От книгата на Анна Заркова „Големите убийства“
10 000 долара платени за разстрела на бургаския колбасар
– ПРЕЗ ПРОЛЕТТА на 2000 година в хотел „Приморец“ се срещнах с Пламен Дишков-Кела. Той ми предложи да убия Мастара. Думите му бяха: Ще свършиш ли тая работа?
Самопризнанието е на безработния бургазлия Бойко Стоянов, който е осъден на 20 години затвор за разстрела на месарския бос Димитър Стаматов-Мастара. То е направено по време на разпит, продължил от 16 до 21,50 часа на 4 декември 2002 година и протоколиран по реда на член 210, алинея 3 от Наказателнопроцесуалния кодекс. Три-четири месеца по-късно Стоянов се отрича от него, най-вече в частта, която се отнася за Кела.
Съдят Пламен Дишков-Кела задочно, защото той напуска България три дни след знаковото убийство. Интерпол го издирва в чужбина цели 9 години. Заловен е през лятото на 2011- а в Португалия и препратен оттам в затвора в Бургас.
НА 21 НОЕМВРИ 2002 ГОДИНА, в деня на убийството на Мастара, се качих на покрива на блок 33 в квартал „Братя Миладинови“ – признава Бойко Стоянов. – Легнах с пушката върху картон, защото беше студено и мокро. Докъм 13,30 часа лежах и гледах през процепа дали Димитър Стаматов ще се появи. Колата му беше там. По едно време взех да се разколебавам. Изпитвах страх. И преди това съм обещавал на Кела, че ще свърша работата, но съм се разколебавал…
Когато взе да наближава 15,30 часа, у мен се загнезди друг страх – че ако не убия Стаматов, ставам заплаха за поръчителя и има опасност да убият мен, както и да направят нещо на сина ми и майка ми.
По едно време Стаматов се появи с охраната си, пресякоха булеварда и влязоха в кафе „Младост“. Стояха там 30 минути и се върнаха… Машинално взех пушката… Той застана в един момент с гръб към мен. Това ме предразположи инстинктивно да стрелям. Бързо се прицелих, като кръстчето във визьора беше два пръста под линията на плешките му. През цялото време се надявах да не го убия, а само да го раня. По този начин хем аз щях да свърша работата, хем той да остане жив.
Стрелях един път. Шумът беше много, много силен и не можах да видя дали съм уцелил. Пуснах пушката, опитах се да се изправя, но първо не успях, тъй като бях схванат от страх. Тръгнах към капандурата. Там, върху комините бях оставил торбичка с къри и червен пипер. Поръсих обилно пушката със сместа (известен прийом срещу следови кучета – б.а.). Свалих си куртката, сложих я в сака, поръсих и него с пипер и тъй като се погнусих, хвърлих го в шахтата…
Съжалявах много, разкайвах се и слизах по стълбите. Стигнах вкъщи, съблякох се чисто гол и се преоблякох. Всичко това направих, тъй като бях инструктиран от Пламен Дишков-Кела да изхвърля всичко. Изхвърлих шомпола и пълнителя навътре в морето. До един контейнер до дискотека „Ескейп“ изхвърлих торбите с обувките и дрехите.
С Тодор Неделчев (съучастник в убийството – б.а.) се видяхме след 17 часа на следващия ден в кафето на хотел „Приморец“. Дойде и Пламен Дишков. Без да се гледаме, ми каза:
„За парите – както сме се разбрали, но аз тръгвам за Варшава и сега нямам. Ако искаш, изчакай един човек да ми донесе пари.“
Не изчаках, след малко си тръгнах.
В понеделник се срещнахме пак с Тодор. Докато пътувахме в неговата кола, той бръкна в джоба на якето си. Аз се стреснах и се дръпнах. Опасявах се, че може да ме убият. Тодор извади една пачка банкноти от по 100 долара, увити с ластик, бяха общо 10 000 и ми ги подаде…
Повече пари от Тодор не съм получавал, макар уговорката ми с Кела да беше за 100 000 лева. Първоначално ми беше казал 50 000 лева, но после, като видя, че се забавям с изпълнението на поръчката, качи на 100 000… Думите му бяха: „Хубаво де, сега имам пари, 100 000 ще стигнат ли?“
При разговорите ни аз много пъти съм го питал защо иска да убие Мастара. Отговорът му беше: „Абе, аз нямам нищо срещу него, но той защо толкова ме мрази?“ Споменавал ми е за смъртта на Димо Черпана и Добрин Кафето.
Димо и Добрин са убити, а Пламен Дишков е ранен от взрив, заложен през януари 2001 година пред „Фенси клуб латино“ в Бургас.
След като изслушва самопризнанията на Бойко Стоянов и разглежда други доказателства по делото за убийството на Мастара, Софийският градски съд отрежда на Бойко Стоянов, на Тодор Неделчев и на Кела по две десетилетия зад решетките.
„ПОДСЪДИМИЯТ БОЙКО СТОЯНОВ не е имал личен мотив да ликвидира Стаматов. Показанията на свидетели доказват, че между Стаматов и Дишков от години е имало конфликти – икономически и лични. У Дишков е било формирано убеждение, че пострадалият е поръчал атентат срещу него през 2001 година и желаел да отмъсти. Дишков открито се заканвал на Стаматов, че ще го „направи на салам“ и „ще го очисти от пазара физически“. Безспорно е установено, че Дишков като „застраховател“ е рекетирал Стаматов за процент от печалбата на фирмата му“ – пишат съдиите в мотивите си.
По-рано Пламен ми беше казал да взема един пистолет „Макаров“ от Тодор Неделчев. Имах и оптически мерник. Използвах го като бинокъл да гледам Мастара. Имах и фотоапарат. Купих лента, за да снимам къщата на Мастара в село Банево, за да покажа снимките на Пламен… Направих два кадъра от пътя от Ветрен за Бургас, да покажа пред Пламен, че работя по поръчката и да оправдая парите, които ми се даваха за разходи… Пламен ми даваше лично дребни суми – от 100-200 лева, общо са ми дадени 2000-3000 лева – разказва Бойко Стоянов пред следователите.
Съдът отбелязва в мотивите си: „Дишков е знаел, че Стоянов е безработен и изпитва финансови затруднения. Знаел е също, че той се познава добре със Стаматов, че последният посещава всеки ден строящия се хотел, че в района живее бившата съпруга на Стоянов с детето им.“
Аз продължавах да следя Мастара – спомня си Стоянов.
Направи ми впечатление, че ходи често в кафе „Младост“. Пламен ми предлагаше да го убия от покрива на кафето. После ми предложи да го убия със снайпер – казваше, че е интелигентна работа и е безопасно. Дори ми показваше от неговата тераса в хотел „Приморец“ как да стане. Даде ми и учебник по криминалистика – да го чета и да се уча.
След като Мастара почна да строи хотел, той беше почти всеки ден на строежа или в кафето. Тогава забелязах мястото горе на блока. Беше подходящо за стрелба. Показах го на Пламен. Той се съгласи оттам да стрелям. Преди да избера мястото, Пламен ми беше предал пушката.
Във вторник или сряда се срещнах с Пламен пред хотел „Приморец“. Той ми каза : „Ти нищо не вършиш!“ Това ме жегна, тонът му беше като заплаха. „Ако няма да свършиш работа, кажи ми, аз да намеря други хора да я свършат!“ – тези негови думи ме накараха да се замисля, че евентуално мога да бъда убит. И реших да се кача на покрива и да се опитам да свърша работата…
Съдиите в мотивите си отбелязват: „Дишков има съществена роля в убийството. Характеристичните му данни, изведени от показанията на свидетелите, сочат, че жестокостта и отмъстителността са негови качества. Всявал е страх у противниците си. Ролята му на лидер на СИК в града дълги години е предизвиквала възмущение в обществото.“
Познавам Кела и знам на какво е способен. Знам, че има големи финансови възможности, дори ми казваше, че ако стане нещо с мен, може да ме изкара невменяем. Казваше ми, че има големи връзки – гласят признанията на Бойко Стоянов.
СЛЕД КАТО ПРЕКАРВА В НЕИЗВЕСТНОСТ десет години, Пламен Дишков-Кела е заловен, върнат поетапно в България и показан по телевизията. На въпрос на репортерка от Би Ти Ви къде е бил, преди да го хванат с фалшив паспорт в Португалия, той отговоря:
Може би в цяла Европа съм бил, като изключим Скандинавието, живял съм почти навсякъде.
По това време Пламен е на 36 години и мрази прякора си Кела. Не бил негов, а наследен от баща му.
В края на 90-те години на XX век той има легален бизнес и официални доходи като представител на компанията „Интерпетролиум“ – за търговия с петролни продукти. Тя е на един от босовете на СИК Стоил Славов и върти обороти за милиони.
Кела твърди, че никога не се е занимавал с мръсен бизнес и никого не е поръчвал за убиване. Кълне се, че след разстрела на Мастара заминал за Полша по работа, а не да се крие от властите. Нямал представа, че в негово отсъствие съдът му е отредили 20 години в килия. Защо не се е прибрал цели две петилетки в България? Той накратко обяснява:
Ми вземал съм предпазни мерки. Имаше не един, а няколко опита да бъда отстранен.
В началото на 2012 година Върховният касационен съд приема, че Пламен Дишков-Кела има право като настоява делото срещу него да почне отначало. Докато обжалва задочната си присъда от Бургаския затвор, в килията му са открити таблет и три мобилни телефона. Следва медиен скандал и уволнение на затворническия директор.
Кела остава невъзмутим зад решетките. Убеден е, че в новата серия съдебни заседания ще бъде оправдан. Бойко Стоянов се е отрекъл от думите си за него. Все едно, че никога не ги е казвал.