ГОЛЕМИТЕ УБИЙСТВА: Димата Руснака 24.10.2004

От книгата на Анна Заркова „Големите убийства“

Един куршум за царя на кухите фирми

НЕКА ИМА УБИЙСТВА! Да изтече мръсната кръв! Тази фраза на Дмитрий Минев, известен като Димата Руснака, си спомня негов близък приятел в деня на смъртта му. Изричайки я, той едва ли е предполагал, че собствената му кръв ще изцапа булевард „Витоша“ в София на 24 октомври 2004 година в 18,30 часа.

Не вярвам отнемането на живота ми да представлява особен интерес за някого“ – обявява Димата Руснака четири години по-рано – на 29 януари 2000 година. Тогава бомба, заложена на улицата, избухва близо до неговия джип.

Чиста случайност – казва той. – Ако са искали да ме ликвидират, щяха да видят, че аз изобщо не съм карал тоя ден тоя автомобил. Да не са кьорави?

При втория – последен и успешен опит за покушение душманите на прочутия бос от СИК доказват, че виждат отдалече. Правят засада в една къща срещу бар Up stairs, където Димата редовно си пие кафето. Стрелят през булеварда три пъти. Един от куршумите разкъсва сърцето му.

Той излизаше бавно от бара – разказва свидетел. – Направи десет-единайсет стъпки по тротоара и падна. Същевременно се чу пукот като от пиратки. Бодигардовете му се озърнаха объркано и стреляха пет-шест пъти, напосоки. После някой нещо им извика и те скриха веднага оръжията. Личеше им, че са паникьосани.

Сребристите джипове с еднакви номера 28-28 и лимузината „Ауди“ на Руснака са паркирани срещу заведението. Телохранителите вдигат шефа си на ръце, вкарват го в една от колите и дават газ към „Пирогов“. Внасят труп в отделението за спешна помощ.

Издъхнал е в момента на стрелбата на улицата – констатира дежурният лекар.

Смъртта на 39-годишния мъж е заснета от камера на близък бижутерски магазин. Но записите не помагат за разкриването на престъплението.

Убиецът гръмва три пъти от прозорец на шестия етаж в сграда на булевард „Витоша“ номер 29. Избира позиция в необитаем апартамент, който отстои на 30-40 метра от любимото на Димата заведение, чието име на български означава „Нагоре по стълбите“. Смъртоносният куршум влиза през гърдите на жертвата и излиза над таза, под ъгъл от около 45 градуса.

Криминалисти го откриват под трупа при огледа. Намират и две гилзи – едната пада в краката на възрастна минувачка, а другата се закрепва върху покрива на количка за сладолед.

Домът, избран за база на килъра, е необитаем. Купен е месец по-рано от жълтия депутат Димитър Димитров. Собственикът чакал да мине зимата, за да го ремонтира и да се нанесе в него със семейството си. Престъпникът влиза вътре, като разбива ключалката. Въоръжен е с полуавтоматична чешка пушка 43 със снайпер. На финала на мисията си бяга по покривите, после слиза по стълба в заден двор на улица „Денкоглу“. Посипва с лют пипер следите си, за да „подпали“ носовете на полицейските кучета.

Във временното убежище на злосторника са намерени три косъма. Но ДНК-експертизата установява впоследствие, че те са на народния представител, а не на неканения му гостенин.

Тайнствен мъж е забелязан на булевард „Витоша“ да прави заслон на главния изпълнител на „мократа“ поръчка.

Мернах го като силует – разказва улична търговка на бельо. – Висок, строен, с черно кожено яке, стоеше до едно дърво срещу вратата на бара и криеше лицето си зад рекламните знамена на фотостудиото „Фуджифилм“. Запомних го, защото ми се видя неестествено човек да чака за среща прикрит…

В суматохата след изстрелите непознатият изчезва някъде.

Хаосът в Up stairs беше пълен – спомня си един от клиентите. – Изстрели вътре не се чуха, защото музиката беше оглушителна. Но изведнъж заведението взе да се изпразва. Келнерките се защураха като полудели. Една от тях дойде при мен и ми поиска да плащам. Каза ми: „Отвън има убийство. Всички от терасата избягаха. Най-малко десет не си платиха сметките…“ Кой е убит? – питам, а тя: „Знам ли, някаква мутра…“

МУТРА ИЛИ РОМАНТИК?

