От книгата на Анна Заркова „Големите убийства“
Първата дама на българската естрада пее за убития автоджамбазин
ЛИЛИ ИВАНОВА, първата дама на българската естрада, пее на стадиона в Казичене на 24 септември 1995 година в памет на Иван Кудев-Автоджамбазина, убит пред дома си 7 дни по-рано. Чочо Владовски, Кристина Димитрова и оркестър „Канари“ също пеят, играят и свирят на възпоменателния събор за разстреляния борчески бос.
Приятелите на Кудев Георги Янков-Черния, Васил Николов-Яшката, Борислав Ангелов-Боце и още неколцина други плащат щедро на Лили, за да озвучи траурната трапеза на открито.
30-годишният ром, бивш състезател по борба от ЦСКА, е застрелян от засада на площадката пред апартамента му на четвъртия етаж в блок 407 на столичния квартал „Младост“. Шест месеца по-късно делото за убийството му е спряно с познатия мотив – „извършителят остава неизвестен“.
Преди да умре, Кудев се води официално на работа във „Витоша-7 “ – фирма с всички възможни предмети на търговска дейност. Съседите му от вход „Г“ чуват изстрели между 4 и 4,30 часа на 17 септември 1995 година, но се спотайват зад вратите си.
Ранобуден софиянец от четвъртия етаж излиза да изхвърли кофата си за боклук към 6,30 часа и се препъва в трупа. Оперативно-следствената група гази в локви кръв по стълбището по време на последвалия седемчасов оглед.
Пет куршума в гръб покосяват бившия борец. Криминалистите намират край трупа му пет гилзи и един патрон, от което правят извода, че стрелците не са били от най-опитните. В почерка им обаче разчитат опит за ритуално „борческо“ убийство.
Двама причакват жертвата, скрити до сервизно помещение на петия етаж. След стрелбата те опитват да откъснат ухото на мъртвеца съгласно италианския мафиотски закон за омертата.
– Били са неграмотни цигани – допуска приятел на убития. Според него професионални наемни убийци не биха прекрачили небрежно трупа, оставяйки следи от стъпките си по кръвта. Екзекуцията е извършена в присъствието на свидетелка.
Това също говори в полза на хипотезата, че тя не е дело на опитни килъри.
Часове преди смъртта си Кудев гуляе с голяма компания в дискотека „Алкатрас“. Призори се прибира с такси у дома си, придружаван от хубава габровка. Изстрелите изтрещяват от горния етаж, когато кавалерът отваря вратата на асансьора и я задържа, за да излезе дамата…
Кудев се строполява тежко, а придружителката му се спуска до първия етаж с асансьора и затаява дъх на площадката в тъмното. Убийците се изнизват покрай нея и напускат блока. Тя се връща при ухажора, но го намира окървавен и без дъх.
Кудев ръководеше автокъщите на Иво Карамански, но му измени и мина към ВИС-2. Оттогава не видя бял ден – казва полицейски офицер.
Иван беше първа дружка на Иво. Той въртеше бизнеса му с крадени коли от Унгария и след като Иво влезе в затвора, спомня си приятелка на покойния.
Полицейски сержант също определя Кудев като „изменник на Карамански.“ И припомня, че някой прави опит да взриви автомобила му „Мицубиши“ на 12 май 1994 година.
1 килограм и 2 грама пластичен взрив обезвреждат тогава сапьори по сигнал на гражданин, който разхожда кучето си рано сутринта. Немската овчарка Рекс се разлайва необичайно, когато за малко не настъпва опасните жици, нагласени под автомобила. Благодарение на нея е предотвратена експлозията.
ВНУШИТЕЛНА ТРАУРНА ПРОЦЕСИЯ изпраща на 19 септември Иван Кудев до гробищата в родното му село Сапарево. Мургави мъже с черни костюми и тъмни очила обвиняват Кръстника за гибелта на своя брат.
Ние бяхме седем души и започнахме работа с Карамански, спомня си един от опечалените. – Събра ни Иван през 1992 година. Всеки от нас даде малко пари за начало, най-много даде Иван. Карамански не беше никакъв началник или Кръстник, както се дуе пред журналистките, а най-обикновен наш съдружник. Бяха го изгонили „борците“ и беше по-нисък от тревата в началото. Уж щяхме да делим всичко заедно, но той почна да лъже и нас… Когато Иво влезе в затвора, основахме фирма „Витоша-7″. Наричаха ни великолепната седморка… но сега сме вече шест.
Когато Иво Карамански е зад решетките, Кудев отива при жена му да си търси парите. Оттогава двамата скъсват приятелските си отношения. Съпругата на Кръстника Галя Лукановска подава в полицията жалба – че е жертва на рекет. Мъжът й и Кудев вече са врагове.
Някога живеех в квартал „Дружба“ и оттам познавам Жоро Черния и Кудев. Двамата се навъртаха край мен, но никога не са били мои довереници – обяснява Карамански в отговор на обвиненията. Няколко години по-късно и той ще бъде застрелян. Но по онова време версията, че е поръчител на убийството на Кудев, е отхвърлена категорично от следствието.
Разследващите проверяват усърдно и хипотезата за нарковръзка в разстрела на Кудев. По оперативни данни автоджамбазинът се изкушил от търговия с кокаин, зарязвайки заради нея бизнеса си с крадени коли.
Ако не беше се вторачил в големите пари от хероина, Иван щеше да е още жив – потвърждава тази версия един негов близък.
10 милиона стари лева награда обещават хората на Кудев за главите на душманите му. Обаче никой не дава вид, че се е изкушил за тези пари.
Има си Господ и той дава на всеки – кой каквото заслужава…“ – заключава един от съдружниците на убития.
В. К., приятел на покойния:
ЦИГАНИ СА ПРАТЕНИ ДА ГО ЗАСТРЕЛЯТ
– Господин К., говори се усилено, че вие, приятелите на Кудев, много добре знаете кой е убиецът му.
– Не знаем точно коя гадина е гърмяла по Иван. Но знаем циганската група, пратена да го застреля. След убийството тия цигани се покриха някъде из Гръцко… Няма да ги търсим. Не сме убийци като тях, та да си цапаме ръцете.
– И вие ли мислите, че Иво Карамански е пратил убийци на Кудев?
– Може и да ги е пратил. Но сто процента не им е платил. Много пари трябват, за да се плати на истински хамър. А Карамански има пари, само колкото да плаща по кръчмите, за да взема акъла на балъците… на журналистки като вас.
– Не обиждайте сега…
– Не ви обиждам, уважавам ви дълбоко. Но ви се чудя на акъла. И последните бандити са наясно, че Карамански е въздух под налягане. Само вие, журналистите, си хабите хартията, за да правите реклама на щуротиите му. Няма друг, който да плещи толкова глупости в пресата. Освен политиците. Чудя се и тях защо ги интервюирате… Няма ли в тая държава банкери, фабриканти, учени, писатели? Интервюирайте тях – да научи нещо тоя народ, а не да оглупява…
– Оставете това. Свидетелката на убийството на Кудев къде ли е сега, какво прави?
– И да знам къде е, няма да кажа. Нейният живот е застрашен, макар че не е видяла на убийците лицата.
-А каква е съдбата на вдовицата на Кудев и сирачето?
– Когато детето на Иван порасне, може да стане изобретател, художник, летец… Тогава сам ще ви кажа: Пишете за него! Сега мястото му не е в пресата.
Декември 1995 г. София