От книгата на Анна Заркова „Големите убийства“
Нарушителят на югоембаргото застрелян погрешка от бодигард
БОСЪТ НА ЕДНА ОТ ГАНГСТЕРСКИТЕ ГРУПИРОВКИ, контролираща навремето си нелегалния трафик на ембаргово гориво през западната ни граница, е застрелян погрешка от собствения му бодигард на 1 февруари 1995 година в кюстендилското село Горановци. След гибелта му Емил Кирилов-Крокодила остава в криминалната история на България като контрабандист номер едно по международния път през граничния контролно-пропускателен пункт (ГКПП) в Олтоманци. А също и като автор на крилатата фраза: „У нас няма мафиоти, има бизнесмени!“
Ето какво заявява Крокодила пред вестник „Труд“ година преди смъртта му:
Няма мафиоти в България, има бизнесмени. Всеки бизнесмен, който що-годе се е замогнал, го обвиняват в незаконна дейност. Аз например на никого нищо лошо не съм направил. А някои полицаи и журналисти направиха кариера от шума около мене. Халал да им е. Независимо от всичко, когато слизам на гарата, влизам в ресторанта, излизам на площада, аз съм Кроки! Създал съм го това име по някакъв начин, а другите какво са?
Не нарочен, а заблуден куршум отнема живота на мафиота, който се гордее с прякора си на земноводно.
Големият му син Иван Емилов, известен като Малкия Крокодил, продължава през 90-те години на миналия век сенчестите дела на баща си, като оглавява канал за износ на емигранти през македонската граница.
Дойде време за първото бойно кръщение на Крокодилчето – коментира кюстендилски полицай през октомври 1996 година, когато арестуват двайсетгодишния Иван за грабеж от кюрди бегълци. Ударен веднъж-дваж от органите на реда, Малкия Крокодил кротва след 2000 година, зарязва бабаитлъка и отваря магазин за зеленчуци.
БИВШИЯТ БОДИГАРД на Крокодила Асен Асенов натиска, без да иска, спусъка срещу работодателя си. Той е издирван по-късно от полицията и заради грабежа, за който е обвиняем Иван Емилов-Малкия Крокодил.
Асен, Иван и бившият затворник Кирил Грозданов-Гръздата връзват за дървета в гората незаконно пребиваващи у нас кюрди, пребиват ги и ги ограбват.
Чужденците изтърпяват това злодеяние на 22 октомври 1996 година, след като аверите на Малкия Крокодил разби- рат, че са измамени от посредник и няма да получат нито марка за нелегалното им прекарване през българската граница.
По това време Крокодила е вече погребан, а убиецът му Асен Асенов се радва на топли чувства от страна на вдовица- та и сираците. Той е неразделен с Малкия Крокодил в редица престъпни деяния. Освен това кумува на сестра му, която се омъжва малко след гибелта на баща им.
Асен Асенов е умъртвил шефа си по непредпазливост, гласи заключението на кюстендилското следствие. Главната прокуратура връща делото за доразследване. Повторното заключение на следователите е малко по-друго: „Убийство с известен умисъл.“
Съдебният процес се точи две години.
Къщата на убития контрабандист е обрана след смъртта му.
Крадците проникват в дома на улица „Цар Симеон“ в Кюстендил година и половина след погребението на стопанина му. Вратата е разбита в отсъствието на вдовицата Мая Кирилова. Отмъкнати са персоналният компютър на Крокодила и телевизор „Самсунг“.
УБИЙСТВОТО В СЕЛО ГОРАНОВЦИ е подробно описано в обвинителия акт.
Привечер на 31 януари 1995 година в ресторант „Кроки“ на улица „Толбухин“ 2 се събира шумна младежка компания: дъщерята на Крокодила Антоанета – тогава студентка по право в Благоевградския университет, телохранителят на боса Асен Асенов, неговата приятелка Ивона Николова, бодигардовете Валери Гергинов и Драгомир Пенков. Групата получава задача да закара в Сръбско бензин и да го продаде. Самоделният бензиновоз „Ауди“ е зареден с 270 литра.
Действието се развива по време на ембаргото, наложено с резолюция на Съвета за сигурност на Организацията на обе- динените нации (ООН) над федеративната република Юго- славия. Забраната за внос на гориво в западната ни съседка се счита за първоизточник на престъпността и корупцията в демократична България.
