От книгата на Анна Заркова „Големите убийства“
Смъртта му е знак за връзките на мутрите с политиката
НЯМА КАКВО ДА ГОВОРЯ! – отсича рязко фолкзвездата Лия, запитана за голямата любов на нейния живот – Димитър Димитров-Маймуняка.
Всеки следващ ден я отдалечава от времето, в което тя изпява на прочутия бивш борец, бос на ВИС и вицепрезидент на Футболен клуб „Беласица“ най-нежните думи:
Ти, мъж като магия. Ти, огън и стихия.
Ти, вечната загадка. Ти, моя болка сладка!
Болките ми сега са други – добавя дългокосата певица няколко години след като лирическият герой на хита й „Дяволски чаровник“ е жестоко убит. – Нямам идея защо взривиха Митко…
Разследващите полицаи имат идея, но нямат доказателства за мотивите на атентаторите, които залагат бомба пред дома на Маймуняка.
Неговата смърт е знак за връзките на мутрите с политиката – казва бившият шеф на НСБОП Кирил Радев. – Всяка власт си има фаворити сред групировките. Бомбата за Димитър Димитров гръмна малко след като сините отстъпиха на жълтите управлението на държавата. И след като стана ясно, че ВИС и СИК – в своя мутирал вид – ще трябва да сменят позициите си.
Тая теза е популярна сред полицаите. Но тя е висяща, защото те не са заловили извършителя на убийството. Ако го заловят, ще научим повече за мотивите му. Но ние знаем само, че е извършил „умишлено убийство със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост“ – коментира магистрат.
Той цитира текста на член 116, глава 6 от Наказателния кодекс, който предвижда за виновниците от 15 до 20 години или доживотен затвор.
НЕИЗВЕСТНИЯТ ИЗВЪРШИТЕЛ си знае работата. Около 8 часа вечерта на 28 януари 2002 година Маймуняка, когото тогава считат за водач на ударните бригади на ВИС, паркира мерцедеса си пред блок 27 в столичния квартал „Стрелбище“. Там живее приятелката му Надя Иванова. От лимузината изскачат тримата му бодигардове. Първият влиза във входа, следван от шефа си, вторият се движи плътно зад него. Бомбата с половинкилограмов тротилов еквивалент избухва, когато Маймуняка минава край пощенските кутии. Експлозията е на височина около човешки ръст – подготвена с очевидната цел да порази жертвата в главата. И охранителите Красимир Георгиев (36-годишен) и Валентин Иванов (34) са ранени, но успяват да откарат работодателя си до Военна болница. Той издъхва след два дни в кома – на 30 януари към 17 часа. Лекуващият лекар вдига рамене: Тежък кръвоизлив на мозъка. Леталният изход е неизбежен. Няма бъдеще за моя пациент. Не и на тоя свят.
На „другия“ свят Маймуняка може да се срещне с най- добрите си приятели. Приживе държи на бюрото си техните некролози. На борческата легенда Васил Илиев. И на неуловимия автокрадец Мико Цанов. Тяхно общо дело е охранителната фирма ВИС-1, те тримата я създават през 1993 година. Заедно са във възходи и падения до оня априлски ден на 1995 година, когато Маймуняка носи кръста пред ковчега на Васил Илиев в траурното шествие на стотици висаджии през Кюстендил.
ОГНЕНО КЪЛБО излиза от входа на блока, който става лобно място на Маймуняка. То бележи дръзко терористичния акт, точно когато по телевизията се съобщава за масови арести на 180 криминални лица с висящи дела.
Покушението е извършено в момент, когато най-демонстративно са вдигнати на крак всички сили на реда в България.
Престъпниците или пет пари не дават за пушилката на полицията и не са я забелязали, или напротив – гърмят точно на старта й, за да чуят висаджиите, че по-нататък не те ще командват парада.
Убийството на Маймуняка се разглежда като сигнал за разместването на пластовете в подземния свят. Избраният за мишена е не само дясна ръка на покойния Васил Илиев, но и един от най-приближените на брат му Георги Илиев, който е поел юздите на ВИС.
Факт е, че висаджиите не са давали такава едрокалибрена жертва от 1995 година, когато са ликвидирани последователно създателят на групировката и представителят й за Южното Черноморие – босът на Първа частна милиция Георги Николов-Мечката.
Целта е сигурно лидерите на ВИС да се почувстват уязвими.
А те са вече с предчувствие за ранимост. Малко преди да бъде пратен на оня свят, Димитър Димитров заявява пред репортер от вестник „Дневник“:
Доста бизнесмени подготвят и реализират предизборната кампания на политиците, няма какво да се лъжем… Всички ние, така наречените мутри, сме нужни само преди избори. После всички се покриват.
Тоя поплак на Мамуняка подсеща криминалистите, че взривяването му може би е дело на хора около СИК. Шушука се, че ВИС губи протекциите на кабинета на Иван Костов, след като той отстъпва властта на Симеон. Това прилича на празнословие, но е факт, че през мандата на Костов следовниците на Васил Илиев укрепват бизнеса си и получават апетитни парчета от приватизацията. Докато сикаджиите по Костово време са изместени до голяма степен от доходоносни сектори.
В годините преди Симеон Сакскобургготски да поеме властта, повечето от ликвидираните с кръвопролития са свързани със структурите на СИК. Така е с разстрела на Пламен Иванов-Флаконети, с бомбения атентат в хотел „Амбасадор“, с взривяването на Момчил Бенев в „Бояна“, с екзекуцията на Поли Пантев на остров Аруба.
Дали Маймуняка – момчето от петричкото село Добрилати, е достоен да бъде обект на политическа вендета?
