легенди – признава антимафиот. Изчезнали били безследно и агентурните донесения на Пантев за силовите групировки. Водещият ги оперативен работник ги бил изнесъл, като напуснал НСБОП.
За съжаление в периода от 1992 до 1993 година МВР не е работило ефективно по дейността на Поли Пантев, а и по дейността на много хора като него – признава бившият вътрешен министър, а после адвокат Емануил Йорданов.
Пантев е с неизяснено досие. Данните, които са събрани около него, са оскъдни и не могат да послужат за ефективно разследване.
След убийството на Поли в Националната следствена служба е образувано следствено дело срещу неизвестен извършител. То след 9 месеца е спряно, а после и прекратено окончателно.