Югоембаргото е заради войните, които избухват в Босна и Херцеговина, а после и в Косово при разпадането на федерацията. То е отменяно на два пъти – първоначално по силата на Дейтънското споразумение на 21 ноември 1995 година, а окончателно – след Кумановското споразумение на 10 юни 1999 година.
Бензиновозът „Ауди“ и джипът „Сузуки Витара“ на Крокодила пристигат на бариерата на Олтоманци посред нощ – в последния час на януари 1995 година. Рутинната операция по нарушаване на ембаргото щяла да мине гладко, ако в близката кръчма не била отседнала конкурентна група от контрабандисти: собственикът на заведението Александър Илиев-Санде Брадата, Любомир Илиев-Ломски и Васил Велинов-Хитлера.
Между конкурентите избухва скандал, последван от сбиване.
Скандалът е заради бензиностанция край Горановци, открита няколко дни по-рано от Ломски в съдружие с подполковник от запаса на МВР. Крокодила бил поискал от съдружниците 5000 марки рекет.
Пет хилядарки, инак обектът няма да заработи“ – рекъл. Ядосани, че ги изнудват, Ломски и компания нападат хората на Кроки веднага щом ги забелязват. В мелето бодигардът Асен Асенов е ударен с тръба по тила. Драгомир и Мартин, приятелят на Антоанета, също отнасят юмруци. Валери побягва към близката митница. След минути митничарите викат полиция. Тя въдворява ред, но само временно.
Асен и Драгомир потеглят към Кюстендил, за да извикат на помощ Крокодила. Той е в дома си по това време и спи, но се разсънва, когато вижда Асен, който кърви. Жената на Кроки превързва ранения.
Минути по-късно тримата потеглят с „Фолксваген Голф“ към полесражението. Часът е един през нощта. На ГКПП Олтоманци Крокодила изслушва жалбите на битите си сподвижници. С люти закани за „видовден“ те потеглят обратно за Кюстендил.
Автоколоната се води от джипа на Крокодила. Зад волана е самият той. На предната седалка седи Асен, на задната – Валери. Фолксвагенът ги следва, шофиран от Мартин, в него се вози приятелката на Асен – Ивона. Последен кара аудито Драгомир.
Веднага след сбиването Ломски, Брадата и Хитлера се скриват в новата бензиностанция. Минава време, те решават, че е опасно да нощуват там, затова потеглят към ГКПП Олтоманци. Пътуват с жигула, шофира Брадата. Фаталната им среща с трите коли на Крокодила става към 2 часа на един завой в Горановци.
Брадата присветва предизвикателно с фаровете, в отговор Крокодила натиска спирачки. Следващите го коли се удрят леко една в друга при внезапното спиране. Жигулата спира зад аудито косо на пътя, в лентата за насрещно движение. Крокодила слиза от джипа, но преди това дава 7,65-милиметровия си „Валтер“ на бодигарда Асен. Предупреждава го да внимава, защото пищовът е зареден. Валери се въоръжава с крик от колата.
Тримата от жигулата също се изсипват на пътя.
Крокодила приближава към противниците с туристически нож в дясната ръка и с калъфа му – в лявата. На около метър след него върви приведен, прикривайки се, Асен. Престрелката избухва, когато двамата минават покрай джипа и фолксвагена.
Пръв стреля Хитлера с 9-милиметров автомат „Хеклер и Кох“. Паникьосан, с треперещи ръце гръмва и Асен. Вместо противника обаче куршумът му улучва Крокодила в лявата ръка.
Изтегляйки се назад покрай десния заден калник на джипа Асен Асенов стреля втори път. Този път проклетото олово пронизва главата на Крокодила над слепоочието. Качвайки се в джипа след този изстрел, Асен натиска трети път спусъка. Изстрелът този път отива нахалост.
След стрелбата той побягва към село Драговищица. Спася- ва кожата си от куршумите, няма представа, че е убил Крокодила. Като се поокопитва, се сеща, че е зарязал приятелката си Ивона във фолксвагена. Когато се връща, Брадата, Хитлера и Ломски вече са изчезнали безследно.
До фолксвагена лежи човек – вика Ивона, виждайки Асен.
Минава вече два и половина часа, когато двамата разпознават в поваления мъж Крокодила. Без да знаят, че вдигат мъртвец, те се заемат го да довлекат до предната седалка. Трудно е, трупът тежи над сто килограма. Преди да успеят, отзад спира кола.
