От книгата на Анна Заркова „Големите убийства“
Процесът за убийството показа недъзите на българското правораздаване
ГЕОРГИ ЖЕЛЯЗКОВ И СТОЯН СТОИЧКОВ са убили на 18 юли 2000 година студента по право Мартин Борилски. Според Върховния касационен съд косвените доказателства, събрани около кръвопролитието, водят „само и единствено“ до този извод.
Ето защо магистратите пращат подсъдимите в килии, където да лежат съответно 19 и 17 години.
Това се случва цяло десетилетие след като 22-годишният отличник е ликвидиран садистично в Париж. През това време прокурори и съдии си подхвърлят делото като горещ картоф един на друг. Търновският апелативен съд през февруари 2010 година признава Георги и приятеля му Стоян за виновни в това, че са нанесли 93 удара с нож на Мартин. Но две години по-рано друг състав на същия съд потвърждава решението на шуменските окръжни съдии, че те са невинни.
ПРАВОСЪДИЕТО има смисъл, само когато е бързо, неизбежно и справедливо, казват юристите. Ако приемем тия думи за верни – а няма причина да се съмняваме в тях, – то делото „Борилски“ е пример за безсмислено правосъдие.
Безсмислено и даже възмутително. Всички страни в процеса са възмутени.
Възмутена е майката на загиналия: Че наказателното преследване се точи цяло десетилетие; и че съдът, който приема накрая за доказано, че подсъдимите са заклали детето й като животно, не ги наказа с доживотна присъда за тази жестокост. Възмутени са майките на подсъдимите: Че пращат синовете им в затвора, без да са събрали достатъчно доказателства, и то под дипломатически натиск от Франция.
Възмутен е френският посланик: Че българският съд на два пъти оправдава Желязков и Стоичков, след като парижкото следствие ги е уличило в убийството.
Възмутени са българските магистрати: Че френските им колеги са написали обвинителен акт, в който фактите са по-малко от обидните за българското правосъдие коментари.
Възмутени са и подсъдимите: Да, те 9 години са оставени на свобода, но с меча на Темида над главата, при това ежедневно обезглавявани в пресата.
ФРЕНСКИ ПОЛИЦАИ И СЪДИИ-СЛЕДОВАТЕЛИ разкриват незабавно убийството на Мартин Борилски. Но в началото на 2008 година окръжните съдии в Шумен и апелативните в Търново решават, че посочените от Париж обвиняеми са невинни.
Оправдателните присъди шокират Франция така, че нейният посланик в България Етиен дьо Понсен се отклонява за малко от прецизния си дипломатически тон и изразява „силно учудване“ от начина, по който се решава този казус в България.
„Учудването“ на мосю Понсен става съвсем обяснимо при прочит на обвинителния акт за смъртта на Мартин Борилски, изготвен от съдия-следователя Карин Гьоцман за углавния съд в Париж през юни 2008 година.
Какво гласи той?
„На 20 юли 2000 година привечер безжизненото тяло на Мартин Борилски – българин, 24-годишен, студент по право в престижния университет АСАС, е открито на парижката улица „Льокурб“ 74 – в неговото жилище.“ Така започва френският съдия-следовател госпожа Карин Гьоцман изложението на фактите, които й дават основание да обвини за убийството на студента трима негови сънародници – Георги Желязков, Стоян Стоичков и Веселин Димитров.
Трупът е намерен от пожарникари, повикани от двама близки познати на Мартин. Младежите са притеснени: Приятелят им не излиза, не ходи на работа и не отговаря на телефона си от два-три дни.
По входната врата на квартирата му няма следи от взлом. Вътре е разхвърляно, сред безпорядъка се вижда Мартин – приклекнал, вкочанен, с глава, опряна на леглото, ръцете вързани с пуловер. Лицето му е кърваво, черепът – разбит. По тялото му зеят рани – неизброимо много на пръв поглед. Локва кръв се е стекла от шията му на постелята, окървавени са и стените, и мокетът. Два панталона с червени петна са хвърлени на пода. Розови следи водят до мивката и тоалетната. С кръв са нацапани и дрехите в шкафа. Кухненските ножове в чекмеджето са чисти обаче.
При обиска по-късно ще се окаже, че от дома на Мартин са изчезнали мобифонът му, ключодържател и нож за рязане на хартия с формата на кинжал. Сигурно с него са нанесени страшните рани.
При аутопсията са преброени 93 рани с хладно оръжие по тялото, 8 нарязвания и пробождания на ръцете, врата и гърдите.
Счупени са и носът, и челюстта. Токсикологичната експертиза показва липса на алкохол или наркотици в кръвта.
Една съседка на Мартин – Мари Бури, свидетелства, че на 18 юли между 20 и 21 часа чува силно стенание откъм апартамента на българина и вижда след минута пред него двама мъже.
Приятелите на Мартин го описват като блестящ студент в АСАС, спортист, приятен, общителен. Госпожица Каролина Тексие и господин Алексис Грамвла, които извикали пожарникарите, го виждат за последен път към 13,30 часа на 18 юли. Изглеждал както обикновено. Малко по-късно – към 14,30 часа го среща хазяинът му Себастиен Проази, който уточня- ва, че нощувал понякога в квартирата в отсъствие на наема- теля си. На друг свой приятел – Антоан Пампуй, Мартин бил казал, че понякога имал контакти с българи със съмнителен морал.
Един от тези българи му бил предложил „тъмно дело“ чекове без покритие, но той отказал – спомня си Албан Желен, момиче от същия приятелски кръг.
Борилски от 1999 година работи като юридически помощник в парижка адвокатска кантора. Там са толкова доволни от него, че смятат да го наемат за дълго, на редовен договор. За последно той е видян в кантората на 18 юли около 20 часа.
Един от българските приятели на Мартин – Николай Герчев, съобщава, че се чули по телефона на 17 юли. Тогава Мартин го уведомява, че на 18 юли вечерта ще пийнат по чашка с Георги – и той студент първокурсник в юридическия факултет на АСАС, който „имал неприятности“ във Франция.
Хазяинът Проази също споменава за „българския приятел на Мартин – Георги Желязков, с когото са родени в един град“, и изразява изненада, че не го е видял на погребението. По-рано Проази и Мартин разговарят за същия този „приятел“, че „искал да получи фалшиви паспорти“.
Името на Георги Желязков се споменава и от Ивайло Ганчев – пак близък на убития. Той споделя, че бил измамен от Георги с 15 000 франка в сделка за мобилен телефон.
Що се отнася до телефона на жертвата – „Ериксон“, – доказано е, че той се намира в Париж на 17 и 18 юли, а в Монпелие на 19 юли от 10 до 17 часа. И – забележете – в нощта на 18 юли в 23,50 часа Желязков е хванат без билет във влака от Париж за Монпелие. Изводът на френските криминалисти: той е говорил оттам по телефона на убития.
Хазяйката на Желязков – госпожа Басти, разказва за него, че се представял за студент по право и син на български адвокат. Разследването показва, че е пристигнал в Париж от София на 14 юли и е отлетял обратно на 28 юли с билет, купен същия ден. Не се е явил на изпити в текущата юлска сесия, не се е презаписал за следващата учебна година и не е поискал увеличаване на правото за престой във Франция, което му изтичало през есента.
Френските разследващи пристигат през септември 2001 година във Варна, за да разпитат Георги Желязков, припомня съдия-следователката Гьоцман. Разпитът е извършен на 26 септември. Показания дава и бащата на Желязков. По описанието на госпожа Гьоцман той е „адвокат, бивш следовател, който изпъква като влиятелна личност, ползваща се с голяма слава пред съдебните и полицейските органи във Варна“.
Желязков-син заявява, че се срещал с Борилски в Париж, но само от време на време, че гостувал два пъти в студиото му, но не и в нощта на убийството. За смъртта на Мартин бил узнал по телефон от Франция – две седмици след нея – и я свързвал със „съмнителната дейност на кантората, в която Мартин работел“. Учението си в чужбина бил зарязал, защото се влюбил в момиче в България.
