От книгата на Анна Заркова „Големите убийства“
Групата на Сумиста убивала за пари
Лов на убийци блокира няколко града призори на 23 август 2010 година. Около двайсет човека са изловени по бели гащи и пижами в шумно рекламирана полицейска операция, наречена „Килърите“. Сред задържаните под стража е шефът на федерацията по сумо Петър Стоянов-Сумиста, който е и нещатен сътрудник към парламентарната комисия по образованието, спорта и младежта.
Първите съобщения за арестите гласят, че Килърите са отговорни за разстрела на президента на футболен клуб „Рилски спортист“ Юри Галев. Той е ликвидиран с автомат „Калашников“ на 20 юни 2010 година. Куршумите го застигат на път от Боровец за родното му село Бели Искър. Няколко дни по-рано на 11 май, неговият съсед Стоян Стоянов също е убит с „Калашников“. Криминалистите споменават търговията с дървесина и един терен край язовир „Искър“ като възможни мотиви за кръвопролитията.
Има доказателства за съпричастност на задържаните към различни убийства. За пръв път се залавят всички елементи на организирана престъпна група. Задържани са всички нива поръчители, посредници, изпълнители – обявява вътрешният министър Цветан Цветанов. Той добавя, че част от арестуваните ще станат свидетели и ще бъдат веднага освободени.
По онова време цяла поредица от показни разстрели чака разкрития.
На 5 януари 2010 година в София е убит скандалният радиоводещ Боби Цанков. Той е разследван по-рано за измами с пари за реклама. И твърди, преди да загине, че притежава оперативно интересна информация за Маргините.
На 18 май 2009 година шефът на „Софийска баница“ Александър Занев е застрелян в главата.
На 7 април 2008 година до хотел „Плиска“ в София пада убит Георги Стоев – момче за всичко от средните етажи на престъпния свят, който пише романи за криминалните босове, смесвайки художествената измислица със слухове и истини.
На 11 юли 2007 година в София един куршум в главата причинява мозъчна смърт на бизнесмена Манол Велев, съпруг на бившата министърка на спорта Весела Лечева.
На 25 август 2005 година в Слънчев бряг неизвестен стрелец ликвидира боса на ВИС Георги Илиев.
След арестите на Килърите пресата приписва на тях всички тези кръвопролития. От полицията нито потвърждават, нито отричат. И така до момента, в който е внесен в съда обвинителният акт срещу Килърите. От него се разбира, че тяхно дело са други три убийства.
КОЙ Е ПЕШО СУМИСТА?
Наричат го и Вожда. На 34 години той е най-титулуваният български сумист при аматьорите. На професионално ниво този спорт се практикува само в Япония.
Спортната слава на Петър Стоянов-Сумиста се опира на 12 европейски титли и 3 сребърни медала от световни първенства. Номер едно на планетата той не е ставал, но е 16 пъти шампион на България. Първенец е на професионалната лига Big Boi, носител е на Световната купа от Полша 2009, на Интерконтиненталната купа, на Купата на титаните и на много други отличия от големи турнири.
Състезава се в тежка категория над 115 килограма. Дълги години е капитан на националния отбор, а от октомври 2009-а президент на българската федерация по сумо.
Като сътрудник на парламентарната комисия за младежта и спорта Петър Стоянов присъства на всички заседания и по мнение на депутати е много полезен при изготвянето на спортния закон. Предложен е от партия „Атака“ да сътрудничи на законодателите. Работи извънщатно в Народното събрание, без да получава заплата.
През 2005 година името му за пръв път се появява в криминалните хроники – замесено е в опит да се поиска откуп за крадена кола на треньорка по спортна стрелба. Сумиста и още трима спортисти са задържани, но делото срещу тях е прекратено по липса на достатъчно доказателства.
Досието на Петър Стоянов е чисто. Той имаше две дела, едното за участие в група за рекет с крадени коли, а другото за пистолет, открит в колата му. И двете са прекратени, без да се стига до съд – казва адвокатът му Николай Беров. Но съдът праща Сумиста за постоянно в ареста.
Зад решетките, изглежда, здравето му се разклаща, той пие по 8 диазепама на ден, за да гони пристъпите на параноя и клаустрофобия. Съдебномедицински експертизи показват, че има повишено артериално налягане и страда от хипертонични кризи.
145-килограмовият мъж без съмнение се мъчи в тясната килия на шуменския следствен арест, където го заключват на 21 септември 2010 година. Заедно с него там са изолирани почти всички от бандата „Килърите“. В отделни изолатори са настанени бизнесменът Георги Вълев, шофьорът му Петър Атмаджов, който е бивш полицай, Васил Костов-Кеца, Янко Попов-Туцо, хижарят Райчо Стойнев.
В крайна сметка срещу тях са повдигнати обвинения за Убийствата на търновския адвокат Петър Лупов и бизнесмените Румен Рачев и Борислав Георгиев. Според прокуратурата първите две мокри поръчки са изпълнени от Владимир Филев и Георги Георгиев, но и двамата са в неизвестност. Не е чудно да са заставени да замлъкнат завинаги.
