От книгата на Анна Заркова „Големите убийства“
Империята погребва с почести своя Нерон
БАЩАТА НА ИМПЕРИЯТА, известна като „борческа“, отнесе в гроба си и отговора на въпроса кому бе нужна неговата смърт.
Делото за разстрела на Васил Илиев е прекратено със стандартния мотив – „поради изтичане на законния му срок и липса на извършител на престъплението“.
Веднага след кървавата екзекуция на 25 април 1995 година столичната прокуратура повдига обвинение срещу неизвестен извършител на умишлено убийство по член 116 от Наказателния кодекс. Лично шефът на отдел „Тежки престъпления срещу личността“ Богдан Карайотов (вече покойник) и още петима топследователи от Националната следствена служба (НСлС) се заемат със случая, но при проверката на версиите стигат до задънена улица. Работата им е затруднена от обстоятелството, че убиецът не е оставил на местопрестъплението никаква следа. Медицинските експертизи на трупа са перфектни, но няма как да насочат полицейските издирвачи към конкретен заподозрян. Със задачата се заема и Централната служба за борба с организираната престъпност (ЦСБОП), но и антимафиотите не постигат напредък. Никой в следващите години не разчита на уверението, че оперативната работа по делото продължава и при откритие на нова следа то може да бъде възобновено.
Шефът на застрахователната компания ВИС-2 е застрелян около 21 часа в столичния квартал „Емил Марков“ край последната спирка на автобус номер 74. Преди да бъде застигнат от три смъртоносни куршума, борческият бос пътува с новия си бял мерцедес към щаба на своите хора в столичния ресторант „Мираж“. Следват го двама невъоръжени гардове с червен „Сеат“.
Лека катастрофа между аудита с неизвестни шофьори препречва пътя на двете коли по улица „Никола Каменов“. Катастрофата вероятно е инсценирана. Заради нея мерцедесът мишена е принуден да забави ход, още повече, че срещу него се появява автомобил на фарове с дълги заслепяващи светлини. Фаталният откос проехтява точно в този миг.
Срещу трийсетгодишния мъж е стреляно почти от упор, твърдят от кухнята на полицейското дирене. Три-четири метра е разстоянието между лидера на висаджиите и скрития в тъмнината убиец. Пътуващата зад Илиев охрана може би е могла да догони с ответна стрелба злодея, но ако е имала оръжие на разположение. Вместо това обезоръжените по заповед на боса им телохранители хукват панически да търсят помощ в ресторант „Мираж“.
Гръмотевичната новина за екзекуцията на Васил Илиев разбужда даже и заспалите по високите етажи на властта. Те се заемат незабавно да пишат закон за мръсните пари и нормативен акт за пререгистрация на застрахователните дружества. През това време участта на Васил Илиев сполита и други като него – такива, които знаят откъде са първите левчета на мощните навремето си икономически групировки.
Как натрупах първия милион – това е най-нежеланият въпрос за Васил Илиев и за други някои лица от етапа на първоначалното натрупване на капитала – заявява тогавашният министър на правосъдието Младен Червеняков.
Васко Бореца, основателят на мощната ВИС-2 не би могъл по никакъв начин вече да отговори на този ненавистен за милионерите въпрос. Неговите капитали възлизат поне на 60 милиона лева, заявяват близките му след разстрела.
След смъртта на Васко Бореца и последвалата кървава разправа със спортния шеф Цветан Цветанов у нас започват да падат една след друга главите на хора, които имат връзки в държавната власт и контролират организации със солиден бюджет и влияние.
Срещу боса на ВИС е изпратен наемен убиец само няколко дни след като Илия Павлов, шефът на „Мултигруп“, най-влиятелната тогава икономическа групировка, обявява, че къса със сенчестия бизнес. В интервю за вестник „Дума“ от 13 април 1995 година той съветва полулегалните структури като тази на Васко Бореца „да се откажат от незаконната част на своите деяния и да отрежат от себе си тази ненужна част от бизнеса си, както гущерът къса опашката си, за да спаси живота си. Защото е по-добре да имаш по-малко пари, но да си жив и на свобода, отколкото по-богат, но заровен в земята или зад решетките“.
Няколко години по-късно самият Илия Павлов е пратен от неизвестен убиец в гроба.
Командваната от Васко Бореца стопанска организация е заплашена от катастрофа след неговото погребение. Обезглавени са най-малко 10 фирми, ръководени от бившия спортист. Разрушителен трус преживяват 42 клона на застрахователната му компания.
Всичко, свързано с Васил Илиев, вече принадлежи на миналото – бърза да заяви след екзекуцията тогавашният вътрешен министър Любомир Начев. Но не е познал.
Георги Илиев, братът на убития бос, поема управлението на ВИС-2 и ВАИ – Холдинг.