Желязков-баща признава, че синът му бил въвлечен в афера с мобилни телефони във Франция. А белегът на китката на сина му бил от „стара рана“.
Докато разпитват бащата, синът напуска съда незабелязано и повторният му разпит се осуетява. Френската съдия-следователка с явно задоволство отбелязва, че „все пак е взета проба от слюнката му, преди да избяга. Благодарение на нея при направена по-късно експертиза ДНК от Желязков се намира върху окървавените два панталона, блузон и пуловер в стаята на убития, върху петно от кръв на вратата на банята му и най-важното! – под ноктите на дясната му ръка.
Разследването на парижаните минава през варненската френска гимназия, където са съученици Борилски и Желязков. Там стига до Стоян Стоичков-Барона. Той признава, че придружавал Желязков във Франция. Познавал бил Мартин, но не го бил посещавал. По-късно обаче е разпознат по снимка във Франция като „придружителя на Желязков“.
На 6 ноември 2001 година е издадена международна заповед за арест на Желязков.
Докато са у нас, чуждите детективи не подминават и Димитър Нешев – съученик на Георги и Мартин, студент в Ница.
Нешев обявява, че се бои от бащата на Желязков, който е „влиятелен в България“. Описва сина му като „човек, който използва властта на баща си, за да прави мръсно на всички“. Разказва, че Желязков и Стоичков, който го придружавал „като слуга“, два дни преспали в квартирата му в Ница, а на 16 юли заминали за Париж с 800 франка, които им дал. По- късно бил „обект на телефонен тормоз от Георги и баща му, тъй като бащата искал да изпрати пари на сина си, но не и на негово име“.
„Като че той е организирал неговото бягство“, заключава френската съдия-следователка. По-долу в обвинителния акт тя отбелязва, че върху окървавените джинси у Мартин е открита ДНК и от Стоичков.
Френските детективи отново са в България от 9 до 13 декември 2002 година. Оттук е изводът им, че цяла година у нас „разследването е блокирано на ниво прокуратура и възобновено след кампания в печата, която свързва това бездействие с професията на бащата“.
Желязков и Стоичков са задържани в началото на декември 2002 година.
„Те не дават обяснения, което българският закон позволява. Желязков твърди, че е невинен, че се страхува, но не уточнява от кого“, отбелязва френската следователка. И още: „Българският следовател отказа да се поставят въпроси на Желязков-баща, който се задоволи само да заяви, че е убеден в невинността на сина си и на Стоичков.“
Вивиана Савова, приятелка на Желязков, признава пред французите, че „Георги е сприхаво, разглезено дете, обичащо да всява страх с баща си“. Пред нея Гергана Илиева – една девойка, която живеела с Желязков във Франция, споделила, че той й прибрал паспорта, заключил я в апартамента и й забранявал да излиза. А пък Стоичков наричала „моя телохранител“.
Според френското обвинение Желязков и Стоичков трябва да отговарят за убийство, а един техен приятел на име Веселин Димитров – за съучастие. „Твърде вероятно е Димитров да е дал назаем паспорта си на Стоичков и така му е дал възможност да вземе самолет с Желязков, за да заминат заедно за Франция“, пише госпожа Гьоцман. По-нататък тя отбелязва:
„Съдът във Варна се беше самоотстранил от това дело и то беше изпратено в Шумен. Желязков-баща явно се беше намесил“.
Майката на Мартин – Иванка Вачева, е разпитана от французите през март 2008 година. Тя съобщава, че междувременно Желязков станал адвокат.
В хода на заседанията на българския съд Желязков и Стоичков сменят защитната си теза. Те признават, че във фаталната вечер били все пак в дома на Мартин. Там видели как той бил нападнат с нож от двама мъже. Ударен бил 15-1 6 пъти от тях. Те настояли Желязков и Стоичков да излязат, като ги принуди- ли преди това да си сменят дрехите.
„На 24 април 2008 година аташето по сигурността в посолството на Франция в България ни уведоми, че на 27 март 2008 година съдът в Шумен оправдал Желязков и Стоичков – пише френската съдия-следователка. – Аташето обвиняваше безпомощността на българското правосъдие и корупцията, минираща всички държавни структури, и препоръчваше политическа реакция от френските власти.“
Мотивите за оправдателната присъда шуменските съдии основават на показанията на Паскал Муно – съсед на Мартин, изтъква Гьоцман. Муно бил чул силни викове от апартамента на българина след полунощ, когато Желязков и Стоичков си били отишли.
Да, но тия шумове са идвали отвън, доказва френското разследване.
Шуменските съдии освен това приемат безрезервно версията на подсъдимите за двамата фамозни злодеи, от които няма нито пръстови отпечатъци, нито други следи в дома на Мартин. С присъщото за французите добро възпитание госпожа Гьоцман определя в обвинителното си заключение тази версия като „неправдоподобна“.
ЕТО КАКВО се е случило с Борилски, Желязков и Стоичков според оправдателната присъда, издадена за тях от Окръжния съд в Шумен на 27 март 2008 година.
Борилски заминава през 1995 година да следва във Франция. През 2000-та завършва магистърска степен по право и сътрудничи на американско-френската адвокатска кантора „Дебевоаз и Пимптон“. Отличава се със силна амбиция, трудолюбив е и уважаван от приятелите си – предимно френски студенти. Живее сам на улица „Льокурб“ 7. Познава се с Георги Желязков, тъй като двамата са завършили френска гимназия във Варна.
Желязков заминава да учи право в Париж през 1999 година. Не успява да се адаптира и през април 2000 година се връща в България. Стоичков е негов приятел, завършил същата гимназия. Двамата решават да си търсят работа по морето във Франция.
Желязков получава 1500 долара от баща си и 300 долара от дядо си и взема самолет за Париж. Стоичков също получава 1500 долара от родителите си, пътува с влак. Двамата се срещат под Айфеловата кула. Стоичков установява, че му липсват 1200 долара. Тръгват за Ница, един българин ги приютява там, два дни търсят неуспешно работа. Парите им свършват, Желязков взема от домакина 800 франка в залог срещу златна гривна и очила. Разговаря с баща си – бившия следовател, а после известен варненски адвокат Борислав Желязков. Той го съветва да поиска заем от братовчедка в Париж. Момчетата потеглят обратно към столицата на Франция. Пристигат на 17 юли 2000 година. Стоичков нощува в хотел, а Желязков у леля си, но тя го посреща хладно и той не споделя с нея, че е затруднен.
Желязков си уговаря среща с Борилски пред кантората му към девет без петнайсет вечерта. Решават да се почерпят, до квартирата на Борилски, вземат такси. В него Борилски им продава мобилния си телефон „Ериксон“. Пред блока Желяз- ков и Стоичков виждат двама мъже да се насочват към тях. Борилски ги кани да се качат в дома му, обяснява, че трябва да даде нещо на непознатите.
Подсъдимите влизат в жилището на Борилски. Виждат, че непознатите мъже са вече вътре – единият седи, пуши и чете нещо от една папка, а другият и Борилски си говорят прави. Желязков чува седналият да казва на домакина, че е закъснял да му даде документи, за които е „платено много“. Борилски отговаря, че в момента има гости и предлага среща на другия ден.
Няма утре, сега връщай парите – казва мъжът.
В този момент Желязков усеща, че някой го блъска отзад, залита и вижда по-ниският мъж да замахва с нож към главата на Борилски и да му нанася удари. И Желязков е ударен с юмрук в гърдите, усеща от ножа парване по ръката. Нападателят го поваля, Борилски пада върху него. Стоичков им помага да станат. Непознатият продължава да удря с ножа Борилски. Желязков преброява 10-1 5 удара. Другият непознат изкрещява:
Спрете, ще се намери решение!