Почти веднага, след като е вкаран в шуменския арест, Сумиста вдига кръвно, надзирателите викат по спешност лекари в килията му. Хипертонична криза го поваля и в залата на съда по време на заседанието, в което се решава дали да бъде пуснат на свобода под гаранция.
Тормози го остра форма на клаустрофобия, развита в тясната килия – обяснява защитникът му.
Лекарите потвърждават, че Сумиста счупил две фаланги на пръстите си в пристъп на паника. Изпитвал панически страх от затворени и малки помещения, както и от препълнени зали и самолети. Диагнозите му се допълват от захарна болест.
Лечението му изисква специална терапия, антидепресанти и релаксиращи техники – заявява съдебен лекар пред съда.
Но съдиите са непреклонни: Ще се лекува под стража!
ЕТО КАК Е РАЗКАЗАНА историята на „Килърите“ в обвинителния акт, подписан от окръжната прокурорка на Шумен Ася Петрова.
Обвиняемият Петър Стоянов живеел в София, където е роден. В значителен период от време той участвал в спортната дисциплина сумо като състезател, треньор и мениджър. Имал многобройни контакти с различни лица от престъпни групировки, сред които Милчо Бонев-Бай Миле и Сретен Йосич. Познавал се и с обвиняемия Янко Попов-Туцо.
В периода от 2000-а до 2004 година Петър Стоянов и Янко Попов били приближени до Бай Миле, един от основателите на силовата групировка СИК. По същото време обвиняемият Васил Костов бил охранител на Бай Миле.
В началото на 2006-а, две години след убийството на Бай Миле, Петър Стоянов, Янко Попов и Васил Костов решили да реализират схема за „Мокри поръчки“ – убийства, палежи, взри- вове и побои с користна цел. Инициатор бил Петър Стоянов.
В изпълнение на замисъла той организирал среща с Попов и Костов, на която им предложил, а те приели, да привлекат към групата и други хора, които да изпълняват пряко мокрите поръчки.
Петър Стоянов, който по това време бил председател на федерацията по сумо, привлякъл за съучастници двама състезатели по сумо – Драгомир Генов от Самоков и Георги Недев от Бургас. И двамата се нуждаели от бързи пари и приели работата.
Васил Костов също осигурил двама изпълнители на мръсни поръчки – Владимир Филев и Георги Георгиев от Червен бряг.
Познавал ги от години, тъй като самият той живеел близо до Червен бряг, в село Чомаковци.
В престъпното сдружение влезли още двама, с неустановена самоличност по делото.
Организираната престъпна група функционирала в София, Велико Търново, Пловдив, Шумен, Самоков, Луковит и хижа „Вада“ в Боровец. В нея имало ясно и точно разпределение на ролите. Организатор и ръководител бил Петър Стоянов, който определял отговорностите на другите, контролирал изпълнението на възложените злодеяния, получавал платените за тях пари и ги разпределял между членовете на престъпното сдружение. Той приемал лично повечето поръчки за убийства, палежи, побои и взривове. Групата се ангажирала и с поръчки, приети от Янко Попов-Туцо, но само по изключение.
Янко Попов отговарял за осигуряването на групата с оръжие, боеприпаси, фалшиви документи за самоличност и временни квартири. С непосредствената организация на платените убийства се занимавал Васил Костов. Той решавал на кого да възложи физическото ликвидиране на жертвите, в зависимост от техния характер, социален статут и охрана. Решенията си винаги съгласувал с Петър Стоянов. Понякога лично участвал в проследяването на жертвата, в проучването на навиците и маршрутите й. Освен това сам избирал подходящото място за нападението. Във всички случаи придружавал изпълнителите на поръчката в решителния момент, следял какво правят и участвал в изтеглянето им от местопрестъплението.
Приетите от Петър Стоянов поръчки за палежи, взривове и телесни увреждания се възлагали лично от него на Драгомир Генов и Георги Недев. Стоянов им посочвал адреса на нарочения за убиване, автомобила му или търговския обект, който трябва да бъде запален. При поръчка на побой предавал на изпълнителя и снимка на човека, който трябвало да бъде нападнат и пребит. След това плащал за свършеното – от 500 до 1000 лева.
В повечето случаи побойниците и подпалвачите се придвижвали с „Опел Астра“ номер СА 68-28 АМ на „ПС-Търговия и дистрибуция“ ООД. Фирмата била на съпругата на Петър Стоянов – Емилия Попова.
N1 „КИЛЪРИТЕ“ СА ИЗВЪРШИЛИ ТРИ УБИЙСТВА като две от тях – на адвоката Петър Лупов и на бизнесмена Румен Рачев са свързани с парите на Тракия банк, сочи прокурорката Ася Петрова в обвинителния акт. Ето как тя излага фактите.
Свидетелят Георги Стойчев бил един от учредителите и акционерите на Тракия банк. Банката била със седалище в Пловдив и с 23 клона из цялата страна. Стойчев бил председател на Надзорния съвет. Други основни акционери и членове на Надзорния съвет били Георги Трифонов от Пловдив и Таньо Вълев от Чирпан. Таньо Вълев бил брат на обвиняемия Георги Вълев.
Капиталът на банката бил 50 милиона неденоминирани лева. Акциите били разпределени между 130 физически лица.
Впоследствие капиталът бил на два пъти увеличен чрез издава- не на нова емисия акции – до 1 милиард и 200 милиона неденоминирани лева, а после – до 2 милиарда и 200 милиона, и бил разпределен на обикновени поименни акции с право на глас.
В края на 1997 година бизнесменът Емил Кюлев поканил на среща основните акционери Георги Стойчев и Георги Трифонов и изявил желание да купи банката. Предложението му било обсъдено и прието от надзорния съвет. После на общо събрание на банката било взето окончателно конкретно реше- ние: тя да бъде продадена на група фирми, свързани с Емил Кюлев – „Контракт Холдинг къмпани“, Кооперация „Хотово“, „Евро кеа консулт“, фондация „Български спорт“, „Амазония“ и А.И.Г.
В периода между двете решения на общото събрание за увеличение на капитала на банката започнали преговори между част от акционерите, представлявани от Георги Стойчев, съпругата му Мария Стойчева, Аделина Трифонова и Тодор Йоцев и шестима представители на фирмите на Кюлев.
На 6 януари 1998 година бил сключен договор. С него хората на Кюлев се задължили да продадат недвижимите имоти на банката на трети лица, а парите от продажбата – 200 милиона неденоминирани лева да дадат на акционерите. Договорът предвиждал и цесия на вземането на Тракия банк в размер на 1 милион. В него имало изрична кауза, че той е неразделна част от договорите за покупка на акциите на банката и влиза в сила след извършване на джирото, с което купувачите придобиват 50% от акциите.
На 7 януари 1998 година бил сключен договор за продажба на акции между Мария Стойчева и „Евро кея консулт“ за над 145 милиона недоминирани лева с предмет 202 763 поименни акции с право на глас. Съгласно договореното Стойчева джиросала акциите в полза на дружеството купувач. Само че за извършеното прехвърляне на собствеността върху акциите не било дадено разрешение от Българската народна банка (БНБ).
Подобен договор бил сключен между Георги Стойчев и кооперация „Хотово“, както и между Аделина Трифонова (съпруга на Георги Трифонов) и „Български спорт“. И тези прехвърляния на акции не били разрешени от БНБ.
В крайна сметка БНБ не разрешила на Тракия банк капиталът й да бъде увеличен чрез апортни вноски така, както решили акционерите на 17 декември 1996 година. Това дало основа- ние на фирмите купувачи да се възползват от сключения анекс с продавачите, съгласно който, в случай, че БНБ не разреши увеличение на капитала, те трябва да си получат обратно парите, които са платили за новоиздадените акции.
В крайна сметка по разпореждане на Емил Кюлев сумите, получени по сметките на Мария Стойчева, били изтеглени.
Същевременно „Хотово“, „Български спорт“ и „Евро кеа консулт“ останали собственици на всички прехвърлени им акции,
тъй като сделките не били анулирани. Мария Стойчева сезирала пловдивската окръжна прокуратура, че Емил Кюлев неправомерно е изтеглил суми от банковата сметка, но преписката приключила с отказ да се образува дело.
Така свързаните с Емил Кюлев фирми – купувачи на Тракия банк, не изпълнили изцяло договорните си задължения към продавачите по трите сделки. Но седалището на банката се преместило от Пловдив в София, а Тракия банк била прекръстена на Росексимбанк и по-късно на ДЗИ банк.
През есента на 2006 година, след убийството на Емил Кюлев, част от бившите акционери на Тракия банк – Таньо Вълев, Георги Вълев, Георги Стойчев и Георги Трифонов решили да реализират по съдебен път правата си, произтичащи от участието им в Тракия банк, преименувана в ДЗИ банк. Георги Вълев поел инициативата за това. Той поискал от Георги Стойчев да бъде упълномощен от над 50% от акционерите на Тракия банк, за да води преговори с вдовицата на Кюлев – Весела. Тя притежавала след смъртта на мъжа си основния дял от капитала на ДЗИ банк.
Георги Вълев настоявал да се бърза, тъй като предстояла продажба на акциите на ДЗИ банк на гръцката Юробанк. Желанието му било изпълнено. При упълномощаването му присъствали наетите от него адвокати – Петър Лупов от Търново и Пламен Луков от Варна. Те решили да поискат от съда да признае, че представляваните от Георги Вълев акционери все още са собственици на 54% от капитала на банката, понеже сделките за продажбата й са нищожни. Направили съответните постъпки по реда на закона. В отговор на тяхната молба Районният съд в Горна Оряховица допуснал обезпечение на бъдещи искове за 27 милиона лева. От ДЗИ банк обжалвали. Адвокатите Лупов и Луков депозирали втора молба – да се обезпечи бъдещ иск за 57 милиона лева чрез запор на всички банкови сметки с титуляри ДЗИ Банк, „Ривиера“ АД , Българска фондова борса и други фирми на убития Кюлев. После завели общо 14 дела за обезпечение на бъдещи искове в цялата страна.
Освен по съдебен ред Вълев решил, че може да постигне целта си и чрез преговори с Весела Кюлева на живо. За целта се свързал с Румен Рачев. Чул, че той има контакти с вдовицата, както и достъп до различни „властимащи“. Рачев поел ангажимента да преговаря с Кюлева срещу престация от 70% от бъдещите вземания. Георги Вълев го запознал с адвокат Jlyпов и тримата впоследствие неведнъж обсъждали вдовицата и нейните намерения. Акционерите били в неведение за всичко това.
По едно време Георги Стойчев се притеснил за изхода на заведените от Георги Вълев многобройни дела. Помолил го да ги прекрати и да опита да се договори с Весела Кюлева. Това станало, след като по-горните съдебни инстанции започнали да отменят допуснатите от районните съдилища обезщетения. По същото време адвокат Лупов усетил, че губи контрол над съдебния спор и решил да се оттегли. Освен всичко друго той се усъмнил, че Георги Вълев ще му плати за положения труд. Споделил със съпругата си, че „от него се искали безумия“, и че „ставало въпрос за милиони.“
Георги Стойчев и Георги Трифонов също решили да се дистанцират от Георги Вълев и сами да търсят „по-разумен подход“ към желаните вземания. Адвокат Лупов им предложил да работи за тях. Те го наели.
Така акционерите от Тракия банк се обособили в два лагера, представлявани от двама адвокати – Лупов и Луков. Тези лагери все повече и повече се конфронтирали помежду си.
В средата на май 2007 година Георги Стойчев и Георги Трифонов със съдействието на адвокат Лупов стартирали преговори с „Контракт холдинг къмпани“, представлявано от Весела Кюлева. Поканени били да присъстват и братята Вълеви. От страна на вдовицата преговарял Иво Прокопиев. Той предложил на двете групи акционери да се плати общо 3 милиона и 600 хиляди евро. Георги Вълев изразил категорично несъгласие. Тогава Георги Трифонов и Георги Стойчев оттеглили дадените му по-рано пълномощия. Те продължили преговорите без него и в крайна сметка сключили с вдовицата споразумение да им бъдат заплатени 1 милион и 800 хиляди евро.
Така Весела Кюлева решила частично проблема с Тракия банк. Започнала да търси начини да се споразумее и с другата група акционери, представлявани от Георги Вълев. От нейното дружество „Контракт холдинг къмпани“ обещали да платят 385 хиляди евро на Румен Рачев, ако им помогне за желаното споразумение.
Лишен от пълномощия да продължи титаничните съдебни битки, Георги Вълев приел предложения му от Румен Рачев вариант. Така се стигнало до подписването на 10 и 11 юли 2007 година на договори между Георги Вълев, брат му и „Контракт Холдинг къмпани“. Братята заявили писмено отказ от права пред който и да е съд в страната и в чужбина. В замяна били изплатени на представляваните от тях акционери 1 милион и 400 хиляди евро. 70% от тях Георги Вълев дължал на Румен Рачев.
Този финал на преговорите с ДЗИ банк бил възприет от Вълев като огромна загуба. Той смятал, че основна вина за него има адвокат Петър Лупов. Защото именно Лупов станал инициатор на преговорите между „Контракт Холдинг къмпани“ и групата акционери, приближени до Георги Стойчев, и така лишил другите акционери, представлявани от Георги Вълев, от възможността да претендират за 54% от капитала на Тракия банк.
Георги Вълев се чувствал излъган и от Румен Рачев, който не оправдал очакванията му да извоюва десетки милиони чрез пазарлък с вдовицата Кюлева. Решавайки да отмъсти на Лупов, Рачев, Георги Стойчев и Георги Трифонов, той подал поредица сигнали до прокуратурата, че те са извършили из- мами. Предизвиканите от него ревизии обаче приключили със заключения, че те не са извършили никакво престъпление. На всичкото отгоре Румен Рачев настойчиво си искал 70-те процента.
Търсейки отмъщение за неприятната ситуация, през лятото на 2008 година Георги Вълев решил да ликвидира Петър Лупов и Румен Рачев. Той се познавал със Сумиста и знаел, че той ръководи група за платени побои и екзекуции. Поискал среща с него и му възложил задача: да се убие Лупов, но преди това да бъде пребит и да се запали колата му, за да прекара последните седмици от живота си в страх.
Поръчката била приета. Сумиста натоварил с изпълнението й Драгомир Генов и Георги Недев. Казал им, че трябва да идат до Търново и да пребият един адвокат, за да изкарат 1000 лева хонорар. Обяснил им, че в Търново ще ги посрещне мъж на име Радослав Димитров.
Димитров е служител на Георги Вълев, който ще стане по-късно свидетел по делото „Килърите“.
Генов и Недев се отправили към старата столица. С тях пътувал и Боян Джамалов – човекът, който пръв проговаря за Килърите пред следователите и чиито показания са в основата на обвинителния акт.
Тримата се срещнали с Радослав Димитров в комплекс „Извора“ на Арбанаси. Той им обяснил, че адвокат Лупов трябва да бъде пребит, а автомобилът му запален. После ги завел до кантората на юриста и им показал неговата „Тойота Авенсис“ номер ВТ 4994 ВА, която била паркирана там. По- късно разгледали и жилището на Лупов на улица „България“ и се върнали в София да докладват за обстановката на Петър Стоянов.
Поръчката за побоя е трудна, казал Драгомир Генов, защото около кантората на адвоката има много камери. Петър Стоянов бил настоятелен – да се иде пак до Търново и да се намери начин задачата да бъде изпълнена.
Вторият разузнавателен обход в Търново бил направен от Генов и Джамалов. Те били посрещнати там от бившия полицай Петър Атмаджов – един от бъдещите обвиняеми, приближен на Георги Вълев. Наблюдавайки с часове кантората на адвоката, Драгомир Генов решил, че побоят трябва да се извърши вътре в нея в ранните сутрешни часове, преди да са дошли клиенти. Той получил одобрение на своя план от Петър Стоянов, извикал по негово нареждане Георги Недев и двамата се настанили в хотел, за да дебнат удобен момент за действие.
В продължение на няколко дни двамата следили Лупов, за да изучат навиците и маршрутите му. Установили, че работният му ден започва в седем и половина сутринта, че винаги пристига сам на работното си място, че до осем и половина е сам, защото приемното му време е след това.
На 18 юли 2008 година в 7 часа Драгомир Генов и Петър Недев потеглили с кола към кантората на Лупов, паркирали в съседна уличка.
В 8 часа и 20 минути Генов слязъл от колата, въоръжен с метален лост, увит с вестник и черно тиксо. Звъннал на вратата на кантората. Адвокатът отворил. Генов реагирал светкавично – избутал го навътре и му нанесъл серия удари с лоста в главата. Лупов паднал на земята, Генов продължил да го удря по главата, ръцете и тялото. Бранейки се, адвокатът успял да се измъкне от нападателя, да излезе на стълбището и даже да избие металния лост от ръцете му. Обезоръжен, Генов бързо избягал.
Лупов позвънил на съпругата си Аринка, която била лекарка. Прибрали го веднага в болницата с линейка. По-късно в „Пирогов“ го прегледал неврохирург, направили му операция, имал контузия на главата, сътресение на мозъка и разкъсан палец на лявата ръка…
Драгомир Генов и Георги Недев докладвали на Сумиста за изпълнената задача в кафенето „Куатро“ в Студентския град. Там получили от него възнаграждението си – 1000 лева.
Но адвокатът трябвало още да пати.
В началото на август 2008 година Петър Стоянов извикал Боян Джамалов и му възложил да запали или да взриви колата му.
Джамалов се обадил за помощ на Георги Петков, известен с прякора Космоса. Двамата отишли в Ябланица, където ги чакал Васил Костов-Кеца. Той бил упълномощен от Сумиста да ги снабди с черен спортен мерцедес и да ги изпроводи до Търново. По пътя им обяснил, че ще вземат между 500 и 1000 лева, ако заложат бомба под офиса или автомобила на един човек. Тримата били посрещнати в старата столица от Петър Атмаджов, който им показал кантората, колата и жилището на адвокат Лупов.
Поемайки ангажимент за взрива, Космоса отишъл до склад за минерална вода в софийския Студентски град, който бил стопанисван от Петър Стоянов и взел оттам бомба, поставена в сак. Джамалов му дал дистанционното за нея като му казал, че не иска да участва във взривяването.
Космоса взел адската машина, качил се в „Опел Астра“ и се отправил към старопрестолния град. Застигнало го обаждане от Джамалов – да се връща, че имал лошо предчувствие за деня.
На следващото утро Петър Стоянов попитал Джамалов какво става и като научил за „предчувствието“ много се разгневил. Викнал, че ще си намери други хора, които искат да изкарат пари. И действително възложил атентата на друг човек, който останал неизвестен на разследващите.
На 18 август 2008 година в 8 часа неизвестният счупил стъклото на автомобила, паркиран зад блока на Лупов, залял купето му с бензин, хвърлил вътре празното пластмасово шише, както и горяща клечка кибрит и побягнал. Забелязан бил от свидетеля Иван Димов, който случайно се намирал наблизо. В същото време се чул силен гръм и от тойотата лумнали пламъци.
Изплашен, адвокат Лупов депозирал на 19 август 2008 година до прокуратурата молба за защита. По това време Георги Вълев вече бил пристъпил към активна подготовка на убийството му.
Отначало той решил да възложи разстрела на Пламен Лаков, който работел при него като събирач на пари от длъжници. Смятал да му плати 25 000 лева и така да спести по-големите суми, за които би претендирал Пешо Сумиста.
Задачата била дадена на Лаков в офиса на Георги Вълев, който се намирал в бившия четвърти корпус на военното училище. Чули я и Петър Атмаджов, и Радослав Димитров, които присъствали на срещата. Георги Вълев без заобикалки заявил на Пламен Лаков, че адвокат Лупов трябва да бъде убит, защото го е предал. Казал му, че ще получи 25 хиляди и оръжие за целта. Но Лаков категорично отказал – с убийства не искал да се занимава! Ядосан, Георги Вълев го изгонил от работа. И не само това. Подал сигнали срещу него в полицията – как бил присвоил пари по записи на заповеди, издадени в полза на работодателя му…
През септември 2008 година Пламен Лаков бил призован в търновската полиция на разпит във връзка с побоя над Петър Лупов. Там той разказал как Георги Вълев го вербувал да убие адвоката. Разказът му обаче бил оставен без внимание.
Привикван често, по различни поводи от полицията, Лаков се почувствал притеснен и решил да се довери на адвокат Лупов. Разказал му всичко. Ужасен, Лупов го изгонил от кантората си, но незабавно уведомил за чутото прокуратурата и отново поискал полицейска закрила.
Георги Вълев действал по-експедитивно от полицията. През август 2008 година той възложил на Сумиста убийствата на адвокат Лупов и Рачев. Уточнил, че Лупов трябва да бъде ликвидиран през 2009 година, а Рачев – известно време след това, за да не се сетят полицаите, че поръчките идват от едно място. Договорено било те да се заплатят на три транша.
Сумиста възложил на Васил Костов-Кеца да организира лично екзекуциите. Кеца от своя страна натоварил с поръчката за Лупов Владимир Филев.
През февруари и март 2009 година Костов и Филев ходили няколко пъти на разузнаване до Търново. Там ги посрещали Радослав Димитров и Петър Атмаджов. Проучвайки маршрутите на Лупов, те установили, че той напуска дома си в 7 часа и половина всяка сутрин, заедно със съпругата си. Двамата неизменно се отправяли към гаража, където нощувал техният „Опел Вектра“.
Единствено в сутрините след нощната смяна на жена му Лупов излизал сам.
В късния следобед на 24 март 2009 година Петър Лупов откарал съпругата си на работа в Дебелец – за нощна смяна. Костов и Филев го причакали на другата сутрин пред дома му, предвиждайки, че ще излезе сам. Костов паркирал наблизо и останал в колата, с която дошли. Филев излязъл, въоръжен с пистолет „Макаров“. Оръжието било 9-милиметрово, със заглушител, заредено с 8 патрона.
В 7 часа и 35 минути Лупов се показал и поел по обичайния си маршрут към гаража. Отключил, влязъл, отворил колата си и седнал на шофьорската седалка. Промъкналият се зад него Филев стрелял 7 пъти в главата му. После избягал, мятайки се на автомобила, който го чакал.
В 8 часа и пет минути една съседка на Лупов – Цветанка Манолова, забелязала отворените врати на гаража му. В 11 часа, минавайки за втори път оттам, тя пак ги видяла и обърнала внимание на свой роднина за това. Той влязъл в гаража и открил трупа. При аутопсията били описани огнестрелни рани в слепоочието, в рамото и в корема отляво.
Няколко дни след убийството на Петър Лупов във фоайето на хотел „Марица“ Радослав Димитров предал на Сумиста плик с 60 000 лева – разплатата за поръчаната от Георги Вълев кървава работа.
В ОБВИНИТЕЛНИЯ АКТ подробно е описан и разстрелът на Румен Рачев. Ето как.
След убийството на адвокат Лупов, Петър Стоянов-Сумиста възложил на Васил Костов-Кеца да прати Рачев на оня свят. Сумиста лично се заел да открие къде живее поръчаният за екзекуция. Възложил на Драгомир Генов да намери адреса срещу 500 лева и скоро разполагал с него – София, квартал „Младост“, блок 325, етаж 1, апартамент номер 2. В добавка Генов проучил, че Рачев живее предимно в Шумен – в квартал „Дивдядово“, на улица „Изворна“ 20. Записал и номерата и марките на автомобилите, които управлявал.
Разполагайки с тази информация, Петър Стоянов и Васил Костов решили, че лобното място на Румен Рачев трябва да бъде в Шумен. Уговорили се да извикат Янко Попов-Туцо, който да осигури убежище на физическия екзекутор. Определили кой да бъде той – Владимир Филев. Осигурили му шофьор Георги Георгиев.
Васил Костов-Кеца купил три сим карти от магазин в Червен бряг. Едната задържал за себе си, втората дал на Сумиста, а третата на Владимир Филев. Уточнили се да говорят само по тях относно убийството на Румен Рачев.
Петър Стоянов се срещал с Туцо в заведението „Куатро“ и му поръчал да намери за двамата килъри – Филев и Георгиев, оръжие и убежище, в което да се изолират преди и след кръвопролитието.
На 13 юни 2009 година късно вечерта Румен Рачев получил кръвоизлив от язва и претърпял в шуменската болница животоспасяваща операция. След 4 дни се прибрал в дома си в Дивдядово, но започнал да посещава хирургията периодично, за да го преглеждат и да му свалят конците.
