ГОЛЕМИТЕ УБИЙСТВА: Илия Павлов – 07.03.2003

От книгата на Анна Заркова „Големите убийства“

Децата на най-богатия българин живеят в Америка

– КЛЮЧЪТ КЪМ УБИЙСТВОТО на Илия Павлов е в бъдещето, а не в миналото.

Така разсъждава един следовател след смъртта на бившия борец, който приживе успява да стане един от най-богатите бизнесмени в България.

Илия Павлов – президентът на „Ем Джи корпорация“, или босът на „Мултигруп“, както по-често го наричат, е знакова фигура в преразпределението на държавните икономически ресурси при прехода от социализъм към демокрация.

Кой прати куршума в сърцето му?

Първите хипотези са свързани с подялбата на печеливши отрасли – енергетика, туризъм, комуникации, които от държавни стават частни. Шефът на „Мулти“ е пратен на оня свят след първоначалното раздаване на дялове, когато нови играчи заемат нови позиции, носещи големи печалби в дългосрочен план. Търсейки причини за неговото ликвидиране, разследващите поглеждат към случващото се с тецовете, електроразпределителните дружества, „Булгаргаз“, нефтопровода „Бургас – Александруполис“ и други проекти, фокусиращи различни интереси. Преди да умре, Илия – бившият борец с ученически прякор Зъбчето, е от печелившите играчи…

– Изстрелът срещу него не е бил за разплата – убеден е Ботьо Ботев, спецът по убийствата. – Той е залог за предстоящи печалби. За пари и за власт. А когато става дума за тия две работи, милост няма.

ЛИДЕРЪТ НА НАЙ-ГОЛЕМИЯ ИНДУСТРИАЛЕН ХОЛДИНГ в България е застрелян с едно-единствено парче олово в гърдите пред входа на офиса си на булевард „Г. М. Димитров“ в София. Това се случва на 7 март 2003 година в 19,45 часа. Петнайсет минути по-късно лекарите в „Пирогов“ констатират: Край.

Снайперистът разчиства нечии сметки с елементарен, но безпогрешен почерк. Застава на 47 метра от ярко осветения вход на корпорацията, прикрива се в сянката на ниска порутена сграда, подпира пушката си на специална скоба и изчаква жертвата да му падне на мушката. Според балистичните експертизи е стрелял с „Щайер“ – модерна пушка, скъпа и сигурна. Охраната успява само да вдигне шефа си и да го откара по най-бързия начин до най-близката болница. Напразно. Ден по-късно гардовете ще бъдат упрекнати, че са действали непрофесионално. Но криминалната история познава и разстрели на перфектно пазени гангстери и държавници…

След като дръпва спусъка, убиецът се изтегля незабелязано по тъмните улички към Студентския град.

Просто, но ефективно изпълнение на „мокра“ поръчка.

Извършителят остава неизвестен. А също и този, който го е пратил.

Делото е спряно – пояснява в края на 2003 година компетентен следовател – Но ще бъде възобновено, ако се открият нови факти и обстоятелства.

Ще се чака – иронизира криминален репортер – някой наследник на бизнеса на Павлов да удари три ракии и да каже: Е-ex, добре направих, че го утрепах!

Иронията е неуместна, реагират от следствието. Там проверили 22 версии за престъплението, от които само 6-7 са се оказали донякъде достоверни.

ПЪРВАТА ВЕРСИЯ Е ЗА ЛУКАНОВ И ЧЕРВЕНИТЕ ОТМЪСТИТЕЛИ.

Проверката й – споделя криминалист – изискваше дълго и сложно изследване за произхода на капиталите на мултаците, на техните вземания и задължения.

Пресата неведнъж тиражира предположението, че куршумът за Илия Павлов идва като рикошет от разстрела на Луканов. Само ден преди да загине, Илия, който е осми по богатство в Източна Европа, е извикан на разпит за убийството на бившия премиер. Много хора считат Луканов за създател на неговото състояние.

„Мулти“ е създадена с парите от външния дълг на България. 180 милиона долара от този дълг са раздадени от Андрей Луканов.

Така поне твърди Едвин Сугарев – един поет, изкушен от политиката и любопитен за тайните служби. Сугарев коментира:
„Мултигруп“ много бързо се еманципира от червената партийна зависимост. Очакваше се тя да е от структурите, които ще подхранват финансово по-нататъшните превъплъщения на БКП и БСП и ще осигуряват прехвърлянето на комунистическата политическа власт на икономически релси. Вероятно някои фактори са се почувствали излъгани от тоя тип еманципация.

