От книгата на Анна Заркова „Големите убийства“
Доживотен затвор за злодей от „Люлин“
ПРИСЪДА ДО ЖИВОТ за Иво Стефанов Кашавелов.
Такова е възмездието за една безпрецедентна по своята дързост екзекуция – на трима полицаи в „Люлин“.
Старши сержант Ангел Ангелов от IX РПУ; капитан Йордан Бинев и старши сержант Красимир Трошанов от РДВР – София, са застреляни на 3 май 1996 година на улицата в София. Кръвопролитието става близо до детска градина в трети микрорайон на столичния квартал „Люлин“ само ден след като директорът на Националната полиция полковник Иван Димов публично отчита намаление на уличната престъпност от началото на годината.
В обстановката на всеобщ потрес от тройното убийство вътрешният министър Начев бърза да заяви, че е готов да подаде оставка. Малко по-късно той напуска поста си скандално, след като телевизионната репортерка Севда Шишманова го хваща на маса с топмодела Евгения Калканджиева, шеста от конкурса „Мис Свят“, и с други красавици, докато подчинените му търсят убиеца на полицаите.
Тримата убити пазители на реда са повишени в чин посмъртно. Те са повалени от откос на автомат „Калашников“ пред блок 329 при опит за задържане на рекетьори. Колегата им старши сержант Пламен Варадинов от люлинското районно полицейско управление оцелява по чудо сред куршумите.
Оцелелият е в шок и е отведен за спешна медицинска помощ в „Пирогов“. Той е на 3 месеца служба в полицията. Крещи, докато го качват на носилка в линейката:
Защо ни изпращат така?! Защо?!
МИНУТИ ПРЕДИ СТРЕЛБАТА четиримата цивилни полицаи са забелязани да спират двама мъже пред вход „В“. След паспортна проверка и обиск за оръжие те вадят белезниците. Точно тогава отекват смъртоносните изстрели.
Единият от пазителите на реда е улучен в корема, вторият
в главата, а третият – в гърба. Вартбург, паркиран пред входа, защитава от куршумите старши сержант Варадинов. Будна обитателка на блока чува как единият от убийците пита:
Избихме ли ги всичките?
Служителите от сектор „Криминална полиция“ на РДВР – София, и IX РПУ отиват пред блока по жалба на доктор Юлия Клюнкова, лекарката в РДВР – София.
Синът на докторката бил в процес на развод и бившата му съпруга пращала при свекърва си насилници, да я тормозят. Вечерта преди убийството Клюнкова е предупредена по телефона:
В 6 часа в петък ще имате посещение.
Колегите й идват да причакат неканените гости в уречения час. Не подозират, че ще срещнат в „Люлин“ смъртта си.
Загиналият капитан Бинев е син на зам.-началника на Генералния щаб на Военновъздушните сили генерал-майор Иван Бинев. В трагична игра на съдбата точно в деня, когато научава за смъртта на сина си, Бинев-старши получава за заслуги още една звезда и става генерал-лейтенант.
С гибелта на Бинев-младши осиротяват две деца. Син сирак оставя и Трошанов.
Бяха безразсъдно смели, доблестни полицаи – просълзява се възрастен полковник на погребението на Бинев, Трошанов и Ангелов.
Единадесет шефове в МВР са наказани заради загиналите. Двама полицейски началници са понижени в звание заради слабости в подготовката и провеждането на акцията. На оста- налите са наложени по-леки дисциплинарни наказания.
Четири месеца по-късно вътрешният министър Николай Добрев раздава награди на четирима офицери от Дирекцията на националната полиция и СДВР, които заедно със следователя Емил Иванов разкриват убийците. Началникът на столичната криминална полиция подполковник Йордан Масленков става полковник, шефът на сектор „Престъпления против личността“ на СДВР майор Стоян Велчев е повишен в подполковник, а полковник Ботьо Ботев от ДНП и майор Иван Тенчев от СДВР са удостоени с почетен знак на МВР.
Разкритието е направено след тържествено обещание, произнесено от Ботьо Ботев:
Ще минем през кръв и сълзи, но ще заловим убийците на колегите си!
Неколцина очевидци описват мъжете с автомата, които са избягали през близката градинка след тройното убийство. Изработените по описания фотороботи отговарят на лицата на Иво Кашавелов и друг криминален авторитет – Милен Захов.
„Фолксваген Джета“ С 91-53 СВ е изоставен на местопрестъплението след разстрела. Разследването тръгва от него.
Същият автомобил е забелязан ден по-рано, на 2 май, при неуспешен опит за въоръжен грабеж на джип „Чероки“, собственост на инженер Валентин Конев, шеф на „Язовири и каскади“.
Двама маскирани стрелят по шофьора на джипа, който чака пред дома на шефа си в квартал „Младост-1 А“. При инцидента е леко ранен притекъл се на помощ цивилен полицай.
Няколко дни по-рано същите двама разбойници правят разузнавателен обход на района с открити лица. Наблюдателна съседка ги описва пред полицията.
На 2 май 1996 година, когато атакуват джипа, Кашавелов и Захов пътуват със същия черен „Фолксваген Джета“, който изоставят на другата сутрин след тройното убийство. Гилзите, открити на местопроизшествието в „Младост-1 А“, съвпадат с намерените след люлинския разстрел.
На 28 юли с друг тъмносив „Фолксваген Джета“ Кашавелов спира на паркинг в столичния квартал „Дружба“. Между блоковете го засича случайно една лека кола с жена зад волана. Гневен, Иво скача от фолксвагена и просва дамата на земята с шамар.
