От книгата на Анна Заркова „Големите убийства“
Взривяват я за назидание, но на кого – не се знае
ДЪЛЪГ ПЪТ ДОНИКЪДЕ. С тия думи един следовател описва разследването за взривената Христомира.
Поне 100 души са работили сериозно за разкриването на това престъпление – разказва той. – Вървели сме по десетки следи. Те всички доведоха до задънена улица. Мотивите за атентата бяха пълна мистерия. И си останаха такива, въпреки че заловихме един възможен убиец.
ДЪЩЕРЯ МИ Я НЯМА. Нечувана жестокост! Питам се ще има ли възмездие след скорострелните изказвания на висшите кадри на МВР, които обещаваха, че до дни ще разкрият престъпниците?
Живко Стефанов, бащата на разкъсаната от бомба Христомира Атанасова, изобщо не съчувства на детективите за безрезултатния им труд. И е обиден на пресата, която е тиражирала десетки версии, поставили под съмнение почтеността на семейството му:
Толкова много помия се изсипа в писанията за нас…
Оставете ни на мъката ни! – казва на репортера на „Труд“ доктор Антон Атанасов, съпругът на Христомира. – И без това никой нищо не ни казва за разследването, научаваме всичко от вестниците…
Вдовецът иска да забрави, но не може, ужасния 9 октомври 2002 година, когато жена му умира, разкъсана от адска машина.
КОШМАР! ВЗРИВ ПРЕД УЧИЛИЩЕ!
Часът е осем, без пет минути. Бяло „Рено-5″ минава на бавна скорост през гърбицата на столичната улица „Шишман“ пред входа на Седмо училище в София. Утринната суетня е в разгара си. Десетки деца бързат към чиновете си. Занятията почват след 10 минути. Оживени възгласи. Усмивки. И изневиделица гръм! Реното се препъва. Предният капак се вдига с трясък, покривът зейва с разкъсани ламарини. Отвътре се чува вик:
Помогнеете!
Ужас! – възкликва после очевидец пред дотичал репортер на „Труд“. – Бях първият, който опита да извади жената от автомобила. Единият й крак беше откъснат до коляното, на другия му нямаше стъпалото. Горката… цялата обгоряла… Махаше безпомощно ръце. Не знам разбираше ли, че умира…
Кървавата трагедия се разиграва само на 100 метра от вътрешното министерство.
Аз смятам – допуска бащата на жертвата, – че този взрив е бил предназначен за МВР, а не за дъщеря ми. Няколко месеца преди това пак имаше взрив под прозорците на вътрешния министър. За мене истината е, че колата е трябвало да избухне пред МВР, без дъщеря ми даже да е в нея. В този момент тя е трябвало да води внука ми към училището и да паркира колата пред нас, пред апартамента ни на улица „6 септември“ номер 14 – точно срещу прозорците на МВР. За зла участ дъщеря ми спира пред училището, внукът ми слиза и тя веднага продължава. И точно в 8 без пет – часът, в който обикновено децата влизат и ги водят родителите, колата гръмва, само че на близка улица.
Националната служба за борба с организираната престъпност проверява версията, че атентатът, погубил Христомира, е бил насочен срещу служители на МВР.
Но в проверката не отидохме по-напред от предположенията – признава бившият зам.-шеф на НСБОП Венелин Великов.
Без съмнение е изяснено само, че механизмът на адската машина е проработил посредством контрабандно внесен в страната мобилен телефон. Към капсул-детонатора е включен друг мобифон, който е задействал взривното устройство, след като злодеят го е набрал. За да не бъде открит, той е ползвал за двата апарата карти с предплатени импулси на „Глобул“. Те са унищожени – едната е изгоряла във взрива, а за изчезването на другата се е погрижил атентаторът.
ПОЛИЦАИТЕ ОТКРИВАТ създателя на бомбата – Йордан Колев, 28-годишен, от Калофер, бивш военен, напуснал армията, след като е съкратен. Криминалистите са убедени, че той не само е измислил убийственото устройство, но го е и задействал дистанционно.
Колев е действал по поръчка на Евгени Стефанов-Женята, който е в наркобизнеса, както знаете – подхвърля спецченге, но признава веднага, че няма никакви доказателства. Колегите му получили непотвърдената информация от свой агент в свърталищата на апашите. Злодеянието станало с посредничеството на плевенския сутеньор Марио Иванов-Бокса и с помощта на сливенски сводник с прякор Шпрингата, смятал техният източник. Но Женята и Бокса са вече мъртъвци. А Колев и Шпрингата отричат всичко.
Според полицейския информатор покушението срещу Христомира е организирано, за да удари баща й. Живко Стефанов, който е химик, бил замесен в нелегално производство на ефедрин – основно вещество за синтезиране на амфетамини. Опитът му бил от времето преди 1989 година, когато амфетаминът е произвеждан легално и изнасян от социалистическа България в страни от Близкия изток. От НСБОП съобщават, че Живко Стефанов, който е работил дълги години във „Фармахим“, е награждаван даже за разработки от този род.
Именно по тази причина той имал вземане-даване с Женята, който приживе е сред лидерите в търговията със синтетични наркотици. Двамата си сътрудничили, но по едно време влезли в конфликт. Твърдата неотстъпчивост на възрастния човек вбесила наркобоса и той решил да го уязви, взривявайки дъщеря му.
Женята е възложил организацията на покушението на Марио Иванов-Бокса от Плевен – разказва ченгето, възприело като правдоподобна тази непотвърдена версия.
Известно било, че Бокса – прочут в Плевенско сводник, има афинитет към разчистване на сметки с бомби. Тази опасна склонност едва не му коства живота през пролетта на 2001 година. Тогава адска машина гръмва в „Москвич“, докато Бокса се пазари да я купи. Продавачът е разкъсан на парчета, а купувачът губи едното си око и едната си ръка…
Разследващи твърдят, че Бокса със сигурност е посредничил за два криминални взрива в Плевенско. Единият е заложен пред бензиностанция край Ловеч, но е дефектен и не гръмва. Другият хвърля във въздуха два автомобила на охраняема бензиностанция в Троян.
Специалисти от Дирекцията за оперативно-техническа информация (ДОТИ) на МВР са убедени, че въпросните две взривни устройства и това, което убива Христомира, са правени от един и същи човек.
ДОКАТО ПОДСЛУШВАТ ТЕЛЕФОНИТЕ на Марио Бокса, ченгетата успяват да засекат майстора на бомбите – Йордан Колев.
Той е инженер химик, възпитаник на търновското военно училище, съкратен от Трета армия през 2001 година. Макар и безработен, офицерът от резерва не изглежда финансово притеснен. Живее на квартира в София, пътува често до Сливен и Бургас с нов „Нисан“.
Контролирайки и неговите разговори, детективите разбират, че той изработва по заявки адски машини. И по-конкретно – че в момента на подслушването изпълнява поръчка от Марио.
Арестуват го на 10 ноември 2002 година в Троян.
В предварително планирана операция антимафиотите издебват паркиран „Фолксваген Голф“, в който седят двама пратеници на Марио Бокса – Нестор Дочев и Минко Павлев-Дебелия. Те чакат Йордан Колев да им донесе за продан взривно устройство. Той пристига с „Нисан“. Прехвърля се в колата на купувачите. Те започват да му броят парите. Точно в този момент ченгетата атакуват и му слагат белезници. В черен спортен сак в колата му са намерени две самоделни бомби.
Срещу Йордан Колев е образувано следствено дело за незаконно притежаване на взривни вещества.
Той е обвинен и за смъртта на Христомира – съобщава лично в края на 2002 година главният секретар на МВР генерал Бойко Борисов. Подчинените му ченгета добавят, че Йордан Колев не само е направил, но и е задействал бомбата срещу Христомира. Асистирал му Шпрингата.
Последният следил отблизо със своя автомобил колата на жертвата. Когато я видял да оставя сина си пред училището пред входа на МВР, казал по телефона на Колев:
Взривявай! Сега!
В този момент запасният офицер бил на няколко километра от мястото. Той лично набрал номера на GSM-a, прикрепен към адската машина под колата на Христомира. Чул гласа на операторката: „Номерът не може да бъде избран в момента. Моля, опитайте по-късно.“ Йордан набрал отново. Този път телефонът предизвикал експлозията. Не е ясно знаел ли е изобщо бившият военен, че в тоя момент убива човек.
Говорят небивалици по мой адрес! – казва Колев, когато го водят с белезници в съдебната палата. – Бомбите в колата ми са подхвърлени от ченгетата. Дори да предположим, че съм направил това, за което ме обвиняват, с какъв акъл бих си сложил взривовете в колата? Не само аз, и всеки офицер в България може да направи бомба. Избрали са мен, за да пишат срещу престъплението „разкрито“.
Пред съда бившият офицер отговаря по три обвинения – за смъртта на Христомира и за двата взрива, извършени по-рано в Ловеч и Троян. В затвора се сдобива с прякор – Данчо Бомбата.
В обвинителния акт срещу него пише, че е изработил адската машина за Христомира по поръчка на Марио Стоянов- Бокса, който е застрелян през април 2003 година в лоби бара на хотел в Плевен.
Йордан Колев отрича всичко.
Спя спокойно – заявява той. – Невинен съм. За мен това е изпитание на вярата и волята. Много неща сме преодолели в живота и това ще мине.
Вече пет години живея с обвинение за някакво страшно престъпление. Трудно се живее така, очаквам справедливо решение – обръща се той към съдиите, когато му дават последната дума.
През 2009 година дочаква да чуе оправдателни присъди както за убийството на Христомира, така и за другите два взрива.
В съдебната зала става ясно, че обвинението, повдигнато за убийствената експлозия на улица „Шишман“, се гради само на косвени доказателства. Прокуратурата разчита на двама тайни свидетели, които твърдят, че Йордан Колев е бомбаджия и на негов съкилийник, който казва, че пред него той веднъж си признал „всичко за Христомира“. Обвинителите броят като показателен за вината му и факта, че отказва да участва във фоноскопска експертиза, която да покаже дали неговият глас съвпада с мъжки глас от активирана прима карта на джиесем, с който е задействана бомбата пред училището. Адвокатите пледират, че гласът на Колев и без експертиза не е разпознат. Не е негова и намерената на местопроизшествието дактилоскопска следа. Соченият за поръчител – Марио Бокса е мъртъв, а друг съучастник не е описан в обвинителния акт. На всичкото отгоре справка от мобилен оператор показва, че по време на атентата срещу Христомира Йордан Колев не е в София, а води разговори в Сливен по телефона.
По делото има данни, които навеждат на други версии, но те не са проверявани – пледира негов адвокат. Липсват доказателства, че Женята, Бокса и Христомира са се познавали. Няма никакво основание да се твърди, че Христомира е имала нещо общо с наркотрафика.
И БАЩАТА НА ХРИСТОМИРА отхвърля полицейската хипотеза за наркотрафика, Бокса и Женята.
Плюят срещу мен и дъщеря ми – ядосва се той. – Съсипаха ме! Бил съм се занимавал с производство на синтетични наркотици. Нищо подобно! Ръцете ми не са пипали такива неща. През целия си живот съм бил научен сътрудник в химическия институт. Не съм се занимавал с износ на никакви хапчета. Участвал съм в създаването на препарата троксевазин, който може да се купи от всяка аптека. Той е за разширени вени, лекува също и хемороиди, и увреждания на сърдечно-съдовата дейност. Това е върховото ми достижение, за което не само аз, но и целият колектив, участвал в създаването му, беше предложен за Димитровска награда.
Занимавал съм се също с проучване на нашата диворастяща флора, с нивалина и блатното кокиче, но с опиати – никога! За какво да ме удря мен мафията?
От 1992 година имам аптека и работя като фармацевт. Жена ми приживе също имаше аптека. С никого не сме имали конфликти. Никой не ме е изнудвал, никой не е искал и един лев да му дам.
Бизнесът на дъщеря ми, за който толкова се писа, е една аптека – моята първа аптека на забутаната улица „Хемус“. Дадох й я, за да прави дребен бизнес и тя, защото беше безработна, с две деца. А мъжът й е лекар на една заплата.
Това е всичко. Няма нищо нередно.
Толкова пъти след смъртта на Христомира съм се връщал назад в живота – в моя, в нейния и на цялото ми семейство! И не мога да се спра на нищо, което да предизвика такова зверство… Прочетох във вестника, че неизвестен служител на МВР е опитал преди експлозията да извади от информационния масив на КАТ на чие име се води автомобил с регистрационен номер С 9534 ВХ. Според мен бандитите са се интересували от номера на колата, а не от човека в нея. Защо?
Защото тази кола минава всеки ден по един и същи път покрай МВР.
ВЕРСИЯТА ЗА ВРЪЗКА НА БОМБАТА С МВР е неприемлива за главния секретар генерал Бойко Борисов. Тези, които тенденциозно твърдят, че бомбата е близо до МВР, забравят, че тя е близо и до други институции – коментира бъдещият министър-председател. – Пътят на жената, Бог да я прости, е минал пред официалния вход на МВР на улица „6 септември“. Ако са искали да я взривяват пред МВР, са щели да го направят там, а не когато мине на съседната улица. Те са наблюдавали движението на автомобила така, че около него да няма други хора и тя да остави децата си. Ако са искали да атакуват министерството, щяха да гръмнат мен. Аз съм много по-уязвим, като си отивам вкъщи. Както и министърът.
Генералът не приема и предположението, че атентатът е извършен погрешка:
Престъплението е перфектно организирано. Колата е наблюдавана отблизо, моментът на взривяването е избран така, че да не вземе други жертви, бомбата е била оставена в автомобила пред дома на жената на улица „Шейново“, през нощта. Монтирана е на средното гърне. Лошото е, че взривното устройство се е разпиляло и от него нищо не може да се събере, за да послужи за доказателство.
„СБОГОМ, МАМО! Жестоки хора те отнеха от нас. Как ще живеем без теб и без майчина обич, кажи, о Боже!“
Това са написали децата на загиналата на некролога й. За четиринайсетгодишната тогава Таня и осемгодишния Ангел детството в един миг само се е превърнало в тежка сирашка участ.
Проклятие падна върху тая фамилия – просълзява се съседка. – А те са почтени, работливи, добри хора.
Христомира е по-скоро „една отрудена женица“, както съседката я нарича, отколкото дама вамп – мишена на мъжкарски или мафиотски страсти.
Завършва българска филология, но намира поприще във фармацията, тъй като там от години се подвизават баща й и майка й.
През 1991-ва и 1992 година те отварят едни от първите частни аптеки в България.
Читави и точни хора – категоричен е техен колега, аптекар. – С ден да просрочат доставка или плащане, ще ти счупят телефона да ти се извиняват…
Съпругът на Христомира е лекар в клиника „Обща ортопедия“ в Горна баня. Около седем години младото семейство живее в Етрополе. В болницата на балканското градче, където той е доктор, а тя – библиотекарка, са убедени, че „Хрисито е убита погрешка“…
И двамата са чисти и кротки хора, кой ще седне да ги убива и за какво? — чуди се доктор Димитър Недков, приятел на семейството. – Бизнесът им не е толкова голям, че да пречат на някого.
Според приложените към делото официални регистри Христомира и мъжът й са собственици на здравен център „Виталис“ и на две аптеки със същото име. На Христомира се води и фирма „Танита“, чрез която се стопанисва още една аптека. И трите са слабо популярни в бранша, не фигурират в официалните фармацевтични справочници.
Колегите и приятелите на Атанасови в показанията си са единодушни, че стандартът им е като на средностатистическо българско семейство – разказва прокурор. – В МВР изпаднаха в еуфория, когато откриха, че майката на Христомира е имала сейф с около 500 000 лв. във валута и злато. Но злият дух не изскочи и от тая бутилка.
ОТКРИТИЕТО НА МВР, че в трезора на Ангелина Стефанова има 90 000 долара, 250 000 лева и други ценности, е последвано от оперативни сондажи на МВР в десетки фирми за внос и износ на лекарства.
В произхода на средствата ще е разковничето на случая, допуска вътрешният министър професор Георги Петканов.
Няма никаква връзка между взривяването на дъщеря ми и парите от сейфа – контрира Живко Стефанов, доста ядно.
Напусто полицията ги държа под запор девет месеца… Голяма част от парите са от наградите, които съм получавал преди 1989 година. При средна заплата 120 лева на месец аз лично съм вземал по няколко хиляди хонорари от авторски разработки. Ето откъде имам тези пари. Христомира няма нищо общо с тях. Освен че те са наследство на внуците ми…
Увисва без доказателства подозрението, че покойницата приживе е печелила прекомерно от контрабандни лекарства без документи, че не е плащала данък добавена стойност върху вносните медикаменти.
Голословие се оказва и хипотезата, че през аптеките на Атанасови са продавани и наркотични вещества.
На теория парите в сейфа биха могли да бъдат спечелени с далавера – разсъждава полицейски спец по аферите. – Една аптека прави среден годишен оборот от 240 000 лева. Данък печалба и данък добавена стойност са 30 на сто. Ако лекарствата не се осчетоводяват, собственикът си спестява парите, дължими на държавата. Но едно е да си го мислиш, друго е действително да е ставало, а трето и четвърто – да го докажеш!
ПО ОНОВА ВРЕМЕ около 45% от аптекарския бизнес у нас се владее от групировки чрез подставени лица. Или поне така твърдят ветераните от бранша.
Само че родителите на Христомира стават предприемачи, като отварят една аптечка в гараж, взет под наем за стотина лева.
Две-три години преди да умре, Христомира с мъжа си участва в общински търг за помещения на булевард „Стамболийски“, печели го и прави там частна клиника „Виталис“. Мъжът се занимава със здравното заведение, а жената зарежда аптеките.
Колега на доктор Атанасов разказва:
Като правеха „Виталис“, даже нямаха пари за теракота и сложиха балатум на пода на операционната. Семейна трагедия стана, когато крадци отмъкнаха ехографа им. Нямаше как да се преглеждат пациентите. Половин година събираха пари за нов. Накрая го купиха някак си изгодно от Германия…
Виталис ли? Скромна работа! – потвърждава магистрат.
Ако не беше така, нямаше докторът да кара седемгодишен ситроен, а жена му още по-старо рено.
ОБСЛЕДВАНЕТО НА ВЕРСИЯТА за вендета от любов също удря на камък.
Приятели, роднини и съседи са категорични, че никой в тоя видимо сполучлив брак не е кръшкал.
В редките моменти, когато оставяха децата на баба им и дядо им, те гледаха да са заедно, само двамата – спомня си доктор Недков. Той не знае в семейството да е имало сериозни конфликти и скандали.
Всичко изглежда почти идилично – обобщава полицай. – Пък и всички от близкото обкръжение на убитата имат алиби.
Не се потвърждава и хипотезата, че има връзка между смъртта на Христомира и тази на майка й.
66-годишната Ангелина Стефанова е погребана на Малашевските гробища 35 дни след дъщеря си. Тя прекарва четири месеца в кома и така и не научава, че чедото й я изпреварва по пътя за „оня“ свят.
Ангелина е жертва на нещастен случай. Той става, когато специалисти от лекарствената ни индустрия, търговци на едро и аптекари са поканени от представителството на английската фирма „Бьорингер“ на коктейл в Централната софийска баня. Пенсионираната фармацевтка прекарва кратко време в украсената за тържеството зала, до опразнения от вода, обграден с балони басейн. Малко преди да си тръгне, тя се помества да даде път на млада двойка, която излиза от тоалетната, и… пада в басейна.
Тя отстъпи назад две-три крачки, за да минем ние, и така политна надолу, между балоните – обяснява главната свидетелка на инцидента.
Веднага откарват пострадалата с линейка – тежко сътресение на мозъка. Не идва в съзнание никога повече.
Който твърди официално, че жената е бутната, а не е паднала сама, нека да го докаже – коментира магистрат. – Досега няма такъв. Повечето присъстващи на купона са ни чули, ни видели.
„Сбогом, бабо! Липсваш ни. Кажи на мама да се върне. Ние ви обичаме!“ – пише на един от некролозите, почернили дома на аптекарите.
Може незнайният убиец да е минавал самодоволно край тях.
НА 23 ОКТОМВРИ 2012 година 37-годишният тогава Йордан Колев е арестуван отново – този път за неуспешен бомбен атентат срещу плевенски бизнесмен.
Полицията открива склад за оръжия и боеприпаси в дома му в Калофер. Преди операцията по задържането му подбалканският град осъмва блокиран от антимафиоти и охранител- ни ченгета. Униформени с качулки и автомати влизат демонстративно в туристическия комплекс „Стражата“, който Колев държи под наем от 1000 лева. Обискират кафенето, механата и четирите хотелски стаи. Откриват 1,5 кг марихуана, 200 хапчета каптагон и 5 дози кокаин.
Пълен абсурд, брат ми не се е занимавал с наркотици никога! Пак го натопиха! – горещи се сестра му Елена Колева.
Викаме му Данчо Бомбата – разказва комшия. – Знаем, че е съден за взривяването на аптекарката Христомира, но сме наясно също така, че е оправдан. Прекарал е години по затворите. Като се върна в града през 2009 година, отвори в „Странджата“ странноприемница. Караше хубава кола, почти нова, поправи си къщата, стана политик. На частичните избори през октомври тази година беше кандидат за кмет, подкрепен от НДСВ, не водеше агитация, но събра 155 гласа и се класира на второ място. През миналия октомври пък беше издигнат от „Атака“, дори стигна до балотаж. Често обаче отсъстваше от града…
Когато антимафиотите влизат в странноприемницата, сварват бармана, сервитьорката и двама работници, които поправят покрива. Те обискират почти новия „Фолксваген Пасат“ на Данчо Бомбата, паркиран пред механата. После се отправят към къщата му на улица „Георги Шопов“, близо до паметника на Ботев в Калофер.
Данчо е добро момче. Винаги като минава с колата, вдига ръката за поздрав. Веднъж мъжът ми беше паднал, а той повика Бърза помощ – обяснява съседката му Гена Бистрова.
Друга съседка – Мария Костадинова, също го хвали, защото й разрешил да си прекара тръби за канализация през неговия двор.
Не знаем какво работи, но е много добър съсед. Върна се в бащиния си дом в Калофер преди две години. В двора имаха една нова и една стара къща, той си ремонтира старата и се нанесе в нея. В другата къща живеят сестра му, зет му и баща му, който едно време също беше военен. Майка му Дора почина от лоша болест, беше учителка. Добро семейство са – допълва с доброжелателен тон и третата комшийка Люба Никова.
Обиските в дома на Колев продължават три часа. В къщата и в двора са намерени два незаконни бойни пистолета, един „Макаров“, флоберова пушка с оптичен мерник, боеприпаси, пет запалки за гранати, бикфордов шнур, част от тротилова пресовка и взривни смеси, които биха могли да се използват за самоделно взривно устройство.
Не вярвам на обвиненията срещу брат ми! – горещи се Елена. Но Колев е отведен, за му се повдигне обвинение.
Разследващите стигат до него в края на септември 2012 година, когато други седем души са арестувани заради взрив, поставен под автомобила на плевенски бизнесмен. Атентатът е за разчистване на неуредени сметки за 75 000 евро.
Адската машина е поставена на 10 септември, за да се задейства дистанционно. Но не гръмва и изпада от колата, тъй като блокира мобилният телефон. По това време в Плевен се провежда церемония за откриване на ремонтирана улица, на която присъства премиерът Бойко Борисов.
При разпитите един от задържаните за неуспелия атентат признава, че е купил взрива от Йордан Колев. По думите му двамата се срещнали в Калофер, където Йордан му дал капсул-детонатор, магнити и тротилови пресовки.
Полицията открива прилики при зареждането на двата взрива – този в Плевен и другия в София, който разбива автомобила на аптекарката Христомира.
Когато са арестували брат ми за Христомира, той не е знаел какво има в колата. Тя е била на негов приятел – защитава го сестра му. – Оттогава, където го видят, арестуват го като световен терорист!
Имам чувството, че най-после ще излезе убийството на Христомира – казва софийски криминалист.
Само че за чувства, мисли и предположения присъди не се дават, трябват доказателства, събрани по реда на НПК – затваря темата софийски градски съдия.