Събрал съм много добри специалисти и с тяхна помощ продължавам деловите начинания на брат ми – заявява той пред репортер на „Труд“. – Работя по 14 часа на ден и мисля, че успявам, макар да нямам таланта на Васил.
Да, той няма таланта на Васил, но има същата съдба – властва над империята ВИС, докато става жертва на публична екзекуция.
Под ръководството на Георги Илиев компанията ВИС-2 се развива добре, твърдят познавачи на застрахователното дело. Поръчковото убийство на Васил Илиев е лишено от смисъл, ако е целяло нейното ликвидиране.
До смъртта на Васил Илиев ВИС-2 не е от най-големите на застрахователния пазар. Обемът на този пазар у нас тогава възлиза на около 5 милиарда стари лева годишно. От тях над 3 милиарда са застраховките на големи обекти – държавни предприятия, едри частни фирми, застраховки „Живот“ и „Социално осигуряване“. На тези бизнес територии играят компаниите „Орел“, „София инс“, „България“ и „Европа“. При застраховането на автомобили първенци по обема на операциите са ДЗИ, МИК и „България“. Останалата по-скромна част от пазара е поделена между бившите охранителни фирми. Дейността на ВИС-2 в тази област тогава е не повече от една пета спрямо големите компании.
Отначало вноските по застраховките са едно измислено от него прозрачно прикритие на добрия стар рекет. Но с течение на времето работещите под ръководството на Васко Бореца застрахователи се специализират в легална дейност. Бившият състезател по класическа борба в ЦСКА е запален идеолог на тази преквалификация в угода на закона. Приживе той неуморно работи за авторитета на ВИС-2 под девиза: „Вярност. Инвестиции. Сигурност“. От този девиз е изведена абревиатурата на компанията при регистрацията й на 31 август 1994 година в Софийския градски съд.
Имуществото на подписалите договори с ВИС-2 наистина се гарантира, уверяват клиентите й от старите бурни времена. Крадците самодейци не смеят да посягат на обектите с лъвската лепенка. Процентът на щети от кражби в борческата застрахователна компания е изключително нисък в сравнение с този в ДЗИ, МИК и „България“. Изчезне ли някой от застрахованите в нея автомобили, той някак бързо се намира.
Васил Илиев е старши лейтенант от резерва в МВР, каквито са в тоталитарната държава почти всички спортисти. След смъртта му тръгват слухове, че той нито за момент не е прекъсвал топлата си връзка с вътрешното ведомство. Може би и затова министърът на вътрешните работи Начев и шефът на ЦСБОП Любен Левичаров много бързат да предложат версии за убийството му.
Само ден след него Начев обявява, че допуска „петролна връзка“ в престъплението. А Левичаров – че „мотивите може да се търсят и в ембаргова Югославия“.
Сякаш в потвърждение на версията на Левичаров деца откриват на улицата автомат „Заги“, с който е извършено престъплението. Оръжието е произведено в Хърватия.
Ликвидирането на Васил Илиев е удар срещу агентурата на силите за сигурност – коментира спецофицер, пожелал анонимност. Според него някои шпионски прийоми в подготовката на поръчковото убийство навеждали на мисълта, че авторите им са от школата на бившата Държавна сигурност. Зад внезапното решение на Илиев да разоръжи гардовете си само няколко дни преди да го застрелят, се крие целенасочена психологическа обработка, разсъждават в ЦСБОП.
Младен Михалев-Маджо, бивш борец, един от собствениците на СИК – сродна на ВИС застрахователна компания, заявява пред журналисти, че „има страх от сили, които упражняват голямо влияние, манипулират медиите и се опитват да налагат контрол и власт над нас“.
– В момента аз също се притеснявам, защото се носят слухове, че съм следващият – споделя Маджо. – Ние се стараем да покажем порядъчност, да работим честно… Изглежда, това не се харесва на някои икономически групировки. Може би те са си мислели, че ние винаги ще си останем момчета, които няма да пораснат.
БОРЦИТЕ БЯХА МОМЧЕТА ЗА ВСИЧКО и ги наказват тогава, когато искат да се откажат от мръсната работа и да развиват самостоятелен легален бизнес – казва още Младен Михалев.
Правосъдният министър Червеняков лансира по-удобна на властите версия: че убиецът на Васко Бореца е „действал по заповед отвън“.
Ясно е, че бизнесът на ВИС-2 е надхвърлил пределите на нашата страна – бърза да заяви Червеняков още докато Богдан Карайотов и другите следователи търсят гилзи край мерцедеса на убития.
Американското Федерално бюро за разследване (ФБР) трябва да помогне на българските служби да разнищят това престъпление – заявява в негова подкрепа шефът на ЦСБОП Любен Левичаров.
