ГОЛЕМИТЕ УБИЙСТВА: Павел Петлев – 30.03.1996

От книгата на Анна Заркова „Големите убийства“

Наркозависимият убиец изчезва безследно

СЛЕД КАТО УБИВА двама млади мъже пред столично заведение, наркоманът Павел Петлев сякаш потъва в земята. Властите го търсят дълго и безуспешно. Пресата неведнъж пише за „опасния убиец от „Петте кьошета“.

Снимките му са разпратени по всички ГКПП-та, но напразно. Говори се, че разбойникът е минал незабелязано границата и се радва на открито небе в далечна Испания, препитавайки се с улични грабежи и кражби.

23-годишният Кирил Райков Лазаров от Самоков и 22-годишният Антон Ленчев Илчев от Костенец са неговите жертви. Павел Петлев гръмва демонстративно двамата младежи на прага на бар „Свещите“ на 30 март 1996 година. Ядосват го закачките им, че ще вземат беемвето му и проститутката Йоанна, купена от него за петък вечер.

По време на страшното двойно убийство една случайна минувачка – 45-годишната проектантка Милка Драганова, е ранена на тролейбусната спирка от рикоширал куршум.

Полицаите от сектор „Тежки престъпления срещу личност- та“ при СДВР откриват само за няколко часа кой е убиецът Павел Петлев, 27-годишен, наркозависим, крадец рецидивист.

Престъпникът причаква Кирил и Антон на излизане от денонощния бар „Свещите“ в 8,15 часа. Убива ги с 3 куршума, калибър 7,62 мм, от незаконен пистолет ТТ.

Той слиза от червено беемве, стреля, мята се на задната седалка до проститутката Йоанна и отпрашва към дома си, возен от шофьор. Недалеч от къщата в квартал „Хладилника“, където живее, Петлев нарежда колата да спре и слиза от нея. Проститутката и шофьорът панически се оттеглят. По-късно беемвето е намерено от приятели на жертвите – изоставено край автосервиз пред номер 11А на калната Улица 493…

Кирил и Тони бяха добри момчета, лъжа е писаното по вестниците, че са наркопласьори и бандити – заявява приятел на убитите.

Лазаров не е криминално проявен, а Илчев е регистриран само за недоказана кражба на кола, потвърждават от полици- ята.

Шофьорът на беемвето, на което се вози убиецът, се преда- ва сам на полицията към 19 часа в деня на кръвопролитието.

Проститутката изчезва безследно.

Шофьорът се кълне, че няма нищо общо с предумишленото убийство и не е очаквал то да се случи. Павел го извикал по телефона от дома му минути преди кървавата баня с думите:

Ела да ме прибереш с колата, че съм пил много и не мога да карам!

Пиянският маратон за четирите действащи лица в драмата започва в дискотеката „Коня“ в ранната съботна вечер и продължава в денонощния бар на улица „Бузлуджа“ до неделя сутринта.

Скандал за беемвето довежда до убийството, смятат детективите от МВР. Автомобилът бил на Петлев, наскоро купен от полицай. До деня на кръвопролитието сделката не била документирана.

Най-малко петима посетители в „Свещите“ чуват свадата между Петлев и момчетата, които по-късно той ликвидира. Те твърдят, че момчетата се шегували и с автомобила, и с Йоана известна дама, която не е била само с онзи, който не я е пожелал.

Павел беше пиян и дрогиран, не бяха трезви и Кирил, и Антон – казва техен общ познат.

Убиецът и убитият самоковлия Кирил са далечни братовчеди, но пътищата им след детството се разделят. Петлев започва бандитска кариера. Изявява се предимно в сутеньорската професия, контролирайки както евтини улични проститутки, така и скъпи момичета на повикване.

След войниклъка Кирил Лазаров захвърля свидетелството си за шлосер и започва работа като бодигард в хотел „Олимп“ на Боровец. После помага на дистрибуторите на „Пепси-кола“ в Свищов, работи за търговска фирма „Агрима“. Баща пияница, майка камериерка и малък брат борец от самоковското спортно училище разчитат на него за прехраната си.

В деня на кончината си Кирил пристига по дребни бизнес задачи от Самоков в столицата. Двамата с Антон държат в квартал „Стрелбище“ обща квартира. Те чакат такси затам, когато ги пронизват куршумите.

10 000 стари лева намират полицаите в джобовете на Антон Илчев при огледа, 2000 стари лева има в якето на Кирил. Край труповете им се валят два мобифона и изваден за самоотбрана нож.

Антон Илчев е от Костенец, израснал без баща. Останала вдовица, майка му се препитава от работа във фирма за пластмасови изделия. Синът й помага в дребния бизнес.

Вечерта преди да умре, Антон моли майка си да му приготви хубави дрехи – щял да се разходи до София, да отиде с приятел на дискотека…

ПЕТЛЕВ ИМА ЖЪЛТ КАРТОН и никой нищо не може да му направи! – казват за убиеца съседи от квартала.

Освен „кражби на коли и други имущества“ наркоманът има в досието си висящо дело за участие в престрелката в монтанското село Лехчево на 18 септември 1994 година. Трима души са убити, когато бандата на врачанския гангстер Юлиян Кисьов с участието на Петлев напада кръчмата там.

Селяни се въоръжават тогава за самоотбрана от рекетьорите. Дошло им до гуша да ядат бой и да плащат на насилниците, обзавели щабквартира в Градешкия манастир.

Стрелбата става към 22 часа, след като Юлиян Кисьов нахълтва в заведението и плаши с убийства, ако присъстващите не съберат до разсъмване 1500 дойче марки откуп.

Вместо да позвъни на телефон 166 за помощ, кръчмарят Теодоси Йорданов набира номера на врачанската охранителна фирма „Империал“. Частните гардове не успяват или не посмяват да дойдат навреме.

Един от изнудвачите гръмва и улучва Теодоси в крака. От групата на изнудваните отговарят на огъня. Юлиян Кисьов, съучастникът му в рекета Иван Станимиров и случайният клиент на заведението Йордан Станков падат убити в престрелката. Павел Петлев бяга от местопрестъплението. Издирвачите от СДВР го откриват и хващат тогава, но монтански прокурори го освобождават след разпит.

След едногодишно разследване делото „Лехчево“ е прекратено поради смъртта на главните виновници за престрелката. Оцелелите Павел Петлев и Васил Стойков-Пъпчивия са подведени под отговорност по член 339 от Наказателния кодекс за изнудване. Делото се протака до деня, в който Петлев се изявява с двойното убийство. След него го очакват поне 20 години лишаване от свобода. Такова е наказанието по член 116 алинея 6 от НК за убийство „по начин и със средства, опасни за мнозина“.

Но Петлев го избягва някъде в чужбина.

Posted in Големите убийства, Куршуми по време на преход, Моите книги and tagged , , .

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *