ГОЛЕМИТЕ УБИЙСТВА: Митко Бретона 16.02.2005

От книгата на Анна Заркова „Големите убийства“

Черногорци ще мъстят за мафиота с буйния перчем

МИТКО ЛИ ? Казвах му аз да не се прави на Граф Монте Кристо. Ако беше ме послушал, щеше да е жив. Той създаде навремето Бай Миле, Стоил Славов, Димата Руснака… И на други даде бизнес и пара. Но тия тримата му извъртяха кален номер. Заради тях беше принуден да напусне България. И след десет години се върна да отмъщава.

Мъжът, който разказва за убития Димитър Тодоров-Митко Бретона, е заобиколен от многобройна охрана: около десет момчета. Те гледат мрачно – така че човек се чувства следен и заплашен от тях.

Не ме слушаше Митко. Упорстваше да ходи без охрана. Возеше го един смотан шофьор. Вярно, сменяше колите, но по мое настояване. Беше се разглезил от живота си в Унгария. Там беше станал европейски бос на контрабандата. Думата му и в Сърбия, и в Черна гора, и в Хърватия беше закон. Имаше побратими измежду черногорците. Един от тях ми каза: Тоя, дето застреля Митко Бретона, е бъдещ покойник.

ОТ ДЕСЕТИНА СВИДЕТЕЛИ, разпитани за разстрела на Митко Бретона, петима дават описание на убиеца: По-скоро нисък, отколкото висок, по-скоро пълен, отколкото слаб, с шапка, нахлупена над очите, и със зелен балтон с високо вдигната яка.

Той влиза в столичния ресторант „Бъфало“ на 16 февруари 2005 година, към 13 часа. По това време Бретона обядва на първия етаж с приятеля си Александър и зет си, мъжа на голямата му дъщеря.

Стрелецът открива огън от оръжие със заглушител, без да го вади. Гърми през джоба на вълненото си палто. Две парчета олово пронизват Митко – в главата и гърдите. Смъртта настъпва на място, незабавно.

Жертвата се свлича настрани от пейката, събаряйки с покривката хляба и порцията шкембе-чорба. Компанията се разбягва. В суматохата килърът излиза бързо през втория вход на заведението, който води към градинка пред черква. И оттам побягва към басейна „Люлин Бийч“.

Никой не прави опит да го преследва.

Когато пристигат полицаите, повикани от персонала на заведението, от престъпника няма и следа. Намират само един куршум от пистолета му „Макаров“. И сварват дузина клиенти и келнери, онемели от страх.

Стрелецът е от СИК – допуска на пръв поглед полицай. Според него екзекуциите на сикаджиите Бай Миле, Стоил Славов и Дмитрий Минев-Руснака са работа не на друг, а на Митко Бретона. Затова самият той пада застрелян от нечия отмъстителна ръка.

Разказът за живота му е достоен за перото на Марио Пузо.

МИТКО БРЕТОНА И ВАСИЛ ИЛИЕВ СЪЗДАДОХА заедно ВИС – разказва един от сподвижниците им. – Действаха на равна нога от самото начало – и на чейнджа на „Магурата“, и на терена на рекета. Васко се прочу, а Митко си остана в сянка. Такъв му беше на него стилът на работа. Мразеше около името му да се шуми. Но прякорът му всяваше страх и у най-големите мутри в България. За перчема му не пишеше във вестниците, но го знаеха всички, посветени в другата информационна система. Като отметне глава да не му падат косите в очите – бягай, спасявай се, да не си му насреща!

Димата Руснака беше редник в неговата бригада. Крадяха коли и изнудваха собствениците. Пребиваха и грабеха търговци, които не искат да си платят.

Бай Миле и Стоил Славов бяха привлечени от Бретона по- късно – когато във ВИС се заговори и за застраховане.

След като убиха Васил Илиев през април 1995 година, Митко Бретона сам колеше и бесеше между висаджиите. Той ги награждаваше и той ги наказваше, той им разпределяше задачите. Георги Илиев още мигаше на парцали, жалеше за брат си. Той доста по-късно пое юздите.

Точно като беше най-силен Митко Бретона, някой го натопи пред полицията. Уж че участвал в убийство в Бургас. Обявиха го за издирване. И той – нямаше как! – напусна България. Отиде в Унгария. По онова време там българите си имаха явки, канали. Някои бяха останали още от командировката на Иво Карамански.

Бретона се установи в Будапеща. На тамошния адрес Руснака, Бай Миле и Стоил му пращаха проценти от тукашния бизнес. Той фактически не беше техен. Митко им беше дал всичко в ръцете. Всичкият внос-износ минаваше през неговите хора в митниците. Той още не знаеше, че тия тримката са го натопили в полицията…

По едно време СИК се отдели от ВИС. Заедно с Руснака, Бай Миле и Стоил Славов. Бретона нямаше нищо против. Той си запази всичките приятелства – и това с Георги Илиев.

Такъв човек беше – нарече ли те приятел, счита го до смърт.

Само че тримата му уж приятели – Руснака, Бай Миле и Стоил – го предадоха и втори път. През 1997 година спряха да му се отчитат с процентите. Решиха, че вече са много велики. Че могат без създателя си. И се наканиха да го изхвърлят от бизнеса.

Той обаче си водеше счетоводството. И ги предупреждаваше периодически – имате толкова и толкова дълг…

Междувременно човекът си направи друг бизнес – от базата в Будапеща, но в европейски мащаб. Пари имаше бол. Имаше си канали и по тях си вървеше всякаква стока – от пропан-бутана до крадените коли, от китайските парцали до синтетичните наркотици.

Бретона обаче си искаше своето.

Точно на Новата 2004 година прати устни депеши в България. Три отделни – до Руснака, до Бай Миле и до Стоил Славов:„Дължите ми общо 50 милиона долара. Искам си ги, и то веднага.“

Тримата си направиха оглушки. Добре. До деня, в който не можеха вече да чуват, даже и да искаха.

Стоил Славов е взривен на 20 януари 2004 година в асансьора пред офиса си на столичния булевард „Джеймс Баучър“.

Бай Миле е застрелян на 30 юли 2004 година в ресторант „Славия“ в София, където обикновено отсяда.

Дмитрий Минев пада под куршумите на 24 октомври 2004 година пред любимото си кафене „Нагоре по стълбите“.

ХОРАТА, КОИТО СА УБЕДЕНИ, че Митко Бретона поръчва трите екзекуции, сочат факта, че през кървавата 2004 година той се завръща в България след десетгодишно отсъствие.

Престоите му в София са временни и кратки. Точно четири на брой. Последния път пристига три дни преди да бъде убит.

На старите си познати разказва, че имал на брега на Дунава малък хотел, че живеел много добре там с втората си жена българка, и със седемгодишния им син. Носталгията обаче го теглела към родината. Делото, за което го преследвала нашата полиция, било отдавна спряно по липса на доказателства срещу неизвестния извършител… Водел в София съдружник евреин. Двамата с него искали да инвестират 30 милиона долара в българската столица – в строежи на хотели.

Бретона се върна, какъвто го помнехме – разказва един от многобройните му познати. – гуляйджия, купонджия, без да е скандалджия, ама опасен.

Присъствието му не остава незабелязано нито за полицията, нито за ъндърграунда.

Става нещо странно в подземния свят. Мутрите са много притеснени. Настъпва суматоха. Враждуващи групи гледат да си загладят отношенията, доколкото могат… И всичко това е заради един човек – Митко Бретона. Той си дойде след дълго отсъствие.

Това доверява пред репортерка на „Труд“ в средата на август 2004 година оперативен работник от НСБОП.

Полицейски шефове потвърждават, че Димитър Тодоров- Бретона пристига у нас от унгарската столица. Там бил „посланик на добра воля“ на българските групировки в Европа. Засечен бил да минава нашата граница с „Фолксваген Голф“ на 29 юли 2004 година. Само един ден по-късно е ликвидиран Бай Миле – някогашен негов близък. Съпоставяйки събитията, в службите не изключват, че Димитър Тодоров ще предяви претенции към отделни отрасли на софийския престъпен бизнес. Те допускат даже, че той е посланик на престъпния евросъюз в България.

Слухове свързват името му с безследното изчезване на един от босовете на ВИС – Мето Илиянския. Според мълвата именно Митко Бретона посъветвал Мето на напусне София: да зареже разприте с наркодилърите от конкуренцията и да се изтегли тихомълком на по-безопасните международни територии на сенчестия бизнес.

Криминалното досие на Димитър Тодоров е скромно в сравнение с легендите за неговите „подвизи“. Той има в актива си една условна присъда за кражба на кола от 1974 година и шест месеца поправителен труд за хулиганство през 1979-а. През 1980-а е пратен за три години зад решетките за грабеж.

В България в последно време той общува основно с мъжа на дъщеря си и с двама-трима приятели. Най-забележителен сред тях е бизнесменът Пламен Симов-Килията. Прякорът му нашумява, след като неизвестни подпалвачи опожаряват неговата автокъща „Пиррели“. Двадесет и две коли – повечето мерцедеси, аудита и БМВ-та стават на пепел…

Килия, махай се оттук!

С тия думи дъщерята на Митко Бретона се обръща към Симов на погребението на баща й на 21 февруари 2005 година. Чуват я няколко души от траурната процесия. Тя нарежда сърдито да отместят встрани венеца от червени рози, пратен от шефа на „ВАИ-Холдинг“ Георги Илиев и неговата съпруга. На цветята има лента с надпис „Почивай в мир, приятелю, от Жоро и Мая“.

Такива приятели му изкопаха гроба – казва младото момиче в черно. Хората до него свеждат погледи.

Posted in Големите убийства, Моите книги, Огън по мутри и милионери and tagged , , .

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *