От книгата на Анна Заркова „Големите убийства“
Братята Красимир и Николай Маринови обвинени за подготовката на убийства
НЕ СЪМ ПОРЪЧВАЛ НА КОГОТО И ДА БИЛО ДА УБИВА Иван Тодоров-Доктора, Любен Гоцев и Никола Дамянов.
С тези думи Красимир Маринов-Големия Маргин изненадващо нарушава мълчанието, което пази до 1462-рия ден от съдебния процес срещу него, брат му Николай и четирима бандити от ниските етажи на подземния свят.
Датата е 8 юни 2010 година.
Братята Маргини и другите четирима са арестувани около пет години по-рано – през ноември 2005-а. Основният свидетел срещу тях е Велин Добрев – наркозависим софийски гангстер, наричан от аверите си Вили Моториста.
Велин Добрев въобще не съм го виждал до разпита му в съда. Иван Тодоров-Доктора въобще не го познавам и не знам с какви бизнеси се занимава. И Никола Дамянов не познавам, и за неговия бизнес нищо не знам. За пръв път го видях, като беше призован за свидетел в съдебната зала. И Любен Гоцев не познавам лично. Преди повече от 15 години съм го виждал в хотел „Орбита“. Поздравявах го като възрастен човек, както и той мен.
Гласът на Красимир Маринов звучи високо и ясно в съдебната зала. Той е прав пред подсъдимата скамейка, но изглежда, че едва се крепи на краката си, подпира се с бастун, лицето му е леко смръщено, знае се, че страда от болки в кръста. Съдийката Лада Паунова го кани да седне на първия ред.
Никога не съм организирал престъпна група. Не съм подпомагал такава група с оръжие, боеприпаси, автомобили и пари. Не съм възлагал на такава група никакви задачи и не съм обещавал никакви пари за такива неща. Никога не съм притежавал оръжие и боеприпаси. Имам си договор с фирма, която ме охранява и си има законно оръжие. Нямам дялово участие в застрахователната компания „Булинс“ и никога не съм имал, продължава подсъдимият.
Тишината в съдебната зала е такава, че би се чуло бръмченето на муха.
Не се признавам за виновен. Не познавам никого от подсъдимите, освен брат ми – натъртва Големия Маргин и сяда. Речта му видимо изненадва прокурорите Николай Кокинов и Роман Василев. Те не му задават никакъв въпрос.
СЪДЕБНИЯТ ТРИЛЪР води началото си от края на 2005 година. Убийството на Емил Кюлев – уважаван банкер и съветник на президента, е последвано тогава от полицейската операция „Респект“. Властта е унизена от наглостта на убийците и демонстрира сила. Вътрешният министър Румен Петков и прокуратурата са притиснати да гонят успех.
489 души са задържани в рамките на операция „Респект“ от 31 октомври до 6 ноември 2005 година, проверени са 65 369 автомобила, 56 752 оперативно интересни лица, 1017 адреса. Най-едрите риби, заловени в респектиращия рейд на ченгетата, са братята Красимир и Николай Маринови, босове на групировката СИК, на които мълвата приписва главна роля в ъндърграунда.
Журналистите очакват на арестуваните двама братя да се повдигне обвинение за разстрела на Кюлев. Вместо това ги обвиняват, че са подготвяли други три убийства – на Иван Тодоров-Доктора, който е застрелян доста по-късно – на 22 февруари 2006 година, на финансиста Никола Дамянов, който умира от инфаркт на 9 октомври 2007-а и на генерала от запаса Любен Гоцев.
За да удари Маргините, държавното обвинение стъпва на показанията на Велин Добрев-Вили Моториста, който е познат в софийската полиция като посредствен бандит от квартал „Люлин“ със силно влечение към наркотиците. По онова време срещу него виси обвинение за убийството на Валентин Алексиев-Лисицата. Очевиден е мотивът му да се пазари с прокуратурата, но тя избира да му се довери.
Разказът на Вили Моториста за това как братята Маргини са поръчали извършването на трите убийства на него, на братята Иво и Светлин Карагеоргиеви, на Бисер Илиев, на Стефан Рангелов и на Веселин Тошев от самото начало е неубедителен. Защото „мишените“, които са живи и здрави, вдигат рамене и заявяват, че нямат вземане-даване с Маргините. А посочените за съучастници в изпълнението на „мократа“ поръчка не потвърждават, че са я получили от легендарните босове на СИК. Нещо повече – те твърдят, че само са чували за Маргините, но не са и мечтали да работят за тях.
ОБВИНИТЕЛНИЯТ АКТ срещу Маргините, братята Иво и Светлин Карагеоргиеви, Бисер Илиев, Стефан Рангелов и Веселин Тошев започва с кратка история на силовата групировка СИК. Тя търпи множество пререгистрации, но вместо да се изчисти от криминалните елементи, продължава да ги държи под контрол, се казва в документа, написан от прокурорите Николай Кокинов и Роман Василев. Обвинителите отбелязват, че в СИК като съдружници участвали Младен Михалев-Маджо, Красимир и Николай Маринови, Стоил Славов, Дмитрий Минев-Димата Руснака, Милчо Бонев и други. От изброените мъже по онова време са живи само първите трима. Останалите са жертви на убийства.
Обвиняемите Велин Добрев, Бисер Илиев и Стефан Рангелов се запознали в Софийския затвор, пише в обвинителния акт. Като излезли на свобода, тримата решили да печелят от някаква обща работа. През 2004 година Велин Добрев и Стефан Рангелов дали на Бисер Илиев 15 000 евро, а той им обещал да ги включи в бизнес, от който да получават дивиденти.
Парите на Добрев – 5 хиляди евро, и на Рангелов – 10 хиляди, били от продажба на техни семейни имоти. До пролетта на 2005 година двамата не получили нито стотинка печалба от вложенията си. През юни същата година те влезли в контакт с братята Светлин и Иво Карагеоргиеви. Това станало с посредничеството на Стефан Рангелов, който бил съученик на Иво. Известно им било, че братята Карагеоргиеви работят за Маргините.
Добрев и Рангелов се надявали Големия и Малкия Маргин и на тях да осигурят доходни занимания.
Иво Карагеоргиев споделил с Маргините, че разполага с хора, които срещу заплащане са готови да свършат всякаква работа.
Маргините се заинтересували от офертата – такова е прокурорското заключение.
След разговор в заведението на Светлин Карагеориев брат му Иво дал на Стефан Рангелов мобилен телефон и сим карта. Двамата се договорили да се търсят при нужда чрез джиесемите.
Един ден братята Маргини поръчали на Иво Карагеоргиев да предаде на Стефан Рангелов, че трябва да убие Иван Тодоров-Доктора, пише в обвинителния акт. Мотивът: Според прокурорите Маргините имали интерес да влязат в бизнеса на Доктора с контрабандни канали. Нужни им били неговите връзки и канали, а той не пожелал да им ги предостави.
За тази екзекуция били обещани 40 000 евро.
Иво Карагеоргиев предал предложението на Стефан Рангелов, а той – на Велин Добрев, Бисер Илиев и Веселин Тошев. Всички се съгласили да участват в убийството. Уведомен за това, Иво Карагеоргиев получил от Маргините пистолет със заглушител, без марка и номер, сглобен от различни модели, а също и пистолет „Валтер“ Р 95, номер 045104 с над 70 бойни патрона. Дал ги на Рангелов заедно със 7000 лева за „оперативни разходи“.
Иво Карагеоргиев показал на Стефан Рангелов къде живее Доктора и заръчал разстрелът да стане възможно най-бързо. При следваща среща той предал – в обвинителния акт не се уточнява на кого – и осигуреното от Маргините бяло „Ауди- 80″ номер С 7142 РМ, с което трябвало да се избяга от местопрестъплението.
Съучастниците си разпределили задачите. Веселин Тошев извадил от интернет снимка на Доктора и се ангажирал с проследяването и изучаването на навиците му. Бисер Илиев трябвало да стреля, а Велин Добрев и Стефан Рангелов – да отговарят за оттеглянето на стрелеца.
С фалшива лична карта на името на Стоян Иванов Стоянов, Бисер Илиев наел два гаража в софийските квартали „Младост“ и „Борово“, за да бъде скрито в тях аудито. Но като размишлявал с Велин Добрев за предстоящото, той решил, че изтеглянето от местопрестъплението ще е по-безопасно с мотоциклет. Речено – сторено. Двамата купили по обява във вестник червена „Ямаха 600″ номер КН 1667 А, пребоядисали я в синьо и я облепили с лепенки „Сузуки“.
По-късно Маринови решили да предложат на така сформираната престъпна група още едно убийство – на бизнесмена Никола Дамянов, твърдят прокурорите. Причината: Дамянов бил сред създателите на конкурентна икономическа групировка и застрахователна компания, а и дал назаем 400 000 английски лири на приближен на Маргините.
И тази „мокра“ поръчка била предадена от Карагеоргиеви. Стефан Рангелов, Веселин Тошев и Бисер Илиев приели и нея. Получили разпечатка с името и снимката на Никола Дамянов, адресите му и обещание за още 40 000 евро.
Последвала трета поръчка – да се премахне генерал Любен Гоцев. Защо? Заради близкия контакт между генерала и Младен Михалев-Маджо, пише в обвинителния акт. В лицето на Маджо Маргините виждали конкурент, а генерал Гоцев бил негов „финансов и бизнес консултант“.
Рангелов, Добрев, Илиев и Тошев се наели и с тази екзекуция – за 40 000 евро. Покушението срещу Гоцев трябвало да прилича на грабеж. Рангелов получил от Карагеоргиеви адреса на жертвата и сведения за колата му – синьо „Ауди“.
Веселин Тошев трябвало да следи нарочения за убиване, Бисер Илиев трябвало да стреля, Велин Добрев – да кара мотора, с който стрелецът да се оттегли, а Стефан Рангелов да осигури бягството и на двамата с „Форд Фиеста“ номер РК 00 59 АМ, купен за целта. Съучастниците установили, че генерал Гоцев сутрин излиза от блока, в който живее и си купува вестник от близък павилион. На 12 септември 2005 година Велин Добрев и Бисер Илиев отишли там, готови да стрелят. За щастие генерал Гоцев не се показал.
На другия ден братята Карагеоргиеви съобщили на Стефан Рангелов, че Маргините оттеглят поръчката за убийството на генерала. Притеснили се били, че то ще предизвика политически отзвук, понеже Гоцев току-що бил включен в обществен съвет на МВР, създаден от тогавашния министър на вътрешните работи.
По-нататък в обвинителния акт прокурорите Кокинов и Василев излагат убеждението си, че „Маринови в съучастие със Стефан Рангелов, Бисер Илиев, Велин Добрев и братята Карагеоргиеви са подбудили и извършили приготовления за три убийства, като при това са образували и ръководили организирана въоръжена престъпна група“.
– ПРОЦЕСЪТ за подготовката на три убийства срещу емблематичните босове на СИК – братята Маринови, е призван да бъде големият удар срещу организираната престъпност, който българските власти демонстрират пред Евросъюза. Двама премиери и двама вътрешни министри – Сергей Станишев и Бойко Борисов, Румен Петков и Цветан Цветанов го сочат в Брюксел като голям успех на българското правораздаване. Но шест години след неговото начало, през февруари 2012 година братята Маргини са оправдани по всички обвинения на всичките три инстанции.
В окончателното решение на Върховния касационен съд се казва, че вината на Маринови не може да бъде доказана със слухове и предположения.
Но все пак съдиите пращат останалите подсъдими в този процес да лежат в затвора по три или и пет години.
Първоинстанционният съдебен състав с председател Лада Паунова приема за доказани само някои факти. Ето кои.
Иво Карагеоргиев, Стефан Рангелов и Велин Добрев се познавали от деца, учели в едно училище. По-късно Стефан и Иво работили заедно като готвачи. Стефан 15 години поддържал приятелство с Велин, а с Бисер се запознали в затвора. Излезли на свобода по различно време през 2004 година. Продължили да се виждат.
Велин Добрев и Стефан Рангелов дали на Бисер Илиев пари от продажба на имоти на техни роднини с надеждата да получат дивиденти. Документи и проверки в агенцията по вписванията показват, че действително майката и сестрата на Велин Добрев прехвърляли и делили семейни имоти през 2001-ва и 2005 година. Добрев взел 5000 евро и ги дал на приятеля си Илиев.
Бизнесът им обаче не тръгнал, двамата не успели да си върнат парите и започнали да си търсят някаква работа.
Междувременно Стефан Рангелов се свързал с Иво Карагеоргиев, който в края на май и началото на юни 2005 година му съобщил, че „има работа за момчетата“ – да убият Доктора, която ще им донесе 40 000 евро. За изпълнение на поръчката били привлечени Бисер Илиев и Веселин Тошев. Те се уговорили да си разделят парите поравно.
Велин Добрев извадил от интернет снимка на Доктора. Дал я на Веселин Тошев, който я взел и се заел да наблюдава дома на бизнесмена в „Лозенец“. Бисер Илиев със същата цел засякъл Доктора да се прибира в квартала с „Порше“.
По-късно Иво Карагеоргиев се срещнал със Стефан Рангелов пред кафене „Калипсо“ в квартал „Борово“, дал му ключове от бяло Ауди. Стефан ги предал на Велин Добрев, който го чакал на тролейбусна спирка. Бисер Илиев наел гараж за колата на улица „Топли дол“.
Четиримата били подсигурени и с оръжие. Получили патрони и пищови – един черен „Валтер“ Р99 с пълнител, друг с неустановена марка, сглобен от части на различни модели, и преправен сигнално-газов ИЖ 79-8.
Две-три седмици по-късно дошла втора „мокра поръчка“ да бъде отстранен Никола Дамянов. Четворката се снабдила с негова снимка и списък с адресите му. Стефан, Велин и Бисер ходели да оглеждат. Един от адресите на Дамянов бил до Докторската градина – в кооперация, в която живеела примата на българската естрада Лили Иванова. След проследяване Веселин Тошев казал на другите, че е засякъл Никола Дамянов да се разхожда в Докторската градина.
Бисер Илиев и Велин Добрев купили мотоциклет „Ямаха“ с пари, които им дал Стефан Рангелов.
През това време дошла трета поръчка – този път да бъде ликвидиран Любен Гоцев. Стефан Рангелов казал, че „поръчката е спешна и за нея трябва да се бърза“. Аверите се снабдили с две снимки на Гоцев, знаели, че има ауди, живее в квартал „Изток“ и има навик сутрин да излиза за вестник. Веселин се заел да го наблюдава. Двамата наели още един гараж, пребоядисали мотоциклета и купили форд, за да се оттеглят по-бързо от мястото. Бисер Илиев трябвало да стреля, но след безрезултатно дебнене се отказал…
Това е всичко, за което на съдиите са представени доказателства.
ПРЪВ В РЪЦЕТЕ НА полицията попада Вили Моториста. Уличават го в участие в престъпна група и незаконно държане на оръжие. Той обаче е готов да съдейства на правосъдието и става свидетел с обещанието, че ще докаже връзката на престъпния замисъл с Маргините. На 27 октомври 2005 година делото срещу него е прекратено, той получава статут на защитен свидетел и държавна закрила.
Адвокатите на арестуваните въз основа на негови думи негодуват: Велин Добрев също трябва да е обвиняем, прекратяването на делото срещу него е незаконно, показанията му не бива да се приемат. Съдът отхвърля аргументите им – прекратяването на делото е в правомощията на прокуратурата и е недопустимо съдиите да го ревизират.
Съдебнопсихиатрична експертиза по време на процеса показва, че Вили Моториста е спрял да приема дрога, няма данни за мозъчни увреждания от наркоманията, не страда и от психично заболяване, има добър интелект, емоционално зрял е и дава валидни показания.
Само че като говори за братята Красимир и Николай Маринови, Вили Моториста препредава чужди думи, които не могат да се проверят, отбелязват съдиите. Позовава се на Стефан Рангелов, който му бил казал, че поръчките за убийства идват от „братя Маринови“ и престъпната група се финансира от тях, но Рангелов отрича да му е съобщавал подобни неща.
От разговори с познати Вили Моториста знаел, че Иво Карагеоргиев продължава да работи за братята Маргини. Без да е очевидец, твърди, че Иво се е срещал с Маргините и е предавал техни поръчки на другите. Иво Георгиев обаче отрича.
Дочута от други информация, без каквито и да е данни за нейната достоверност и без да е подкрепена от надеждни доказателства, не може да послужи за обвинение и осъждане. Доверяването на информация от типа „говори се, че…“ би означавало, че всеки може да бъде произволно обвинен и принуден да се защитава срещу слухове, субективни мнения и обществени настроения – посочва съдът, като издава оправдателна присъда за братята Маргини.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ МАРГИНИТЕ? Известните факти от биографията им се намират в интернет.
Братята Красимир и Николай Маринови са родом от Смолян. Преди да се пенсионира, баща им Андрей работи в родопския край като миньор, а майка им Соня – като санитарка. Двамата имат четири деца – Красимир, Димитър, Николай и Мариана.
Красимир се ражда на 6 май 1964 година. Той пръв напуска Смолян, бягайки от бедността, и се записва в спортното училище в Чепеларе, специалност борба. Става национален състезател в свободен стил и печели няколко титли от републикански първенства. Удостоен е със званието „Майстор на спорта“, което се дава на изтъкнати състезатели по време на Живковия режим. Става инструктор по борба. Завършва Националната спортна академия (НСА).
Николай е роден на 8 юни 1972 година. Той също тренира борба и участва в национални състезания, но не постига успе- хите на брат си. Приет е да учи в НСА, но не успява да завърши там висше образование.
През февруари 1993 година Красимир Маринов регистрира заедно с Иво Карамански фирма „Фортуна-Р“ ООД. Търговската й дейност тече незабелязано и постепенно е прекратена. След основаването на групировката СИК през 1995 година Големия Маргин се споменава предимно като неин бос в сянка. Официално той е акционер във фирмата „Интергруп енд партнерс“ ООД заедно с Румен Николов-Пашата, Младен Михалев-Маджо и Дмитрий Минев-Руснака.
Прякорът му нашумява в края на 1993-та и началото на 1994 година, след като е обявен за издирване във връзка с побоя в спортния комплекс „Дескрим“. На 16 октомври 1993-та при въоръженото нападение в „Дескрим“ е бит и отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз „Защита“ – каратистът Слави Бинев, който три-четири петилетки по-късно ще стане евродепутат.
Нападението срещу него и хората му навремето си слага началото на гангстерската война в София, в която падат трупове не един и два…
По това време пресата нарича Големия Маргин „лидер на борците“ и „шеф на СИК“. Той участва в погрома над каратистите в „Дескрим“ заедно с „борческите“ активисти Дмитрий Минев-Руснака и Димитър Джамов. След инцидента тримата се изнасят в Гърция и се връщат, едва когато свидетели на разправата променят показанията си така, че да ги оневинят.
На 7 ноември 2003 година по-големият от братята Маргини отново е замесен в бой и публичен скандал. Негови гардове се сбиват в столичната дискотека „Ескейп“ с телохранители на Антон Милтенов-Клюна, наркотърговец, впоследствие убит на улицата. В заведението по същото време са Димата-Руснака и Косьо Самоковеца. Пресата определя сблъсъка между сенчестите авторитети като знаков. В Първо РПУ започват разпити. Сред привиканите е и Красимир Маринов, който по онова време демонстративно набляга на законния си бизнес.
За незаконните му занимания междувременно се носят различни градски легенди.
След мелето в „Ескейп“ Красимир Маринов е принуден да стане чест гост на полицията. Само няколко дни след него той е призован да даде показания за взрив, избухнал пред кафенето на модната агенция „Визаж“. Агенцията е под ръководството на манекенката Евгения Калканджиева, но не е тайна, че Големия Маргин я контролира. Мощната бомба нанася сериозни щети на заведение на улица „Неофит Рилски“ 43, където се помещават хубавиците. Според една от версиите, които проверява тогава полицията, експлозията е ответен удар на Клюна срещу Маргина след боя в „Ескейп“. В крайна сметка мотивите на атентатора остават неизяснени.
По онова време застрахователната компания СИК, в чийто шефски кабинет седи Големия Маргин, е лишена от лиценз и преименувана в „Булинс“. Офисите й се намират на булевард „Джеймс Баучър“ 87. След бомбения атентат в асансьора там на 19 януари 2004 година, при който загиват Стоил Славов и тримата му гардове, отново призовават за свидетел Маргина. Според една непотвърдена версия взривът е бил предназначен за него.
Междувременно Николай Маринов, или Малкия Маргин, както го наричат по аналогия с големия му брат, се споменава от пресата предимно като съдружник на Славчо Христов – човекът, когото наричат „банкера на Иван Костов“. Журналистите сочат и други двама съдружници на Малкия Маргин – Поли Пантев и Робърт Стефанов – и двамата застреляни по-късно в текущата нарковойна.
По данни от медиите през последното десетилетие на XX век няма съвместна операция на МВР и прокуратурата срещу мафията, в която офисите, домовете и колите на братята Маргини да не са проверявани, а самите те да не са задържани за справка. Така е и през септември 2004 година при рейд на полицията за издирване на незаконни оръжия и наркотици. Така е и през октомври 2005 година при акция, наречена „Респект“ срещу така наречените „мутри“ и „добре облечени бизнесмени“.
ДОКАТО ДЕЛОТО срещу Маргините за поръчителство на три убийства се движи от Софийския градски съд до апелативните и после до върховните съдии, прокуратурата се подсигурява с още две обвинения срещу братята – за организиране на престъпна група за разпространение на дрога и за поръчителство на убийството на радиоводещия Боби Цанков. Наказателното преследване и по тези две следи не стига доникъде. Но държавното обвинение настоява мярката за неотклонение на братята да не се сваля. С одобрението на съда тя остава почти цяло десетилетие, като се променя периодично от „задържане под стража“ в „парична гаранция“ и „домашен арест“.
Маргините се кълнат, че са невинни, но малцина им вярват. Петима от действащите лица в съдебната драма за неосъществените убийства умират, докато тя в продължение на шест години занимава съдебните репортери и любопитните граждани. Болести отнасят подсъдимия Светлин Карагеоргиев, сочения за мишена бизнесмен Никола Дамянов, свидетеля Мариан Велев и Георги Лазаров, който е ангажиран в обиските като поемно лице. Иван Тодоров-Доктора е разстрелян от неизвестен злодей.
Николай Маринов-Малкия Маргин никак не харесва съдебния спектакъл, особено зрелищните задържания под стража, в които му той и брат му играят ролята на знакови арестанти. През януари 2010 година, когато убиват Боби Цанков и се заговаря, че ги чака пореден арест, Николай изчезва – спасява се с бягство. Съдиите го оправдават за подготовката на убийствата на Доктора, Николай Маринов и генерал Гоцев, но че- тат присъдата в негово отсъствие. Обявяват го за национално, а после за международно издирване с помощта на Интерпол. Но от 13 януари 2010 година, когато напразно го чакат в съдебната зала, от него няма никаква следа.
МАЛКИЯ МАРГИН: НИЕ С БРАТ МИ НЕ СМЕ ЧУДОВИЩА
От ареста на 29 януари 2006 година Николай Маринов-Малкия Маргин дава интервю за „ Труд „. По онова време братята са в килиите на столичния булевард „Г. М. Димитров“. Всеки от задържаните там има право на срещи и кореспонденция. По-младият, който е на 33 години тогава, сключва брак с Марш, жената, от която има две деца – Моник, тогава осемгодишна и Николай, тригодишен. Събитието става на 10 януари 2006 година в кабинета на следователя Андрей Цветанов и събира отвън репортери от всички медии. Кумуват двамата му братя. Младоженецът отказва снимки и коментар.
Отчитайки силния обществен интерес към Малкия Маргин и брат му, репортерка на „ Труд “ изпраща няколко въпроса на младоженеца чрез неговите адвокати. Той написва отговорите в килията си и ги праща до вестника – пак чрез адвокатите.
– Промени ли се с нещо животът ви в килията от деня, в който сключихте брак?
– Мария нямаше възможност да идва на свиждане. Сега може да идва няколко пъти седмично. В известна степен това ми помага, защото в ареста не е приятно. С Мария сме семейство повече от 15 години. Имаме и две деца. Отдавна бяхме решили, че на 10 януари ще сключим граждански брак, но така се случи, че аз съм тук. И двамата преценихме, че каквото сме решили, трябва да го направим.
– Вашият тъст ви похвали пред журналисти, че сте добър съпруг и баща. Той сподели още, че децата ви не знаят къде сте. Като пораснат и ви попитат защо сте били в ареста, какво ще им отговорите?
– Не съм мислил… Защото и аз самият сега нямам отговор защо съм тук. Децата ми бяха много уплашени, когато ме задържаха вкъщи. Беше ужасно за тях. Иска ми се, колкото е възможно по-бързо да забравят тези сцени. Сигурен съм, че няма от какво да се срамуват, като пораснат. В ареста съм заради някаква история, която и аз не мога да проумея. Тук имам много време да мисля, но не мога да разбера защо точно ние.
– Какво отговаряте на следователя като ви пита: „Защо поръчахте убийството на бившия външен министър Любен Гоцев, на Иван Тодоров-Доктора и на Никола Дамянов?“
– Не познавам тези хора и нямам нищо общо с това обвинение. Макар че точно това никой не ме е питал… Чувал съм за Гоцев по телевизията, но само толкова. Не знам каква връзка имат, но явно тези, които са скалъпили това обвинение, имат нещо предвид. То всичко ще излезе на бял свят един ден, но това време в ареста никой не може да ни го върне вече.
– Доколкото знам, един свидетел на име Велин Добрев твърди, че вие и брат ви сте му поръчали да убива хора. Ако той ви клевети, имате ли представа защо?
– И на мен ми се иска да отговоря, но не мога. Защото не го познавам и не зная какви могат да бъдат мотивите му. Не съм чел неговите показания, но доколкото знам, се опитва да ни изкара поръчители на убийства. Не може така да се хвърлят обвинения във въздуха. Това е много сериозно. Аз лично не мога да си го представя. Малко е да се каже, че с брат ми изпаднахме в шок, когато ни казаха в какво ни обвиняват.
– Обвинението разполагало и с друг свидетел – Бисер Илиев. Той ви обвинява в още едно убийство – това на Бай Миле. Този Илиев пък какъв интерес би имал да ви навреди?
– И него не го познавам. Но каквито и да са мотивите и на двамата свидетели, те няма как да са лични. Струва ми се, че някой ги подвежда. Явно някой трябва да опере пешкира.
– Тези дни стана ясно, че обвинителният акт срещу вас е почти готов. Вашите адвокати най-вероятно са чели материалите по делото. Какъв е вашият коментар?
– Не мога да коментирам доказателствата, тъй като следствието все още не е приключило. Разчитам на адвокатите да ни защитят.
– За вас и за брат ви и преди да ви арестуват се разказваха страхотни неща. Богатствата ви били несметни… Милиони от престъпен произход – проститутки, наркотици… Ще ни кажете ли нещо повече за вашия бизнес? За имотите си?
– В България приказки дал Господ. Всеки, който има хубава къща и кола, го смятат за мафиот. Като му излезе име на човека, иди се оправяй. Истината е, че семейството ми има добър бизнес.
Доколкото е известно, в началото на 90-те години на миналия век братята са сред основателите на фирмата „Интер груп енд партнерс“, а по-късно u на бившата застрахователна компания СИК. По справка от агенция „Дакси “ Красимир по онова време притежава дялове от 5 фирми – „ Файненшъл консулт“, „Красавто“, „Майр“, „Роял“, „Олимп-94″. А по-малкия с 8 години Красимир участва в девет дружества, сред които „ Фалго „, „Ненд М“, „ Фул “ и други.
– Въпросът е дали всичко, с което се занимавате, е законно?
– Смятате ли, че ако бизнесът ни беше извън закона, това нямаше да бъде извадено на бял свят? Да не говорим, че от години ни правят данъчни ревизии едва ли не всеки месец. Като всяко семейство си имаме дом, но той не е някакъв палат и не е някакъв суперлукс, както може би смятат хората. Къщата ни е съвсем нормална. Някой ден може би ще ви поканя, за да се убедите сама. А и сега, ако отидете там, ще видите, че къщата ни нито е най-голямата, нито най-скъпата дори в квартала.
– Казват, че къщата ви била пълна със статуи, повечето на Нерон. Откъде слабостта ви към Древния Рим?
– Ето това е една от многото измислици за мен. Предполагам, ще се чуят и още много. Може би някои ще кажат, че съм започнал да събирам и статуи на Темида.
– За вас сме чували и по-лоши неща от това, че имате богатства от съмнителен произход. Говори се например, че се случва да влизате в заведение дрогиран и придружен от красива манекенка. Закачи ли я някой, тутакси поръчвате да го убият…
– Е, дано това не се превърне в поредното обвинение, за което да ме задържат. Не може с лека ръка да се говори за убийства, все едно си говорим за времето. За мен сигурно се носят какви ли не слухове, но те не са верни. Наскоро разбрах, че и вицове са тръгнали за мен и брат ми. А една лъжа, като се повтори сто пъти, става истина. Понеже досега нито аз, нито брат ми сме считали за необходимо да казваме кое е вярно и кое не е, хората разказват за нас какви ли не небивалици и измислици и те се приемат за верни.
– Говори се, че арестът ви е бил показен, за да видят евроекспертите как държавата се бори с мафията. Откъде ви дойде на вас и на брат ви тази слава на мафиотски босове?
– Всичко е една голяма пушилка. Показно беше задържането в дома ми, показно бяхме отведени в съда, придружени от здрава охрана и пазени от вас, журналистите, да не би да си отворим устата. Но нито аз, нито брат ми сме такива чудовища, каквито се опитват да ни изкарат. Все повече стигам до убеждението, че сме удобни. Никога не сме се укривали, винаги сме живели и работили в България, всеки ни знае къде сме. Но ако нашето задържане беше за пред Европа, това значи, че всеки може да бъде употребен и всеки може да стане жертва. И това, че честта се падна на нас, изобщо не ме радва.
– Чу се, че ви разследват и за убийствата на Георги Илиев, и на банкера Емил Кюлев. Това притеснява ли ви?
– Няма да се учудя, ако ни припишат всички убийства от Крушата насам и с това проблемът с престъпността в България да бъде окончателно решен.
– Има ли въпроси, които не ви зададохме и на които бихте искали да отговорите?
– Има много въпроси, но все още има малко отговори.
Януари 2006 г. София
ГОЛЕМИЯТ МАРГИН избягва журналистите като гърмящи змии. На 4 октомври 2008 година, докато се намира на свобода под парична гаранция, брат му дава второто си и последно интервю – и пак на „Труд“. Поводът: Пресата го засича на играе футбол в отбора на село Бяга.
МАЛКИЯ МАРГИН: ИГРАЛ СЪМ ФУТБОЛ, НЕ СЪМ УБИВАЛ, НИТО ГРАБИЛ
– Господин Маринов, вашият дебют като играч във футболния клуб „ Чико “ бе последван от многобройни коментари в пресата. Изненадан ли сте, че появата ви на стадиона в брациговското село Бяга предизвика толкова силен интерес?