На 26 юни Васил Костов, Георги Георгиев и Владимир Филев пристигнали в Шумен, запознали се със ситуацията около Рачев и решили да го причакат пред болницата. На 28 юни Филев и Георгиев се настанили в хижа „Вада“ в Боровец, за да се подготвят психически за акцията. Стопанисващият хижата Райчо Стойнев също трябвало да даде принос към престъплението – да намери на момчетата пистолети или автомати „Калашников“, по 2500 лева всеки. Стойнев се справил – купил на черно два автомата и един 9-милиметров пистолет с удължена цев за заглушител и изтрити номера.
На 2 юли 2009 година Сумиста получил информация, че на следващия ден преди обяд Румен Рачев ще иде на преглед при доктор Марчев. Филев, Георгиев и Костов се приготвили за път. За да си подсигури алиби, Костов се обадил на приятелка Галя Бръмбашка с покана да се видят в Шумен в 23,30 часа пред „Томбул джамия“. Така и станало. После двамата отишли на бар – в „Клуб 7″, където останали до три сутринта. Прибрали се заедно в квартирата на жената.
На следващия ден Галя Бръмбашка оставила Костов да спи и отишла на изпит в шуменския университет. Филев и Георгиев през това време – към осем часа, вече дебнели Румен Рачев пред дома му. Видели как в десет и половина сутринта той и съпругата му се качили в джип „Инфинити“. Потеглили с „Фиат Браво“ след тях. Докладвали на Костов. С негово одобрение проследили нарочения за убиване и жена му до портала на болницата. Румен Рачев влязъл вътре, а Филев слязъл от колата, въоръжен с пистолета „Макаров“. Застанал наблизо, готов за стрелба.
В 12,30 часа Рачев излязъл от главния болничен вход, придружаван от жена си Вирджиния и леля си Стоянка. Филев се озовал с две крачки зад гърба му и стрелял 4 пъти като изръмжал:
Мамка ти!
В опит да спаси племенника си, лелята хванала злодея за блузата и с всичка сила го задърпала назад. Филев хукнал да бяга.
Парче от дрехата му останало в ръката на ужасената леля. В следващия момент съпругата на Рачев изтичала след него, държейки в ръката си камък и викайки за помощ. През това време мъжът й се свлякъл до джипа окървавен.
Шуменец на име Слави Йорданов, минаващ наблизо, се включил в преследването на убиеца. Видял го да се мята на
„Фиат Браво“ с шофьор и плевенска регистрация и да потегля нанякъде…
В 12,33 часа Филев побързал да се отчете по телефона на Костов… Месеци след това Галя Бръмбашка ще разкаже в съда, че щом затворил телефона, Костов й предложил да отпътуват за Варна. По пътя бил нервен и мълчалив. Пред хотел „Ален мак“ спрял, казал да спътницата си да го почака и се отправил към паркирания наблизо „Фиат Браво“. Там били Георгиев и Филев. Тримата разговаряли около 20 минути. Като се върнал, Костов изсъскал на Галя да не казва на никого, че го е видяла в този ден с тия двамата.
В 22,15 часа същия ден Васил Костов бил задържан от полицията във връзка с убийството. Освободен бил, но криминалистите тръгнали по следите му.
Филев и Георгиев се върнали в хижа „Вада“, за да си починат. Оттогава никой не ги е чувал и виждал.
На 6 юли 2009 година Стоян Стоянов, шофьор към фирма „Автомагистрали-Черно море“ намерил в тревата на изхода на Шумен захвърлен пистолет „Макаров“ със заглушител, 9-милиметров. Негов колега извадил пълнителя, видял, че има патрони и гръмнал веднъж. После се обадил в полицията.
През септември 2009 година във фоайето на хотел „Дипло- мат плаза“ в Луковит се срещнали Петър Атмаджов и Лозан Цеков. Атмажов предал на Цеков плик с 10 000 лева, който получил по-рано от Георги Вълев. Цеков го взел и го занесъл на Пешо Сумиста в кафенето „Куатро“. Това била втората част от разплатата за убийствата на Лупов и Рачев. Сумиста отворил плика, извадил 500 лева от него и ги дал на Цеков като възнаграждение за доставката.
По-късно Цеков ще стане един от свидетелите в процеса.
ПРОКУРОРКАТА АСЯ ПЕТРОВА описва детайлно още едно платено убийство, което според нея е дело на Килърите на Борислав Георгиев.
Преди да умре, Георгиев бил изпълнителен директор на „Атоменергоремонт“ ЕАД, което е собственост на „Българска енергийна компания“. Управляващ бил и на няколко дъщерни фирми за строителство на електрически инсталации. В края на 2007-а и началото на 2008 година той се занимавал главно с инвестиционни проекти в Сърбия и много често пътувал дотам.
През февруари 2008 година Петър Стоянов-Сумиста възложил на Васил Костов-Кеца да се заеме с физическото му ликвидиране, обещавайки да му плати. Заявил, че лично ще осигури информация за адреса на жертвата и автомобил за килърите.
После Сумиста предложил на Боян Джамалов да спечели 2000 лева, като открие къде живее Борислав Георгиев. Обяснил му, че това е човек, приближен на енергийния бос Христо Ковачки, работи в офис в „Модерно предградие“ и кара „Фолксваген Туарег“, номер СА 6211 MB.
В продължение на няколко дни Джамалов и още един бъдещ свидетел по делото – Петър Стоянов, следили Борислав Георгиев. За целта Сумиста им дал опела на жена си. Проследяването се оказало безуспешно обаче Джамалов потърсил за помощ Светослав Илиев, наричан още Светльо Смъртта. Тримата с два автомобила успели да влязат в следите на Борислав Георгиев на излизане от работа. На път към дома си, той карал много бързо своя фолксваген, но Светльо Смъртта успял да го догони с друг фолксваген до дома му – в квартал „Люлин“, блок 102. Той съобщил адреса на Джамалов. Когато препредавал информацията на Петър Стоянов, Джамалов получил втора задача – да намери крадена кола. Той я изпълнил бързо и така един задигнат от Перник „Фолксваген Голф“ с номера близнаци бил откаран в склада за минерална вода в Нови хан. Сумиста връчил ключовете от него на Кеца. Дал му и кутия с патрони, която по-рано Джамалов донесъл от склада.
Въоръжен с пистолет ИЖ-79, Кеца се качил на 6 април 2008 година на крадения фолксваген и отишъл да дебне Борислав Георгиев пред дома му. В този ден обреченият на гибел се върнал с жена си от почивка в Сандански. Двамата се качили благополучно до апартамента си на седмия етаж. Малко след 18 часа мъжът слязъл сам до джипа, за да качи багаж. Взел един куфар от багажника и влязъл във входа. Кеца го пресрещнал пред асансьора. Прицелил се в главата му и стрелял. После се метнал на фолксвагена и изчезнал. За да заличи всички следи, запалил автомобила недалеч от местопрестъплението – пред 137-мо училище в „Люлин“. Още същата вечер докладвал на Сумиста, че успял да извърши убийството.
Куршумите са увредили главния мозък на Борислав Георгиев и смъртта му е била неизбежна, заключили съдебните медици, цитирани в обвинителния акт. По-нататък в него се описват палежи, побои и взривове, извършени от „Килърите“…
ШЕСТИМАТА от бандата на „Килърите“ да стоят с белезници на подсъдимите скамейки в Шумен!
Това решение на председателя на съдебния състав Димчо Луков предизвиква остри дебати между магистратите и защитата.
Заради него на 28 юни 2011 година единайсетте адвокати на Сумиста и петимата му съучастници напускат демонстративно заседанието.
От времето на процеса срещу Левски няма друго дело, в което обвиняемите да са държани оковани. Никоя правна система не приема това – обявява адвокат Илиян Василев от име- то на всички защитници. Прокурорката Ася Петрова определя изявлението като „процесуален рекет“, „злоупотреба с права“ и „извиване ръцете на съда“.
Цирк! Цирк! – вика Сумиста.
Представлението се допълва от охкането и пъшкането на главните подсъдими. Сумиста се гърчи от хипертонични кризи.
Атмаджов получава сърдечен удар. Костов припада, викат лекари по време на съдебно заседание.
От държавното обвинение твърдят, че Килърите са симуланти. Кеца си направил харакири като разкъсал корема си с шиш, внесен нелегално в килията му. За да вдига кръвното си, Сумиста пиел коктейли от хапчета, захар, сол и нескафе.
Същевременно „килърите“ правят забележими опити да „отстрелят“ свидетелите на обвинението. Джамалов, който предава аверите си, е гърмян от засада пред дома му в Долна Диканя. Друг ключов свидетел получава покана за тайна среща. На нея адвокат на Георги Вълев му предлага 50 000 лева и го предупреждава, че „по-здравословно“ за него ще бъде да не се появява в съдебната зала.
И ПРЕМИЕРЪТ БОЙКО БОРИСОВ е бил мишена на Килърите. Това става ясно от протокол на разпит на свидетеля Калоян Йорданов, прочетен в съда.
Сретен Йосич и Янко Попов-Туцо са разговаряли в Белград за убийството на Борисов, посочва Йорданов. Това станало в дома на Йосич в негово присъствие и пред двама от гардовете на сръбския мафиот с прякори Новац и Струя. Близостта на Туцо и Йосич се доказвала от снимка на двамата – прегърнати сърдечно, която българинът държал като фототапет на джиесема си.
Аз определено мисля, че разказаното от свидетеля Калоян Йорданов е вярно – казва разследващ полицай. – И прокурорката по делото има същото „вътрешното убеждение“.
Ася Петрова, главната обвинителка на Килърите нито отрича, нито потвърждава.
След безпрецедентно дълга пледоария, продължила четири дни, на 8 ноември 2012 година тя заявява пред съда, че иска пет доживотни присъди – за Сумиста, Кеца, Туцо, Георги Вълев и Петър Атмаджов. Хижарят Райчо Стойнев според нея заслужава 20 години затвор.
Това е справедливото наказание за деянията им – обявява прокурорката.
Само че в правова държава прокуратурата иска, а съдът дава. До началото на 2012 година окончателни присъди по делото няма.