Може и така да е.

Самият Илия Павлов приживе заявява, че е имал с Андрей Карлович „само професионални контакти в АД „Топенерджи“.

Пред следователя Олег Янев на 22 юни 1997 година босът на „Мулти“ разказва за една вечеря в Москва, дни преди убийството на бившия премиер. На нея двамата се скарали и по-младият казал:

Не забравяй, че аз карам влака!

Луканов е от онези, които раздадоха куфарчетата с червените пари на свои хора – убеден е бивш служител на контраразузнаването. – Той си е поискал обратно част от парите и политически дивиденти от тях, което му е коствало живота.
Контраразузнавачът обаче отхвърля предположението, че Илия Павлов има пръст в разстрела на благодетеля си и че неговата собствена смърт е вендета. И в следствието няма абсолютно никакви доказателства за това.

ВТОРАТА ВЕРСИЯ Е ЗА ЛОШИТЕ АМЕРИКАНЦИ. Но и тя се подвизава в графата „една жена каза“.

Теорията е, че американците са решили да обезглавят босовете на българския частен бизнес, тъй като той е създаден с комунистически пари и представлява стабилна база за руските интереси у нас.

Толкова чисто направен разстрел издава уменията на килъри отвъд океана – казва спецполицай. – Руснаците вършат работа, но оставят следи, те са мърлячи. Аз, за разлика от някои мои колеги, съм убеден, че показното убийство на молдовеца от българско потекло Степан Рибаков на 8 март 2001 година няма нищо общо с разстрела на Илия Павлов. Или, ако има нещо общо, то е само за да отведе разследващите в погрешна посока.

ТРЕТА ВЕРСИЯ ВИЗИРА РИБАКОВ, ГУЩЕРА И ОПАШКАТА МУ. В проверката й детективите отново стигат до задънена улица. Малко вероятно е издирваният от Интерпол за наркотрафик Степан Рибаков да има сериозна връзка с Илия, създателя на най-модерната у нас стопанска корпорация от съвременен пазарен тип.

Въпреки това медиите охотно разсъждават в тази посока.

Може да се окаже – коментира криминален репортер – че Илия Павлов, който призова гущера да си откъсне опашката, е бил опашката, а не главата на гущера.

Рибаков приживе има четири фирми. Адресната регистрация на една от тях е в столичния хотел „Хемус“, контролиран от Димитър Джамов – бивш борец, шофьор и дългогодишен приятел на боса на Ем Джи.

Рибаков е застрелян 18 часа по-късно от Илия Павлов – в ранния следобед в събота на светофара срещу спортния комплекс „Макси“ в София. И двете екзекуции са последвани от опожаряване на крадени коли – „Опел Астра“ и „Сеат Толедо“, открити съответно в кварталите „Младост“ и „Дианабад“. Молдовецът е покосен в мерцедеса му с автомат „Калашников“, който е намерен няколко дни по-късно в новострояща се сграда наблизо. Стрелците гърмят от сеата.

Степан Рибаков е член на международната престъпна организация „Болгар“. Нейният лидер – бесарабският българин Григорий Карамалак, е търсен от силите на реда по цял свят за търговия с дрога и рекет.

Връзката между Павлов и Рибаков е документирана чрез една съвместна българо-молдовска строителна фирма – „Бол-Мо“. Съдружници в нея са Карамалак и Рибаков, а от българска страна – „Стоянстрой“, със собственик Стоян Сариев. Той е пловдивски бизнесмен, който има официална съвместна дейност и с боса на „Мулти“ чрез „Балкан импекс“.

Алъш-веришът на Димитър Джамов с молдовците също е факт и той не е безразличен на агентите от НСБОП. Те смятат, че тъкмо заради него борецът два пъти става мишена на атентати.

Твърди се, че Джамов има да дава на молдовците по схема за внос на пропан-бутан. В началото на 2002 година трябвало да внесе в България 25 000 тона и да се опита да свали цената им с митнически трик. Това не става обаче и Джамов се обременява с дълг от 300 000 долара. Мълвата носи, че той се крие от рускоговорещи, обаче те го намират и го питат: „Ну, Мики Маус, где тм спрятался?“…

ЧЕТВЪРТА ВЕРСИЯ Е СВЪРЗАНА С ЕНЕРГЕТИКАТА.

В нея има хляб – казва спецченге.

Но колегите му не откриват нищо вярно в слуховете, че холдингът на Илия Павлов въртял контрабанда на компактдискове и цигари.

Оно се знае в селото, ама го нема по делото – смее се един от тях.

Мълвата носи, че групировката „Мулти“ подготвя връщането си в сделките с руски природен газ, след като е прогонена от тях през 1998 година.

След появата на Павлов на юбилейните тържества за 10-годишнината на „Газпром“ тръгват приказки, че започва затопляне между MG и газовия концерн на братушките. Именно Павлов подсеща правителството да поиска от руския президент отстраняването на посредниците от доставките на природен газ. Във веригата на доставките за България между „Топенерджи“ и „Газекспорт“ е индиректно „Овергаз“ – фирма, на която „Мултигруп“ дължи пари. За тях в Лихтенщайн и София се водят дела.
В момента няма яснота – разсъждава по онова време икономически наблюдател – дали България ще стане или не енергиен център на Балканите. Ясно е обаче, че каквото и да се случи в енергетиката, то ще е без MG.

Многозначително е, че веднага след убийството на Илия Павлов се задава приватизацията на енергийния отрасъл. Стойността й специалисти определят на 10 милиарда долара.

ПЕТА ВЕРСИЯ СПРЯГА ДЪЛГОВЕТЕ на Илия Павлов.

Той е едър предприемач, сочен от чуждата преса за „най-проспериращ в България в първите години след падането на комунизма“. Това, че имал дългове, се чува предимно в средите на фризьорките и таксиджиите.

Хипотезата, че е убит, защото имал някому нещо да дава, е неубедителна, най-малкото защото мъртъвците не връщат пари. Един човек, който притежава над милиард и половина долара, колко ли трябва да е задлъжнял, че да не може да си плати?

Недоволни от Ем Джи има, но скандални претенции – няма, установява икономическата полиция.

През последните две години преди смъртта на боса групировката влага солидни суми в изграждането на нови луксозни хотели в курортите Свети Константин и Елена и Златни пясъци. Според изявления на Павлов корпорацията налива край морето 220 милиона лева. След рекламата на мащабните проекти се чуват и гласове на протест. Малки строителни фирми, наети като подизпълнители, се оплакват, че работят за тоя що духа. По данни от пресата мултаците дължат около 20-25 милиона лева на строители, трудили се по хотелите „Рубин-1″, „Рубин-2″, „Интернационал“ и други.

И така да е – коментира разследващ – никой не е изразил по законния ред претенциите си към „Мулти“. Дори и след убийството на шефа й.

Ем Джи ще изплати дълговете, които са резултат на една агресивна инвестиционна програма.

Това заявява пристигналият в България за погребението на Илия Браян Дженкинс, който е член на борда на „Ем Джи Асент Мениджмънт“ – управляващата компания на активите на корпорацията на убития. Той удържа на думите си.

ШЕСТА ВЕРСИЯ СЕ ВЪРТИ ОКОЛО ТУРИЗМА.

Павлов приживе е най-крупният български инвеститор в туристически обекти – с вложените 106 милиона лева в реконструкции и нови градежи на хотели.

Бизнес империята на „Мулти“, за която по едно време работят 12 000 души у нас и по света, е средоточие на разностранни интереси – в енергетиката, металургията, газовия бизнес, търговията, модата. Туристическият бизнес обаче е перлата в короната на владетеля.

Неговият „Парадайз бийч“ е истинско бижу, което краси морския бряг между Елените и Слънчев бряг. Една журналистка описва откриването му така:

Бе толкова феерично, грандиозно и пищно, че никой не забеляза отсъствието на Памела Андерсън, която до последно обещаваше, че ще дойде…

Разбира се, зад красотата в тоя вид делови начинания надничат яростни конкурентни сблъсъци – като например тези на Ем Джи с варненската групировка ТИМ.

Тимаджии години наред не допускат чужди на северното крайбрежие. Скандалите им с корпорацията на Павлов стават явни, когато ТИМ купува мажоритарния пакет от акциите на курорта Свети Константин и Елена. По-късно става ясно, че от неговите активи е извадена земята. С подписа на областния управител Яни Янев преди приватизацията. От ТИМ вдигат врява, че Янев действа под диктата на варненски депутат, който има връзки с другия кандидат-купувач – „Мултигруп“.

Тимаджии обаче не са разпитвани за убийството на Илия Павлов.

Какво да ги питаме? – разсъждава един от разследващите.

В техния вестник „Черно море“ е описано надълго и широко враждебното им отношение към „Мулти“. Когато някой реши да убива друг, не влиза в спор с него по пресата.

Прочутият картофен бос Косьо Самоковеца също се вписва в туристическата хипотеза за гибелта на мултибоса, който е собственик и на „Бороспорт“. Самоковлии разказват, че в началото на февруари Илия Павлов се качил на Маркуджиците, огледал заведението на Косьо там и му звъннал по джиесема си:

Колко пари искаш за това кафене?

Ден по-късно Константин Димитров – бивш пиколо от „Рила“, сдобил се със славата на контрабандист номер 1, влязъл в хотела в Боровец, купен от Илия Павлов, и му се озъбил:

Давам ти 6 милиона да се махнеш оттук, че ми пречиш… Този конфликт е интересен, но прилича на градска легенда.

Самоковеца не е призоваван като свидетел за него. А не след дълго и той е вече мъртвец.

СМЪРТТА РЕШАВА РАДИКАЛНО ПРОБЛЕМИТЕ.

След кончината на човека, който за едни олицетворява свободната стопанска инициатива, а за други – злоупотребите с червените пари, България вече няма да е същата, предвиждат журналисти.

Само че по-нататък не се забелязва смъртта на Павлов да е променила нечия съдба, като изключим тая на жена му и на децата му. Дестабилизация в политически план не се получава.

След убийството вътрешният министър и премиерът не подават оставки, както медиите ги призовават. Не се забелязва и явно разлюляване на нечии икономически позиции.

Наблюдавайте какво ще се случи с корпорацията – съветва банкерът Емил Кюлев, който още е жив. – Ще видите какво става, когато свалиш големия мотор от една кола и сложиш на негово място малък.

Никой не може да замени Илия Павлов – казва и Ахмед Доган, лидерът на Движението за права и свободи (ДПС). Той винаги е засвидетелствал добри чувства към Илия. Може би защото за него се твърди, че финансира абсолютно всички партии, когато са във властта.

Ако тази трагедия се беше случила преди няколко години, убийството на човека би могло да убие и компанията – коментира Браян Дженкинс веднага след погребението. – Днес това не е така. Създадената управленска структура и внедрените процедури дават възможност компанията да продължи дейността си и да разработва нови проекти.

След смъртта на боса, MG създава компания за управление на активи с борд на директорите, който ръководи всички в състава на групата. Те са разделени в четири сектора, всеки от които се управлява от директор – член на борда, заедно с международно уважавани личности като Герхард Баум – бивш вътрешен министър на Германия, Борис Геновски – бивш български представител в Евросъюза и ръководител на офиса на „Артур Андерсен“ в България. Бордът взема основните стратегически решения.

Бояна Попова, която мнозина определят като финансов гений, е новият мениджър на управляващото дружество на българските фирми на „Мултигруп“ – MG AM Co. Тя е завършила с отличие Университета по национално и световно стопанство (УНСС) и Мичиганския университет в Америка по специалността финанси и маркетинг. Потеглила е в кариерата си като научен сътрудник в Българската академия на науките и като финансов анализатор в Knape & Vogt international – Детройт. На работа в „Мулти“ е от 1994 година. Отначало е изпълнителен директор в „Мултигруп файнанс“, чийто офис е в САЩ. По-късно влиза в ръководството на приватизационния фонд на MG – „Ем Джи Елит Холдинг“, а после става заместник на Илия Павлов в MG AM Co Известно време след смъртта на боса тя показно поема поста и голямата му власт. После се изтегля незабелязано от публичното пространство.

Тази жена е изключително сърдечна, умна и уравновесена, удоволствие е да се гонят нейните хоризонти – обяснява неин подчинен.

На фона на нейната личност изглежда изключена версията, че хора от близкото обкръжение на Павлов – съдружници, съсобственици и прочие са го ликвидирали, за да „играят вместо него цар“…

ТЪЙ ИЛИ ИНАК, Илия е мразен от мнозина – казва прокурор, който наблюдава делото за екзекуцията му. – Да издирваш убиец, който е сред враговете му, това е като да търсиш песъчинка в морето.

Комунистите от старата школа го презират, защото е капиталист. Бедните го ненавиждат, защото е богат. Болшинството го гледа с „едно наум“, защото в България бързото натрупване на пари се разглежда като доказателство за нечестност. И тези, на които помага, също не го обичат – задължеността поражда враждебност.

В правния мир срещу него няма присъди, нито обвинения или арести. Всичко, с което разполагат службите за Илия Павлов, докато е жив, е една разработка, поръчана от премиера Иван Костов. Тя съдържа само подозрения и слухове, и то отнасящи се в по-голямата си част към събития отпреди повече от 10 години.