КОЙ СТРЕЛЯ В БОСА НА БОРЦИТЕ? Догадките са многобройни. Ето някои от тях: Бивши полицаи, обединени в „Ескадрон на смъртта“, са издали и изпълнили смъртната присъда на Васил Илиев, който е най-силният на времето криминален авторитет; Руски наемни убийци са изпълнили кървавата мисия, а поръчката за тях е задгранична; Сръбски или хърватски килър е взел пари за пъкленото дело. А то е замислено от петролни магнати, които са плащали на боса на ВИС-2 десятък за всеки тон гориво, изнесено в Югославия по време на ембаргото.
С КАКВА ЦЕЛ УБИХА ВАСКО БОРЕЦА? И тук хипотезите са над десет, но нито една не е потвърдена.
1. Повод за убийството е провалена наркосделка, за която Васил Илиев информирал полицаите.
2. Кюстендилски бизнесмени платили на килър, защото били принуждавани да правят отчисления за своя съгражданин Васко Бореца.
3. Куршумите са пронизали шефа на ВИС-2 като отмъщение за екзекуцията на доцент Цветан Цветанов.
4. Апетитите на Васил Илиев към Слънчев бряг са предизвикали гнева на руската мафия.
5. Разстрелът е вендета от страна на уволнени от ВИС-2 типове с криминално минало.
6. Кървавата разправа е дело на конкурентна застрахователна компания.
7. Босът е ликвидиран от свои, полакомили се за главната му роля.
8. Властимащи партньори на Васил Илиев в незаконни сделки с петрол го премахват като неудобен свидетел.
9. Претенденти за шефство в трафика на крадени автомобили от Европа към бившия Съветски съюз ликвидират в лицето на Васко съперник.
10. Васил Илиев плаща с живота си за нелоялно посредничество в оръжейна сделка с участието на висши държавни чиновници.
11. Той умира, защото си е извоювал независимост в легалния бизнес против волята на своите икономически покровители.
Председателят на Съвета на директорите на ВИС-2 Чавдар Писарски:
АКО УБИЙЦИТЕ СА ИСКАЛИ ДА УНИЩОЖАТ БИЗНЕСА НА ВАСИЛ, НЕ СА ПОСТИГНАЛИ ЦЕЛТА СИ
– Г-н Писарски, доста време мина от смъртта на Васил Илиев. Дали стигна донякъде неофициалното разследване, което предприеха приятелите му?
– Имаше някои версии и сигнали, които не доведоха доникъде.
– А как се развиха делата на компанията ВИС-2 след смъртта на нейния основател?
– ВИС-2 се разрасна, а също и ВАИ-Холдинг. Многократно се увеличи оборотът на застрахователната компания – това личи от цифрите, публикувани в „Държавен вестник „. ВАИ -Холдинг се обогати с нови обекти… Ако някой е мислел да унищожи бизнеса на Васил Илиев моментално, като посегне на живота му, той не е постигнал желанието си.
Февруари 1997 г. София
ДЕСЕТИЛЕТИЕ СЛЕД СМЪРТТА НА БОРЧЕСКИЯ БОС неговите хора печелят легално от лесен бизнес – търговия с алкохол, цигари и хранителни стоки на едро и дребно. Това показват справките в регистъра БУЛСТАТ. Според тях по-голямата част от дружествата, основани в златния борчески период (1994-1996 г.) функционират и след края на XX век. Създадени са и по-нови дружества – пак в благодатни законни сектори. Някои присъстват в туризма, уреждат задгранични пътешествия и участие в хазартни игри. Други редят приватизационни сделки. Значителен брой от фирмите на ветераните в борческото движение са регистрирани и извън България.
Неведнъж след убийството на Васил Илиев двете най-големи борчески групировки – ВИС и СИК, влизат в пререкания за територии и влияние. Икономическите интереси обаче постепенно изглаждат конфликтите и водят до подялба на белия бизнес. В даден период от време СИК завзема курортите Боровец и Златни пясъци, в друг период активистите на ВИС се настаняват там. В Слънчев бряг на сикаджиите е комплексът „Парадайс“, ресторантите „Лазур“, „Сатурн“ и „Калигула“, а на висаджиите – хотелите „Орел“ и „Астория“, ресторант „Дюни“ и заведенията на местния яхтклуб.
Преразпределението на законния бизнес приключва сравнително бързо. След което незадоволени „борчета“ протягат ръце към криминалните печалби – от наркотици, проституция и контрабанда.
В черната търговия правила не са регламентирани и се изкарват страхотни пари. За пренос на 1 килограм дрога през страната ни до Западна Европа се заплаща с долари и евро. Понякога наркотърговците се разплащат не с чужда валута, а с твърд наркотик. Щат не щат, нашите „мулета“ трябва да търсят реализацията му на ограничения вътрешен пазар. Това води до безпощадна конкуренция между тях. И до нови трупове по улиците.