Съпругът й вижда това от прозорец наблизо, дотичва, мята се в семейната кола и дава газ след насилника. В гонката Кашавелов гръмва от прозореца на джипа по преследвача си, ранява го със стоппатрон. Свидетели описват подробно стрелеца, съобщават номера на джипа му. В Института по криминалистика на МВР установяват по гилзите, че оръжието, от което е гърмян ядосаният съпруг, е използвано и при други престъпления.
В крайна сметка Кашавелов се явява сам в VII РПУ в София. Не за друго, а да търси сведения за един арестуван бандит – негов съучастник в отвличане на наркоман от „Младост“.
Задържат го заради отвличането. При обиск у него е открит пистолетът, идентифициран в серия от престъпления. В една от квартирите му после са намерени 80 000 долара и цял арсенал. Сред оръжията е и автоматът, убил полицаите.
РАЗСЛЕДВАЩИЯТ ЕКИП, ръководен от полковник Йордан Масленков, установява, че Иво Кашавелов ползва поне 7-8 чужди паспорта и се представя с няколко различни имена. Две от тях са Васил Светославов Тодоров и Константин Симеонов Михайлов. С помощта на съучастници, които сменя често, той създава мощна организация за грабежи, префасониране и препродажба на крадени джипове. Взема гаражи под наем, укрива, пребоядисва там крадените возила и ги пласира с посредници зад граница. Милен Захов е един от съратниците му.
Малко преди ареста на Кашавелов, Захов се усеща под полицейско наблюдение и успява да напусне България. Търси поминък сред шайка апаши в каталонското селище Ситжетс.
През това време в България му повдигат обвинение за убийството на тримата полицаи. Смята се, че той и Кашавелов са екзекуторите с автомата.
Захов пътува често до Мадрид и е спипан там, в една квартира на улица „Федерико Грасес“ номер 41. Върнат е по етапен ред в България. В хода на разследването обаче се установява, че има твърдо алиби за деня на тройното убийство.
— Кашавелов е имал съучастник, но този съучастник не е Захов – заключава прокурорът Марио Стоянов.
Неприятно ми е, че и до днес остава неизвестно кой е вторият от престъпниците, стреляли по служителите на МВР – коментира следователят Емил Иванов – Но трябва да подчертая, че основният убиец е Кашавелов. От неговия придружител, който и да е той, са дадени два изстрела от пистолет. От тях има едно-единствено нараняване – подкожно, в рамото на единия от полицаите.
Кашавелов и съучастникът му държат квартира в блока, пред който са ликвидирали пазителите на реда. Тяхната честа поява там – веднъж с маски, втори път със зле прикрито оръжие, създава напрежение у съседите, между които и лекарката от РДВР – София. Доктор Клюнкова смята, че това са изнудвачи, пратени от снаха й. Тя моли колегите си от службата по издирване да направят проверка. Посещавайки адреса по неин сигнал, капитан Бинев, старши сержант Трошанов и старши сержант Ангелов нямат представа, че ще се натъкват на опасни престъпници, готови да гърмят на живот и смърт.
СЛЕД ПРЕСТРЕЛКАТА КАШАВЕЛОВ СЕ ВРЪЩА ДА ДОУБИЕ единия от полицаите от упор. Преди това старши сержант Ангелов стреля по него и го улучва в крака. Според съдебномедицинската експертиза Ангелов умира не от огнестрелна рана, а от силен удар в главата. Пронизалият го куршум засяда в таза, без да засегне смъртоносно вътрешните органи. Макар и паднал окървавен на земята, пазителят на реда вади пистолет и гърми по бандитите. Един от тях го удря смъртоносно по темето с приклад.
Старши сержант X. X., полицейски издирван:
КОЙТО СЕ СТРАХУВА ОТ КУРШУМИТЕ, ДА БЯГА ОТ МВР
– Господин старши сержант, вашите колеги загинаха при изпълнение на рутинна задача – една от многото, които полицейските издирвачи изпълняват всеки ден. Допускам, че сте в стрес от смъртта им. И вероятно изпитвате страх.
– Изпитах мъка за загиналите колеги. Но стрес и уплаха – не, не, не… Който се стряска и се плаши от куршумите, трябва да бяга овреме от МВР. Ние, полицейските издирвачи, чукаме всеки ден на врати, зад които се крият въоръжени престъпници. Не че не изпитвам страх – човещина е да се плашиш. Но много повече от екстремните действия на бандитите мене ме плашат непремислените действия на началниците ми.
– Имате предвид, че ви пращат на задачи без план и без достатъчно предварителна информация?
– Имам предвид, че неотдавна разформироваха най-силната група полицейски издирвачи – тази на СДВР. Колеги от групата бяха разпратени без обяснения по районните управления в София. Там те бездействат, изпълняват най-прости задачи, които са под тяхната квалификация. Бог знае дали това е глупав ход, или нарочна рокада. Аз лично се опасявам, че разместването е измислено от някой, който има интерес от слаби служби по издирването.
– Вие сте смел човек. Защо не давате да публикуваме името ви?
– По две причини. Първо, за професията на издирваните е вредно да бъдат известни. Второ, аз съм дисциплиниран слу- жител, а на въпросите на журналисти има право да отговаря само пресцентърът на МВР.
– Но пресцентърът на МВР не може да отговори на въпросите, които ви зададох.
– Е, сигурно е по-удобно за някои да не се отговаря.
Ноември 1996 г. София