От книгата на Анна Заркова „Големите убийства“
Два месеца преди да го застрелят, става шампион
МАЛКО ПРЕДИ ДА ГО РАЗСТРЕЛЯТ, Пламен Михайлов-Кимбата сбъдва мечтата си – става шампион по кану каяк.
На републиканско първенство през август 1995 година четворката кану на ЦСКА печели първо място в драматична гонка и на почетната стълбица край Панчарево Пламен получава своя първи и последен златен медал. В шампионското кану той гребе рамо до рамо с Петър Божилов и националите Мартин Маринов и Румен Николов.
След победата Пламен и Петър пращат факс до Нова Зеландия, за да участват в световното първенство по кану-каяк за ветерани, а Мартин и Румен продължават подготовката за международно състезание в Атланта.
Само два месеца по-късно обаче Пламен Михайлов е застрелян пред входа на дома му в столичния квартал „Дружба“.
31-годишният спортист, бивш командос от Специализирания отряд за борба с тероризма, е убит със 7,65-милиметров пистолет в 21,15 часа на 24 октомври 1995 година на влизане във вход 8 на блок номер 20. Един куршум в гърдите и един в тила го повалят, преди да успее да се изкачи до апартамент 133 на третия етаж, където живее със съпругата си Ирена, 7-годишния си син Едислав и 5-годишната си дъщеря Пламена.
След подполковник Марин Чанев и главен сержант Георги Георгиев-Индианеца, които загиват при престрелка в квартал
„Белите брези“, Пламен Михайлов-Кимбата е третият антитерорист, застигнат от куршуми по време на прехода. Според експерти за стрелбата срещу Кимбата е използван полицейски пистолет АП. Службата „Контрол над общоопасните средства“ (КОС) на МВР раздава този вид оръжие под наем на бизнесмени и всякакви други граждани. Този факт разколебава версията, че видът на пистолета, с който е извършено убийството, подсказва за стрелец полицай.
Пистолет „Макаров“ се подава от джоба на мъртвеца, установява оперативно-следствената група при огледа. Преди да издъхне с куршум в гърдите, Пламен е направил може би безуспешен опит за самозащита. По ирония на съдбата той получава разрешително за пищов в деня преди смъртта си.
Кимбата е доубит с втори изстрел от упор под лявото ухо, вероятно когато се е обърнал с гръб към екзекутора си. Следователите откриват един и същ престъпен почерк в неговото убийство и това на автоджамбазина Иван Кудев.
Кудев и Кимбата са загинали от една ръка – това е първата от хипотезите, проверявани при разследването. Но делото е спряно след изтичане на 6-месечния законен срок и прекратено по-късно по давност. Извършителят на престъплението не е разкрит. Прокурорите приемат, че в хода на разследването причините за екзекуцията остават неясни. Предположението, че Пламен Михайлов е жертва на войната за територии в застрахователния бизнес, не е потвърдено.
– Гибелта на Пламен не е резултат от противоборство между застрахователи – заявява отговорен служител на застрахователната компания „Аполо-Болкан“, в която Кимбата е акционер. – Вероятно става дума за лично отмъщение или стари вражди, за които не разполагаме с информация“.
Ако се появят нови данни за убийството, делото може да бъде възобновено, коментират от държавното обвинение, но само за утеха на опечалените.
ЩО ЗА ЧОВЕК Е КИМБАТА? Роден е в София през 1964 година. Баща му е строителен работник, а майка му – служителка на летище София. Когато го погребват, и двамата родители са пенсионери. Убитият има и сестра, но от съображения за сигурност името и професията й не се съобщават.
Съпругата на Пламен Ирена е инструкторка по аеробика в „Грета спорт“. В деня на покушението двамата празнуват 8-годишнина от сватбата си.
Начално образование Михайлов завършва в бившия СССР, където няколко години работят родителите му. Диплома за основно образование получава в София, после учи в школата за висше спортно майсторство „Васил Левски“. Тренира гребане в „Левски-Спартак“ заедно с Иво Карамански. Дълги години двамата са близки приятели.
До 1989 година Пламен работи като шофьор.
– Миеше с водоноска улиците на „Дружба“ и тогава кварталът ни беше най-чистият в София – казва негова съседка.
През 1991-ва и 1992 година Кимбата служи в спецподелението за Борба с масовите безредици (БМБ) към СДВР. В смутните времена на прохождащата демокрация участва в спецгрупа за бързо действие по мотели и магистрали. Години по-късно излиза полицейски доклад, според който той и другите от групата давали възможност на магистрални бандити да избягват арестите, като изоставят плячката си и се оттеглят.
От 1992-ра до 1993 година Пламен е на служба в специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ) във Враня. Напуска оттам по свое желание. Негов колега казва, че не бил съгласен да „изпълнява политически поръчки“, затова. Но бивш шеф на поделението отбелязва, че по време на акции Кимбата създавал проблеми „с непредвидимите си и екстремни действия.“
След като напуска МВР, бившият командос опитва късмета си в търговията. Отваря нонстоп заведение в „Дружба“. После, като изтъкнат член на Съюза на бившите барети, влиза в застрахователния и охранителния бизнес. До деня, в който го проследява неизвестният килър, той е акционер в „Аполо-Болкан“, съдружник в „Аполо-секюрити“ и служител в охранителна фирма „Атлас“.
Майката Станка Михайлова:
СИНЪТ НА ПЛАМЕН ВСЕ ПИТА: КОЙ УБИ БАЩА МИ?
– Госпожо Михайлова, мина доста време от гибелта на сина ви. Научихте ли нещо повече – кой и защо му отне живота?
– Нищо не можахме да научим, нищо. Те следователите вдигнаха ръце, та ние ли… Синът на Пламен порасна вече, стана втори клас и все пита: Кой уби баща ми? Сигурно същото ще пита и дъщеричката му, но още е малка – в предучилищна възраст…
– Паднахте в несвяст на погребението на Пламен. Как сте със здравето сега?
– Боледуваме, дъще, боледуваме. От мъка боледуваме всичките. А моето сърце не издържа, аз съм вече на легло. Тежи ми мъката, не се издържа. Вдигнахме паметник на гроба на Пламен – за годишнината от погребението му. Но не ми олекна от това, по-тежко ми стана – все едно на душата ми е легнал камък.
– Приятелите на покойния навестяват ли ви?
– Живея с мъката си, само с нея… По-рано живеех истински – с дъщеря си, със сина си, със снахата, с внучетата. Хубаво семейство бяхме. Сега вече нищо не е същото. Идват приятелите на Пламен, не ме изоставят. Но никой и нищо не може да го замени… Купихме наскоро на сина на Пламен плюшеното лъвче Кимба. Сега детето не се разделя с тая играчка. Но може ли тя да запълни празнотата в душата му?
Ноември 1996 г.
София