Изплашени, Асен и Ивона пускат безжизненото тяло и дават газ към Драговищица. Крокодила остава да лежи пред една необитаема къща на пътя.
От случайно минаващата кола го забелязват, една пътничка вика полиция от единствения в Горановци телефон.
През това време Асен и Ивона слизат от колата и побягват през овощните градини. Между дърветата бодигардът укрива пистолета и пълнителя.
Ломски и Брадата са задържани на 1 февруари по обвинение за разстрела. Хитлера бърза да се укрие и е обявен за издирване.
Скоро Ломски и Брадата са пуснати срещу гаранция от по 20 000 стари лева. Малко време е нужно на криминалистите да разберат, че двамата не са убийците. Аутопсията доказва категорично, че Крокодила е убит със 7,65-милиметров куршум от
„Валтер“. Следва разкритието, че убиецът е Асен Асенов.
В средата на март 1995 година 22-годишният бодигард е задържан. Той е родом от кюстендилското село Дворище, става ясно от обвинителния акт. Живее в Кюстендил на квартира. По професия е готвач, по призвание безработен. Има стара условна присъда за кражба. Заради убийството на Крокодила лежи 3 месеца в предварителен арест, после го пускат под 20 000 стари лева гаранция. Докато е зад решетките, приятелката му Ивона е бременна. Двамата сключват брак, ражда им се син.
ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА – такава е присъдата, която състав на Окръжния съд в Кюстендил, ръководен от Красимир Бамбов, произнася срещу Асенов на 10 юли 1998 година. Магистратите приемат, че бодигардът е гръмнал работодателя си по непредпазливост. Като зачитат и тримесечния срок на предварителното задържане, съдиите постановяват обвиняемият да остане в затвора само половин година. Както и да плати 1 милион и 7 хиляди стари лева на вдовицата Мая Кирилова и на сирачето Борис Кирилов – третото дете на Крокодила от втория му брак. По-големите му деца – Иван и Антоанета остават без обезщетение.
То кокошка сгазят, пък остават в затвора за повече от година. А за Крокодила само 5 месеца – коментира кюстендилец.
Според мълвата някой е платил на Асен Асенов, за да поеме вината за убийството, като му е гарантирал, че няма много да лежи.
Тази хипотеза се подкрепя от факта, че до ден днешен не е намерено оръжието на покушението. Асен и Ивона заявяват пред следователя, че са го хвърлили в един напоителен канал насред овошките край Драговищица, докато бягали през къра към Кюстендил.
Тая овощна градина сме я преровили основно поне три пъти, нищо не се намери – споделя кюстендилски полицай пред Кирил Фалин, дългогодишен кореспондент на „Труд“.
Асенов излежава кротко присъдата си и се изнася в чужбина. Остава да живее някъде в Словения може би.
ПРЕДИ ДА СЕ ЗАЕМЕ С КОНТРАБАНДА Крокодила работи като тракторист. В трудовата му книжка е отбелязана само една държавна работа – в машинно-тракторната станция (МТС) в село Шишковци. Трудолюбив и съобразителен, Крокодила се издига до бригадир.
След 10 ноември 1098 година се отдава на частен бизнес като регистрира фирма „Мерлин“. Преди да умре само на 39 години, стопанисва седем обекта в Кюстендил – сергии, видеотека и ресторант. Над 30 души получават от него заплатите си.
Въпреки всичко Крокодила печели най-много от ембарговия трафик на бензин. За разлика от играчите на едро, които отдалеко командват влакови композиции, тирове и шлепове по Дунава, той е фактор на местно равнище. Близо 10 негови коли, натоварени с бензин, прекосяват ежедневно ничията земя между нашия и сръбския граничен пункт. По това време литър от горивото се харчи в Сърбия до 2 и половина германски марки.
Тогавашен шеф на РДВР – Кюстендил, си спомня:
Хората на Кроки крадяха от крадците. Босът им беше сред най-богатите хора в България. Много нелеп беше краят му…
На 2 февруари 1995 година Емил Кирилов-Крокодила е изпратен с почести до последния му дом в кюстендилските гробища.
Момчета с черни очила пренасят на ръце ковчега му през целия град.
Някой от тия, що го носят, го е убил – пророчески заявява старица, излязла да погледа траурната процесия.
Съдът потвърждава думите й след повече от три години.