Илия не е ангел, разбира се.

Трудно може да се допусне, че той не е давал подкупи, не е правил хитрини в осчетоводяването – нещо, без което не може да се прави бизнес в България. Пък и на Запад е налице корупция, както и шашми във финансовата отчетност. И най-върлите фенове на убития не отричат, че през цялото си съществуване „Мулти“ проявява определена агресивност в бизнеса и прави политически манипулации. Тя си купува партийно влияние, експлоатира връзки по върховете на властта за ограничаване на конкуренцията си, за получаване на протекции. Неприятни неща, но до голяма степен легални. И американските корпорации харчат стотици милиони за дарения на политически партии, за привличане на лобисти и други трикове.

В крайна сметка между кориците на делото за смъртта на Илия Павлов я няма тази история на неговата групировка, която преповтаря историята на българския преход – с неясния произход на капиталите, със заграбването на пари от държавни фондове, с корумпирането на политици и магистрати. Малцина вярват в непорочното зачатие на „Мулти“, в легендата за нейното начало — от един продаден вартбург и сделка със скрап от нарязани подводници, но друго документирано няма.

Председателят на борда на директорите НА MG AM Co БОЯНА ПОПОВА:

НАЙ-ГОЛЯМОТО БОГАТСТВО НА ИЛИЯ СА ТРИТЕ МУ ДЕЦА

– Г-жо Попова, един криминалист наскоро каза, че убийството на Илия Павлов е заявка за предстоящи печалби. Кой печели и кой губи от неговата смърт?

– Циничен въпрос – предполага търговия с човешки живот. И в същото време изявлението на този криминалист звучи логично – като се има предвид, че животът в нашата част от света не е като в увеселителен парк. Мислила съм и аз много по този въпрос… През последните две години имаше хора, които бяха откровено агресивни към бизнеса ни и към самата мен. И същевременно имаше хора, които много ни помогнаха в този период. Дали от поведението на първите може да се прави връзка с убийството на Илия, или просто става дума за ниско качество човешки материал – това във времето ще кажат институциите и хората, които разследват убийството.

– Вие информирали ли сте за проявената към вас агресия институциите, които разследват убийството на Илия Павлов?

– Да.

– Какво се случи с империята „Мулти “ след смъртта на Павлов? Казват, че била разделена на две – между вас и г-н Николай Вълканов. Че вие сте взели печелившия дял, а Вълканов губещия.

– Казвала съм вече, рискувам да се повторя – империя „Мулти“ не е имало и няма. Имаше портфейл от доста разнородни, някои печеливши, някои губещи активи и инвестиции. След смъртта на Илия заедно с борда на директорите преструктурирахме активите си с цел бизнесът да е по-компактен, по-фокусиран и с по-добри финансови параметри и резултати. Продадохме бизнесите, които не бяха приоритетни. Купувачите бяха главно хора и компании с дългосрочни интереси в съответните области, а в случая с „Минстрой“ – това бе менажерският екип и Николай Вълканов като негов лидер. Никой не е „взел“ нищо. Става дума за нормални търговски сделки, когато един купува бизнес, който счита за перспективен, друг го продава, просто защото има различни приоритети. Когато това става на пазарен принцип и при пазарни условия, както в нашия случай, става дума просто за капитализъм в действие.

– А защо махнахте „Мулти“ от името на фирмите? Притеснява ви лошата слава на групировката?

– Нищо не ме притеснява. Името на една компания трябва да е адекватно на бизнеса й, на стратегията и приоритетите й. Примерите са навсякъде около нас: „Балканфарма“ вече e Actavis, Росексимбанк е ДЗИ Банк, „Балкан“ е Bulgaria Air и т.н. „Мулти“ предполага по малко от всичко. Днес нас ни интересуват само три сфери на бизнес: първо – развитие, управление и търговия в областта на туризма, туристическата инфраструктура и недвижимите имоти. Името Balkantourist Development Services точно отразява това.

Второ – финанси – дългови операции, структурирани сделки, портфейлни инвестиции. Това работим главно от офисите си от Лондон и Вашингтон. И трето – производство и търговия с масови товари главно в България и Македония.

– Ще ни разкажете ли нещо за приятелството ви с Илия? Вярно ли е, че вие сте го учили да работи с компютър?

– Нямам тайни в това отношение. В края на 1993 година българското посолство във Вашингтон организира изложба на картини от Националната художествена галерия в една от залите на Международния валутен фонд във Вашингтон. Там се запознах с Илия. По това време работех във Вашингтон. Илия говореше с голям интерес за българския външен дълг
към търговски банки, който по това време се преструктурираше и активно се търгуваше на финансовите пазари. След издаването на българските брейди облигации през пролетта на 1994 година направихме първите съвместни сделки с Илия. Впоследствие отворихме финансов офис в Лондон и пет години работихме активно на финансовите пазари… А дали съм го учила да работи с компютър? Малко опростенчески звучи. В едно професионално партньорство всеки учи постоянно от другия, както той от мен, така и аз от него.

– Вярно ли е, че има конфликт между Павел Найденов, бащата на Илия Павлов, и вдовицата му Дарина?

– Не знам да има такъв конфликт.

– А как са децата на Илия? С какво се занимават? Г-н Павел Найденов сподели неотдавна пред вестник „ Труд „, че най-голямата му внучка е най-подходяща да поеме неговия бизнес…

– Най-голямото богатство на Илия са трите му изключителни деца. Аз лично най-добре познавам голямата му дъщеря Венцислава. Тя е на 22 години, завършва бакалавърска степен в един от добрите университети във Вашингтон и има много от качествата на Илия. Предстои й да започне работа в Ню Йорк, после магистратура. Ако след това бизнесът ни й е интересен, ще се радвам да бъде част от нашия екип.

– Как ще възразите на тези, които и до днес казват „Мулти“ е мафия“?

– Както вие възразявате на тези, които казват „пресата в България е мафия“, „политиците в България са мафия“,
„съдът и прокуратурата в България са мафия“. Коментарите у нас като че ли винаги трябва да съдържат две неща
конспирация и сензация.

– Кой уби Илия Павлов според вас?

– Илия беше убит от времето, в което живя, и от мястото, което заемаше в това време.

Март 2005 г. София

 

ПАВЕЛ НАЙДЕНОВ, бащата на Илия Павлов:

ТЪГУВАМ ЗА ИЛИЯ И ЗА ВНУЦИТЕ СИ

Истината е, че Дарина Павлова има фантастична дъщеря.

Цяла България коментира тия думи на италианския премиер Силвио Берлускони, казани през лятото на 2009 година пред българския министър-председател Станишев.

В София и в Рим одумват весело вдовицата на Илия Павлов – красива бивша актриса. Но баща му Павел Найденов плаче, докато репортер на „Труд“ разговаря с него в пиано- бара на частния му спортен комплекс „Парадайс“.

– Г-н Найденов, сигурно сте чули мъжкия разговор, в който двама премиери споменаха внучката и снаха ви. Чухте ли се после по телефона с тях?

– Не. Чуваме се с тях почти редовно. Аз чакам те да ми се обадят, понеже не ги намирам у тях. Те са все в движение
на училище, по работа. Във Вашингтон разстоянията са големи. А и какво да ги търся да си говорим за Берлускони? Аз не съм на снаха ми арбитър, не съм съдия. Аз съм длъжен да я уважавам, имам от нея двама внуци – Паола, която е на 18 години сега, и Илия-Калоян – на тринайсет. Тя полага неимоверни усилия за тяхното отглеждане и възпитание. Грижи се и за Венцислава – тя е 25-годишна вече, дъщеря на Илия от първия му брак с Тони Чергиланова, не я отделя като чужда от другите деца. Растат и трите хубави и умни. Ето – хубостта на Поли и Берлускони я е забелязал покрай Дарина и познанството им. Дарина, между другото, е дружелюбна и добра жена. Не я упреквам в нищо, най-малко в това, че някой се интересува от нея сега, когато е сама, състоятелна икономически и добре изглеждаща физически.

– Ласкави са думите ви за Дарина. А беше време, когато й се сърдехте, че не идва на панихидите на Илия, наричахте я „Госпожа Никоя“. Четох едно интервю за наследството на Илия, в което вие казвате даже: „Не мога да променя законите в България, всичко отива в ръцете на Дарина и става на пепел…“

– Не знам дали така грубо съм го казал… Не бях на себе си от мъка веднага след трагедията с Илия. Може тогава да не съм бил благосклонен към Дарина. Нали разбирате – жена жали до година, а родител – до амина. Знаех, че времето ще излекува раната на Дарина, че тя ще има избор на нов партньор и след това раната й ще е вече зараснала… А моята рана до живот ще кърви. По-важното за мен е обаче, че Дарина се грижи за децата добре. За мен като дядо това е голямо удовлетворение. Аз съм сеячът на тази фамилия, от моето семе са поникнали посеви – моите внуци. Има и плевели в нивата – злобата, завистта. Заради тях го няма днес синът ми. Не успях да го защитя. (Бай Павел бърза да избърше една сълза.)

Илия беше добър човек и българин. Искаше всичко, което създава, да бъде в България. Гордееше се, че влага капитали, че създава работни места. Навън не е изнесъл нищо.

– Делото за убийството му е прекратено. Но вие правихте и собствено разследване. То подсказа ли ви кои са злодеите?

– Не. Аз се чувствах задължен да предприема и сам разследване. За да не стоя бездеен. Но си знаех, че официалните разследващи имат по-големи възможности да търсят причината за убийството, поръчителя и физическия убиец.

– Пресата съживява напоследък една стара версия, че убийството на Андрей Луканов е поръчано от Илия, а той самият е погубен с ответен удар.

– Тази клюка става само за жълти вестници. Тя се появи покрай един разговор, който Илия и Луканов проведоха като равен с равен и в който се появи лека конфронтация. Аз присъствах на тоя разговор на коктейл в резиденцията в Бистрица. 70 – 80 души присъстваха, Луканов беше там по наша покана.

– Непосредствено преди убийството му?

– Седем-осем месеца преди това. Луканов не беше вече в държавната администрация, беше включен в някакви газови бизнес дела. Но му беше останал старият навик – винаги той да командва, да диктува. Беше свързан с „Газпром“, защитаваше интереси и даваше по навик наставления. Искал е вероятно да наложи свои кадри, да насочи инвестиции, да определя бази за газта… Само че не могат да се дават наставления на някой, който е теглил кредити, направил е инвестиции и бизнес план, има да плаща заплати, има към банките разсрочено плащане… Затова Илия каза на Луканов: „Сега аз карам влака.“

Разговорът беше приличен. Луканов не оспори нищо, той бързо намери своето място впоследствие и не е имал с Илия повече противоречия. Никога не е бил пречка в развитието на корпорацията.

– От какво Илия спечели първия си милион?

– От продажба на старо желязо. Имаше един турчин, той почина. Илия му помогна с консултация да направи една много печеливша сделка със скрап. Илия просто имаше талант за бизнес. И на мен ми се удава, но Илия надмина баща си. Като настъпи приватизацията, за хората с нюх като неговия не беше трудно да спечелят. А той имаше не само нюх, имаше и размах, и идеи. Вземаше заеми от банки, но винаги с отличен бизнес план. Например грандхотел „Варна “ беше първият приватизиран голям хотел за 20 милиона лева. Той заработи успешно, не беше проблем да се обслужва кредитът за него. И така си остана на Илия, тоест на „Мултигруп „…

– Какво остана от империята „Мултигруп “ след смъртта на Илия?

– След трагедията с Илия акционерите си получиха това, което заслужават. Остана туристическият бизнес – изцяло към фамилията. Той засега се управлява благополучно. Фамилията възложи това управление на Бояна Попова. Нямаме с нея спорове и проблеми. Целият ни бизнес е в България. Тук имаме около 6000 легла за туризъм, всичко друго е изчистено
нямаме кредити, задължения. В туризма сега се отразява световната криза, туристопотокът може и да намалее. Но виновни няма. И през ум не ни минава ние взаимно да се обвиняваме.

– Значи сте в отлични отношения с Бояна Попова, другото са злословия?

– Абе, злословия… Хората може би не са наясно с бизнеса ни, съжаляват ме, че съм изолиран и упрекват останалите. Но не са прави. Аз не съм изгонен. Бяхме с Бояна в управлението, но аз доброволно се оттеглих. Направихме споразумение за обезщетяване… Аз изгубих сина си, най-ценното – не е ли така? Другото… Да е здраве!

– Какво става сега с любимия ви грандхотел „България“ в София? Има проект за неговата реконструкция, той предизвиква у софиянци противоречиви чувства…

– Аз от две-три години не съм ходил по хотелите, понеже имам друг бизнес – фабрика, спортни комплекси. Работя усилено. Парите свършват лесно, ако няма нови приходи. Хотел „България“ – доколкото знам, сега работи само в ресторантската му част. Намеренията на Бояна бяха да се направи там модерна сграда – мол като на „Опълченска“ примерно. Но се възпротивиха историци и граждани, които искат „България“ да си остане, какъвто е бил.

– Вие в този спор на страната на Бояна ли бяхте?

