От книгата на Анна Заркова „Големите убийства“
Един куршум поваля Картофения бос пред магазин за диаманти
ОКОЛО 15,30 ЧАСА – 16,30 българско време, паркирах таксито си на стоянката на площад „Дам“, точно пред бижутерията „Амстердам даймънд сентър“. След няколко минути до колата приближиха мъж и жена. Направи ми впечатление, че и двамата бяха много добре облечени. Тя беше хубава. Наведе се до предната дясна врата и ме попита на английски мога ли да ги закарам на „Лайдсе плейн“ – това е най-скъпият район на Амстердам. Кимнах. Жената заобиколи автомобила, за да се качи от задната лява врата, точно зад мен. А мъжът тръгна да влиза от задната дясна врата. Но не успя дори да я отвори. Тъкмо си сложи ръката на дръжката и в този момент… чух изстрел. Жената изписка. Обърнах се. Беше окървавена около лявото око. Веднага скочих да й помогна. Мъжът беше мъртъв. Не съм видял как е паднал. Всичко стана за броени секунди.
Разказът е на таксиджията Ахмед – основния свидетел на разстрела на българина Константин Димитров-Самоковеца в Холандия.
Денят е 6 декември 2003 година. Тогава Косьо, който на 33 години притежава завидно богатство, се намира на входа на най-големия в света магазин за диаманти. Не успява да напазарува. Спират го с един куршум.
Парчето олово пронизва тила му и засяда в главата на приятелката му – манекенката Цеци Красимирова.
Минути по-рано двамата излизат усмихнати от входа на суперлуксозния грандхотел „Краснополски“. Делят ги няколко крачки от знаменития Кралски дворец. Наемат таксито без суетене и не забелязват доближилия се с бързи крачки наемен убиец. Той вади пистолет, опира го почти в тила на Константин и стреля от упор. Само веднъж. Човекът, тръгнал от портиер в хотел на Боровец и стигнал до собствена бизнес империя с наследство от милиони долари, пада мъртъв на земята.0
Неведнъж се случват убийства в Амстердам. Даже и посред бял ден. Но в събота, и то в центъра на столицата, никога не е било нещо подобно – с тия думи започва централната новинарска емисия в най-гледаната холандска телевизия през първия ден на уикенда.
Трупът на Самоковеца, покрит с одеяло… Линейка, която откарва Цеци Красимирова в болница. Това са кадрите, които приковават погледите на зрителите към екраните.
Убийството е с цел грабеж – това е първата от полицейските версии. Ченгетата в чуждата страна не изключват обаче кръвопролитието да е епизод от гангстерска война в България.
Убиецът е заловен само час след злодеянието. Той побягва от местопрестъплението, но е догонен след преследване от колоездач, който се оказва цивилен полицай под прикритие. По време на гонката беглецът успява да хвърли пистолета си в градски канал. Оръжието е намерено и извадено от водолази.
Година по-късно задържаният 37-годишен холандец Ервин Врекер – треньор по фитнес и охранител на дискотеки – е осъден на 15 години затвор.
ПРИСЪДАТА Е ПРОИЗНЕСЕНА в 3-минутно съдебно заседание на 9 юни 2004 година в Амстердам. Мотивите за екзекуцията не стават известни в хода на процеса, който започва на 27 май.
Защитата на подсъдимия пледира, че той е невинен.
Дълго време Врекер отказва да даде показания. Накрая обявява в съдебната зала:
Не аз, а друг човек уби Константин Димитров. Бяхме заедно, пазарувахме, след което се изгубихме. Малко след това чух изстрели и видях на паважа да лежи човек. Моят човек пак се появи, подаде ми пакет и ми каза да бягам.
В пакета бил пистолетът.
Съдът не приема тези обяснения и обявява Врекер за виновен, позовавайки се на показания на трима свидетели. Един от тях видял само стрелбата, а другите двама забелязали и мъжа, който побягнал от мястото на кръвопролитието. Обяснения дава и действащият под прикритие офицер от холандските служби за борба с наркотрафика. Той имал задача да следи тайно Самоковеца в Амстердам и хванал убиеца му по стечение на обстоятелствата.
Един косъм крепи делото за разстрела на Константин Димитров, пише българската преса. Косъмът принадлежи на Самоковеца и е открит при експертизата на пистолета, хвърлен във водоема от бягащия холандец. По дрехите и ръцете на Врекер няма барутни частици, които да докажат, че той е стрелял. Очевидци, разпитани на процеса, разпознават в негова снимка беглеца, но не и „човека с шапката“, който натиснал спусъка.
Обвинявайки Врекер, прокурорът споменава за българска следа в убийството. Според него холандецът имал съучастник по прякор Ланг. Такова име било изписано на мобилния телефон на обвиняемия. Двамата живели заедно преди разстрела на Димитров. Ланг бил българин – Васил Качиков с прякор Дългия, който на холандски се превежда Lang.
Прокурорът обявява, че убиецът е свързан и с друг българин – Йосиф Йосифов-Йоско от Сливен. Според него Врекер е бил поне 6 пъти при Йоско в България през 2002-ра и 2003 година. Гостувал и на сватбата му. Двамата са разговаряли 14 пъти по телефона от 1 до 4 декември 2003 година.
Качиков и Йосифов впоследствие са арестувани. Съдебната им сага в България е безкрайна.
КОСЬО САМОКОВЕЦА Е УБИТ заради лична вражда. Това е основната версия, по която работи холандската полиция. Или поне така съобщава Би Би Си. Извършителят Ервин Врекер е известен в криминалните среди като бодигард на наркобарони. Според негови познати, цитирани от холандските медии, той прави впечатление с огромното си мускулесто тяло, покрито с татуировки. Живее до деня на ареста с тайландската си приятелка, собственичка на два ресторанта и апартамент в Амстердам. Роден е във Фалкмар – малко градче в Северна Холандия, но от години пребивава в Амстердам. Според полицията много пъти е наеман от престъпни групи да събира неизплатени задължения от тъмен бизнес. Самият той търгува самосиндикално с кокаин и екстази. Видял е може би в лицето на българския бандит конкурент, пишат холандските вестници.
Българската и холандската версия за убийството не съвпадат – коментира главният секретар на МВР генерал Бойко Борисов. Според него екзекуцията е извършена по поръчка на стратези в международния наркотрафик.
Но от кого точно, защо? Криминалисти признават, че „още няма потвърдени на сто процента хипотези“.
Трудно е да се стигне до човека, издал смъртната присъда на Косьо – смята негов съратник от криминалитета. – Косьо имаше всестранни интереси. Отвсякъде може да е пратен куршумът. И от България, и от чужбина…
ДАЛИ СЕ СТРАХУВАМ за живота си? Труден въпрос. Животът е борба. Не бягам никога – казва приживе Самоковеца.
Той се усмихва по селски хитро, когато го питат има ли истина в разпространяваните за него легенди и митове – някои зловещи, други смешни като вицове.
Какъв е Косьо Самоковеца, разсъждава много пъти пресата- добре облечен бизнесмен, картофен бос или контрабандист номер едно?
В последните две-три години от живота му, неговото име не слиза от страниците на вестниците. От всичко написано три неща са безспорни: той е милионер, недосегаем е от полицията и е редовен заподозрян при всяка престрелка. Самият Косьо повтаря полуиронично:
Във всички убийства ми е замесено името. Във всички контрабанди.
Не крие, че е почнал от пиколо в хотел „Рила“ на Боровец, за да стане собственик на осем фирми в България и на две в Англия. Има две къщи, голям хотел в Боровец, съпруга, приятелка, луксозни коли и дузина гардове, които сменя непрекъснато.
Възпитаник е на спортното училище в Самоков. В детските и младежките си години тренира активно борба и лека атлетика. Още докато учи, работи като портиер в бар „Роса“ в Боровец. Тогава още никой не подозира, че дребничкият средношколец е бъдещият голям бос.
МВР го обявява за знакова фигура в подземния свят. Но съдебното му досие е чисто, а полицейските преписки около името му започват шумно и завършват тихо.
За пръв път е обявен за издирване за участие във въоръжено нападение на частна кланица в село Драгушиново на 30 януари 1995 година. После го търсят във връзка със стрелба в бар „Бели Искър“ – на 11 юни същата година, при която са ранени офицер от МВР, сервитьорка и посетител.
И за двата случая Косьо има алиби. Доказателства за вината му не са събрани. Но от тия събития тръгва славата му на командир на въоръжена бригада от ВИС.
През 1996 година е съден заедно с осемнайсет други мъже за грабеж и побой на Любомир Илиев-Ломски. Делото се води в Кюстендилския окръжен съд. Стига се до присъда от 7 години затвор, но по-кьсно тя е отменена, а Самоковеца – оправдан.
Разни групи и групички ме разработват вече пета година, признава Димитров три месеца преди да умре. И коментира: Полицията ми създава фалшив имидж.
В доклад на МВР се казва, че той е основна фигура в контрабандата и поддържа връзки с магистрати. В пространни интервюта Самоковеца обяснява, че има легален бизнес, свързан с консултантски услуги и търговия. Консултирал бил ВИС, а после „МобилТел“ във връзка с отварянето на офиси из страната…
Усмивки предизвикват и обясненията му, че се занимава с производство на картофи и пшеница. Той реагира спокойно: Да произвеждаш картофи не е смешно. То си е бизнес. Аз съм търговец. Допреди три години внасях обувки и кинкалерия.
Проверяван е десетки пъти от почти всички служби. С контрабандна стока не е хванат.
Според полицаи в последните години той само осигурява чрез свои връзки контрабандни канали. Получава комисиони за тази работа, без да става със собствени сделки мишена за властите.
В митницата няма данни за нарушения на Самоковеца и негови фирми – обявява половин година преди гибелта му шефът на митниците Асен Асенов.
И приятели, и врагове признават, че Косьо има невероятна способност да създава близки контакти с влиятелни особи.
Той назначаваше и повишаваше митничари – казва бившият шеф на пресслужбата на Жан Виденов Красимир Райдовски. С него Косьо споделял, че „е работил най-спокойно при правителството на Костов“. Казвал му: „Добре, че съм коректен и лоялен човек, защото ако си отворя устата, СДС много ще пати…“
302 066 ЛЕВА Е ЧИСТАТА ПЕЧАЛБА, декларирана за 2001 година от Константин Димитров. През януари 2002 година фирмата му ЕТ „Косьо 99 – Константин Димитров“ внася в териториалната данъчна дирекция в Самоков 113 151,88 лева и получава 5% отстъпка. Според любопитния документ, разпространяван от Косьо, като търговец на картофи, пшеница и бизнес консултант той получава 25 000 лева нетна месечна заплата.
Самоковеца е собственик на дялове в общо осем фирми. От тях освен споменатото ЕТ действащи до смъртта му са „Борогруп травел Лондон“ ЕООД, „Перун“ ООД и „Данс-2″ ООД.
Имуществата и доходите на Димитров много пъти са обект на проверка по Глава трета от Закона за собствеността на гражданите. Резултатите се бавят, чакат се и след смъртта му.
ТВЪРДИ СЕ, че смъртта е заварила Самоковеца с налични близо 130 милиона долара. Авоарите му са по сметки на банки в Солун, източногерманския град Уда, Амстердам и Лондон.
Неговият проблем е в узаконяването на печалбите. По някакъв начин успява да изпере парите за луксозния хотел „Константин палас“ в Боровец. По документи семейство Димитрови притежава и три апартамента в центъра на София, и един в квартал „Витоша“, в съседство с дома на наркотрафиканта Поли Пантев. Комшия им е и Иван Тодоров-Доктора: както в Боровец, където и двамата имат вили, така и в Лондон. Съпругата на Косьо, Ангелинка, е собственичка на два бутика в столицата на Великобритания. Тя има и фирма за внос на алуминиева дограма от Турция.
Косьо създаде най-добрата организация за стокова и акцизна контрабанда в България.
Това признание за него е от бившия шеф на НСБОП Кирил Радев. Приживе той е обект на седем разработки от страна на антимафиотите. Едната се отнася до връзките му със служители на МВР.
Доста хора работят за Косьо. Един от активните е Николай Методиев, наричан още Ники Пилето. Той отговаря за вноса на китайски стоки и пилешки бутчета през Кулата и Ново село. Посредници към истинските вносители са Тони Виетнамеца и Кольо Македонеца. Други активисти по китайския альш-вериш са Ники Китаеца и Ирина Дебелата. За нелегалния внос на свинско и говеждо през Кулата и Калотина отговаря люлинският апаш Стефан Киров. Нерегламентираният внос на горива през Кулата обезпечава Цветан Василев-Хафти. Контрабандата на цигари през пристанищата Варна и Бургас е поверена на Дидо Дънката. За координацията на бизнеса и събирането на комисионите отговаря Петър Илиев-Пешо Кучето. Последният е убит на 16 април 2004 година в София.
Тартор на ударната бригада на Самоковеца, която усмирява непокорните търговци с пердах, е пернишкият автокрадец Рашо. Той командирова там, където босът му посочи, около четиридесет яки момчета от Перник и Радомир.
Наркотърговията е отделно звено в бизнес структурата на Самоковеца. Смята се, че го е наследил от Поли Пантев след неговото убийство на остров Аруба.
Косьо контролира каналите за българска синтетична дрога за Ориента и тези за хероин от Афганистан за Западна Европа през Варна, Бургас и Капитан Андреево. В търговията с опиати на негово пряко подчинение са „лейтенантите“ Антон Милтенов-Клюна и Димитър Вучев-Демби.
Димитър Вучев е с Косьо в Холандия в дните преди екзекуцията.
Целта на пътуването ни – обяснява той – беше да купим лалета. Косьо искаше да започне бизнес с цветя… Бог да го прости, не доживя.
МАЛКО ПРЕДИ ДА ГО ЛИКВИДИРАТ, Косьо на два пъти „помирисва“ решетките.
Готвехме му арест по обвинение за митническо нарушение заради недекларирани на границата 153 000 евро – съобщава след погребението му зам.-главният прокурор Христо Манчев.
Става дума за пари, изнесени нелегално през летището в София и обявени в Германия. Там с въпросната сума Самоковеца си купил автомобил.
Разбрахме, че има такова деяние, след като Самоковеца беше някъде навън – обяснява Христо Манчев. – Създадохме организация, щом той се прибере в България, да си изпълним задълженията. Но изтече информацията в един вестник и той не се прибра. Видяхме после какво стана – умря. Аз питам: Кой го предупреди този Самоковец, че тук го очакват проблеми със закона?Кой?!
Който и да е, той подава новината на един репортер от столичен ежедневник и тя излиза с едри букви на първа страница: „Чакат Самоковеца да го арестуват!“
Два месеца по-рано той е прибран за няколко часа за разпит в Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР). Разпитват го за скандал в супермодерната дискотека „Ескейп“, където се сбиват две групи гардове – тези на Самоковеца и Клюна с други на Красимир Маргина и Димата Руснака. На следващия ден след мелето е взривена близката до СИК модна агенция „Визаж“. Като поръчители на атентата са заподозрени Самоковеца и Клюна. Обаче те отговарят на всички въпроси в стил „Ни чул, ни видял“.
Някои криминалисти още смятат, че куршумът, пратен за Косьо в Холандия, представлява следваща серия на екшъна от „Ескейп“.
Друга версия свързва разстрела на Самоковеца с волята на заловения у нас сръбски бандит Сретен Йосич. Един от шефовете на отдел „Убийства“ допуска, че именно Йосич – наричан Йоца Амстердама в Сърбия и Йотша в Холандия, може да е поръчал смъртта на площад „Дам“ от затвора.
Йосич е арестуван в центъра на София на 20 юни 2002 година. Търсен е по-рано по цял свят, понеже през 1993 година бяга от холандски затвор. Два месеца след залавянето му у нас е екстрадиран в Холандия и затворен в град Вюхт – в най-строго охранявания зандан в Страната на лалетата. Съдебните заседания по делото му се водят в Ротердам. Случайно или не, на
31 май 2003 година – само дни след първото от тях – гръмва бомба край кавалкадата от коли на Самоковеца по пътя му към Боровец. Тогава в пресата се появява догадка, че Косьо може и да е помогнал на ченгетата в акцията им срещу световноизвестния трафикант.
В БЪЛГАРИЯ КАТО ПОДБУДИТЕЛ и съучастник в убийството на Самоковеца е обвинен Йосиф Йосифов-Йоско от Сливен. 36-годишният мъж е задържан на 26 януари 2004 година в един ресторант в родния му град. По време на акцията са арестувани брат му и още четирима души, уличени за трафик на жени и търговия с дрога.
Холандската полиция засича осъдения за разстрела Ервин Врекер, Йосиф Йосифов, Васил Качиков-Дългия и палестинеца Михтар Мур заедно в къща в Амстердам само няколко дни преди кръвопролитието на площад „Дам“. Ключовете от същата къща са намерени след атентата в БМВ-то на Врекер, паркирано край местопрестъплението. Адресът попада в полезрението на органите на реда по сигнал на съседи, че там става шумен скандал между чужденци. Вероятната причина за свадата е, че палестинецът – наркотрафикант, работещ за групата на Йоско, бил изигран с 30 килограма хероин.
За Дългия е безспорно установено, че бил на 6 декември на няколко метра от мястото, където е улучен от куршум Самоковеца. Минути след покушението той и стрелецът Врекер се срещат в близко кафене. Оттам Дългия звъни до България вероятно, за да се отчете за сполучилия атентат. Ден по-рано Йоско се прибира от Холандия в отечеството. Това е нещо, което той изтъква като алиби впоследствие.
Холандската полиция издава на 9 декември 2003 година заповед за арест на Йосиф Йосифов. Новината за нея стига до България по времето, когато той е прибран в килия за друго нещо. В документ, изпратен от Амстердам до София, се сочи, че нашенецът е взел 172 000 евро от холандец, като му обещал да му продаде 15 килограма хероин.
Софийският градски съд намира, че няма достатъчно доказателства той да е извършил това престъпление. Магистратите решават също така: това, че Йоско е имал близки контакти с убиеца на Самоковеца и че е разговарял с него в деня на разстрела, не го прави непременно съучастник в кръвопролитието.
Занимават ме с глупости! – отсича Йоско в съдебната палата, където е воден под стража. – Искам да ме пуснат да се лекувам от дискова херния.
Освободен е под гаранция от 10 000 лева.
Толкова струват пет метра от оградата на една от неговите къщи – коментира в характерния си стил генерал Бойко Борисов.
Семейството на сливенчанина притежава автопарк за над 500 000 евро, съобщава полицията. Фамилията ползва брониран „Мерцедес“ 500 S, още два мерцедеса S и Е класа, джип „Мерцедес“ 500 AMG и „Мини купър“, който е на разположение на младата госпожа Йосифова.
Проверката на имотното състояние на мъжа й показва, че е собственик на огромна къща в столичния квартал „Бояна“ и лъскав апартамент на булевард „Симеоновско шосе“. В България той няма легален бизнес, който да му донесе съответните доходи. Част от скъпите имоти се водят по документи на членове на семейството му. Така например на името на родителите му, които държат малък хранителен магазин, се води внушителна къща в Сливен. Тя – според участници в полицейските обиски там — била цялата в черен мрамор и златни обкови по парапетите. Шест питбула и леопард стряскали нежеланите посетители в нея.
Братята Йоско и Пламен са родом от сливенския квартал „Клуцохор“. Завършили са местния техникум по машиностроене, но преди 10-11 години подхванали по-печеливш бизнес – с български проститутки в Холандия, Белгия и Германия.
– Оттам са парите им, и от дрогата – казва техен съкварталец, но добавя: – Не е здравословно да се знае много за тях. Изключително злобни са.
Самоковеца е убит, защото не е допуснал Йоско до сделките си с хероин за Англия. Това твърди холандският журналист Паул Фугс, който следи процеса срещу Ервин Врекер. Предполага се, че Косьо е участвал в снабдяването на наркокартел в Англия с хероин, а Йосифов е разбрал и е поискал да се намеси. Сънародникът му обаче не му позволил и променил канала за доставките. Така си спечелил фатална ненавист. Паул Фугс не уточнява каква точно е ролята на Качиков в последвалия атентат. С това не са наясно и компетентните органи в България.
Васил Качиков-Дългия е прибран в ареста, но по друго обвинение – за убийството на сливенски сводник на име Тодор Минов.
На сливенчани им звучи невероятно, че техни съграждани са замесени в убийство чак в Холандия.
Йорданка Тодорова, майката на Тодор Минов, за чието убийство Дългия е заподозрян, изобщо не се съмнява, че това е така.
Това са опасни хора, те убиха сина ми на 21 февруари 2004 година – разказва тя. – Пред къщата ни на тоя ден спряла червена кола. В нея бил Дългия и други двама. Тошко станал и тръгнал с тях. И повече не се прибра. Към един часа на другия ден ми казаха, че бил убит. Всичко се е случило заради две проститутки. Те успели да избягат. На Тошко било възложено да ги издири. Той не могъл и ония се ядосали. Помислили, че Тошко нещо ги лъже. С колата го откарали в Балкана, наръгали го с нож и го изхвърлили. Такива са способни на всичко… Надявам се да има все някога възмездие за тях.“
КУШУМЪТ ЗА КОСЬО заседна в главата ми – разказва пред „Труд“ Цеци Красимирова, приятелката на Самоковеца. Със сложна операция германски лекари изваждат от черепа й парчето олово.
От него – казва манекенката – сякаш мозъкът ми се просветли. Разбрах, че човек не бива да бърза, като живее. А също и като прави пари.
ВДОВИЦАТА на Самоковеца – Ангелина, наследява материалните му активи. Тя е бременна от него в деня на смъртта му и не след дълго ражда син. Малкият носи името на баща си. Прилича поразително на него, само че получава перфектно европейско възпитание и образование. Живее в центъра на Лондон с майка си. Двамата притежават още един апартамент и магазини в английската столица, две къщи в „Бояна“ и в Самоков, разкошен дом в София, близо до НДК, десетки декари обработваема земя в България.
Ангелинка успява да продаде хотела „Константин палас“, една сбъдната мечта на покойния, в курорта Боровец, преди Комисията за отнемането на престъпните богатства да сложи върху него ръка. Междувременно вдовицата отговаря пред съда за участие в пране на пари и контрабанда, но благодарение на отличните си адвокати е оправдана.