В последните си години господин Минев държеше да извади бизнеса си на светло – коментира възрастен човек от обкръжението му. – Той от сикаджиите и Георги Илиев от висаджиите са единствените хора, които не се побъркаха от големите пари… Наркотиците господин Минев не ги понасяше като бизнес, но си затваряше очите понякога, защото хранеше много момчета, заедно със семействата им… Като си надвихме на харча и тръгнаха фирмите, господин Минев каза: Край на мръсния бизнес!… Търгувахме с горива, руди, метали и каквото още се сетиш. Имахме хотели, искахме да правим елитен туризъм. Ремонтирахме автомобили. Господин Минев държеше да си плащаме данъците до лев. Веднъж една от новите счетоводителки му каза: „Шефе, на десет места съм работила досега и навсякъде ме карат да крия печалбите от държавата. Само ти не даваш да правя това. А пък уж си бил мафиот…“

Според информационната система „Дакси“ Дмитрий Минев участва като собственик в шест фирми. „Майер+“ е за търговия на едро, а „Олимп-94″ – за търговско посредничество.

В тях като собственик е регистриран и Красимир Маринов- Големия Маргин.

Фирма „Интергруп енд партнърс“ се занимава с посредничество при пласмент на горива, руди, метали и химични продукти. В нея с равен дял участват Димата Руснака, Големия Маргин, Младен Михалев-Маджо, Венцеслав Стефанов, Румен Николов-Пашата, Милчо Бонев – Бай Миле и Стоил Славов. Последните двама са покойници в момента, в който съдружникът им с руския произход предава Богу дух на „Витошка“. Бай Миле вече е застрелян, а Стоил Славов е взривен в асансьор.

Руснака притежава още и фирмите „Кардинал М“ – за хотелиерство, „Димиавто – Дмитрий Минев“ – за ремонт на автомобили, и „Тигра“ – за търговско посредничество.

Той приживе не броеше парите. Беше царят на кухите фирми – казва негов бизнеспартньор. – Нито една от фирмите му не беше печеливша. Той ги отваряше с кеф, но те или фалираха, или сменяха собственика си. В „Интергруп“ му се смееха: „Добре, че напусна, та да прокопсаме…“ Аз лично работих с него известно време, но се отказах… Той се изживяваше като бизнесмен за самочувствие. Това, че го гръмнаха, не е чудно. Било му е ред. Чудно е само защо е бил без бронежилетка. Той с нея влизаше дори под душа…

ДЪЛЪГ ПЪТ ИЗВЪРВЯВА Димата Руснака от деня, когато става прочут като издирван от полицията за побой в спортен комплекс „Дескрим“, до момента, в който пресата пише, че той е най-големият данъкоплатец на републиката за 2002 година. Тогава внася 460 000 лева в хазната.

Кариерата му потегля от силовите бригади на ВИС в началото на 90-те години на XX век.

Още тогава се видя, че малкият Дима е сърцато момче, коментира пред „Труд“ Димитър Иванов, бивш шеф от Държавна сигурност и доктор на историческите науки. – Малък е на ръст и на години, но след жестокия бой между каратисти и борци в комплекса „Дескрим“ през 1994 година той преспокойно обясняваше: „Искахме само да си поговорим, но помещението се оказа тясно и се сбихме…“ Така се сбиха, че кръв имаше по стените на метър височина, а ръцете им се чупеха като клечки… Година по-късно Димата разправяше из София, че ще се кандидатира за главен секретар на МВР, понеже имал програма за потискане на организираната престъпност… Всичко това ставаше в първия етап на гангстеризма у нас. Този етап беше посветен на премерването на куража на десет-петнайсет момчета, очертаващи се като неформални лидери, и на първичното усещане от сладостта на парите. Тази сладост доведе до втория етап на организираната престъпност – оформените силови структури – търговски по съдържание и паравоенни по форма – ВИС, СИК, Клуб 777, „Корона“ и други. Натрупаните средства от застраховане, от нарушаване на югоембаргото и от търговски монопол върху някои стоки и услуги удачно бяха инвестирани в легална дейност – приватизация, строителство, банково дело. Стигна се дотам, че бързомислещите босове, сред които и Димата Руснака, оглавиха класацията на честните данъкоплатци у нас. После – наглед внезапно – дойде третият етап на гангстеризма. Неговият път е нагоре към небитието…

Съгласно теорията на Димитър Иванов за трите етапа може да се каже, че в края на първия – през октомври 1994 година, босовете на борците Дмитрий Минев, Димитър Джамов и Красимир Маринов идват в България след принудително изгнание. Те бягат през граница, когато научават, че са обявени за издирване заради участието си в погрома в „Дескрим“. Софийската градска прокуратура изменя мярката им за неотклонение „задържане под стража“ в „парична гаранция“ от 100 000 неденоминирани лева. Това прави възможно завръщането им в отечеството.

Следва разцеплението на „борците“ на две части – ВИС и СИК. Димата Руснака избира втората, където е рамо до рамо с Маджо, Стоил Славов, Румен Николов-Пашата и Големия Маргин. Поверяват му силовото застраховане в районите около София и по Южното Черноморие.

През 1998 година вътрешният министър Богомил Бонев успява да прокара промени в Закона за застраховането, вследствие на което СИК и ВИС-2 не получават лиценз. Така те са принудени да прехвърлят дейността си на други компании. Натрупаните пари се инвестират в хотели, заведения и дори промишлени производства. От това време са и първите противоречия между „партнерсите“ от Интергруп. Руснака се ориентира към крилото, в което са братята Маргини, Красимир и Николай Маринови.

Не е вярно, че Димата е поредната жертва на войната между СИК и ВИС – казва криминалист, ангажиран в разследването. – Екзекуциите са резултат на личните конфликти между тия, които бяха приятели в златната ера на СИК.

Свадите са на лична основа, спорят кой е по-по-най юнак потвърждава представител на подземния свят.

Нашите бандити — допълва главният секретар на МВР генерал Бойко Борисов – са лесни за прогнозиране. Защото при тях спорът е кой притежава най-хубавата жена и най-мощната кола.

Генералът знае, че мутрите имат и доста баници за разделяне, но поставя акцент върху един друг характерен вид съперничество между криминалните авторитети.

Един от босовете е така полудял, че и по кръчмите раздава смъртни присъди за нищо и никакво – споделя бъбрив бодигард. После бърза да добави: – Пипнат ли ме, че приказвам, ще ме търсите по Задушница на гробищата!

ЕДИН ПОБОЙ МЕЖДУ МУТРИ в столичната дискотека „Ескейп“ на 7 ноември 2003 година илюстрира кръчмарското напрежение в ъндърграунда. Главна роля в мелето играе Димата Руснака.

Ето как Константин Димитров-Косьо Самоковеца описва станалото, без да знае, че по-малко от месец след това ще лежи застрелян на площад „Дам“ в Амстердам.

Видях мелето, понеже бях сред клиентите в „Ескейп“. Чух, че се стреля. Не можах да се ориентирам веднага, но после разбрах, че към един часа в дискотеката влезли Маргините с Димата Руснака. Според това, което те обясняват, нещата станали така: Виждат на бара някакво момиче – позната или приятелка на Големия Маргин. Той тръгва към нея. И тогава едно момче от охраната на Клюна го бута грубо. Маргина се афектира: „Ти знаеш ли кой съм, за какво ме буташ?“… И момчето от охраната го нокаутира. Оттам тръгва всичко. Не са го познали Маргина, пък той го ударил на чест. Става бой, някой стреля във въздуха, а Димата Руснака наръгва едно момче. После става безредица. Всеки реагира различно. Повечето се втурват да бягат.

Софийската районна прокуратура образува дознание срещу Димата Руснака, но го прекратява поради недоказаност. Младеж, ранен в масовия търкал, сочи Димата като човека, който го нападнал с нож. По-късно обаче се отрича от показанията си.

ПОЛИЦАИТЕ ПРОВЕРЯВАТ най-напред версията, че Руснака умира в битка за преразпределението на наркопазарите. Но в масивите на НСБОП няма никакви доказателства, че той се е занимавал с търговия на кокаин, хероин или амфетамин.

Слуховете приписват на Дмитрий Минев чечено-ингушетската връзка в наркодоставките. Говори се, че той контролирал морския път на дрогата през Поти. Хероинът пристигал оттам с кораби, натоварени с метали и въглища, и през наши пристанища отпътувал за Западна Европа.

Димата има реална връзка по руска линия с другия Дима – Дениз Тюркмен, зетят на митичния търговец Фатик. Двамата неведнъж са забелязвани на обядват и вечерят заедно.

След убийството на Дмитрий Минев антимафиоти правят извода, че в наркобизнеса границите между СИК и ВИС са размити. Търговците на опиати гравитират към едната или другата групировка в зависимост от финансовите си интереси.

Малко преди разстрела пред Up stairs например прочутите като наркобандити Къро и Таки променят позицията си. Те заменят патрона си Мето Илиянския – емблематично име от ВИС, с нов покровител от сикаджиите. После Мето изчезва безследно. Димата Руснака имаше навика в подобни ситуации да се изказва непредпазливо – коментира спецченге. – Той си остана романтик. От оная стара гвардия „борци“, които трудно приемат предателството, както и това, че човешкият живот поевтиня.

ПРОМОЦИЯ НА СТРАХ. Така определя погребението на Димата Руснака един от репортерите, които отразяват събитието на Централните софийски гробища.

Страх – на показ и в големи количества.

Армия телохранители от нисшия състав заема позиции на входа на вечния дом в „Орландовци“ още от сутринта на 28 октомври 2004 година.

„Офицерите“ – здрави мъжаги с бронежилетки, слушалки в ушите и пистолети на кръста, обграждат църквата по обед. По алеите патрулират момчета в черно с бинокли в ръце. Други стоят на пост зад дървета и храсти навсякъде из тъжния парк. На входа униформени и цивилни от частна охранителна фирма спират всеки и го разпитват къде отива. Следва щателна проверка на багажа. До поклонението пред ковчега на Руснака в 13 часа допускат само хора с покани. Журналисти и други, дръзнали да опитат да влязат между гробовете, са спирани и връщани – безапелационно. Районът около храма е блокиран. Две полицейски патрулки са спрели извън гробището и наблюдават безучастно тази картина.

Близо двеста души си вземат последно сбогом с Димата Руснака. Най-известни между тях са съдружниците му Маргина и Пашата.

Мафията превзе гробището!“ – с тия думи известна актриса звъни по телефона в „Труд“. – Цяло „Орландовци“ в момента е почерняло от мъже с черни дрехи, с тъмни очила и голи глави. Не пускат пиле да прехвръкне през входа. Погребват някой техен и не пускат други опечалени. Аз отивах с роднини на гроба на татко. На три крачки от входа двама ни спряха: „Не може, връщайте се!“, викат. Огледах се за полицаи. Пукнат няма! А тия с черните якета – зад всеки храст. Отворих уста да протестирам, а една жена ме сбута с лакът: Недейте се разправя, госпожо! Знаете кои са тия!… Кои са тия, бе?!..Главни мутри. И ги гони шубе. Да не ги гръмне някой!… Тяхна си работа. Но къде е държавата? Излиза, че мутрите у нас са по-силната власт. Аз съм живяла в най-силните години на мафията в Италия. Ама такова чудо не съм чула и видяла.

Драконовските мерки за сигурност на погребението на Руснака предизвикват гняв у десетки граждани. Но нито един не подава в полицията жалба.

Държавата подвива опашка пред мутрите на „Орландовци“. Ако изключим факта, че МВР по-късно отнема лиценза на охранителната фирма VTA с мотив, че на гробищата е превишила правата си.

Демонстрацията на дебеловрата сила е доста многозначителна в условията на изтичащия мандат на царското правителство. През него за три години в МВР генералите от трима стават 17.

Няма арестувани за разстрела на Руснака.

Posted in Големите убийства, Моите книги, Огън по мутри и милионери and tagged , , , .

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *