От книгата на Анна Заркова „Големите убийства“
Бившият милиционер умира с политическите си амбиции
Тайните, които обгръщат убийството на банкера Емил Кюлев, изглеждат все по-мрачни с течение на годините.
Бившият милиционер, когото списание „Впрост“ сочи като един от 100-те най-богати хора в Централна и Източна Европа, е застрелян показно посред бял ден на столичния булевард „България“, откъдето всяка сутрин минават охраняваните от държавните гардове кортежи на президента и премиера. Куршумите отекват на 21 октомври 2005 година в девет и четвърт сутринта – броени часове преди Еврокомисията да обяви в мониторингов доклад, че в България организираната престъпност надделява над държавната власт.
Веднага след кръвопролитието МВР обявява извънредни мерки за сигурност. Криминалното събитие разтърсва политическия и бизнес елит.
То предизвика сериозен шок в правителството – признава премиерът Сергей Станишев.
Последният разстрел е различен – заявява Румен Петков, тогавашният вътрешен министър. Ето извънредната му реч, произнесена в 13,30 часа пред парламента:
Това убийство няма нищо общо с убийствата досега. При досега извършваните убийства очевидно ставаше дума за тежки саморазправи между различни престъпни групи в сферата на организираната престъпност. Към Емил Кюлев не е имало заплахи, той самият не се е чувствал застрашен. От години той не ползваше охрана, управляваше автомобила си сам. Неговият бизнес не е от тази категория, която обикновено се свързва с досега извършваните показни, демонстративни убийства. Тук очевидно се налага изводът, че това убийство, бидейки качествено различно от всички досега, преследва други цели. Тук не става дума и за разправа, водена от икономически подбуди, от стремеж за запазване или завземане на нов пазар. Това, разбира се, е една от версиите, по които ще работят службите, но във всички случаи тук става дума за друг тип посегателство, невиждано досега.
В момента, в който се връчва докладът на Европейската комисия за България, в момент, в който е особено изострена чувствителността на българското общество и са големи очакванията на нашите европейски партньори, това нагло, демонстративно убийство има съвършено различен характер.
Това убийство – по много сериозни наши анализи – цели дестабилизация на страната. Цели удар по държавата и държавността! Очевидно кръговете, които стоят зад това убийство, не приемат европейската ориентация на България. С това убийство се цели възпрепятстване пътя на българските граждани към Европейския съюз.
Целият ресурс на МВР ще бъде използван в изключително активни действия срещу криминалния контингент. Без всякакви колебания, в рамките на закона, всички сили на МВР начело с Главната прокуратура ще бъдат извадени и хвърлени за сериозни проверки, за много категорична намеса. Буквално за обявяване война на престъпността!
Убийствата от 2000 година досега, които могат да бъдат квалифицирани като демонстративни, публични и поръчкови са 155. Днес ние сме изправени пред необходимостта да мобилизираме и органите на МВР, и Главната прокуратура, и Министерството на финансите, и цялото общество за война с организираната престъпност.
Заедно с кризисния щаб преценихме, че се нуждаем от извънредни мерки. Не толкова затова, че европейските ни партньори поставят като много сериозен въпрос ефективната борба с организираната престъпност, колкото водени от амбицията да защитим сигурността на българските граждани, на обществото, да защитим държавността. Ето защо предлагаме на вниманието на правителството Специален закон за борба с организираната престъпност! Такива закони има в редица страни – членки на ЕС, и това не е нещо необичайно и непознато. Ние не сме го писали през тези четири часа, които изминаха от убийството на Кюлев. Този закон е коментиран немалко време в обществото. Готвен е в продължение на две години, обсъждан е два месеца с Главната прокуратура.
Аз съм дълбоко убеден, че сега такъв специален закон е необходим и полезен. За да разрешава оперативност и категоричност в работата на МВР и съдебните институции.
ПО-РАНО В ДЕНЯ НА УБИЙСТВОТО, около 9 часа сутринта, в Гранитната зала на Министерския съвет вътрешният министър Румен Петков заявява:
България има воля да се пребори с организираната престъпност и ние сме радостни, че Европейската комисия забелязва това.
Репортерите се канят да го атакуват с въпроси, когато точно в 9 часа и 28 минути към него се приближава шефът на политическия му кабинет Александър Петров и му подава бележка. Пресконференцията се прекратява незабавно. Само след минута се чува гласът на развълнувана журналистка:
Застреляли са Кюлев!
Дванайсет смъртоносни куршума са изстреляни по Емил Кюлев – президента на мощната финансова група ДЗИ, на столичния булевард „България“ в 9 часа и 14 минути. На близко кръстовище през август 2003 година по подобен начин е убит Филип Найденов-Фатик.
Както всяка делнична утрин, 48-годишният банкер пътува за работа със сребристия си джип БМВ С 7997 НК откъм квартал „Бояна“, където е домът му. Той седи отпред до личния си шофьор Евгени Петков и преглежда сутрешната преса. Както винаги, няма телохранители. Колата му не е бронирана. Килърът дебне зад храстите наблизо.
Джипът се изравнява с мястото на засадата и спира заради обичайното за пиковия час задръстване на около 300 метра преди светофара на кръстовището с булевард „Иван Евстатиев Гешов“. Убиецът открива огън с деветмилиметров картечен пистолет. Куршумите пръсват на сол стъклото на вратата откъм Кюлев, някои преминават през купето и излетяват откъм прозореца на шофьора.
Банкерът е улучен смъртоносно в гърдите и в главата. Парчета олово раняват шофьора Петков, който настъпва газта докрай в опит за спасение. БМВ-то потегля рязко и се блъска в движещото се няколко метра по-напред „Ауди-80″ – комби. За да избегне верижна катастрофа, шофьорът на движещия се отзад „Форд Орион“ извива волана вляво и също спира.
Хората от тези две и други коли наизлизат и тръгват пеш по шосето. Вадят окървавения Кюлев и шофьора му от джипа. Пристигат линейки. Лекарите констатират, че банкерът е мъртъв. Откарват ранения 29-годишен шофьор в „Пирогов“.
Полицията отцепва огромен район. Отвеждат на разпит шофьорите на форда и аудито. Изземват записи от охранителните камери на магазин за мебели и офиси по близките улици „Енос“ и „Нишава“. Ченгета – униформени и цивилни, се спускат да ровят из контейнерите за боклук, търсейки оръжието на убиеца.
Чух шест-седем изстрела! Помислих си, че някой Митко е запразнил рано-рано за Димитровден – разказва развълнувано търговец, чийто магазин е на метри от мястото на убийството.
Повечето хора от близките кафенета също са чули пукотевицата, но не са успели да видят стрелеца.
Млад мъж с черно яке е забелязан малко след канонадата да тича към пешеходния подлез, който излиза на площад „Ручей“.
Дори и някой да е видял отблизо убиеца, ще си трае. Хората се страхуват – коментира един от събралите се край мястото на кръвопролитието.
Все пак по описание от очевидци в МВР изготвят фоторобот на убиеца. Това е мъж на около 28 години, висок около метър и седемдесет, с изпито и продълговато лице, с шапка, с мустаци и брадичка под долната устна. От МВР молят гражданите, които биха могли да дадат информация за подобен човек, да се обадят незабавно на телефон 166 или в най-близкия полицейски участък. Гарантират анонимността им.
ПОРЕДНОТО ПОКАЗНО УБИЙСТВО отнема живота на един от най-предприемчивите и най-богати българи.
В последната класация на 100-те най-богати хора в Централна и Източна Европа известното полско списание „Впрост“ поставя банкера Емил Кюлев на 73-то място със състояние от 500 милиона долара. Приживе Кюлев коментира лаконично:
В България има поне 100 души по-богати от мен.
Човекът, който държи до деня на смъртта си кормилото на най-голямата финансова група ДЗИ, определено има политически амбиции. Той е един от основателите на клуба на едрите инвеститори Г-13, а после и на бизнес клуб „Възраждане“.
Възрожденците лобират сред политическите среди за създаване на благоприятна бизнес среда в България.
Банкерът е и сред най-доверените съветници на президента Георги Първанов. Обича обществените изяви. Оглавява федерацията по плувни спортове, ходи по състезания, общува с журналистите с желание.
Кюлев смяташе, че политиците трябва да спрат да гледат на политиката като на източник на доходи, а трябва да я приемат единствено като полезна изява в името на онези, които са ги избрали – казва журналистката Румяна Пенкова, която е автор на посмъртния му портрет, публикуван в „Труд“.
Преди време – разказва Пенкова – един читател на „Труд“ се оплака, че служители на Кюлевата „Росексимбанк“ го измамили. За да му отпуснат заем, му поискали процент от сумата и след като не получили парите, го отрязали. Спомням си, че за да изясни случая очи в очи, Кюлев изобщо не се двоуми, прекъсна ваканцията си и се върна в София. Заедно с директори от банката два часа рови папките с документи, за да разбере точно мотива за отказа. Предпочиташе сам да види, да чуе и да пипне всичко спорно. По поведението му можеше да се разбере, че не е толкова важно какво точно си учил, важно е дали си възпитаван да уважаваш хората около себе си, без значение на ранг, пол и възраст. А той явно имаше такова възпитание.“
Кюлев приживе обича да казва:
Девизът ми е „Бързай бавно!“
Той мислеше като предприемач – продължава Румяна Пенкова. – За това вероятно е помогнала и работата му в МВР от по-рано, и подготовката му по международни икономически отношения. Твърдеше, че обича да обикаля магазините и да пазарува, мотивиран от думите на Атанас Буров, че един банкер трябва да знае всичко, дори цената на хляба и на доматите, защото това прави истината за пазара…
Кюлев още през 1988 година създава първата частна фирма у нас за административноправни услуги „Контракт Кюлев“. Тя действа дълго време след смъртта му в областта на покупко-продажбата на недвижими имоти. След свалянето на Живковия режим през 1989 година, Кюлев заедно със съмишленици организира издаването на вестниците „Марица“, „Струма“ и
„Куриер 5″, които също се развиват добре.
Някои го наричат „големия играч на прехода“. За други е човекът, достигнал „българската мечта“.
Банкерството беше в кръвта му – казва Румяна, която много добре го познава. Тя сигурно е права, защото през бурната и неясна 1989 година Кюлев основава „Турист банк“.
Присъствието му в бранша има възходи и падения.
През 1990 година той е в екипа на „Турист спорт банк“. Работи и в „Търговска и спестовна банка“, където държи диригентската палка няколко години. През 1994 година я напуска, но скоро след това тя фалира. А Кюлев основава „Българо- руската инвестиционна банка“.
През 90-те години на XX век той решава да развива и Македонската Скопска банка, но бързо се отказва. Банковата война през годините на хиперинфлацията до 1996 година завършва с фалити и дискредитиране на много трезори. Държавната гаранция спасява спестяванията на доста български граждани. А Емил Кюлев е сред малкото оцелели банкери.
През 1997 година той основава „Росексимбанк“ и оглавява надзора. Целта на трезора е записана в името му – да подържа важните икономически отношения между България и Русия.
Летописци от онези години отбелязват топлата връзка на Кюлев с бившия син министър на вътрешните работи Богомил Бонев, който по-рано е негов адвокат.
Заради приятелството с Бонев някои решават, че банкерът може би е прегърнал политиката на СДС. Но той самият твърди, че такова мислене за него е дълбоко погрешно.
Истината е, че Кюлев внимаваше твърде много – разсъждава журналистката Румяна Пенкова – Той никога не стъпи накриво. Не направи нито една грешна политическа стъпка, не вдигна глас и не пожела да го пришиват към никоя политическа сила, без значение дали е на власт, или е в опозиция.
През август 2002 година неговата „Контракт“ купува 80% от ДЗИ за 21,5 милиона евро, 17 милиона – кеш. 20 процента от цената влизат в доверителна сметка.
Тогавашният финансов министър Милен Велчев при подписването на сделката я обявява за символична, тъй като с нея и последното държавно застрахователно дружество минава в частни ръце.
Кюлев предвиждаше за пет години да инвестира над 11 милиона лева за развитие на застрахователния бизнес – разказва негов близък.
Мениджмънтът на ДЗИ е поверен на „Интерамерикан“, част от транснационалната група „Юреко“. Така е формиран най-мощният изцяло български финансов алианс в страната, разполагащ с капитал от над 200 милиона лева. А „Росексимбанк“ се преименува в „ДЗИБанк“. Кюлев заявява:
Това е най-голямата ми сделка за годината. Но сделката на живота ми тепърва предстои.
Поддържайки дискретно, но постоянно присъствие в медиите, банкерът държи общественото внимание върху себе си.
През 2002 година е обявен за „Мистър Икономика“ в седмия национален конкурс на едноименното списание. После идва и признанието, че е „Банкер на 2003 година“.
През 2005 година Кюлев прави мощен скок в Европа. „Банк Аустрия Кредитанщалт“ плаща 25 милиона евро за 25% от „ДЗИ Банк“ и 10% от застрахователното дружество ДЗИ. А на Виенската фондова борса излизат акциите на групата ДЗИ. Мечтата му е да види големите бизнесакули да наддават на борсата в Лондонското сити за акциите на финансовата група ДЗИ. Твърди, че това ще стане, но не преди 2007 година.
Туризмът е неговата професионална любов. В началото на януари 1998 година Агенцията за приватизация подписва договор за продажба на курортния комплекс „Ривиера“ с работническо-мениджърския му екип. Бившата резиденция на ЦК на БКП е продадена за 11 милиона долара със задължение да се инвестират още 4 милиона – цена, която го нарежда на първо място като най-скъпо продаден курорт. Сделката се финансира от Българо-руската инвестиционна банка, а задължението за изплащането на парите се прехвърля после на Росексимбанк. Малко по-късно Кюлев купува и „Интерхотел Сандански“.
Неговата „Ривиера“ е най-търсеният конгресен курорт, постоянно населен с чуждестранни и български бизнесмени, които предпочитат лукса и спокойствието на четири- и петзвездните му хотели.
Последният му грандиозен проект е участието в „Суперборовец“.
Заедно с община Самоков и с „Главболгарстрой“ Кюлев имаше намерение до края на 2006 година да вдигне красиво и функционално курортно селище с къщи, малки хотели и разнообразни развлекателни атракциони – разказва журналистката Румяна, с която той често споделя плановете си. – Купи къща срещу хълма Царевец във Велико Търново, за да я направи луксозна приемна за ВИП гости. Вече беше извадил всички разрешителни, а проектът му беше да вложи един милион лева… В Търновград, както и в Сливен си беше наумил да направи други модерни сгради, купи недостроената „Балкан- банк“ в Търново за целта…
Но куршумите слагат край на плановете му.
По ирония на съдбата бащата на Емил Кюлев в продължение на 28 години е шеф на отдел „Убийства“ в Живковата милиция. Неговите наследници в полицията не успява да разкрият убиеца на сина му.
ГОДИНАТА, В КОЯТО ликвидират банкера Кюлев, е богата на убийства.
На 20 януари 2005 година в Благоевград снайперист убива с два изстрела в главата регионалния подземен бос Васил Гьорчев-Кьоравия.
На 5 февруари в София на улица „Цар Самуил“ е намерен застрелян с два куршума в колата си Георги Стоянов Василев, три мандата общински съветник от СДС, собственик на фирма „Паркиране и гаражи мениджмънт“.
На 16 февруари в софийското заведение „Бъфало“ е ликвидиран подземният бос Димитър Тодоров-Бретона.
На 1 март в града под тепетата е застрелян Николай Попов-Мартеничката, бивш президент на футболен клуб „Локомотив-Пловдив“.
На 24 март на улица „Ами Буе“ в София е застрелян в главата Явор Ценков Николов, собственик на консултантска фирма с чисто полицейско досие.
На 5 април в Равда е застрелян през прозореца на офиса му Марин Георгиев-Марата, собственик на фирма за недвижими имоти.
На 13 април в софийския квартал „Манастирски ливади“ е убит Божидар Добрев-Бозо, наркодилър.
На 15 април в село Душинки, Брезнишко, е намерен мъртъв Румен Желязков, шофьорът на Фатик, който оцелява ранен в атентата срещу неговия шеф на булевард „България“.
На 11 май в София пред блок 984 на квартал „Люлин“ е убит Ивайло Рангелов-Джинката, рецидивист, осъждан за обири, грабежи и изнасилвания.
На 13 май в Ботевград е отнет животът на Георги Маринов- Рабиша, сутеньор.
На 14 май в София е убит с 10 изстрела в главата Константин Дишлиев, собственик на 10 фирми, разследван за пране на пари.
На 12 юли в Костенец е взривен Георги Нацев, който е за- месен в наркотрафика.
На 30 юли в центъра на София е извършено тройно убийство – на Антон Милтенов-Клюна, Иван Тодоров-Призрака и Милен Върбанов-Цайко, наркодилъри.
На 25 август в „Буда бар“ в Слънчев бряг е убит Георги Илиев, брат на Големия бос на ВИС Васил Илиев, президент на ВАИ „Инвест Холдинг“ и мажоритарен собственик на фут- болен клуб „Локомотив-Пловдив“.
На 7 септември на софийското кръстовище „Петте кьошета“ е застрелян в колата му Мартин Хасан Дойчев, наркотрафикант.
На 20 септември на улица „Димитър Пискюлиев“ във Варна е застрелян Митко Димитров, адвокат.
На 1 октомври е застрелян в джипа си пред блок 44 в столичния квартал „Лагера“ Румен Юруков, криминално проявен, участник в наркотрафик.
На 10 октомври в София е екзекутирана в колата си с два куршума в главата Шинка Манова, директор на „Последващ контрол“ в митниците. Убит е и шофьорът й, осъждан за побой.
На 12 октомври в Перник е убит Райко Василев-Кръвта, наркобандит и момче за мокри поръчки.
Всичко у вас, на Изток, изглежда като черен сериал, като имаме предвид убийството на банкера Емил Кюлев, преди това на бизнесмена Илия Павлов и на други богати хора – заявява пред „Труд“ от Варшава Кшищов Требски, шеф на икономическия отдел на полското списание „Впрост“. Требски е и съставител на годишната класация на списанието за най-богати източноевропейци.
Големият проблем на парите в бившите соцстрани, макар и да се различават помежду си, са връзките на бизнесмените или олигарсите с бившите държавни служби за сигурност. Вероятно причините за тези убийства се крият в това – гадае Требски.
По думите му възможно е Кюлев да е бил убит заради сделки в хотелиерския бизнес.
Освен хотелите има и други неща, привлекателни за мафията. Хора като Кюлев са потенциална мишена за организираната престъпност – казва полякът.
Повечето световни агенции обвързват покушението с бъдещото еврочленство на България. Убийството на банкера Кюлев е „най-новото от серия убийства, заплашващи да забавят плановете на балканската държава да се присъедини към ЕС през 2007 година“, съобщава Ройтерс. Агенцията отбелязва, че покушението е извършено само един ден, след като Европейската комисия предупреди България, че ако не засили борбата с мафията и корупцията, членството й в Евросъюза ще се отложи поне с година.
КЮЛЕВ трябвало да пътува до Благоевград в деня, когато го причаква убиецът.
Потресен съм, с него по обед трябваше да имаме официална среща – разказва тогавашният благоевградски кмет Лазар Причкапов. – Веднъж вече се бяхме срещали по моя покана – за да го помоля да съдейства за провеждането на първия фестивал „Македония фолк“. Той веднага прие и незабавно се разпореди по телефона всичко да бъде уредено. Отпусна 60 хиляди лева и обеща още две години да спонсорира фестивалната проява. Каза също, че има желание да инвестира в нашия град. На втората среща щяхме да обсъдим намерението му да построи хубава сграда за банка ДЗИ в Благоевград.
Няколко дни преди кончината му Емил Кюлев весело разговаря с червен депутат. Показва му албум със снимки на убитите от него мечки и глигани. Той е страстен ловец, трофеите му носят световна слава на България. Обикаля горите без охрана, спи по хижи, гази дълбокия сняг, а след това неуморно разказва на приятели приключенията си. Междувременно изслушва тъжни истории на болни и сираци и не пести пари за тях.
Той беше почтен човек и бизнесът му беше чист, единодушни са след смъртта му президентът Георги Първанов, вътрешният министър Румен Петков и главният прокурор Никола Филчев.
АМЕРИКАНСКИЯТ ПОСЛАНИК Джон Байърли не споделя симпатията, с която управляващите политици и повечето журналисти изпращат Кюлев по последния му път. В деня на убийството той изпраща до държавния департамент на САЩ доклад, озаглавен „В София е убит български топперач на пари“. Той не споменава името на перача, но прави подробен портрет на Кюлев, демонстрирайки много добро познаване на биографията му. Документът се цитира от два сайта – „Уикилийкс“ и „Биволъ“.
Според Байърли Кюлев е бивш милиционер, използвал връзките си в службите, за да основе консултантски фирми. След това е банкер в съдружие с опасния за националната сигурност Майкъл Чорни, който е получил сладка сделка от държавата – правото да обслужва чрез Росексимбанк плащанията към данъчните, митниците и най-големите данъкоплатци в страната.
Кюлев е третият по богатство в страната и е известен с политическите си връзки на високи нива – пояснява посланикът.
Основател е на клуб „Възраждане“ заедно с Илия Павлов и Васил Божков-Черепа, съветник е на президента Първанов и подмолен финансист на неговата предизборна кампания през 2001 година, както и на политическите проекти на БСП и НДСВ.
От грамата се разбира, че приживе Кюлев е положил големи усилия да изчисти публичния си образ, като дори наел за целта американски лобист. Според посланика основаната от Кюлев фондация за борба с трафика на хора цели да придобие обществено доверие, но е подозирана в нелегални транзакции и избелване на мръсни капитали.
За разлика от предишни 23 убийства на гангстери и бизнесмени през 2005 година, това на Кюлев може да се сравни с убийството на Илия Павлов през март 2003 година и следите му водят до престъпността на „белите якички“, заключава посланикът на САЩ.
Година по-късно „престъпността на белите якички“ е разгледана в друга грама на Байърли, в която той оприличава няколко банки на „гнили ябълки“. Подчертано е, че банковият ни сектор се държи добре, но това не се дължи на „късане на опашката на гущера“ от страна на българските банкери, а на масовото навлизане на големи международни банки на българския пазар.
„Новите международни собственици въведоха добри практики в банкирането и подобриха качеството на банковите услуги – изтъква Байърли. Според него „проблемите на българските банки включват пране на пари от български и чужди престъпници и свързаното с него отпускане на заеми“.
„Някои банки успешно избягват щателни разследвания изтъква посланикът. – Собствениците им наливат пари в невъзвращаеми кредити, които остават в тежест на законните инвеститори и притежателите на сметки“.
ГРУПАТА ЗА МОКРИ ПОРЪЧКИ, известна като „Килърите“, може да е замесена и в убийството на банкера Емил Кюлев – това заявява в началото на 2012 година вътрешният министър Цветан Цветанов. Той има основание да смята така, защото убийствата, за които групата е дадена на съд, са свързани с подялба на пари между собственици на изкупени от него банки.
Милионите от фалиралата пловдивска Тракия банк са в полезрението на разследващите от първите дни след разстрела.
– Но по убийството не е работено, понеже връзките на Кюлев с президента Първанов са стресирали следователите, прокурорите и полицаите – смята Цветанов.
Не всички версии за кръвопролитието са проверени – потвърждава магистрат, запознат с прекратеното по давност дело.
Една от непроверените версии свързва интимно вдовицата Весела Кюлева с държавен мъж и предполага, че Кюлев като част от любовен триъгълник е трябвало да бъде премахнат.
Друга версия се връща към 1996 година, когато управлява правителството на Жан Виденов. Твърди се, че Кюлев е в схемата за фиктивен износ на хиляди тонове жито от България, което е внесено на космически цени по-късно, за да засити в зърнената криза гладът. Печалбите от тази афера се спрягат като 600 милиона долара, но цифрите не отиват по-далеч от мълвата. Въпреки всичко се допуска обаче, че банкерът е получил смъртна присъда заради несправедливото разпределение на нелегалната печалба.
Ден след убийството на Кюлев главният секретар на МВР Бойко Борисов заявява:
Бих посъветвал колегите в МВР да погледнат един доклад на Интерпол отпреди 3-4 години.
Генералът вероятно има предвид искането от страна на българското контраразузнаване към банкера да се приложат специални разузнавателни средства по повод топлите му връзки с руския милионер Майкъл Чорни. Но тогавашният вътрешен министър Георги Петканов не дава и дума да се издума, че такъв уважаван човек трябва да бъде следен и подслушван.
Убийството на Кюлев е номер едно в списъка на студените досиета, които МВР опитва да претопли през мандата на ГЕРБ. Но ако усилията на криминалистите, мобилизирани в тази насока, са се увенчали с успех, то това е останало неизвестно за пресата.