От книгата на Анна Заркова „Големите убийства“
Шампионът по бойни изкуства контролирал канал за крадени коли
УКРАИНСКИЯТ ТРЕНЬОР по бойни изкуства Герман Винокуров загива от ръката на неизвестен престъпник в България, 40 дни преди да се роди дъщеря му Ава. След погребението му вдовицата Алеса Налбантова надмогва мъката и подновява кариерата си на естрадна певица в кипърски и наши шикозни заведения. Тя казва, че знае кой е участвал в убийството на мъжа й, но се страхува да каже.
Делото за екзекуцията на украинеца е спряно шест месеца след нощта на 18 срещу 19 януари 1994 година, когато съседи намират още топлото му тяло в локва кръв. Извършителят не е открит нито дотогава, нито по-късно до окончателното прекратяване на разследването. Криминалисти допускат, че Винокуров – тренираният в Афганистан републикански шампион по таекуондо, и Цветан Цветанов – радетелят за източни бойни изкуства в България, са умъртвени по една и съща воля. Но версията им остава непотвърдена.
Като шеф на Българския спортен съюз и на армейския спортен клуб ЦСКА доцент Цветан Цветанов лично довежда у нас Винокуров и го назначава за свой бодигард и треньор по бойни изкуства. Преди да бъде разстрелян близо до дома на любовницата му на 30 август 1994 година, доцентът неведнъж разказва за дружбата си с украинеца. Пътищата им се разделят обаче, когато Винокуров си намира по-подходящо занятие и се отказва да бъде телохранител на Цветанов.
Когато 32-годишният чужденец е намерен мъртъв в блок 268 на софийския квартал „Дружба“, полицейските говорители съобщават, че става дума за убийство на криминално проявен. Но по-късно се разбира, че досието на бившия спортист е чисто – независимо от това, че оперативните работници на МВР са засичали активността му в подземния свят.
По официални документи гражданинът Герман Семьонович Винокуров е пристигнал в страната ни през 1989 година по покана на Цветанов. Той бил старши лейтенант, уволнен от афганистанските части на съветската армия и демонстрирал на състезания по бойни изкуства очебиен талант.
Полицията има данни, че в България Герман се занимава освен със спорт и с трансфериране на крадени коли за Русия.
Криминалното занятие му осигурява ролята на важна фигура в нашите „борчески“ среди. Бойните умения му носят славата на най-скъпоплатения в София килър, въпреки че няма кърваво поръчение, в което да е уличен.
Шампионът по таекуондо е познавал убиеца си, подсказва огледът на местопрестъплението след смъртта му.
Атлетичната, близо двуметрова фигура на афганеца е просната зад широко отворената врата на апартамента му на деветия етаж, което означава, че той е отворил на свои познати. Неканените гости са били най-малко трима, смятат в института по криминалистика.
Които и да са били убийците, те не са пестили куршумите. Пет парчета олово в главата и две в гърдите повалят мощния боец завинаги.
Съседи от вход „В“ чуват към 4 часа призори писък, последван от изстрели и шум от тичане по стълбите. По слух отгатват, че бегълците спират за малко на по-долна площадка, а после се изнизват през единствения вход, нарушавайки нощната тишина.
Вестта за смъртта на Герман Винокуров идва само седем дни след като полицията вдига четири трупа от една улица в същия квартал. Следователите търсят общото между двете събития, но не го откриват.
В КВАРТАЛ „ДРУЖБА“ на 12 януари 1994 година избухва престрелка между враждуващи групировки от охранителния бизнес.
Десетина души се стрелят с автомати между блоковете 50-и и 51-ви от шест коли със софийска и пазарджишка регистрация. На полесражението остават повече от 80 гилзи. На място загиват Петьо Маргитин и Ангел Червенков от Пазарджик. Те работят приживе за местната охранителна фирма „Гардения 69″. Други двама участници в сражението – Цветан Божков от охранителната фирма CBR и пазарджиклията Велизар Велчев, са тежко ранени и умират по-късно в болница след неуспешно лечение.