– Аз съм добре запознат със строителството и знам каква би могла да е възвръщаемостта на такава инвестиция. Площта на „България“ е малка, разчупена, има стеснени места. Разширяване може да го разрешат само институциите, пазещи паметниците на културата. Предвидих, че това няма да се разреши. Но не съм спорил с Бояна – защо да късаме нерви напразно? Илия го няма…това е най-лошото…

– Кой го уби?

– Конкуренцията. Не знам точно откъде и коя. Ние активно работехме с Украйна, Сърбия, Русия. Конкурентите на Илия не бяха бизнесмени като него. Никакви не бяха, нито търговци, нито банкери. Да вземем например братята Маргини, братята Илиеви – Васил и Георги, Димата Руснака и някои други. Те по неподходящ начин направиха пари. Израснаха пред очите ми, аз ги знам от деца. Борци бяха, но Илия се издигна умствено много над тях. Все му казвах, да внимава да не ги обиди. Те и телефона да не им вдигнеш, пак се обиждат. Не питат зает ли си, смятат, че ги подценяваш… че се правиш на по-умен и по-богат…

– Дали е вярно написаното от списание „Впрост“, че Дарина има 500 милиона долара и е на 49-о място сред богатите в Източна и Централна Европа?

– 500 милиона? Цифрата е правдоподобна. Всеки от хотелите, които притежава в България, има висока пазарна цена. „Интернационал“ във Варна струва поне 100 милиона. Ами „Рила“ в Боровец, , ами грандът „България“? Отделно си има стойност всяко от хилядите легла, готови за гости.

– Ще ни разкажете ли повече за бизнеса, който вие лично движите?

– Имаме предприятие за контактни лещи до Суходол. Сградният фонд там е изграден преди 10 ноември – 700 квадратни метра с двор. Аз имах намерение да направя в него комбинат за хранително-вкусова промишленост – нещо като фабриката „Кенар“. Но в корпорацията се реши да произвеждаме лещи там. Докарахме машини, съоръжения. Сега на тях работят 15-16 души. Имаме офис и лекарски кабинет, в който се определят диоптрите на хората. Фабриката засега успешно работи.
Имам и фабрика за перилни препарати в Божурище. Но материалната й база е много остаряла. Вносът от чужбина на прахове за пране е голям, как ги обмитяват, не знам, но много евтино ги продават. При тия цени ние не можем да постигнем рентабилност. Затова не произвеждам препарати от 5-6 месеца вече. Полагам повече усилия за спортния комплекс в Божурище. А също и за този на улица „Цар Калоян “ номер 3 в София.

– Покрай раздумката на премиерите за Паола се чу, че любимата ви внучка била всъщност Венцислава. Че на нея сте щели да завещаете един ден всичко, което притежавате лично.

– Няма такова нещо. Въобще не съм мислил за завещания. Обичам внучките си еднакво. Паола носи моето име. А Венци ми е първа внучка. Към нея съм особено съпричастен, защото преживя развода на майка си и баща си. Тя носи името на първата ми жена, която почина през 1987 година. Исках да получи добро образование. Като си помисля даже – бил съм прекалено строг с нея в желанието си да й бъде добре. Сега всичките ми внуци са добре в САЩ.

– Името на Поли повече нашумя… Разкажете ни каква е тя?

– Аз ходих в САЩ за нейното раждане. Ходих там и да приберем от родилния дом и Илия-Калоян. Прекрасни деца! Вижте Поли – като фея е – фея, кръстена на мен.

– Бай Павел вади снимка от малък фотоалбум. После показва и снимки на Илия-Калоян…

– Ходили ли сте им скоро на гости във Вашингтон?

– Не съм. Те идваха за последно преди шест-седем години.

– Не идват много често в родината си май…

– Може и да са прави. Виждате в България как зачестяват отвличанията на деца за пари. По-добре да са там, в САЩ, там е за тях по-сигурно място. Тяхната сигурност е много по-важна от това, че аз бих желал всеки ден да ги виждам и че… тъгувам за тях.

Юни 2009 г. София

 

През февруари 2010 година бай Павел Найденов губи и дъщеря си Славка, и внука си от нея – красиво мулатче на име Пол. 41-годишната жена и синът й, който е само на 8 години, са заклани с нож в дома им в американския град Дейл Сити, в щата Вирджиния. Убива ги от ревност рускинята Наталия Уилсън, която е съпруга на бившия мъж на Славка – Лестър, бащата на Пол.

Posted in Големите убийства, Моите книги, Огън по мутри и милионери and tagged , , , .

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *