От книгата на Анна Заркова „Големите убийства“
Погребват го като контрабандист номер едно
Какво ли не съм преживял! Експлозия в колата ми, от която едва оживях, след нея три оставки – на министър, на генерал и на полицай, дела, арести, скандали… Кошмар! Много често се питам аз ли полудявам, или държавата ни е ненормална?
Думите са на Иван Тодоров-Доктора. Двама килъри откриват огън с автомати по джипа му на 22 февруари 2006 година. Добре облеченият бизнесмен, оцелял три години по-рано при адски взрив в мерцедеса му, е застрелян в столичния квартал „Лозенец“. Шофьорът му Васил Стоянов е тежко ранен.
Кървавият атентат е извършен посред бял ден. Съвсем близо до завардения от полиция булевард „Черни връх“, по който само десет минути по-късно преминава кортежът с лимузините на гостуващия у нас турски президент Ахмед Сезер.
Вестта за атентата проваля пресконференция на НСБОП, чиято сграда се намира на около километър от местопрестъплението. Журналистите обръщат гръб на новината за разбита печатница за фалшиви пари и тръгват към лобното място на Доктора.
Преди да умре, той пътува до шофьора си в „Порше Кайен.“ Автомобилът се спуска бавно по стръмната еднопосочна улица „Червена стена“, за да излезе на булевард „Черни връх“. На ъгъла, където наклонът е най-голям, стоят прави двама мъже.
Поршето почти се изравнява с тях, когато те се обръщат внезапно. Проехтяват изстрели. Десет парчета олово влетяват през предното панорамно стъкло, още толкова натрошават на сол страничното, откъм седалката на Доктора. Шофьорът успява да отвори своята врата, изпълзява на улицата и остава да лежи там в локва кръв.
Килърите се качват като в забавен каданс в чакащото ги на два-три метра бяло „Ауди“ и отпътуват по „Черни връх“ в посока към „Драгалевци“. Очевидци ги описват приблизително. Единият – висок около един и осемдесет, около 30-35-годишен, с черна, права, дълга до раменете коса и с черни мустаци; Другият – малко по-нисък, по-набит и по-млад от първия. И двамата са облечени в черно, по-високият – с кожено яке, а аверът му – с платнено. Лицето на по-ниския е скрито зад бейзболна шапка с кафеникава козирка.
Атентатът е десетият, откакто кабинетът „Станишев“ е дошъл на власт. Той е извършен 3 месеца и 19 дни след последния кървав разстрел в София. На 3 ноември 2005 година пред дома му в квартал „Стрелбище“ е застрелян Володя Герговски, търговец на черно на нелицензирани дискове.
Този тъй наречен доктор отдавна трябваше да е в ареста, а не да се разхожда по улиците, най-малкото защото е обвинен в пране на пари в особено големи количества. Имаме и документи, и свидетелски показания, които го свързват с контрабанда на цигари, ощетяваща европейския бюджет. Говорим за обороти за милиарди, знаете ли какво е това? – заявява софийският градски прокурор Бойко Найденов в деня на разстрела.
Тогава Доктора е вече покойник, но въпросите около него са повече от отговорите. Така е и преди да го застрелят.
КОЙ СЕ ОПИТА ДА ГО УБИЕ три години по-рано? Името на младия Иван Тодоров Тодоров, син на дърводелец и магазинерка от Димитровград, учил-недоучил медицина и избрал после попрището на частния бизнес, е известно на малцина до 18 април 2003 година. На тази дата някой го прави прочут. Като решава да го прати в небитието и взривява мерцедеса му на „Цариградско шосе“.
Убийствените намерения на атентаторите не подлежат на съмнение. Те залагат в бронирания автомобил цял-целиничък килограм тротил.
Знаете ли защо жертвата отървава смъртта? – обяснява експерт. – Само защото експлозията е по същество бързо горене, за което е нужен кислород. Понеже скъпата кола на Доктора е била херметично затворена, кислородът се е оказал недостатъчен, за да си развие тротилът мощността.
По онова време изглежда, че 39-годишният мъж е роден под щастлива звезда. Той сам кара колата си, а личният му шофьор Йордан Спасков – с три години по-млад от него, го придружава. Взривът, заложен в кухина под таблото, е насочен към возещия се отпред Спасков, който загива на място. Докторът оцелява, защото идващата отдясно ударна вълна е поета от барчето между двете седалки.
Господ ме е погалил – въздиша, – сменихме си местата с шофьора, аз реших да карам в последния миг… И вероятно затова съм жив.
Какво ли щеше да последва, ако се бе сбъднал замисълът на покушението – Доктора завинаги да онемее? Вероятно това, че той нямаше да каже нищо за любопитните снимки, които антимафиотите вадят при огледа от багажника на взривения му автомобил.
На една от тях се вижда как финансовият министър (тогава) Милен Велчев, жълтият депутат Мирослав Севлиевски и обвиняемият за пране на пари шеф на фирма „Амигос-3″ Петър Петров играят карти на яхта в Монако. На метри зад тях седят на столове транспортният министър Пламен Петров и Доктора. Последният, веднага щом излиза от обгорелия мерцедес,
е обявен за контрабандист номер едно от МВР. За връзките си с политиците той отначало мълчи, а после разказва пред „ТРУД“:
Един от двама мои приятели – братята Ченгиз, които живееха като мен в Монако, ми се обади преди прочутото състезание „Формула 1″ и ме помоли да ангажирам десет места на яхта за негова сметка. После се оказа, че поръчителят на този мой приятел е Спас Русев, доверен човек на Симеон Сакскобугготски. Той искал да окаже гостоприемство на хора от България. В този момент аз не знаех за кого става въпрос. Чак по-късно моят приятел ме запозна със Спас, който пък ме покани на яхтата за по кафе. И ние отидохме с Петър Петров. Запознахме се с Велчев, Севлиевски и Пламен Петров. Нищо особено не си говорихме. Петър по едно време седна да играе с тях карти. Но то си беше като с непознати. Знаете как е. Питат те просто – ти играеш ли карти?… После ситуацията е употребена. Някой е направил снимки. Един комплект е даден на Петър. Снимките, които съм виждал у него, са идентични с тия, които извади НСБОП. Аз в мерцедеса не съм ги слагал.
Кой тогава? Кой е сложил снимките, за да избухне така нареченият „яхтен“ скандал? Двама министри и един депутат на яхта с майстора на контрабандата!… И не е ли бомбата за Доктора от арсенала на войната във властта? Това остава неясно.
Скандалът тръгва от изявление на главния секретар на МВР Бойко Борисов, че службите готвят доклад за мафията, в който има и снимки на престъпници с политици. Следва бурна реакция от засегнатите министри, които са на снимките от Монако със сочения за контрабандист. В отговор Борисов подава оставка. Сакскобургготски не я приема. Велчев също подава оставка, но я оттегля. Зам.-шефът на НСБОП Венелин Великов обаче се разделя наистина с поста си. Той пише заявление за напускане, след като Борисов е чут да казва:
Доктора проби при Венци…
Укоряват Венелин Великов, че е сложил подписа си под уверение, на което пише следното: „В НСБОП няма събрани достатъчно доказателства за извършена от Иван Тодоров контрабандна дейност.“ Този документ му е поискан от адвокатите на Доктора. И съдържанието му тогава отговаря на истината.
Доктора брани решително честта на замесените с името му политици. Той отрича да е имал от тях облага, още по-малко за сметка на държавата.
Че каква облага имам аз от Велчев и Петров? В моя бизнес няма ни един документ с техен подпис. То е факт. Ами Севлиевски? От него пък какво да искаш? Някакъв си депутат…
Какъв е в крайна сметка бизнесът на Доктора?
Законен. Цигарен и на стоки, които преминават за Албания, Македония, Косово – казва той.
Срещу Иван Тодоров няма никакво дело за контрабанда, заявява в края на 2003 година прокурорът Иван Петров. Той нарича „приказки за пресата“ твърдението, че Доктора бил „контрабандист номер едно“.
По това време от всички информации, които компрометират добре облечения бизнесмен, неоспорима е само една – че е съсед с Косьо Самоковеца в Боровец.
И в двете вили после плачат вдовици…
СЛЕД ЕКСПЛОЗИЯТА в мерцедеса на Доктора той е обвинен в пране на 98 милиона лева, спечелени от контрабанда на цигари. Според обвинителния акт през България от 1997-а до 2001 година пътуват огромни пратки папироси. Пристигат с камиони и кораби на пристанища в Бургас и Варна, минават през ГКПП-тата с Турция. Ако не се пласират тук, се изкарват в Македония. Продават ги на черно. Парите се получават кеш в чанти по 900 хиляди, по 1 милион във валута. Пренасят ги куриери през границата от Македония в България. Някои се декларират, тоест минават без митнически чадър. И през финансово-брокерска къща „Амигос“ се изпращат в различни банки по света. Това става с помощта на фалшиви договори с фирми, регистрирани на името на несъществуващи хора. После сумите се вкарват в оборот – за купуване на нови цигари и за заплати.
Доктора е прал чанти с милиони – обобщава софийският градски прокурор Бойко Найденов.
Има ли достатъчно доказателства за тези престъпления?
Няма никакви доказателства срещу Иван Тодоров – категоричен е адвокатът му Виктор Михайлов. Той има предвид и друг процес, в който клиентът му е подсъдим за отвличане и грабеж на бизнесмена Милослав Кръстев и още трима души на 2 април 1994 година.
Съдебното преследване срещу Доктора не стига доникъде.
Прекратено е поради неговата гибел.
ИМАМ СМЪРТНИ ВРАГОВЕ – казва приживе Доктора. За атентата на „Цариградско шосе“ той обвинява „един приятел, една хубавица и един генерал“. Приятеля и хубавицата назовава открито: „Петър Петров и любовницата му Ася Зафирова.“ За генерала отбелязва само, че „се облича със скъпи костюми и пуши пури за 3000 лева на месец“.
Аз знам, че в България животът ми не струва пукната пара. Само за сина ми ще ми е жал, ако умра.
Така коментира Иван Тодоров новината, че братята Маргини са арестувани по обвинение, че са подготвяли неговото и още две убийства. По това време той ходи без охрана – само с шофьор или сам. Обяснява:
С Големия и Малкия Маргин нямам вземане-даване. Само бегло ги познавам… Хвърлили били око на бизнеса ми? Вятър! Той, доколкото остана, е изнесен от България. Не че Монако е любимата ми страна. Аз като повечето българи обичам родината си. Но не обичам държавата.
НЯКОЛКО ЧАСА СЛЕД ПОКАЗНИЯ РАЗСТРЕЛ на смятания за мафиотски бос Иван Тодоров-Доктора световните агенции отново напомнят, че кървавата серия може да попречи на България да влезе в Евросъюза. В отговор новият тогава главен прокурор Борис Велчев демонстрира решителност държавата да се справи с организираната престъпност.
Пред Ройтерс той обявява, че възнамерява да повдигне обвинения срещу водещи фигури в подземния свят и държавни служители, заподозрени в корупция.
Трябва да се осъдят заподозрените за всяко от убийствата или да се вкарат в затвора всички подземни босове – заявява Велчев. Така той цели да докаже готовността на страната да влезе в Европейския съюз през 2007 година.
В момента се провеждат разследвания на авоарите на висши магистрати. Те са част от програмата „Чисти ръце“, чиято цел е изкореняване на корупцията в мудната и неефективна съдебна система – казва Велчев. Седем години по-късно, след края на мандата си, той не може да се похвали с резултати. Правораздаването през 2012 година е по-мудно и безпомощно от всякога.
Убийството на Доктора съвпада по дата със започналата проверка на експерти на Европейската комисия за напредъка на България по глава „Правосъдие и вътрешни работи“. Заключенията й са решаващи за това кога страната ни ще се присъедини към ЕС – през 2007 година или по-късно. Затова всички власти у нас полагат усилия да покажат, че изпълняват изискванията на еврокомисарите – ударно се приемат поправки в конституцията, прокуратурата и МВР отчитат спад в престъпността, а новият обвинител номер едно обещава да поиска имунитетите на всичките депутати, срещу които има спрени дела.
Световните агенции обаче не предават това, а новината, че български бос на мафията е разстрелян в центъра на София. Те припомнят, че това е 150-ото показно убийство в България от 2000 година нататък.
Бившият шеф на митницата ЕМИЛ ДИМИТРОВ-РЕВИЗОРО:
ДОКТОРА УМРЯ, ДА ЖИВЕЕ КОНТРАБАНДАТА!
– Г-н Димитров, ако приемем, че Доктора е бил контрабандист номер едно в България, както твърдеше МВР, то значи ли, че с неговото убийство контрабандния внос-износ ще намалее силно?
– О, не. Първо, Доктора от три години най-малко не е контрабандист номер едно. Заради проблемите си с правосъдието. Второ, той може би е бил един от първите 27 контрабандисти в Европа, но не и в България. Неговите интереси бяха извън България. Още при смяната на правителството на Иван Костов с това на Сакскобургготски той се изнесе в чужбина и си устройваше живота там. Това, че минаваха чисти транзити през България с негови цигари, от които после се извличаше незаконна печалба, няма никакво отношение към нашата държава. Бизнесът на Доктора беше на европейско ниво.
– Но едва ли от Европа му пратиха куршумите?
– Такъв край за този човек беше естествен. Той беше твърде влиятелен, с твърде много врагове. Около него – яхти, куфари с пари, снимки, депутати, министри… Известни политици се чувстваха гузни в негово присъствие. И като не можа той да избие противниците си, изпревариха го.
– Дали някой ще наследи мястото му в бизнеса с цигари?
– О, неговите наследници действат вече от три години… Място като неговото не стои свободно. С неговата смърт контрабандата няма да спре. Както не спря и със смъртта на Косьо Самоковеца. Всичко ще си продължи постарому. Става дума за възможности да се осъществят контрабандни канали през определени държави. Този, който има връзки на съответните граници, подход към длъжностни лица и тъй нататък, той ще владее каналите. Дали ще е българин, или чужденец на мястото на Доктора, няма значение. В страните, през които пратките минават, се ползват местни хора – било за охрана по пътя, било за съдействие пред длъжностните лица, за да им се дават рушвети.
– Дали новите повишени акцизи ще доведат до процъфтяване на контрабандата с цигари?
– Да. Също както повишението на цените и акцизите на горивата доведе до увеличаване ръста на контрабандния внос у нас. Това и „Нефтохим“ призна.
Февруари 2006 г. София