Следите от уличното кръвопролитие отвеждат криминалистите в спортния комплекс „Дескрим“, известното седалище на каратистите, където доцент Цветанов е патрон. Там някои от убитите са тренирали заедно с Герман Винокуров. По-нататък обаче умозаключенията на разследващите не стигат по-далеч от констатацията, че може би един и същ злодей е пожелал разстрелите на Винокуров и Цветанов. Делата за двете убийства са прекратени „поради невъзможност да се съберат още факти за личността и мотивите на неизвестния извършител“.
ВДОВИЦАТА Алеса Налбантова пред „Труд“:
ЗНАМ КОЙ Е ДОВЕЛ УБИЕЦА НА МЪЖА МИ
– Кой уби мъжа ви, Алеся? Имате ли някаква представа, или не?
– Аз не знам кой точно е стрелял срещу мъжа ми, но знам кой го е довел у нас в онази нощ. Знам поне един или двама, които са могли да го направят.
– Кои са тези хора?
– Страхувам се да кажа. Не съм ги виждала оттогава и слава Богу! Мисля, че те взеха от Герман каквото им трябваше и сега не се интересуват от нас – от мен и от дъщеря ми. Не искам да ги предизвиквам.
– Какво си спомняте от нощта на убийството?
– Бях в болница в нощта, когато е загинал. Лекувах тромбофлебит, причинен от бременността. Научих за случилото се чак след три дни – когато ме изписаха. После узнах подробности за престъплението… Мисля, че в него има пръст полицията. Съседи ми казаха, че три минути след като чули изстрелите, видели полицейска кола пред входа и полицаи на покрива. Според мен ченгетата няма как да пристигнат толкова бързо. Не е чудно престъплението да е станало в тяхно присъствие…
Престъпниците са били отлично осведомени за личния живот на Герман. Те са знаели, че това е единствената нощ, в която той остава сам. Следващата нощ мъжът ми щеше да отиде да спи при моите родители. Той се страхуваше от нещо, откакто го познавам. Избягваше да остава сам. От вечерта, в която се запознахме, той се премести да спи при мен. Оттогава сме се делили само два пъти – веднъж за една седмица и веднъж за три дни.
В онази нощ той е отворил на познат човек. Веднага след това, изглежда, е видял опасността, защото се е опитал да затвори. Някой е сложил крак в процепа и е стрелял по него. Вече ранен, Герман се е дръпнал навътре в коридора и е бил довършен отблизо…
– От какво печелеше мъжът ви приживе?
– Герман никога не е говорил с мен за работата си. Знам, че имаше школа за бойни изкуства. Дошъл е в България, за да стане треньор.
– Говори се, че Герман е убит, защото е участвал в трафик на крадени коли.
– Не мисля. Вярно е, че се занимаваше с автомобили. Но не за това го убиха.
– Какво знаете за миналото му?
– Малко знам за миналото му. Ние бяхме заедно само 11 месеца. Нямахме време да си кажем всичко, бързахме да си говорим за настоящето и бъдещето. Знам, че бракът му с мен е трети поред. Тук, в България, е бил женен за украинка, която, преди да срещне него, е била омъжена за българин. Оттам е българското му гражданство. Когато се оженихме, беше с българско гражданство… А от първия си брак в Киев имаше син – Сергей, десетгодишен по времето, когато ние се оженихме. За съжаление, когато ходихме едно лято с дъщеричката ми Ава при родителите на Герман в Украйна, не можахме да се видим със Сергей.
– Какви са родителите на Герман?
– Много интелигентни. Майка му се пенсионира като заместник-министърка на селското стопанство в Украйна. Баща му е кинорежисьор. Има сестра, по-малка с 14 години от него. Самият Герман беше много интелигентен човек.
– Къде се запознахте с него?
– В София, в бар „Нико“, където пеех тогава. Бях на 32 години и нямах никакво намерение да се омъжвам. Живеех си самостоятелно, сама си вадех хляба и така ми беше добре. Когато го срещнах, всичко се промени. Какво изпитвах, знаят само щастливците, които са срещнали в живота половинката си. Пожелавам на всички хора да изживеят щастието, което аз изживях — да срещнат любовта. Не съжалявам, че срещнах Герман въпреки болката, която ми причини неговата смърт. Откакто си е отишъл, имам чувството, че плащам за хубавото време, което прекарахме заедно. В живота нищо не се дава безплатно.
Март, 1994 г. София