– Да, изненадан съм, определено. Защото считам, не нищо съществено не се е случило. Нищо лошо не съм направил. Нито съм ограбил, нито съм убил някого. Аз вече свикнах за мен и брат ми да се пише какво ли не… Но то не значи, че съм се примирил с това – ние винаги да бъдем черните овце в това общество. Във всяко нещо трябва да има граница. Мисля, че по отношение на нас тя отдавна беше прекрачена. Това, че не реагираме, не значи, че сме виновни. Да оставим жълтата преса, но не мога да разбера защо и някои сериозни вестници и телевизии търсят съмнителни сензации. Толкова много се изписа и изговори за нас! Но колко от това е истина? При толкова проблеми в обществото това ли е най-важното – че аз съм играл един футболен мач? Или пак се задейства оная схема: има сериозни проблеми и недоволство у хората от беднотията, дайте да отклоним вниманието към братя Маргини, те вече свикнаха. Докога така? Впрочем вестниците бъркат и прякорите ни. Ние не сме МаргИни, а сме МаргЕни.
– Защо е така?
– Просто така.
– Да поговорим още за мача, интересът е голям… Тренирахте ли за дербито със „ Спартак “ Пещера, или направо облякохте бяло-зелената фланелка?
– Да, играл съм в тази среща. И не виждам в това нищо лошо и престъпно. Така, както са тръгнали нещата, очаквам да се разследва дали съм ритнал някого на терена и дали е било нарочно или неволно… Всяко нещо, свързано с нас, изкуствено се преекспонира. От такова безобидно нещо – един мач, се създаде такава голяма интрига! И само това ли? Отворете вестниците от летните месеци и ще видите какво пише за нас – то не бяха яхти, екскурзии до Анталия, ферарита, яхтени пристанища, два милиона за съдии и какво ли още не.
– А не е ли вярно?
– Не. Тиражират се измислици с претенции за истинност. Писа се за яхта „ Фрийдом“, в превод „Свобода „, за 2 милиона евро, която си купили Маргените и на която прекарали лятото, в турски води. Убеден съм, че никой не провери дали изобщо има такава яхта в България, а то няма. Вие как мислите – толкова ли е лесно да се отиде до Турция?
– А защо не?
– Ами защото има силен граничен контрол, Турция не е в Евросъюза, а ние нямаме право да минаваме границата. Аз нямам възможност да опровергавам всяка лъжа. Пък и не искам да занимавам хората с глупости. У нас се случват къде-къде по-важни неща. Но на въпроса ви за мача в Бяга: то беше един аматъорски мач, в който нямаше никакво напрежение. В тези срещи са важни емоциите, не физическото натоварване. Човек във фитнес зала се натоварва много повече, отколкото играчите в един такъв мач. Пък и никой от лекарите, при които съм бил, не ми е забранил да спортувам.
– Вие играли ли сте по-рано футбол?
– Да, играл съм във „В “ група.
– Спечелихте на мача в село Бяга с дузпа, която гостите оспорват, а пък мнозина вярват на тях заради специалната ви слава.
– Винаги има две страни в спора. Всичко може да се говори, но си има съдия на срещата, който преценява. Така е видял, така е отсъдил. Ако питате футболистите на „Чико“, ще ви кажат, че дузпата беше правилна.
– Може ли да разчита ,,Чико“ на някакво спонсорство? Вие и брат ви сте заможни хора.
– Аз съм бил спортист и ми е мъчно, че спортът не се развива. Вижте какво стана на последната олимпиада! Като видях в какво състояние е базата в село Бяга, обещах, че ще помагам. Имам желание. И държа на думата си. Ние с брат ми не сме преставали да подпомагаме спорта. Но не искаме от това да правим капитал, да го афишираме непрекъснато.
– По въпросите, които ви зададох дотук, бяха питани треньорът на „Чико“, част от футболистите, кметът на селото… Видяхме ги на живо и по телевизията. Изглеждаха като че смутени, засрамени, изплашени даже.
– Това са едни съвсем обикновени хора, които бяха поставени в една ненормална ситуация. На тях гледаха като на хора, извършили някакво престъпление. Като на разпит. Засипваха ги с некоректни и подвеждащи въпроси, иронизираха ги. Как мислите, че се чувстваха те? И какво са виновни! Толкова ли е важно къде са били паркирани колите със зрители на мача и на какво разстояние е бил кметът от брат ми?…
– Любопитно е, съгласете се.
– Почти всичко в медиите беше твърде тенденциозно изнесено и така масирано, че започвам да се питам – толкова ли съм грешен, или пък целта е друга – да се покаже на обществото колко са грешни братя Маргени. И колко голяма грешка е направил съдът, като ги е пуснал от ареста.
– Критичният патос около вашата спортна изява е свързан с болничните листове, които представихте пред съда. Лекарите изтъкнаха, че сте болен от епилепсия, високо кръвно. Хората се питат – съвместими ли са тия заболявания с тичането подир топката пред публика? И да не би медицинските да са фалшиви?
– Нека да не обиждаме професионализма на лекарите, които са се подписали под медицинските експертизи. Всички те казват, че спортът помага. Аз вече ви казах, че в такива мачове няма големи физически натоварвания. Там по-скоро се ходи, отколкото се тича интензивно. В тези отбори играят хора на всякаква възраст. „Чико“ е аматъорски отбор. Беше публикувано мнение и на лекари по въпроса, но никой не им обърна внимание.