Да, убедени са в НСБОП, където е оперативното му дело.
Маймуняка е мастита фигура от подземния свят – обявява спецполицай.
МИТКО, ВЪЗПИТАНИКЪТ на школата по борба в ЦСКА, става известен на полицейските издирвачи най-напред покрай кървавата престрелка в столичния квартал „Дружба“ през 1994 година. По това време леко накуцващият борец крачи начело на ударните бригади на ВИС. Периодът на рекета – с лепенките на застрахователите от ВИС и СИК по колите и магазините
е оставил два-три белега от куршуми по тялото му. Доста повече бухалки и бомби самоделки са отнесли ония собственици на автомобили и търговски обекти, които са пропускали да се застраховат при него.
Единият крак на Митко е по-къс от другия по рождение. Оттам е походката – клатеща се, със спуснати надолу ръце, от която присмехулници извадили прякора му – Маймуняка.
Замяташе нога, а беше гъвкав и силен като горила – спомня си негов близък приятел.
Пъргав бил в известен смисъл и умът му. Сочат го като автор на метода „аутодафе“ – крадените коли да се скриват на Витоша – нагоре в планината и да избухват в пламъци, ако някой не плати за тях.
Първата му длъжност във ВИС е на водач на група по издирването на коли. Маймуняка се самоназначава на нея малко след 1998 година, когато скандалните трибуквени застрахователни компании остават без лицензи. Взема им ги тогавашният шеф на МВР Богомил Бонев и така удря болезнено автомафията. Но тя се съвзема след нещо подобно на пластична операция: ВИС се преобразява в „Юпитер“, а СИК – в „Булинс“.
Когато висаджиите почват да губят пазари, Димитър Димитров и аверът му Мико Цанов атакуват конкуренцията. Серията демонстративни кражби на коли, застраховани в „Булинс“, носи послание: „Уважаеми клиенти, елате в „Юпитер“, тя е по- надеждната!“
Само че така изчезват и колите на някои „уважаеми“ босове на сенчестия бизнес. Тактическа грешка.
И ето че на 12 януари 1999 година Мико е прострелян в мерцедеса на Мамуняка в София. Ранена е и пътуващата с него Мария Грашнова, дъщеря на първия шеф на „Мобилтел“ Владимир Грашнов. На 30 май същата година ново покушение праща Мико в гроба: с четири точни куршума в главата и тялото.
От погребението му нататък майсторите на автокражбите навлизат в нов период на занаята. Бригадите за коли на ВИС са разпуснати. Тогавашният шеф на НСБОП генерал Румен Миланов отбелязва с прибързано задоволство тези събития:
– Силовите групировки ВИС и СИК се размиват до такава степен, че почти не съществуват.
Всъщност групировките са налице. Босовете им легализират бизнеса си, стават финансови благодетели на футболни клубове.
Маймуняка също създава законна схема на печалбите си. Официално той е съдружник на Георги Илиев във „ВАИ Петролиум“ АД. Фирмата му „Ирида-71″ ЕООД развива търговска и складова дейност. А дружеството му „Металтест“ ООД е създадено за внос-износ на метали и скрап.
Същевременно бившият рекетьор спонсорира отбора на столичния квартал „Дружба“, вкарва го в Б-група. После пренася целия тим воглаве с треньорите в Пазарджик. Става президент на футболния клуб „Хебър“. Отборът изпада от елита, но той използва после неговия лиценз, за да участва с тима „Беласица“ във висшата футболна лига.
– Всички, които го познавахме, останахме като гръмнати, като го взривиха – съчувства един от неговите футболисти. – Нямаме представа кой стои зад това чудовищно престъпление. Митко беше коректен човек. Кажеше ли нещо – изпълняваше го. Само хубави неща видяхме от него…
Според опечалените близки покойникът печелел приживе от взети на концесия плажове в Поморие, Созопол и Слънчев бряг, както и от заведенията около тях. Той споделял напоследък, че му трябват големи суми, за да инвестира още в морския бизнес.
– Може и да е потърсил лесни пари в търговията с дрога, допуска оперативен работник от НСБОП. Но в преписката, която той води за Маймуняка, има само сигнали за купени митничари на ГКПП Кулата и за изнудване на куфарни търговци и шофьори на тирове.
Негов патент са скандалите в елитните кръчми в Пиринско – отбелязва от друга гледна точка полицейски сержант. Той разказва как Мамуняка изстрелял 30 куршума в механа „Стражите“ в Банско – за респект на управителката, която загасила лампите в 3 часа сутринта.
В АРЕСТА Маймуняка е влизал само веднъж. Задържан е в Седмо РПУ в София на 21 ноември 2000 година – четири часа след като пред столичната къпалия „Мария-Луиза“ е взривен мерцедесът на вицепрезидента на „ВАИ-Холдинг“ Николай Цветин. Обвиняват го, че заедно със сикаджията Дмитрий Минев-Руснака е пребил софиянец до ресторант „Макдоналдс“ в
„Младост“. Пострадалият се оплакал, че двамата му се нахвърлили, набеждавайки го, че е откраднал някакво си „Ауди“.
И Димата Руснака е прибран под стража. Но доказателства за побоя не са намерени и арестантите са освободени.
Като го разпитват между другото и за взривения мерцедес на Цветин, Димитър Димитров сътрудничи усърдно на следствието. Той сочи като заподозрени лидери на СИК, естествено.
Георги Илиев и Николай Цветин са застигнати в чужбина от новината за взривяването на Маймуняка. Те се връщат спешно в родината, но само за изтърпят за два часа студа и мъглата пред църквата в Централните софийски гробища. Там свещеници дълго опяват мъртвеца и се молят за опрощение на греховете му.