От книгата на Анна Заркова „Големите убийства“
Стефан Мирославов е пръв в списъка на убитите „борци“
МНОГОКРАТНИЯТ РЕПУБЛИКАНСКИ ШАМПИОН по класическа борба Стефан Мирославов-Крушата е изпратен от грандиозна процесия по последния му път до гробищата в родното му село Кирчево. Три куршума го покосяват от засада край Ловеч на 4 септември 1993 година. Пищното му погребение е първото от множеството последвали внушителни траурни манифестации на „борческия“ елит.
Картата с борците се вади винаги когато баровците по върховете започнат да ги стягат копринените шорти – казва след кончината на Стефан Мирославов друг прочут борец – Атанас Комшев. Самият той през ноември 1994 година е отнесен в ковчег. Странна катастрофа отнема живота му.
В репортажите си за стрелбата по Крушата криминалните репортери правят първи опити да нарисуват образа на килъра
неизвестния професионален наемен убиец.
Повечето журналисти си представят килъра като въоръжен със снайпер суперстрелец. Но следственият експеримент с участието на една от най-големите български майсторки на пушката – генералът от МВР Нонка Матова, показва, че по Крушата може да е гърмял и стрелец от средна класа.
Една от версиите е, че борецът е убит от жена – заради намерената на мястото на засадата опаковка от бонбони.
Според Нонка Матова не е имало нужда оръжието, отнело живота на жертвата, да бъде непременно с оптически мерник. Видимостта около местопрестъплението е такава, че и средна ръка стрелец може да улучи от 70-80 метра колата, след като я е следял 300 метра на прав участък. Убиецът, естествено, е знаел по условие от коя страна седи шофьорът.
Взетият на прицел „Мерцедес“ кабрио на Крушата се движи с над 100 километра в час със запалени фарове, когато го пресрещат куршумите. Това става преди ляв завой между два ската. Нароченият за убиване се е движил по обичаен, известен на мнозина маршрут. Стрелецът го е държал на прицел няколко секунди. Избрал е добро място за пусия – невисок скат, обрасъл с храсти, които служат за прикритие. Три гилзи калибър 7,62 и следи от полегнал престъпник са намерени по-късно там. Като свидетелство за своя неперфекционизъм стрелецът е изпуснал и опаковката от бонбони.
В 20 часа и 10 минути жители на близкото село Казачево чуват изстрелите, докато гледат по телевизията емисията „По света и у нас“.
Един от куршумите оставя следи по огледалото за обратно виждане, други два пробиват предното автостъкло на 15 и 20 сантиметра от основата. Според съдебната експертиза Крушата издъхва от огнестрелна рана отляво на шията, която е прекъснала сънната артерия и е довела до фатална загуба на кръв, плиснала като от фонтан.
Криминалисти съзират двойна осигуровка в плана на убиеца: дори без да улучат смъртоносно жертвата, куршумите е трябвало да предизвикат катастрофа. При високата скорост шофьорът няма шанс да оцелее, при положение че мерцедесът се забие в издигнатата в тоя участък бетонна укрепителна стена. Автомобилът е открит по сигнал на случайни минувачи точно така: забит между ската и стената, смачкан до неузнаваемост. Пристигналата оперативно-следствена група се мъчи най-малко 3 часа да извади от него трупа. Вдигнат с кран, мерцедесът е откаран в районното управление.
Започнаха веднага издирвателни мероприятия – спомня си тогавашният шеф на ловешкото Районно полицейско управление Марин Черкезов.
Шест месеца след първия оглед разследването е спряно поради изтичане на законния му срок. През 1994 година то отново е възобновено, но пак е спряно – след нови експертизи и разпити на свидетели.
Убиецът остава неизвестен.
Разкритието по делото е само едно – че мерцедесът на Крушата е краден от Щутгарт.
– Убиецът на Стефан Мирославов е Сергей Михайлович Тускоич – руснак, бивш снайперист от спецчастите в Афганистан. Той стрелял с карабина с оптически мерник, модел от 1991 година и се движел из страната с „Форд Ескорт“ – това съобщава пред журналисти българин, скрит зад инициалите Т. Б., като отбелязва, че е „заинтересован от задържането на афганеца“.
Анонимният информатор се явява лично в редакцията на „Труд“, а после праща съобщението си по факс и до Централната служба за борба с организираната престъпност (ЦСБОП). Полицаите и близките на Крушата се усмихват невярващо. После загадъчният Т. Б. се оказва 19-годишен, сътрудник на Обществената комисия по деформациите към местното Дружество за защита правата на човека в Плевен.
СТЕФАН МИРОСЛАВОВ е роден на 8 април 1965 година в Кирчево, Угърчинско. Борбата в родното му село традиционно е на почит. Всяка година на селския събор на 2 август се организират народни борби, в които са участвали и знаменитите шампиони Александър Томов и Петър Киров.
Братът на Стефан вече учи в спортното училище в Ловеч, когато родителите записват там и малкия си син. Той незабавно изявява таланта си на състезател, класира се първи в страната на шампионат за пионери. Приет в интерната „Олимпийски надежди“, продължава да печели републикански титли. След като завършва училището, тренира в отбора на ЦСКА, произвеждат го в чин лейтенант. Става два пъти младежки шампион на България, втори на европейското първенство в Дания, пак втори на световното в Колорадо Спрингс.
Шумно сбиване между пияни младежи в хотел „Ловеч“ прекъсва спортната му кариера. През декември 1988 година е разжалван, военен съд го осъжда на 2 години лишаване от свобода. Осем месеца лежи в трудово-поправителното общежитие в Казичене. На 19 януари 1990 година дочаква помилване от тогавашния президент Петър Младенов.
Републикански шампион за 1992 година – тази е последната от спортните му титли.
Всеотдаен с приятелите си, но с лошо пиянство – така определят Крушата хората, които го познават приживе. От алкохола става раздразнителен, громи ресторанти и дискотеки, но плащал трикратно щетите след махмурлука.
Преди да падне под куршумите, Крушата е следствен за две сбивания само за един ден в Ловеч. В деня на погребението му се получава призовка – да се яви на разпит за скандалите и побоите в заведенията „Бръшляна“ и „Покрит мост“.
– Бизнес делата на Стефан бяха чисти, а не криминални, кълне се брат му Иван.
Братята започват дребна търговия със състудента на Иван Гриша Ганчев. Присъдата на Стефан прекъсва деловите им отношения. Излизайки от съдружието, Гриша основава собствена фирма.
За известно време Стефан си вади хляба в известния мотел „Божур“ на пътя София – Калотина. Това е свърталище на проститутки и рекетьори. По-късно регистрира със снаха си Мая „Стема“ ООД, а с бореца Страхил Димчев друга фирма – „Олимпик“.
Петричкият бизнесмен Иван Кочев-Чомбе също става негов съдружник. Двамата наемат склад в „Илиянци“.
Преди да срещне смъртта, бившият борец печели легално от алъш-вериш с електроуреди, захар, алкохол и цигари.
Иван Кочев-Чомбе не се появява на погребението на авера си. Това се тълкува от някои като косвено признание, че има пръст в смъртта му.
По-късно е обявено, че баба Ванга предупредила Чомбе да не изпраща Крушата до гроба му, за да не го последва там, а да иде на четиридесетия ден и да запали свещ. Петричкият бизнесмен постъпва според съвета на пророчицата, а по-сетне, неизвестно по чий съвет, се заселва извън България.
СЛЕД СМЪРТТА на Крушата футболният отбор и клубът по борба в Кирчево са кръстени на неговото име. Купа „Стефан Мирославов“ се връчва всяка година на селския сбор след турнира за млади борци от цяла България. Организатор и спонсор е Иван Мирославов, братът на убития.
През първите години след кръвопролитието приятели на Стефан не оставят без бутилка бира „Астика“ и свежи цветя мраморната плоча на лобното му място. Мемориалът е разбиван два-три пъти от вандали, но семейството го възстановява веднага.
КРИМИНАЛИСТИ ТЪРСЯТ В РАЗЛИЧНИ ПОСОКИ мотиви за убийството на Крушата.
Според първата им версия това убийство слага началото на войната между наши и руски гангстери, подвизаващи се в България.
Борците светили маслото на руски мафиот и получили бяла роза като символ на предстояща вендета – разказва Вачо Радулов, криминален репортер. „Скъпо ще им струва грешката, до 10 глави щели да паднат за отмъщение“, пророкува неговият вестник „Дума“ на 10 септември 1993 година.
Тази версия се опира на разстрела на латвиеца Валерий Силаруб в дискотека „Златна ябълка“ в Слънчев бряг в разгара на лятото. За Силаруб се твърди, че е един от големите босове на руската мафия. Полицаи информират, че Крушата е между единайсет заподозрени за престъплението, но по-късно уточняват, че той има алиби.
Според втора версия екзекуцията на Стефан Мирославов е плод на междуособици в борческата бригада, която той ръководи. Говори се, че в деня на смъртта си борецът трябвало да пътува за София с авера си Алчо, но той отказал да тръгне с него в последния момент.
Аз съм следващият! – казва Алчо след погребението на Стефан. Ченгета допускат, че с тази прочула се по-късно фраза той цели да бъде изключен от кръга на заподозрените.
Според трета версия Стефан Мирославов плаща с живота си затова, че бригадата му се е набъркала в наркотрафика.
Според четвърта версия лейтенантът от ЦСКА, разжалван за сбиване, е бил информатор на полицията до последния си час. Автокрадци му видели сметката, защото „пропял“ срещу тях.
Пета версия, разработена от вестник „Стандарт“, гласи, че Крушата е използван като момче за всичко от спецслужбите. При това у него се озовали документи, уличаващи висшите етажи на разградената Държавна сигурност в търговия с наркотици.
Убийството му е дело на мафиотска групировка в МВР – заявява подполковник Богдан Кръстев, бившият шеф на РДВР Ловеч. Според него Крушата бил водач на „нинджите“ – бивши спортисти, които били под наблюдението на МВР.
Почти всяка негова крачка в региона, а и извън него, беше под оперативен контрол със специфични негласни полицейски средства – обяснява регионалният полицейски ексшеф. Изводът от тия думи е ясен: Службите най-малкото са знаели за атентата.
Според шеста версия един офицер – баща на изнасилено от Стефан Мирославов момиче, е организирал разстрела на насилника. Той праща наемник – бивше ченге. Още четири изнасилвания били дело на Крушата, пишат някои вестници. Тази информация не е потвърдена от МВР.
Според седма версия куршумите осуетяват влизането на бившия спортист в петролния бизнес. Водачът на провинциална борческа бригада е отстрелян от мафията, разпределяща огромните печалби от нелегалната търговия с нефтопродукти за поставената тогава под ембарго Югославия.
…След гибелта на Стефан Мирославов призракът му ще тръгне да отмъщава, кръв до колене ще се гази, предсказва баба Ванга.
Дали Крушата е ставал от гроба, още не се знае. Кръвта обаче потича…