– А как е брат ви със здравето? Като арестант той претърпя операция от дископатия.
– Едно е да оздравееш от грип например, друго е да се възстановиш от такава тежка операция.
– А имате ли представа дали е оздравял вече Иво Карагеоргиев? Прокурорът Николай Кокинов каза, че делото, по което вие и брат ви сте подсъдими, е отложено заради заболяване на Карагеоргиев. Повечето хора обаче не вярват нито на неговите, нито на вашите болести.
– Може да се провери в съда, а и в прокуратурата, че досега няма отложено дело заради мое отсъствие. Нито едно! Винаги до този момент съм се явявал на заседанията и с нищо не съм възпрепятствал съда. А колкото до Карагеоргиев, не зная, но е вярно, че последните заседания бяха отлагани заради него.
– Как мислите, дали в крайна сметка ще ви осъдят, или ще ви оправдаят?
– Нали за това се води дело, за да се преценят всички факти, а не предположенията. Нека да оставим съда да преценява фактите. Но изглежда, някои хора не искат това да се случи. Общественото мнение трябва да бъде насочено срещу „враговете“, трябва да се изпълнят обещанията пред ЕС за арести… Не ви ли прави впечатление, че преди всяко заседание на съда в медиите избухва някакъв скандал, свързан с нас. Трябва да се създава непрекъснато интрига, трябва общественото мнение да се подгрява, трябва хората да ни замерват с камъни по улицата. А ние сме хора като всички.
СЪПРУГАТА НА МАЛКИЯ МАРГИН: И A3 ГО ЧАКАМ
– Госпожо Цветкова, вашият съпруг не се яви на делото, където го очакваха. Досега той най-редовно участваше в съдебните заседания. От няколко дни е в неизвестност обаче.
– Да, това е така.
– Понеже го няма, промениха мярката му за неотклонение от „парична гаранция“ в „задържане под стража“. Търсят го, за да му повдигнат обвинение във връзка с убийството на Боби Цанков, нали знаете?
– Знам, но нека ние с вас да оставим юридическите процедури на адвокати и съдии. Нека за момент да оставим настрана и факта, че съм негова съпруга, което предполага, че ще го защитавам. Нека да погледнем на това негово действие от негова гледна точка.
– Как гледа той на нещата, кажете.
– От много време той и брат му са сочени като най-големите престъпници в България. Стане ли нещо неприятно, те са основните заподозрени и след това обвиняеми. Както каза един ваш колега по телевизията – глобалното затопляне е единственото, за което все още не са ги обвинили. Моят съпруг не е безотговорен човек. След като го е направил това, значи има основателна причина.
– Каква е причината той да изчезне – това е въпросът.
– Аз мисля, че това не е страхът му от наказателни действия спрямо него. То е по-скоро в резултат на това, че се чувства невинен, а попадна в абсурдна ситуация – да го обвиняват за нещо, за което той няма и най-малка представа. Следя редовно пресата, изявленията, коментарите след убийството на радиоводещия Боби Цанков и се натъквам на абсурдни парадокси. На какво се крепят обвиненията срещу съпруга ми и неговия брат? На Радо Прашката ли?
– Имате предвид сигурно, че в мотивите, с които съдът оставя тогава в ареста Красимир Маринов се сочи есемес с предупреждение за убийството на Боби Цанков, пратен от шоумена Радо Прашката до водещата на светското телевизионно предаване „Горещо“ Венета Райкова…
– Да. Вижте и друг факт: в рамките на два-три часа всичко беше вече разследвано и доказано, че братята са подбудителите на убийството. Не ви ли притеснява това бързане? Не ви ли говори това за нещо друго?
– Вие виждали ли сте вашия съпруг от деня, когато се чу, че може би е подбудител на убийството?
– Не. Нямам никаква връзка с него от онзи момент и досега.
– В прокуратурата предполагат, че той се крие някъде в България. Но в полицията смятат, че е в чужбина вероятно. Същевременно плъзва мълвата, че е отвлечен – качен на кола, както Memo Илиянски навремето…
– Аз не зная дали той се крие и къде. И аз го чакам. И това твърдение, че е отвлечен, още повече засилва моето притеснение.
– Вие убедена ли сте, че той, съпругът ви, не е поръчал убийството на Цанков?
– Да, твърдо съм убедена в неговата невинност. Вярвам в него, защото познавам неговата ценностна система от осемнайсет години съвместен живот.
– Вашето убеждение, че мъжът ви е добър човек, вероятно идва от сърцето. А разумът? Той какво ви говори? Боби Цанков беше подсъдим за много измами. Представете си, че е измамил и съпруга ви, че го е завлякъл с пари, както се чу…
– Никога не е ставало дума у нас за този човек. И не смятам, че има някакви допирни точки между мъжа ми и него.
– Вашият девер, Големия Маргин, изглежда доста зле напоследък в съда – едва върви, влачи крак…Публиката шушука, че операцията му от дискова херния не е била твърде успешна…
– Не мога да коментирам подробно здравословното състояние на девер ми. Доколкото знам, оперирана му е само едната дискова херния, но той има още две, което изисква постоянно лечение, физиотерапия и лекарско наблюдение.
– Благодаря, че отговорихте на въпросите ми.
– Шокът е огромен за всички нас. Най-трудно ми е да обяснявам на моите деца къде е баща им, защо го няма вкъщи, какво става…
Януари 2010 г.