От книгата на Анна Заркова „Големите убийства“
Кой е тоя Брендо?!
Що за човек е, който може да нареже приятеля си на парчета, за да вземе от джоба му 2000 лева? Що за тип е тоя, за да напълни две кофи с една човешка глава, чифт отрязани ръце и крака и да ги хвърли в реката, а после хладнокръвно да разтовари буса на обезглавения с плячката – десетина пити кашкавал?
Изглежда, че тоя уродлив касапин се е пръкнал в племе на човекоядци. Но не е. Родината на Адриян Ангелов, 31-годишен, безработен, женен, с едно дете, е Северозападна(ла) България. От година безуспешно си търсил работа, кръчмата на майка му и баща му в Гложене закъсала и не можела да храни пет гърла, взел 1000 лева заем, като си заложил колата, те свършили и жена му в пореден скандал му посочила вратата.
Психолозите на МВР го определят като „аутсайдер“, ще рече според тълковния речник някой, който има твърде малки изгледи за успех, няма качества на професионалист и никой не се интересува от него.
Вие виждали ли сте такъв човек? Да, естествено. Къде? Стотици са. Във вашия квартал. На вашия етаж. В огледалото.
Гладът възбужда грабителите. А някои грабители убиват. Криза е.
Българската криза – демографска, икономическа. Тя настъпва преди края на прехода, в последната година от мандата на премиера Станишев (2005-2009 г.) и превзема живота на обикновените хора, докато управлява Борисов (2009-2013).
Не е българско откритие, че безработицата, беднотията, обезлюдените по липса на поминък градове и села бълват на талази оная престъпност, която криминалистите наричат би- това или конвенционална. С две думи казано – много крадат. Защото нямат, а не могат или не искат по друг начин да придобият разни неща. И не само крадат – от къщи, молове, трезори, коли, но и грабят – нападат открито, бият и убиват за пари.
Тук може да се отбележи българският принос: едно цяло поколение, израсло предимно в ромските махали, ходило на училище две-три години или хич, вдъхновявано от фалшивата водка, стафа, чалгата и задника на Азис, за което да живееш добре, означава да си вземеш от имащите хора онова, което ти трябва. Техен проблем е, че не го дават.
В село Бръшляница удушават с възглавница 93-годишна жена за 8 лева и 10 буркана с кисели краставички. Пак там стискат за гърлото друга баба – до смърт, за да й вземат 50 стотинки и пръстена. Те са деца – на тринайсет и на четиринайсет.
Софиянци ги обират, докато спят. Влизат с шперц през вратата или през полуотворена тераса и тарашат коридора за джиесеми и чанти, докато семейството е в спалнята. Свалили от възрастен мъж по пижама венчалната му халка. Той се заклел да дава всяка година курбан – че по чудо е оживял.
Чуйте вътрешния министър Цветанов (2012 г.):
– До голяма степен в последните години беше ограничена тежката организирана престъпност – разкрити бяха знакови престъпления като отвличания и тъй нататък. Битовата престъпност обаче, виждате, е социален проблем – тя е вследствие на безработицата, демографската криза, липсата на образова- ние на подрастващите и всичко това, което имаме като даденост.
Чест му прави на министъра признанието, защото би могъл като един от високопоставените си подчинени да каже, че
„битовите престъпления бележат спад“. А то бележитото е, че гражданите са обезверени и не се оплакват на полицията. Мислят си: Тя няма да направи нищо; Или: Нали сме живи и здрави, ще се оправим сами; Или пък: Бандитът няма да влезе в затвора и ще ни отмъсти.
Според Центъра за изследване на демокрацията средногодишно в България се вършат около 550 000 конвенционални злодеяния, а МВР отчита около 100 000. За някои от тях са подадени жалби, но дела не се образуват поради „маловажност“.
– Това са престъпления с нисък финансов еквивалент, заключава Цветанов.
Повече за „еквивалента“ би могла да каже майката на Николай – 22-годишния младеж, когото касапинът от Гложене разфасова за два бона от кредит и 9 пити кашкавал.
Какво да се прави?
То е измислено през 1990 година от Уилям Братън – полицаят, който опитоми Ню Йорк, намалявайки за петилетка дивашките убийства с 55% , а грабежите – с 25%.
Вместо директно да атакува свърталища на бандити, Братън започва с гратисчиите. Дотогава служителите на реда в Америка пренебрегват тоя проблем. Кой знае дали там са имали случай като тоя в София – тумба роми без билети да потрошат автобус и да проснат 30 пътници по очи…
Братън създава мобилни групи по рейсовете и в метрото. Онези, които се опитват на минат гратис, биват арестувани на платформата демонстративно, за да могат всички да ги видят и да се поучат. При това се оказва, че 10% от тях имат издадени стари заповеди за арести. У мнозина са открити оръжия и наркотици.
Братън прилага подхода си и към просяците, пияниците и дори към онези, които пикаят по улиците. Захваща се с тарикатите по кръстовищата, които мият стъклата на автомобилите и изнудват шофьорите за пари. Оказва се, че половината от тях са с криминални досиета.
Следващата цел на Братън са корумпираните и мързеливите полицаи…
Но властта у нас няма време за всичко това. Тя е много заета да прави онова, за което питат еврокомисарите. Те питат естествено за нещата, които засягат собствените им държави международния наркотрафик, прането на пари, фалшификациите на евро, корупцията по високите етажи, която предполага измами по европрограмите, конфискацията на престъпните богатства, защото много техни мафиоти инвестират в България.
В дългоочаквания през 2012 година юлски евродоклад за България, заради който МВР и магистратите леят пот, фабрикувайки „знакови дела“, ни хвалят, че сме арестували Брендо, международен наркотрафикант, по искане на Италия. Браво. Помолена за коментар, внучката на удушената за 8 лева баба казва:
Кой е тоя Брендо по дяволите?!