От книгата на Анна Заркова „Големите убийства“
Четири куршума за бившия зам.-министър на образованието
„МОЛЯ ТЕ, ангажирай опитни частни детективи да разкрият кой уби Ламбо, аз съм невинен.“ Това пише шефът на застрахователната компания „БГ план“ Пламен Миронов на бележка, която праща от килията на брат си.
В продължение на 11 месеца – от октомври 1995-а до август 1996 година Миронов и съдружникът му Константин Георгиев са задържани под стража по обвинение за разстрела на бившия заместник-министър на образованието Ламбо Кючуков.
Миронов е имал достатъчно основание да се съмнява в компетентността на официалното следствие. Двата шумни и безрезултатни ареста – неговият и на Георгиев, показват не друго, а това, че в България никой не е застрахован от недоказано обвинение в убийство.
В крайна сметка магистратите остават в неведение за насилствената смърт на 37-годишния доцент по философия. Главната прокуратура прекратява обвинението срещу Миронов и Георгиев, въпреки протестите на вдовицата на убития.
Делото е върнато на Националната следствена служба, откъдето уверяват, че търсят истинските убийци на Кючуков, докато делото брадясва и потъва в архива.
ТРУПЪТ НА ПРЕПОДАВАТЕЛЯ ВЪВ ФИЛОСОФСКИЯ ФАКУЛТЕТ на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ е открит случайно на 7 юли 1995 година на сметище в местността Бялата вода на Витоша.
Философът е убит с четири куршума в главата. Неизвестният стрелец издебва жертвата си в гръб, прицелва се от около половин метър и натиска спусъка. Първият куршум пронизва тила и излиза през окото. Преди Кючуков да падне, убиецът стреля още три пъти в дясното му слепоочие.
Екзекуцията е извършена с пистолет „Збройовка“, модел 1950, който е намерен при огледа на местопроизшествието.
Експертизата показва, че ударникът на оръжието не съответства на оригиналния – той или е саморъчно изработен, или е допълнително подложен на механична обработка.
Освен пистолета на местопрестъплението са открити и други веществени доказателства – две гилзи, чадър и мъжка носна кърпа. При огледа са забелязани следи от автомобилни гуми с различен грайфер, но от тях криминалистите – нарочно или без да искат, пропускат да снемат отливка.
Кървавото деяние е дело на професионален килър, единодушни са криминалистите.
Човек, който пише стихове, не може да отнеме така хладнокръвно човешки живот – заявява близък до следствието като има предвид обвиняемия Пламен Миронов.
Мотивът за разстрела остава неизяснен.
Следата, която води към шефовете на „БГ план“, се оказва илюзорна тъкмо защото липсва причина, по която Миронов да убие заместник-министъра.
Доцент Кючуков е бил връзката между застрахователната компания „БГ план“ и Министерството на образованието. Той е работил по сключването на договор между министерството и компанията, от който застрахователите са щели да спечелят милиони – казва адвокатът на Миронов Трендафил Данаилов.
Клиентът ми няма интерес да убие Кючуков – заключава защитникът. Факт е, че договорът пропада след убийството.
Моето вътрешното убеждение е друго, и то е документирано в заключението по делото – заявява шефът на отдел „Убийства“ в националното следствие Богдан Карайотов, след като Миронов и Георгиев напускат килията. – А то е, че двамата освободени са извършили убийството. Те нямат алиби. Срещу тях има доста косвени улики.
Моето вътрешно убеждение пък е точно обратното – контрира защитникът на обвиняемите Трендафил Данаилов. – Но докато моето убеждение се основава на факти, това на г-н Карайотов се опира на предположения.
Трите основни версии на следствието действително се градят повече на догадки, отколкото на безспорно установени събития.
Първата версия е свързана с ангажимента на Кючуков да изготви проект за договори за застраховка „Живот“ и „Злополука“ на ученици и учители между „БГ план“ и образователното министерство. Това става през мандата на министър Илчо Димитров.
Втората версия визира пак бизнес отношения. Според свидетели доцентът приживе прави аматьорски опити да посредничи при търговски сделки. Той предлага на свой познат да участва с валутни средства в сделка за Сърбия с ориз, олио и захар, без да уточнява фирмата, от чието име действа. Събира пари от познати и за бизнес операция с югославската фирма „Металпрогрес“. С тази бизнес операция е ангажирано дружеството „Екко“ на Пламен Миронов и брат му Николай. То сключва договор със сърбина Драгиша Стоянович за износ на полимери от „Нефтохим“. Миронов търси заем от 200 000 германски марки за търговията с нефтопродуктите. Ламбо Кючуков се заема да намери част от парите. Самият той дава на Миронов 34 000 марки от личните си спестявания и други 59 000 марки, взети от приятели с 5 процента месечна лихва.
Пламен Миронов отрича да е длъжник на Кючуков. Напротив – той му бил дал 47 000 марки, за да си купи ново жилище. Доцентът по теория на познанието е дължал пари на застрахователя, а не обратното, настояват защитниците на обвиняемия. Те много пъти подчертават, че смъртта на Кючуков е във вреда, а не в интерес на Миронов. Обвинителите на Миронов не
мислят така, но и не разполагат с документи за доказателство.
Трета версия свързва смъртта на Кючуков с намерението му да купи по-голямо семейно жилище. Той набелязва апартамент в стара жилищна кооперация на столичната улица „Цар Борис I“. Собственичката не живее в него, а в къща на Витоша. Шефът на „БГ план“ Миронов като приятел се наема да посредничи. Няколко пъти уговаря срещи с продавачката. Кючуков се среща с племенника й в офиса на „БГ план“. По-късно в хода на разследването е установено, че жената нямала намерение да продава жилището си, нито пък живеела в „Бояна“, както племенникът й уверявал.
Тъй или инак на 17 октомври, няколко месеца след убийството, шефът на „БГ план“ е призован в следствието за втори разпит. Той влиза в сградата като свидетел, но вътре става обвиняем и го заключват в ареста. Два дни по-късно зад решетките е прибран и съдружникът му Константин Георгиев. Обвинението срещу него е същото – за предумишлено убийство по член 116 от Наказателния кодекс.
Девет месеца по-късно националното следствие приключва разследването с мнение за съд на двамата застрахователни шефове. Прокуратурата обаче прекратява наказателното производство срещу тях поради „липса на доказателства за извършено престъпление“.
Няма категорично установена причинно-следствена връзка между действията на обвиняемите и убийството, гласи становището на прокурорите. Ето откъс от него: „Пламен Миронов не е притежавал пистолет „Збройовка“, при претърсването на офиса му е намерен само армейски револвер „Гасер“, модел от 1878 година. Не е установен по категоричен начин от следствието и користният мотив за престъплението. Подготвяният договор между „БГ план“ и образователното министерство към датата на убийството не е бил факт. Като консултанти при проекта са участвали освен доцентът и други лица. При разследването не са събрани доказателства, уточняващи мъгливите финансови отношения между Миронов и Кючуков. Остава само предположение, че Кючуков е тръгнал към Витоша, за да се срещне с мистериозната продавачка на жилище. Следствието само допуска, че най-вероятните му придружители са били Миронов и Георгиев. Данните по делото обаче не водят до категорични заключения, че двамата застрахователи действително са придружавали доцента и са го умъртвили“.
ОБВИНЯЕМИТЕ МИРОНОВ И ГЕОРГИЕВ нямат алиби за времето от 13 до 15 часа в деня на кръвопролитието – подчертава Богдан Карайотов, който е убеден, че са виновни.
Според съдебномедицинската експертиза доцентът е застрелян в 15 часа и 30 минути на 7 юли. Към 12 и половина на същия ден Кючуков е посетил офиса на „БГ план“ на улица „Цар Асен“, носейки на Миронов и брат му документи за регистрация на фирма „Пакт“. За 15 часа просветният шеф имал уговорена среща със съдружника на фирмата Григорий Вазов, на която не се явил. Според показанията на Миронов и Георгиев двамата към 13 часа и 30 минути закарали Кючуков до университета и се уговорили да се видят отново към 16 часа.
Няма очевидци на онова, което са правили шефовете на „БГ план“ в часовете на убийството. Техните собствени обяснения са лишени от доказателствена стойност. Факт е обаче, че още единайсет от разпитаните в следствието познати на Кючуков също не могат да докажат, че са били другаде, а не зад него на Витоша в мига, когато куршумите са пронизали тила му.
Пламен Миронов:
ПРОЕКТИРАХМЕ С КЮЧУКОВ ЗАСТРАХОВКИ ЗА УЧЕНИЦИТЕ
– Бизнес отношенията ни с Кючуков, който беше зам. -министър на просветата, се градяха на идеята да застраховаме част от учениците, и то тези, които са на издръжка на просветното министерство. Министерството трябваше да даде парите за застраховката. Като начало „БГ план“ трябваше да получи 10 милиона стари лева. Това щяха да бъдат пари от субсидии, а не от бюджета.
Втората част на нашия проект предвиждаше изграждане на взаимозастрахователно дружество на българските учители, но до нея не се стигна. Целта беше 75 на сто от събраните пари да се върнат отново в Министерството на просветата за ремонт и поддръжка на училищата.
Това с апартамента, който Кючуков бил искал да купи, според следствието е една доста объркана работа. Тя даде повод на следствието да предполага, че съм съпричастен към убийството, но реално нищо не се е случило.
Декември 1995 г. София
ГОДИНИ СЛЕД РАЗСТРЕЛА на Кючуков близките му изглеждат примирени с факта, че убийците му са останали неизвестни.
Коментарът им се свежда до философското:
– У нас лошите ги наказва единствено Господ.