Двамата с другаря му нареждат на Желязков и Стоичков да се измият, да се преоблекат и да се махат. Заплашват ги, че ако кажат на някого, ще ги намерят и убият. Борилски казва, че „ще се оправи с непознатите и няма страшно“.
В банята Желязков превързва пръста си, порязан от ножа на нападателя. Двамата със Стоичков излизат, хвърлят изцапани- те си дрехи в жилището.
Като изоставят Борилски насаме с мъжа, който го ръгал с нож и с другия, който си четял, подсъдимите заминават за Монпелие, а после за Ница.
Мъртвото тяло на Борилски е намерено в квартирата му на колене до леглото, с ръце, вързани с пуловер. Лицето му е кърваво, черепът – разбит. По тялото му зеят рани – над 90… Локва кръв се е стекла от шията му на постелята, окървавени са стените и мокетът…
В Ница Стоичков и Желязков разбират за убийството по телефона от свой познат. Тогава се сещат се за „онези непознати“ и страхът от тях ги кара да си глътнат езиците и да се приберат в България.
Правдоподобно ли ви звучи този разказ?
Той е на подсъдимите. И е приет за достоверен както от шуменските, така и от някои търновски съдии.
В ХОДА НА паралелно водено френско разследване е на- правена генетична експертиза на уликите, намерени на улица
„Льокурб“. Тя е дело на професор Мойсан Оливие Паскал и показва, че под ноктите на дясната ръка на Борилски има кожа на Желязков.
Окървавени дрехи на Желязков и Стоичков са намерени в дома на убития. Кръвта на Борилски по тях е смесена с тази на двамата му съученици от гимназията. В жилището са изолирани само 4 ДНК профила: на Борилски, на Желязков, на Стоичков и на хазяина му Себастиен Проази, който се отбивал често в отсъствието на наемателя. Ако е имало и други хора там, те са били безплътни явно.
Подсъдимите цели пет години не дават никакви обяснения по делото. Решават да дават показания едва след като се запознаят – те и адвокатите им – със събраните от разследващите веществени и други доказателства. Разкритията им съвпадат с находките около трупа при обиските, отбелязват шуменските съдии.
Телефонът на Борилски не е намерен у дома му след кръвопролитието. От клетките се установява, че той се е намирал след убийството в Монпелие. А в 23,50 часа на 18 юни Желязков е хванат без билет тъкмо във влака от Париж за Монпелие.
По-нататък справка от „Мобилтел“ сочи, че телефонът на убития е активиран на 6 август 2000 година в България със симкарта на Желязков. В него е указателят на Борилски – с номерата на роднините и приятелите му. По житейската логика не може да се обясни защо прилежният студент го е продал на подсъдимите в едно такси „за 200-300 долара“ според Желязков и „за 300 евро“ според Стоичков, без да изтрие от него личната си информация. Борилски не е имал финансови затруднения за разлика от другите двама, смятал е даже да сменя квартирата си с по-добра. А и кой би продал телефона си без зарядното устройство, което е намерено в квартирата на младия човек след смъртта му?
Мотивирайки оправдателната присъда по делото, Шуменският окръжен съд цитира един протокол от специални разузнавателни средства (СРС). Записан е диалог на Стоичков с мъж, представил се като „един от непознатите от квартирата на Борилски“.
Говори се на испански, по домашния телефон на Стоичков. Към него се отправя заплаха, че ако той и Желязков кажат нещо, ще идат на гости при Мартин.
Да, но според справка от БТК такъв международен разговор в трафика няма. Обаждането е от България. С него са обяснява продължителното мълчание на подсъдимите и неочакваното им проговаряне за призрачните злодеи. Впрочем Стоичков не говори испански, а френският му е слаб.
От анализа на окръжните съдии излиза, че Желязков и Стоичков пристигат на 18 юли 2000 година в 21,00 часа в дома на Борилски, а го напускат в 21 часа и две минути. Апелативният съд пропуска този невероятен факт без коментар. А часовете, които по-нататък подсъдимите споменават в защитата си, се напасват от една геодезическа експертиза.
От тая експертиза френските колеги умряха от смях – казва наблюдаващият прокурор Магдален Маринов.
По интернет карта на Париж експертите са изчислили за колко време може да се стигне от точка „А“ до „Б“, без да имат представа за прословутия парижки трафик в дадения час и за загражденията, които там често се правят…
Със сляпо доверие шуменските съдии приемат казаното от Желязков и Стоичков, че Борилски – този висок, силен спортист – стои безучастно, докато фамозните нападатели го пробождат 15 пъти с нож. По думите на подсъдимите „лицето и ръцете му са целите в кръв“, но той окуражава оттеглянето им и остава сам с насилниците. Въпросът на прокурора: „Защо подсъдимите и Борилски не са надвили нападателите с оглед на тяхната по-малка численост?“ съдът определя като „лишен от логика“.
Веднъж съдиите решават, че „подсъдимите разбираемо са уплашени и шокирани и напускат квартирата“, а няколко страници по-нататък в решението си пишат, че „подсъдимите оставили пострадалия след един побой не толкова тежък и с рани, които не само че са повърхностни, но не са и смъртоносни“.
Логически парадокс: кръвопролитието у Борилски е шокирало до паника подсъдимите, но в същото време не ги е обезпокоило.
СЪСЕДКАТА на студента Мари Бури съобщава:
Чух откъм дома му неестествен шум, нещо като стенание, като вик, хрип, някакво охкане.
Тя излязла да хвърли боклука и видяла към 21 часа да излизат двама мъже – „едър и по-дребен, единият слезе по стълбите, а другият с асансьора“.
Описанията отговарят на Стоичков и Желязков, но българските съдии от първата и въззивната инстанция остават слепи за тях и си избират за анализ от описанието на госпожа Бури „неестествения шум“. Той им подсказвал, че „боричкането в дома на Борилски продължава, докато неизвестно лице е слизало с асансьора“.
Между полунощ и един часа на 19 юни друг съсед – Паскал Муно, чул панически вик – Не го прави!
Това е любимата реплика на шуменските съдии, ако се съди от мотивите им. Те я тълкуват като вик за помощ от жертвата в часа, за който е доказано, че Стоичков и Желязков са далече вече от улица „Льокурб“. Случайно или нарочно съдиите оста- ват глухи за едно пояснение от страна на свидетеля. Забелязва го през февруари вторият състав на Търновския апелативен съд – „Говореха отвън“, уточнява Муно. Той обитава апартамент на петия етаж, Борилски е на шестия. Двете жилища не са едно над друго, а ги делят три врати и коридор.
Разбира се, неестествените акустични качества, които някои български съдии приписват на сградата, стават обясними, ако се приеме, че Борилски е убит не от сина на влиятелния варненски адвокат и не от Барона, когото той наричал свой „слуга“, а от призраци някакви…
Но върховните съдии не тълкуват привидения, а факти.
ЛИЛИЯ ЖЕЛЯЗКОВА, майката на главния обвиняем:
В ЗАТВОРА КОСИТЕ НА СИНА МИ ПОБЕЛЯХА
– Госпожо Желязкова, вие изглежда не се доверявате на съдиите. Убедена ли сте, че синът ви не е убиец?
– Абсолютно съм убедена. Синът ми е невинен. В затвора косите му побеляха, а е на 30 години само.
Очаквах този отговор.
Той не е лесен. Намерила съм го, след като години наред, ден и нощ, съм си задавала този въпрос… Аз знам какво е мъка на сърцето и съчувствам на майката на Борилски. Тя иска убиецът да бъде открит. Същото и аз го искам. Вярвам на сина си, че не е убиец.
– Вие сте журналистка по професия. Знаете, че всеки отговор е лековат, ако в него емоцията е повече от информацията. Опитайте сега да изредите фактите, които ви говорят, че Георги е невинен.
– Факт е, че ние попаднахме във водовъртежа на една режисирана, шумна кампания. Георги и Стоян бяха обявени за убийци, преди да почне съдебният процес срещу тях, преди съдиите да видят фактите. През 2002 година „Фигаро“ и „Монд“ писаха, че френската полиция се изправя срещу българската мафия. Тогавашният директор на РДВР-Варна заяви, че това е поръчкова статия. Аз не познавам лично този човек, но съм съгласна с него – от опит знам, че не е трудно един журналист да бъде захранен с една кауза, да стане неин привърженик и да я отстоява, подбирайки нужните му факти. Дали „Фигаро“ и „Монд“ се върнаха към тия публикации, за да ни кажат къде е в този криминален случай мафията? Или нея я няма, а има пропаганда, целяща да рекламира френското правораздаване за сметка на нашето…
– Съдия-следователката Карин Гъоцман изтъква във френски обвинителен акт особеното отношение на българските магистрати към делото „ Борилски “ заради вашия съпруг – бащата на Георги, който е бивш шеф на варненското следствие и има връзки в системата.
– ,, Връзки „?! Вижте – от 20 години мъжът ми не е в МВР и магистратурата. Той е адвокат. Несериозно е да говорим, че един адвокат има власт над съдии и прокурори. Толкова е несериозно, колкото и да се пише, че мъжът ми бил „бос на мафията“, че имал 10 милиона и плащал на когото трябва. Ние сме обикновено семейство. Живеем в панелен апартамент. Всичко останало, което притежаваме, е плод на 30-годишния ни труд – моя и на съпруга ми. Мъжът ми бил „влиятелен“, казват. Някой сигурно бърка „влиянието“ с уважението, на което той се радва като професионалист. Борислав завърши с отличие право в Софийския университет, работи честно и почтено като следовател. Разследваха го в инспектората на Висшия съдебен съвет (ВСС). Една следователка заяви, че той „плаши прокурорите и плаща на съдиите“. ВСС в нищо не го уличи. Ако имаше някой изплашен прокурор, защо не се яви пред съдебните кадровици? В интервю за „Труд“ питат прокурора Магдален Маринов оказван ли му е натиск, пари предлагани ли са му. Той отговаря „Не“. Благодаря му, че не си изкриви душата да каже „Да“…
– Прокурорът Маринов изтъква обаче, че заради господин Желязков-баща Варненският съд си направи отвод, но същевременно не уважи европейската заповед за арест на сина му.
– Неточно е това твърдение. Да, варненските съдии си направиха отвод, но то беше след едно голямо заглавие на интервю с майката на Мартин в „Труд“: „Ако имате чест, варненски съдии, направете си отвод!“ Не мъжът ми е настоявал за този отвод, макар че не беше недоволен от него. Защото ние искахме чист процес, а предвиждахме коментари: „Те са му колеги, затова го оправдаха!“… Госпожа Гъоцман също твърди, че понеже се намесил бащата на Георги, не са уважени европейските заповеди за арест и не е започнал съдебният процес. Истината е друга. Европейска заповед за арест на сина ми не е внасяна изобщо в съда, защо – аз не знам.
А съдебният процес си вървеше и даже имаше присъди, когато внесоха искане за екстрадиция на Стоян и Веско. Веско Димитров беше обвиняем във Франция, че дал паспорта си на Стоян… Съдът отхвърли искането за него, защото не беше обвиняем в България. После и френският съд реши, че срещу него не може да се повдигне обвинение. Отминава се с мълчание съдбата на това момче. А и то лежа в ареста…
– Госпожа Гъоцман повдига и въпроса защо, ако Георги е невинен, негова ДНК е открита под ноктите на Борилски?
– Не е моя работа да коментирам детайли от делото, но се чу, че под ноктите на Георги е открита кожа от Мартин. А става дума за капка кръв на пръста му и в експертизите по делото има обяснение откъде се е взела.
(Експертизите са цитирани в мотивите за оправдателните присъди по делото. Според тях Георги и Стоян видели как двама французи нападат с нож Мартин в квартирата му, претендирайки за пари. В схватката Георги усеща парване от нож по ръката. Повален е, Мартин пада върху него. Непознатият удря с ножа Мартин. Другият казва: „ Спрете, ще се намери решение!“ Двамата нареждат на Желязков и Стоичков да се измият, да се преоблекат и да се махат. Заплашват ги, че ако кажат на някого, ще ги намерят и убият. Борилски казва, че ще се „оправи с тях, че няма страшно“. В банята Желязков превързва пръста си, порязан с ножа. Там влиза и Борилски, който също е ранен. И двамата пипат изцапаната с кръв дръжка на вратата.)
– А защо синът ви и Стоян цели пет години отричат да са виждали Мартин в деня на убийството, а после изведнъж си спомнят, че са били с него тогава и са видели даже как двама с нож го нападат?
– Георги и Стоян бяха готови да обяснят това в началото на процеса. Но получиха заплахи по телефона. Тръгна и медийна атака срещу тях, наричаха ги „убийци „. Тогава адвокати ги посъветваха да не дават обяснения – че има предубеждение и могат да се укрият доказателства. Както впрочем направиха следователките със СРС-тата по делото, та се наложи след 5 години съдът да ги издирва.
Ако в квартирата на Мартин е имало други нападатели, от тях би трябвало да останат пръстови отпечатъци. А такива няма според френското следствие.
Според него в тази квартира не са открити никакви следи освен от Георги, Стоян, Мартин и хазяина му. Това е повече от странно, защото хазяинът обяснява, че често е водил хора там. Къде са техните отпечатъци?!
– Джиесемът на Мартин е активиран от България след убийството със сим картата на сина ви. Това е улика, нали?
– Мартин е продал на Георги този джиесем в едно такси по пътя към квартирата му. Той имал 4 джиесема, този купил преди 10 дни… А Георги му е звънял от него, разбира се. Звънял му е 4-5 пъти още в следващия ден след убийството, за което не е подозирал.
– Прокурорът счита тази версия за недостоверна. Той пита: защо Мартин би продал джиесема си, като не е бил финансово затруднен? Според него синът ви бил закъсал за пари, изнудвал Мартин и го убил даже, за да го ограби.
– Аз не познавам Мартин. Но съм чувала за него от сина ми – че бил умен, амбициозен. И синът ми е такъв. Затова беше дружбата между тях. Но синът ми добре знаеше, че Мартин в Париж няма никакви пари – че е добър студент, но работи непрекъснато, за да се издържа сам и едва успява… Прокурорът пред „Труд“ веднъж казва: „Мотивът е користен „, а после: „И аз не знам какви са мотивите“…
– Свидетели описват сина ви като „сприхаво, разглезено дете, което с името на баща си всява страх…“ Според тях той е завиждал на Мартин за успеха му в Сорбоната, защото той самият закъсал там…
– Нищо подобно. Следването на Георги в Париж потръгна добре, но той реши, че му е трудно да живее сам там. Имаше си тук приятелка, заради нея се върна главно… Когато във Варна дойдоха следователки да търсят характеристични данни за сина ми, негови познати ми разказаха: ако някой каже нещо добро за Георги, то не се прилага към делото, за да не разваля версията „Блестящ студент срещу пройдоха и злодей“. Така един свидетел характеризира сина ми в Шуменския съд. А на въпрос „Познавате ли Георги?“ отговори: „Никога не съм го виждал“ (?!). Защо Георги да е пройдоха? Завърши френска гимназия и руска като частен ученик. Знае 4 езика. Завърши после право, последните две години взе за една и се дипломира с отличие. Опита се и да работи въпреки всичко. Помагаше в кантората на баща си по търговски дела.
– Френският посланик Етиен дьо Понсен се обяви против оправдателната присъда на сина ви и Стоян. А от прокуратурата намекнаха, че френските им колеги ще проведат свой процес, ако двамата тук не бъдат осъдени строго.
– Господин Понсен май забравя, че принципът за триединството на властта излиза от неговата родина. Мисля, че не е чел делото, а избирателно му е поднесена информация. В един френски вестник той каза: „ Трябваше да ударя по масата, за да ги осъдят!“ Това е обидно за България.
Март 2010 г. Варна