От книгата на Анна Заркова „Големите убийства“
Кървав кръг покрай смъртта на сливенския кредитен милионер
КРЕДИТНИЯТ МИЛИОНЕР Деян Добрев е намерен мъртъв – обезобразен от зверски бой, на 24 април 1994 година в гората край сунгурларското село Бероново. След четири месеца – на 27 август, са застреляни публично в ямболската дискотека „Диана“ борческият бос Тодор Боев-Картофа и дясната му ръка Стойко Шаламанов-Богата. Само 22 дни по-късно главният свидетел за убийството на Деян Добрев – Христин Хаджиколев, ликвидира демонстративно Петко Стоянов-Каратиста, който поръчва Добрев да бъде бит до смърт.
Това е един кървав кръг от спиралата, наречена организирана престъпност…
Каратиста е ликвидиран, след като притиска Хаджиколев да оттегли показанията си срещу него и да заяви, че Картофа и Богата са умъртвили сливенския богаташ Деян Добрев.
Когато главният свидетел и обвиняемият по делото „Добрев“ водят преговори, Картофа и Богата вече са мъртви – те не губят нищо, ако вината се хвърли на техен гръб. Седмица преди да паднат под куршумите в дискотека „Диана“, доцентът по право Цветан Цветанов посещава Ямбол, за да се срещне с тях. Само три дни след екзекуцията на двамата и Цветанов пада мъртъв на столичната улица „Юрий Гагарин“.
За убийството на Картофа и Богата е обвинен техният съгражданин Борислав Славчев. Той умира после от токов удар в Старозагорския затвор, докато – според официалната версия на полицията – сваля изгоряла електрическа крушка. Никой тогава не хваща вяра, че станалото с него е трудова злополука.
– Изглежда, обърках сметките на някои хора – казва Борислав на майка си на свиждане в зандана само два часа преди да умре. Малцина вярват и на показанията, които Борислав Славчев дава приживе – че убил двамата борци, защото му откраднали една старинна статуетка, а пък Богата плюс това изнасилил любимата му жена.
Заради разстрела на Петко Стоянов-Каратиста Христин Хаджиколев е осъден на 3 години условно. Говори се, че е платил за тази забележителна снизходителност на съдиите. Само пет месеца по-късно на излизане от ямболски бар той успява да застреля с неясни мотиви и бившия републикански шампион по акробатика Георги Костов-Акробата. Така главният свидетел по делото „Добрев“ става двоен убиец, а после изчезва безследно, най-вероятно в чужбина.
Равносметката: Истината за гибелта на 31-годишния Деян Добрев остава скрита зад няколко трупа и един безследно изчезнал свидетел.
ДОГАДКИТЕ ОКОЛО СМЪРТТА на Добрев са разнопосочни. Преди да умре, той е президент на фирма „Аргентум холдинг“, а за милионите му се носят легенди.
Според най-популярната версия Добрев е бит, за да бъде ограбен. Според друга той е жертва на отмъщение от страна на автокрадци, понеже ги издал на полицията.
Нито една от версиите не е подкрепена с достатъчно доказателства. И двете са прекалено безобидни, за да свържат в
логическа последователност убийствата, последвали смъртта на шефа на „Аргентум холдинг“.
Деян споделя приживе с братовчед си как от гол като пушка затворник се преродил в богаташ. Дни преди да бъде хвърлен полужив след бой край село Бероново, той предрича, че ще плати за парите с живота си.
Братовчедът разказва:
– В смутната 1989 година някой си подполковник от военното контраразузнаване продал изгодно информация, свързана с националната сигурност на България. Каква е тази информация и колко струва, не знам, но посредник в продажбата й бил Деян. Той бил препоръчан от политически затворник, с когото бил в една килия в началото на 1987 година. Подполковникът после свързал Деян с банкери и го внедрил в едрия бизнес като му уредил кредити.
Когато след смъртта на кредитния милионер отварят банковите му сметки, става ясно, че в тях няма нито пари, нито движение на оборотни средства. От изтеглените за година и половина 54 милиона стари лева (тогава – над два милиона долара) няма и следа. Не е изключено Добрев да е бил само „помпа“ за теглене на пари от банки, предназначени за нечии финансови машинации.
Неговият „Аргентум холдинг“, чиито пищни рекламни табели са окачени по най-високите сгради в Сливен, се оказва обикновено ООД – дружество с ограничена отговорност с 50 000 стари лева основен капитал. Другите фирми – „Арес“, „Консилиори“ и „Болсир“, се водят на жена му и на сестра му. Единствената голяма сделка на Добрев е покупката на лимонадената фабрика „Сезони“ за 102 милиона стари лева. Тя обаче остава незавършена, защото трябва да бъде платена в кеш в деня на убийството.
Добрев лично назначава 25 работници в „Сезони“. Обучава ги преди това за работа на поточната линия за безалкохолни напитки. Месец по-късно обаче без обяснение ги уволнява. Вероятно няма пари за заплати. По същото време той ипотекира мандрата на жена си в село Желю войвода и птицефермата, с която двамата прохождат в бизнеса. Мандрата и птицефермата са, изглежда, единствените източници на доходи за разгулния му живот.
Шефката на сливенския клон на банка ДСК Добринка Ранчева е арестувана след убийството на кредитния милионер по обвинение, че му е отпуснала на три пъти по 5 милиона стари лева кредити. Примерът й е последван от три сливенски банки – „Биохим“, Агробизнесбанк и Първа източна международна банка.
Заемите си Добрев гарантира с няколко хиляди водни помпи, които впоследствие се оказват спорна собственост. Преди да умре, той е доста притеснен финансово. Чака кредит от софийска банка с протекциите на „влиятелни хора“.
– Ако не бяха убили Деян, на 28-и той трябваше да получи толкова пари, че да стане най-богатият човек на Балканския полуостров! – казва баща му.
Деян Добрев се радва на охолен живот не повече от 3 години. Месец преди да умре, става жертва на рекет.
Пред хотел „Родина“ в столицата неизвестни бандити отмъкват червената му хонда, а после искат за нея един милион стари лева откуп. Президентският съветник Александър Димитров завежда Добрев в Централната служба за борба с организираната престъпност (ЦСБОП), за да се оплаче там от изнудвачите. Милионерът подава жалба, но след размисъл не се отзовава на призовката на антимафиотите за допълнителен разпит. След няколко дни си получава обратно любимия автомобил. За целта вероятно е платил. Но изглежда, изнудвачите не са му простили заиграването с „куките“.
Според свидетеля Христин Хаджиколев, докато ритали Добрев, убийците му викали:
– Защо изпя всичко на куките?!
Накрая, оставяйки го полумъртъв на пътя, те отново го предупредили „да оттегли жалбата си“.
Преди да изчезне безследно, Хаджиколев, който между другото работи като охрана в ямболска бингозала, разказва пред прокурорите още подробности.
ТОДОР БОЕВ-КАРТОФА отвежда Христин Хаджиколев при Руско Карагогов, който тогава е окръжен прокурор на Ямбол. Публична тайна е в града по онова време, че бившият състезател по борба Тодор Боев има криминално досие и прави услуги на МВР. Той уговаря Хаджиколев да свидетелства, че Каратиста и неговите хора са пребили до смърт Деян Добрев. По това време Картофа и Каратиста враждуват, предвождайки противникови „борчески“ групировки.
Въз основа на показанията на Хаджиколев е повдигнато обвинение на Николай Джеджев, Николай Николов-Мазния и Петър Станчев – местни криминални авторитети, частни охранители по професия.
Според обвинителния акт тримата тръгват за Сливен на „вразумителен разговор“ с Добрев, който им е поръчан за пребиване от Каратиста. Пътьом качват Хаджиколев да им помага. Четиримата пристигат в Сливен с ауди със силистренска регистрация. Отсядат в бар „Хавана“. Разпознават Деян пред бар „Театър“ и си кимат:
– Това е човекът!
Мазния пресреща Деян Добрев, разменя с него няколко думи. После двамата се качват в червената хонда на милионера. След 200 метра спират и преместват Деян в аудито. Отнемат му личния пистолет, Мазния слага на очите му черна лепенка. Жертвата твърде слабо се противи. Автомобилите минават през площад „Двата аслана“, булевард „Христо Ботев“ и излизат на пътя за Ямбол. Спират в местността Ормана, слагат белезници на ръцете на Добрев и според Хаджиколев му нанасят първия побой с ръце, крака и щанга, взета от багажника на хондата. По-късно тръгват към Елхово. Близо до Каравеловото ханче спират без обяснения и изхвърлят Хаджиколев и Деян Добрев край пътя. Деян е пребит, лежи на земята и не може да се изправи от болки. Хаджиколев се опитва да го довлече насред пътя с помощта на кожения му колан, но той се скъсва…
След малко убийците се връщат с аудито, натъпкват Деян Добрев в багажника и се отправят за Сунгурларе през Котленския балкан. На едно закътано място спират и отново го бият. Скачат с крака отгоре му, млатят го с щангата. Мазния стреля два пъти с пистолет край главата му…
На зазоряване насилниците изоставят полумъртвия вече Деян край пътя за Бероново – на разклона за село Скала, и се прибират в Ямбол.
– Всичко е готово! – рапортува Мазния на Каратиста, като отива за целта в дома му.
В утринните часове пребитият е забелязан от пътуващи към поделението си военни. Той е още жив, макар че агонизира. Завиват го с едно палто и викат линейка. В болницата на Сунгурларе установяват, че е вече мъртъв.
„Смъртта е причинена от разкъсване на белите дробове, счупване на гръдната кост и ребрата, остра дихателна недостатъчност и напрегнат пневмоторакс“, пише в протокола от аутопсията.
Хондата на Деян Добрев е намерена изгорена и потопена във водоем недалеч от лобното му място.
ДВЕ ГОДИНИ ДЕЛОТО „Добрев“ се прехвърля като горещ картоф в различни следствени служби, прокуратури и съдилища.
На 26 декември 1995 година главният свидетел на обвинението Христин Хаджиколев е обявен за издирване, защото е в неизвестност. Няколко съдебни заседания се отлагат заради неговото отсъствие. През втората половина на 1996 година се появяват съобщения, че бил открит от Интерпол и се намирал в унгарската столица. Магистратите, загубили търпение, вадят в съда подписаните от него показания.
– Кой съд ще повярва на един двоен убиец? – пита театрално Димитър Пантелеев, адвокатът на подсъдимите. Те отричат всичко.
ПРЕД ДЕЯН ДОБРЕВ приживе се кланят първенци и парвенюта.
В деня на неговото погребение в родното му Желю войвода цари гробно мълчание.
След години само скъпият паметник в бедното селско гробище напомня за нерадостната му участ.