От книгата на Анна Заркова „Големите убийства“
Доказателствата срещу арестуваните за убийството на боса на СИК не стигат
ЛЯГАЙ! Ръцете на тила!
Командата дава един от седем-осем маскирани полицаи. Босът на СИК Бай Миле, гардовете му и гостът му – пазарджиклията Методи Маринков послушно я изпълняват. Просват се по очи на пода в ресторант „Славия“ в София. Петък е, малко след три чака следобед.
Огън! Бий! Канонадата трае към 35 секунди. След нея шестима са мъртви. Двама дишат още, потопени в кръв. Стрелците им обръщат гръб и се оттеглят, отнасяйки калашниците с димящи дула.
…Такава картина се очертава след разпитите на очевидци на безпрецедентното по брой на жертвите убийство, окървавило на 30 юли 2004 година ресторант-градина „Славия“ на столичната улица „Каломан“.
Ето разказ от кухнята на разследването:
Невиждан разстрел! Ченгетата, било лъжливи или истински, влизат най-спокойно в ресторанта. Милчо Бонев-Бай Миле и хората му са получили интифа, че им предстои профилактична полицейска проверка. Това им се е случвало поне петнайсет пъти по-рано. Пребъркват ги за оръжие, откарват ги в районното, препитват ги час-два и ги пускат по живо, по здраво. Този път обаче е различно…
Униформените се упътват демонстративно към заведението – така, че телохранителите на Бай Миле да ги видят. Слизат от кола със син буркан. Минават с равна крачка през първия двоен пост от добре организираната охрана, двама от тях остават при нея. После, влизайки навътре в помещението, се разделят пак на две групи. Заемат позиции срещу втория пост от пазачи и срещу главния обект на покушението – Милчо Бонев и неговия събеседник.
Предупреждават шепнешком персонала да се скрие зад бара. И дават гръмогласно полицейската заповед:
– Лягай!
Тя им служи и като команда за стрелба. Натискат спусъците едновременно. Трите групи стрелци гърмят с автомати и пистолети. Хладнокръвно. Само едно от действията им издава емоция – стрелят два пъти право в любимия аксесоар на Бай Миле – часовник с диаманти за 180 000 евро…
„Работата“ им е до косъм разчетена. Професионална. Без грешка. Ако са ликвидирали минута по-рано момчетата на входа, въоръжените им колеги отвътре са щели да отвърнат на огъня…
Нападателите явно са тренирани да убиват. Жертвите нямат време да разберат какво става. Смъртта настъпва моментално. Мъртъвците са намерени легнали по корем – така, както убийците са им заповядали да застанат.
Двама само по чудо оцеляват. Сигурно защото раните им са от „Макаров“. Автоматът „Калашников“ е безпощаден…
Шестима лекари от катедрата по съдебна медицина дванайсет часа работят върху труповете на дисекционната маса. При аутопсията са извадени десетки куршуми.
Направени са на сито… на решето… разбирате ли? – казва патоанатом.
Двадесет и две парчета олово са пронизали Бай Миле в гърба и главата.
И той, и хората му са били физически силни – пояснява следовател, – но откосите от автомати отнемат всякакъв шанс за живот. Пищовите са по-милостиви.
В заведението по време на касапницата се намират три сервитьорки и готвачът. Невредими са. Но в шок. Никой не е в състояние да ги накара да опишат подробно какво са видели.
Оставете ни – моли млада жена – не ни питайте нищо!
Страхуваме се за семействата си…“ А семействата на убитите?
Те са в стрес и покруса. Погребват Милчо Бонев на 43 години, Любомир Николов – на 36, Георги Узунов – на 29, Веселин Миланов – на 31, Милен Колев – на 30, Методи Маринков- на 38.
Половината глава на сина ми беше отнесена от куршумите – плаче майката на Милен. – С часове сглобяваха лицето и ченето му, за да заприлича на себе си. Не вярвах, че на света има такава нечовешка жестокост!
Много хора си казват: тия мутри са си заслужавали да ги избият… – добавя през сълзи бащата. – Но момчето ми не беше главорез. Беше умно и добро. Завърши ВИФ, каратист първи дан… Не знам с какво се е занимавал шефът му, но Милен не е забъркан в далавери. Познавах и колегите му, другите момчета. Не зная някой да е криминално проявен. Плащаха им 1200 лева месечно – работеха три дни, а три дни почиваха. Мислеха, че това са много добри пари.
Нищо пари са това за тая работа, при която ставаш пушечно месо! – възразява роднина на Александър Ананиев – един от гардовете, който оцелява. Другият отървал се жив – Емил Стоилов – звъни на жена си след изтеглянето на килърите:
Застреляха ни като кучета – прошепва – всички край мене са мъртви. И шефът.
ЩО ЗА ЧОВЕК Е МИЛЧО БОНЕВ?
Той е един от основателите на силовата групировка СИК, заедно с Красимир Маринов-Големия Маргин, Дмитрий Минев-Руснака, Румен Николов-Пашата, Младен Михалев-Маджо и Венцеслав Стефанов. Всички са съдружници в „Интергруп и партнърс“ ООД, откъдето излизат през юли 1999 година. В дружеството остава само Пашата.
В предишни години Бонев е свързан и с хора от ВИС. Държи охранителни фирми в Самоков. Работи с Косьо Самоковеца. Има бизнес и с прочулия се след 10 ноември 1989 година бизнесмен Пламен Тимев-Ганди. Двамата въртят в съдружие дискотеки в София и по Черноморието.
Информационната система „Дакси“ показва участието на Бай Миле в бургаските фирми „Холидей БГ“ и „Холидей БГД“ ООД, във варненските ШАГ ААД, „Агромил“, „Пеликан-груп“ ООД и „Пеликан-груп-96″ ООД, където е заедно с наместника на СИК във Варна Йордан Марков. Последният е взривен в асансьор на жилищен блок през ноември 1997 година.
В столицата Бонев е регистрирал като собственик „ММ- 999 – Милчо Бонев“ ООД, „Бонитравел“ ООД, Джи Ем ЕООД и „Живот-1″ ООД. Официално фирмите се занимават с туристическа дейност и застраховки.
Убитият е свързан и с управлението на футболен клуб „Славия“. Покрусен от неговата смърт, отборът отказва контролна среща с „Обилич“ – клубът, чийто шеф е Аркан, а след като той е застрелян – вдовицата му Цеца Величкович.
Като акционер в „Интергруп“, който поема „Славия“ от 1995 година, Милчо Бонев става близък до клубните дела. Член е на надзорния съвет на белите. Не се афишира като човек, който дърпа конците, но с връзките си в сръбския футбол именно той осъществява трансфери по линията София – Белград. Довежда у нас бившия наставник на „Славия“ Жарко Оларевич. Треньорът на „Славия“ Радко Достанич казва за него:
Беше ми като брат.
ЛИКВИДИРАТ БАЙ МИЛЕ ПРИ ВТОРИ АТЕНТАТ. Не за пръв път гърмят по него в ресторанта-градина. Мощна бомба избухва пред блока му в столичния квартал „Изток“ през септември 2001 година. Адската машина съдържа 800 грама тротил. Тя експлодира, точно когато Милчо Бонев влиза във входа, където е неговият апартамент. Придружаван е от двойка телохранители – Васил Костов – 30-годишен, и Николай Йорданов – на 36. И двамата са ранени. Работодателят им остава невредим.
След атентата Бай Миле изчезва за повече от година от погледа на по-широкото си обкръжение. Смята се, че е заминал за Сърбия. Там в статия на вестник „Вечерни новости“ е обявен за „основен доставчик на дрога по Балканския път“.
Когато се прибира, мнозина забелязват, че е увеличил тройно охраната си.
Разстреляха Бай Миле в ресторант, защото, за да проникнат в къщата му, щеше да им трябва цяла рота – коментира негов познат.
Поне 18 охранители, въоръжени до зъби, денонощно пазят дома на Милчо Бонев в София. По два екипа на частен COT, обучени кучета и камери дебнат по всички входове и до оградата. Специални сензори реагират на температурни промени при всяко движение в помещенията. Напразно. Душманите му го издебват навън.
Преди да падне под дъжда от куршуми, Милчо Бонев провежда две срещи в ресторант „Славия“. Първата е с Ники Митничаря, когото мълвата определя като един от наследниците на убития на 19 август 2003 година Филип Найденов-Фатик.
Митничарят сам разказва за тази среща на полицаите. Бай Миле искал да купи от него бронирано ауди.
Босът на СИК се движи с двайсетинагодишен „Мерцедес Пулман“. Напредналата възраст на автомобила не означава, че е негоден. Цената му е около 900 хиляди евро, а степента на бронировка и окачване отговаря на петтонно возило. Националната служба за охрана също използва такива коли, за да вози някои от висшите държавни чиновници.
Втората среща на Бай Миле се оказва фатална за един пазарджиклия.
Става дума за Методи Маринков-Лозенеца, който се е занимавал с износ на момичета за проститутки и с кражби на луксозни автомобили – пояснява генерал Румен Стоянов, който по онова време е шеф на Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР).
Според слуховете Методи Маринков изнася бели робини за Гърция и поддържа канал за крадени коли от Западна Европа за Русия. Той опитва да създаде и своя мрежа за разпространение на дрога, но това му докарва само ядове. Мощна пловдивска групировка осуетява амбициозните му планове. Пребиват го жестоко. Той моли за покровителство босове от София. Точно за това се среща и с Бай Миле, макар да обяснява на близките си, че го търси, за да уговаря трансфер на футболисти.
Маринков тъкмо си тръгва, когато гангстерите нахлуват и откриват огън в заведението… Той единствен от убитите е без документи за самоличност. Идентификацията му се бави с часове, ченгета го описват заради нея пред пресата:
Мъж, среден на ръст, с черна коса. Облечен с риза с къс ръкав, на райета, с къси панталони и чехли. Без оръжие.
Какъв наркотърговец е Мето?! – реагират по-късно негови близки. – Това са пълни измислици. Сега ще го изкарат по-черен от дявола. Лесно се говори, когато човека го няма. Как може след като Бай Миле и Мето са умрели, да се съобщава на пресконференция какво са си говорили?… Мето просто е имал нещастието да попадне на неподходящото място в неподходящото време. Ако си беше тръгнал две минути по-рано, нямаше да го наричат престъпник…
Може и да е така. Бележките на Бай Миле от последните му срещи изчезват след разстрела, заедно със сакото и двата му мобилни телефона.
Ето защо не може със сигурност да се установи с кого и за какво е говорил, преди да издъхне – коментира антимафиот.
ОСНОВНАТА ВЕРСИЯ, която се проверява в Националната служба за борба с организираната престъпност (НСБОП), гласи: Сикаджиите са самоизтребват.
Изглежда, че Бай Миле е мишена във войната на интереси, която се води в средите на някогашната застрахователна компания СИК.
Бившите съдружници от „Интергруп“ са по онова време в явна война. От едната страна на барикадата са Дмитрий Минев-Руснака и братята Маргини – Красимир и Николай Маринови, а от другата – Бай Миле, Младен Михалев-Маджо и Венцеслав Стефанов.
Кървавите погроми в кръга на сикаджиите хронологически водят началото си от прочутата кражба на 600 килограма кокаин от България. Някои твърдят, че количеството на коката е раздуто от мълвата, но тъй или иначе тя пристига от Колумбия и вместо да потегли по предназначение, гарантирано от наши мафиоти, е скрита в склад в Благоевград, а после своеволно разпродадена.
Криминалисти предполагат, че потърпевшият наркокартел е съставил черен списък на търговци на дрога, съпричастни към присвояването. Като начало отнасят в ковчези трима от тях. Кузман Гуслеков-Акулата е застрелян на 21 октомври 1999 година пред дома му на столичната улица „Гургулят“. Месец по-късно, на 23 ноември 1999 година, е ликвидиран Роберт Стефанов – от засада в квартал „Сухата река“. Най-именитата жертва от тая поредица е Поли Пантев. Него куршумите го застигат чак на остров Аруба на 9 март 2004 година.
Следват други знакови престъпни атаки:
На 28 април 2001 година е опожарен джипът на сестрата на Поли – Райна.
На 30 април 2001 година е взривено заведението на Поли „Инкогнито“.
На 5 юли 2001 година е обстрелван с гранатомет джипът на Георги Пехливанов – човека, сочен като най-вероятен приемник на Поли Пантев.
На 1 септември 2001 година е задействана бомбата пред блока на Бай Миле, за когото също се говори, че е претендент за лидер в наркоаферите.
На 5 ноември 2001 година е застрелян Евгени Стефанов- Женята, който се очертава като водеща фигура в гешефтите с опиати.
На 6 април 2004 година е отвлечен синът на Венцеслав Стефанов – президент на футболен клуб „Славия“, авторитет сред сикаджиите.
Бай Миле усеща, че е на прицел.
Имаше едно наум, че някой го дебне – казва негова приятелка. – Когато се прибираше, гардовете му разгонваха децата от улицата, докато си влезе в кооперацията.
Няма случай някой, нарочен за екзекуция, да се е изплъзнал повече от веднъж от палачите си.
Кримирепортери тиражират полицейската версия, че шестте трупа в ресторант „Славия“ са заради три милиона долара.
Тия милиони Бай Миле ги бил взел, за да организира бягството на сръбския мафиот Сретен Йосич от български арест – обяснява Александър Ботев от Криминалния отдел на „Труд“.
Здраво пазен от барети обаче, Йосич е пратен в холандски затвор.
В друга догадка журналисти допускат петролна връзка в убийството. Според нея Бай Миле загива заради оспорван контрабанден внос на гориво.
Може би по същата тая причина е взривен в асансьор и съдружникът му Стоил Славов – гадае кримирепортерът Цветан Гемишев.
ОХРАНИТЕЛНА КАМЕРА, монтирана близо до ресторанта, в който е убит Бай Миле, заснема колите на убийците. Тя запечатва мнимите полицаи, когато се качват в един „Нисан“ и едно „Волво“ на заминаване.
Два дни по-късно нисанът е открит изоставен без номера в столичния квартал „Лагера“, край бензиностанция, на която зареждат ченгета. Оказва се, че е откраднат на 26 юли – по-малко от седмица преди масовия разстрел. При обиск в багажника са намерени полицейска лампа, плетени маски, бронежилетка и пластмасова бутилка от минерална вода, пълна с бензин.
По шишето има отпечатъци от пръсти. Сравняват ги с базата данни в МВР и установяват, че част от тях принадлежат на 31-годишния плевенчанин Анатоли Мънков-Плъха. Той е криминален тип, съден преди години за кражба, син на бивш старшина от Строителни войски. ДНК-експертиза установява, че той е пил от намерената при огледа бутилка. Оставил е слюнка по гърлото й, преди да я напълни с гориво.
Намерението на престъпниците да опожарят нисана след наказателната акция е осуетено от нещо – може би от случайна поява на униформени ченгета на бензиностанцията.
ПЪРВИТЕ ОПИТИ на антимафиотите да заловят Плъха са неуспешни. Дебнейки го, те подслушват джиесема му и чуват разговори, които ги насочват към негови съучастници.
Имам чувството, че са по петите ми… – оплаква се Плъха.
Да не си оставил нещо в колата, бе, копеле? – питат го.
Не съм – лъже той неубедително.
Белезниците щракват на ръцете на Анатоли Мънков-Плъха на 7 август 2004 година. Ден по-късно му е повдигнато обвинение за разстрела на Бай Миле.
Какво ми гарантирате, ако пропея? – пита той в разговор на четири очи с висш полицай. Отговорът, че ще го изведат от страната като анонимен свидетел, изглежда, не го задоволява. Защото млъква после, сякаш онемява.
На 8 август при полицейски акции край Пловдив и Слънчев бряг са задържани аверите му Тихомир Дочев-Мравката и Стилиян Георгиев-Мишока. За тях е установено, че се препитават главно с кражби на коли и магистрални грабежи. В дома на Мишока е намерена гилза, идентична с някои от разпилените по земята при стрелбата в ресторант „Славия“.
Освен за убийството Тихомир Дочев и Стилиян Георгиев са обвинени съответно за незаконно притежание на оръжие и наркотици.
Пред съда Анатоли Мънков заявява, че няма никаква вина.
Няма достатъчно доказателства, за да се направи обосновано предположение, че моят клиент е извършил престъплението – пледира адвокатът му Марин Марковски. – Никъде по колата на убийците и по предметите в нея няма отпечатъци от Анатоли, освен по прословутата бутилка. Може той да я е държал, да е пил безалкохолно от нея и да я е изхвърлил, след което друг да я е използвал. По делото има и записи на разговори по мобилен телефон. Но от тях може да се направи само изводът, че нашите младежи нямат богат речник и обичат жаргона. Друго няма.
Мравката и Мишока – подобно на Плъха – неизменно мълчат пред разследващите.
Мравката е задържан в заведение в Слънчев бряг, където го привикват на среща с бос от бивша силова групировка. Възползва се от правото си да не дава никакви показания.
ЧЕТВЪРТИ АРЕСТ ознаменува на 8 септември 2004 година нов напредък в разследването за убийството на Бай Миле. Прибран е в родния му град Кърджали 28-годишният Георги Стефанов. Той е син на местен банкер, криминално проявен е и е приближен на Николай Маринов-Малкия Маргин. По-рано, през пролетта покрай него в пресата се завихря парламентарен скандал. Разчува се, че Георги Стефанов многократно е влизал в Народното събрание въпреки полицейските си регистрации. Пропускът му е издаден от шефа на парламентарната комисия по култура Стефан Данаилов. Оказва се впоследствие, че Георги е приятел на дъщерята на секретарката на културната комисия.
И срещу него е повдигнато обвинение за шесторната екзекуция. Но и той твърди, че е невинен.
Голям страх ги тресе тия момчета, боят се, че поръчителят на атентата ще им затвори устата – разказва надзирател от килиите им на столичната улица „Майор Векилски“. – Плъха не смее да пие и вода дори. Яде само от стола на следствието. Сигурно си мисли, че ще го отровят…
Въпросът е кой и защо е поръчал разстрела. Криминалистите не знаят отговора.
„Четири милиарда долара са една от вероятните причини за убийството на Бай Миле“ – пише сръбският вестник „Вечерне новости“. Анонимни източници от органите на реда съобщават, че в последните години от живота си Милчо Бонев е участвал в прането на пари на сръбската мафия. Сърбите обаче не били доволни от процента, който той им вземал за услугите, и пратили срещу него български килъри.
ИМА ЛИ СРЪБСКА ВРЪЗКА в кръвопролитието?
Не изключваме да има и сръбска, и холандска, и пловдивска – казва генерал Румен Стоянов, шефът на СДВР.
Факт е, че Бай Миле общува със сърби със съмнителна репутация. Офицер от службите пояснява:
Почти всички връзки на Бай Миле в Белград са му осигурени от бившия полковник от сръбската армия Бранислав Лаинович-Дуги*. (Дуги – от сръбски – Дългия)
Приятелството на Бай Миле с Дуги е от началото на 1995-а до 20 март 2000 година. В този ден неизвестен килър разстрелва сърбина пред белградския хотел „Сърбия“.
Бранислав Лаинович се смята за лидер на мафията във Войводина. Преди него в гангстерската война в Белград е ликвидиран Желко Раинятович-Аркан. Бай Миле неведнъж се хвали на познатите си в София, че е в отлични отношения с Аркан, както и с жена му – фолкзвездата Цеца Величкович.
Преди да загине, Бранислав Лаинович живее и в България.
Пристига в София през 1994 година с „горилите“ си.
Времената тогава са златни за мафията. Нарушаването на югоембаргото върви с пълна пара и прави доста хора много богати…
В този период Лаинович влиза в делови контакти и с ВИС, и със СИК. Тогава се сприятелява и с Бай Миле. Към края на 90-те години на XX век се изнася от страната ни, но контактите му в нея си остават действащи. Той изпраща по едно време в София свой наместник – хърватина Робърт Шкарица. Официално Шкарица се занимава с внос-износ на зеленчуци. Неофициално – с всичко описано в Наказателния кодекс. Застрелват го от упор в началото на юни 2003 година, близо до дома му на софийския булевард „Пушкин“. Точно преди да срещне смъртта, Шкарица се прибира от фитнес. Цял пълнител от „Макаров“ е изпразнен в гърдите му.
След като се завръща в родината си, неговият патрон, Бранислав Лаинович влиза в конфликт със Земунския клан на мафията. Сръбската преса пише за него: „Бившият военен е прекалено горд и отказва да се отчита финансово на Милорад Лукович-Легия.“ По това време Легия е взел под свое крило друг именит мафиот – Ненад Миленкович.
Миленкович също се е подвизавал в София. Командосите на НСБОП го арестуват на 11 юни 2003 година в квартала, където е застрелян Шкарица. На 2 юни той е обявен за международно издирване от сръбското бюро на Интерпол. Търсят го във връзка с антимафиотската операция „Сабя“, започнала след убийството на сръбския премиер Зоран Джинджич. Миленкович е екстрадиран от нашите власти, за да отговаря за производство и разпространение на наркотици в родината си. Като протеже на Дуги той няма как да не е поддържал контакти и с Бай Миле в България.
Връзките на Милчо Бонев с известни престъпници не са една и две – обобщава спецченге. – И дявол знае откъде си е получил куршумите.
Не е изключено разстрелът на Бай Миле да е ответен удар за смъртта на Филип Найденов-Фатик – добавя криминален репортер. Агент от подземния свят бил пошушнал на службите, че не друг, а Милчо Бонев дал знак за екзекуцията на митичния търговец. Битката била за овладяването на амфетаминовите канали за Сърбия и Турция.
Синтетичната дрога и печалбите от нея са достатъчно основание за конкурентите да се избиват помежду си – потвърждава столичен спец по убийствата.
България от транзитна страна за преминаване на изкуствени наркотици се превръща постепенно по онова време в производител. До 2001 година правенето на хапчета на българска територия е голяма рядкост. Но след като полицията разбива 24 нарколаборатории в Сърбия, част от тях са изнесени около София и Благоевград.
Очакваше се, че след като се съвземат от масовите арести в операция „Сабя“, белградските наркобосове ще опитат да си върнат изгубените позиции – разсъждава познавач на престъпния бизнес. – Ще попитате защо чужденци използват наши наемни убийци. Отговарям: те са евтина работна ръка.
ПОСТЕПЕННО СТАВА ЯСНО, че доказателствата срещу задържаните за убийството на Бай Миле са недостатъчно, а адвокатите им са много добри.
Софийският градски съд издава оправдателни присъди на Стилиян Георгиев-Мишока, Анатолий Мънков-Плъха, Тихомир Дочев-Мравката и Георги Стефанов.
Решението на съдийката Петя Крънчева предизвиква гнева на близките на Бай Миле. Преди него прокурорът Нелчо Неделчев иска доживотни присъди за Мишока и Плъха. Той изтъква, че двамата поддържат телефонна връзка по време и след убийството, а в нисана на бандитите е открита бутилка с бензин, на която има слюнка и пръстови отпечатъци на Мънков.
Вероятността ДНК-следата да е от друг, е над 2000 пъти повече от населението на Земята – заявява прокурорът Неделчев. По думите му Мишока се издал и в два разговора с Плъха по телефона.
При първия разговор Мишока поръчал на Плъха да го набере от уличен телефон. При втория Плъха казал на Мишока: Вътре има мой пръст. А Мишока му отвърнал: Нали те питах дали си пипал без такова… – и добавил: – Спокойно. Откраднал си колата и си я продал. Какво толкова?
Съдебният процес за шесторното убийство се точи 5-6 години, като на шестата краят му не се вижда. Разтакаването не е толкова заради триковете на подсъдимите и техните адвокати, колкото заради разпитите на десетки свидетели и съдебните поръчки до чужбина.
Като свидетели в съда са призовани бившият премиер Иван Костов и бъдещият – Бойко Борисов. Първият – заради изказване, че „Бай Миле организира контрабандни канали“, а вторият заради интервю, в което твърди, че подсъдимите са „сто на сто килърите“. Разпитани са при открити врати и братята Маргини – Големия и Малкия, и Младен Михалев-Маджо, и бизнесдамата Силвия Панагонова – вдовица и наследница на убития Бай Миле.
Изненадващо в пледоарията си прокурорът Нелчо Неделчев заявява, че не поддържа обвинението срещу Тихомир Дочев-Мравката и Георги Стефанов. Той уточнява, че двамата са контактували с другите подсъдими преди и след екзекуцията, но нищо не ги свързва с нея. И предлага Стефанов да бъде оправдан, а Дочев – осъден на 3 години затвор само заради откритите в дома му 70 незаконни патрона.
По делото са събрани само косвени доказателства – отсича съдийката Крънчева. – Бутилката с пръстов отпечатък на Мънков не е открита в опожарената кола при първия оглед. Тя се появява после в Института по криминалистика и криминология на МВР. Не се знае как.
Родителите на загиналия бодигард Милен Колев притреперват от гняв:
Това е фарс! Убийците – невинни, сякаш че на убитите е вината! Правосъдие ли е това?