ГЛАВНИТЕ ПРОКУРОРИ: По Цацаровския кодекс

 

Втора глава

Изборът

20 декември. Игнажден – наричат го още Пламенен ден, а дните около него – „мъчници”, защото се вярва, че тъкмо тогава Божията майка се е замъчила да роди сина си, нашия Спасител.

Точно на този ден бъдещият Главен прокурор Цацаров се пече на огън във Висшия съдебен съвет, където изслушват него и още двама кандидати за поста. Годината е 2012. Европейската комисия е дала да се разбере, че недоверчиво наблюдава процедурата, в която България избира между трима юристи нов пръв държавен обвинител.

Защо евроекомисарите са недоверчиви? Защото е миналала петилетка, откакто те държат правосъдието ни под око и все не виждат мафиотски босове в затвора. Петилетка не е много време, но е достатъчно, за да се разбере, че в българската съдебна система нещата рядко са са такива, каквито ги описват правителствените медии.

Шефът на Пловдивския окръжен съд Сотир Цацаров е първата номинация за кабинета, освободен от Борис Велчев. Кандидатурата му е издигната от седем съдебни кадровици, но не затова е сочен за фаворит и предизвестен победител в състезанието между тримата. Причината е другаде – тя е в демонстративната политическа подкрепа, която получава от силната управляваща партия ГЕРБ. Премиерът Бойко Борисов и вицепремиерът Цветан Цветанов не пестят похвалите за него.

„Той е най-добрият окръжен съдия, с който съм работил като главен секретар на МВР”, безапелационен е министър-председателят.

И заместникът му смята така:

„Цацаров е стабилен съдия. Това, което има в Пловдив, е безупречна репутация”.

Не е лъжа, ако се съди по невижданите дотогава подписки и декларации, с които пловдивски правници уверяват, че Цацаров е „отличен юрист, добър колега и безупречен администратор, който умее да организира работата си“ и следователно успешно ще ръководи всички прокурори в страната.

Роден е през септември 1966 г. Зодията му „Везни” предполага, че се стреми към равновесие и безпристрастност, разбирателство и мир. Везните, според хороскопа, са добри служители, успяват и да станат лидери.

По онова време, когато съдбата, чрез нечия силна ръка, посочва Цацаров за значими дела, той е завършил право в Софийския университет и е натрупал достатъчно стаж – като съдия и председател на Районен съд в Асеновград, като заместник-председател и председател на Окръжен съд в Пловдив, втората столица на България. За него се говори, че очевадно предпочита осъдителните присъди пред оправдателните. Не е ясно дали Бойко Борисов сам е забелязал това или го е чул от някой, но го оповестява на всеослушание и така превръща слабо известния Цацаров в харесван от народа магистрат – ако не от целия народ, поне от тая съществена част от него, която пати от безнаказани престъпления. Заради останалата част колегите му от Града под тепетата се подписват под допълнителна декларация срещу „митовете за наказателния уклон на Цацаров“ и „репресивното правораздаване в пловдивския съдебен район“, за който той отговаря.

На Игнажден, като кандидат за нов Главен прокурор Сотир Цацаров получава 18 гласа „за”– с 1 глас повече от минималните 17, които са му нужни, за да бъде избран. Трима са против и трима са „въздържали се” – много е вероятно някои от тях, поради стеклите се по-нататък обстоятелства, да са съжалявали горчиво за отказа си да го подкрепят. Дали защото е избран в празничния ден, когато обичаят налага да не се иска и да не се дава нищо назаем, бившият пловдивски съдия е орисан да води война, за да наложи обвинителната си власт.

Първата битка е в процедурата по избора му. Гласуването за неговите конкуренти– прочутите тогава магистрати Галина Тонева и Борислав Сарафов – му е спестено с нарочно съставен правилник, според който печели този, който пръв получи необходимите 17 + 1 гласа. Но въпреки това, той излиза от препитването в етичната комисия излиза „червен като рак”, „изпотен” и „неуверен в успеха си”, както пишат журналистите, чиито шефове си позволяват да не го харесват.

Затрупан е от трудни въпроси.

Защо е получил от МВР пистолет за награда, да не би да е любим съдия на полицаите?!

Не, наградата била „за принос в организацията на работата”. Наградили го, защото неговият съд изградил електронна връзка с регионалната дирекция на вътрешните работи. Отделен въпрос е, че според Закона за съдебната власт само съдебният съвет може да награждава магистрати.

А вярно ли е, че като председател на Окръжния съд в Пловдив е прочел делото за клевета, заведено от съдийката Мирослава Тодорова срещу вътрешния министър Цветан Цветанов преди то да бъде разпределено на съдия-докладчик?!

Да, вярно е, но е изискал делото „колегиално”, понеже медийният интерес е бил голям, а не защото тази укорима практика в съда е обичайна. Освен това съдията – докладчик работил после „повече от самостоятелно”. Отделен факт е, че Цветанов е оправдан. Съдията е приел съвсем самостоятелно, а не под натиск, че с думите си „Мирослава Тодорова работи за организираната престъпност“, министърът „не е изказал твърдение за съдийката, а е изразил критичната си гражданска позиция”.

Ами съдебната грешка, при която един невинен човек на име Максим Савов е държан с месеци в ареста за грабеж?!
Нея Цацаров я е допуснал по уважителна причина – не разполагал с видеозаписа, от които се вижда, че истинският грабител и Савов изобщо не си приличат.

А имотните сделки на госпожа Цацарова, която е нотариус? Защо са изповядани на многократно занижена цена?

Тях Цацаров ги декларирал с истинската им стойност пред Сметната палата и върху нея платил местен данък. А пък цената от 21 120 лева за апартамент, който бил подарен на семейство Цацарови от строителна фирма, дошла от грешка в електронната система на агенцията по вписванията. И тази грешка след това била поправена по негова молба.

В масонска ложа членува ли, както се твърди?

По принцип… не е допустимо участието на магистрат в организация, създаваща зависимости. Но книгата на професор Недю Недев „Масоните в България” е добър източник на информация.

Помогнал ли е със съдебно решение на олигарха Георги Гергов, който искал да влезе като собственик в Пловдивския панаир?
Решението, благоприятно за олигарха, било взето, когато Цацаров бил в командировка в Тирана.

И тъй нататък.

„Уморен съм от помията, която се изля върху мен” – възкликва Цацаров със стон пред журналистите, които чакат края на изслушването му. Това стенание ще се повтаря много пъти през мандата му – и от негова страна, и от страна на тия, които са заливани с помия, забърквана в ръководената от него прокуратура.

Нищо лично.

Неудобни въпроси получават и конкурентите на Цацаров.

Питат Галина Тонева, която е заместник-главна прокурорка тогава за гафовете по воденото от нея дело за измами по програмата САПАРД, питат я и как е купила апартамент с 340 хиляди лева, получени от продажба на друг, плюс кредит и спестявания.

Шефът на Апелативната спецпрокуратура Борислав Сарафов пък е принуден да отговаря оказвал ли е натиск върху свидетел срещу прословутите Братя Галеви и помага ли му в кариерата роднинството с депутата от управляващата партия ГЕРБ Светлин Танчев.

Ролите на Тонева и Сарафов в процедурата приключват с това.

Цацаров е избран. Без угризения на съвестта. Той самият е поискал десетина дни по-рано гласуването да бъде по жребий, а не по реда на издигане на кандидатурите, тъй като се знае, че първата кандидатура е неговата и ще се счита за спечелила окончателно, ако събере 17 гласа. Поискал е, но съдебните кадрови не са го послушали – какво да се прави…

В деня след избора му пред Висшия съдебен съвет се събират граждани с плакати, на които пише: „Съдебната власт е равна на мафия!” и „Докога?!” По фасадата на сградата е появяват петна от хвърлени развалени домати.

Българският хелзинкски комитет обявява, че напуска Гражданския съвет към органа на съдебните кадровици, защото този орган „демонстрира нежелание да се вслуша в гражданското общество относно избора на главен прокурор”.

Партията„ Движение България за гражданите” публикува призив към президента да не подписва указа за назначаване на Цацаров. Защо? Защото процедурата по избора му била компрометирана и навявала съмнение за „задкулисна договорка”.
Между другото, това е мнение, което – гласно или негласно – се споделя от политици с всички цветове.

„Процедурата, създадена във Висшия съдебен съвет под диктата на ГЕРБ, за пореден път потвърждава трайната тенденция за липса на разделение на властите. Имаше една по-скоро привидна процедура за избор, която по същество беше парафиране на определена от ГЕРБ кандидатура. Всички станахме свидетели как министърът на правосъдието прибързано разтури заседанието, без да бъде довършен изборът в съдебния съвет“, заявява червеният депутат Михаил Миков.

„Изборът на Главен прокурор е направен фактически от изпълнителната власт”, допълва Сергей Станишев, който е председател на Партията на европейските социалисти.

От името на десните коментира генерал Атанас Атанасов:

„Президентът на републиката Росен Плевнелиев, преди да подпише указа за назначаване на Сотир Цацаров за Главен прокурор, следва да си отговори на три въпроса. Първият – конституционно съобразна ли е процедурата, по която Висшият съдебен съвет го избра вчера, при условие, че Конституцията изисква тайно гласуване, а те гласуваха с електронна система? Вторият въпрос – ще бъде ли независим Главният прокурор, който сам призна, че е взел делото „Тодорова срещу Цветанов“, което не е подсъдно на неговия съд, за да се запознае с него? И третият въпрос – има ли високи професионални и морални качества Сотир Цацаров при условие, че си плаща данъците, когато на него му е изгодно?”

И в ДПС изглеждат смутени:

„Смущаващ е фактът – казва Юнал Лютфи – че членовете на съдебния съвет, които са предложили свои кандидатури, са гласували за Сотир Цацаров. Това хвърля сянка по отношение на процедурата“.

„Цялата тази процедура беше така направена – с много публичност, с много прозрачност в кавички, за да бъде внушено, че е една честна процедура. А всъщност целта беше да бъде овладян от човек на ГЕРБ и последният властови ресурс от най-високите етажи”, отсича Павел Шопов в характерния стил на националистите от „Атака”.

„Кандидатът в една процедура не определя правилата”, заявява Цацаров. Той е напълно прав.

Очаквано президентът Росен Плевнелиев подписва непоколебимо указа за назначението му – и не след дни, а само след часове. Защо „очаквано“? Защото не се е случвало до онзи момент този президент да скърши хатъра на премиера, комуто дължи политическата си кариера.

Когато Сотир Цацаров влиза в кабинета, опразнен от Борис Велчев – образно казано – на вратата му са залепени етикетите „Любимец на Борисов”, „Избранник на Цветанов” и „ Кандидат на ГЕРБ”.

Как ще отлепи от репутацията си тези етикети? Той е лаконичен: „С действията си”.

Скоро кабинетът на Главния прокурор ще бъде ремонтиран – така, че ще стане неузнаваем и от предишния, и от по-предишния си обитател. Ремонт ще претърпи и самата прокуратура. Без значение, че някои наблюдатели го наричат не „ремонт“, а „реставрация на прокуратурата от ерата Филчев.”

„Ти си го избра”

На 24 април 2013 г. някой пуска в електронните пощи на големите медии запис на един поразителен разговор между трима известни мъже: подалия неотдавна оставка премиер Бойко Борисов, градския прокурор на София Николай Кокинов и бившия земеделски министър Мирослав Найденов, срещу когото се води дело за корупция и търговия с влияние.

Файловете са изпратени от адрес boykonaydenov@mail.ru и са придружени от кратко послание – авторът му твърди, че е служител на дирекцията за специалните разузнавателни средства на МВР и че е подслушвал в къщата на Борисов в Банкя по заповед на бившия си началник – доскорошния вътрешен министър Цветан Цветанов.

Записаното събеседване между тримата, разпространено по-късно от телевизия Би Ти Ви, слисва слушателя с вулгарния си език, изпъстрен с цинизми, обиди и ругатни по адрес на политици, журналисти и държавни обвинители, между които и Главния. Може би естествено, а може би парадоксално, най-много хули отнася Цацаров.

От злословията в записите се разнася воня из цяла България. Усещат я почти всички, почти навсякъде – и в Съдебната палата, и по партийните офиси, и в кафенетата по моловете, и в редакциите…. Авторитетът на прокуратурата се срива катастрофално – става безпощадно ясно, че тя съвсем не е достолепна обвинителна власт, а нещо като кухненска маса в слугинска стая. Мърлява маса, на която седят някакви хора – уплашени и зависими – и чакат да им се сервират политически поръчки и интриги.

Ето стенограмата, вижте я. И си мислете, каквото искате.

Николай Кокинов: Добро утро.
Мирослав Найденов: Аз съм се дегизирал.
Кокинов: Дегизирал!? – към някой прислужник: Вода, нищо друго не искам.
Найденов: Отслабнал ли си?
Кокинов: Само умствено. Преследват ме. Аз съм репресиран.
Найденов.: На една шейна, дет’ вика Шефа (Бойко Борисов), са ни качили.
Кокинов: Ааа, качиха на, ма забравихте ма сичките.
Найденов: Мене, ме най-забравиха. Ама…
Кокинов: Тебе не знам кой ти вади ножа, да ти кажа… Сигурно ти приказват, че аз ти го вадя, ама…
Найденов: Не, не. Той зат’ва Шефа искаше, той затова ти се обади снощи…
Кокинов: Нямам идея к’во се случва при нас в крайна сметка. Някой нарежда отгоре.
Найденов: Отгоре е нареждането и проблемът е, че те искат Малена (прокурор Малена Филипова) да я закачат и нея, в смисъл и нея да я привлекат сега. Те твърдят, че тя е покрила делото. Всъщност истината е, че като ѝ дадох тогава сигнала, тя жената го даде и на ДАНС, и на Борис Велчев се обажда, а аз ходих при Борис Велчев, нали, смисъл, т’ва не е…
Кокинов: Кой ти скача? Това ни е интересното.
Найденов: Не знам. Казах му на Шефа, той каза – Цецо. Мисли, че е Цецо. И значи, за да има такава атака, и то координирана атака…
Кокинов: Значи това го прави Главния.
Найденов: Нямам представа, нямам представа…
Кокинов: Той еманципира ли се вече?
Найденов: Според мене аз станах и жертва на разчистване на определени сметки при вас, нали щото те, използва случая той да каже – виждаш ли, политически протекции.. Дали Малена я целят нея.
Кокинов: Малена е пътник, тъй или иначе…
Найденов: Не, не е ясно, ама нямам представа
Кокинов: Аз също нямам представа, ама…
Найденов: Защото той, първият път, когато се изказа, той виж к’во каза, той директно атакува и тебе – „аз питах Кокинов, той ми каза, че няма“.
Кокинов: Кого, кой така ти каза?
Найденов: Когато Главният (Сотир Цацаров) първият път коментира… нали той първият път каза няма нищо по Миро Найденов, след една седмица…
Кокинов: Той тука ли беше?
Найденов: Не.
Кокинов: А, вие не сте били заедно. Щото действително ми се обажда и ма пита, викам – няма дело и му издадох една бележка, че няма дело.
Найденов: Той го каза това на пресконференция, но той каза – аз бях подведен. Кокинов: От кой?
Найденов: От тебе.
Кокинов: А, подведен бил.
Найденов: И той каза – аз попитах Кокинов – има ли, и той ми каза, че няма и аз затова отговорих, че няма.
Кокинов: Ми то нямаше.
Найденов: Но след това се оказало, вика, че има. И аз му викам – добре де, как така нямаше, пък има…
Кокинов: Кво да ти кажа, и той прай, к’вот си иска май…
Найденов: И затова, понеже аз, викам на шефа значи, когато ме викнаха, нали той го вика и него, сега той твърди, имало, един вид, че от ОЛАФ го натискали да повдигне обвинение… което на мен ми се струва… Какво общо има ОЛАФ? Значи той Светльо Симеонов…
Кокинов: Кой го натиска, Цацаров ли?
Найденов: Цацаров го натиска…
Кокинов: Нямам идея, на мен не ми е споделял… Крият от мен делото, достъпа до него. Прокурорката ходи при Боби Сарафов да докладва т’ва дело.
Найденов: Знам, той и зат’ва говори оная вечер по телевизията Боби Сарафов, че Малена го е държала в касата си заключено, нек’ви ей такива глупости – че аз съм ѝ лекувал кучето и тем подобни глупости.
Кокинов: Гледам да не се бъркам, имам другата седмица дисциплинарно производство на 23-ти, както се казва аз съм репресиран отвсякъде, президентът ми скача вече.
Найденов: А той що?
Кокинов: Не знам. И на мен, и на Роман, щото сме били хора на Бойко. Не мога да разбера к’во се случва – кой от кои е?
Найденов: В събота и неделя бехме с Шефа и аз му викам, че те ми се обадиха, че ми пишат постановлението за привличане (за обвиняем). И аз му казвам – пишат ми постановление в неделя и той вика – глупости, как ще те привличат? И в понеделник получих призовка.
Кокинов: Виж сега, началникът си избра главен прокурор…
Найденов: Знаеш ли кое е лошото, като са го разпитвали тоя Симеонов, те са го питали вътре Борисов ли ти предложи да отидеш в Брюксел?
Кокинов: И той к’во е казал?
Найденов: Той е мрънкал, ма аз му викам – той тоя, понеже е откачен, утре, както в момента примерно си прави пас, нали казва – не, не, не… Я, си представи, че утре примерно го вкарат в зала т’ва и тоя го изправят вътре пред сто човека и той ще каже – ми те ме викнаха горе и ми предложиха да отида в Брюксел, за да си мълча. Аз се опитвам да му обясня какво може да се случи, примерно от нищото… А понеже първият път, като коментирахме, той тогава Цветанов обясняваше как – ма той Кокинов иска да… смисъл, директно, сега пред него да не ти го казвам, щото…
Кокинов: Каза ми го, този ми го каза чрез посредник, че и на него му са пече.
Найденов: Да, те и него са го подготвили.
Кокинов: Познай пак откъде идва.
Найденов: От същото място.. Не, кофти е, разбираш ли, когато е от свои. К’во беше – пази ме от свои, аз от враговете ще се пазя.
Кокинов: Ден след ден…
В този момент Бойко Борисов влиза в стаята: Какво правите, бе?
Кокинов: Забрави ма ти, забрави ме.
Найденов: Отслабнал е.
Кокинов: Еми ще отслабна, то е удар след удар, всеки ма преследва, аз съм репресиран. Репресиран съм.
Борисов: Колко е часа, бе?
Найденов: Осем и петнайсет.
Борисов: Не съм се успал… че съм почнал и да се успивам.
Кокинов: Забравихте ма сичкити, само удари по мойта глава. Сички ми скачат.
Борисов: Кой ти скача?
Кокинов: Дисциплинарни производства другата седмица имам.
Борисов: Кой т’ва?
Кокинов: А кой, аз, президентът ми скача, всички ми скачат.
Борисов: А к’во иска президентът?
Кокинов: Иска да не съм там, където съм.
Борисов: А къде си?
Кокинов: В къщи да съм си …Мъка…
Борисов: (разлиства вестник) Само да видя, че не съм ги гледал, тия са новите на „Алфа рисърч“.
Найденов: Колкото агенции има, толкова и социологически изследвания.
Борисов: Аз им вярвам на тия, защото досега само те познават.
Найденов: Алфа ли, кой?
Борисов: „Алфа рисърч“. Само тях. Нямат нито един сбъркан избор.
Найденов: Е, тя тая Боряна… как се казваше, Боряна Тончева ли?
Кокинов: Не ги гледам вече.
Борисов: Те са на Моника, но за сметка на това…
Найденов: Да, де, техни са…
Кокинов: Хич не ги гледам вече. Всички полудяха.
Найденов: Е, днеска във вестника пише – разлика 2 процента, но не знам на кой.
Борисов: (чете): Ето Кольо Колев, „Медиана“. Бойко Борисов – 31, Христо Стоичков – 15, Станишев – 13, Орешарски – 12, Цветанов – 12, Кунева – 8, Сидеров – 7, Божидар Димитров – 6, Слави Бинев – 4, Яне – 4, Иван Костов… ебати ташака, Слави Бинев да има повече от Костов!… Лютви Местан, Валери Симеонов по един.
Кокинов: Там Кокинов да пише? (смее се)
Борисов: Там, където пише Борисов, пише и Кокинов (смее се и той).
Найденов: Хихихи, и после в дисциплинарката.
Борисов: ГЕРБ – 23.5, БСП – 16.2. Предишният месец…
Найденов: – към някой, който сервира: – Може ли една водичка?
Борисов: Дай ми пура.
Найденов: Това на кой ще е тогава? Това ли е на тая Боряна…
Борисов: Да бе. За това ти казвам. Сега съм 31, бил съм 30. Орешарски е бил 21 е станал 13. Станишев е бил 13, сега е 16.
Найденов: Вдига.
Борисов: Да. ГЕРБ сме били 22.5, сега сме 23.5. БСП са били 16.9, сега са 16.2. Това е чудесно, тази тенденция. Варна, мен ме интересуваше Варна.
Найденов: Вчера са направили някаква провокация на Лили.
Борисов: Е, голяма работа.
Кокинов: Плюха се нещо.
Найденов: Пратили нек’ви да викат там.
Борисов: А Божидар Димитров е 18 във Варна. Сергей Станишев – 18, Орешарски – 17.
Найденов: А Марешки? Днес си е платил на първа страница на „Труд“ и „24 часа“?
Борисов: Какво?
Найденов: Бюлетина номер 11.
Кокинов: Защо ми скача президентът, бе? Бил съм твой човек, не знам к’во било…
Борисов: Който е казал, че си мой човек, то това е хубаво.
Кокинов: Аааа, хубаво ама началникът ми каза, че президентът му се скарал. Казал му: докога ще ги търпиш тия двамата?
Борисов: Кои?
Кокинов: Мене и Роман. Както се казва, не са хубави тия работи. Репресират ме. Червените ме репресират. Всички ме репресират.
Борисов: Прокопиев. Прокопиев заради…
Кокинов: Янето ми скача тогава. Дисциплинарка спечели. Във вторник сега ще ме гърчат.
Борисов: За кое?
Кокинов.: А, за кое. Там за онова дело, дето що съм го дал по указание на Върховна касационна прокуратура. Мене гърчат. За енергийните, дето…
Борисов: За прекратените, дето…
Кокинов: Да. Не съм го прекратил аз. Дал съм го на един, той го е прекратил, още един го е прекратил и трети го е прекратил отгоре.
Борисов: А чии са указанията?
Кокинов: На Граматиков от ВКП (Върховна касационна прокуратура). Ама са устни. И аз сега гриза дървото. На 23-ти нали Цацаров ми направи дисциплинарка.
Борисов: Това за енергийните дела не е хубаво.
Кокинов: Знам, че не е хубаво.
Борисов: А ДКЕВР ( Държавната комисия за енергийно и водно регулиране), дето тия през 2010 -а, дето сме ги дали за ЕРП, коя е тая, дето ги е прекратила?
Кокинов: А, копчетата ли?
Борисов: Да.
Кокинов: Няк’ва си възрастна жена. Баба. Има внуче.
Борисов: Има внуче, ама някой ѝ е казал, защото…
Кокинов: Който иска, да го отменя, сигурно ще го отменят. Не знам. Общо взето, само напрежение и лоши работи… Не мога да се похваля с нещо хубаво. Стискам зъби, стискам палци. Има едно място, ще кандидатствам. Искам да стана апелативен прокурор.
Борисов: Къде е това?
Кокинов: В апелативна прокуратура. Нали апелативният прокурор си подаде оставката, искам да ходя там.
Борисов: Апелативен на София?
Кокинов: Да.
Борисов: Кой беше досега?
Кокинов: Ангел Илиев. Дето беше джурнал делото „САПАРД“ и го накараха да си подаде оставката. Време нямам вече. Имам три години още мандат, нямам за кога вече да седя. Не ми се стои вече. От 1999-а съм в градска – 14 години. Не мога повече.
Борисов: А този Джамбазов на кой е човек?
Кокинов: Мой заместник е.
Борисов: Твой заместник е, ама, аз знам кой е назначил навремето.
Кокинов: В смисъл? Как кой е назначил?
Борисов: Сашо Арабаджиев се обадил на Филчев, че лично да го молят тогава Станишев и Първанов…
Кокинов: Той е мой градски. От Ямбол е. По-малък е от мене, малко гей си пада.
Борисов: Той си е откровен педерас.
Кокинов: Иначе е добро момче, умно момче.
Борисов: Те всички педераси са умни. И аз вече почвам да викам, че съм пидал, за да ме вземат, че съм интелигентен. Ти, ако не се дупиш… (смеят се всички). Кольо Филчев, той ми разказва цялата история, той нали е като CD – като му щракнеш копче, почва да разказва с години, с дати, толкова бистра мисъл има…
Кокинов: Аз като дойдох през 1999 година в градска, той ми беше стажант, младши прокурор беше. След това отиде в районна, изкара си годините и се върна. По-нататък Бойко Найденов (тогавашният градски прокурор на София) го взе. После аз като дойдох в градска и го взех за мой заместник…
Борисов: Да не обичаш и ти така…
Кокинов: Ами чи де да знам, може и да е хубаво, не съм пробвал… Знае ли човек… На тази възраст… (смее се) Трябва от всичко…
Борисов: Този ли беше, дето беше ходил да разпитва Овчаров (Румен Овчаров, тогава енергиен министър) у тях ?
Кокинов: Същият.
Борисов: Това доказа ли се… че го е разпитвал?
Кокинов: Да, всичко е записано, даже му се караха тогава. Велчев (бившият главен прокурор Борис Велчев), мисля, му се кара. Не знам, толкова много години минаха от тогава, 6-7 години.
Борисов: Това определя отношение.
Кокинов: Не съм забелязал да има някакви политически пристрастия. Може и да си има, да си симпатизира на някого, видимо не е показвал. Той (Джамбазов) си гледа Брюксел, Европа, ОЛАФ (Европейската служба за борба с измамите), ей сега започва една среща на ОЛАФ, Кеслер (Джовани Кеслер, шефът на ОЛАФ) е тука, той е организатор на срещата. Цели се в европейската прокуратура, която ще създават. Говори френски и английски. Много, много не се занимава с българските истории, освен с Миро Найденов. Ама той е ресорен просто, нищо персонално. Аз това казах, това дело, което е срещу него, на мен ми го крият.
Борисов: Кой го крие?
Кокинов: Ами ръководството на прокуратурата.
Борисов: Кой?
Кокинов: Караш ме да говоря срещу началника си? Наблюдаващият прокурор докладва на Боби Сарафов (заместник-главния прокурор Борислав Сарафов) всяка вечер. Докладват сега, не знам по чие разпореждане. Предполагам на Цацаров. И аз не се интересувам, защото не съм в положение да се интересувам. С тая дисциплинарка…
(По това време срещу Кокинов е с образувано дисциплинарно производство за нарушение на принципа за случайно разпределение на делата – във връзка с делото за продажбата на ток от Националната електрическа компания в чужбина чрез посредници.)
Кокинов: Аз все за тая дисциплинарка говоря, но тя ми е чатал на врата, всеки ме изнудва с нея. Трябва да приключи по-бързо следващата седмица. Да ме наказват там, ако ще ме наказват, да ме порицават, ако ще ме порицават, забележки ли там, да знам, че е свършило.
Борисов: А апелативна по-добре ли е от градска?
Кокинов: По-високо е. Три граници са. Това е от Благоевград, от Кулата горе до Видин. Пет апелативни прокуратури са в България…
Борисов: А със софийска какво ще стане?
Кокинов: Градска ли? Не знам, това да си го мисли Главният прокурор. Не мога повече да седя. Нямам други алтернативи. Разбираме се с Боби (Сарафов), разбираме се с Цацаров, но моят мандат изтича след три години, къде ще ходя, сега има свободно място. Ще съм втора инстанция на градска прокуратура…
Борисов: А неговото дело (делото срещу Мирослав Найденов) как го виждаш като прокурор?
Кокинов: Никак не го виждам, защото дочух, че неговият свидетел, как се казваше, Светльо…
Найденов: Светльо Симеонов (бившият шеф на Държавен фонд „Земеделие“).
Кокинов: Чувам, че пак е бил отбой след последното си посещение. Даже злите езици разправят, че посетил… дръпнал си го бил нещо, така ми казаха, от летището. Колко е вярно, не знам. Ами такива слухове се носят в Съдебната палата. Така или иначе си е променил показанията. Без тия показания, аз не виждам какво има по делото. Има ония СРС-та на Калинка (Калина Илиева, друг бивш шеф на Държавен фонд „Земеделие“), нали тя е била накичена някога със СРС-ата…
Найденов: Ама там няма нищо по мен.
Кокинов: Нямам идея. Нали ти казвам, че не ми дават делото. Искат нещо да правят, какво искат да правят, те си знаят.
Найденов: Е, те сега искат да привличат и Малена (Малена Филипова, бивш шеф на прокурорския инспекторат) към мен.
Кокинов: Не знам, бе, човек. И с Малена ми забраниха да говоря. Главният ми каза: „Няма да говориш с нея!“ и аз мълча и слушам. (Прави многозначителна пауза и се обръща с апломб към Борисов) Ти си го избра!…Не ми се подсмихвай, ти си го избра, а след туй….
Найденов: А по това другото, щото сега по второто ровят, за пиарките, там тая другата Накова (прокурор Накова, която води делото), тя е пратила, че иска всички обществени поръчки от министерството.
Кокинов: Братко, дишат ти във врата. Кой ти диша, не знам. Познай от три пъти. Големият началник да каже…
Борисов: Кой?
Кокинов: Ти. Попитай Главния (Цацаров) какво му се върти в главата, на мен не ми казва. Какво да ти кажа? Разбирам се с него, но много повратлив е, много бързо си сменя позицията. Нищо лошо не искам да кажа, но ме изненадва непрекъснато. Много ми е трудно, признавам. Днеска така, утре онака. Единият ден ме бие по главата, другият ден ме гали. Много ми е трудно. За това искам да отида в апелативна, на спокойствие малко, по–настрани. От проверка в проверка съм сега. Направи туй, направи онуй. След това я направиш нещо, айде по главата: „Що така го направи? Ами с „Медиапул“ тая история що мислите, че я почнахме? Щото Главният ми каза.
Борисов: Кой?
Кокинов: С „Медиапул“, с тоя журналист, който го направихме като Христос мъченик.
Борисов: Боби?
Кокинов: Борис Митов. И той е гей. И наркоман, и гей. Главният ми се обади, нареди, веднага го привикайте, започвайте проверка. А ся сложихме лайното пред вентилатора, после върви спасявай. И аз като Матросов, излязох и казах, че аз съм инициирал всичко, пак го защитих. Какво да направя… Ама нещо взех да се уморявам. Сериозно ти говоря, много ми идва. Само удари, удари, всеки ме цака. Не виждам нищо досега хубаво да ми се е случило, освен дисциплинарното производство…(Към Борисов:) Развесели се ти, ама на мен не ми е весело. Мъка ми е. И Роман (заместник-градският прокурор на София Роман Василев) и той едва даяни.
Борисов: Роман каква му е функцията сега?
Кокинов: Каква да му е… Като мене се гърчи като червей.
Борисов: Какъв е в момента?
Кокинов: Пак същия си ми е. Заместник си ми е.
Борисов: С Джамбазов?
Кокинов: Да.
Борисов: Роман може ли да си ебе Джамбазов, или не може?
Кокинов: Според един жълт вестник между заместниците ми имало двама гея и сега издирваме втория.
Борисов: Той си е манаф малко, така си обича Роман.
Кокинов: Аа, не знам. Иначе двамата са си в една стая.
Найденов: То прихваща.
Кокинов: Не знам к’во прихваща, ама съм малко нервен и аз напоследък. Нервен съм. И на мен ми е същото. Твойто си е твойто, мойто си е мойто. И двамата ни чака нещо (към Мирослав Найденов).
Найденов: Не е хубаво.
Кокинов: Не е хубаво. Хмммм.
Найденов: А тази ОЛАФ на кой е?
Кокинов: Това е звеното с измамите за европейските фондове, там са пет човека. Марга Попова (говорителка на бившия главен прокурор Борис Велчев) си ги назначи, тя си сложи Джабазов за шеф на отдел. То е капсулирано това звено на (площад) „Света Неделя“. Аз почти нямам достъп до техните неща. И не се интересувам, не ми е работа да проверявам. Но тези хора не са физически в градска прокуратура. Те са един затворен кръг, който си разглежда някакви дела. Сегашният началник на звеното е Митова. Тя беше заместничка на Марга Попова. Тия хора комуникират с Брюксел, с „олафци“ много си комуникират и партнират, но с кой и как не знам. Туй дело не знам кой го възкреси. Всъщност дойде сигнал от червените, си спомням. И ми се обади тогава Цацаров. И ме пита: „Има ли дело срещу Миро Найденов?“ Казах му „няма дело“, но питай Митова, защото се сетих за туй срещу неизвестния извършител. Издадох на другия ден удостоверение, подписах се, подпечатах го, че няма срещу тебе дела. Цацаров отиде на брифинг, к’во са си говорили с Митова, к’во са правили не знам, но после повдигнаха обвинение. Защо и кой, питайте Цацаров. Не мога да кажа.
Борисов: Нали има само едно повдигнато?
Найденов: Не, те са по едно дело три обвинения. Първото е, че съм предложил подкуп. Второто е, че съм принудил Симеонов да си промени показанията и третото е, че съм съдействал в посока на някаква фирма да спечели поръчка, но тя не е спечелила.
Кокинов: Четвъртото, че кучето на Малена си лекувал… Верно ли, че кучето си лекувал?
Найденов: Абе, глупости, ти представяш ли си министър да ходи да лекува куче.
Борисов: Аз не виждам нищо лошо.
Найденов: Не съм имал физическа възможност. Аз дори за вашите кучета (към Борисов) съм викал друг доктор, не съм се занимавал аз.
Кокинов: Това Сарафов го казва.
Найденов: Сарафов го казва. Но те по това дело, едно… Но второто е, че ся по другото дело за Фейсбук и Туитър тази е изискала всички поръчки… такива медийни поръчки… и въртят около това, че един вид през медиите са давани пари, които са се връщали към нас.
Борисов: Това, което говорим ние за Хохегер (австрийски лобист)… Ние говорим за Хохегер, че са дадени милион и половина и 300 000 евро са се върнали в България към Моника (Моника Станишева, шефка на пиар агенция. Името й е замесено в скандал с лобиста Хохегер в Австрия след разкрития за пари, получени за пиар кампания за България през 2005– 2009.) В това ги обвиняваме (политическите противници от партиите ДПС, БСП, НДСВ).
Найденов: Ама то това е факт, защото оня наистина е дал. (По-късно Хохегер е осъден за това престъпление на две години и половина затвор от районният съд във Виена.)
Кокинов: Виж ся, нещо се случва в политика и в прокуратурата, в частност, което аз не мога да схвана. Не мога да разбера кой кой е и с кого играе. Имам чувството, че и вие в ГЕРБ имате фракции и не всичко е еднозначно. Не мога да разбера защо правим някои работи. Наистина не го разбирам. Ако ти знаеш нещо и си говориш с Главния (Цацаров), нещо, което аз не знам, е друг въпрос. Усещам неща, които са ми странни, не съм в положение да питам в момента.
Борисов: Какви неща?
Кокинов: Ако щеш дори за тези СеРеСета, на които правихме проверка. Малко странно ми се струва. Какво да правим, не го разбирам.
Борисов: Проверявате сигнал.
Кокинов: Е, проверяваме сигнал. Имаме, проверяваме, много неща проверяваме.
Борисов: А Моника проверявате ли?
Кокинов: Мисля, че и нея проверяваме. С Хохегер тази история…
Борисов: Да.
Кокинов: Ама тя (Моника) поиска да я проверяваме.
Борисов: Защото вие така или иначе ще я проверявате. Той и Миро поиска да го разпитат.
Найденов: Аз още на първия ден поисках.
Борисов: И други скачат.
Кокинов: Предсрочно, да, предсрочно…отиде (смее се).
Найденов: Те ми пратиха и говорител тогава, аз нямам и притеснения, нямам какво да се крия.
Борисов: Аз тоя не го и познавам.
Найденов: Добре, като прокурор те питам, при условие, че този си е потвърдил показанията, че не съм оказвал натиск… Те не могат ли да го прекратят (делото ми)?
Кокинов: Могат. Защо не го прекратяват ли?
Найденов: Е, това е въпроса. Защо не го прекратяват?
Кокинов: Питай Главния (Цацаров).
Найденов: Нали това беше уговорката? Отиваш, разпитват те, викат го него…
Кокинов: Аз съм репресиран в момента. С тази дисциплинарка наистина нямам поле за изява в момента.
Найденов: А те не само, че не прекратяват това, а почват да ровят по други неща, които са ги правили ония.
Кокинов: Медийните изяви по това дело бяха възложени на Джамбазов само. Изрично ми се каза, докладва се на Сарафов. Ходът на разследването се докладва на Сарафов, а Джамбазов…
Найденов: Ходи по телевизиите?
Кокинов: Ходи по телевизиите.
Найденов: И той по телевизията това каза, че има свидетел, който е много важен. А важният свидетел дойде от Брюксел и каза, че…
Кокинов: Като го питам Джамбазов, той вдига ръце и казва „не знам нищо“. Което не е вярно. Знае сигурно, но са му казали да не казва нищо. Според мене, в момента… с ръка на сърцето, няма да издържи делото.
Найденов: Ама аз нямам притеснения, ама той ме държи в момента с обвинение, аз не мога никъде нищо да ида да кажа. Защото той ходи по медиите, Джамбазов, а аз не мога да отида. Говорят глупости, че лекувам кучета и тем подобни неща.
Кокинов: Напълно те разбирам. И аз мълча като партизанин, защото ми виси дисциплинарното производство.
Найденов: И още по-страшното е, че натискат по друго дело, което може да стане…
Кокинов: Кое друго? Това за пиарките?
Найденов: Фейсбукът приключи, дойде становището от ОЛАФ, че всичко е чисто. Но те сега поне нямат за Фейсбука нищо, сега почнаха да искат другите медийни поръчки.
Кокинов: Там чух една клюка, колко е вярна не знам. Ако искаш ще ти я кажа, ако не искаш, няма.
Найденов: Е, кажи.
Кокинов: Дочух, че предлагат сделка или са предложили, или е приета, не знам, между тази девойка или девойки… не знам, две ли са, една ли… знам, че едната е дамата, с която живееш, да свидетелства срещу тебе с цената да не се повдига на нея обвинение. Така дочух, а колко е вярно, не знам. Нещо такова се върти там.
Найденов: Ами трябва да се…
Кокинов: Така че си опичай акъла там. Колко е вярно, пак казвам, малко клюка е…
Найденов: Нищо чудно, те за това ровят в тая посока, да я натискат.
Кокинов: Пази се от най-близките си, както се казва.
Борисов: Виж това, ако тая направи… Тя каквото и да каже…
Найденов: Лошото е, че тя и там те са и други хора, почват да бърборят глупости.
Кокинов: Когато усетят, че някой е паднал на земята, започват да го ритат.
Найденов: По нашите ширини е така.
Кокинов: За това най-добрата тактика е мълчание и достойно поведение.
Найденов: Ама ето факт, оня свидетелства и вместо да го прекратят…
Борисов: Това да ти е проблемът. Не е тоя човек, който пет пъти е сменял показанията си. Заради такъв кошаревски свидетел няма да те вкарат в затвора. Адвокатите ще искат сто пъти да го изследват луд ли е, не е ли, защо, пък как… Колкото и да натискат в тази посока, минали са три години и половина. Можело е да отиде у Брюксел и да каже на комисията, каквото има да казва. Той не ти е проблем. Проблем е тая, която може да те накисне по най-безобразния начин. Там отивай и се оправяй.
Найденов: Аз там притеснения нямам, но то тука е въпросът…
Борисов: Ако тая, дето живее при мен, ходи да ме топи, значи, чия е вината?
Найденов: Ама не ме е топила.
Борисов: Е, това, което ти го казва човекът.
Найденов: Е, той го говори като клюка.
Кокинов: Е, клюка, ама всяка клюка има значение.
Борисов: Той, за да се откаже за пети път, клюката е, че аз съм го натиснал… Няма логика, че три години и половина не са го прекратили това дело. За пети и шести път да е разпитан и да е приключено. Но тука ще гледат да пробият, ъъъ…Тя сега при тебе ли е, къде е?
Найденов: При мене е.
Борисов: И какво ти казва?
Найденов: Ами нищо, нито е викана, нищо не е. Ама, шефе…
Борисов: Може ли да те изиграе?
Найденов: Е, не може, какво ще ме изиграе. Единственият проблем е, че и тя, и екипът около нея, нали, определени медийни поръчки са ги правили в определени посоки. Тя същото, за което говореше Джамджиева (Светлана Джамджиева, главен редактор на вестник „Труд“), аз това ми е големият проблем. Оная като ѝ разбиха туитъра, не туитъра, а к’во беше… скайпа на оная Джамджиева (се видя) как обяснявашe как сме помагали на „Труд“ да оцелее. Реално погледнато, ние от тази техническа помощ сме давали примерно на „Труд“, на БиТиВи, на всичките медии, които сега ме правят на маймуна.
Борисов: Ама нали за това е тази техническа помощ, тя е за медиите, тя не е за кравари, овчари, прокурори… тя е за медиите. Правят се конкурси и медиите ги печелят. И те много добре знаят как ги печелят, щото се разбират помежду си, тая да я вземем ние, другата да я вземат те, за да оцелеят.
Найденов: Така, това разбиране минава през техническо задание на съответната обществена поръчка. И техническото задание са го правили Криси, Миро, тоя моя пиар и тоя Боян Педераса на Сашо.
Борисов: Не на Сашо, а на Славка Бозукова (главният редактор на „Стандарт“).
Найденов: Да де, на Славка.
Борисов: Аз съм го изгонил преди, като бях главен секретар, от мене 60 хиляди лева събра за деца на сираци и ги открадна. От мое име ги беше събрал, това Боянчо кривогледия.
Найденов: И Ани Русчева.
Борисов: Аз където съм, той не може да се появи. Така че като си работил с него, аз изрично съм предупредил с такъв човек да не се работи.
Найденов: Ама Сашо ми го прати, Сашо…
Борисов: Ама да не ти го е пратил! К’ъв ти е Сашо, да ти го прати! Аз съм го изгонил, че ми е откраднал 60 хиляди лева. Беше събрал за деца сираци и ги открадна.
Найденов: И Ани Русчева. Те са идвали и те казват, ние сме се разбрали – „Труд“, „24 часа“…
Борисов: Те хубаво могат да се разберат, ти си принципала…
Найденов: Ами аз затова казвам, че аз притеснения нямам, защото…
Борисов: Не е виновен тоя, който яде баницата, а който му я дава.
Найденов: Нито са връщали пари, нито са правили нещо, което е такова… Но те, ровейки по това дело, знам ли ги тия, да почнат да ги викат там в прокуратурата.
Борисов: Ще ги викат със сигурност.
Кокинов: Отивам при началника на репетиция за брифинг.
На това място изпращачът на стенограмата е добавил бележка: „Кокинов си тръгва. На тръгване предава на Борисов резултати от прокурорски проверки, преди да са обявени от прокуратурата“.
Борисов (към Миро Найденов): Добре, изчакай ти…
Следва пауза в разговора. Чува се пукане на микрофон, което подсказва, че той се намира може бе под ризата, на накой, който се движи. Следват 4-5 минути, в които се чува гласът на Мирослав Найдено, но сред шум. И от думите му нищо не се разбира. После шумът изчезва така внезапно, както се е появил.
Борисов: Значи Кристина, това не е проблем … разни капути други. Значи хората на Диана, значи те като бяха с Ани Русчева….
Непознат глас: Миро, другият гост е тука!
Борисов: Кой?
Непознат глас: Разузнаването.
Борисов: Свършваме.
Найденов: Когато тази Ани Русчева на Краси и Диана се бяха разбрали, нали, в смисъл с медиите, те нали ги събираха какво на кой да се даде. За да напишат техническата помощ за обществените поръчки, Криси и неколко човека около нея са ги писали. И аз притеснението ми е, ако тия продължават да ровят там, утре като почнат да ги викат тия, някой от тия да не издъни. Защото аз я виках Диана. На Диана, мисля, че може ѝ се има доверие.
Борисов: Коя Диана?
Найденов: Диана Дамянова (собственичка на пиар агенция). Те координираха нещата, Ани Русчева и Диана Дамянова, но те физически са го правили като писане на технически задания неколко човека, които Криси ги координираше. Аз в края на краищата решавам на някой, на който имам доверие да се… Нямам индикации в момента, че тя ще ме, нали, по някакъв начин, ще ме предаде или издъни. Те, ако сега изсипят върху нея, примерно, такава атака, викане, повдигане на обвинение, вече, еба ли му майката, тя все пак е на 25 години! Защото всъщност някой от прокуратурата натиска, въпросът е кой натиска и защо го прави. Те, за да стигнат да ровят от „Екоравновесие“ още, това е преди шест години… Кой може да даде поръчката?
Борисов: Тя е имала някакво гадже преди това, не’къв шеф. Криси.
Найденов: Един, който е от ТИМ-аджиите. Шеф на.. бил е в ТИМ. Не е от тия тримата, Георги се е казвал, сега не му знам, но не е от…
Борисов: Държавно такъв, примерно агенция няк’ва…
Найденов.: Де да знам, то нали не ги взимаме девствени. Имала е сигурно…
Борисов: Аз… Не ме разбирай грешно.
Найденов: Ма какво с тоя?
Борисов: През него действат нещо.
Найденов: През този, да ме ударят през нея?
Борисов: Това действа през нея…
Найденов: Шеф на агенция? Бил е шеф на агенция ли?
Борисов: Ми, не’къв такъв е бил.
Найденов: Ма той да е вербуван?
Борисов: Ти с Марга (прокурор Маргарита Попова) как си?
Найденов: Ми как съм, тя е много близка на Калинка, значи вие си спомняте тогава, че фактически Марга препоръча Калинка (Калинка Илиева, назначена с фалшива диплома за шeфка на фонд „Земеделие”), която я среща с оня от ОЛАФ. Не знам… като колеги сме били в нормални колегиални отношения, но сега възможно е, поръчка на Плевнелиев да е, знам ли вече аз.
Борисов: Ми…
Найденов: Не, щото нали говорите за тоя Прокопиев. Щото той Прокопиев ме мрази мене, нали тогава го ударихме.
Борисов: Да, но Плевнелиев тебе искаше да те остави министър, включително…
Найденов: Не, аз нали, разсъждавам, защото казахте, че атаката е евентуално от Прокопиев.
Борисов: Ми…
Найденов: Аз оня ден му писах на Плевнелиев за животновъдите, като искаха да протестират, нали, в смисъл, че мога да се опитам да ги укротя. Но Марга е много близка с Калина, много близка. Тя даже, след като я осъдиха за дипломата, че няма диплома, Марга беше ходила на среща с нея…Но за да ги натискаш… просто някой трябва да ги кара.
Борисов: С Бареков как беше, тоя капут?
( Тишина.)
Борисов: (Започва разговор с някого по телефона.) Тея днеска ще обявяват това от подслушването…
(Тук става дума за прокурорска проверка по сигнал за незаконно подслушване с автомобил на МВР, който обикаля по адреси, докато се намирал по документи в гараж на ръководеното от Цветан Цветанов ведомство).
Борисов: Аз горе-долу знам какво е излезло по това… подслушван. Значи, единият началник на екип е имал 50-годишнина и е бил там и е отишъл и е изтрил всичко в деня, в който е обявена проверката, вечерта. Имам… Аа?.. Да, да, да! Става въпрос, че те ще им повдигат на тех (обвинения), просто да знаеш, като реакция. Не съвпадат, а те мо’е ли да са ни слушали нас? Не, щото те са излизали, примерно не им съвпадат пътните листове… пише, че колата не е излизала, а харчи 30 литра бензин. Това може на шофьорите да са си изписвали гориво, само че няма да прозвучи много добре, според мен… Трябва да имаш… Най-уличаващото е това, че единият е изтрил целата информация от файловете в деня на проверката, което не звучи добре, като се обяви по този начин. Доказано е, 13 прокурори са се подписали. Информацията, която имало във файла… взел е паролата от английската компания и е изтрил записите. Всички записи! Немам представа за периода, просто знам, това са основните обвинения. А в единия пък има останали звукови записи, които не са ги слушали още, но немат документ, че са водени. И затова си мисля дали тези не са си бръмчали така, да си изкарват напред-назад? Требва все пак да имаш някаква готовност да видиме какво ще кажат, но това са основните нарушения. Не излизат по пътни книжки маршрутите с разхода на гориво и единият шеф на екип – те са два буса ли са, три ли са, колко са тея бусове… е изтрил. И то нали това е интересно, че е имал 50-годишнина, когато чул за проверката, става, отива вечерта при едните, на другата сутрин в седем и петдесет и осем минути, а от осем и трийсет му е работното време, отива взима кода и ги изтрива всички. И ако тоя, където казваш дали заместник или нещо е знаел за нещо нередно и им е казал, не го знам кой е, маминката му да иба. Въпросът е този сигнал, примерно, ей сега стои и ме слуша на моята къща къде отива. Добре, просто да го имаш предвид, хайде. (Затваря телефона).
Найденов: Аз нещо, да не предприемам някакви… Маргарита няма как да я… В смисъл не мога да направя контакт с нея, а и не знам как ще реагира. Тя слуша Калина, шефе, те са много близки. Но пък да го е координирала това, тя! Въпросът е може ли това да го спрат поне него, да не ни издънят те, защото там са много хора – Ани Русчева, Диана…
Борисов: Няма какво да приказват, ще приказват срещу себе си. Криси, тази…
Найденов: За момента няма индикации, но не знам за такава връзка нейна. Имала е гаджета в миналото назад, но за някакъв голям началник нямам…
Борисов: Добре, хайде.
Найденов: А по това дело той, като е дал показания, те защо не го…
Борисов: Няма да го предявят преди изборите, със сигурност.
Найденов: Поне да не го вкарват в съд. Защото този Лудия, ако идва в съдебна зала…
Борисов: Лудият не ти е проблем. Това е проблем, защото са и европейски пари. Върху това се концентрирай. Лудия пет пъти си е сменял показанията, дали ще ги смени шест или седем…“

Край на записа.

Какви изводи следват от съдържанието му?

Най-важният следва от репликата „Ти си го избра”: Той е, че изборът на Главен прокурор у нас не е демократична процедура в рамките на независимата съдебна власт. А е представление по сценарий на премиера, което се играе в съдебния съвет. Да, премиерът може и да не е главният сценарист… но това е друга тема.

Има и друг извод – извод, който следва от конспиративните познания на Бойко Борисов относно разследването на незаконно подслушване, извършено от Цецо и агенти на неговото правителство. Този извод е, че следствените тайни в мандата на Цацаров (а и не само в неговия мандат) се пазят от всички, освен от влиятелните разследвани лица.

И трети извод има. Той се налага от скандалния факт, че бившият и бъдещ премиер Борисов получава от висш прокурор на ръка папка с резултатите от проверка за фалирала банка. Но е ли това великолепен пример за това, че в държавното обвинение има хора, които служат на частни и корпоративни интереси.

Ето и четвърти извод от от записа, който бие по ушите. Че досъдебните производства за корупция (като това срещу бившия замеделски министър) се възбуждат и прекратяват от прокуратурата не в името на закона, а в името на всичко друго, което човек може да си въобрази.

Ами петият извод? Той е поразителен. Че министрите на Бойко Борисов, когато крадат, нямат проблем с българската прокуратура. Проблем имат само, когато крадат европейски пари.

Възможни са и други изводи. Направете си ги сами. Но ако си мислите, че от тях са произлезли разни разследвания за търговия с влияние, за възпрепятстване на правосъдието и тъй нататък, трябва да ви разочаровам: не са.

Не че прокуратурата на Цацаров е подминала казуса – и да би искала, не би могла, тъй като предизвиканият от него скандал вдига шум чак до Брюкселските началници. Казусът не е подминат, но е обезвреден като подводна мина. Прокуратурата сякаш не пипва съдържанието му –само умува законно или незаконно е направен. Незаконно е, съобщава, когато той вече е почти забравен. Образуваното дело срещу неизвестен извършител обяснимо не събира публика. Какво се случва с него? Практически нищо. А то е същото, което се случва с делата, образувани за други записи, не по-малко скандални и запечатали пак същите престъпления – „възпрепятстване на правосъдието“ и „търговия с влияние“.

Наричат записите „гейтове”, по аналогия с „Уотъргейт” в САЩ – огромен скандал, провалил кариерата на не един знаков американски политик през 1972 г. и след това. Скандалите у нас не са един и два, и си имат имена – „Ти си го избра”, „Ало, Ваньо”, „Двете каки” ( или „Яневагейт“), „Цумгейт”, „Апартаментгейт”, „Ало, Банов”. Но в тях провалени кариери няма. А още по-малко има наказани в мафиотския кръг, който те очертават.

„Ало, Ваньо”

Първият и поради това най-покъртителният запис от килера на властта гръмва под надслова „Ало,Ваньо!” през 2011 г., още преди Сотир Цацаров да е поел обвинителната власт.

Действащите в него лица са министър-председателят Бойко Борисов, финансовият министър Симеон Дянков и митническият началник Ваньо Танов. Те са действащи тогава и на постовете си в държавата.

Какво се случва с тях, след като „Ало Ваньо“ озвучава публичното пространство? Каквото и да се случва, то не е под направлението на прокуратурата.

Не през мандата на Цацаров, а през мандата на неговия предшественик Велчев е сложено началото на благоразумната практика в случаите като „Ало, Ваньо“ и „Ти си го избра“, където са прихванати на запис маскарлъците на властта, да се образуват дела срещу „неизвестните“ записвачи, като се игнорира смисъла на записаното – простимо или непростимо. Защо да е „благоразумна” тази практика? Защото спестява куп неприятности. Спестява ги както на властимащите, спипани да се наговарят за неприлични и наказуеми работи, така и на прокурорите, които би трябвало да ги преследват наказателно заради това.

Дали съм сигурна за прокурорите? О, да. Познавам около трима, настъпили неблагоразумно мотиката в полето на управляващите. Общото между тях е, че вече не са прокурори, а адвокати.

Но сигурно сте любопитни да разберете какво си приказват трима важни държавни фактори – премиер, министър и началник на митниците – посред нощ, между 12-ти и 13 март 2010 г. Вече е превалил 12-ия час, в който се сменят двете дати, когато главният митничар вдига телефона и чува гласа на премиера:

– Ало, Ваньо!

Няколко часа преди това – точно в осем вечерта, митничари влизат в пивоварната на Михаил Михов, известен още като Мишо Бирата, за да проверят сигнал, че тя е с отнет лиценз, а прави пиво.

По този повод на митничаря №1 Ваньо Танов му се налага да проведе три важни разговора – два с Борисов и един с Дянков, който му е пряк началник.

Предлагам на вниманието ви първия разговор:

Бойко Борисов: Ало, здрасти. Абе, тоя Мишо Бирата ми се обади сега пак.
Ваньо Танов: Да?
Борисов: В неговата фабрика влезнали митничари ли са, полицаи ли са, събират телефони, правят там не’ква акция.
Танов: Значи, когато беше разговорът при вас… и нали вие казахте да се срещна с него и да се разбера. Аз го извиках при мене и почнахме да разговаряме. Обади се господин Дянков и каза: „Аз карам влака, да дойде при мене“.
Борисов: Да.
Танов: И аз го изпратих, и повече…Сега в момента ми се обадиха, че някакъв гражданин звъни, че туй работи, Бирената. И има и дежурен телефон, че са изпратили мобилната група да види какво правят през нощта вътре в завода. В смисъл, казва, че работи заводът при отнет лиценз. Аз му звъннах по мобила и му казах (на Мишо Бирата): „Тази бира, която е налична, бутилирай я, докато оправим нещата“… И го извика министърът, и аз не знам те какво са се разбирали.
Борисов: Аз го видях Дянков и го пратих при него да се разберат.
Танов: Аз звънях на министъра и му казвам: „Господин министър, имахме уговорка с премиера по този въпрос. Вие го извикахте, кажете ми какво сте се разбрали последно“. Той ми вика: „Нищо не съм се разбирал с него. Казах му да си извади тази бира, която е останала там и това е“. И аз сега не знам какво да им кажа. По принцип звъннах и няма да… щото аз заминавам утре за Македония, тъй като има три дена среща на Световната банка. И им казах: „Хората са писали, няма да го завеждат и искам да ми го докладват на мене“. За да мога да разговарям с вас и да видим какво да…
Борисов: Хайде, прибирай ги оттам, нали поехме ангажимент да не…
Танов: Да де, обаче работим в различни посоки. Аз правя едно, а министърът…
Борисов: Не, бе. Аз го виках и му казах и точно това съм му казал. Затова, кой е пратил групата там?
Танов: Ами, то е станало по обаждане…
Борисов: Добре, обади се. Обади се, извади ги оттам и като се видиме, ще го говориме…
Танов: …Защото, ако ги изведа, той няма лиценз…
Борисов: Да. И това да се направи в момента.
Танов: Аз това казах. Материалите да бъдат на моето бюро и няма да се прави нищо, докато не се върна да взема решение по въпроса.
Борисов: Добре. Ако трябва, обади му се ей сега (на финансовия министър Дянков) и му кажи какво сме се разбрали, защото там поех ангажимент и аз не съм Първанов (президентът Георги Първанов). Като съм му обещал, че няма да го закачам, няма да го закачам.
Танов: Разбрано. Сега ще звънна на министъра и ще му кажа.
Борисов: Кажи му на министъра. Значи, звънни му на министъра, кажи му какво съм казал и същото и на Мишо му се обади, и му го кажи.
Чуйте сега и вторият разговор:
Бойко Борисов: К’во става?
Ваньо Танов: Ами с Дянков не съм се свързал. Обаче с нашите хора се свързах…
Борисов: Да.
Танов: …и се разбрах.
Борисов: Добре.
Танов: Казах материалите да бъдат при Тони Странджев (заместник-началника на митниците) и на него му се обадих.
Борисов: Добре.
Танов: И…на Лом, шефът на митницата му е разрешил. Даже му е казал във вторник, че работи и през нощта, за да се свърши тя. Просто не ми е ясно защо е отишъл в събота през нощта вътре да прави впечатление, но така си е решил…
Борисов: О’кей. Добре.
Танов: Ще ги решим нещата.
Борисов: Добре.

Чухте ли? Признайте, че разговорите са многозначителни. Да, нали? Но не и за прокуратурата. Тя еднозначно прекратява разследването. Кога точно го прекратява, не знам. Но всички научават за това в късното лято на 2014 г. – точно навреме – малко преди Бойко Борисов да се върне на власт, като оглави второто си правителство. И малко след като Ваньо Танов е назначен отново за шеф на агенция „Митници”.

По това време вече е ясно, че двамата – Танов и Борисов – много добре си партнират по служебна линия. Изтекли са още записи на техни раздумки. Те са запечатали още едно ходатайство на Борисов, възприето като заповед от шефа на митниците. С него е върнат на отговорна позиция в аерогара София един митничар, отстранен оттам поради нередовно явяване на работа.

Кой е този митничар?

Николай Методиев Вучев.

Не сте го чували? Това е Вучката, бе – Вучката, „онуй момче, дето рита с премиера футбол“. Благодарение на своя високопоставен ходатай и другар от „мачлетата“ туй „момче“ отново заема контролния пост на Терминал номер две, от който по-рано е отстранено.

Как става това? С три разговора.

Първият е между премиера и шефа на митническата агенция:

Ваньо Танов: Ало!
Бойко Борисов: Какво пра’иш, Танов?
Танов: Нищо…Пуснали сте ми съобщение, звъня на тоя номер, но ми пише, че е грешен кодът…
Борисов: Не бе, т’ва му е ЕГН-то бе, не мобилен.
Танов: А-а-а…
Борисов: Т’ва му е ЕГН-то. Т’ва е едно момче, къде рита топката с мене бе, там от Аерогарата… И там на Манченко (спортният журналист Методи Манченко) брат му, не’къв Манченко бил му шеф. Но той поне идва да рита с мене по обед, го е преместил на друго место.
Танов: Еми…ще го реша веднага.
Борисов: Айде, виж го и ми звънни!
Танов: Добре!
Борисов: Айде!

Втори разговор – между Ваньо Танов и Павел Манченко, митнически шеф на софийското летище. Малко е да се каже, че е любопитен.
Танов: Ало, Манченко, здравей! Танов съм.
Манченко: Слушам. Добър вечер!
Танов: Много късно сигурно ти звъня?
Манченко: Няма проблем.
Танов: Николай Методиев Вучев имаш ли?
Манченко: Да, имам.
Танов: Къде си го преместил?
Манченко: Ми, той е от тия ТЕЛК-аджиите мисля… При нас някъде в сградата, нямам спомен вече… Те нали са шестнайсет. Трябва да проверя точно. Какво да го пра’име?
Танов: Рита футбол…
Манченко: (Смее се с глас) Така ли стана? Еми… футболист човекът.
Танов: Да… а къде беше?
Манченко: Беше на терминала на пътниците. На Терминал 2.
Танов: Тря’а да го връщаме на Терминал 2.
Манченко: Добре. Ще го върнем в понеделник.
Танов: Пиши го в понеделник, като дойдеш.
Манченко: Добре. Окей, добре.
Танов: Айде.
Манченко: Айде, приятна почивка!

И трети разговор – финален:
Ваньо Танов: Ало… Ало!
Бойко Борисов: Да?
Танов: В понеделник ще го върне там.
Борисов: Добре, благодарим много! Благодарим много! Айде!
Танов: Айде!

Смешно ли ви стана? Да?

Да, записите за „Вучката, къде рита топка по обяд“ минават в рубриката „Хумор и сатира”, макар юристи да се инатят, като обясняват, че мястото им е в съдебната зала. Що се отнася до записите с ходатайството в полза на Мишо Бирата, тяхното разследване изначално е обречено на скучен край. Защо? Защото е образувано и водено за престъпление по член 357 от НК – за разгласяване на държавната тайна.

Има ли данни за такова престъпление в записите? Разбира се, че няма – то е очевидно и преди прокуратурата да го каже.

„Държавна тайна!“ За Вучката! Глупости.

А има ли данни, че тия записи са манипулирани? Няма. Но пък няма и данни, че са автентични.

С въпросите дотук.

Какво още ви интересува?

Дали има данни за престъпление по служба, извършено от Танов или от Борисов? Дали има данни за превишаване на власт с цел набавяне на облаги? Дали има ли данни за търговия с влияние?

И да питате, и да не питате, разследващите няма да ви кажат. Тези три въпроса не са им били възложени за изясняване.

„Вие смятате ли, че аз ще звъня на ЕГН-то?” – сопва се Ваньо Танов на една журналистка, която не сдържа смеха си, като го пита:

„Вярно ли е, че сте сбъркал телефонния номер с единния граждански номер на Вучката, дето рита топка с Борисов?“

Ваньо Танов – Бог да го прости. Умира внезапно от сърдечен удар на 29 февруари 2016 г. Пет години по-рано – пак от внезапен сърдечен удар – си отива от тоя грешен свят Мишо Бирата, собственикът на пивоварната „ Леденика”.

„Двете каки“ Янева и Ченалова

„Не мога да обръщам внимание на две каки, които са се събрали и си говорят“.

С тия думи премиерът Борисов коментира в края на ноември 2017 г. поредните флагрантни записи на разговори, които загатват за мръсни тайни в района на господството му.

„Каките”, които си говорят, са две висши съдийки, изпаднали в немилост.

Едната е Владимира Янева, назовавана от медиите и „Семейната приятелка на Цветанов“, защото тя самата се определя като такава. Това е в периода, в който е избрана за председател на Софийски градски съд – на най-важния съд, който решава делата за греховете на властелините в държавата. По същото време нейният „семеен приятел“ е на върха на политическата си сила и слава – вицепремиер, силов министър, признат водач на управляващата партия, съдебен кадровик в сянка и главен шериф, който следи, подслушва, арестува, обвинява, осъжда публично или прощава на уличените в корупция и злоупотреба с власт.

Другата „кака“ е Румяна Ченалова – вече бивша търговска съдийка, интересна жена, с характерно име в бранша, по адрес на която посланикът на Франция у нас Ксавие Лапер дьо Кабан произнася знаменита си фраза: „Има гнили ябълки в съдебната система на България”. Тази фраза прозвучава от телевизионния екран в края на 2014 г., когато съдия Ченалова решава – според дьо Кабан неправилно – търговско дело по несъстоятелност, образувано срещу дъщерни фирми на френската компания „Белведере“, базирана у нас.

Двете съдийки беседват помежду си и с един адвокат – Момчил Мондешки, приятел на Янева. В домашна обстановка са, вероятно на гости у Ченалова. Информацията, която си споделят, компрометира несъмнено и премиера, и Главния прокурор, и висши магистрати, и членове на съдебния съвет – почти цялата съдебна система. И до ден днешен остава неясно кой е записвал техните реплики и кой ги е пуснал в „Balkanleaks“, интернет платформата за анонимно споделяне. Който и да е, той навярно е искал да направи Борисов, Цацаров и другите важни персони за резил.

„Говорят за мен, аз не мога да го забраня. Особено във фризьорските салони, при маникюристките, където всички говорят за мен“ – така Борисов с присъщия си тон на бащица омаловажава казаното от именитите съдийки.

С просторечието си министър– председателят почти неизменно печели симпатии и си постила меко върху бодливите факти. Но този път със зор спасява себелюбието си от острите езици на „каките“, както ехидно ги кръщава.

Какви ти „каки“! Това не са му фенки с начално образование, които цял живот са лакирали нокти на дамички. Това са юристки, които са се произнасяли по най-значимите съдебни спорове в държавата.

Очаквано, нито една институция не се заема да проверява кои от приказките им са истина и кои не са. Но от това значението на „Яневагейт“ не издребнява. Може и да греша, но ми се струва, че става точно обратното.

Този „гейт” води началото си от друг, наречен „Червеи”. А „Червеи“ – това е кодовото име на оперативна разработка, в която са следени и подслушвани незнаен брой хора. И не някой друг, а шефката на Софийски градски съд Янева е разписвала разрешенията за Специалните разузнавателни средства. Разрешила е дори контрол на полицейския регистър – и то за цели 300 дни!

Заради тия „червеи”, пуснати в гардеробите на политици, журналисти и други обществени фактори, изстиват местата на главния секретар на МВР Светлозар Лазаров, на шефа на ДАНС Владимир Писанчев и на самата Владимира Янева. Семейното приятелство с Цветан Цветанов не й помага. То е изстинало безвъзвратно. Защото тя не е пожелала или не е успява да му издейства оправдателни присъди в съда, който – ако се вярва на общите им познати – с негова благословия оглавява.

Но не Цветанов, а Борисов поискал от главния прокурор Цацаров да я „опраска” – научава Владимира Янева и доверява това на колежката си Румяна Ченалова. Сайтът „Биволъ” разпространява на 1 ноември 2015 г. първата част от доверителния им разговор.

Владимира Янева: Миналата седмица, в четвъртък, Бойко на Министерски съвет вика Христо Иванов (правосъдния министър) и му казва: ”Иди там и виж, занимай се с тия съдийски разрешения за СРС-тата (Специалните разузнавателни средства). И виж какви са нарушенията, и постави въпроса пред Висшия съдебен съвет. Т’ва става в сряда, на заседание на Министерски съвет. Сряда вечерта се вижда с главния прокурор. И му казва да ме опраска.
Румяна Ченалова: Т’ва го… Това Бойко?
Янева: Бойко. После ще ти кажа кое от кой знам. Първо ти ги казвам фактологически едно след друго как следват. Значи в сряда на Министерски съвет…
Ченалова (към кучето си): Слез долу веднага!
Янева: Преди това Бойко Рашков (шефът на Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства) е бил при него и му е занесъл доклад. И той го е гледал. Значи в сряда на Министерски съвет казва това на министъра: „Виж ги там тия съдийски разрешения и постави въпроса на съвета.” Вечерта в сряда се вижда с Главния прокурор и му казва да ме опраска. В четвъртък министърът на правосъдието поставя въпроса, като пристига и Бойко Рашков… Като министърът на правосъдието казва, че го е поканил пред Висшия съдебен съвет, обаче се изпуска и казва: “Ние вчера, като се видяхме с него.“ Тоест, Бойко Рашков и министърът на правосъдието са се видели в сряда.
Ченалова: Така.
Янева: В четвъртък съветът слуша (доклада на Бойко Рашков за СРС-тата) и казва: „Тоя доклад не е разсекретен. Ние нямаме допуск до класифицирана информация. Не можем да го прочетем, а и ние какво становище да вземем по него?”
Ченалова: Да.
Янева: Бойко Рашков се вбесява. Казва, че Съветът не му е обърнал внимание и става, и си заминава. Министърът също побеснява. Обаче нищо не става. Бойко Борисов тръгва да пътува за Белгия, за Брюксел. Пристига в Брюксел. И пред българските журналисти в Брюксел казва: „За тази, съдийката Влади Янева 400 години (затвор) и така нататъка, щот’ е дала разрешения за 300 дни, к’ви са тия работи. И така нататъка.
(Точните думи на Бойко Борисов пред журналистите са следните:„Ако са дали на Цветанов 4 години за това, което са правили с подслушването, трябва да им дадат за „Червеите” 400 години от съдийката до последния.)
Янева: Идва пресаташето и ми казва „От сигурен източник от “Правен свят” към мене изтече информацията, че ще те привличат като обвиняема, че ще ти повдигат обвинение и ще ти искат отстраняването от прокуратурата!“ Аз фърча в петъка при Ицо Димов (Христо Димов, шеф на Софийска градска прокуратура). И му казвам: „Ицоо, преписката е при вас. Кажи ми к’во е положението?“ Ицо Димов казва: „Влади, такива данни няма и в тази посока не работим. Само те моля информацията, която ви искаме, да ни я давате. Щото имаше един спор, че те искаха регистъра за 6 месеца, а аз им казах: „Вие си искайте регистъра само за СРС-та, които ви интересуват, защо ми искате целия регистър?“ И, казвам аз, се притеснявам да ви го дам, щото там има за посолства, за това, за онова и така нататъка информация…

Моля?!

В регистъра на СРС-тата имало посолства! Чухте ли това? Означава ли то, че нашите служби са подслушвали чуждестранните мисии? Вероятно същият въпрос си задават и чужденците. Иначе как да си обясним, че Еврокомисията подканва настоятелно съдебните ни кадровици да проверят записите от „Яневагейт” и да видят кое от това, което се чува, отговаря на истината?

Подканата е ефикасна. След нея не само Висшият съдебен съвет, а и прокуратурата на Цацаров обявява, че започва проверка на записите. Нищо, че броени часове по-рано е обявила, че отказва да се занимава с тях. Друг въпрос е, че прокурорската проверка пак е за майстора на записа, а не за смисъла на записания фрапантен разговор.

А фрапиращият разговор продължава:

Владимира Янева: Така, а аз…ааа…звъня на Главния прокурор. И се виждам с Главния прокурор. Той веднага отреагира. Казва, след 10 минути така и така, ела. С Главния прокурор коментираме следния момент. Той казва така: „Какво е твойто мнение?” Аз му казвам: „Виж сега…“ Започвам едно по едно да му ги казвам нещата. Първо му казвам, че за срока в издадените разрешения (за подслушване) според мен няма проблем. Щото са отделни искания (от ДАНС за употреба на СРС), има прекъсване, то (подслушването) се прекъсва, започва да тече нов срок. За “обект” няма изискване по закон да е до 180 дни. По едно оперативно дело или в рамките на една година това изискване е само по отношение на лицата. Няма единен електронен регистър, обектът няма легална дефиниция, поради което даващият разрешението го преценява. И способите са извън мотивите на искането, което значи, че заявителят (ДАНС) си преценява какви способи да използва… И всичките доводи аз му ги казвам (на Цацаров). Той казва: „Добре. Имай предвид, ако се наложи, може да те разпитаме като свидетел или (да разпитаме) служителя ти по сигурността на информацията” И ги каза всичките тези неща. Но каза: „Имай предвид, че мен Бойко ме извика, каза ми да те опраскам. Аз му казах, че на мен глупости не ми се правят. Популистки ходове не ми се предприемат. И ще гледам да завоалирам нещата, така че ако има някакво нарушение, все едно тебе са те подвели.“

Да затворим за малко кавичките.

Да вярваме ли на ушите си?

Премиерът, значи, извикал Главния прокурор и му казал „да опраска“ една висша съдийка. И на него, на Главния прокурор „такива глупости не му се правели“, обаче правел, каквото премиерът му каже и гледал да „завоалира нещата“!

Не пишеше ли нещо в Конституцията за разделението на властите?

Насън ли го е чула съдийката Янева това жалко мрънкане от Главния държавен обвинител, или наяве?

Бог знае. И Цацаров.

Владимира Янева продължава: И аз изключително спокойна си тръгвам (от кабинета на Цацаров). Така. След което Съюзът на съдиите скача в моя подкрепа срещу Бойко. След което Висшият съдебен съвет пише декларация. След което Бойко самият омеква и казва: „Аз имах предвид, че всеки трябва да си носи отговорността. Макар, че я познавам лично, тя трябва да си носи отговорността.” Т’ва му е второто изказване за мен. В същото време аз в цялата тая драма, която е, полудявам. И пускам на Бойко един есемес. И му пиша така. Значи той е в Брюксел. Т’ва става в четвъртък. Пиша: „Не съм… извинявайте, не съм нарушила закона. Освен това за 4 години съм подписала над 15000 СРС-та.“ Нещо, което е абсолютно верно. Щото са толкова бройките, на година са по 5000.“

Момент.

Пет хиляди разрешения за подслушване, дадени за година – за 365 дни! Само от софийски градски съд! Забележително. А колко хиляди хора са незаконно подслушвани! Бедна му е била фантазията на Оруел, като е писал онова за „Големия брат, който те наблюдава!”

Янева: Не минават и три минути, и ми звъни Митко Узунов (Димитър Узунов, представляващ Висшия съдебен съвет): „Имаш ли вайбър?” Викам, имам вайбър. Нали знаеш, че Митко Узунов е неговия човек (на Бойко) в Съвета и с който Бойко комуникира и за всичко той му отговаря… Не минават и три минути, звъни ми Митко на вайбъра и ми казва: „Току що ми се обади човекът от Брюксел и каза да не се притесняваш, това изказване го е направил само за пред медиите, за 400-те години. Въобще да не го мислиш и да не се притесняваш.“ Минават още 10-15 минути. Отварям си аз вайбъра и гледам от един непознат номер следното съобщение: „И тук вятърът е много силен. Синоптиците казват, че времето ще се оправи. Да не забравяме, че Сандански е най-топлият град. Ако Митко каже, можем да отидем да се разходим в парка.” Няма от кого друг да е, нали, вече как. И с Митко съм говорила 10 минути по-рано. И тук вятърът е силен и така нататък. От друго място, че се обаждат. И за Митко ти говори. Аз вече съвсем се успокоявам. Милка (Милка Итова, член на Висшия съдебен съвет) ми се обажда и ми казва: „Не се притеснявай, Митко ми се обади и ми каза, че е говорил… знаеш с кой.” И че всичко е наред и няма проблеми.
Ясен Тодоров (член на Висшия съдебен съвет) ми звъни във вторник и казва: „Влади, трябва да се видим.” Виждаме се с Ясен. И Ясен каза: „Бойко ми прати един от неговите най-близки хора да ми каже по никакъв начин тебе да не те закачаме. Така.“

Край на цитата.

Така, значи. Какво излиза? Че Бойко не само Цацаров, ами и целия Висш съдебен съвет е командвал! Това маникюристка някаква ли го казва? Не. Казва го госпожа Владимира Янева, която все още е председател на най-авторитетния съд в България.

Ако съдим по записа – и от дешифровката му, и от звуковия файл – говори Янева:

„И снощи Главният прокурор ми звъни. Аз разбирам, че имало някаква среща на Съвета, която е била оня ден. На която среща Главният прокурор им го е казал това нещо. Обаче им е казал да мълчат, да не казват, че трябва да ми гласуват отстраняването. Те са били малка група. Не мога да ти кажа колко души. Но примерно тия, които са най-мои хора. Светла Петкова и Мария Кузманова не са били поканени. Милка Итова е била, обаче са й казали, че просто, ако си отвори устата, ще стане страшно. И се е коментирало това, че ми се иска отстраняването. И че те трябва да ме отстранят. На Жоро Колев (Георги Колев, председател на Върховния административен съд) са се обадили в шест вечерта и са му казали, че има такава среща. И той е казал: „Хубаво де, вие сега ли се сетихте да ми кажете?” Нали, в смисъл: „Аз в шест вечерта тепърва къде да идвам? Трябваше да ми кажете по-рано, като сте се разбрали.” И снощи, може би седем-осем (часа) беше, звъни ми Главният прокурор от вътрешния си номер – значи не си беше тръгнал от работата – и ми казва: „Искам да го чуеш от мене”. А в същия момент Милка Итова се вижда с една наша обща приятелка, тази Теди Дренска и казва на Теди Дренска: „Много съм притеснена, не знам какво да правя. Сотир каза, че образува производство срещу нея, ще й иска отстраняването.” И тя ми звъни, естествено, и вика: „Влади, аз не можах да не ти кажа.” И дойде и ми го каза и аз вече съм подготвена… В същия момент Жоро Колев ме вика сутринта и ми казва: „Главният прокурор каза, ако Бойко продължи да го натиска, няма да издържи на натиска, ще образува срещу тебе да ти иска отстраняване.”

Леле. Чухте ли е това? „Ако Бойко продължи да го натиска ”, той Цацаров „нямало да издържи” и щял да образува дело срещу най-влиятелната в онзи момент българска съдийка! И щял да поиска отстраняването й – не защото е убеден, че тя е извършила престъпление, а защото той, Главният обвинител, когото считат за най-силния човек в съдебната система „нямало да издържи на натиска” на един новороден политик, временно премиерстващ!

Да молим Бога това да са измишльотини от „фризьорския салон”! А ако Бог няма, на кого да се молим? На евродокладчиците?

Има още от записа.

Владимира Янева: „И вече вечерта Сотир ми звъни в седем или осем и ми казва: „Искам от мен да го разбереш. Утре ти внасям в Съвета, че е образувано…“Не. Казва: „Образувано е производство срещу тебе и утре ти внасяме в Съвета отстраняването.” Обаче днеска какво става? Днеска става, че те се изпокарват зверски. Решават, че трябва да ме изслушат – процедура, която никъде под слънцето я няма. Вътре (във Висшия съдебен съвет) става едно гъмжило. Жоро Колев ми се обажда и казва: „Тука хората не искат да те отстраняват. Обаче, казва, аз съм много притеснен. Защото, казва, Главният прокурор, ако не те отстраним, ще те привлече като обвиняема.”И тогава вече, нали знаеш по закон, е задължително да ме отстранят. Защото член 230 от Закона за съдебната власт казва, че ако си привлечена е императивно, ако е образувано срещу тебе – може, алинея 2, алинея 1, ако си привлечен – следва… И той казва: „Не знам дали не е по-добре да те отстраним.” И аз му казах: „Жоро, действай, сговаряй ги хората, по-добре да ме отстранят. Просто да се свърши т’ва нещо.” Или най-много, ако не ме отстранят, утре сутринта да отида да си напиша оставката и да я подам.
Ченалова: Добре де, защо, аз това не разбирам, може ли така той (Бойко) да ти пише и да ти праща сигнали и…?
Янева: Не знам… не мога да ти кажа, не знам.
Ченалова: Добре, той какъв мотив има да е толкова зверски настроен?
Янева: Бойко ли?
Ченалова: Да.
Янева: Единият мотив е заради Цветан. (По това време срещу Цветан Цветанов се водят 4 дела и той е осъден в съда на Янева на 4 години затвор по едното – затова, че е написал 6 пъти „не” на прокурорско искане за подслушване на ченге, свързано със спонсор на ГЕРБ.)
Ченалова: А, да, ти ми го каза. Хубаво, но има възможни и невъзможни неща.
Янева: Аз мисля, че имам функционален имунитет. Понеже Жоро ми се обади и ми каза, че най-вероятно няма да могат да съберат гласове да ме отстранят. Като ми каза: „По-добре да те отстраним. Защото той законът знайш как е? Когато е образувано срещу тебе производство, могат да те отстранят, тоест, по преценка. Обаче, когато си привлечен като обвиняем, трябва да те отстранят. Тоест, императивно.“ И сега, ако те днеска не ме отстранят, той ще ме привлече. Което е още по-лошо. Тоест, по-добре да ме отстранят.“

Тук в разговора се намесва адвокатът.

Адвокат Мондешки: „Цецо натиска,яко.
Янева: Сто процента.
Мондешки: Побъркал се е.
Янева: Сто процента. Побъркал се е!
Ченалова (към нея) : Искаш ли вино?
Янева: Бойко е натиснал страшно много Главния прокурор. Направо го е подлудил. Той (Цацаров) снощи, като ми се обади и ми вика: „Това е най-малкото, което успях да направя в тая цялата ситуация.”

Разбира се, казаното от Янева може да е плод на нейната фантазия. Но е факт, че след разжалването й като съдийски шеф, Сотир Цацаров публично проявява към нея известна симпатия. Заявява, че „не Янева е центърът на скандала.“

Кой е „центърът на скандала”? Цацаров не казва.

Говорят „каките”. На запис. Събират доста публика – и българска, и европейска в Брюксел.

Сайтът „Биволъ” пуска, едно към едно, шокиращите разкрития за безконтролното следене и подслушване, които звучат с гласа на съдия Янева. Тя си признава, че е подписвала исканите от службите разрешения за СРС-та „ей така, между другото“.

Янева: „И сутринта си бях направила час при фризьор. И мислех само да мина да подпиша СРС-тата и да свърша квот’ има, и да ви видя вас, и после да ходя да си оправям багажа, и да пътувам.”

Чухте ли? За четене на мотиви в исканията на ченгетата за подслушване не става и дума. Съдийката „само минава да подпише“. Свършва набързо „квот’ има“ и някой някого започва – съвсем законно – да подслушва.

„Биволъ” припомня контекста на събитията.

Заради разрешенията по делото “Червеи”, с които е следена цялата информационна система на МВР, съдийката Владимира Янева е “опраскана” – отстранена е от работа с решение на Висшия съдебен съвет и е осъдена условно на една година затвор, с тригодишен изпитателен срок. От думите й се разбира, че тя не само е подписвала СРС-та на килограм, но го е правила напълно съзнателно: “Те са направени в полза на службите” – казва тя на приятелката си Румяна Ченалова – …и не е моя работа аз да разбърквам там и да бъркам в лайното, и да го разсмърдявам”.

Бившата шефка на Софийския градски съд е избрана след скандал, под натиска на нейния семеен приятел Цветан Цветанов, пише „Биволъ“. Избрана е без да има нужния стаж и в замяна демонстрира нужната лоялност „да не разбърква и да не разсмърдява” методите му. Точно, когато Цветанов е вътрешен министър, се случват най-големите скандали с незаконно подслушване – той е съден за тях, но е оправдан. Пробойните в закона – липсата на единен регистър на подслушванията в съдилищата и възможността няколко служби да подслушват една след друга един и същ човек – позволяват на „лоялните“ магистрати да правят „врътки” като Янева и така да съдействат на управляващите, които душат на хората в креватите и нарушават граждански права.

Чуйте това:

Янева: „Ми т’ва е ненормална работа. Абсолютно ненормална работа! Все на мен ми се падат някакви такива. Пълен Марко Тотев съм.
Мондешки: Глупости. Стига глупости! Всичко ти е окей. Ма добре, ай само ми отговори на въпроса ти Руми, понеже Влади е емоционално в момента обвързана с т’ва. Какъв е проблемът с това СРС за тия 300 дни (за което се търси наказателна отговорност от Владимира Янева).
Ченалова: Ма те са отделни искания.
Янева: Няма проблем. Имаш искания, имаш продължение на срока. 60 дни са. Законовият срок е това да имаш искания и продължения до 180 дена
Мондешки: Какъв е проблемът тогава?
Янева: Имаш прекъсвания. Минават 15 дена.
Мондешки: Какъвто е проблемът и по делото за Белведере.
Янева: Имаш ново искане и започва да тече нов срок. Законът казва – когато изтече срокът, СРС-то се преустановява. И започва да тече нов срок. В закона нямаш изискване за 180 дена, тоест, едно искане да бъде по една разработка, еднократно една година само едно. Нямаш такова изискване. Тоест, могат да бъдат няколко искания. Няма проблем, според мене, никакъв. Да не говориме и друго. Няма в България единен централизиран регистър на СРС-тата. Значи, какво можеш да направиш? Отивам в един съд. По отношение на лицата има искане… има ограничение до 180 дена. И повече не можеш. Но по отношение на обектите няма, а т’ва е обект. Примерно, искаш да избегнеш срока по отношение на лице. Отиваш в един съд. Пускаш такова искане. Изтичат ти 180 дена с продълженията и оттам отиваме в друг съд. И пускаш още 180 дена. Ми то няма единен регистър! Те няма как да го проверят! И получаваш от другия съд още 180 дена. И така обикаляш всичките съдилища. Може да стигнеш до еди-колко си дни.
Мондешки: Да, да, да, да.
Янева: Т’ва няма единен регистър, разбираш ли?
Мондешки: Влади, виж…
Янева: Друг момент. Друго какво правят. Примерно, по отношение на лицето Момчил Мондешки ДАНС иска (да подслушва) 180 дена. Аз разрешавам. След пет дена прокуратурата иска. След десет дена иска Вътрешна сигурност на МВР. Т’ва са отделни служби. Отделни искания, отделни разрешения. Как го броиме тогава срока?
Мондешки: Откъде започва и къде свършва?
Янева: Аз мога хиляди неща да им кажа. Аз съм подписала… аз т’ва съобщение, което му пуснах на Бойко… наистина аз съм подписала над 15000 СРС-та. Аз съм ги гледала и толкова съм ги мислила и там има хиляди проблеми. Но или те са законодателно направени в полза на службите, което е най-вероятно, и не е моя работа аз да разбърквам там, и да бъркам в лайното, и да го разсмърдявам. Или просто е недомислица.
Ченалова: Права е за това. Няма единен регистър и винаги може да се получи така.
Янева: Ти знаеш ли колко хиляди врътки има, бе, човек!
Ченалова: Може да те слушат две години, без да спрат, с различни разрешения.
Янева: Ма хиляди врътки има! Нашият регистър, дори нашият регистър…
Мондешки: Т’ва означава, че Цецо и Бойко са силни с това и с т’ва те удрят, щото от т’ва горе-долу нещо хал хабер си имат, нали така?
Чeналова: Да ти кажа, ако ВСС не беше излязло с тая декларация, аз много си мислех, може би нямаше така да го разгневят (Бойко). Нали, „недопустима намеса”, дъра-дъра. Това наля, според мен. Айде, Съюза на съдиите, т’ва е съсловна организация. Обаче ВСС го разгневи, според мен, допълнително.”

Ех, този Бойко! От Бойко, ако съдим по казаното от съдийките, зависи всичко, което прави прокуратурата! Сякаш прокуратурата е сбор от безхарактерни малоумници.

Тъй или инак, в компанията на „двете каки” Бойко е най-одумван.

Адвокатът Мондешки: „Ама всеки знае, че Бойко никога не казва истината. Той днеска ти казва т’ва и след малко ти казва обратното.
Владимира Янева: Да, т’ва е така. Т’ва е така…
Румяна Ченалова: Примерно ти ще отидеш (при Бойко), той ще ти каже „няма нищо такова“. И к’во, ти ще му повярваш? Главният ще каже „той те е излъгал“. Никога няма да си признае. Не знам, т’ва мен ме смущава. Трябваше… Разбираш ли, неестествено.
Янева: Не, той Делян (Делян Пеевски, влиятелен медиен бос, бизнесмен и депутат от ДПС) не ме съветва да правя среща с Бойко. Аз говорих с него..
Ченалова: А той говорил ли е с него?
Янева: Не ме съветва, каза ми: „Недей да ходиш“.
Ченалова: Защо?
Мондешки: Направи обратното.
Янева: Еми, по много причини, но в общи линии (Делян) ми каза: „Ти много добре си го познаваш какъв е и за какво става дума, тая среща ще ти донесе само някакъв проблем и така нататъка“… Няма смисъл.
Ченалова: А той говорил ли е с него?
Янева: Каза, че е говорил с Бойко и със Сотир (Цацаров). Каза: „Аз направих всичко възможно, което можах да направя“. Само че, нали се сещаш, те шефовете на службите са негови хора. Аз съм сигурна, че Бойко – те са му скочили…
Ченалова: На кого са скочили, на Бойко?
Янева: Не, на Делян. Аз съм сигурна, че ДПС са поставили условие на Бойко, че ако пипне шефовете на службите – ще му скочат.
Ченалова: Е да, той за т’ва…
Янева: Службите са си на ДПС. И т’ва им е последната…
Ченалова: Последният бастион, да.
Янева: Да. И ако ги пипнат, реално скачат на ДПС.“

Боже, господи! Какво говорят тия съдийки?! Как скачат! На кого? Кои! Това държава ли е или селски тепих за пехливани в мазни борби?

Напук на Цацаров, който не смята, че всяко „бръщолевене на запис” трябва да се проверява, шефът на Върховния касационен съд Лозан Панов призовава съдебната власт да направи „проверка по същество” на разговорите между „двете каки”.

Владимира Янева пробва да обезсмисли една такава проверка, като заявява пред Висшия съдебен съвет, че не помни да е говорила „тези неща” – нещата, които провокират обществено отвращение към всички власти и властници в държавата. Румяна Ченалова е категорична обаче: тя е чула с ушите си от Янева всичко това, което се чува на записите.

Ако Ченалова е смятала, че смелата й демонстрация на силна памет ще намали служебните й неприятности и ще я отърве от репутацията на „гнила ябълка” лъгала се е. Защото се случва точно обратното. Много скоро тя е уволнена от съдебната система и се сдобива с второ обвинение за длъжностно престъпление. Обвинена е, че е забавила частен протест на прокуратурата срещу отмяната на мярката за неотклонение „задържане под стража“ на двоен убиец – Илиян Тодоров, оставил два трупа след скандал в дискотеката „Соло“. По първото повдигнато й обвинение – за преправяне на съдебен протокол по дело на дружеството „Обединени енергийни търгоци” срещу частната компания НЕК, тя е хвърлена през пролетта на 2015 г. в ареста.

Когато я водят под конвой в съдебната зала, бившата съдийка крие под шушляково яке белезниците на ръцете си. По-късно ще си спомни с благодарност, че якето й било дадено от „момчета от съдебната охрана”, за да не изглежда унизена – доскоро е съдила, а сега съдят нея. На подсъдимата скамейка по лицето й се чете по-скоро накърнена гордост, отколкото унижение. По-любопитно от нейното поведение е само съобщението на съда, че „по делото срещу нея е дал показания свидетел, който твърди, че тя е взела 690 хиляди лева подкуп от него, обаче тези показания не са разследвани.“ С тях и без тях, бившите й колеги я пускат на свобода срещу 8 хиляди лева гаранция.

Предполага се, че оттук нататък Ченалова ще си сложи лепенка на устата. Но който го е предположил, не е познал. Вместо да я накара да онемее от страх, преживяното в килията превръща бившата съдийка в постоянен говорител срещу прокуратурата на Цацаров и правителството на Борисов. Личният й профил във Фейсбук е ежедневната й трибуна. Не я стряска и трето дело, което й образуват – за дребна грешка в съдебната процедура.

За разлика от нея, колежката й Янева изчезва от публичното пространство и нито се вижда повече в него, нито се чува.

Така или иначе приказките на „Двете каки” не губят давност чак до 2020 година и по-нататък. Те често се използват, за да озвучат поредното погазване на принципа за разделение на властите или поредната злоупотреба с право, или поредното политическо интриганство в полето на правораздаването, или поредното морално падение в черните дупки на властта.

Бившата шефка на Софийски градски съд Янева споделя пред колежката си Ченалова и пред адвокат Мондешки, че Александър Сталийски „близкият приятел на Бойко Борисов, който е взел завода „Рубин”, я посъветвал да се обади лично на премиера и да се срещне с него.

Ето.

Владимира Янева: „Каза ми: „Той си иска да се види с тебе и да си се разбере с тебе, така че аз не мога да посреднича, съжалявам! Мога, след като ти си говорила с него, да го ръчкам после и да говоря.”
Румяна Ченалова: Ми ти що не отидеш и да си говориш с него?
Янева: Ми, щот не искам. Аз, ако съм искала да преспя с Бойко, съм щяла да преспя преди пет години. Ся зорлем да го правя пет години по-късно, просто когато не искам, няма смисъл. Ся за кво трябва да отида, да влизам в някаква ситуация, в която да се чудя – ни напред, ни назад, да стане още по-лошо. Няма смисъл да … си влизам в такава ситуация. Ти к’ъв мислиш ще ми бъде разговорът с него? Ще ме пита юридически правилно ли съм подписала СРС-та ли?
Ченалова: Е, толкова ли па ниско?…“

Да продължим ли, уважаеми читатели?

Ще продължим, защото една порция от тези записи, поднесена на обществото от сайта „Биволъ” през януари 2016 г. става част от разследване на испанската прокуратура за пране на пари, свързано с министър-председателя.

Да я сервирам ли на вашето внимание?

Владимира Янева: „Факт е, че към определени жени (Бойко) има и положително отношение. От тия, с които е бил.
Мондешки: Сигурно.
Янева: Така е, ся, има една, на която ѝ купи къща в Барселона за милион и половина евро! Има една друга, тя ходи в „Шервиньо“, забраих й името как се казваше, която беше на един негов много близък приятел от „Котараците“ жена. Как се казваше, не мога да се сетя в момента. Както и да е. Тя му беше протокол.
Мондешки: Ъ-хъ.
Янева: Ииии… Макар че тоя му беше много близък приятел, той се залюби с нея, ма в смисъл, не знам после какво стана, в смисъл още ли са заедно, разделиха ли се, нямам представа. Не мога ти кажа к’во стана.
Мондешки: (въздиша звучно) Ффъъ.
Янева: Но към нея определено имаше отношение, в смисъл, не му беше като за едното чукане.
Мондешки: (въздиша пак). ФФъъ, да.
Янева: За сметка на това за Мая бяха разбрали половин София.
Мондешки: Ъ-хъ.
Янева: Което е страшно неприятно, да ти кажа.
Ченалова: Ужасно.
Янева: Все пак…“

Има и други подобни закачливи забележки по адрес на премиера Борисов, които се чуват в друг запис на „двете каки”, пуснат от „Биволъ” на 4 ноември 2016 г. Те са продължение на изразеното от съдия Янева притестение, че иде ли като молител при премиера Борисов, срещата ще протече не в служебен, а в неподобаващ на постовете им контекст.

Адвокат Мондешки: „Той е така и после разказва на всички квооо…
Янева: Моля ти се…
Мондешки: С кого, с коя, клипчета си прави, има две камери в т’ва, после ги разглеждат с охраната и много се забавляват…
Ченалова: Е…
Мондешки: Ловят се на бас дали от първия или от втория път. Там е страшно!
Янева: Ми естествено.
Мондешки: Цинично е. Вечер се събират на карти, люпят семки и обсъждат клипчето.
Ченалова: Много е грозно т’ва.
Мондешки: Хахаххахаа, добре, че… Добре, извинявай, т’ва не е…“

Интересен момент е, че точно в същия ден, в който мръснишкият разказ на Мондешки оцапва интернет, прокуратурата възобновява разследването за „Яневагейт” – същото, което е спряла по-рано с мотив, че не може да открие за разпит главния редактор на „Биволъ” Атанас Чобанов.

Още по-интересно е защо го прави.

Защото е открила Чобанов ли? Не. А защото Мондешки – този същият адвокат, които злослови срещу премиера Борисов, е дал интервю на главния редактор на „Труд” – изненадващо интервю, в което твърди, че записите с „двете каки” са предварително намислени и инсценирани, за да послужат за изнудване на Цацаров и на Борисов.

Интересно е нали?

Точно той – въпросният Мондешки, който е неоткриваем за медиите години наред, се появява в „Труд”, влиза в кабинета на Петьо Блъсков и заявява това, което Бойко Борисов е заявил пред „Нова телевизия” един месец по-рано, със свои думи: „Това е сериал, който снимат – събират се в едно студио и вкарват една или друга случка, снимат, пускат го, след една седмица друг епизод. Това са врачки и махленски клюки!”

– Адвокат Мондешки, вие ли сте човекът от записите, свързани с разговори между съдийките Янева и Ченалова? – пита го главният редактор на „Труд”.
–Да, аз съм човека от записите и никога не съм го крил.
– Знаехте ли за записите?
– Не само, че знаех, но участвах напълно съзнателно в тези записи.
– Това, което казвате, е шокиращо!
– Но е факт. Досега предпочитах да мълча, но темата „Яневагейт“ започна да рефлектира върху мен. Имам предвид искането да бъде образувано дисциплинарно производство срещу мен във връзка с този скандал. Поради това реших да разкажа как бяха направени записите. Казвам го директно – записите бяха направени от Румяна Ченалова, в дома й, с диктофон. Седяхме в хола, на диваните, около масата и Румяна включи диктофона. Всички знаехме, че разговорът ни ще се записва.
– Кои „всички”? Имаше ли и други освен вас, Ченалова и Янева?
– Знаете кои. Другите не искам да посочвам поименно към момента.
– Казвате, че сте знаели, че се записва?
– Да, знаехме.
– Тогава защо бяха направени тези записи?
– Към този момент положението с Владимира Янева и Руми Ченалова бе доста тежко. Румяна предложи да направим записите, за да бъдат нещо като застраховка. Аз участвах, за да помогна.
– Като застраховка? Срещу какво?
– Да, като гаранция, че ако проблемите им продължат, записите могат да послужат, да се използват. В записите използвахме имената на влиятелни хора, за които това можеше да е окаже проблем вбъдеще.
– Не разбирам, каква беше целта на записите?
– Мисля, че го казах ясно. Целта беше записите да им помогнат да се оправят с проблемите си, а след като бяха освободени като съдии, вече не знам. Не си задавах тогава въпроса как ще бъдат използвани. По-късно Ченалова ми каза, че е говорила с определени хора, спомена Христо Иванов и близки до Прокопиев, че ако им даде нещо интересно срещу Борисов и Цацаров, и други, то тези хора щели да й помогнат по някакъв начин. Искаше да се върне в съдебната система. Тогава каза, че ще им предостави записите. Аз бях против, но тя бе решила. Помолих я да не ме замесва. После знаете какво се случи. Вероятно същите хора са й казали да предаде записите на сайта „Биволъ“.
– Кои хора, кажете имена?
– Както ви казах, спомена Христо Иванов, а за другите говореше като за онези хора от „Капитал“.
– Значи Румяна Ченалова е търгувала записите срещу спокойствие?
– Може да се каже така. По-късно разбрах, че е обикаляла и други хора, които биха могли да имат интерес от записите, да ги използват. Включително, че е пътувала и до Белград, да се срещне с (обвиняемия банкер) Цветан Василев. Не мога да твърдя със сигурност.
– Значи записите са правени нарочно. Колко разговора записахте?
– Аз присъствах на една среща. Тогава се уговорихме предварително какво ще говорим. Е, разбира се, най-общо. Мисля, че имаше още един запис от среща, на която не съм присъствал.
– Казвате, че записите са правени на диктофон. Защо тогава се твърди и „Биволь“ беше писал, че върху тях има маркери от СРС-та на службите?
– Категорично бяха направени на диктофон. Ако е вярно, че върху тях има маркери на СРС-та, това според мен означава, че са били технически манипулирани след това. Вероятно, за да приличат на СРС–та и да не е ясно авторството, не знам. Ако си спомняте, дори в сайта „Биволь“ първо заявиха, че записите не били СРС-та, а после, че имало маркери. Каква им е целта, питайте тях.
– Най-важният въпрос обаче е дали е вярно това, за което се говори в тези записи? Вие лично също споменавате конкретни имена, познанства, информация, дори от ДАНС? Щели сте да играете карти с премиера, някой ви казал, че съдия е на разработка. Службите били на ДПС, Пеевски и Борисов били много близки…Намесвате името на прокурора Борислав Сарафов. За Сотир Цацаров да не говорим, от записите излиза, че той е изпълнил поръчка на Бойко Борисов да „опраска“ Янева. Така ли е?
– Глупости. Няма как да е вярно по простата причина, че историите са съчинени, а аз не познавам нито едно от споменатите в разговора лица – нито Цацаров, нито Сарафов, нито Пеевски или Борисов. Сами разбирате, че това е смешно. Идеята ни тогава беше да се говорят неща, които могат да звучат достоверно, хиперболизирано и как да кажа – пикантно за определени хора. Някой позвънил на някой, някой казал нещо на някого – такива неща. А и съм почти сигурен, че записите, така нарязани на части, са били и допълнително манипулирани. Мина доста време и не си спомням съвсем точно какво си говорихме. Все пак, тогава не съм мислил, че ще се стигне до разговор, който ще бъде публикуван.
–Да, но след публикуването на тези разговори Висшият адвокатски съвет беше сезиран с искане да ви бъде образувано дисциплинарно производство.Как го оценявате?
– Мога да определя това искане като абсолютно несериозно, защото не почива на никакво основание. Следя какво се случва, но не мисля, че е нормално да се иска дисциплинарно производство спрямо действащ адвокат по публикации, мнения и тъй нататък, и то изразени от заинтересовани лица и публикувани в медиите, използващи темата „Яневагейт“ за постигане на политически цели. Става дума за хора, чиято единствена цел е да прокарват лобистки интереси в адвокатурата и то под добилата популярност в последно време дума „реформа“. А реформа в случая няма по начина, който налага кръгът “Капитал“. Акцията срещу мен е първото им активно мероприятие.
– В някои медии бяхте описан като „вратата“ към Софийски градски съд по времето, когато негов председател беше именно Владимира Янева?
– Това, че съм определян като „врата“ към Софийски градски съд, е абсолютна манипулация на хората от кръга „Капитал“, защото атаките към Владимира Янева започнаха именно от този вестник още преди две години. Спомнете си, че имаше серия от публикации, с които се целеше да се дискредитира тогавашното ръководство на съда. На тези хора вероятно им е трябвало име на адвокат, което да свържат с председателя на съда. Янева аз я познавам от времето много преди да стане председател и не виждам нищо укорително в това. Никога не съм използвал познанството си с нея, за да се опитвам да влияя върху съдебни производства. А Руми Ченалова познавам покрай Владимира Янева, двете бяха близки.
– Какъв е смисълът обаче от това да се дискредитира цялото ръководство на най-големия български съд?
– Вероятно, за да се заменят едни съдии с други. Не знам, не намирам друго обяснение.
– Благодаря Ви, адвокат Мондешки

Край на интервюто.

„Омерзен съм, но народът знае кой кой е” – казва Бойко Борисов, помолен да го коментира..

С цитатите дотук. Ако искате, сами се ориентирайте кой говори истината и кой лъготи на порязия.

В началото на 2017 г. прокурорското спецзвено „Антикорупция” прекратява досъдебното производство по аферата„Яневагейт“.

Но от това не става ясно нищо.

Не става ясно има ли наистина закулисно сношаване между властите? Не става ясно случвало ли се е премиерът да нарежда на независимия Главен прокурор кого да „опраска”. Не става ясно Главният прокурор натискан ли е от премиера и удържал ли е на натиска…

Неофициално от прокуратурата дават да се разбере, че са се доверили на адвоката Мондешки. Това е странно, понеже по-рано са съобщавали, че той е съден за измами. Обвинение за изнудване не му е повдигнато, макар че пред главния редактор на „Труд” той признава на практика, че е изнудвач. Не му е образувано и дело за клевета.

Може би Бог ще съди някога героите от сериала „Двете каки”. Изглежда, че само той знае кой от тях и кога си криви душата

ЦУМгейт

Главният прокурор Цацаров поканил популярния бизнесмен Сашо Дончев – собственик на мощната фирма „ Овергаз“ и издател на критичния към властта вестник „Сега“, за да му се кара и да го заплашва.

Тази вест излиза с гръм и трясък от един видеозапис на едно светско събитие, наречено „Дамски бизнесфорум” и обикаля цяла пролет страната. Като почетен гост на бизнесдамите на 30 март 2017 г., симпатичният милионер е поканен да се изкаже. Той взема думата и си споделя с тях:

„Аз бях поканен на среща с Главния прокурор, за да ми каже, че моето поведение започва да става неприемливо и нетърпимо за него. Какво е това, че аз подкрепям партията „Да, България“! Какво е това, че в моята телевизия Би Ай Ти моят приятел (журналистът) Сашо Диков го е превърнал в централен образ! И, разбира се, какво е това с вестник „Сега“ и с карикатуриста Комарницки! Аз го гледам и питам: „Ама, вие какво искате да ми кажете?“ – „Казвам ви, че даже господин Филчев ми каза, че съм много мек в реакциите?“ Ийй! Аз викам: „Ама, същият този господин Филчев ми прати барети навремето и какво се случи, какво последва?! Нека ви информирам, че нямам нищо общо с партията „Да, България“, освен че познавам (лидера) Христо Иванов. Нямам нищо общо с Би Ай Ти, освен че със Сашо Диков сме карали ски и сме ходили по гаджета.“ И този нахалник (Цацаров) какво ми каза?„Ама, аз не смятам, каза, че нямате право да го правите.“ И аз викам: „Вие какво си въобразявате, аз не ви се обяснявам, аз ви информирам!“. След като тази институция си позволява да ме заплашва, вие представяте ли си в какво общество живеем?!“, пита Дончев, обръщайки се към елитното дамско общество. И вметва: Да оставим детайлите, че бях поканен на среща по негова молба (на Цацаров) в чужд офис.“

Бизнесдамите кимат изразително и мълчат. По-късно ще стане известно на всяка от тях и на цяла България, че „чуждият офис“ е на друг богат бизнесмен – Георги Гергов и се намира в сградата на ЦУМ – бившият държавен Централен универсален магазин на центъра на София, който вече е негов собствен.

Видеозаписът от дамското мероприятие е качен в YouTube на 13 април сутринта и до вечерта е обиколил социалната мрежа като сензация – не заради тоалетите на безнесдамите, а заради казаното от издателя на непослушния вестник „Сега“.

Защо е казано? И как така? Ни вклин, ни в ръкав? О, не. То е в контекста на наболялата тема за състоянието на медиите в България.

От една страна, стремителната загуба на свободата на словото в страната става все по-видима по това време и започва да заличава разликите между живковия режим и това, което наричаме „българския преход към демокрация”. От друга страна, Главният прокурор неведнъж дава да се разбере, че харесва само медиите, които безусловно одобряват работата му и не може да понася другите, разсъждават върху особеностите на държавното обвинение в неговия мандат.

В речите си Цацаров разделя медиите на два различни вида. Съвсем основателно. Има такива – „Монитор”, „Телеграф”, „Канал3”,„ПИК”, „Блиц” „Труд” и „24 часа”, които дотолкова се въодушевяват от всяко негово начинание, че забравят за призванието на журналистиката да бъде коректив на всички власти. А има и други – като „Сега“, „Дневник“, „Капитал“ и „Клуб Z“, които правят обратното – намират по някой кусур във всичките му думи и дела.

Искате примери? Ще ви дам няколко.

Ето например как вестник„Сега“ отразява ексклузивната среща между Главния прокурор Цацаров и бизнесмените Дончев и Гергов, добила популярност като „ЦУМгейт”.

„Цацаров натискал издателя на „Сега” – гласи заглавието на статията. Под него авторът Иван Петров пише така:

„Издателят на вестник „Сега” Сашо Дончев разкри, че точно преди изборите Главният прокурор е направил опит да му окаже натиск да промени политиката на вестника. Главният прокурор не можел да търпи карикатурите във вестника, телевизия „БиАйТи и партия „Да България”. Тезата, че Дончев издържал „Да, България” се лансира натрапчиво от медиите на депутата от ДПС Делян Пеевски („Монитор”, „Телеграф” и „Канал 3”) още от създаването на партията. Вестник „Сега” направи безуспешен опит да се свърже с говорителя на Главния прокурор за коментар.”

Ето ви за пример и статия по същата тема от вестник „Капитал”. В нея се казва:

„Издателят на вестник „Сега” Сашо Дончев сподели, че е бил заплашван от Главния прокурор Сотир Цацаров. Историята му за оказания натиск се вписва напълно в отношението на Цацаров към медиите и политиците, които го критикуват. Цацаров и институцията, която ръководи, си комуникира само с медии, които или нямат отношение към работата му, или имат изцяло позитивно отношение към нея. Само те могат да произведат годни за образуване на разследване публикации. Останалите, които Цацаров неведнъж е изброявал поименно, защото не са и толкова много, се определят като лоши (разбирай критични) и имат една и съща съдба. Техните издатели по волята на централизираната и подчинена на Главния прокурор институция един по един станаха обвиняеми – и Огнян Донев, издател на „Клуб Z” и Иво Прокопиев, съиздател на „Капитал”. Така вече няма нужда най-силният човек в държавата да обяснява защо медиите са лоши. Той вече директно ги нарича „медиите на един обвиняем и един подсъдим”.

В края на тази статия авторът Росен Босев цитира Христо Комарницки – карикатуриста, когото Дончев споменава като нетърпим за Главния прокурор. „ Това не е държава, това е някаква кочина!”, избухва художникът.

В отговор на критичните публикации във в „Сега” и „Капитал” вестниците от „другия вид“ – съмпатизиращите на Цацаров „Монитор”, „24 часа” и „Труд” публикуват позицията на неговата пресслужба. Тя гласи:

„Твърденията за упражнен натиск по отношение на госпидин Дончев са неверни и спекулативни. Никога и по никакъв начин Главният прокурор не е отправял лични или институционални заплахи към господин Дончев. Направените изявления в този дух са непочтени. Главният прокурор е приел среща с него като представляващ интересите на една от официално признатите работодателски организации в България. Това не е и първата среща с господин Дончев. По време на срещата до Главния прокурор е отправено искане да упражни влияние върху наблюдаващите прокурори при работата им по текуща проверка с предмет дейността на независим регулатор, по повод доставка и продажба на природен газ. Такава намеса е била категорично отказана. Главният прокурор счита, че всеки подобен опит за натиск върху работата на прокуратурата и разследващите органи е недопустим. Той подчертава, че ще проявява и занапред нулева толерантност към всеки политик или бизнесмен, който се опитва да постави себе си или своите търговски интереси над закона и обществения интерес. Такива опити са несъвместими с правовия ред и задължителното за една демократична европейска държава нормално функциониране на институциите. Като счита, че твърденията на господин Дончев са несъответни на действителността и без да коментира нивото на използваната от него езикова стилистика, Главният прокурор изразява съжаление, че подобни изявления дават повод за разгаряне на един абсурден и непродуктивен обществен спор. Той изразява убеденост, че този опит за въвличане на прокуратурата в скандал представлява и опит да бъде спряна работата на институцията по проверки и разследвания или непосредствено предстоящи действия в интерес на българските потребители на енергия. Главният прокурор категорично заявява, че уважава свободата на словото и неприкосновеното право на медиите да критикуват и обсъждат всяка публична личност. Същевременно той счита, че има граници на личностното и човешкото достойнство, чието преминаване противоречи на същите тези нормални демократични стандарти”.

Вестник „Монитор” отразява „ЦУМгейт” в тона, подаден от говорителите на Цацаров, но с добавка на пикантни подробности, които анонсира в заглавията:

„Шефът на „Овергаз” с три листа искания, обвинител №1 го отрязал”;
„Газовата атака на Дончев е удар на задкулисни играчи”;
„И бившият министър Овчаров в атаката.”

Следват четивата:

„ Срещата между шефа на „Овергаз“ Сашо Дончев и обвинител №1 Сотир Цацаров е била по искане на олигарха. По време на разговора газовият барон извадил три листа с искания, но бил тотално отрязан от Главния прокурор. Това разкри в интервю за Канал 3 пловдивският бизнесмен Георги Гергов, в чието присъствие се е провел разговорът. В интервюто си Гергов уличи в лъжа Дончев, като разби на пух и прах тезата на олигарха, че по време на срещата Цацаров го бил притискал. В същото време Гергов напълно потвърди казаното от самия Сотир Цацаров, че причината за атаката, започната срещу него от Дончев и раздухвана от всички болтчета във фабриката за фалшиви новини на Иво Прокопиев и останалите олигарси от кръга „Агнешки главички“, е фактът, че е отрязал напълно шефа на „Овергаз“. Пловдивският бизнесмен Гергов разкри също, че Цацаров не е искал да се среща с Дончев, но го е направил, защото е длъжен да се срещне с всеки, който иска среща.

Самият Гергов подаде оставка като член на Изпълнителното бюро на БСП в събота, след като тя му бе поискана от соцлидера Корнелия Нинова заради ролята му в организирането на срещата между Дончев и Цацаров. Вчера в интервюто за Канал 3 той разкри, че 20 минути преди да се срещне с Корнелия Нинова при нея бил Румен Овчаров, който присъствал на разговора им. Според Гергов Р. Овч. стои зад скандала, а самият сценарий е инспириран от задкулисни играчи, в това число от Столетницата БСП и е насочен не само към държавното обвинение, а и към бъдещото правителство „Борисов 3“. Както Нинова, така и Р. Овч. съзнателно „наливали вода в мелницата на „Да(й) България” – партийното отроче на Командира ( Иван Костов) и кръжеца „Агнешките главички“. Това било заради страха от държаното обвинение, че ще им бъде търсена отговорност на стореното от тях назад във времето. Причината за участието на Овчаров били делата, заведени срещу него от прокуратурата – бившият соцминистър има две обвинения, повдигнати през 2016 г. и 2017 г. за атомната електроцентрала „Белене“ и мини „Бобов дол“. Корнелия Нинова пък се страхувала заради поисканата от Борисов в последните дни на предния кабинет ревизия на приватизационните сделки на прехода. В края на мандата си бившият премиер и лидер на ГЕРБ Борисов предаде в прокуратурата доклад от проверката, която включва и времената, в които Корнелия Никова бе зам.-министър на икономиката, както и участието й в приватизацията на „Техноимпекс”.

И тъй нататък.

След време и самият Цацаров от свое име заключава: „Тъй нареченият „ЦУМ гейт” бе един огромен сценарий на много хора, за които действията на прокуратурата са неудобни. Част от тях са близки на партията на госпожа Нинова, част от тях нямащи никакво отношение към нея, но имащи крупни икономически интереси в областта на доставката на енергия.”

Главният прокурор прави това заключение през юли 2017 г. – тогава и Съдебният инспекторат излиза със заключение, че няма нищо нередно в срещата му с бизнесмените. Инспекторите не успели да разберат какво са си говорили на тази среща Цацаров, Дончев и Гергов и стигнали до извода, че тя (срещата) сама по себе си не представлява нарушение на Етичния кодекс на магистратите, нито пък погазване на Закона за съдебната власт.

„Това е сценарий. Да, добре, направили са го, аз да стигна ли до тяхното ниво?” – пита най-накрая главният прокурор. – Да стигна ли до положение, при което ще се снимам в YouTube, след като изпия две водки?

Да се снима в YouTubе? Цацаров? Пиян? Две-три репортерки с микрофони в ръка се кискат – ама че майтап!

Битката с Лозан

„За мен няма различни модели на правосъдие, има просто работещи съдилища. Всеки гражданин на България има право да изисква от съдебната власт да изпълнява обществената си мисия, защото й плаща с данъците си. Резултати има, когато полицията, прокуратурата и съдът забравят личностните противоречия на своите ръководители и сведат тесноведомствения си интерес до минимум. Играта ”Ние ги хващаме, вие ги пускате” носи само временнна полза. Като краен резултат тя носи само вреда.”

Кой казва това? Кой? Не познахте. Опитайте пак.

Казва го Сотир Цацаров пред вестник „Труд” на 2 април 2005 г. Казва го, за да потвърди думите на Бойко Борисов, който два дни по-рано пред същия вестник е заявил: „В Пловдив правосъдието работи много добре, защото има перфектно взаимодействие между полицията, прокуратурата и съда. По този модел окръжният прокурор на Пловдив Андрей Атанасов и председателят на Окръжния съд Сотир Цацаров вършат перфектна работа”.

По това време Цацаров, както стана дума, е председател на пловдивския окръжен съд и името му не е познато в столичните медии и в телевизиите. А Борисов е главен секретар на МВР и е вече кумир на множество репортери, читатели и зрители. Като добър полицай, чиято дума се чува, Борисов е започнал да лансира в печата „добри” прокурори и съдии. Подразбира се, че другите са „лоши“ и „ги пускат“.

Както и да е.

А времето лети и ето – вече е с десетилетие напред.

Сотир Цацаров е вече шеф на държавното обвинение.

Лозан Панов е шеф на съдиите.

А Бойко Борисов е премиер и оценките му са вече от най-голямо национално значение.

Може ли в този момент Борисов да нарече в национален план взаимодействието между полицаи, прокурори и съдии „перфектно”? Не. Дори и „добро” не би могъл да го нарече.

Прокурският и съдийският шеф са в открита война, а шефът на полицията е без значение.

Между другото, войната между Цацаров и Панов е много по-ожесточена от войната между Татарчев и Бонев и дори малко по-ожесточена от войната между Филчев и Григоров.

Главният прокурор и главният съдия седят един до друг на заседателната маса във Висшия съдебен съвет (ВСС). Искрите между тях прехвърчат така често, че ако взаимната им неприязън не е вледеняваща, в сградата на улицата „Екзарх Йосиф” в София би избухнал пожар.

На 14 януари 2016 г. заседанието на съвета е прекъснато от поредна кавга. Тя е в известна степен необичайна. Защото не е, както обикновено, между Панов, Цацаров и кохортите им, разположени на заседабната маса. А е със специалното участие на министър-председателя.

Панов пръв вдига високо октавата, като изчита на глас есемес, който му е препратен току що от Бойко Борисов – в 12 часа и 14 минути. Пояснявам – той изчита електронно съобщение, което не му е пратено, а е му е препратено от Борисов, който го е получил около три минути по-рано от някой участващ в текущото заседанието. Съобщението гласи: „Господин Борисов, Лозан Панов отново предложи да ви викаме във ВСС по записите с двете каки. Не го приехме”.

Интригата е ясна и за първолаци: Сред достопочтените заседаващи съдебни кадровици има поне един доносник на Борисов – доносник, който му докладва всяка дума, която би го заинтригувала лично.

Журналистите, които наблюдават заседанията на монитор от по-долния етаж на сградата, скачат и започват да звънят по редакциите. Кой е подмазвачът? Кой донася на Борисов пряко от тъй нареченото Правителство на независиматата съдебната власт? Обичайните заподозрени са Димитър Узунов и Ясен Георгиев. На Цацаров функцията на долен доносник не му прилича, макар под сурдинка да се твърди, че тъкмо той е писал на Борисов.

Причакват го с микрофоните на излизане:

„Господин Цацаров, не е ли тази кореспонденция форма на натиск на изпълнителната власт над съдебната?”

Той е леко смутен, но е категоричен:

„Не е! Това е измислен проблем. Защото натиск е нещо, което може да те уплаши. Мен такова нещо не може да ме уплаши. Изпращането на този есемес е толкова укоримо, колкото и показването на личната кореспонденция” (разбирай – „от Панов”).
„А не е ли укоримо, господин Цацаров, общуването между висши представители на изпълнителната и съдебната власт?”
„Не е. Аз гледам от моя гледна точка.”

А къде е гледната точка на Цацаров? Това не става съвсем ясно. Дали е в Пловдив, на съдийската банка, от която потегля нагоре? Дали е в София, на етажа на висшите прокурори? Дали е в кабинета на премиера, в който всяка сряда ходи? Дали е между текстовете в законите?

Със сигурност може да се каже само едно: на Сотир Цацаров гледната точка не е там, където е гледната точка на Лозан Панов.
Те непрекъснато и шумно спорят – по вестниците, по телевизиите, на заседанията на съдебните кадровици.

Забележителен е сблъсъкът им за „ЦУМгейт. Той става пак на заседание на ВСС през пролетта на 2017 г., когато срещата на Цацаров с милионерите Дончев и Гергов е нашумяла.

Цацаров не желае да дава обяснения за нея и тъй като контролира мнозинството в съвета, изглежда, че няма да има проблем. Но преди „неговите“ 17 членове да гласуват против предложената от шестима техни колеги проверка, най-дръзкият от шесторката – Калин Калпакчиев заявява, че „в случая е налице съмнение за корупционно поведение.”

„Не! – скача Цацаров, обяснимо вбесен. – Дончев е инициатор на срещата! На която поиска от мен да окажа натиск по проверка, засягаща (неговата фирма) „Овергаз”. Аз по отношение на никого не съм упражнявал натиск! Не съм упражнил никакво влияние върху наблюдаващи прокурори при проверка на документи на „Овергаз”! Лицата от срещата не са обвиняеми, не са подсъдими, не са криминално проявени! Който твърди обратното, поддържа тезата или от злонамереност, или от неосведоменост. Не съм нарушил закона и служебните си задължения!”

Последните му думи минават от отбрана в атака:

„Чужди сценарии и постоянните им сценаристи няма да коментирам, не желая! На тази маса сценаристи няма, а само хора, на които са възложени определени сценариии! Сценаристите се едни и същи, само изпълнителите се сменят!”

Лозан Панов отказва да затвори темата. Изрежда въпроси, натъртва, че те са важни и очакват отговор:
„Кога е била срещата в ЦУМ? Кога точно е била? Била ли е по време на избори?”

Цацаров едновременно се отбранява и атакува:
„ Господин Панов, не сте в положение да ме разпитвате!”

Панов очевидно се заяжда. И без това се знае както мястото на срещата, така и датата – 21 март 2017 година, четири дни преди парламентарните избори.

Панов обаче не мирва. Задава въпроси. Лицето му е безизразно, а равният му тон може да скъса нервите на заспал слон.

Цацаров е бесен и му личи. Червените петна, избили по бузите му, се виждат и през монитора:
„Господин Панов, овладейте си нервите и се дръжте възпитано. Вие не сте човек, който да ме разпитва! Никога не съм отричал, че съм отишъл на срещата! Но това не е било тайна среща в центъра на София, защото аз на тайни срещи не ходя. Няма да влизам в този непочтен сценарий. Вие не сте сценарист, вие сте от изпълнителите. Каквито и въпроси да ми задавате, не смятам, че е достойно да отговарям точно на вас!”

Председателят на Върховния касационен съд Георги Колев очаквано се намесва в подкрепа на Главния прокурор. Обръща се с рязък укор към Панов:
„Това е продължение на една политически интрига, която внасяте отново в съвета. Цели се дестабилизация, за да се създаде у външния наблюдател впечатление, че вие сте с чисти ръце!”

Панов веднага напада и него:
„Вие споменавате думата „политика” в залата! А всъщност тя засяга основно Цацаров. Ако не разберем дали срещата е била по време на изборите и какви са причините, как ще разберем дали политиката няма нищо общо с нея или има? Откога задаването на въпроси на Главния прокурор представлява дестабилизиране на държавата?”

В препирнята върховният съдия контрира и други, които се изказват в защита на Цацаров:
„Значи това е една нормална среща между Сотир, Жоро и Сашо? Значи главният прокурор в обедната си побивка може да прави каквото си поиска, без никой да му търси сметка за това? Ако Жоро и Сашо могат да се срещат с когото си поискат, защото са бизнесмени, то за главния прокурор има стандарти на поведение! Приликата с „Яневгейт” е ясна! Тогава пак не се получиха отговори. Нещата пак се заметоха под килима! Ако Главният прокурор може да се среща с червени олигарси, явно всеки прокурор ще може да се среща с когото пожелае!”

Представляващият съвета Димитър Узунов взема думата и набляга на чувствата. Няма ли срам и свян този Панов – да седи до Цацаров и да му задава въпроси, за да го дискредитира като Главен прокурор! Панов трябва да е благодарен на Цацаров за това, че е избран за председател на съда! Не помни ли Панов, че по време на избора е блъснат от кола на пешеходна пътека! Не помни ли, че той, Узунов лично го е носил на гръб от болницата до ВСС! Сега се срамува от него!

„Вие, господин Панов, сте един изпълнител! – извисява глас Узунов. – Ако се преместите в Холивуд и Роберт Де Ниро ще ви носи чантата! Нож в гърба му забихте на Цацаров!”

Панов откликва саркастично:
„Наградата „Оскар” трябва да иде при Димитър Узунов за спасяването на редник Райън.”

И Ясен Тодоров се включва в дебата, който с неговото изказване се разклонява и стига чак до жената на Лозан Панов. Елисавета Панова е редакторка на немскоезичното издание Bulgarisches Wirtschaftsblatt, вдовица е на журналист преди да сключи втория си брак със съдията.

„Дали тази жена се казва Елисавета, или се казва Черния лебед?“, пита Ясен Тодоров на засезанието.

Този „Черен лебед“ се е появил в симпатичните на Цацаров медии, които публикуват в предишните дни стенограма от тайна сбирка, на която десни политици коментират възможни кандадит- президенти на идните избори. Спрягат и Лозан Панов, но лидерът на партията „Да, България“ Христо Иванов отбелязва: “Ако има Черен лебед, това е жената на Лозан”. Какво има предвид, не става ясно, но се подразбира че дамата не е цялата в бяло…

В съвета Цацаров скастря Тодоров на това място – чест му прави – и призовава за край на недостойните лични закачки. Не успява обаче да скрие, че е обиден от сравнението на личността му с тази на главния герой от филма „Спасяването на редник Райън“.

„Господин Панов – казва той, придържайки се с усилие към спокойния тон. – За първи път ние с вас се видяхме в компанията на Георги Колев. Той ме доведе при вас. В болничната стая. Тогава ви помолих за коректност, за да гласувам за избора ви за председател на ВКС. Нищо друго не съм искал. Искам да ви уверя, че не съм редник. Объркал сте се. Мога да издържа много неща. Ще ги издържа. Не съм редник Райън. Ако вие се виждате в тази роля, това е друг въпрос!”.

Забавлява ли ви този сценичен спор? Натъжава ли ви? Или ви избива на смях?

Каквито и чувства да буди у вас, тази сцена остава в историята главно със своя декор. Кървав декор. В буквалния смисъл на думите. Десетина-дванайсет яки момчета от ранна сутрин са направили пред входа на Съдебния съвет шпалир. Те носят маски на лицата си. И държат в ръцете си, протегнати напред като в шекспирова трагедия – като във финална сцена от „Крал Лир” – какво си мислите? Плакати? Не. Кървави агнешки главички. И не агнешки главички от хартия. Истински! От които капе кръв.

Истинска кръв. И които миришат на развалено. Медиите, който Цацаров не обича, провиждат в тях закана към шестимата, които са внесли предложението за проверка на прословутата среща в ЦУМ.

Какви са тия агнешки главички!

Да видим какво пише за тях в този „вид“ медии, от които Главният прокурор се сезира.

Вестник „Монитор”: „Годината е 1999. Мъже в тъмни костюми, повечето от тях активисти на СДС, слизат от луксозни лимузини и тихомълком се вмъкват в ресторанта на улица „Раковски” № 99. „КООП- Клуб” е едно от най-хубавите заведения в София, предпочитан е дори за сватби. Интериорът е битов, но изчистен. Заведението глези клиентите с изтънчени ястия. Въпросните мъже се усамотяват в най-малката зала, скрита от чужди погледи. Събират се обикновено на обед, за да похапнат агнешки главички, поръсени обилно с червен пипер, вдигат наздравици с червено вино и кроят пъклени планове. От този специалитет идва и името им – кръгът на „Агнешките главички”.

„Монитор” издава и книга, наречена „Яслата на агнешките главички”. Не съм я чела, но съм виждала реклама на корицата й. На нея е нарисувана ясла – пълна ясла, но не със сено, а с книжни пари, един овчар, но не с гега, а с вилица, една овца и трима палячовци с овчи бради. Овчарят в лице е като Иван Костов, бившия премиер. Овцата също е с човешка глава и с образа на бизнесмена Иво Прокопиев. Палячовците не ги помня.

Не помня и всички раздори между Цацаров и Панов – не са един и два, много са. Помня обаче ключови реплики, за които няма давност.

Панов: „Главният прокурор преследва жестоко критиците си и поставя чадър над приятелите си!”

Цацаров: „Досега господин Панов не ме е обвинил само в това, че собственоръчно съм развил болтовете на джантите на служебния му мерцесес!”

Ако искате вярвайте, но това с развитите болтове на мерцедеса не е метафора, а е реалност. Шефът на Върховния касационен съд за малко да катастрофира втори път заради повреда в колата – и то не в неговата кола, а в тази, с която го возят гардовете от Националната служба за охрана. Как така? Ами така. „Случвало се е и друг път – отбелязват от гаража – гумите на автомобилите на охраняваните лица да „играят” заради особеностите на джантите.”

Шефът на НСО не е поканен да подаде оставка за това. Но не знам дали случайно, или неслучайно той прави това след известно време сам.

Панов  на заседание на ВСС): „Трябва да се сезира прокуратурата във връзка с твърденията на банкера Цветан Василев (шефът на фалиралата КТБ). Тези твърдения някой трябва да ги провери! Трябва да се проверят и записите от „Яневгейт”, в които се говори за намеса в съдебната власт. Проблемът не е в интервюто и в записите. Проблемът е, че няма реакция на държавните органи във вразка с тези събития, за които става дума в тях. Допускам, че това, което се твърди на записите, не е истина, но някой трябва да го провери. Възможно е това да се случва наново, но в друг формат. Затова тези събития трябва да се проверят.”

Цацаров (на същото заседание):” След като чухме съвпадението на тезата на господин Панов с тази на бившия министър на правосъдието (Христо Иванов) и някои политици, и цялото това твърдение за КТБ, и всичко, и друго, все пак да отидем на това, за което сме се събрали”.

В крайна сметка интервютата на Цветан Василев не са проверени, а досъдебното производство по „Яневагейт” е прекратено със заключението, че записите са правени „с цел рекет“.

В края на 2019 г. войната на Цацаров и Панов се ожесточава до крайност.

Панов: „Мракобесните времена в Българското правосъдие тепърва предстоят, защото настоящият Главен прокурор Сотир Цацаров вече се е прицелил в креслото на главния съдебен инспектор. Благодарение на правомощията, с които разполага тази институция, тя ще се превърне в поредното завоевание на олигархични интереси, така, както работеше българската прокуратура в последните седем години, от 2012 г. насам!…Но затова пък у нас истинската корупция остава необезпокоявана и всепроникваща”.

Силни думи. Оглушителни, като предупредителен изстрел.

Само че след края на мандата си в главната прокуратура Цацаров не оглавява Съдебния инспекторат, както Панов предвижда. А оглавява КПКОНПИ – суперспециалната Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество. Говори се, че всички дела на оперативен отчет, водени срещу съдии, прокурори,следователи, министри и депутати са прехвърлени от спецагенцията за сигурност в тази комисия. А с тях и записите на компрометиращи го разговори, чиито разпечатки в разгънат вид стигали от кабинета на нейния председател до Съдебната палата и оттатък. Сайтът „Фрог”, който е ненавиждан от бившия Главен, съобщава, че оттук нататък „Цацаров се явява пазител на най-мръсните тайни в държавата” и прогнозира „репресии срещу определени политици и магистрати.”

Мен ако питате, Цацаров ще направи силен ход, ако ги опровергае.

Сблъсъкът с корупцията

„През годините видяхме какво ли не – списъци на лица с висящи дела, операции „Комар“, „Респект“…Е, дадоха ли друг резултат, освен краткотраен медиен ефект? Не. Защото не информационното дело и оперативната разработка на ДАНС, а наказателното производство е острието срещу престъпността. Стига разработки – „Гномове“, „Асистенти“, „Галерии“! От тях не се е родило нищо, освен текущи скандали за подслушване със СРС-та. ДАНС не е българското ФБР. И не е хърватската УСКОК, както се нарича службата за борба с корупцията и организираната престъпност в Харватия. Така нареченото „Професорско дело” в Загреб показа как трябва да се работи. Само за един ден – 197 претърсвания, първото от които е в дома на шефа на парламентарната комисия за предотвратяване на конфликт на интереси. Резултатът – започване на наказателно преследване срещу 69 лица за получаване на подкупи във висшите училища. Преди това – същата акция в здравната система – арестът на професор Шимич, Мистър Пет хиляди евро, както го наричат. Това става в близка балканска страна. А ние още се чудим кога лекарят е длъжностно лице преди да му повдигнем обвинение и четем как се канят „оперативно интересни лица“ на сутришно кафе в службите за сигурност…

Ако продължаваме да трупаме в незакриваеми информационни дела данни за това кой депутат с кой главен редактор си е говорил и колко пъти, трябва да се запитаме дали държавата е ремонтирала мисленето си. Трябва да се създадат специализирани органи за наказателно правораздаване! И те да се занимават с определени тежки престъпления – отвличания, квалифицирани убийства, корупция в държавните органи, пране на пари. Искаме ли реални резултати, трябва да приложим радикални мерки!“
Чия е тази теза, знаете ли? Точно така – на пловдивския окръжен съдия Сотир Цацаров. Нея той лансира в специално интервю за „Труд“ – една от първите му медийни изяви, които стартират методично през есента на 2008 г., за да превърнат по-нататък името му от неизвестно в разпознаваемо в национален мащаб. Цацаров – хората го запомнят сравнително лесно и заради медийния шаблон за „цаците“ и „акулите“, сиреч за дребните и едрите бандити спрямо които правораздаването е твърде различно. Запомнят името и във връзка с „пловдивското правосъдие”, което е рекламирано лично от Бойко Борисов с това, че не се церемони с подсъдимите.

Десет години по-късно тезата на Цацаров за „радикалните мерки” на „специализираното правораздаване” е изпробвана вече на практика. И не само е изпробвана, но се е разраснала в диалектическа триада „теза – антитеза-синтеза“ – тоест, дала е вече и някои феноменални резултати, подходящи за анализ от страна на юристи, психолози, а даже и психиатри. Самият Цацаров през това време е станал Главен прокурор, чиято дума на две не става; Заработили са специалните органи, за които е мечтал – спецпрокуратурата и спецсъдът; ДАНС е продължила да трупа полузаконни записи с раздумки на медийни босове и опозиционни лидери, а си имаме вече и българска УСКОК – грандоманска служба за борба с корупцията, която не друг, а именно Цацаров в края на 2019 г. ще оглави.

А какво се случва с корупцията?

Сотир Цацаров от позицията си на пръв държавен обвинител я бори в продължение на седем години. Побеждава ли я? Не успява. Тя се вихри и наедрява – и той самият признава това в Шоуто на Слави, където отива, за да направи генерална равносметка преди края на своя мандат.

В шоуто Цацаров цитира за пореден път своя предшественик Никола Филчев. Цитира го с въздишка: „Корупцията е държавна политика и затова е непобедима”.

Изглежда искрен пред камерите – един уморен, възпълен мъж, който сякаш ей тъй, както си седи на студийното диванче, ще бръкне в джоба си и ще извади ключа от стаята, в която държи тъмни тайни и ще го даде на гологлавия шоумен, пък каквото ще да става.

„Кой тогава е виновен за корупцията?“ – пита Слави Трифонов в очакване.

„Всички“ – отвръща Цацаров.

Интервюто свършва дотук – нищо, че продължава още десетина минути. Ключът от стаята с тъмните тайни си остава в джоба на Цацаров. Казаното от него нататък е за най-търпеливите зрители, които не сменят канала – и така научават, че според Цацаров за корупционния гнет са виновни законите, законодателите, разследващите полицаи, съдиите и варненската групировка ТИМ, на която некадърни прокурори служат…

Във вестника на Сашо Дончев изповедта на Цацаров пред популярния шоумен е разкрититикувана безпощадно. Преразказът й е поместен под заглавие „Китът се оказа цаца”.

„Главният прокурор сам се оневини за безнаказаната гигантска корупция в страната – пише авторката Доротея Дачкова. – Преди седем години пловдивският съдия и любимец на ГЕРБ Сотир Цацаров прие поста главен прокурор с обещанияда е политически независим и да проведе дългоочакваната борба с организираната престъпност и с корупцията. Добре, че беше участието му в „Шоуто на Слави“, та разбрахме какво му пречи да го стори. На въпрос защо няма осъдителни присъди по знаковите дела той се оправда със съда – обяснението, че не се внасят качествени обвинителни актове било твърде повърхностно. Изми си ръцете и с депутатите, които пишат лоши закони.”

По-нататък анализът на Дачкова, която е сред най-влиятелните журналисти от съдебния ресор, е още по-безмилостен към Цацаров:

„Липсата на елементарна скромност и себеоценка налага да си припомним някои важни неща от мандата на най-безконтролния висш държавен служител.

Преди 6-7 години Сотир Цацаров беше посочен публично от вътрешния министър Цветан Цветанов като „най-стабилния съдия“ в страната. Премиерът Бойко Борисов също се произнесе: „Той е най-добрият окръжен съдия, с който съм работил като главен секретар на МВР“. От сянката се прокрадваше и ключовата подкрепа на партията на Доган, ДПС. Никой не обърна внимание на Калин Калпакчиев от Висшия съдебен съвет, който единствен заяви, че Цацаров „не отговаря на високите морални изисквания за заемане на длъжността“. Обществото очакваше най-сетне да бъдат уловени акулите, които необезпокоявано плуват в корупционното море. А прокуратурата в последните 6 години не престана да се намесва в политическия живот, винаги на страната на силните. И вместо големи риби сервира на обществото цаца.

Престоят на Цацаров на върха на прокуратурата, меко казано, не донесе впечатляващи резултати. Не бе постигнатанито една присъда за корупция по високите етажи на властта. Всеки представител на така наречените „бели якички” (икономически престъпници), който попадна на прицела на прокуратурата, беше оправдан безславно. В крайна сметка ударът на прокуратурата, оценен като „най-сериозния случай на корупция по високите етажи на властта без аналог в най-новата ни история“, е обвинение за подкуп от 5000 лева срещу бившия вече шеф на Държавната агенция за българите в чужбина – място, което от дълги години се сочи като развъдник на порочни практики, за които прокуратурата оставаше сляпа и глуха, но явно сега има и някаква политическа мотивация да си отвори ушите. Знаем от акции като тази в Костинброд (където бяха заловени надпечатани бюлетини само ден преди парламентарните избори през лятото на 2013 г.), че пушилката винаги е политически мотивирана.

Делата срещу бившия силов вицепремиер Цветан Цветанов и бившия заместник – шеф на парламента и на ДПС Христо Бисеров също бяха фиаско. Особено тези срещу Цветанов започнаха с бомбастична пресконференция за масовото незаконно подслушване по времето, когато той беше вътрешен министър, с рисуване на схеми с кетчърите-подслушвачи и мултимедийно шоу. Зрелищна пресконференция имаше в Съдебната палата и през лятото на 2013 г., когато бяха прожектирани страници от тефтерчето на тогавашния шеф на Комисията за конфликт на интереси – назначения от ГЕРБ Филип Златанов. От записките му и прокурорския спектакъл стана ясно, че тази комисия е ползвана за политически поръчки и разчистване на сметки – този да се „удари”, онзи да се „оправи”. И този случай безславно умря. Прокуратурата не просто зарови сюжетната линия с поръчките, но и за по-убедително загуби тефтерчето на Златанов.

За фалиралата Корпоративна търговска банка (КТБ) няма какво да се каже, освен че прокуратурата съдейства съзнателно и решително да се обогати едната страна от престъпния тандем, който си играеше с банката мастодонт и забогатяваше от държавните пари в нея.

От докладите на Еврокомисията беше видно, че България не постига резултати срещу организираната престъпност. Не бива да забравяме, че прокуратурата има пълна власт върху разследването и може да упражнява контрол върху МВР. Затова и неуспехите не могат да бъдат оправдани само с нереформираното министерство мастодонт. А и темата за реформата в МВР е табу за Цацаров. Вероятно защото не искада уязви Борисов, с когото се сдобрихаслед края на правителството на Пламен Орешарски, когато ГЕРБ отново се качиха на власт и Борисов отново пое кормилото на държавата. По това време увехнахаотворените наново казуси за Мишо Бирата и за Чакъра (един нищо и никакъв криминално проявен, убит с гранатомети при ръководен от Борисов опит за показен арест). Но дори очевидната търговия с влияние беше простена на Борисов от държавното обвинение, защото си бил направил самокритика – удивителна формулировка, от която никой друг български гражданин досега не е бил облагодетелстван. Нищо не излезе и от разследването за безогледното ползване на правителствения „Авиоотряд 28“, също насочено срещу Борисов. Но на 23 юли 2014 г. премиерът Пламен Орешарски подаде оставката на правителството на БСП и ДПС и прокурорската палачинка се обърна – край с делата, свързани с ГЕРБ. Дойде ред на новата опозиция да ходи по разпити.”

Да, статията за мандата на Цацаров във вестник „Сега“ е богата откъм факти и изводи, и заслужава внимание. Авторката Доротея Дачкова е дългогодишна съдебна репортерка и нейните анализи в областта на правосъдието са от най-четените и уважаваните. Тя е наясно с всички събития, чийто епицентър се намира на четвъртия етаж в Съдебната палата.

Питам се само – дали е вярно усещането й за „липсата на елементарна скромност и себеоценка” у Цацаров?

Една зрителка на Шоуто на Слави – Сия Георгива го пита:

„Господин Цацаров, мислите ли, че ако длъжността ви беше изборна, хората щяха, въз основа на свършената от вас работа, да ви изберат за втори мандат“?

Цацаров без замисляне отговаря:

„Не, нямаше да ме изберат.”

После допълва, макар че категоричното „не” е напълно достатъчно:

„Фигурата на Главния прокурор концентрира всички очаквания за справедливост. Защото 80% от хората нямат понятие за правилата, по които съдебната система функционира. Главният прокурор не е всесилен и не може да оправдае обществените очаквания. Затова, ако някой си мисли, че ще бъде Главен прокурор и с един народен вот може да бъде преизбран за втори мандат, това е чист популизъм.”

Тук Слави би могъл да го запита – а защо в Америка например много често преизбират съдиите и шерифите? Но въпросите към Цацаров са много, едно телевизионно не ги побира.

„Свободна Европа” – службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL), която от 1950 до 2004 г. излъчва предавания на български език, а от 2019 г. е възстановена като сайт за сбободомислещата българска публика – също твърде неласкаво коментира борбата на Цацаров с корупцията. Под заглавие „ Делата срещу ГЕРБ, които не стигнаха доникъде”, Борис Митов пише:

„При клетвата си на 10 януари 2013 г. Цацаров декларира пред препълнената зала „Тържествена“ в Съдебната палата, че като Главен прокурор „безусловно“ няма да се поддава на политически натиск и ще бъде „гарант за справедливост“.

По-малко от месец след встъпването си в длъжност, той се изправи пред първия си тест, при който обещанията му бяха разклатени. Цацаров категорично отказа прокуратурата да се занимава с разработката „Буда“, на която сайтът „Биволъ“ отдели серия публикации. Те отразяваха миналото на Бойко Борисов като представляващ „оперативен интерес“ за Централната служба за организираната престъпност ( ЦСБОП) и неин сътрудник.

Последва обаче оставката на първия кабинет на ГЕРБ. След нея прокуратурата се активизира срещу върховете в доскорошната управляваща партия. Възобновени бяха проверките по емблематичните случаи „Ало, Ваньо“ и „Чакъра“. И по двата основна мишена бе Борисов. В първия – заради записа, в който Борисов нареждаше на покойния шеф на митниците Ваньо Танов да спре проверка в пивоварна, а във втория – заради ръководената от него акция по залавянето на Тодор Димов-Чакъра, който през 2003 г. беше обстрелян с гранатомети и загина.

Междувременно облаците над ГЕРБ се сгъстяваха. Бившият вътрешен министър Цветанов стана обект на прокурорска проверка по сигнал на Сергей Станишев за незаконно подслушване, която по-късно прерасна в три съдебни дела срещу него. Разследвани се оказаха още доскорошният земеделски министър на ГЕРБ Мирослав Найденов и бившия депутат на ГЕРБ от Етрополе Емил Димитров. Започна и проверка срещу бившата председателка на правната комисия в парламента Искра Фидосова и това я принуди да се оттегли от политиката.

„Не съм виждал толкова бърза прокуратура и в мечтите си“, коментира тогава Борисов, без да знае, че предстоят още изненади.

Като например аферата „Костинброд”. На 11 май 2013 г. в деня за размисъл преди тогавашните предсрочни парламентарни избори, прокуратурата влезе в континбродската печатница „Мултипринт“, където се изработваха бюлетините за вота. И обяви, че разследва престъпление срещу политическите права на гражданите. Съобщението ѝ бе допълнено от преки включвания на тогавашния директор на контролираната от Корпоративната търговска банка телевизия ТВ7 Николай Бареков, в които той съобщаваше за пресечена „изборна манипулация“.

На изборите ГЕРБ не успя да спечели мнозинство и БСП и ДПС съставиха кабинета „Орешарски“.

„Не искам да чувам думата прокуратура“, каза седмица след вота Борисов. Цацаров му отговори недвусмислено – образувани бяха две дела за полетите на правителствения „Авиоотряд 28“ в премиерския мандат на Борисов.

Така се стигна до ареста на председателя на Комисията за противодействие на конфликтите на интереси Филип Златанов.

Ръководството на прокуратурата даде зрелищна пресконференция, на която прожектира подбрани извадки от тефтер на задържания Златанов, от които се разбираше, че той е получавал нареждания „кого да удари и кого да оправи“. Схемата на влияние в работата на комисията беше онагледена на екрана със следната формула: „ИФ→ЦЦ→ББ“. Прокуратурата обаче пропусна да покаже други инициали от тефтера на Златанов – „ДП“ например. Това „ДП“ породи въпроси на много наблюдатели, заинтригувани дали не крият името на Делян Пеевски, но инициалите по-късно се оказаха поправени незнайно от кого на „10“.

Така изглеждаше първата година от мандата на Цацаров – акции, обвинения, пресконференции – и все насочени срещу ГЕРБ.

Какво обаче се случи с всички тези шумно образувани дела? Приключиха далеч по-тихо. Когато ГЕРБ се върна на власт.

Как завърши всичко?

Делото срещу бившия министър на ГЕРБ Мирослав Найденов беше прекратено без да бъдат обявени мотиви. Същото се случи и с проверката срещу Искра Фидосова. Двамата обаче бяха безвъзвратно извадени от политиката. Емил Димитров също напусна ГЕРБ и за делото му повече не се чу.

Проверките за записа „Ало, Ваньо“ и за убийството на „Чакъра“ бяха прекратени през 2014 г. без никакви публични обяснения.

Така единственият ефект от възобновяването им остана този, че Борисов няколко пъти беше сниман от медиите да отива на разпит. Делата за полетите на „Авиоотряд 28“ също не стигнаха до съда, а очакванията, че лидерът на ГЕРБ ще бъде обвинен за злоупотреби с него, бяха заменени от парламентарно проучване по въпроси като този колко са стрували ядките на борда на правителствения самолет.

Трите дела срещу Цветан Цветанов приключиха с три оправдателни присъди, като се оказа, че основният процес – за мобилното подслушане с кечъра в МВР изначално е бил миниран от формулировката на обвинението и поправки в Наказателния кодекс, приети междувременно от БСП и ДПС.

Аферата „Костинброд“ спихна като суфле“, по думите на служебния премиер Марин Райков. От „изборна манипулация“ се спихна до „длъжностно престъпление един човек” – на главния секретар на Министерския съвет Росен Желязков. Той бе напълно оправдан на първа инстанция, а прокуратурата изобщо не протестира решението и то влезе в сила. (На възходящата кариера на Желязков в държавната администрация не се отрази).

Подобна бе съдбата и на делото срещу Филип Златанов, който поне бе осъден условно – но не за друго, а за това, че е скрил преписка срещу президента Росен Плевнелиев и решение по проверка срещу бившата му съветничка Димана Ранкова.

Съмненията за търговия с влияние бяха отделени в отделно разследване, но то напълно замря, след като столичното следствие успя да загуби основното доказателство – тефтера на Златанов. Междувременно ГЕРБ вече беше отново на власт в коалиция с Реформаторския блок. И подчинените на Сотир Цацаров бяха се фокусирали единствено върху коалиционните партньори на Борисов. Обвинения получиха двама министри, излъчени от Реформаторския блок – военният Николай Ненчев (заради незаконни и некомпетентни ремонти на бойната авиация) и здравния Петър Москов ( заради бартерен внос на негодни турски ваксини за деца). Към тази група дела беше прибавено и делото срещу бизнесмена Иво Прокопиев и бившите министри Симеон Дянков и Трайчо Трайков – за продажбата на държавния дял в енергоразпределителното дружество „ЕВН“. (Но на него не му се вижда краят). А осъдени представители на висшето ръководство на управляващата ГЕРБ няма”.

Така завършва статията на Борис Митов, в която – накратко, но изчерпателно – са упоменати големите битки с корупцията, водени от Цацаров и неговата прокурорска дружина. Някой може да каже, че Борис е пристрастен, понеже прокуратурата го е „профилактирала” грубичко…

Може, но фактът, че няма нито един осъден крадльо от трите кабинета на Бойко Борисов е безспорен и независим от чувствата на репортера Митов.

Безспорен факт е още, че много от разследванията за корупцията по високите етажи на властта са прекратени от прокуратурата на Цацаров още преди да стигнат до съда. Факт е също така, че на подсъдимите скамейки се пращат предимно малокалибрени държавни служители и то накуп – митничари, пътни полицаи, данъчни…Вярно, че има и осъдителни присъди за някои тях, но те са с размери, чиято скромност съответства на рушветите – 20, 50, най-много 100 лева…

А сега се съсредоточете. Тук трябва на всяка цена да отбележим, че фактите, свързани с работата на Главния прокурор, се разглеждат от една страна във вестниците „Сега”, „Дневник” и „Капитал”, а от съвсем друга страна в „Монитор”, „Телеграф, „Труд” и „24 часа”. Това е заради разликата в гледните точки. Те са две – едната гледна точка съвпада с тази на Цацаров, а другата е наопаки.

Под ударното заглавие „Борбата с корупцията не се харесва на грантово зависимите политици” вестник „Монитор” добросъвестно цитира Главния, който говори от Брюксел и громи оттам критиците си:

„Повечето от гласовитите критици на провеждащите се акции срещу корупцията, които не спират да хулят действията на държавата, са политици-грантаджии, които са притеснени от евентуалното секване на паричните потоци към джобовете им!”, изригва Цацаров от европарламента. Той е там на конференция по покана на евродепутата от ГЕРБ Емил Радев и желае, разбира се, да наложи авторитета си пред чужденците. Отблъства в словесна битка и критиците на акцията, при която точно в тия дни са арестувани няколко служители от Държавната автомобилна администрация:

„Да, това е времето за действие! Друг е въпросът, че действията ни се коментират по различен начин. За едни нашата работа е добра, за други нашата работа не съвпада с техните очаквания, политически интереси и тъй натък.”

„Монитор” застава зад всички ударни думи на Цацаров. Те са и срещу тези, които не одобряват показния арест на кметицата на столичния район „Младост“ Десислава Иванчева, и нейната заместничка Биляна. Този арест е предаван наживо по телевизията в продължение на няколко часа, при което жалкият вид на окованите с белезници жени събужда крайни мисли и чувства у обикновени зрители, юристи и политици.

„Що се отнася до хората, които се хранят от политиката, в крайна сметка това е тяхно право и тяхно задължение. По-скоро това, което ме учудва, е нещо друго – как хора, които на думи стоят на силни антикорупционни позиции и претендират, че се занимават с политика, от една страна критикуват случаите, в които според тях има бездействие на органите на досъдебното производство, прокуратурата и МВР, а от драга страна, в случаите, в които прокуратурата подема истинска борба срещу корупцията, те са недоволни отново! На практика тяхното недоволство е насочено срещу работата на прокуратурата, защото явно за тези хора изгодно е бездействието, както на МВР, така и на Комисията за противодействие на корупцията, така и на прокуратурата. Нашето действие не съвпада с техните планове!”, заявява Цацаров. Според вестник „Монитор” изявлението му съвпада с абсолютната истина. Може би. Но, като журналист аз много пъти съм имала възможност да се убедя, че когато от две противоположни страни се застъпват за някаква истина, която е „абсолютна” според тях, тази истина си е съвсем нормална и се намира някъде по средата.

Като борец срещу корупцията Цацаров стартира с внушителна кампания срещу умишлената безстопанственост в енергетиката. Екипи от костюмирани прокурори и данъчни инспектори са пратени през февруари 2013 г. в трите енергоразпределителни дружества – ЧЕЗ, ЕВН и Енерго про, както и в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Започната е проверка по сигнал за безобразни договори между Националната електрическа компания и Топлоелектрическите централи „Марица Изток 1“ и „Марица Изток 2“. Вестник „Труд” излиза с челно заглавие: „12 мегадела срещу енергийната мафия”!

Какво се случва след това?

През ноември 2015 г. прокуратурата прекратява делото срещу енергийния бос Богомил Банчев, собственик на дружеството „Риск инженеринг” – за „длъжностно присвояване” на 8,6 милиона лева. Това е първото от славните 12 мегадела, което се проваля официално. Лъкатушенето на останалите единадесет продължава с години, така че отегчава, колкото е възможно и повече даже, цялата читателска публика. Тя е дотолкова отегчена от разните текущи незначителни новини, че се прозява и когато прочита, че се повдигат обвинения на трима бивши икомически министри и директори на НЕК – Румен Овчаров, Петър Димитров и Делян Добрев.

Пак през същата тази 2015 г. съдът произнася цял куп оправдателни присъди за големци, третирани от прокуратурата като корумпирани. Бившите министри Божидар Нанев, Николай Цонев, Венцислав Върбанов и Лидия Шулева, бившата шефка на НАП Мария Мургина, бившият директор на столичното парно Валентин Димитров и други такива си излизат от съдебните зали като „доказано невинни”.

Невинни ли са наистина? Или обвиненията им не струват? Второто е съвсем сигурно.

Вярно, че Цацаров е наследил от Велчев повечето от нефелните обвинителни актове, но така или иначе в неговия мандат почти цял министерски съвет с приближената му администрация излиза чист и изпран от различни съдебни инстанции.

За здравомислещите наблюдатели е ясно, че няма как да има 100% осъдителни присъди в България. Това се случва в някой страни – като например в Либия под тиранията на Кадафи – но то, разбира се, не е нещо, към което нацията трябва да се стреми.
У нас, докато Цацаров е Главен прокурор, около 97% от всички решения на съда гласят „виновен”. Ако тази цифра е вярна, ние наистина водим класациите по успехи на обвинението в Европа. Проблемът е, че останалите 3% от присъдите – оправдателните – се дават главно по тъй наречените „знакови” и „наблюдавани от Еврокомисията” дела. А пък повечето подсъдими по тях са министри, депутати и свързани с тях милионери от породата на олигарсите.

Защо се получава така?

„Защото има два вида правосъдие в България – за бедни и богати”, казва някой – не помня вече кой – и мнозина започват да го повтарят: Да речем, че не е така.

Какъв е отговорът тогава?

Първият възможен отговор е неласкав за Главния прокурор. Той е, че делата срещу имащите пари и власт са лоша имитация на битка с корупцията, която обвинителната власт се опитва да пробута на Еврокомисията.

Вторият отговор е, че делата се образуват амбициозно на върха на прокуратурата, но пропадат, защото редовите разследващи долу не се престарават да работят по тях. И защо да се престават? Бездействието в техните среди не се наказва, а активността донася неприятности – ако не от прокурорското началство, то от влиятелните обвиняеми и аркадашите им в изпълнителната власт.

Третият е, че МВР е вътре в мафията и задържа под стража само тези, които спират да заделят от рушветите, комисионните и печелившите обществени поръчки за „горе” – за там, където се реже държавната баница. Като се видят натясно, те се издължават за своето парче от баницата и прокурорите ги „оправят”, като си взимат и тяхното.

Четвъртият отговор – „право, куме, та в очи” – го дава бившият правосъден министър Христо Иванов: „С взимането на заложници от различни политически сили, прокуратурата има за цел да асистира при подреждането на управленската конфигурация”. С по-прости думи казано, прокуратурата политиканства заедно със силните на деня.

А ето го и петият отговор, който е потвърден поне десетина пъти на практика – че наказателните процеси са прах за пране, който политическата класа с помощта на зависими магистрати, използва, за да изпере омърсените имена на някои от по-изтъкнатите си представители.

Пресата привлича вниманието ни към един интересен детайл от процес срещу крадливи чиновници от фонд „Земеделие”. От мотивите на варненския окръжен съд става ясно, че в обвинителния акт е имало технически грешки и разминавания в сумите на подкупите, които са били вземани. Съдът не връща делото на прокуратурата, защото разминаването в сумите е в полза, а не във вреда на подсъдимите. И се опитва замаже гафа, като пише в мотивите: „При такъв бърз темп на борбата с корупцията са обясними недоглежданията и грешките от страна на Софийска градска прокуратура”.

Тъй ли? Ами ако някой прокурор не поради бързане, а по друга причина си е затворил очите?

Както и да е, през 2019 г. в обявяваната за „европейска” България се формира една забележително крадлива върхушка, която в оределите до крайност опозиционни медии се нарича клептокрация. Kλεπτοκρατία e гръцка дума, в буквален превод – „управление на крадците“– един вид държавно управление, в което държавническите решения са мотивирани главно от материалните интереси на тесен кръг хора, които са на власт. Тези хора се наричат клептократи и цялата им политическата им дейност се изчерпва с корупция, лобизъм, пране на пари и пренебрегване на всякакви дългосрочни стратегически цели.

Това е положението. И Главният прокурор Цацаров с ръка на сърцето не би могъл да отрече. Още по-малко би го отрекъл съдията Цацаров преди да случат с него някакви неизвестни неща, предизвикали очевидна промява във възгледите и в характера му.
Клептократите не само през неговия мандат, но и през мандатите на Филчев и Велчев се заселват за постоянно по високите етажи на държавната администрация. И въпросната висока администрация започва да се надува, забогатявайки и тайно, и явно с чувството, че е божествено вечна и недосегаема.

Година преди да смени шефския си пост в Съдебната палата с шефския пост в Комисията за противодействие на корупцията, която се намира в една сграда на стотина крачки по-нататък, Цацаров внася в парламента шест искания за сваляне на депутатски имунитети. Две от тях са за депутатите от БСП Елена Йончева и Георги Михайлов, три са за депутатите от партия „Воля” Веселин Марешки, Кръстина Таскова и Пламен Христов, и един е за депутата от ГЕРБ Борис Кърчев.

И най-близките до него не знаят дали го прави, за да осигури атрактивни клиенти на бъдещата си комисия, или бърза да направи последна услуга на Бойко Борисов в замяна на новото назначение, което не би могъл да получи без негова благословия.

За какво разследват Елена Йончева? Този въпрос събира най-много любопитни. По най-различни причини. Първо, Йончева е известна телевизионна журналистка. Второ, тя е бивша интимна приятелка на лидера на социалистите Сергей Станишев. Трето, тя е народен представител от БСП – единствената партия, която твърдо стои по това време на опозиционната барикада. Четвърто, тя съзнателно или несъзнателно практикува едновременно политическата и журналистическата си професия – прави филми за корупцията в региона, от който е избрана, за да го представлява в Народното събрание. Прави ги с помощта на свои избиратели, които познават регионалната корупционна обстановка в детайли. Така, благодарение на трудовата дейност на Елена Йончева, виждат бял свят и у нас, и по Европа, поразителни нашенски корупционни истории. Като например тази – как всичките роднини на хасковския първенец на управляващата партия се разпореждат като феодални владетели с местната политика, икономика администрация. И тази – как граничната ограда за милиони, построена за да спира нелегалните имигранти, които уж „на пълчища ще атакуват” блажената ни страна, се оказва по-тънка от мрежа на кокошарник. И друга – как тъй наречените „постоянно строящи се магистрали” – гордостта на премиера Борисов и неговата партия – са намазани съвсем тънко с асфалт, като филийки с мармалад. И още една – как културният министър Банов спестява 700 хиляди лева неустойка на строителна фирма, претупала през куп за грош и със значително закъснение античния комплекс „Сердика” – този същият, който трябва да привлече у нас туристи от цяла Европа, Китай, Русия, САЩ, Северна и Южна Африка…

Какво е престъплението на Елена Йончева, според вас? Че е устата? Че си позволява да хока Бойко Борисов, освен да го дразни? Да? Според вас е така, но това няма значение. Според държавното обвинение тя е „изпрала пари в особено големи размери, присвоени от изпадналата в несъстоятелност Корпоративна търговска банка (КТБ) и прикривани чрез офшорна компания.“
Какво не разбрахте?

„През 2012 г. като едноличен собственик на “Авторска телевизия” Елена Йончева е учредила съвместна компания с офшорка, регистрирана на Вирджинските острови – “Далий Трейдинг Лимитид” – обяснява говорителката на Главния прокурор Румяна Арнаудова, цитирана почтително от вестниците „24 часа” и „Труд”. – Новоучредената кампания е оперирала с пари от КТБ, които обаче не са от печалби на банката, а от влоговете на хората”, обяснява красивата говореща прокурорка, провокирайки възмущение в обществото. А обществото е винаги готово да се възмути. Известно му е, че и доста други журналисти са финансирали по същата схема свои предавания в една първо толерирана, а после сатанизирана от властта телевизия. Те обаче не са заяждат с премиера Борисов и за тях обаче говорителката на Цацаров не казва нищо. А и никой не я пита.

В какво е обвинен другият депутат от левицата – Георги Михайлов? В умишлена безстопанственост и сключване на неизгодни договори от май 2015 до април 2017 г., когато е бил директор на софийска хематологична клиника.

А Борис Кърчев от ГЕРБ? Той е обвинен в укриване на данъци в големи размери. Като управляващ дружеството „Би Би Си кейбъл“ бил избегнал плащането на дължими 320 хиляди лева.

Лидерът на „Воля“ и вице на парламента Веселин Марешки в комплект с неговите депутати Кръстина Таскова и Пламен Христов е привлечен под отговорност за изнудване на собственици на аптеки, които са конкурирали неговата аптечна верига.

Прокуратурата ни репресира!“, твърдят и шестимата. Обвиненията им били „абсурдни”.

“Това са наистина абсурдни обвинения! Запозната съм с репресивните методи на ГЕРБ и знам, че към мен се прилага една класическа схема за сплашване. Надявам се делото бързо да влезе в съда, за да се види на какви репресии е подложен един депутат”, коментира Елена Йончева. Тя подчертава, че обвинението срещу нея идва точно два дни след като е поискала да се направи „независима експертиза на българските магистрали в независими лаборатории на Евросъюза.“

„Цацаров е бутон, натискат го отгоре” – казва един от депутатите, взети на мушка, но моли за анонимност, да не го„ натикат в миша дупка”.

Бутон? Находчиво сравнение. Картинно.

Ако Главният прокурор Цацаров е бил бутон – не дай, Боже, да е вярно – някой го е натиснал и през май 2019 г. , когато той откликва, изненадващо за мнозина, на един капитален призив на президента Румен Радев – да се разследват офшорните фирми на всички политици и имотите им в чужбина. Призивът е отзвук на лют корупционен скандал с евтини апартаменти на клептократи, получени в замяна на лобистко законодателство. Държавният глава заявява:

„Апартаментгейт“ е само началото. И вододел. Накъде ще вървим? Не можем да градим модерна България, ако оставим нещата по старому – да се вихрят беззакония и безнаказаност. Трябват съд, конфискация, връщане на пари! Виждате, че премиерът всяка седмица събира пряко подчинените му служби и органи. И както се ровят в кофите за боклук за контрабандни цигари, време е да се заровят и в задграничните офшорни сметки, в имотите и фирмите на политици чрез подставени лица”.

Почти веднага след тази реч Сотир Цацаров задейства пресцентъра си, който съобщава:
„Главният прокурор е изискал от председателя на ДАНС цялата налична в агенцията информация относно банкови сметки, участие в офшорни компании и недвижими имоти в чужбина, недекларирани по съответния ред от лица, заемащи висши публични длъжности. Такава информация се изисква и за имущества, притежавани както лично, така и чрез свързани или подставени лица”.

Ама че работа! От заглавията на ежедневниците„Монитор”, „Труд” и „24 часа” близа ентусиазъм и оптимизъм:

„Цацаров погва дворците в чужбина!”;
„Цацаров подхваща офшорките, именията и банковите сметки на политиците!” Възторгът е в съзвучие с общественото мнение, което е силно заинтригувано от една сочна клюка, излязла от записите на „двете каки” – че Бойко Борисов е купил за младата си любовница разкошен дворец с басейн в Барселона. От спортните среди добавят пипер към казаното от „каките“ – че тя била манекенка, спечелила приз „Мис бикини“, била сестра на футболист и с премиера имали дъщеричка… Живеела в столицата на Каталуния с баща си – електротехник, който бил произведен в управител на верига бутикови магазини… Напоследък бляскавото им семейно битие било попаднало в полезрението на испанската полиция, намеква всезнаещият „Биволъ“. Звучи като измислено, обаче богати българи, инвестирали в подобни разкошни палати във втория по големина испански град, се усмихват тънко на мълвата, вместо да кажат „това е лъжа“.

Но да оставим заканителните заглавия, злорадото хихикане, сплетните, завистта…Какво друго следва от тържествено прогласената акция на Цацаров срещу забогателите във властта? Ако е последвало нещо друго, почти никой не е разбрал.

„Ало, Банов съм”

Не ме е страх от министъра на културата, а от културата му.

Тази поизветряла епиграма на бележития сатирик Радой Ралин, която подлютява през 70-те години на ХХ век критиката към комунистическите величия, се сдобива в втора младост през зимата на 2019 г. Тогава Елена Йончева, като депутатка от БСП изнася записи от контролирани разговори, за да покаже, че културният министър Боил Банов е услужил на частна фирма за сметка на държавата. Какво по-точно е направил? В ролята си на заместник-министър през 2016 г. е помогнал на частниците да направят номер, с който да си спестят около 700 000 лева – неустойката, която дължат по договор за закъснение в реконструкцията на софийското Ларго.

Какво е Ларгото – това е античният културен комплекс „Сердика”, който се реконструира на няколко етапа. Старините в разкопките са се похабили от времето и се налага да се възстановят. Изпълнител на втория и третия етап от възстановяването е дружеството „Антична Сердика” с ръководител Драгомир Драганов. Строителният надзор се изпълнява от няколко дружества: „Инвест консултинг“, „Контрол – инвест“ и независимият надзорник Атанас Ангелов от „Инвест консулт“. Проектът струва повече от 12 милиона лева, които са осигурени по Оперативна програма „Регионално развитие”. От страна на културното министерство го ръководи архитект Мечкунов.

„Чуйте този запис – призовава Елена, – чуйте го и ще разберете как функционира българската държава по корупционните схеми“.

Записаните гласове са на Боил Банов, тогава заместник на културния министър Вежди Рашидов и на чиновници от министерството – на архитект Мечкунов, на Татяна Цановска, която е временен шеф на дирекция „Правна” и на Ангел Ангелов от дирекция „Европейски програми“. Те се съвещават в кабинета на Банов. Той на два пъти, в тяхно присъствие разговаря по телефона.

Банов: „Имаме такъв проблем. Поради забава на СМР-тата (строително-монтажните работи) за 33 дни, те са сметнали нула цяло и две от стойността на договора и сумата е 690 хиляди – 700 хиляди лева неустойка, ние трябва да ги искаме от онези. Проблемите са два. Първият е, че ние тази неустойка не можем да си я съберем с години. Вторият е, че ние тази неустойка трябва да я вкараме в регионалното… Тя ( не се разбира коя) предлага следното нещо – сядаш с Мечкунов или с не знам кой, правиш Акт-10 и ги раздробяваш на два или три Акта –10. Можем ли това да го организираме? Но трябва да са периоди в цялото строителство, в които няма строителна документация – тоест няма извършено СМР…Нали, да не засече после като гледа Акт–10 и да пише в строителните книжа…
Един от чиновниците: Това е строителният надзор, инвеститорският и Мечкунов трябва да ги разпишат?….Те трябва да ги разпишат…
Банов: Ами ще ги разпишат…. ;
Чиновник: Значи така да го направя, че тези 33 дни…
Банов: Тези 33 дни да се покрият с Акт-10 назад, за да изчезне въобще това условие. Но това трябва да го направим до дни… Да го входираме другата седмица, на ръка… Да ги допълним в документацията на ръка и така тази точка да отпадне – за искане на неустойка.

Тук следва разговор по телефона – вероятно с Атанас Ангелов, независимият строителен надзорник от „Инвест консулт”.
Банов: Атанасе, виж сега какъв проблем имаме, да ми кажеш как се процедира. На Ларгото има отчетени 33 дни закъснение – СМР и КРР (консервационно реставраторни работи). За това 33 дни закъснение ние трябва да им искаме неустойка 700 хиляди лева. Тази неустойка от 700 хиляди ние първо и да я искаме, няма да можем да си я вземем никога. По-големият проблем е, че ние трябва да внесем тези пари в Регионалното (министерство). Тях не ги интересува ние ще си съберем или не неустойката. Тях ги интересува, че би трябвало ние, след като го имаме в договора, да сме им спрели парите, да си вземем неустойката и искат да им преведем тези пари. Сега, за да не се случва това нещо и да се съдим десет години, които не е ясно какво ще дадат, има едно такова предложение – да намерим в периода на строителството, примерно два пъти по 15 дни, в които не е имало обаче в строителните книжа отчетено нищо, че не се е правило никакво СМР и да пуснем Акт-10 и Акт-11 съответно за спиране, за да може да излезе на чисто, че няма закъснение… Няма да уведомяваме. Ние ги пишем, носим ги там дисковете, те ги прилагат и това е. Въпросът е ДНСК (Дирекцията за национален строителен контрол) трябва ли да се уведомява?…А? …Няма да уведомяваме… Не… Единственият начин е това: намираме два периода или един период, но чак 33 дни период – невъзможно е… Намираме два периода… Ами правим обосновки, вече всичкото е свършено… Но трябва да ми помогнеш тука… Трябва да се намерят два или три периода, в които да се букне, да се пусне Акт-10 и Акт-11, но това трябва да стане буквално до дни, ние другата седмица трябва да им ги дадем… В периодите не трябва да има нищо правено по СМР в тези дни… Добре, кой ти трябва тук, Мечкунов трябва ли ти?… Провери го, моля ти се, това е много спешен въпрос… – тук Банов се обръща, изглежда, към чиновниците от министерството, които се намират в кабинета му: – Нали разбрахте сега, докато му обясних? Трябва да намерим два периода по 15-16 дена. Няма да ги входираме в ДНСК, даваме ги в Регионалното и това е. Ако се наложи после да се входира, той ще съдейства, ще ги оправи.“

Следва друг подобен разговор по телефона – този път с инженер Драгомир Драганов, ръководител на проекта от страна на изпълнителя “Антична Сердика”. И този разговор е знаменален.

Банов: „Здравей, Банов съм, зам.- министърът е… Вижте, понеже има констатирани 33 дни от регионалното министерство забавяне при изпълнение на СМР и КРР, което означава 700 хиляди лева като пари, което означава, че ние трябва да почнем да ви съдим за неустойка. Сега… има такова предложение: намираме две по 15 – 16 дни празни във времето назад, в които няма в строителните книжа вписано нищо и няма извършване на СМР. Може да са в началото, когато вървеше обектът. Намираме две по 15-16 дни и пускаме Акт–10 и Акт -11 за там, за да излезем от… За да я няма тази простотия, да ви съдим и така-нататък. Ще ви помоля за съдействие. Аз съм се обърнал към Атанас, сигурно ще ви потърси и той, надзорът. Трябва да открием такива две по 15 или три десетки или две по 15 -16 дни, в които обаче няма в книжата писмено, няма СМР, няма следа от СМР. Пускаме го, оформяме го Акт – 10 и Акт – 11 и всъщност излизаме от тази процедура на забавяне… Може да е и май, може да е и юни. Когато имате… Хайде, моля ви се, господин (Драганов) вижте, с Атанас се свържете, намерете ги. Тук до дни обаче трябва това да го направим, иначе трябва да влезем в процедура ние да си искаме неустойката за това. – Банов се обръща отново към чиновниците и заявява развеселено: Мечкунов се е продал за едно ходене в Испания. Това е.
Цановска: Вярно ли е!?
Банов: Мечкунов, няма да се продавате за жълти стотинки!
Цановска: Само за милион.“

Край на записа.

„Това е евтин компромат!” – избухва Боил Банов, като си чува гласа от телевизията, без да е ходил там да се снима. Той вече е министър и тонът му е възмъжал значително, в него я няма записаната по-рано нотка несигурност.

„Няма никакви опростени средства!” – заявява той след заседание на Министерски съвет. Не крие гнева си, даже го и подчертава. Заканва се: – Ще съдя, когото мога! Към мен рекет, сплашване не минава. Никога не е минавал и никога няма да мине, независимо какво правя в тоя живот!”

А какво прави той? Ако се съди по аудиозаписа, той опрощава с измама 700 хиляди лева неустойка, която фирмата – строител дължи на фиска и дава указания как да се фалшифицират документи за целта.

Как реагира прокуратурата на Цацаров?

Отначало се самосезира по случая от телевизията. И се заема да провери дали наистина записите, огласени от Елена Йончева публично, доказват участието на Банов в „корупционна схема“, както тя твърди.

Депутатът Вежди Рашидов – прославен скулптур, който е бил културен министър през 2016 г., се изказва обяснимо в адвокатски стил. Заместникът му е замислял процедурни хватки в полза на фирма – да, това се чува. Обаче едно е нещо да замислиш, а друго е да го осъществиш… Що се отнася до самия него – като е бил навремето си министър, не е бездействал, а е завел все пак дело за неустойки, подал е иск.

Подал е иск – това е факт неоспорим. И дело има. Но фирмата „Антична Сердика” е оправдана за закъснението на две съдебни инстанции. Софийският градски съд отсъжда, че по първия етап на проекта културното министерство е приело работата й за „качествена и приключена в срок ”, а по втория етап е издало пет акта за спиране на ремонта, за 59 дни общо. Следователно забавянето на строителството с един месец е по „обективни причини, които не са свързани с изпълнителите“, заключават съдиите. Така те потвърждават практически твърдението на Елена Йончева – че Банов не само се е опитал, но е и успял да намери обективни причини, оневиняващи фирмата.

Да, опитал се и е успял, както става ясно по-нататък от окончателното решение на Върховния съд по казуса. А то гласи, че Министерството на културата няма да получи 700-те хиляди лева неустойка и нещо повече – ще трябва да плати 73 хиляди лева за съдебни разноски.

Дотук изненада няма.

Изненадващото е по-нататък. Научаваме го от вестник „Капитал” – то е, че културното министерство обжалва окончателното прекратяване на делото на 13 март. На 13-ти! Тук слагам удивителен знак не за това, че числото 13 се смята за фатално. А защото срокът за обжалване изтича ден по-рано. Точно този един е фатален! Съдът отхвърля жалбата, която е закъсняла и на всичкото отгоре е подадена „на ръка” – и не в апелативния съд, както трябва, а в градския. Малоумни ли са в екипа на Банов или на такива се правят?! Били изпратили навреме жалбата, обаче по пощата. Имали доказателство – ксерокопие от пощенски плик, обаче пък то било „с напълно нечетлива дата на положения печат и конкретната пощенска служба“. Ала, бала…

Екипът на Цацаров слага край и на този скандал, наречен „Ало, Банов” по аналогия с предишния, наречен „Ало, Ваньо”.

Аналогични са не само наименованията на запечатаните безчестия във властта, но и отказите на прокурорите да се занимават с тях. Те отказват да образуват досъдебно производство и срещу културния министър. Не намират доказателства, че е извършил престъпление по служба.

„Рекетиран съм в продължение на години с тия записи, които Йончева показва тия дни! – изплаква той в емоционално интервю. – Изнудван съм от малка организирана престъпна група, в която влизат държавният служител Ангел Ангелов и негов съдружник от частния бизнес.”

Вероятно поради малките си размери тази организираната престъпна група или „това ОПеГе“, както юристите го наричат, не предизвиква никакъв интерес у прокуратурата.

Борбата с журналистите

„Крайно време е всички в съдебната система да разберат, че медиите не са наш враг и скриването на проблемите, които имаме, не помага да станем по-добри в очите на обществото”.

Звучи, сякаш е казано от моя колега и приятел Красимир Добрев, забележителен автор на съдебни репортажи, който неотдавна завърши право и стана магистрат. Обаче не. Казва го пак съдията Сотир Цацаров – казва го броени седмици преди да бъде избран за Главен прокурор на България.

Дали и като Главен прокурор пак мисли така? Ако пак така мисли, това никак не му личи.

Под ръководството на Цацаров българската прокуратура неведнъж „профилактира“, проверява и разпитва журналисти – различни журналисти от различни издания, между които няма нищо общо, освен едно – че вместо да пудрят пришките по лицето на правораздаването, те слагат пред тях увеличително огледало. Защо така правят ли? Ами защото това им е работата. Всеки лекар ще ви каже, че пришките, които се замазват, загнояват и инфектират цялото тяло – в случая – организма на българската даржава.

БОРИС МИТОВ е първият от пишещите братя, предупреден от прокурорите да не се престарава. Той е привикан на разпит през април 2013 г., само два часа след като в сайта „Медиапул”, където се труди тогава, излиза негова статия, озаглавен „Кой ще проверява проверяващия?”. Статията обръща внимание на едно леко, но болезнено възпаление в процеса срещу бившия военен министър Николай Цонев. Преди да бъде оправдан по всички обвинения, този бивш министър е арестуван показно под възгласа на прокурора Роман Василев: „Tи си абсолютен престъпник, на колене!” Като журналист Митов не обсъжда този сценичен момент – той е обсъден вече и от телевизионните зрители, които са наблюдавали на живо и в повторение, и от съдиите в Страсбург, на които е пратен за разглеждане. Митов прави нещо друго – публикува факсимиле от разрешение за употреба на Специални разузнавателни средства (СРС) по това провалило се впоследствие дело, заради което България получава поредната присъда от евросъда по правата на човека.

Има ли нещо особено в това разрешение за СРС, което „Медиапул“ помества? Има. Той е подписано – забележете! – не от софийски съдия, както е редно, а от пловдивски съдия; и не от кой да е пловдивски съдия, а от бившия шеф на Пловдивския окръжен съд, който става Главен прокурор след това. Подписано е от самия Цацаров!

Какво се случва с Митов по време на разпита?

„Тръгнал си е по живо, по здраво, след като се е подписал, че отказва да огласи източниците си (тези, които са му предоставили факсимилето) и в това няма нищо скандално”, съобщава градският прокурор на София Николай Кокинов.

Помните ли кой беше Кокинов? Да, същият този прокурор, който ще иде след време на гости на Бойко Борисов в Банкя и ще му съобщи, между другото, че Цацаров лично е разпоредил дисциплиниращия разпит на журналиста Борис Митов.

Така или иначе, на Митов не му е повдигнато обвинението за издаване на държавна тайна, с което прокурорите го плашат. А то звучи доста страшно от устата на Кокинов: „Акцент за проверката срещу Борис Митов става как секретни материали, които не са били разсекретени, са се появили в неговата публикация”.

Защо на младия журналист от „Медиапул“ му прощават? Не защото им става жал. А по две други причини.

Първата е в острата реакция на адвокат Даниела Доковска, която го защитава: „Това, което се прави с господин Митов, е самообслужване, произвол, който трябва да покаже на всички журналисти, че е рисково да публикуват разобличаваща информация за прокурори!“, заявява тя.

Втората причина е, че натискът над Митов предизвиква първия в новата ни демократична история протест в защита на свободното слово – и не просто в защита – а в защита от прокуратурата. Над 1000 души го подкрепят във фейсбук, макар че пред Съдебната палата се появяват не повече от трийсетина протестиращи. Водачите им заявяват високо, през мегафон, че „целият репресивен апарат в този момент се използва за затваряне на устата на журналистите.”

„В този момент?“ Какъв е „моментът?“ Във всеки случай той ще се окаже доста продължителен.

АЛЕКСЕЙ ЛАЗАРОВ и НИКОЛАЙ СТОЯНОВ, които са редактори на вестник „Капитал“, са взети на мушка от Софийска районна прокуратура на 18 август 2014 г. Проверяват ги по сигнал от директора на фирма „Водстрой 98“ Момчил Борисов, според който те двамата са извършили „престъпление срещу републиката, обществения ред и спокойствието на гражданите.“ Как? Като са пуснали на 27 юни дописка под заглавие „Паниката е по-голяма от проблема“, в която се казва, че най-голямата строителна фирма в България си е изтеглила парите от Първа инвестиционна банка и – плюс това – се призовават хората да последват нейния пример, за да си спасят спестяванията.

Една прокурорка веднага вижда в сигнала от фирмения шеф „достатъчно данни за проверка“ и нарежда на Столичната дирекция на вътрешните работи „да извърши необходимите процесуално-следствени действия“.

„Странно е, че по разпоредба, създадена за наказване на фалшива тревога – на фалшиви обаждания на телефон 112 и прочие, прокуратурата прави завой, тълкува разширително закона и го превръща в средство за санкциониране на критични публикации“, коментира правозащитникът Александър Кашъмов, адвокат. Изглежда мрачен, като обобщава: „Това е доста опасно за свободата на словото в България”.

По тази линия закъсва и репортерът ГЕОРГИ МАНЕВ.

На 1 февруари 2015 г. западната част на Казанлък е залята от наводнение. Работниците в предприятията там се опитват сами да попречат на водата да стигне до тях. Регионалните медии отразяват събитието, както е обичайно. Сред тях е местната телевизия „ПресТВ“, в която работи Манев. Излъчват неговия репортаж. Който го видял, видял. Но, представете си какво е удивлението на автора му два месеца по-късно, когато получава призовка да се яви в полицията незабавно, за са бъде привлечен като обвиняем. Какво престъплението му? Всяване на паника.

Не след дълго се разчува, че разследването срещу репортера е започнало, когато районният прокурор Кръстин Кацаров се самосезирал за „престъпното предизвикване на паническата ситуация“, докато пиел бира и разговарял по телефона с кмета на общината.

А непокорните „Биволи”? С тях какво става?

Разследващите журналисти от сайта „Биволъ” АТАНАС ЧОБАНОВ и АСЕН ЙОРДАНОВ стават обект на прокурорска проверка през май 2019 г., когато след серия разкрития за имотното състояние на Цветан Цветанов и други политически фактори, започват да ровят и в имотите на Цацаров.

„Чобанов и Йорданов громят лесното забогатяване от висотата на институциите, но и самите се са купували имоти на занижени цени“, съобщава вестник „Труд“. Публикацията е анонимна и е препечатана и в други медии, от които прокуратурата обича да се сезира.

В спецпрокуратурата е отворена папка на името на Чобанов. Три месеца след това прикачват към нея европейска заповед за разпита му. Той живее във Франция. По скайп оттам ни съобщава, че нямало да го разпитват във връзка с публикацията за един апартамент и една вила на Цацаров, а щели да го разпитват за хакерска атака, при която от Националната агенция по приходите (НАП) изтичат личните данни на 4 милиона български граждани.

Разпитът е по дело срещу компютърни специалисти от фирмата „ТАД груп”, които са помагали на полицаите в борбата им срещу киберпрестъпността, но въпреки това или заради това са обвинени за хакването на сайта с данъчните задължения.

Чобанов твърди, че за разлика от полицаите, не познава компютърджиите, които са обвиняеми.

„Но пък неговият сайт показва завидна осведоменост“ – подхвърля хапливо киберченге. То има предвид поредицата от критични публикации, посветени на безпрецедентния пробив в базата с класифицирана информация на данъчните. Според държавното обвинение част от нея е предоставена на сайта „Биволъ“. Чобанов обещава пред националното радио, че ще потърси разследващите сам, за да им каже някои неща. Надявам се – само се надявам – да е успял да им обясни, че не всички материали се „предоставят“ на редакциите във вид, готов за публикуване. Че повечето от тях се пишат след проучване от работещите в нея журналисти…

„Смятам, че прокуратурата се опитва да пришие „Бивол“ към някакво дело, по което могат да поискат подслушване и така да разберат по какви неудобни теми работим”, допуска Чобанов.

„Има кампания не само срещу „Биволъ“. Има офанзива на диктатурата. Такова нещо не може да стане без поръчка от хора, които са във властта. Или без тяхната благословия“, коментира Асен Йорданов. Той е по-големият от двамата сина на Недялко Йорданов – бележит български поет, с чиито стихове са израснали цели поколения.

ГОЛЕМИЯТ ПОЕТ НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ! Той също се оказва разпнат на кръста на свободното слово.

„Разпнат на кръста” ли? И нещо по-лошо. Той е разпнат между двамата си синове – между по-големия Асен, който е отявлен критик на прокуратурата и по-малкия, който е неин защитник и говорител.

Аз, разбира се, не мога да ви опиша по-добре от поета какво е, когато държавното обвинение не просто те вкара в ареста, а поиска от теб да отрежеш половината от сърцето си. Вижте как той е описал това в социалната мрежа.

„Скъпи приятели, пише Недялко Йорданов на страницата си във Фейсбук. – Извинете ме, че днес няма да публикувам стихотворение…
Времето, в което живеем, не е за поезия. Искам да споделя с вас своята тревога като човек и баща за съдбата на моя син Асен – собственик на сайта „Биволъ“.
Винаги съм се възхищавал на смелостта му да изважда на бял свят абсолютно проверени разследвания за престъпленията на олигархията. Получавал е заплахи, опит за убийство, бил е обект на лъжи и инсинуации. Но заедно с това е получавал огромно международно признание и европейски награди за разследваща журналистика.
Това, което се случва днес, през август 2019 г. надхвърля всички възможни гадости.
Прокуратурата в лицето на единствения кандидат за главен прокурор Гешев си позволи да обяви „Биволъ“ за поръчител на акцията за разкриване на личните данни на пет милиона българи от една компютърна фирма.
Тепърва ще стане ясно, че собственикът на „Бивол“ Асен Йорданов няма абсолютно нищо общо с въпросната фирма. Но вече пресата на Делян Пеевски и съответно на Петьо Блъсков му лепна етикета „рекетьор“.
Сега започват наказателни мерки срещу сайта и единствената му присъдружна фирма „Имидж едвъртайзинг“ от страна на прокуратурата и съдебните органи – под формата на ревизии и финансови проверки години назад, с цел да се унищожи напълно и без това останалата без почти никакви средства фирма.
Малкото ѝ клиенти, които са дръзнали да останат, получават вече заплахи и предупреждения.
Съвсем възможно е в най-скоро време да нахлуе полиция в дома и офиса на Асен и да изземе компютрите и цялата му документация.
И това става днес, 30 години след толкова очакваната демокрация!
Тези хора не подозират, че всичко това ще се обърне срещу самите тях или са решили, както неведнъж през тези години, че всичко ще отмине безнаказано и ще се забрави, но важното е непокорният „Биволъ“ да бъде унищожен.
И не им пука за назряващия международен скандал…
Извинявайте, че днес вместо стихотворение четете всичко това.
Но в случая реагирам не само като баща, а и като гражданин на тази измъчена и болна държава, която носи вечното име България.”

Този пост на Недялко Йорданов носи датата 16 август.

Още в същия ден той излизи препечатан и във „Фрог нюз” – един популярен сайт, който подобно на „Биволъ” не пести критиките си срещу властите, а пък те отговарят на издателя му с данъчни проверки и призовки за евентуални разследвания.

Кой е издателят? Огнян Стефанов. Журналист от кариерата, оцелял след атентат.

Маскирани бандити го причакват една есенна вечер на 2008 г. и му строшават с железни прътове краката. Това става след няколко негови писания за мръсотиите по кюшетата на ДАНС. Опознал по най-болезния начин репресиите, облечени с власт, Стафанов, както изглежда, съчувства дълбоко на стария поет и пише за него:

„На Недялко Йорданов не му е леко. Никак дори. Той пише за патилата на сина си Асен Йорданов. Но другият му син – Недялко Недялков е собственик на сайта ПИК, който от сутрин до вечер възхвалява и лее дитирамби в прослава на тези, които репресират „Биволъ“ и брат му Асен. Затова и никой не проверява милионите на Недялко Недялков, нито офшорките, с които е свързван, не го притискат НАП, прокуратура, КПКОНПИ и прочие. Преди десетина години го бяха подслушвали по разработката „Галерия“ по нареждане на случайник в ДАНС, а после той даде поле за изява на същия този случайник, който се възползва по милиционерски.
Асен Йорданов се бори срещу статуквото и това го превръща във враг на системата. Недялко Недялков е галеник на същата тази система. Житейски парадокс? Много повече. Разминаването в моралните ценности не е новост, нито изключение в България. Нерядко подмяната на изконните човешки ценности и понятия за справедливост, морал и свобода се извършва по меркантилни подбуди. Това е болест като алкохолизма и хазарта. Болният може да се излекува с много воля и разбиране за своето пропадане. Трудна работа.”

На 10 ноември 2019 г. Недялко Йорданов пропуска пак да зарадва със стихове виртуалните си почитатели:

„Скъпи приятели, пише им той.
И днес няма да има стихотворение. Защото ми се иска да споделя най-после нещо, което ми тежи от доста време, но упорито се опитвах да не мисля за него.
Дано имате търпение да изчетете всичко това, което ще ви напиша.
Не се обръщам директно към съответните органи, а така би трябвало, защото това засяга именно тях и главно прокуратурата и полицията в лицето на прокурорите Цацаров и Гешев, министърът на вътрешните работи Маринов и – вероятно – министър-председателя Борисов. Но съм убеден, че те ще прочетат това.
Случи се случайно на 26 март в десет и трийсет сутринта. Шофьор съм от 50 години, обиколил съм с колата си цяла България с моите рецитали, 30 години съм шофирал в гъсто населения център на София и нямам нито едно нарушение, да не говорим за пътно-транспортно произшествие.
Бях с колата си в Бургас, отивах към гроба на баща ми – навършваха се 72 години от убийството му. Движех се по улица „Генерал Гурко“ към булевард „Демокрация“ и на кръстовището пред Трета поликлиника светна зеленият светофар за направо и наляво.
Потеглих направо и после завих наляво, стигнах до пешеходната пътека, когато внезапно пред мен изневиделица сякаш изникна човек. Слава Богу, имам светкавичен рефлекс и моментално натиснах спирачка. Човекът падна на земята и на главата си имаше кръв.
Тогава не се уплаших, имах чувството, че гледам някакъв филм. Веднага го качих в колата и тръгнахме към Спешна помощ в Окръжна болница. По пътя той ме заговори, оказа се, че е 87–годишен, с бастун, чувстваше се съвиновен. Разказа ми, че е вдовец от доста време и има само един син, който се грижи за него, но иначе си живее самостоятелно. Спомни си, че ме познава от онова време, когато работех в Бургаския театър и се тюхкаше как е могло да се случи това неприятно произшествие. Предложи ми да кажем, че е паднал сам.
Разбира се, не приех такъв жест, заведох го в болницата, зашиха с няколко шева обелената кожа на главата и му сложиха лепенки.
Аз, разбира се, разказах какво точно се е случило, съобщих на полицията мястото на произшествието и се върнах с колата там.
Чакахме, както е бил редът, около 3 часа с полицаите – добри момчета – да съставят протокол и да получат сведение от болницата по телефона има ли сътресение на мозъка. И да се направи скенер на главата.
Не ми се разказва какво преживях през това време на чакане…
Слава Богу нищо такова нямаше!
Оказа се, че трябва да се сложи гипс на крака му – което се записа като средна телесна повреда.
Все пак, оставиха го в болницата да преспи и там, още същата вечер, той е дал своите показания пред дознателката. Той твърдо е заявил без колебание, че няма никакви претенции към мен и е поискал случаят да бъде приключен.
Аз на следващия ден аз също дадох показания пред същата дознателка, както е редът.
Дознателката каза, че нашите показания са достатъчни и случаят е приключен.
Изминаха цели пет месеца от тогава.
Сприятелихме се с този мил старец. През цялото лято, когато бях в Бургас, си говорехме, ходих му на гости. Имахме общи теми. Включително „старчески“, защото аз бях претърпял операция на тазобедрената става и трудно се движех, като него. Оказа се много симпатичен и обективен човек и непрекъснато повтаряше, че не съм виновен, че случилото се е „малкият дявол“, защото и двамата сме живи и здрави, и нека го забравим. И наистина го забравихме. Но остана едно вярно приятелство с бай Калчо, който хвърли патериците и си пое като мене верния бастун.
И тук правя едно необходимо отклонение от този сюжет.
И стигам до прокуратурата в лицето на единствения кандидат за Главен прокурор Иван Гешев. Нямах никакво мнение за него и не беше моя работа кой ще стане Главен прокурор на републиката. Но когато разбрах, че е почнала жестока и безмилостна разправа с големия ми син Асен, собственик на сайта „Биволъ“ и когато той след дълги разговори ми призна това и каза, че не вижда друго спасение, освен да напусне България, аз не можах да остана безразличен към тази несправедливост и написах едно писмо във фейсбук. Асен е заклет родолюбец, никога не е мислил да напуска родния си Бургас, камо ли България, а за да стигне до такава крайност, явно положението беше станало непоносимо, дори и за устойчива личност като него.
Може би сте чели това мое кратко писмо, защото видях, че има десетки хиляди лайкове и споделяния в трите ми страници… Обърнете внимание на датата му – 16 август. Защото само 25 дена след това последва небивала репресия към самия мен от страна на прокуратурата! Това до вчера не бях го споделил с никого, дори с жена ми Ивана и с малкия ми син Недялко, който почти фанатично тръгна публично да защитава каузата Гешев да бъде избран за Главен прокурор. Не исках да му влияя и не му казах, защото уважавам правото на собствено мнение на двамата си сина.
Така или иначе, на 9 септември е написано съвсем ново „Постановление за привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение на лицето Недялко Асенов Йорданов“, подписано от прокурор Р. Ганева. Бях извикан от София в Бургас, за да ми бъде връчена призовка за повдигнато обвинение от страна на прокуратурата. Тогава разбрах, че точно по моя случай е сменена първоначалната дознателка, на която ние с бай Калчо дадохме своите показания в деня на произшествието и е назначена друга. Попитах новата дознателка за какво точно е това „Постановление за привличане на обвиняем“? Отговорът беше абсурден: „Няма да Ви кажа, като дойдете след три дена, ще го видите.“
Отидох, разбира се, обзет не толкова от безпокойство, колкото от любопитство. Попитах защо отново трябва давам показания, след като вече съм ги дал на 25 март и получих отговор, че тогава съм бил само Свидетел, а сега съм вече Обвиняем.
На тръгване й подадох ръка за довиждане, но тя заяви, че е забранено да се ръкува с обвиняеми.
Прочетох Постановлението на прокуратурата и останах като гръмнат. В него никъде не се споменаваше, че потърпевшият е заявил недвусмислено, че няма никакви претенции към мен, че няма никакво намерение да води дело, да не говорим за това, че аз (обвиняемият) лично съм съобщил за произшествието в МВР и съм го завел веднага в Спешна помощ с колата си, както и че поради бързия си рефлекс съм предотвратил друг, много по-тежък изход.
Нещо повече – Прокуратурата изисква от мен като престъпник мярка за неотклонение „Подписка“, която предвижда, че нямам право да напускам града. И ако я наруша, следва принудително докарване или обявяване за издирване.
Скъпи приятели,
Преминал съм през невероятни и тежки катаклизми и изпитания от страна на властта през годините, още от най-ранно детство. Но такова нещо ми се случва за пръв път в живота.
Научих от сигурно място, че действията на новата дознателка и местната прокурорка са продиктувани „отгоре“. Техни колеги бяха категорични, че тези жени никога не биха поели сами отговорност да търсят поводи и да повдигат обвинение, което няма реално основание. И то, цели пет месеца след произшествието, изяснено и обявено за приключено.
Съвсем ясно беше, че Онези горе искат да ме сплашат в отговор на моето писмо във Фейсбук. И очакват да почна да се моля да се прекрати делото и да им дължа вечна благодарност и покорност.
А може би разчитат, че след четирите операции, които претърпях през последните две години, може да получа от притеснение инфаркт или инсулт, и проблемите, които причинявам с позицията си да се решат по-лесно и бързо… Все пак вече съм на 79…
Напразна надежда…
Какво ли не съм преживял в този живот – включително брутални прокурорски заплахи по времето на Иван Костов – така че реших временно да не давам никаква публичност на тази очевидна отмъстителност на господин кандидата Иван Гешев и на тези, от които е получил съответното съгласие.
Точно тогава бях пред премиера на моята пиеса „Каквото такова“ в Народния театър „Иван Вазов“. Тези, които са били в театър, знаят какво означава това за един режисьор и автор. Още повече, че след осемгодишно прекъсване, отново за последно бях решил да се появя на театралната сцена. Опитах се пред моите актьори връстници да не покажа какво ми се случва. И мисля, че успях. Но нямах време и възможност лично да се защитя.
Затова поверих делото в ръцете на господин Сава Каров от Бургас – човек с много дълъг адвокатски опит и бивш служител в МВР.
Оказа се, че милият бай Калчо, както и синът му, нееднократно са били призовавани да ме дадат под съд и те категорично са отказвали. Видях се с тях в Бургас и бях поразен от това, което са преживели тези хора. Как 87-годишния човек нееднократно е бил призоваван първо по телефона, а след това и в полицията да се откаже от показанията си, и да ме обвини. И всеки път той – възмутен – категорично е отказвал. Накрая отишъл със сина си в Пето районно управление Бургас и писмено отново заявил това.
Когато се видяхме с него в Бургас, той поиска да бъде записан на видео, за всеки случай, и е подписал нова декларация, че няма никакви претенции към обвиняемия Недялко Йорданов.
Адвокатът Каров е занесъл на полицията тази подписана и нотариално заверена от него декларация. Дори старецът и синът му са поискали тяхната специално упълномощена адвокатка също да се яви в полицията и тя е входирала официално по делото изрично волята му.
На базата на всичко това адвокат Каров е поискал прекратяване на прокурорското наказателно дело срещу мен, съгласно изискванията на закона.
И какво е станало?
Адвокатът сподели с мен, че такова нещо никога не е имал в своята богата практика и то противоречи на всякакви правни норми.
Определената от горе прокурорка не само, че не е отменила повдигнатото обвинение и не е прекратила преписката, но е разпоредила то да продължи с назначаването на нова тройна експертиза!
Като се знае как действат тези структури в строга и безпрекословна субординация, естествено всичко това срещу мен няма как да стане само по личното персонално усмотрение на една местна полицайка или една местна прокурорка. Още повече, че едната от тях е споделила в частен разговор, че просто „изпълнява нареждания“.
Аз не се считам в никакъв случай за „свещена крава“ или недосегаем от закона. Именно заради това и не се обадих никому, не потърсих „оправяне“ по „втория начин“, а минавам чинно по всички процедури на прокуратурата, защото съм повече от убеден в своята правота и нямам никакви притеснения от ситуацията по същество.
Не искам да гадая каква личност е господин Иван Гешев, без чието знание и поощрение това не би било възможно да се случи. Нямам и съмнение, че той ще отрече, че не знае, а чиновниците му по места действат напълно свободно и по убеждение.

Все едно дали става дума за мен – все пак един стар поет с някакво име в обществото!

Може би иска да му се моля? Или да окаля името ми? Каква жалка отмъстителност за това, че съм си позволил да защитя единия си син Асен и неговата кауза за справедливост!
И как изобщо не му пука за другия ми син Недялко, собственик на агенция ПИК, който толкова време вече понася хиляди хули и подигравки, задето се е заел със защитата на прокурора Гешев. Обзет от някаква необяснима за мен илюзия, без да подозира какво прави въпросната личност дори с родния му баща.
Скъпи приятели,
Сърцето ми, слава Богу е здраво, мозъкът ми работи безотказно и нямам никакво намерение да се предавам. Споделям това с вас, защото всичко може да се очаква от човек, който ще ни бъде Главен прокурор цели 7 години и ще бъде неприкосновен от закона.
Няма начин това да не е известно и на министър-председателя Бойко Борисов, който преди 4 години наистина направи един жест към мен в труден момент, заради което му прощавах много неща. Странно, но като че ли не съм изненадан от неговото поведение в случая.
Почти сигурен съм, че ще последва изявление, че нито той, нито Цацаров, нито Гешев са знаели за този случай. И че това е нормална местна инициатива – след като не иска да ме съди потърпевшият, ще ме съди държавата.
И че датите – 16 август с публикацията ми за Гешев и 9 септември с обявяването ми от свидетел в обвиняем – нямат никаква зависимост помежду си.
Готов съм на такъв процес, но ще настоявам той да бъде публичен и да му се даде широка гласност.
Не заемам никаква страна в този болен въпрос – да бъде или да не бъде Иван Гешев Главен прокурор. Не участвам в никакви демонстрации, включително в тази на Недялко в негова подкрепа, нито в тази, в която не участва Асен, макар че я подкрепя морално.
Такава е съдбата на един български родител в това жестоко време разделно.
Такива са фактите… Вие преценете.
Тази моя изповед пред вас – моите хиляди приятели във Фейсбук, е написана преди време. Но реших да не я публикувам преди избора на нов Главен прокурор, за да не се изтълкува като моя провокативна намеса в гласуването. Но не мога да не изкажа своето притеснение от следващата седемгодишна практика на един човек, който много лесно и бързо проявява лична отмъстителност. Позволих си само да публикувам едно стихотворение на датата 10 ноември.”

Следва стихотворението:

ДО ЕДИН ПРОКУРОР
Защо опитвате да смачкате поета…
И да го унизите…
Да мълчи…
Душата му е тъжна и проклета…
Но сухи са добрите му очи.

Опасен ли е…
Яростен и вярващ…
Видял е всичко. И добро…И зло…
Запява Славей…
И заграчва Гарван…
Върти се старото му колело.
Върти се…Спре…
Последни обороти…
И птиците…
Долитат…
От къде?
Ах, тялото… „
Но мозъкът работи.
И няма… Няма да се предаде.

Ти, който се гласиш сега да съдиш.
И ще успееш…
Виждам…„
Може би…
Познах те вече.
А ще решаваш хиляди съдби.

А моята…
Тя вече си отива…
Но няма да се предаде до край.
Докато още диша… И е жива…
Все ти е тая… Но това го знай!

10 ноември 2019 г.
6 часа, 54 минути, сутринта

От прокуратурата отговарят на гражданина Недялко Йорданов с официално съобщение. То цели вероятно да отхвърли съмнението му, че е тормозен, защото е защитил единия от синовете си – непокорния Асен.

Вижте това съобщението. Трудно е да се прочете, но си заслужава труда, според мен.

„Пo дocъдeбнo прoизвoдcтвo, нaблюдaвaнo oт Рaйoннa прoкурaтурa – Бургac, към нaкaзaтeлнa oтгoвoрнocт e привлeчeн г-н Нeдялкo Йoрдaнoв, oбвинeн в причинявaнe пo нeпрeдпaзливocт нa cрeднa тeлecнa пoврeдa нa пeшeхoдeц, нacтъпилa в рeзултaт oт пътнoтрaнcпoртнo прoизшecтвиe, дoпуcнaтo нa пeшeхoднa пътeкa.
Г-н Нeдялкo Йoрдaнoв e oбвинeн зa тoвa, чe нa 26.03.2019 г., oкoлo 10.30 ч., в град Бургac, нa кръcтoвищeтo нa булевард „Дeмoкрaция” и улица „Гeнерал Гуркo”, рeгулирaнo c рaбoтeщa cвeтoфaрнa урeдбa и пeшeхoднa пътeкa, при упрaвлeниe нa лeк aвтoмoбил мaркa „Oпeл”, мoдeл „Зaфирa”, нaрушaвaйки прaвилaтa зa движeниe, както следва:
Чл.120, aл.1, т.2 oт Закона за движение по пътищата (ЗДвп): „Кoгaтo прeминaвaнeтo нa пeшeхoдцитe прeз пeшeхoднaтa пътeкa ce рeгулирa cъд cвeтoфaр или oт рeгулирoвчик, вoдaчът нa прeвoзнoтo cрeдcтвo e длъжeн cлeд пoдaвaнe нa cигнaл, кoйтo му рaзрeшaвa прeминaвaнeтo – дa прoпуcнe пeшeхoдцитe, кoитo вce oщe прeминaвaт нa пeшeхoднaтa пътeкa”;
Чл.20, aл.1 oт ЗДвП: „Вoдaчитe ca длъжни дa кoнтрoлирaт нeпрeкъcнaтo пътнитe длъжни при избирaнe cкoрocттa нa движeниeтo дa ce cъoбрaзявaт c aтмocфeрнитe уcлoвия, c рeлeфa нa мecтнocттa, cъc cъcтoяниeтo нa пътя и нa прeвoзнoтo cрeдcтвo, c прeвoзвaния тoвaр, c хaрaктeрa и интeнзивнocттa нa движeниeтo, c кoнкрeтнитe уcлoвия нa видимocт, зa дa бъдaт в cъcтoяниe дa cпрaт прeд вcякo прeдвидимo прeпятcтвиe. Вoдaчитe ca длъжни дa нaмaлят cкoрocттa и в cлучaй нa нeoбхoдимocт дa cпрaт, кoгaтo възникнe oпacнocт зa движeниeтo”;
Чл.116 oт ЗДвП – „Вoдaчът нa пътнo прeвoзнo cрeдcтвo e длъжeн дa бъдe внимaтeлeн и прeдпaзлив към пeшeхoдцитe, ocoбeнo към … прecтaрeлитe хoрa”;
Чл.119, aл.1 oт ЗДвП: „При приближaвaнe към пeшeхoднa пътeкa, вoдaчът нa нeрeлcoвo пътнo прeвoзнo cрeдcтвo e длъжeн дa прoпуcнe cтъпилитe нa пeшeхoднaтa пътeкa или прeминaвaщитe пo нeя пeшeхoдци, кaтo нaмaли cкoрocттa или cпрe”;
Чл.119, aл.3 oт ЗДвП: „Пeшeхoднaтa пътeкa e чacт oт плaтнoтo зa движeниe, oчeртaнa или нe c пътнa мaркирoвкa и cигнaлизирaнa c пътни знaци, прeднaзнaчeнa зa прeминaвaнe нa пeшeхoдци ”;
Чл.54 oт Правилпника по ЗДвП: „Пътeн знaк Д17 Пeшeхoднa пътeкa”, кaтo пo нeпрeдпaзливocт дoпуcнaл пътнoтрaнcпoртнo прoизшecтвиe c прecичaщия oтдяcнo-нaлявo пo пeшeхoднa пътeкa нa зeлeн cигнaл нa cвeтoфaрa пeшeхoдeц К.Л., кaтo му причинил cрeднa тeлecнa пoврeдa, изрaзявaщa ce в cчупвaнe външния мaлeoл нa лeвия крaк, дoвeлo дo трaйнo зaтруднeниe нa движeниeтo нa лeвия крaк зa cрoк oт oкoлo 2-3 мeceцa при oбичaeн хoд нa oздрaвитeлния прoцec – прecтъплeниe пo чл.343, aл.3, пр. пocлeднo, б.„A”, пр. втoрo, вр. aл.1, б.„Б” и пр. втoрo, вр. чл.342, aл.1 oт НК, вр. чл.120, aл.1, т.2, вр. чл.20, aл.1 и aл.2 , вр. чл.116, чл.119, aл.1 и aл.3 oт ЗДвП, вр. чл.54 oт ППЗДвП.” (Край на съобщението).
Това е положението.

АКО СТЕ ПРОЯВИЛИ търпение да прочетете заплетеното съобщение на прокуратурата за престъплението на стария поет и въпреки това още ви се чете, бих ви препоръчала още две четива по темата за взаимоотношенията между журналистите и Главния прокурор.

Първото е нещо като отворено писмо на Светлана Джамзжиева, главната редакторка на списанието „Клуб Z”, публикувано под заглавие „Цацаров, помните ли 2012 година?”. Датата е 13 октомври 2016 г.

„Главният прокурор Сотир Цацаров, пише Светлана Джамджиева, поиска днес от пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС) да се произнесе по въпроса:
„Следва ли членове на ВСС да се въздържат от изяви в медии, издавани от обвниняеми или подсъдими лица?“
Цацаров веднага поясни, че повод за този въпрос статия на члена на ВСС Калин Калпакчиев в броя от август тази година на списание „Клуб Z“.
„Публично ясно е, че издател на списанието, както и на сайта, е дружеството „Зебра.БГН“, като на сайта е посочено конкретното име на издателя. Абсолютно публично известно е, че въпросният издател е подсъдим за укриване на данъци с общ размер над 62 млн. лв“, поясни главният прокурор.
„Абсолютно недопустимо е член на ВСС да публикува статия в списание, за което е абсолютно известно, че се издава от подсъдим, в случая Огнян Донев. Това е лош сигнал спрямо прокурора и добър сигнал спрямо подсъдимия“, добави той.
Сотир Цацаров предложи и решение на ВСС, което да гласи:
„Препоръчва на членовете на ВСС да се въздържат от изяви в медии, за които е известно, че се издават от обвиняеми или подсъдими лица.“Потресно е да живееш в държава, в която главният прокурор се занимава с това кой къде пише. Както отбелязва друг член на ВСС, остава му само да налага санкции кой какво да чете. Но тъй като в нашата държава много неща са потрисащи, като главен редактор на Клуб Z и изпълнителен директор на акционерното дружество, което го издава, имам няколко въпроса към господин Цацаров. (Ако страдах от манталитет като неговия, можеха да са обвинения, а не въпроси).
1) Учил ли е господин Цацаров, че в Конституцията на Република България е залегнала презумпцията за невиновност? Наясно ли е, че никой не може да бъде обявяван за престъпник, докато съдът не се произнесе окончателно за вината му? Наясно ли е, че с тези си изявления той драстичнонарушава Конституцията?
2) Дава ли си сметка г-н Цацаров, че главният прокурор няма право да се намесва в политиката с изявления от този вид: „Ясно е каква е тази медия, какви политически позиции поддържа.Следващата статия е статията на (опозиционния политик) Радан Кънев и в това няма лошо. Може би трябваше първо Кънев, после Калпакчиев, но така са преценили“.
3) Разбира ли господин главният прокурор, че с това си действие видимосе опитва да ограничи нечии права – утре по същата логика щезапочне да разпорежда в коя болница следва да се лекуват (или да не се лекуват) членовете на ВСС, или от производството на кой завод не бива да си купуват тенджери, чинии, тоалетна хартия. Ами да, представете си, че съдията види как господин Цацаров си купува салфетки от завода на подсъдим… И, апропо, тъй като е видимо запознат със съдържанието на списанието Клуб Z, смята ли, че е редно главният прокурор да си купува списание, издавано от подсъдим? Че и да го чете…
4) Интересувала ли се е прокуратурата кое физическо лице стои зад десетките АД-та, издаващи медии? Интересувал ли се е главният прокурор кои издания са например собственост на Делян Пеевски? Или не го интересува (защото всъщност е наясно) чия есобствеността на медии, които са достатъчно“добронамерени и мотивирани“, за да приемат от прокуратурата флашки с готови материали…
5) Чувал ли е господин Цацаров, че има медии – да, различни от тези, които го подкрепят него – в които съществува свобода на словото, свобода на писането, свобода на мисленето? Че има медии, в които собственикът не се бърка в съдържанието, нито прави подбор на авторите? Разбирам колко му е чужда тази идея, но дори и комсомолските организатори трябва да свикват с мисълта, че все пак има и ще има независими медии.
Всъщност, аз съм наясно, че атаката не е срещу Клуб Z или Огнян Донев, а срещу члена на ВСС Калин Калпакчиев. Чиито идеи видимо толкова много дразнят г-н Цацаров, че той да си позволи толкова позорна проява като днешната и такова лицемерие и двоен стандарт. Защото…
6) Спомняте ли си, г-н главен прокурор, какв късната есен на2012 година кандидатът за главен прокурор Сотир Цацаров, на когото тогава му беше много важно да има публични изяви, за да го изберат за главен прокурор, се вдигна от Пловдиви дойде в София специално за да даде интервю на вестник „Труд“, чийто главен редактор бях тогава? (Ще спестя на широката публика точно как бе „уредено“ това интервю, защото сме в предизборна кампания, но вие, г-н Цацаров, си спомняте, нали?) Тогава вие направихте всичко, за да дадете интервю във вестник, по онова време собственост на Огнян Донев. На когото юни месец в същата тази 2012 година прокуратурата (обслужена от следователя Петьо Еврото – да, оня същият, дето за една бутилка уиски…) беше повдигнала обвинение за пране на пари. Което, разбира се, рухна с гръм и трясък. Както, в крайна сметка, рухват всички поръчкови разчиствания на сметки, с които вашата прокуратура омърсява българската съдебна система. Та какъв сигнал е било тогава това интервю за прокуратурата?!
Главният прокурор, господин Цацаров, е временно явление – да, с много власт, но ограничена в брой години. Истински важнотоза тази държава са хората, които произвеждат, които създават икономика, които налагат принципи. Познавам се с всички главни прокурори от 25 години насам. И знам как изглежда бивш главен прокурор.”

Това е краят на откритото писмо.

Да, в него всъщност става дума за цензура, която удря по „медиите на подсъдими и обвиняеми”. Ако и вие така мислите, имайте предвид, че тази цензура засяга не само „Клуб Z”, а и други издания. Защото собственикът на вестниците „Капитал” и „Дневник” Иво Прокопиев по това време също е подсъдим – по дело за продажбата на държавния дял от електроразпределителното дружество ЕВН. И не само той. И собственикът на вестник „Сега” Сашо Дончев е обект на проверка във връзка с газовия бизнес, чийто изтъкнат представител е той в България. А и всеки собственик на медия – да не чуе дяволът – е потенциален обвиняем.
Но позволете да ви предложа сега едно друго, по-различно четиво по темата за свободата на словото и прокуратурата. Много по-различно. Публикувано е във вестник „Монитор” на 16 декември 2017 г. и е озаглавено с един призив от Цацаров: „Медиапул“ да се извини на читателите си за фалшивите новини!”.

Четете по-надолу:

„Не ми говорете точно вие за истина! Ако изданието, което вие представлявате. беше обективно, то най-малкото щеше да се извини не на мене, а на читателите си за информацията, че Еврокомисията иска моето отстраняване. За мен това е пример за политически ангажирана и некоректна журналистика, която продуцира фалшиви новини!“ С тези думи Главният прокурор Сотир Цацаров попари опитите на журналист от изданието „Медиапул“, което е на говорителката на Командира Стояна Георгиева, да замеси името му в поредните медийни фалшификации.

Темата, по която изданието произведе поредната си фалшификация, този път беше свързана със спорните твърдения на шефа на Бюрото за контрол на Специалните разузнавателни средства Бойко Рашков. В серия медийни изяви Рашков атакува държавното обвинение, като се опита да внуши, че в държавата се подслушва неконтролируемо. В същото време в официалния доклад на бюрото, както и по данните на другите служби от сектор „Сигурност“, използването на бръмбари у нас в последните 4 години драстично е намаляло.

Главният прокурор подчерта, че създаването на единен регистър за СРС е от голямо значение за улесняване на работата на службите и органите на съдебната власт. Единен регистър към момента няма. Според главния прокурор създаването му се избягва генерално. „Законови промени са необходими. Ако има воля законът да бъде променен, нещата ще изглеждат далеч по-различно“, смята Цацаров.”

Четивото от вестник „Монитор“ свършва с това. То също като предишните четива, които предложих на вниманието ви, не се нуждае от коментар.

Часове преди да бъде публикувано, Главният прокурор Цацаров отвърля пламенно от трибуната на парламента съмненията на Бойко Рашков, че в България се подслушват масово политици, журналисти и магистрати.

„Подслушване на журналисти? Не! Масово подслушване на политици и магистрати? Не!” – уверява той с апломб народните представители. Лично аз съм склонна да му вярвам. Или поне много бих искала това, което казва да е вярно. Или поне той да вярва, че е така.

Друг въпрос е, че много скоро след острия публичен спор между Бойко Рашков и него, Рашков вече не е шеф на Бюрото за контрол на подслушването и следенето.

А отделно от това, международната организация „Репортери без граници” класира България по свобода на словото на 111-о място.
Тази класация е от април 2019 г. Пет месеца по-късно в Българското национално радио (БНР) се случва нещо, което ми дава основание да предположа – само да предположа и нищо повече от това – че през следващата година „Репортерите без граница” ще отредят още по-задна позиция на нашата страна.

Какво се случва в БНР?

Силвия Великова – известна радиоводеща, която се счита за доайен на съдебните репортери в електронните медии, е свалена от ефир. Каква е причината? Тя твърди, че причината е в критичното й отношение към някои действия на заместника на Цацаров – Иван Гешев, който по това време е и единственият предложен за негов наследник на върха на държавното обвинение.

Как ви се струва тази хипотеза? Лековата? Дребнава? Невероятна? И на мен отначало ми се струва такава. Но генералният директор на радиото Светослав Костов я потвърждава. Потвърждава я еднозначно. А след това се случва нещо, което показва, че в българските медии, които в навечерието на 2020 г. губят стремглаво свободата си , нищо не е толкова невероятно, че да не може да стане.

Ако искате вярвайте, но точно в мига, в който Силвия Великова заема обичайното си място на водещ на програмата „Хоризонт”, националното радио онемява. Онемява! И мълчи в продължение на 5 часа – нещо, което не се е случвало през всичките 90 години, откакто за първо път е прозвучало.

Генералният директор си признава, че е дръпнал собственоръчно шалтера. Бил го дръпнал за „планирана техническа профилактика”, само че такава няма. Няма! Уволнен е, както казват някои, от „кумова срама”. Не веднага, а след като прокуратурата започва проверка и съобщава, че „БHP e cтpaтeгичecĸи oбeĸт зa нaциoнaлнaтa cигypнocт, който трябва да oпaзвa населението, като го уведомява и предупреждава по необходимост при бедствия, кризи и аварии“.

Хепи енд, както се казва – щастлив край, по нашему.

Но само месец по-късно Цацаров скастря Великова, когато тя го пита какво е искал да каже с думите, че „последните ключови избори в съдебната власт са се случили не във Висшия съдебен съвет, а в две други сгради“? Това, разбира се, са думи, които не може и не трябва да бъдат подминавани! Не и в правова държава, чиято Конституция указва точно разделението на властите!

„Госпожо Великова – отсича Главният прокурор Цацаров с отчетлива неприязън, – излишно е да водим такива диалози с вас. Ще стигнем до това кой назначава директора на радиото и кой мести журналистите там“.

А Иван Гешев, бъдещият Главен, той какво казва? Дали се прави, че не вижда скандала в националното радио? Не. Не прилича на човек, който е склонен в деликатни ситуации да премълчава.

„Това дали някой ме хвали, дали не ме хвали, дали прави нещо за мен, не е критерий за нищо“, отсича той , като че ли без замисляне.

С тези думи, като бъдещ Главен прокурор, той забележително – нарочно или без да иска – се разграничава от предишния. За Цацаров видимо „е критерий” кой го хвали и кой не го хвали. Дали съм сигурна в това? Не съм сигурна, обаче виждам как в първите дни от последната година на своя мандат Цацаров се среща официално с главните редактори на вестниците „Монитор“, „Телеграф“, „24 часа“, „Труд“ и „Стандарт“. Не се среща с главните редактори на другите вестници, които не го хвалят, а го порицават често за това-онова.

Съобщава се, че целта на срещата с избраните главни редактори е по тяхна покана и „цели повишаване на информираността на гражданите за актовете, постановявани от органите на съдебната власт”. Дали е точно така не става ясно, но несъмнено се изяснява кои издания са на сърцето на Цацаров и кои не са. И от чии публикации ще продължава да се сезира прокуратурата и чии публикации ще продължава да се прави, че не забелязва. Без значение кои от публикациите са анонимни или подписани с измислени имена, и кои съдържат проверени от авторите им факти за злоупотреби на власта.

С подчертано уважение Сотир Цацаров се отнася и към сайта ПИК на Недялко Недялков, по-малкия син на поета, който е обвиняем. Чувствата си Цацаров показва в поздравително писмо за двегодишния рожден ден на електронното издание през 2014 г. „Убеден съм, че нарастваща ви популярност се дължи на труда, професионализма и ентусиазма на целия екип. По повод празника поздравявам всички работещи в агенция „ПИК“ и им желая здраве, нови идеи, нови инициатива и много успехи“, пише Цацаров. Ето защо никой не е изненадан, когато отминава без дължимото по Наказателния кодекс внимание порнографските снимки, които ПИК публикува в предизборната кампания през 2019 г., за да дискредитира опозиционен кандидат. Никой не е изненадан и когато пресцентърът на прокуратурата определя като „тенденциозни и манипулативни” и даже като „вандалски акт“ писанията на други издания, като „Медиапул”, „Капитал” и „Сега”, на които не е пращал поздравителни писма.

„Няма аз да кажа кои са свободните медии, всеки непредубеден поглед по сайтове и вестници ще покаже коя медия чии интереси защитава“, казва неведнъж Цацаров. И неведнъж говори за „отровата в българските медии”, които по думите му“са принудени да защитават политическите и икономическите интереси на своите собственици”. Нищо не казва обаче за медиите и медийните босове, които са принудени да защитават него, за да избегнат проверки и публични недоказани или доказани обвинения.
„Двата медийни центъра, двата финансови центъра, които си противостоят изключително силно в тази страна и които раждат всички или повечето от политическите противоречия и измислените скандали, са центровете на Делян Пеевски и Иво Прокопиев. Това е истината“, заявява той. Изглежда, че не греши. Освен в едно – скандалите не са измислени от медиите, а са истински.

„Апартаментгейт“

Всяка година, разправят звездобройците, бележи ново начало – само че не от първия си месец януари, а от третия, от март. Ако е вярно това – а защо пък да се съмняваме – то може да се каже, че март 2019 г. бележи в България нов голям скандал. И той, също като другите големи политически скандали, много бързо прескача от телевизионните екрани в двора на Главния прокурор, по това време – на Цацаров.

Кое е скандалното?

Оказва се, че Цветан Цветанов, вторият по важност деятел в управляващата цели десет години партия ГЕРБ – Вицекралят, както го наричат някои – се е сдобил отново с апартамент – чисто нов, огромен, разположен на целия панорамен етаж на суперлуксозна жилищна сграда, която се извисява на топмясто пред завистливите погледи на трудещите се софиянци.

Защо „отново“ да се е сдобил? Защото от предишен скандал с неговите имоти е станало ясно, че пребиваването му на върха на властта – доста преди да е навършило десетилетие – се е увенчало с притежанието на общо шест апартамента, някои от които по-стари. Най-новият е най-забележителен обаче. И не затова, че е мега-хипер-голям. И не защото е обзаведен по последната мода. А защото има самостоятелен асансьор. Самостоятелен асансьор – огледално лъскав, който води от входа на кооперацията до средата на неговия хол. Не че е нещо кой знае какво, но то е извънредно и необичайно за жилищната култура на средностатичния български гражданин, който обитава, ако не някоя от жалките небоядисани едноетажни къща по селата, то някой от мръсносивите градски блокове – близнаци от панели или от пълзящ куфраж. В очите на този гражданин „самостоятелният асансьор“ бележи по удивителен начин необикновения възход на сина на шофьора на Григор Шипов – на шофьора на началника на политическата милиция! – от низините на същата тази милиция до върха на държавата, която се смята вече за демократична.

Група журналисти от „Свободна Европа” и от една фондация на име „Антикорупционен фонд” разпространяват новината за последната впечатляваща придобивка на Вицекраля.

Те разказват, че Цветан Цветанов се е сдобил с тая чудесия през 2018 г., като прехвърлил на фирмата-строител „Артекс” два от своите по-обикновени апартаменти, намиращи се на приятната улица „Елемаг”. Така, дори и имотите му да са намалели по численост – разбира се, ако сделката не е била фиктивна – богатството му се е увеличило значително.

Сделката провокира доста въпроси. Най-неудобният от тях е как така един квадратен метър площ в едно забележително здание, получило званието „Сграда на годината” и украсено с цитати от евангелието, излиза на семейство Цветанови едва по 627 евра на квадрат? Как, при положение, че публично известните цени там започват от 2600 евро на квадратен метър?

„Летера“ – сградата на годината, известна още като Къщата на бувите, е наистина впечатляваща. Намира се в елитния столичен квартал „Изток”, на улица „Латинка” – това е същата улица, на която е живял и е загинал от куршум Архитекта на прехода, бившият Андрей Луканов, един от малцината политици, оставили следа в най-новата история на България.

Апартаментът на Цветанови заема площ от 240 квадратни метра на шестия етаж, под покрива, от прозорците му се открива очарователна панорамна гледка към София. Към нето има и двоен гараж – и не само двоен, а и отделен от останалите. Има и преддверие, където е вратата на ВИП асансьора, а шахтата му според нотариалния акт, също е собственост на Цветанови. Така общата площ на тази рядко красива и удобна недвижима собственост надхвърля 315 квадратни метра –един скромен дворец.

Притежанието на дворци, двуетажни и триетажни апартаменти, земи, фабрики, фирми и едри банкови сметки не е забранено – разбира се,– нито е нежелателно, а още по-малко е осъдително в демократичния свят. Но то е подозрително и нещо повече от подозрително, когато занятието на притежателите е държавно и предполага голяма власт и сравнително малка заплата. Още по-подозрително става, ако роднините на тези притежатели – в случая това са тъста и тъщата на Цветанов – са проверени от данъчните и се е оказало, че са дали вече на зет си и на дъщеря си всичките свои спестявания. И че са възстрастни хора със скромни пенсии и не биха могли вече плащат скъпите вещи на Цецо и Мая, които продължават да се множат.

„Всичко, което съм извършил, е напълно законно“, заявява Цветанов, когато го питат от „Свободна Европа“ как е успял да уреди за последната си имотна сделка такава завидна преференциална цена.

„Двата апартамента, които са прехвърлени и е направена замяна за този, който съм купил, те са в същия район и от гледна точка на разположение са на много по-хубаво място, и разликата в площта е само само 37-40 квадрата, за които съм доплатил 100 хиляди лева”, обяснява той, почти изчерпателно. Обяснението е донякъде и вярно.

Да, наистина Цветанов е дал на строителите от „Артекс” две от старите си жилища. Само че тяхната площ е 190 квадратни метра, а местоположението им е почти същото – и улица „Елемаг”, както и улица „Латинка” се намират в квартал „Изток”. Ако улица „Латинка“ минава за място, което е „много по-хубаво“, то ще е само задето на него е извършено прочуто убийство – това обаче е черен хумор.

Заменката на двата по-вехти апартамента с третия е направена на стойността на данъчната оценка на третия, който е новопостроен – а тя 386 654 лева и се различава съществено от пазарната цена на новото строителство в столицата.

„Не знам колко струва, доплатил съм” , отвръща новодомецът, когато го питат за разликата между крайната цена на новопридобития му имот – 627 евро на квадратен метър и цената на жилищата, които продава „Артекс“ в същия квартал – над 2600 евро на квадрат. Неземна небрежност, що се отнася до жилище от рода на тези, които простосмъртни софиянци и до края на живота си не биха могли да изплатят на някоя банка.

Любопитен детайл е, че двата апартамента, които Цветанов дал на „Артекс” в замяна на уникалния, са били собственост на фирмата само няколко часа. Веднага след това били продадени. На кого? На Симеон Велков. А кой е той? Той е бивш подчинен на Цветанов в предизборния щаб на тяхната партия, който е назначен след изборната победа в ДП„Ръководство на въздушното движение“ – държавно предприятие, част от чиито началници са най-скъпоплатените у нас и най-специално подбраните – така, че да не разбират от аеронавигационно обслужване и да не се бъркат във въздухоплаването, докато си получават заплатите.
Това добре. А Велков живее ли в овехтелите жилища на Цветанов? Нямам представа – това се оказва най-строго пазената у нас държавна тайна.

Какво научаваме от фирма „Артекс”? Директорката Весела Мирянова заявява, че цените, по които техните жилища се продават, стигат и до 3000 евро за квадратен метър. Това ще рече, че от Цветанов са взели с 2400 евро по-малко от обичайното. Вместо да им даде 831 600 евро или 1 626 468 лева, той им е дал 400000 лева. От сделката с него те са изгубили цял 1 милион и 200 хиляди лева отгоре. Но не се оплакват. Защо? Какво би могло да ги накара, без да гъкнат, да се разделят със собственост, от чиято продажба биха могли да спечелят 4 пъти повече?

Според „Антикорупционния фонд” и „Свободна Европа” отговорът на този въпрос се намира в предишната 2017 година. Тогава Народното събрание гласува поправки в Закона за устройство на територията – гласува ги, след като са внесени тихомълком между първото и второто му четена. И точно тук е най-важното – без тези поправки фирмата „Артекс“ не би могла да издигне един 34-етажен небостъргач в престижния столичен квартал „Лозенец“, на който босовете й държат особено. Кръстили са го „Златния век” – може би виждайки в него висотата и непреходната стойност на собствените си постижения. За него те имат строително разрешително за 5 години, презаверено за още пет. По закон би трябвало в края на въпросната 2017 г. „Златният век” да е вече ако не населен, то поне готов в груб строеж.

„Би трябвало, ала в началото на тази година на негово място имаше само пущинак”, казва юристът Никола Вапцаров, който е водач на протестиращи срещу многоетажната сграда , която ще им пренасели квартала. Заради просрочието на строежа тяхната мисия изглежда успяла, но до 21 януари, когато Народното събрание поправя Закона за устройство на територията така, че „строителните разрешителни за строежи от първа и втора категория“ да са валидни не само пет, а цели 10 години след първата копка. В „Артекс” викат „ура“ в този ден. За тяхната радост гласуват 61 депутати от ГЕРБ, двама от БСП, шестима от Реформаторския блок, четирима от коалицията на бизнесмена Ковачки и трима от АБВ.

И гледайте сега каква случайност! Горе-долу по същото време се случва така, че шефката на парламента Цецка Цачева минава през квартал „Изток” – ненадейно, ей така – забелязва някакъв строеж на „Артекс” и решава да си купи на зелено 233 квадрата от него, на изгодната цена от 590 евра за всеки. Решено-сторено: взема си апартамент, гараж, таван и по този начин случайно става съседка на партийния си съратник Цветан Цветанов. Или поне тя разказва така – преди разтрещелият се около две години след това „Апартаментгейт“ да я принуди да подаде оставка от поредния си важен пост – на правосъден министър на България.

Изгодна сделка с „Артекс” сключил още един депутат на Борисов, работил по-рано и като негов културен министър – скулптурът Вежди Рашидов. Неговата фирма „Рашидов Пропъртис” си купила апартамент и два гаража, като всичките 155 квадратни метри му излезли 90 000 евра – по 580 евро на квадрат. Пари при пари отиват, както се казва. Рашидов си ги бил изкарал с труда си на скулпур и на държавник и си ги декларирал честно, както се полага.

Да видим сега прокуратурата какво прави. Ето какво –обещава да провери и последната от имотните сделки на председателя на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов. Обещанието дава Румяна Арнаудова, говорителката на главния прокурор Сотир Цацаров. Изглежда, че не е напразно, понеже проверки са образувани и срещу Цецка Цачева, и срещу други сановници, които са си накупили на безценица мезонети и тризонети с тераси. Сред тях е и председателят на антикорупционната комисия Пламен Георгиев – знаменосецът в епичната битка с корупцията. Докато събирал годишните декларации на номенклатурата, за да провери забогатял ли е неправомерно някой номенклатурчик, той пропуснал да декларира един покрив на блок с барбекю – същински пентхаус за лично ползване от неговата фамилия.

От блок на блок, от асансьор на барбекю, нашенският „Апартаментгейт” се размирисва чак до Брюксел. Срам за Бойко и за образцовото му правителство! Язък за целувките му с европейските лидери! Конфуз за храбрите обвинители на корупцията, смрадлива мина за очаквания положителен доклад на Европейската комисия!

Какво да стори прокуратурата? Незабавно в списъка с Цветан Цветанов, Цецка Цачева и другите силни на деня новодомци са включени „за цвят“ и депутати от опозицията – специално подбрани от тия, дето не си затварят устите. Какво имат, какво нямат – карай да върви…Да се научат да не ни излагат пред чужденците.

Тук обаче влиза в сила поговорката, че подпалиш ли чергата на съседа, и твоята порта ще почернее.

Според тези поговорка или по ирония на съдбата и Главният прокурор се оказва сред отрицателните герои в сериала с евтините имоти на властта. Проклетият „Биволъ” пак рие, рита и съобщава, че в края на 2018 г. Цацаров и жена му са придобили вила в летовището “Свети Константин” в Родопите срещу скромната сума от 30 хиляди евра. Подобна къща в района не може да се намери под 60-70 хиляди, уверяват местните. И само това да е! „Биволите“ продължават да ровят за сделки на симулативни цени, с които съпрузите Цацарови може би подобряван материалното си състояние. И питат: Ако Главния проверява другите, него кой ще го провери?

Някой би казал, че това е заяждане. Друг – че това е разследваща журналистика по международни стандарти. Както и да е, на 19 май 2019 г. „Биволъ” съобщава:

„Сотир Цацарови съпругата му Меглена Цацарова вече са неоткриваеми в имотната партида на фирмата “Калисто Мати” ЕООД, за която „Биволъ“ разкри още преди 7 години, че през 2007 г. е дарила апартамент на Цацаров. Тогава той е най-влиятелният пловдивски съдия, председател на Окръжния съд. Заради скандала с въпросното “дарение” и кандидатурата на съдия Сотир Цацаров за Главен прокурор на държавата, Имотният регистър в края на 2012 г. беше подменен със задна дата и сделката беше преформатирана на “покупко-продажба”. Сега отново публичният справочник беше свален, а сделката по този имот в самия център на Пловдив…просто изчезна. Това забелязахме непосредствено след внезапното затваряне на Имотния регистър в разгара на „Апартаментгейт“. Забелязахме и обратният симптом – фирмата “Калисто Мати” също се изпари в имотните партиди на Сотир Цацаров и Меглена Цацарова за тази конкретна сделка.“

Проверката на „Биволъ“ е провокирана от това, че Имотният регистър е затворен внезапно и мистериозно в петък вечерта на 17 май 2019 г. и то не за час-два, а за повече от 36 часа.

„ Иначе информацията за сделката беше част от наше мащабно разследване за имотното състояние на Цацаров още преди избора му за Главен прокурор през ноември 2012 г. Именно въпросното “дарение” предизвика и безпрецедентната тогавашна манипулация на Имотния регистър, а Цацаров влезе в кризисен пиар по всички медийни канали на властта – да обяснява, че нотариалният му акт бил сбъркан. Цацаров показваше тогава някакви листа, но така и не показа пред медиите автентичните документи за имотните си сделки. Версията му много напомня подобни обяснения на властимащи сега, след разкритията за симулативните придобивки на апартаменти и недвижими имоти“, пишат „Биволите“. И констатират: „В момента няма никакъв шанс да се установи, че такава сделка е имало през обикновеното търсене в партидите на физическите и юридически лица, освен ако не се знае конкретно за какво да се копае в архивите!“

Какво се е случило след журналистическото разследване от 2012 година? Цацаров е дал по телевизията обяснение, което журналистите цитират:

„Запознат съм с публикацията. Според тази публикация крупна строителна фирма ме е надарила, тоест надарила е моето семейство – мен и съпругата ми. В тази публикация има няколко верни неща и едно категорично невярно нещо. Вярно е, че има такава сделка. Вярно е, че сделката е с такива страни. Вярно е, че това, точно това е номерът на нотариалния акт, томът на нотариалния акт, датата на която е сключена сделката. Абсолютно вярно е описанието на имота – апартамент от 55 квадрата, или 55,2 в град Пловдив. Дотук всичко това е вярно. Това, което не е вярно е, че сделката не е дарение. Сделката е покупко-продажба на съвсем реална цена. Разполагам с документи затова и, разбира се, ще ги покажа. Ще ги покажа, защото мисля, че раздуването на балона до такава степен вече граничи с границите на клеветата…

Сега очаквам, че ще бъда обвинен в това, че най-вероятно след публикацията съм проникнал в тъмна доба в архива на службата по вписванията и съм подменил нотариалния акт за дарение с нотариалния акт за продажба. Не, не съм надарен от строителна фирма. Не, не съм проявил необяснима щедрост. Не, не съм търгувал с влияние. Напротив. Купили сме си апартамент! Но представянето на нотариален акт за покупко-продажба с абсолютно идентични данни като такъв за дарение не е случайно…”
Случайно или неслучайно, впоследствие Цацаров не показва документите, както е обещал.

„Само за една нощ – съобщава „Биволъ“ – по тъмна доба, вписването беше променено от “Дарение” на “Покупко-продажба”. Според Цацаров това било станало без негова намеса. Дали? Ако някой обикновен гражданин пожелае да се поправи някой негов документ в Агенцията по вписванията, шансовете администраторите да се задвижат в такива рекордни срокове клонят към нула.“
„Биволите“ твърдят, че са извършили последваща проверка в Имотния регистър веднага след анонса Цацаров, че е поискал поправка на данните.

„Наистина – разказват те – вписването в партидата му беше променено от “Дарение” на “Покупко-продажба”, но не и по партидата на строителната фирма – дарител. Вписването за сделката, което продължаваше да стои като “Дарение” беше документирано и във видеоматериал. След като „Биволъ“ публикува видеото, беше осъществена втора промяна в регистъра и следите за “Дарение” изобщо изчезнаха от сделката! …Впоследствие обаче отново е пипано по регистъра и темата се връща на дневен ред, защото няма никаква логика да изчезнат случайно или погрешка имената на продавачите и купувачите така, че да не се открива изобщо апартамента на Цацаров в партидата на фирмата “Калисто Мати”, нито “Калисто Мати” да се открива в партидата на Цацаров.“
Поразителната публикация не свършва дотук. По-нататък в нея се казва:

„Главният прокурор Цацаров има причини да се стеснява от публичността на трайните си имотни отношения с фирмата „Калисто мати“, която е собственост на лице, съдружник с оперативно интересни фигури от ъндърграунда.

Проверка на „Биволъ“ установи, че “Калисто Мати” принадлежи на Георги Маринов Нанков. Той има участие в много фирми, една от които е “Пи Ви Пауър”, където е съдружник с Ангел Василев Стефанов. А Стефанов е считан за един от най-доверените хора на убития шеф на “Мултигруп” Илия Павлов и негов ексклузивен представител в Пловдив. Още през 1992 г. Ангел Стефанов е вписан като член на борда на “Мултигруп България” АД, сочи справка в Държавен вестник през системата „Дакси“. През 1997 г. той става и председател на борда на “Мултигруп Пловдив”АД. В началото на 2019 г. Георги Нанков е станал съдружник с адвокат Йордан Илиев Джермански във фирмата „КМ и ДЖ“. Джермански е бивш кандидат за кмет на Пловдив, уличен в имотни измами и обект на атентат с взрив срещу негов магазин през 2003 г.

Изчезналата сделка “дарение”, която Цацаров обясни като сбъркана “покупко-продажба” е за апартамент от близо 56 квадратни метра в самия център на Пловдив на улица „Алеко Константинов” №16. Апартаментът върви заедно с избено помещение в сграда с дворно място от 586 квадратни метра. Дори да приемем, че с 5 години давност Цацаров е разбрал, че не е бил надарен, а е купил имота, то цената за придобиване е повече от ниска. Имотът е деклариран като придобит на цена 41307 лева, което прави около 378 евро на квадратен метър. Цената е поне два пъти по-ниска от актуалната пазарна цена за жилищата в тази част на града през 2007 г.

Имотните сделки на семейство Цацарови с “Калисто Мати” обаче не се ограничават само с дарението-продажба. Няколко месеца по-късно, на 17 май 2007г., Меглена Цацарова придобива ателие от 85 квадратни метра на улица „Опълченска” № 24 в Пловдив, заедно с изба-сутерен и 1/5 идеална част от поземления имот на сградата срещу само… 470 лева на квадратен метър. По същото време имотите в центъра на Пловдив струват средно около 2 и половина пъти повече и жилищен имот не може да се купи под 1200 лева, сочи статистика на популярен сайт за недвижимости. Разликата е повече от драстична. Освен това името на Сотир Цацаров не фигурира в тази сделка.“

И тук „Биволът“ не спира обаче. Продължава напред с рогата:

„След скандала с дарението-продажба Цацарови продължават да сключват имотни сделки с “Калисто Мати”. Това става чрез нейната дъщерна фирма “М Калисто Мати”, която развива сериозна работа по строежи на жилищни сгради в София. През 2010 г. Сотир Цацаров лично сключва сделка с “М Калисто Мати” за апартамент 55 кв. м. и гараж 17 кв.м. в новострояща се сграда в квартал “Малинова долина”. Цената от 83 хиляди лева отговаря на пазарната тогава. Апартамент в съседна сграда, построена от “М Калисто Мати”, придобива и дъщерята на Цацаров – Диана. Тя също заплаща пазарната цена от 156 466 лв. за 102 кв.м. Все пак постоянството и количеството на имотните взаимоотношения на Цацарови с конкретната фирма няма как да останат незабелязани.

Пак през 2012 г. Цацаров обеща да покаже, но не показа документи за платени данъци относно друга скандална сделка на съпругата му, също разкрита от „Биволъ“ преди 7 години. Както стана ясно от съдебни документи, Меглена Цацарова, която е нотариус, е закупила две овощни градини за 119 096 лв. (60 900 евро) за всеки имот. Но в нотариалния акт е записана цена 120 пъти по-ниска от реалната –1000 лева за всеки имот.

Историята придоби публичност, защото заради съдебен спор за имота, Цацарова завежда дело срещу продавачите, за да получи обратно парите си – 121 800 евро. В мотивите на съда по това дело ясно са посочени два, за да се впише фиктивна сума: 1) заплащане на по-ниски такси и 2) желанието на продавачката да скрие истинската цена. Обяснението на Цацаров наблегна на втория мотив – това било нормална “симулативна сделка”, защото продавачът така настоявал.

След всичко това Сотир Цацаров трябва да проверява евтините имотни сделки на властимащи, довели до оставки в скандала „Апартаментгейт”. По същество става дума за същите престъпления – деклариране на неверни данни и отклоняване от плащане на данъци, които Цацаров е извършил заедно със съпругата си през 2007 г. Тук е мястото да се подчертае, че така наречените симулативни сделки за придобиване на жилища или недвижими имоти се правят и с цел пране на пари и прикриване на незаконно придобити доходи, чийто произход е трудно да бъде доказан.

„Следва продължение…” – обещава „Биволъ” на въпросния 19 май, когато „Апартаментгейт“ се разгаря.

Неведнъж прокуратурата на Цацаров се сезира от подобни публикации – даже и когато те са по-бедни откъм факти – и образува проверки по тях. Познайте дали се сезира по тази публикация и дали я проверява. Как така познахте веднага? Да, не се сезира от нея и не я проверява. Но не може да се каже, че не й обръща внимание. Защото три дни след като тя се появява – на 21 май 2019 г. уважаваният от Главния прокурор вестник „Монитор“ излиза с голямо заглавие: „ Сотир Цацаров уличи „Биволъ” в лъжа!”

За да бъда обективна, настоятелно ви моля да обърнете внимание и на тази публикация – на тази контрапубликация, по-точно казано – дори, ако темата за имотните сделки на Цацаров е започнала да ви отегчава. Тя гласи:

„Главният прокурор Сотир Цацаров уличи свързания с кремълската пропаганда сайт „Биволъ“ в лъжа. Обвинител №1 беше атакуван от скандалното издание в неделя с материал, фактите в който се оказаха силно манипулирани. В специално становище, разпространено от пресслужбата на прокуратурата, обвинител №1 отново припомня фактите по случая, изнесен преди близо 7 години от същия сайт, активно прокарващ в последните години интересите на укриващия се от правосъдието банкер беглец Цветан Василев. В становището си Цацаров посочва, че знае кои са поръчителите и на новата атака, но се въздържа да ги назове поименно. Главният прокурор Цацаров подчертава, че след като фалшивата новина е публикувана в „Биволъ“, тя „е разпространена в национален ефир от Христо Иванов, председател на политическата партия „Да, България!“ и бивш министър на правосъдието“ (във втория кабинет на Борисов).

По-нататък вестник „Монитор“ цитира буквално становището на Главния прокурор. То е следното:

„На 19 май 2019 г. (неделя) вечерта, сайтът „Биволъ“ публикува статия със заглавие „Апартаментгейт: След затварянето на имотния регистър, името на Цацаров изчезна от скандална сделка. Цацарови – редовни клиенти на имоти от съдружник на „Мултак № 1“ в Пловдив“.

Според изложените твърдения, по повод извършено през 2007 г. от търговско дружество дарение на семейството ми с недвижим имот /апартамент в град Пловдив/, в края на 2012 г. имотният регистър е бил подменен със задна дата, като сделката била „преформатирана на покупко-продажба“. Това се случило и сега, след като на 19 май 2019 г. имотният регистър бил „затворен“ за повече от 36 часа и така информацията за тази сделка – дарение „изчезнала“. Твърди се също, че за нея, въпреки мои изявления по медиите, не са били показани никакви автентични документи, като „по тъмна доба вписването беше променено от „Дарение“ на „Покупко-продажба“. Следват още твърдения относно сделки с недвижими имоти и продавачите им, като собственикът на строителна компания – продавач е представен като съдружник на „Мултак № 1 в Пловдив“. Според „Биволъ“, всичко това напомня за подобни сделки на властимащи сега, след разкритията, наречени „Апартаментгейт“. Още днес (20 май 2019 г.) сутринта, „новината“ бе разпространена в национален ефир от Христо Иванов, председател на политическа партия „Да България!“ и бивш министър на правосъдието, при участието му в сутрешен блок – че по съобщение на „Биволъ“, от партидата ми в имотния регистър „е изчезнала една имотна сделка“.

Неистината за въпросното дарение е разпространена подробно за първи път отново от сайта „Биволъ“ на 26 ноември 2012 г., по време на процедурата по избор на главен прокурор, провеждана тогава. Различно бе само заглавието: „Фирма дарила Цацарови с апартамент в Пловдив?“, иначе твърдяното и целта, с която това се прави бяха напълно идентични с тези сега. В хода на процедурата по избор, приключила през декември 2012 г., Етичната комисия на ВСС извърши проверка на медийните публикации с такъв предмет, касаещи както тази, така и други имотни сделки, отразени сега отново от „Биволъ“. За нуждите на тази проверка, представих подробни писмени становища ( на 26 ноември 2012 г. и на 07 декември 2012 г.), придружени с необходимите документи, сред които нотариален акт, удостоверения от Агенция по вписванията, фактура, издадена от дружеството – продавач и др. Етичната комисия не откри нарушения. Въпроси, свързани с публикациите на „Биволъ“ и на други медии в тази насока ми бяха поставяни и при откритите изслушвания в комисията, а и по време на избора, предаван пряко по националната телевизия. Така още в края на 2012 г. стана ясно, че семейството ми не е надарено, а е закупило апартамент в гр. Пловдив, със застроена площ от 55,50 кв. м., за сумата от 21120 евро, при данъчна оценка от 25,382,32 лв. Отговор получиха и всички други твърдения, „припомняни“ сега от „Биволъ“.

Готов съм да предоставя отново за публичен достъп документи (нотариален акт, удостоверения от Служба по вписванията, фактура за покупка на имота и други), представени от мен и за нуждите на проверката във Висшия съдебен съвет още през ноември 2012 г., по предния сигнал на „Биволъ“ преди 7 години. Готов съм да представя и допълнителни такива, защото нямам какво да крия. Всички имотни сделки са декларирани по съответния законов ред, като в годишните ми имотни декларации са посочени действителните цени на придобиването им.

За мен са ясни както целите, така и сценаристите на тези публикации. Статията от 19 май 2019 г. няма автор, освен безадресното „Биволъ“. Така единственото неясно и неразбрано от мен е липсата на доблест от страна на нейния действителен автор да застане с името си зад това, което е написал“.

С тия думи на Сотир Цацаров завършва статията в „Монитор”.

Добре е, че Цацаров обръща внимание на „липсата на доблест” у авторите, които пишат по вестниците и не се подписват”.

Лошото е, че го прави в този случай, който го засяга лично, но не го прави в множество други подобни случаи, когато анонимни публикации – включително клеветнически и порнографски – заливат многострадалния български печат.

Трета глава

Акулите и цаците

Цветан Цветанов

Може ли едно писмо, подписано „с надежда и уважение от все още служител на МВР” да стане бомба? Не? Грешите. Точно едно такова писмо избухва в най-разрушителната политическа свада за десетилетието, в което България се управлява от партията ГЕРБ.

Цецовгейт! Това е същинска бомба, която лидерът на социалистите Сергей Станишев хвърля в двора на прокуратурата – дава на Цацаров един голям плик, в който има голям брой данни за безогледно и безобразно следене и подслушване на „нелоялните“ и „политическите врагове“ на управляващата партия, и то под ръководството на вътрешния министър Цветан Цветанов.

Денонощие по-късно – на 28 март 2013 г. гръмва новината, че със сили и средства на тайните служби са незаконно контролирани самият Станишев, лидерите на партиите ДСБ, ДПС и „Атака” – Иван Костов, Ахмед Доган и Волен Сидеров, еврокомисарката Кристалина Георгиева, финансовият министър Симеон Дянков, бившият държавен глава Георги Първанов, бизнесмените Иво Прокопиев, Миню Стайков, Георги Гергов и Гриша Ганчев, банкерката Цветелина Бориславова и даже лоялния към ГЕРБ президент Плевнелиев, докато съставя служебно правителство.

Това се случва 15 дни, след като първият кабинет на премиера Бойко Борисов се е саморазпуснал под натиска на улични безредици и серия самозапалвания на граждани – всичките в знак на протест срещу групировките, монополите и нарастващата бездна между бедни и богати. След падането на правителството, Цветанов не е вече начело на Министерството на вътрешните работи – но доста хора, хвърляни от него в арестите, като чуят името му, все още се напикават от страх. Те не вярват на ушите си, когато чуват, че прокуратурата се кани да му повдигне обвинение за длъжностно престъпление – на него, на всесилния Цецо! – обвинение за „умишлено неупражнен контрол над ползването на Специални разузнавателни средства (СРС)“.

Цветанов, поне на вид, запазва пълно самообладание. Заобиколен от микрофони и камери, той държи високо вдигната главата си и дава дума да се оттегли от политиката, ако се окаже, че има вина. Същевременно продължава, като шеф на предизборния щаб на ГЕРБ да води текущата предизборна кампания и да държи речи пред избирателите.

За разлика от него, менторът му Бойко Борисов демонстративно свива знамената: „Когато фактите говорят – казва – и СеРеСетата мълчат.“

Всякакви наблюдатели гледат зяпнали как главният прокурор Сотир Цацаров, довчера славословен и от двамата – и от Борисов, и от Цветанов, в качеството им на държавници – не се церемони с тях, след като вече не са на власт.

Изглежда, че ще имаме първия бивш министър на вътрешните работи, обвинен в тежко престъпление, за което законът предвижда от една до осем години лишаване от свобода. Пресата гъмжи от коментари. Кой от адвокатското съсловие, което Цветанов доскоро е иронизирал и поругавал, ще склони да го защитава? Как той ще гледа в очите откъм подсъдимата скамейка съдиите, които е наричал „слуги на мафията”?

Само ден след като бомбастичното писмо със сигнала от „все още служителя на МВР“ се озовава от ръцете на Станишев в ръцете на Цацаров, цели дванадесет прокурори – дванадесет! – атакуват МВР и започват проверка на специалната техника. Софийският градски прокурор Николай Кокинов и заместникът му Роман Василев са начело на рейда по секретните полицейски хранилища и кабинети. Разпитите в Специализирата дирекция „Оперативно–технически операции“ (СДОТО), която прилага Специалните разузнавателни средства– сиреч, праща подир хората преследвачи и подслушвачи – са безпощадни. Директорът Сергей Кацаров е въртян на шиш и среднощ, докато всичко си каже – къде са пускали „бръмбари“, къде са пращани коли с „очи и уши“, подир кого са лепвани „опашки“…

Сеирджиите с нетърпение чакат да бъде пусната призовка за Цветанов. Най-нетърпеливи са тия, които най-много са му се кланяли и са му брали страха.

На нарочен брифинг Главният прокурор обявява: „Верни са две трети от сигнала”. Обвинителите констатирали, че в МВР има „идеални“ условия за незаконно подслушване. Нямало правила за използването на специалната апаратура, за монтирането на мобилната техника, за изваждането и прибирането й; Имало шокиращи разминавания между записаното в дневниците за излизането от гаража и километража в книжата на колите-подслушвачи; Липсвал регламент за изтриване на записите в „безрезултатните мисии“, то се правело по усмотрение на оперативните служители… И–внимание! – установено било, грубо казано, че един автомобил „Кечър“ обикалял като подслушвач покрай резиденциите в Бояна, докато по документи се намирал уж в гаража.

Стартират дела срещу четирима служители на СДОТО – Цветан Иванов, Камен Костов, Сергей Кацаров и Радко Димитров. Става дума за този същия Радко, когото бившият премиер споменава в оня подслушан разговор, наречен „Ти си го избра“ – този Радко, който навръх 50-ия си рожден ден научил за предстоящата прокурорска проверка, напуснал тутакси празненството за юбилея, изтичал при „Кечъра“ и унищожил всички налични записи в него с една отвертка.

Радко Отвертката – викат му оттогава колегите му, но се оглеждат, да не би да загазят откъм Съдебната палата и те. Само главният секретар на МВР Калин Георгиев се осмелява да влезе в противоречие с разследващите. Обаче за кратко. „Няма друга държава в света, която да излага на показ специалните си служби. Те трябва да бъдат обичани и подкрепяни, а ние ги избесихме по улицата“, казва той по Националното радио. Не след дълго обаче от главния прокурор Цацаров научаваме, че пред прокурорите не е казал така.

Междувременно в медиите се появяват оперативни разработки с гриф „строго секретно“, от които става ясно нещо, което никой по-рано не би могъл да си представи. Разработван е шефът на ГДБОП Станимир Флоров – шефът на антимафиотите! Да, той, същият – кумецът на Цветан Цветанов, с когото са близки още от времената, когато са живели във ведомствен блок врата до врата. И с когото – вече като големци – тичат за здраве с охрана в Борисовата градина, а в хотели с много звезди се веселят, като слушат наживо фолкпевеца Веско Маринов.

Флоров е разработван е за връзки с мафията. Разработван е малко преди той самият да започне да разработва мафиотите, посочени му от Цветанов, защото е заподозрян за участие в наркотрафик. Под носа на кума му! Под носа на кума му, който командва държавата!

За него лично – за Цветанов 23 април 2013 година се оказва повратна дата в календара. В този ден той в продължение на осем часа е развеждан показно по разпити – за подслушването, за Флоров, за наркотрафика…

Той крачи с вирнат нос между следствието и спецпрокуратурата,

„Флоров е достоен българин”, заявява пред журналистите.

Но два дни по-късно камерите го показват леко клюмнал. Мирослав Найденов – бившият земеделски министър и близък приятел на Бойко Борисов, е взел думата, за да каже, че „целият Министерски съвет е бил на слушалка при Цветанов.” Найденов е обвиняем за корупция, но след това изявление получава статут на защитен свидетел от прокуратурата. Бившият депутат Емил Димитров и бившият министър Трайчо Трайков потвърждават думите му от всички телевизионни екрани: да, своеволното подслушване на хора от правителството от страна на Цветанов било „публична тайна”.

Пред вестник „Преса” негодуванието на бившия депутат от ГЕРБ Иван Петров стига до крайности: „Срам ме е от Цветанов! Сигурен съм, че и около парламента, и около нашите жилища са слухтели кечъри! Неколкократно като народни представители сме получавали предупреждения да внимаваме какво говорим. Нямате представа софийските полицаи по какъв начин говорят за Цветанов, спират ме и казват: „Шефе, този няма ли да го махате?“

„На кого да искам оставка, то партията е на Цветанов…?“, откликва Борисов, когато го призовават да отреже „дясната си ръка“. Личи си, че е готов да го направи, но по това време той е само партиен началник, идат избори и за да ги спечели, Цецо му трябва. Трае си и бърчи нос, за да покаже, че не излиза от него вонята.

Но на 26 април се размирисва много силно от сутринта – някой пуска СРС-то, което е запечатало циничната му разговорка с участието на прокурора Кокинов и Мирослав Найденов в къщата му в Банкя. Слушателите са втрещени от мръсния език и коментарите за „пидалите и манафите“, които „ги имало много“ в екипа на Цацаров. Допускат, че Цветанов си отмъщава, задето само него изкарват чер дявол… Следобед в същия ден прокурорът Кокинов е принуден да хвърли оставка.

Събитията препускат и едно друго се изпреварват…

„Вътрешният министър Цветанов е извършил престъпление!”, обявява прокуратурата на 30 април. Уговорката е да му се повдигне обвинение след изборите. Като кандидат-депутат Цветанов има защита. Но не и срещу пресконференциите на прокуратурата, които разкриват, че като министър той не е контролирал СРС-тата, въпреки че е задължен и съзнателно е допуснал подчинените му да извършват груби нарушения.

Цацаров е аплодиран в пресата. Общественото недоверие, надвиснало над него, докато Цветанов го бута напред в кариерата, се оттегля като облак след дъждец. Замества го надеждата, че за „Цецовгейт“ ще има възмездие. Ще има, за разлика от безобразната безнаказаност за подслушването в разработката „Галерия“ – тази, в която са държани на слушалка партийните деятели Татяна Дончева (БСП), Минчо Спасов (НДСВ), Борислав Българинов (БНС) и над 50 влиятелни журналисти и главни редактори. Двама шефове от ДАНС заради тази „Галерия“ се прощават с кариерите си, но прокуратурата не открива около тях престъпление. Също както не открива престъпна търговия с влияние в телефонния театър „Ало Ваньо“.

На да не губим време да се връщаме назад. Идва ред да ви кажа, че след осем месеца съдебни заседания Цветан Цветанов, който е спечелил изборите за ГЕРБ и се е върнал на власт, е напълно оправдан. Оправдани са всичките му подчинени бивши директори на службата за подслушване и проследяване.

„С кечъра не може да се подслушва, дами и господа!”, отсича Менко Менков, неговият адвокат.

„За оправдаването на Цветанов питайте депутатите”, казва Главния прокурор Сотир Цацаров. С това той не иска да каже, че обвиняването и оправдаването са политическа уйдурма. А иска да каже, че не Цветанов, а законът, сътворен от законодателите, е виновен за безнадзорното подслушване в държавата. Няколко дни по-рано прокуратурата се е отказала сама от обвиненията, които му е повдигнала, докато е бил господин Никой. Отказала се е също така от обвиненията срещу четиримата му съучастници от службата по техническите операции. Защо? Уж не защото изборната битка е приключила и Цецо е излязъл от нея на бял кон, а защото от юли 2014 г. Наказателният кодекс бил поправен в негова полза.

„Дяволът е в детайлите, в преходните и заключителни разпоредби“, обяснява Главният прокурор. В тия разпоредби било добавено, без да забележи обществеността, че служителите на МВР носят отговорност по Глава „Военни престъпления” само, ако са ги извършили във военно време. А пък именно по тази Глава от кодекса са подведени под отговорност Цветанов и съпроцесниците му. И това, според Цацаров, нямало как да се промени в хода на делото.

„Ние спазваме закона независимо дали касае бившия министър Цветанов или който и да е друг”, заключва Главният.

Това се случва в края на януари 2015 г. , но снегът, навалял обилно тогава, не е единствена подробност от пейзажа. Има и още една: Бойко Борисов и помощникът му Цветанов са спечелили изборите и след едногодишната пауза – от пролетта на 2013 до есента на 2014 г. – пак управляват в тандем държавата.

Има още две наказателни дела срещу Цветанов, които потеглят с бойни тромпети, когато той попада в опозиция за малко и стигат до оправдателни присъди, когато той отново сяда зад кормилото на държавата.

Заради тях по искане на Цацаров свалят още два пъти имунитета на Вицекраля – все през злополучната за него и за неговата партия 2013-а.

За какво точно го обвиняват? За две неща, свързани с един човек на ключов пост – с шефа на търновските антимафиоти Орлин Тодоров.

Според прокуратурата Цветанов, като шеф на МВР нарушил служебните си задължения, като забранил с шест собственоръчно поставени резолюции „Не!“ да се използват специални разузнавателни средства относно уличения в престъпление по служба Тодоров. Шест пъти написал „Не!!!”, въпреки че съдът в града дал разрешение за подслушване, филмиране и следене на „обекта“.

Историята лъснала в разследване по дело за подкуп срещу кумеца на Цветанов Станимир Флоров.

А кой е този Орлин Тодоров и за какво се бори?

Бори се главно за собствената си свобода, след като е арестуван в кабинета му в областната дирекция на МВР през март 2011 г. Белезниците щракват на ръцете му само година след като е назначен за директор на „търновския БОП“, както наричат на полицейски жаргон службата за борба с организираната престъпност в старата столица.

Израства шеметно до този пост – от редови полицай в горнооряховското районно управление, където е 7 пъти наказван служебно. Шушука се за покровителите му. Те са двама, но са можещи. Единият е Станимир Флоров – кумецът на Цветанов, който ръководи БОП-а на национално ниво, а другият е бизнесменът Петър Христов, регионален спонсор на партията на Цецо и Бойко.
Макар и тяхно протеже, Орлин Тодоров е пратен на подсъдимата скамейка след близо година престой в изолатора на шуменското следствие. Причината е, че работи неприкрито за Христов – толкова неприкрито, че чак неприлично.
Интересно е, че въпреки всичката си неприемлива от закона деятелност, като арестант той не е уволнен дисциплинарно, а е освободен с обезщетение от 20 заплати. Съответните на обезщетението 50 хиляди лева Тодоров получава с писмената благословия на министър Цветанов. Именно заради тях той – Цветанов е лишен за трети път от депутатския си имунитет по искане на Цацаров и отговаря пред съда по обвинение за длъжностно присвояване”.

Защо Цветанов се грижи за Орлин Тодоров така всеотдайно? Какво ги свързва?Да не са млечни братя? Не са. Те обща дойка нямат, но пък имат общ приятел – Петър Христов, когото търновлии описват като „местния феодал“. Докато е директор на БОП-а в старопрестолния град, Тодоров му ставал на крака, наричал го „шефе”, снабдявал го със следствени тайни и манипулирал в негова полза проверките по подадени срещу него „остри“ сигнали. Именно затова престоял година зад решетките и станал подсъдим в шумен процес.

Цветан Цветанов твърди неизменно, че не е нарушавал закона заради него. Въпреки това, Софийски градски съд го праща за 4 години в затвора – за наказание – затова, че е написал шест пъти „Не!!!” с 18 удивителни, за да го спаси от следене. Съдия Тони Гетов обявява мотивите за осъдителното решение: „Цветанов е действал като орган на власт, от който единствено е зависело дали срещу Орлин Тодоров ще бъдат приложени СРС-та, с които ще бъдат събрани доказателства за престъпление. Резолюциите на Цветанов са били изцяло извън правомощията му и в тях умисълът е налице“.

Четиригодишната присъда е потвърдена и на втора инстанция, но в крайна сметка Цветанов не я излежава. Тя е отменена от върховните съдии, които приемат през 2015 г., че е „нарушено правото на безпристрастен съд на подсъдимия“. По това време този „подсъдим“ отново командва държавата – назначава, уволнява, дирижира Народното събрание, има власт да превърне всеки невежа в държавник и всеки учен човек в аутсайдер, на направи от всяка девойка звезда в телевизионно предаване и да свали от ефир друга, ако много пита и знае, да посочи кой да бъде разследван и кой оставен да безобразничи, кой да бъде тикнат в ареста и кой изваден…Така че, не е неочаквано върховните съдии да се застъпят за правото му. Както не е неочаквано малко по-рано да бъде оправдан и за 50-те хиляди лева, дадени по негова воля на приятеля на неговия спонсор, като утешение, че е арестуван и изгонен от „органите“.

Когато през януари 2016 г. Цветан Цветанов излиза от храма на Темида съвсем чист, повечето коментатори отбелязват единствено, че „това е било предвидимо”. Ако има някаква унила изненада тя е от това, че не се е сбъднала заканата, отправена три години по-рано към него от Пеевски – митичният депутат, предприемач и медиен магнат, с чиито намерения се обясняват всичките събития в наказателната и икономическа политика на България.

Отношенията между Цветан Цветанов и Делян Пеевска – тези двама мъже, на чието влияние върху държавните дела се придава някакво тъмно и тайнствено, почти набожно значение – са многопосочни и многознозначни. Има няколко ярки словесни сблъсъци между тях. Първият е в Народното събрание на 29 май 2013 г., когато се обсъжда състава на бъдещото правителство начело с Орешарски. Цветанов е непримирим тогава с факта, че партията му ГЕРБ е принудена по волята на избирателите да отстъпи властта на други партии – БСП и ДПС. Той скача на трибуната видимо ядосан и кипва в своя ораторски стил – колкото самонадеян, толкова накъсан и осукан, като кълбо прежда в котешка битка.

„Когато имах една среща, когато бях министър на вътрешните работи с Главния прокурор, тогава учудващо за мен дойде Пеевски и това е силата и стилът по който решихте изборите за 42 –то Народно събрание!”

Тази реплика, макар и енигматична, успява да подразни Пеевски, който тутакси реагира:

„Господин Цвeтaнoв, дa ви кaжa, виe вaдитe мнoгo лъжи, нo тeпървa щe излизa виe c кoлкo криминaлнo прoявeни лицa cтe ce виждaли! Тoвa Ви гo oбeщaвaм личнo! Нo aз нямa дa ce зaнимaвaм c вac,господин Цветанов. Прaвoрaздaвaтeлнaтa cиcтeмa щe ce зaнимaвa с вас, зa дa ви нaкaжe зa вcички прecтъплeния, кoитo извършихте. A тe ca мнoго, господин Цвeтaнoв!“

На 14 юни загадъчният Пeeвcки, комуто са дадени вече от колектива титлите „кукловод” и „олигарх”, e назначен от мнозинството в парламента зa председател нa ДAНC. Но назначението му само пет дни пo-къcнo e oтмeнeнo пoд напора на грaждaнcкo нeдoвoлcтвo, подсказвано от активисти на ГЕРБ и показано в шествия – първо спонтанни, а после поведени по Цариградско шосе от група, нарекла се „Протестна мрежа”.

„Делян Пеевски командва Висшия съдебен съвет и прокуратурата!“

Това обявява по телевизията БиТиВи бившият вътрешен министър Цветанов в една февруарска сутрин на 2014 г. Репликата е част от напористата агитация за неговата партия – как тя е единствената безгрешна и не си ли върне властта, ще последва апокалипсис на демокрацията, а Монтескьо ще се обърне в гроба си и ще се разридае. Отговорът на Пеевски е незабавен – излиза само след няколко часа под формата на интервю за сайта ПИК. Въпросите му подава журналистът Ивайло Крачунов.

Въпрос: Господин Пеевски, Цветанов твърди, че вие командвате прокуратурата и припомня срещата с главния прокурор Сотир Цацаров на която сте присъствали и вие? Как ще коментирате?”

Пеевски: „Лъжите на Цветан Цветанов вече минаха всички граници. Време е на това да се сложи точка и затова най-после ще разкажа за прословута среща в неговия кабинет от началото на миналата година. Още повече, че лъжите на Цветанов вече нямат отношение само към мен, а и засягат сериозни институции. Затова съм длъжен да реагирам. Наистина аз бях там, в кабинета на господин Цветанов във вътрешното министерство, по негова покана. В този кабинет съм бил многократно през годините. И както си разговаряхме, звънна секретарката му, за да съобщи, че е дошъл Главният прокурор. Аз предложих да си тръгна, но господин Цветанов настоя да остана. После съм щял да си тръгна. Главният прокурор влезе в кабинета и господин Цветанов ребром започна разговора с него в мое присъствие, без никакви притеснения.

Въпрос: А за какво толкова беше този разговор, господин Пеевски?

Пеевски: Цветанов разискваше две теми. Първо – поиска ултимативно от Главния прокурор да назначи протежето му Ася Петрова за заместник–главен прокурор. И по-скоро поиска от господин Цацаров гаранции, че изборът на Яся Петрова пред Висшия съдебен съвет ще мине. Каза, че тя му била близка и много държал да заеме поста. Цацаров трябвало да осигури подкрепата във Висшия съдебен съвет… И втората тема – Цветанов поиска в никакъв случай да не бъде избиран Борислав Сарафов за заместник- главен прокурор. С него се познавали отдавна, но не го харесвал. Имал лични причини да не го харесва.

Въпрос: Как реагира Главният прокурор? Това е безпрецедентен натиск!

Пеевски: Видях, че на Главния прокурор никак не му стана приятно. Но Цветанов продължи с нова молба: искаше Цацаров да прикрие разследване, дошло от Македония срещу съдийката Румяна Ченалова…

Въпрос: Това е съдийката по делото „Октопод“, нали?

Пеевски: Да, именно. Цветанов каза, че много държал на тази съдийка, тя непременно трябвало да остане съдийка по Октопода. Останах с усещане, че Цветанов е в някаква договорка с тази съдийка. На това Главният прокурор отсече, че няма как да приеме. Отсече остро и Цветанов видимо се изнерви. В този момент им казах „довиждане“, защото срещата ставаше откровено непрятна.

Въпрос: Казахте, че сте се виждали често с Цветанов през времето? По какъв повод, искал ли е нещо от вас?

Пеевски: Господин Цветанов често молеше за срещи с мен в неговия кабинет, а и извън него. Срещали сме се по време на неговия мандат на всякакви места. Молбата му – ще го кажа в прав текст, бе да осъществявам чадър в моите медии над няколко престъпни боса, с които той и Станимир Флоров били близки.

Въпрос: За кои престъпни босове стана дума?

Пеевски: Ами например за Киро Японеца и за Йоско от Сливен, който оказвал голяма подкрепа на ГЕРБ в изборните кампании. Но това са само част от имената, за които ме е молил.

Въпрос: И какво, вие съгласихте ли се, осъществихте ли такъв медиен чадър?

Пеевски: Да, сега със съжаление ще призная, че съм оказвал такова съдействие.

Въпрос: Преди дни от легия „Антимафия“ обявиха, че Цветанов е имал план за вашето подслушване и дори за ликвидацията ви. Имате ли такива данни?

Пеевски: Убеден съм, че ме е подслушвал, а на няколко пъти съм засичал нерегламентирано проследяване. Вижте, длъжен съм да споделя тези факти, за да е ясно на обществото какъв е този човек – Цветан Цветанов, какви замисли е имал и как и за какви цели е използвал поста си на вътрешен министър. Ползвал е властта си, за да осъществява натиск от името на държавата върху определени хора. Включително и върху мен.”

Съгласете се, че фактите, споменати в това интервю, нямат нужда от многостранно тълкуване.

Цветанов излиза още на другия ден по телевизията. Залага всичко на седмица и на черно:

„Бях единственият, който не позволяваше да се случи това, което искаше Пеевски! Имал съм не повече от 7 срещи с Делян Пеевски!„

Пеевски изглежда контролира рулетката. Отвръща:

„Цветан Цветанов е патологичен лъжец!”

И праща справка до информационната агенция „Фокус“ – получил я е от МВР. От нея си вижда, че за периода от 2009-2013 г. Пеевски е провел не 7 срещи с тогавашния министър Цветанов, ами 40. Четиридесет!

„Във връзка с интервюто ми в агенция „ПИК“ и последвала реакция на Цветан Цветанов в сутрешния блок на „Нова телевизия“ се изумих от наглостта на този човек, пише Пеевски до „Фокус”. – С направените в телевизионното предаване изявления Цветанов за пореден път доказва, че е един патологичен лъжец! Бях решил да не коментирам повече лицето Цветанов и неговите изявления, но съм длъжен да разкрия истината по случая така, както го направих и в интервюто. А истината е, че многократно съм се срещал с Цветан Цветанов в неговия кабинет в Министерство на вътрешните работи и на други места, и никога не е било необходимо някой да ме води или представя. Бях в кабинета на Цветанов и по време на коментираната среща между Цветанов и Главния прокурор, бях още преди идването на Главния прокурор и в този смисъл не съм бил доведен от него. Правя това разяснение, тъй като Цветан Цветанов, воден от свои користни подбуди, цели единствено да забърка една сериозна държавна институция в манипулиран от него скандал. Именно с оглед изясняването на истината аз поисках от министъра на вътрешните работи справка от регистъра на министерството за проведените между мен и Цветан Цветанов срещи, която предоставям на вашето внимание. От справката е видно, че броят на регистрираните посещения, които съм правил в централната страда на МВР на улица „Шести септември“ №29 за периода 2009 – 2013 г., когато Цветан Цветанов бе министър, е общо 40, тоест много повече от твърденията на Цветанов за не повече от 7 проведени срещи между нас. Какви са били темите на провежданите между нас разговори следва да питате него – не е в мой стил да коментирам същите, но представената от мен справка доказва един вече безспорен за мен факт, а именно, че Цветан Цветанов е лъжец!”

Историите на Цветанов могат да бъдат продължени. И като политик, и като клиент на прокуратурата той е много интересен.
Но не по покана на прокуратурата той се разделя с шеметната си политическа кариера. Разделя се с нея по покана на Бойко Борисов – неговия шеф. Борисов му показва вратата на партията и парламента през пролетта на 2019 г. – изглежда му е писнало от скандалите с прословутите апартаменти, с кечърите-подслушвачи и с ушатите бръмбари, които се прескачат дори и в тоалетната му в Банкя.

Човекът с тефтера

Гръм и мълния! Каква лъжа! Каква перверзна демонстрация на двуличието на властта! Оказва се, че още момента на тържественото си откриване през 2011г., Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси ( КПУКИ) – комисията, призвана да не остави сянка от съмнение върху морала на властта – да, точно тя е била – представете си само! – един инструмент за изнудване, осакатяване на съдби, политически интриги и търговия с влияние.

Не го казвам аз. Прокуратурата през лятото на 2103 г. го обявява. На специална пресконференция заместник-главният прокурор Борислав Сарафов показва страници от бележник на председателя на комисията Филип Златанов. Какъв бележник? Най-обикновен на вид, в който Златанов си е записвал задачите, които са му давали политическите началници. Необикновеното е в задачите. Те са невероятно прости и ясни – тоя да се „удари“, а оня „да се оправи. А „тоя“ и „оня“ не са някакви криви пирони, да кажем, които се удрят и оправят с чука, а са известни хора – публични личности, чиито имена през двете години съществуване на тази мерзка комисия се изгарят или се закаляват в подпалените от нея скандали.

Прокуратурата гръмва тази новина през декември 2103 г. Ефектът е като от шумно строшена бутилка с вкиснало вино. Тогава управлява първото правителство на ГЕРБ – премиер е Бойко Борисов, а сподвижниците му са набързо събрани измежду разни кандидати за властта – полицаи, криминали, пожарникари, неуспели юристи – юрисконсулти и нотариуси, контролирани от чужди служби емигранти и тяхната рода. Сред всички тези сподвижници водещите са двама –– Искра Фидосова и Цветан Цветанов. Като юристка Искра върти в парламента законодателството, а Цветанов като опиративен работник върти всичко останало, като започнем от партийните дела.

Защо припомням всичко това? За да разберете смисъла на съдържанието на тефтера на Филип Златанов, в който са вписани заповеди и инициали – ББ, ИФ, ЦЦ – и е явно, че хората с тези инициали командват парада. Кой парад ли? Парада от политически послушковци, които са толкова алчни, колкото дребнави и безсрамни, и отгоре на всичко са толкова глупави, че се набиват на очи.

Вижте Златанов какво си е записал:

„Кмета на Кръстева – да има конфликт
Кмета на Вълчедръм – да няма
Емил Димитров) – не се бърза
за цигарите за лова
Трайчо ( Трайчо Трайков) да се движи
Найден Зеленогорски – да се удари. Става приоритет (записът е от 26.11.2011г.)
Гугушева – готова за прекратяване
Сергей Игнатов – уволнението му стига
Кожарев – да не се занимаваме
Да дам на ИФ (Делата 7-те), които съм дал на Г.Колев на 7. 11.2012 г. (отстрани е добавено: не съм дал нищо.)
Списък с магистратите даден.
ДКЕВР-бързо!!! Да се изкарат хората от улицата.“

Тази бележка е от 19 февруари 2013 г. – денят, в който под натиска на улични протести пада първото от трите правителства на Борисов.

Има и още:

„Таня Маринова, председател на Съюза на съдиите
тя остава за накрая
!Вс. трябва да бъдат наказани
! В посл. порция Незабравка Стоева;
в първия списък Магдалинчев
от № 6 до 13
Ситнилска във втората група,
както и Калпакчиев
Е.Д. ще се удари депутата след около 1 1/2 месеца (вече не е фактор в ГЕРБ)
Ариф Агуш е оправен
Семерджиев е ударен“

Имената, които се споменават в тия писмена са на кметове, депутати, министри, прокурори и съдии.

А инициатите ИФ? На кого са? За журналистите, а и не само за тях, това е риторичен въпрос – разбира се, че са на Искра Фидосова. Тя е извънредно влиятелна като шефка на правната комисия в парламента. Освен това се шушука – но не знам дали е вярно – че е приятелка на майката на Филип Златанов и той именно на нея дължал стремителната си кариера от нищото в комисията за контрол на властта.

Журналистите се споглеждат и се вторачват върху сканираните страници, прожектирани в залата за пресконференции на прокуратурата върху екран.

Първото име, отбелязано върху първата страница, която прокурорите показват, е на президента Росен Плевнелиев – отбелязано е с дата 1 септември 2011 г. във връзка с проверка на съветничката му Димана Ранкова, която е заподозряна в конфликт на интереси по пададен сигнал. За тази проверка са дадени следните указания, които Златанов си е записал прилежно в тефтера, както и всички останали:

„1. Недопустимо е да стане известно
2. Прекратява се – в 12 да се отиде при Ранкова – незабавно да се извади.
Разговор с Дянков по повод Димана Ранкова – нормално поведение.
В 11,30 да се публикува Ранкова без президента, след което да се следи реакцията на журналистите по интернет.“

А ето и някои по-общи записки относно принципа на работа:

„Винаги да се уведомява ИФ за обаждания от първите мъже на държавата + председатели на комисии ИФ – ЦЦ – ББ“

И също така:

„Д-р Пейкова, шеф на Здравна каса Шумен: Сметна палата – следва фин. одит. д-р на фин. одит. ИФ ще го оправи“

Леле, мале.

По време на прокурорската прожекция Златанов още не е дал показания. Но няколко дни по-късно вече е обвиняем за длъжностно престъпление и е внесъл 5000 лева гаранция, за да остане на свобода.

„Ще се разследват всички споменати в тефтерчето преписки – бавени ли са и по какъв механизъм, уведомявана ли е прокуратурата за всеки случай на конфликт на интереси, при който по закон трябва да бъде уведомявяна, качвани ли са решенията на сайта или са укривани и тъй нататък“, обяснява прокурорът Борислав Сарафов. Той и колегата му Роман Василев прожектират десетина интересни страници. Една от тях се отнася до раздаването на бонуси (допълнителни възнаграждения ) на членовете на комисията – Златанов си е отбелязал, че това може да се направи и без санкция от Сметната палата, и без да се разбере от „обикн. хора“.

„Очевидно господин Златанов дели хората на обикновени и други, и причислява в специалната категория на „необикновените“ самия себе си и членовете на комисията“ – отбелява Борислав Сарафов саркастично. Става ясно, че Златанов е предвидил на 1 ноември 2011 г. всичките му колеги, включително и той, да вземат по една заплата допълнително. А на 2 юни 2012 г. той да вземе две допълнителни заплати, а останалите от комисията – по една. Ето бележките му:

„Сметната палата ще го види това, но не би тр. да направи впечатление;
не се пише вътре поименно
Доклада на См. палата е публичен; – на сайта
Отвън не може да се види – от обикн. хора
кой колко е взел“.

Така и не става ясно до края на разследването тези размишления дали са негови, или са някой от високопоставените му ментори.
Бележникът е много голям, но част от него ще бъде запазена в тайна, обявава Сарафов. По думите му прокуратурата смятала да разпита всички споменати в тефтера, както и всички проверявяни от комисията на Златанов.

Президентът Плевнелиев бърза да заяви, че той лично „не е в конфликт на интереси” – при него имало само запитване от комисията дали се е освободил от търговските дружества, които е имал преди да стане министър на регионалното развитие и преди да стигне още по-далеч в кариерното си развитие – чак до президенството на булевард „Дондуков“.

И депутатката Искра Фидосова реагира: „ Не разпознавам себе си от инициалите ИФ в някакъв тефтер“. Така да е. Но не след дълго време тъкмо тези две букви в този тефтер ще послужат някому за повод да сложи бърз край на гловоломната й политическата й кариера.

Съдът освобождава Филип Златанов от длъжността му в КПУКИ почти незабавно. Искането за това е на прокуратурата, където смятат, че като председател на комисията той може да попречи на разследването и на събирането на доказателства. Може би са прави, макар аз лично да се съмнявам той да е бил в състояние да направи каквото и да било тогава. Защо се съмнявам? Защото съм правила интервю с него по това време и мога да се закълна, че никога по-рано и след това не съм виждала човек така парализаран от уплаха – от езика до палците на краката си.

„Записките в тефтера не са указания, а само мои мисли и драсканици“, обявява пред съдиите злополучният магистър по право, след като се е съвзел донякъде от първоначалната уплаха с помощта на адвокатите си. Между другото, преди да оглави най-модерната за времето си антикорупционна институция, той не е имал кой знае какъв шанс да се изяви – бил е безименен адвокат и юристконсулт на банка.

Пред съда Златанов не си спомня чии са инициалите ИФ, от които основно пристигат поръчките за „удари“ върху клиенти на комисията. И буквите ББ и ЦЦ не си спомня какво означават. Да не би да са на Бойко Борисов или на Цветан Цветанов? „ Ах, моля ви се, откъде-накъде, недейте така!“ – отвръща нещастният бивш председател.

През април 2014 г. Филип Златанов получава от Софийския градски съд наказание за две престъпления по служба. Три и половина години затвор! Първо, задето „не е допуснал да стане обществено известна преписка за конфликт на интереси срещу президента” – не я е публикувал в сайта на комисията, а и самата комисия е прекратила производството, вместо да се произнесе по същество. И второ – защото „с цел да причини вреда на Димана Ранкова, бивш съветник на президента, не я е уведомил в тридневен срок за решението на КПУКИ, че е в конфликт на интереси и така и е попречил да оспори решението.”
Това ли са всичките му престъпления? Да. Или поне така решава първата съдебна инстанция. Но случилото се на втората инстанция е доста по-важно.

Какво е то?

Апелативният съд през есента отбелязва, че графологична експертиза на тефтера на Златанов все още не е правена – и следователно тепърва ще изяснява той ли е писал в него тия неща – кой „да има конфликт“, кой „да няма“, кой да бъде „ударен“, „наказан“,“отложен“ или „оправен“.

Случва се и още нещо, което е потресаващо. В съда става ясно, че прословутият тефтер не е между кориците на делото. Няма го!
Да, няма го, правилно разбрахте. Същия тоя тефтер, показан от прокуратурата – тефтера с инициалите и указанията за удрянето и оправянето – точно него го няма!

Къде е? Дявол знае.

Между другото, съдът отхвърля искането на защитата от кантората „Савова и сие” да се разпитат по случая Искра Фидосова, Бойко Борисов, Цветан Цветанов и Цецка Цачева. „Не е реалистично да се очаква, че те сами ще се уличат в престъпление“, отсича съдията.

Но все още предстои сензационната новина. Тя избухва през ноември 2014 г. Тефтерите на Филип Златанов са откраднати! Всичките тефтери! Откраднати са!

Новината първа съобщавам аз. Във вестник „Труд”, на първа страница. Научавам я на 10 ноември в кантората на адвокат Ирен Савова, която защитава Златанов. Неправдоподобно звучи, но е истина. Тефтерите, събрани от бюрото на Златанов като ключови за делото веществени доказателства, били дадени на вещото лице Стефан Бенчев за експертиза и били задигнати от личния му автомобил. Преди това били на задната седалка, затворени в черна кожена чанта, в която имало и 180 лева, и още книжа. Кражбата станала в София, докато експертът отивал с колата да ги върне на следователите, след като ги изследвал у дома си.

Не вярвам на ушите си и му звъня.

„Да, така е. Няма ги документите, но повече не мога да кажа нищо, има си полиция, нея си питайте. Нямам намерение да ви давам обяснения по телефона сега!“, скастря ме Бенчев и затваря.

Два дни по-късно е размислил сигурно – или вместо него други са размислил – защото дава по-подробно телефонно интервю по телевизията. Объркал бил пътя, спукал бил гума, после бил ходил да уринира… Като експерт за пръв път решил да отиде до следствения отдел на градската прокуратура със собствения си автомобил. Дотогава винаги ползвал такси. Носел със себе си и тефтерите – трябвало да ги върне възможно най-скоро, понеже срокът за експертизата бил съкратен.

„За първи път пътувам по тоя маршрут, обърках се по пътя. Вместо да свия на едно място, свих на друго“, разказва еспертът. Гласът му трепери. Изпаднал е в нелепо положение и думите му са олекнали, даже са смешни, а в годините назад преценките му са били решаващи за знакови процеси. Звучи неуверено. Като усетил, че се движи в грешна посока, направил обратен завой и забелязал, че една от гумите му е спукана – задната.

„Отзад някой ми светна с фарове и като ме подмина, посочи нещо. Аз погледнах и видях гумата“, спомня си той. Веднага спрял и тръгнал да търси помощ. Заключил колата и я зарязал, а с нея зарязал и чантата със записките на Златанов.

„Чантата беше на земята, легнала на пода. Колата е със затъмнено задно стъкло“, допълва той. Намерил гумаджия, но се оказало, че и гумаджията не може да му помогне веднага. И се върнал при колата.

„Постоях и после се отдалечих настрани да ида по малка нужда – уточнява Бенчев накрая. Ами, да, те и вещите лица пикаят… – Оставил съм от 3 до 4 минути без надзор колата, отключена беше тогава, признавам“.

Той смята, че в тия 4 минути е станала кражбата.

„На телефон 112 се обадих веднага… Те казаха да ида да подам заявление в районното. Не съм споменавал за служебни неща от особена важност…“, приключва Бенчев. Подчертава, че според него кражбата е „напълно случайна”. Съжалява – не за първи път вземал документи от следователите, за да ги изследва у дома си, но за пръв път влизал в гаф. „Случаят е неприятен, след толкова години опит и стаж да се провалиш като последния глупак! – промърморва засрамено. -Ама какво да се прави…“

Нищо.

Изчезването на паметните записки на Златанов е поредният скандал – политически, юридически, всякакъв! Във връзка с него съдебните кадровици провеждат дебат. Заключението им не е неочаквано: „Вината за загубените веществени доказателства не е на съдебната власт!“

Скандалът с тефтерите на Златанов, които вече ги няма, навлиза в нова фаза няколко дни по-късно – когато в пресата се появява съмнение, че някой в прокуратурата е преправил записаните в него инициали „ДП“ на числото“10″.

Телевизията БиТиВи показва една от страниците, които прокуратурата е прожектирала пред журналистите по-рано. На нея се вижда текст, който гласи: „Е. Димитров. Внимаваме; първо да се съгласува с И. и ДП. Да се видят само дружествата; – м.д. да се пусне?“

После показва ксерокопие на същата страница, което й е предоставено току що от левия депутат Кирил Добрев, председател на парламентарната анкетна комисия, съставена нарочно, за да изясни случая с Филип Златанов. Текстът там е по-друт:

„Е. Димитров. Внимаваме; първо да се съгласува с ИФ. И 10“.

В инициалите ДП журналистите разчитат името на важния депутат от ДПС Делян Пеевски, чиито познанства на върха на прокуратурата и правителството се считат за многостранни и определящи посоката на различни исторически събития.

Вестник „Дневник“ влиза круто в темата като допълва, че прокуратурата е укрила няколко страници, на които фигурират не само инициалите ДП, а и името „Делян Пеевски”.

Главният прокурор нажежава сюжета, като излиза с писмена позиция по него. Но така и не дава отговор на щекотливия въпрос: преправени ли са в прокуратурата инциалите ДП на числото 10, или напротив?

„Подсъдимият Златанов не идентифицира никой от инициалите с действителни имена, нито хора, носещи имена с такива инициали, припознават себе си в стриктните записки. Тогава, наличието или липсата на инициали ДП ще реши ли проблема с това дали някой, чиито имена започват с тях, е бил част от този механизъм, за който говоря? Ако ги има, Златанов ще мълчи, а някой Д. или П. ще отрече. Ако ги няма – значи ли, че кръгът на хората, които са дърпали конците на председателя на комисията, се изчерпва само с тези, които фигурират в страниците, или пък че КПУКИ е единствената държавна институция, в която това се е случвало? Не се иска кой знае каква прозорливост, за да е ясно какъв е бил и какъв е съставът на едно неформално Политбюро, което е определяло кой „да има конфликт“ и кой да няма. Подсъдимият е само изпълнител на чужда воля. Д. и Ц. или А, Б, В …Ю и Я…са били и са в този клуб, независимо от това, което си е писал ФЗ.“, разсъждава Главният прокурор.

Той споделя, че в началото на разследването Златанов бил готов да разкаже всичко за източника на всяка „инструкция“ в неговия бележник, ако в замяна получи условна присъда по споразумение. Но потушава пламналото любопитството още със следващите 3-4 изречения.

„Тази оферта обаче бе валидна една нощ. На другата сутрин бе предадено, че Златанов е готов на всичко, на обвинение, на съд, на затвор, но не и да дава обяснения. Защо? Може би не е толкова трудно да се отговори” … – отбелязва той. Но тъкмо решава някоя репортерка, че тази реплика е знак за започнало разследване по върховете , той я приземява: – Затова тефтерът вече не е толкова доказателство, колкото символ на определен властов механизъм в определена ситуация“.

Очевидно Главният прокурор омаловажава кражбата на тефтерите, за която би трябвало да се потърси строга отговорност както от вещото лице, така разследващите. А след това, както винаги, определя скандалът – този път този с поправките в тефтера – за „целенасочен удар срещу прокуратурата“.

„Един скандал ще удари част от политическата класа, защото ще постави в пакет Д. до Б. Един скандал ще удари отново и отново държавното обвинение, защото то „фалшифицира“. Няма значение, че е назначена проверка в столичното следствие, няма значение, че това, което е било показано на пресконференцията е било предоставено на всички журналисти, които са поискали слайдовете, както и на господин Кирил Добрев. Ако тогавашният говорител на прокуратурата е действал със съзнанието, че тефтерът е манипулиран, дали е щял да предоставя слайдове – същите, които сега се показват на страници и екрани? Всъщност и резултатите от проверката не интересуват сценаристите на скандала“, точи се становището на на Главния.

Следва познатото и очаквано вече изброяване на „сценаристите на атаката срещу прокуратурата” – това са „бивши прокурори и настоящи деятели на националната сигурност, синдикални лидери, лаборанти и стажанти, „честни“ предприемачи, които освен всичко друго издават медии, защитаващи корпоративните им интереси“.

Цацаров възразява в аванс и срещу предстоящия граждански протест пред Съдебната палата, който се свиква под логото: „Не можете да заличите границите между гражданите и мафията, фалшифицирайки тефтерчетата на Златанов!“

„Грешите, можем. Като посегнем на това, което наричаме мафия. Въпросът е дали всички го искаме, или за някои е по- удобно ние като институция да останем на граничната бразда, за да ни замерят ежедневно и от двете страни!“ – отговаря задочно Цацаров. Наранен е, види се, от демонстрираната срещу него враждебност.

Негов стар приятел след години ще си спомни пред мен: „Сотир коренно се промени след този протест. Той не очакваше да се излее такава омраза по негов адрес. Те го шокираха, ожесточиха го и го направиха отмъстителен, какъвто никога преди това не съм го виждал.”

Протестът срещу прокуратурата е сравнително малоброен – стотина души, свикани от прочулата се вече „Протестна мрежа“.
Някои от участниците в него носят тефтери и демонстративно ги струпват на грамада пред заключената ограда на Съдебната палата. Други предизвикват у случайните минувачи усмивки, като увиват оградата с тоалетна хартия и окачват бележка с надпис: „Не спирате да се осирате“.

На Цацаров със сигурност не му е смешно. Напразно се мъчи да скрие обидата от лицето си, когато заявява пред репортери:
„Главният прокурор не е Господ. Но Главният прокурор не е и човек, който ще вдигне бялото знаме и ще тръгне да се оплаква. Правя каквото мога… Аз никога не съм сам. Ако реша, че съм останал сам срещу всички, ще си събера нещата и ще си ходя. Толкова хора го искат, че… как да кажа, все някой ден може да им доставя тази радост.“

Това изявление предизвиква съчувствие не само у мен, но и у други журналисти, поканени,за да видят как Цацаров открива в Съдебната палата изложба на ученици от Художествената гимназия.

„Кои са тези хора, които искат да си тръгне Главният прокурор?” – пита го симпатичен младеж, може би ходужник, а може би репортер.

Това може да са хората зад инициалите или хората, които организират измислени протести и мислят, че са мрежи, а всъщност са един микробус хора”, отвръща Цацаров. Проличава, че е уязвен и наскъбрен до дъното на душата си.

Някой го пита пак за ДП и за другите инициали в тефтерчето на Златанов.

„ДП не е конкретно лице. Днес ДП е един, утре ще е друг, а третият ден ще е някой друг. ДП винаги ще има, защото механизмът трябва да работи. Според мен все някога ще успеем да пресечем този механизъм. Тези, които си мислят, че аз не разбирам какво става или се мъча да прикрия това, което става, колкото и циркове да правят с протести, все ми е тая“, отрязва го Цацаров.

Заграден е от микрофони и няма как да се оттегли в кабинета си веднага.

„Кажете за Златанов? Що за тип е тоя? Що за глупак?”

„Той си е водил записки, защото е искал да е стриктен, защото вероятно не е бил паметлив. Но това не означава, че същият модел на влияние не е упражняван и върху други, които не са си водили записки – казва Главният прокурор и слага край на брифинга с думите: – Изпратихме на съд, който успяхме да задържим…Благодаря ви.”

Преди да направи кръгом към кабинета си, изпуска въздишка. Или може би на мен така ми се струва…

Упявам да се видя с Филип Златанов на 24 ноември 2014 г. сутринта. Той приема с безброй уговорки поканата ми за разговор – това да не го питам, онова не можел да каже… Пристига в кафенето до редакцията, където и друг път сме се виждали. Неузнаваем е почти – няма нищо общо с онзи горд председател на новата антикорупционна комисия, с когото съм правила интервюта за „теоретичната разлика” между конфликта на интереси и обикновения рушвет. Отслабнал е, пребледнял е и не вдига очи от мърлявия плот на масата, освен за да погледне към вратата. Изглежда изплашен: „Имам чувството, че ме следят…” Опитвам се да го успокоя – все пак присъдата му е само на първа инстанция…

Вадя диктофона. Златанов го поглежда като осъден на смърт и поставя последно условие: „Ако кажа някоя глупост, ще я изтриеш, нали?”

Кимвам утвърдително и минавам на „ви”, за да отделя приятелския разговор от този, който ще се появи на другата сутрин във вестник „Труд”.

– Господин Златанов, в началото на делото срещу вас вие сте предложил на разследващите да им разкажете за източника на всяка инструкция във вашия бележник, ако ви обещаят условна присъда, нали? Но тази ваша оферта била валидна само за една нощ. На другата сутрин сте заявил, че сте готов на всичко – и на съд, и на затвор, но не и да кажете чии са инициалите от вашите записки.
– Откъде знаете това?

– От Главният прокурор, който направи изявление пред агенция „Фокус“.
– Ако вие цитирате това изявление точно, аз мога да ви кажа, че някой е подвел главния прокурор.

– Не му е казал истината, така ли?
– Точно така.

– А каква е истината? Кажете я вие.
– Истината е, че в следствието на мен ми предложиха да стана защитен свидетел – да бъда изведен от страната, да бъда осигурен там, както и семейството ми. Ако свидетелствам срещу властта. Аз веднага казах – не!

– Да свидетелствате срещу властта? Срещу Борисов, Цветанов и Фидосова, така ли?
– Да.

– Кой точно ви предложи това?
– Шефът на столичното следствие Петьо Петров.

– И вие му казахте „не“?
– Незабавно. Да се крия цял живот в чужда държава?! Това е много страшно наказание! Не съм го заслужил, нямам вина. Плюс това нямах какво да кажа против Борисов, против властта… Дадоха ми една нощ да размисля – да бъда осъден или да се съглася да говоря нещо, което някой иска да чуе от мен, а за награда да стана беглец. На другата сутрин повторих: Не! Като чу това, следователят Петров се свърза по телефона с моя тогавашен адвокат и изрази разочарование от моята реакция. Останах с впечатление, че двамата са се договаряли по мой адрес, без да искат мнението ми. Адвокатът се опита да ме убеждава пак впоследствие, но не стана. По-нататък по негово предложение се съгласих на съкратено съдебно следствие. Резултатът го знаете.

– Знам го. Три години затвор на първа инстанция.
– Аз вярвам в справедливостта на апелативния съд. Уповавам се на професионализма и почтеността на новите ми адвокати от кантората „Савова и сие“. Надявам се адвокат Ирен Савова да убеди съдиите, че не съм престъпник, за какъвто ме мислят.

– Фалшифицирани ли са тефтерите ви? Вярно ли е, че инициалите ДП са преправени на 10? Или е обратното – числото 10 е преправено на ДП?
– Не бих искал все още да коментирам това.

– А къде изчезнаха тефтерите?
– Не зная повече от вас. Но не се учудвайте, ако изчезна и аз. Или ако се случи нещо на моите адвокати.

Боже, господи. Усещам физически сковаващия страх, замъглил като леден прах зениците на очите му. Гася касетофона и минавам на ти:
– Отказал си да станеш защитен свидетел срещу най-силните хора в държавата! Отказал си! От какво тогава те е страх?

Изглежда има от какво. През януари на следващата година – 2015-а неговата адвокатка Ирен Савова – една блестяща юристка, красива и горда жена неочаквано признава:

„Страхувам се за себе си и за семейството ми! К.иентът ми Филип Златанов също е притеснен. Аз получавам странни телефони обаждания – да отида на непознато място сама. Подмятат ми разни неща от сорта „Защо ви е този горещ картоф?“, „Толкова работа имате…”, а един мъжки глас даже ми каза „Днес те има, утре те няма“.

През май 2015 г. – да се смее ли човек или да плаче – отделни листове от изчезналите тефтери на Златанов – да, тефтерите с диктовките „да се оправи“, „да се удари“ и с бележките „ИФ да каже“, „ББ-ЦЦ –ИФ” и тъй нататък – се появяват на черния пазар.

Слабо известен адвокат ги предлага на журналисти – обикаля с тях от редакция на редакция . Офертата е една и съща за всички.

„За 20 000 лева – вика – ще разполагате с бележките на Златанов, в които се споменават двама главни прокурори и съдия“.

От прокуратурата дават да се разбере, че знаят това. Златанов не е открит за коментар. Адвокатите от кантората „Савова и сие“, която го представлява, признават, че тази стока е предлагана и на тях. Те отказали „с възмущение“. По думите им „автентични или не, тези части от тефтера обслужват непочтени интереси” , а разпространението им няма нищо общо с техния клиент.

Дали предлаганите на черния пазар листове са фалшиви? Това не може да се установи с експертиза, защото по делото срещу Златанов са приложени само копия от тефтерите му, коментират магистрати. Оригиналите ги няма.

Междувременно проверката за задигнатите тефтери е завършила със заключение, че „няма нарушения” и няма отговорни длъжностни лица от столичното следствие. Следите на тефтерите са изгубени окончателно още на онзи 5 ноември, когато са прибрани от колата на експерта Стефан Бенчев или кой знае откъде… Те никога и от никого не са изследвани в оригинал. Дори и на самия Златанов му дали да подпише копия, направени в негово отсъствие и без адвокат.

На финала на прокурорско-съдебното преследване Филип Златанов – с благодарност към адвокат Савова и към Бога – успява да подмине вратата на затвора. Върховните съдии го наказват с 3 години лишаване на свобода, но условно, с 5 години изпитателен срок. Наказват го само за това, че не е публикувал на сайта на комисията информация за проверката срещу президента Плевнелиев и не е уведомил съветничката му Димана Ранкова, че срещу нея има решение за конфликт на интереси. Признават го за виновен в „престъпно бездействие”, но отчитат „ниската персонална обществена опасност на дееца”. Как не. На подсъдимата скамейка той определено не прилича на „деец” – изглежда като човек, неспособен на каквато и да е дейност.

„През цялото време стискаше ръкава на жилетката ми и ме поглеждаше като бито дете”, спомня си адвокатката му година след края на делото.

По ирония на съдбата Златанов все пак изтърпява това, което за него е „най-страшното наказание” – да живее скрит в чужда държава. В момента, ако не греша, пребивава в малък град в Германия. Дали се крие все още от някого? Или от нещо – например от срам? Не знам и аз, нямам представа.

Живко Суджука

Искате ли да знаете как се правят пари от членство в партия? Аз знам един начин и ще ви го напиша сега в тази книга, но имайте предвид, че е малко рисков. Това е начинът на Живко Мартинов – общински координатор на управляващата партия в Добрич и депутат. Може и да сте чули за него през лятото на 2017 г., когато Главният прокурор поиска да бъде снет имунитета му – за да бъде разследван по сигнал, че изнудвал добрички търговец за 4000 килограма суджук, 60 килограма филе „Елена” и телешка пастърма.

Не се подсмивайте. Главният прокурор Сотир Цацаров получил сигнала от самия премиер Бойко Борисов, който пък го получил от Държавната агенция по национална сигурност.

„Причината е, че народният представител е ползвал много активно името на премиера Борисов”, разказва Цацаров с трагичен израз на очите. Поискал, представете си суджука, пъстърмата и филето уж, за да ги даде на него. И не само ги поискал, ами ги и взел, натоварил ги на бус и ги занесъл в един склад да ги изсуши. Обаче, както прокуратурата разкрива впоследствие, „нито грам от тези деликатеси не стигнал в София до Министерския съвет.“ Така министър-председателят Борисов останал дълго време в неведение, че те са правени по специална рецепта в негова чест.

Не се смейте. Сериозно е.

Живко Мартинов дерибействал в Добричко от името на партията ГЕРБ, при което доста хора пропищели. Всички назначения, уволнения, повишения и понижения по служба зависели от него. И само това да е! Той принудил един полицейски шеф да анулира фиш за глоба на личния му шофьор и да пусне камиони с пясък, краден в тъмна доба от плажа в Кранево. Опитвал се и окръжния прокурор да командва, за да отърве от наказание един заместник – министър, по чиято вина един човек бил сгазен от кола.

Цацаров ги знаел тези неща, още преди да ги научи от Борисов. И тъкмо се канел да повдигне на Живко обвинения в три групи – за „изнудване“, за „опит за укривателство“ и за „принуда спрямо орган на властта да извърши престъпление по служба“ – когато всичкото чудо било показано по телевизията.

На Главния прокурор след това не му остава друго, освен да допълва вече известното в юридически стил:

„Върху собственик на месопреработвателен цех бил упражняван натиск (от Живко Мартинов) да подпомага политическата дейност на ГЕРБ и били отправяни заплахи, че ако откаже, ще му пратят проверки от Агенцията по храните и ще му смачкат бизнеса.”

Така на месаря му се наложило да плати мебелите и климатика за добричкия офис на ГЕРБ. Платил ги горкият, какво да чини, а после ги видял не в партийния клуб, а във фирмата на Живко Мартинов. За малко щял да купи от зор и два сглобяеми гаража за колите на партията. И да инсталира камери пред тях, за да не ги открадне някой.

Колегите на Живко Мартинов в Народното събрание разправят, че му викали Рибаря. На трибуната не се е качвал, но в кулоарите разправял, че ще ги черпи с риба и колбаси. Така и не почерпил…

Щом чува, че Цацаров говори за него, „добричкият дерибей“ веднага сам си сваля имунитета. Кълне се, че не е правил никому и никога никакъв рекет. Извинява се на Бойко Борисов за скандала, макар да нямал за него вина. Пред БиТиВи една сутрин буквално проплаква:

„Загубих баща си след инсулт. И аз получих инсулт, но се възстановявам. Не търся премиера Борисов, след като така стана… Преди това сме се търсили и сме си правили услуги всякакви. Когато е имал проблеми в региона на Добрич, аз съм му съдействал, а и той винаги е бил точен и коректен с мен. Чувствам се обиден от това, което се изписа и изговори по мой адрес. Сценарият е направен от кръгове около БСП“.

Доколко говори истината този човек? Или лъже безмерно?

Спецпрокуратурата година и половина го разследва.

През това време аферата бухва като козуначено тесто по медиите под рубриката „Суджукгейт”. Оказва се, че партийното дерибейство в последното десетилетие било национално явление, а не добрички патент.

Такива като Живко Мартинов от името на ГЕРБ колят и бесят, откриват и затриват фирми и хотели, раздават обществени поръчки на свои хора и назначават роднините си на благи постове, разправят хората, но под сурдинка.

Живко Суджука – или Живко Рибаря, както го спрягат – престава да е депутат, но членството си в ГЕРБ не прекратява. Твърди, че си плаща членския внос и партията му е на душата. За да остане на свобода, му искат 45 хиляди лева гаранция, после два пъти по-малко и той ги дава.

Колбасарят Антон Проданов е основният свидетел срещу него в стартиралия наказателен процес. Той твърди, че е давал на Живко години наред суджуци, пастърма и филе.

„Ако не ми предоставиш суджука, ще те съсипя! Ще имаш големи проблеми, защото съм те вкарал в списъка на фирми, които трябва да дават. И ако не се случи това нещо, ще ти изпратя данъчните да ти разбият бизнеса. Когато реша, ще те вкарам в ареста. Акъли не искам, действай по-бързо, че съм ти вдигнал мерника и гледай суджукът да е пак хубав, като предишния суджук. Нали знаеш, че ми струваш един телефон да те вкарам в ареста? Ще трябва да даваш, докато реша аз. Иначе си пътник. Нали си знаеш урока? Иначе мачът е свирен за тебе. Гледай да не стане грешка със суджука, защото ако не му хареса (на Бойко), си свършил“ – така нареждал Мартинов, цитиран от прокуратурата.

Друга е версията на обвиняемия, който през 2019 г. става и подсъдим:

„През 2009 г. господин Петър Малджиев доведе тоя Антон Проданов, за да му дам обект под наем. Дадох му супермаркет. За три години не можа да си заплати наема. След неизплатени задължения се оттегли. После е решил да се жали от мен.”

„Представил съм документи как Живко Мартинов е искал от мен суджуци, меса… Мотивът беше , че трябва да бъдат направени по специална рецепта и трябваше да бъдат за премиера! ”, заявява Проданов в съда под клетва.

„Как ще искам такова нещо, бе човек! Аз съм ловец, ходя с ловна пушка, всяка година си правя 30-40 килограма месо… Кой нормален човек ще изяде 4 тона суджук, бе?!”, тупа се Живко по коленете. И двамата са готови да седнат на детектор на лъжата, за да докажат твърденията си.

Прокурорската теза за партийния рекет е подкрепена и от други свидетели. Обаче те патят в хода на делото. Местната администрация ги „прави на маймуни” – по техните думи – съсипват ги „ от проверки за нищо и никакво”, заплашват ги с убийство и за капак опожаряват колите им.

Опожаряват ги, наистина.

Един от свидетелите е бивш полицай – Кирил Костов се казва. По телевизията БиТиВи – най-гледаната България – той една сутрин разказва:

„Работил съм дълги години в МВР. Бях член на ГЕРБ. Но ми накипя и срязах партийната си карта от възмущение. Не можех да се съглася с хора като Живко Мартинов, като ги гледах какво правят, как кадруват, как се месят във всички държавни институции”.
Костов носи в студиото и доказателство: един бял лист с подпис на Живко и с печат на ГЕРБ, на който пише: „Настоящата препоръка да послужи пред държавните органи при кандидатстване в държавната администрация”.

Бившият полицай бил този, който подал в прокуратурата сигнал за тия изстъпления. Но сигналът добил тежест, чак като се съчетал със сигнала, който Цацаров получил от премиера. Костов бил удовлетворен от започналото разследване – удовлетворен бил, обаче до време.

„Напоследък и аз, и всички други свидетели по делото сме заплашвани, тормозени…” – оплаква се човекът. – Много се точи това разследване…”

Агенцията по храните затворила магазина на жена му. Съпрузите завели дело и го спечелили, но претърпели загуби. А пък синът на Петър Малджиев ги заплашил веднъж, когато го срещнали извън града.

Подобна история разказва и друг свидетел – Людмил Ганчев. Той пък в центъра на Добрич бил заплашван грубо от Малджиев-старши. А полицейският шеф Веселин Колев го принуждавал да предложи подкуп на районен съдия…

Разказите на двамата свидетели са излъчени по телевизиите. Резултатът е, че през нощта след това пламват колите им. Те са паркирани пред къщите им. Горящи в тъмнината, представляват страшна гледка. Посланието е във връзка с делото – това за целия град е вън от съмнение.

По това дело, заедно с Живко Мартинов са обвинени Веселин Колев – вече бивш шеф на добричката полиция, бизнесменът Петър Манджиев и Розалина Брайкова – областната директорка по безопасността на храните.

През декември 2018 г. свидетелят на обвинението Кирил Костов и фамилията му получават охрана от оспецпрокуратурата. Минали са две седмици от опожаряването на колата им, но те още се боят. „Страхувам се за живота си. Страхувам се за семейството си. Толкова страшни заплахи към нас бяха отправени! Прокуратурата в Добрич бездейства”, заявява Костов притестено. – Дъщеря ми спря да ходи на работа, остана си вкъщи, разстроена е, същото е със съпругата ми… Паника… това нещо на никого не го пожелавам…“

Людмил Ганчев, чиято кола също изгаря в пламъци, не се доверява на държавна охрана. Решава да си наеме частна. Държи на мъжката си чест и не се отказва да бъде свидетел, но се бои. И го признава: „Страхувам се, да. Защото палежите в града продължават. След нашите коли има друг запален автомобил и пак са хора близки до обкръжението на Живко Мартинов…” От полицията го коригират: „Има още две подпалени коли.“ Извършителите не са открити.

„Каквото и да направим и да кажем в качеството си на свидетели, изтича информация, не знам откъде. И сме притеснени за живота си“, коментира Кирил Костов.

Живко Мартинов отказва коментар. Делото му през 2019 г. започва в спецсъда.

На втората година от наказателния процес основният свидетел Антон Проданов все още изглежда корав, не се предава – бил готов да издържи на криминалния и политически тормоз. Нищо, че полицейският шеф Весо Колев го е спрял насред Добрич и му е показал с жест как ще го застреля с пистолет.

Антон е борчески настроен. Непримирим. Отново и отново заявява публично, че в продължение на няколко години е давал суджуци, пастърма и филе на Живко Мартинов.

„Лично от мен е искал суджуци, в офиса му – готов съм да седна на полиграф, за да докажа думите си. Бях подложен на жестоки проверки от администрацията, фирмите ми бяха съсипани от актове, за да правя каквото каже. След като Кирил Костов, като бивш полицай и буден гражданин е написал сигнал за това, което Живко Мартинов прави в града, аз бях извикан от служители на МВР и ДАНС, и бях разпитан вярно ли е. Аз нямаше как да лъжа и да крия. Плюс това ми беше писнало! И казах истината и представих документи как Живко Мартинов е искал от мен суджуци, меса… Мотивът беше, че ги иска за премиера Бойко Борисов – въпреки, че Главният прокурор каза, че премиерът не е взел нито един суджук. Не знам как не го е срам Живко Мартинов да лъже така!”

Защо Антон Проданов толкова дълго е мълчал? Защо не се е оплакал сам на властите? Защо е чакал да го разпитат по нечия жалба?

„ Да приемем – казва той самокритично – че по това време Живко Мартинов е бил властимащият тук. Виждал съм какво се е случвало с други хора, виждал съм по какъв начин работи. Цялата кадрова политика на всички служби в Добрич бяха негово дело. Той назначаваше от името на ГЕРБ всички ръководители. Присъставил съм на договорки кой как да бъде смачкан. Така че съм занел какво ме чака, а и той самият ми го е казвал – че по-добре да си мълча, да дам, каквото трябва. След като му се повдигна обвинението, натискът стана огромен – както върху мен, така и върху всички свидетели по това дело. Натискът стана огромен! Както от службите, така и от прокуратурата в Добрич, и от НАП във Варна – те всички са кадрувани от Живко Мартинов. Затрупаха ме с актове, ревизии, проверки, сигнали. И пак наново актове, наново ревизии, наново проверки, наново сигнали! Не знам вече колко досъдебни производства са ми образували и колко проверки. Пишат сигнали от подставени лица! Защо се случва всичко това? То е ясно. За да бъдем дискредитирани – както аз, така и всички останали свидетели по това дело. За да приключи то, както им трябва. Защото не само в Добрич е така. Може би затова се бави това дело, с идеята да им стигне времето да ни нагласят, да действат срещу нас, да ни затворят устата.”

Е, добре. Оказва се, че Проданов приказва като врачка.

На 25 юли 2019 г. му затварят устата. Арестуват го в курорта „Албена”, в рамките на спецоперация срещу данъчни престъпления в три града – Добрич, София и Варна. Лишават го за постоянно от свобода с обвинение, че е шеф на организирана престъпна група за кражби на „Данък добавена стойност” в големи размери.

Докато пиша тази глава, само Бог знае как ще завърши добричката съдебна сага, която е вече съдебна сага на квадрат. С колегите от вестник „Труд” сме се хванали на бас – един от нас твърди, че осъдителната присъда ще е за този добричлия, който е искал суджука, а не за този, който го е давал. Но всички останали твърдят обратното.

Банкерът Цветан Василев

Една сутрин, през 2014 г., когато лятото още не е дошло, а пролетта си отива, радиото съобщава предпазливо:

„Прокурори и полицаи влязоха в сграда, където офиси имат Корпоративна търговска банка (КТБ) и телевизията 7TV. Според източници от прокуратурата се извършва обиск във връзка с проверката по сигнал на „Протестна мрежа” срещу банкера Цветан Василев, депутата Делян Пеевски и лидера на партия „България без цензура” Николай Бареков. Сигналът на „Протестна мрежа” гласи, че тримата са престъпна група за търговия с влияние и има разминаване между декларираното и реалното им имотно състояние. Стана ясно, че Цветан Василев е разследван и по друго дело – за поръчителство на убийството на Делян Пеевски. Изпълнителният директор на КТБ Георги Христов призна, че има напрежение между двамата. Научихме, че има задържани във връзка с готвеното покушение.”

Каква е реакцията на това съобщение?

Сред обикновените българи то не произвежда особено вълнение. Споменатите в него господа са им познати от телевизионния екран – за тези от „Протестна мрежа” знаят, че са начело на манифестациите против кабинета „Орешарски” и че ги спонсорират американците, а за другите са чули, че били много богати, понеже КТБ била събрала парите на държавните предприятия. Но всички тези герои са толкова далеч от техния бит, че ги бъркат с героите от холивудските филми. Дори и клиентите на банката по-скоро се забавляват от прокурорския десант на улица „Цар Борис III”, където са кабинетите на нейните шефове.

Трудно е да се предположи, че този десант ще подпали тлеещата медийна война, ще поведе свободата на словото към нейния край, ще предизвика срив в доверието към държавата и крах на повечето надежди в благополучния край на българския преход към демокрацията.

Всичко започва половин година по-рано, когато Главният прокурор Цацаров – по своя инициатива или не – разпорежда лично да се направи проверка по сигнала на протестърите и протестърките. Цветан Василев, като председател на Надзорния съвет на КТБ му праща контрасигнал – че протестърите и протестърките лъжат и го набедяват. И Пеевски реагира с коментар – сайтът ПИК е пак трибуната, от която се чува гласът му: това бил пореден опит за неговата дискредитация, а причината била, че медиите на неговото семейство разследват президента Плевнелиев и кръга „Капитал”.

„Не се притеснявам от някакви медийни публикации, оформени в папчица под формата на сигнал до Главния прокурор. Всичко това са лъжи и дори се радвам, че ги пращат за проверка. Така най-после ще лъсне истинската същност на кръга „Капитал“. Ще лъсне истината за долната кампания, която от години тече срещу мен и семейството ми – казва Пеевски и в заключение праща послание на враговете си: – Едно искам да им кажа. Няма да ме спрете. Ще стигна докрай! Ще изнеса всички данни за тези кръгове, няма да оставя нищо скрито-покрито. Виждам страха и паниката им и това ми носи удовлетворение, че съм на пръв път!”

И реакцията на Николай Бареков не закъснява. Той е телевизионен водещ в 7TV и нов политик, лидер на партия, назована „България без цензура”, н наричана по-често „Партията на Цветан Василев“ или „Партията на КТБ“. От студиото, което е своеобразен партиен офис, Бареков обявява, че „Протестна мрежа“ се е превърнала „в адвокат на олигархията”, а пък той ще внесе в парламента Закон за чисти ръце.

До такова законодателство не се стига.

В 10, 30 сутринта на 13 юни прокуратурата влиза с полиция в сградата на банката, която дава най-високите лихви и голяма част от населението по примера на големите държавни предприятия внася в нея всичко, което има – милиони или хиляди в левове или във валута, спечелени с далавери или с честен труд. С репортажите, които показват табелата на КТБ и полицейски стражи, се пуска прокурорско съобщение – лаконично и загадъчно: „Извършват се претърсвания в помещения на регистрираните на този адрес търговскидружества след 19 разрешения от Софийски градски съд, издадени предварително.”

Равнодушието и стъписването е последвано от паника сред вложителите. Втурват се към гишетата на КТБ да си теглят парите.
Най-различни слухове циркулират цяло лято, докато се стигне до по-конкретно съобщение от обвинителите: „Цветан Василев и съпругата му Антоанета Василева се разследват за пране на пари”.

Това е в края на есента, която се случва златна – слънчицето гали, девойките до края до октомври чак се разхождат по сандали, с боси крака. А през декември, когато студ сковава страната, пред всички офиси на КТБ се извиват опашки. На тях се редят с чосове дребни вложители, чиито влогове са гарантирани. Връщат им сумите до 100 хиляди лева, които са били за известно време блокирани. Централната банка е поставила КТБ под специален надзор и е назначила квестори, а на 5 ноември й е отнела лиценза. Не е получила подкрепа от двамата най-големи акционери – фирмата „Бромак“ на Цветан Василев и Фондът на държавния резерв на Султаната на Оман. КТБ е обявена за финансова пирамида – при общ кредитен протфейл от 5,4 милиарда лева, кредитите към фирми, свързани с Цветан Василев, били за повече от 3 милиарда и половина – това надвишава в пъти законовите ограничения и е невиждано,и нечувано! Краят настърва през април 2015 г. – фалит!

Но дотогава други драми събират очите на читателите и зрителите.

Трима души са арестувани и обвинени в опит за убийство на Делян Пеевски, чиято популярност на медиен бос, на постоянно отсъстващ от парламента депутат, на кратковременен шеф на ДАНС и дългосрочен задкулисен играч расте със скоростта на светлината. Съобщава се, че неуспелите убийци са прибрани, след като охранителите на Пеевски подали жалба. Докато медиите гадаят какво са направили, Софийски градски съд ги пуска на свобода. Имената им до този момент са известни само на майките им – Георги Христов, Венцислав Върбанов и Красимир Методиев. „Няма абсолютно никакви доказателства, че са се канили на убиват депутата”, отсича съдийката Димитринка Ангелова. Съдебното заседание се провежда безпрецедентно в МВР болница, където бере душа в хипертонична криза един от тях. След края му става ясно, че в папката по делото има само записи от подслушване, в които за убийство и дума не става.

„Не съм началник на съдебната власт. Ако бях такъв, надали моите убийци щяха да бъдат пуснати и днес аз да съм тук, а другите да ги няма“, заявява Пеевски два дни по-късно, когато е призован да даде показания и относно несъстоялото се покушение срещу него, и относно сигнала на „Протестна мрежа”, че търгува с влияние. С тия думи на излизане от разпита той опровергава „спекулациите на кръга „Капитал”.

След още два дни на журналистите пак им се отваря работа. Доскоро живели в сговор като „син и баща”, Пеевски и Василев си отправят взаимни обвинения през медиите – не могат да се разберат кой от тях е крив, кой е прав и кой „се изживява като властелин на България”.

Банкерът пръв хвърля ръкавицата – от екрана на БиТиВи. „Един голям мит” било, че той и Пеевски „като тандем са изкупували ключови предприятия и медии, с които да упражняват политическо влияние.“

„Господин Пеевски винаги е имал свой път в живота. В последната година той стигна прекалено далеч. Той е човек, който вече се изживява като властелин на България“, заявява Василев. Тонът му е нападателен. Вярно, че видял по-рано у Пеевски положителни качества и заложил на тях, но „за жалост, той не се оказва достоен за това”.

Гневната реч на Василев е храна за мълвата, че разривът между двамата е заради Булгартабак, някогашния български тютюнев гигант:

„От Булгартабак се източват средства. Това сякаш не се забелязва. Регулаторът не е в състояние да въздейства, защото е заплашван!”.

Източването било в „огромни размери”, а парите отивали в „нечии сметки извън България“.

Пеевски му отвръща от страниците на вестник „ 24 часа”:

„Аз със сигурност не се изживявам като властелин на държавата. И с нито едно мое действие не се показвам като такъв. Обратното. С всички свои действия господин Василев показва, че тъкмо той се изживява като недосегаем властелин на държавата. Иначе как да си обясня публикациите в медиите, че е отпускал от КТБ кредити на свързани с него лица, които десетократно са надвишили размера на парите на държавните предприятия и на българските граждани, които са му поверени.“
По думите на митичния депутат от ДПС „свързаните с банкера Василев лица” на пресконференция на ръководството на КТБ са си признали, че управляват чужди пари.

„Да, те наистина управляват чужди пари, но са го забравили и гледат на тези пари като на лични на господин Василев. Направи ми впечатление и че господин Василев дава интервю някъде от чужбина, и обещава да съдейства на българското правосъдие, когато се върне. За разлика от него, аз не се укривам. Като съвестен гражданин се явявам, когато бъда призован по започналите проверки”, коментира Пеевски.

„Искам да кажа и нещо лично” – отбелязва той, заостряйки вниманието на читателите. И хвърля бомба:

„Явно господин Василев не може да приеме, че отказах да го подкрепя и да бъда до него в амбицията му да стане министър-председател! Не го направих, защото той отдавна е загубил представа за времето, в което живеем и премина границата между реалното и нереалното!“

Така, значи. Цветан Василев пожелал да стане министър-председател на България. Обаче, без подкрепата на Пеевски, не успял.
В края на юли 2014 г. прокуратурата го обвинява задочно за длъжностно присвояване на 206 милиона лева от КТБ. За тези милиони са обвинени първоначално само изпълнителният директор на банката Орлин Русев, главната касиерка Маргарита Петрова, главната счетоводителка Мария Димова и заместничката й Борислава Тренева-Кючукова. Четиримата са тържествено арестувани. Съдът ги пуска после по-тихичко един по един – под домашен арест или срещу гаранции в различни суми. Маргарита Петрова става най-популярната от тях. Съдебните репортери я спрягат като „Жената с чувалите”, тъй като прокуратурата ги уведомява, че „ тя лично е изнесла парите от трезора в чували и ги е предала на трети лица”.

Цветан Василев никакъв го няма, но е привлечен като обвиняем за това, че „умишлено е склонил Маргарита Петроваи Орлин Русев да се разпоредят с парите”.

Казват, че „парите обичат тишината”, но Василев, отсъствайки от България, нарочно вдига много шум. В писма до медиите, той обяснява, че се крие в чужбина само от „съображения за сигурност” и щом правосъдието го призове, ще се яви. Отначало властите твърдят, че не знаят къде се намира и го погват с Европейска заповед за арест. После потвърждават плъзналите слухове, че се е предал на сръбската полиция и пращат в Сърбия искане за екстрадицията му.

Междувременно обвинения са повдигнати и на други шефове на КТБ – за умишлена безстопанственост – и им е забранено да пресичат границата.

От прокуратурата разказват, че са открили в трезора кредитни досиета за милиони, на които били залепени бележки: „Да не се дават на одиторите!“ „ Да се махнат при проверка!“…На една от тях даже пишело: „Цел – недопускане или изземване на кредитни досиета“. Като веществени доказателства били иззети и 14 чувала с нарязани оригинални документи – „…унищожени са на 21 юни, само ден след решението на Българската народна банка за поставяне на КТБ под специален надзор”, съобщават прокурорите. Те работят в екип. Сред тях е Иван Гешев – този Гешев, който скоро ще стане прочут – ще го изберат за шеф на спецпрокуратурата, след това за заместник на Цацаров, а после и за Главен прокурор на негово място.

На спешно свикан брифинг Цацаров обяснява на журналистите особеностите на Корпоративна търговска банка и причините за нейния фалит:

„Имаме банка, която години наред е била грижливо създавана, грижливо подхранвана и грижливо държана под стъклен похлупак. Този похлупак е бил създаден от държавата, бил е създаден от политическите структури и е бил удобен на всички. И понеже е бил удобен на всички, и е надскочил далеч финансовите параметри на една банка, и се е превърнал в една структура, която е имала досег с немалък брой политици и общественици, а и с хора, упражняващи вашата професия, ние тук не можем да приложим аршина, който прилагаме в нормална ситуация,когато една нормална банка фалира по нормален начин…”
Главният бодва с острието на обвинението подуправителя на Българската народна банка Цветан Гунев, който ръководи Банковия надзор:

„Държавата отгледа тази банка. Държавата влага в продължителен период от време средствата на държавните предприятия в тази банка. А Банковият надзор с неговия ръководител създаде прекрасни условия, за да цъфтят тези банкови практики. Той има отговорност за тази ситуация, която не е нормална, за финансовата смърт на тази банка.“

Накратко:

„Държавата отгледа тази практика и я толерираше. И от тази практика се възползваха определени политически сили. Заявявам го с пълната си отговорност” , обобщава Главният прокурор.

На 9 октомври 2019 г., Цветан Василев пуска от Сърбия „Декларация за КТБ и това, което се случва с нея”. Тя е публикувана в неговия сайт, а после и препечатана на много места:

„Уважаеми дами и господа,
Уважаеми клиенти на КТБ,

Напоследък зачестиха „сигналите“ срещу хора, защитаващи каузата на КТБ и работещи по моята правна защита относно „злоупотреби“ с активи, финансирани от КТБ.
В тази връзка бих искал да подчертая, че през целия период – от поставянето на КТБ под особен надзор насам – основните ми усилия са насочени в две главни направления.
Първо – защита на активите КТБ от посегателствата на онези, които изготвиха плана за унищожение на банката. Второ – възстановяване на КТБ.
Основните свидетели срещу мен и моите колеги от КТБ представляват няколко дружества, които разполагат със значими активи, финансирани напълно или частично от банката. Освен това, огромната част от фирмените книжа на тези дружества „изненадващо“ липсват – факт, относно който са информирани компетентните български органи преди време. От тези органи до момента няма никаква реакция. Могат да бъдат зададени въпроси дали това е случайно съвпадение, или не.
Хората, които са в основата на комплота срещу КТБ, твърдо следват максимата „Крадецът вика дръжте крадеца“. Преди да започнат атаките срещу мен и банката, аз бях изнудван за безвъзмездно прехвърляне на акции от Виваком, Петрол и Дунарит на определени фирми, зад които стоят определени хора.
Имам сериозни съмнения, че правната кантора, обслужваща съответните изнудвачи, които се превърнаха и в своеобразни ликвидатори на КТБ, сега стои зад всички сигнали, схеми и подбудителства срещу банката и нейните акционери. По ирония на съдбата въпросните изнудвачи, които стоят зад атаката срещу КТБ, удобно заблуждават обществото в противното.
По повод на разпространените информации за продажба на завода ( за стъкло) в Парачин, Сърбия, искам да разясня, че търся най-доброто решение за завода, но в никакъв случай това решение няма да бъде в ущърб на КТБ. Интерес за продажбата и покупката на активите по подценена стойност имат само тези, които целят ликвидацията на КТБ и личното си облагодетелстване. В конкретния случай същите тези „морално чисти“ хора не се посвениха да предложат срамна сделка на човок, заинтересован от покупката на подценени активи, срещу свидетелстване срещу мене. Това е подход, който се насърчава услужливо от онези, които работят по съшиването на доказателствата за моята и на моите колеги вина.
Аналогичен е и случаят и с ( компанията за мобилни телефони и услуги) Виваком. Ако не беше нашата съпротива, досега акциите на Виваком щяха да лежат в някое дебело чекмедже. Представяте ли си, че в България е възможно изпълнителен директор на компания да укрива книга на акционери и временни удостоверения с една единствена цел – да услужи за постигане на целите на своите покровители. По едно стечение на обстоятелствата този изпълнителен директор е един от „достойните свидетели на обективното следствие и прокуратура”. Същият доказано е фалшифицирал документи заедно с други лица от така нарачената Група на седемте (вече шестте), управлявана от основния свидетел на прокуратурата Бисер Лазов, което също не значи нищо за компетентните органи.
Като доказателство за сценария на ликвидаторите ще ви кажа, че същият този правен център на атаката поиска несъстоятелност на въпросната компания още през май с една цел – да присвои 14,5 милиона евро и да се добере до акциите на Виваком.
Това е моята гледна точка по този въпрос, дами и господа!
Въпреки унизителното отношение към мен и колегите ми, подклаждано главно от въпросния ликвидационен център, аз работя непрестанно по тази трудна задача—трудна не защото е невъзможна, а защото има няколко центъра, които непрекъснато работят за възпрепятстването на възстановяването на КТБ.
Нямайте съмнение, че възстановяване на КТБ може да се постигне само чрез продажба на активите, финансирани от банката, на реалната им пазарна стойност, която по моя оценка е над 2,5 милиарда евро.
Естествено това би могло да бъде възможно единствено с цената на мои лични загуби — участието ми в КТБ, както и в други компании – на които съм готов и които съм декларирал на консорциума от частни инвеститори. Успях да привлека тези инвеститори след много срещи и преговори след бруталните събития от това лято. Концепцията се основава точно на стратегическото придобиване на активи, финансирани от банката по тяхната оптимална стойност. Това автоматично изключва продажбата на основните активи на подценени цени.
Цялата тази концепция на акционерите и на новите потенциални инвеститори е в рязък контраст с поведението на квесторите и на Българската народна банка (БНБ), които вече подготвят почвата за продажбата на активите на КТБ и банка „Виктория” на подценени цени, разделяйки кредитите на добри, по-малко добри и лоши. Това поведение странно съвпада с тържествените декларации от тандема Цонев – Пеевски относно тяхната ( депутатска) инициатива за проектозакон за КТБ. „Добрите“ кредити, които включват активите на подценени цени, ще отидат в „добри“ ръце, за да да могат да покрият частично разхода на Фонда за гарантиране на влоговете в банките при ликвидация и да осигурят очакваните печалби на тези, които са си поставили за мисия да ликвидират КТБ.
А така наречените „лоши“ кредити, идентифицирани като лоши по неконвенционална и вероятно неслучайна методология, обслужваща интересите на организаторите на атентата срещу КТБ, са предназначени за „доказателствен материал“ за обвинението срещу мен и моите колеги. В резултат, губещи ще сте вие, дами и господа!
Още веднъж искам да заявя, че КТБ може да бъде възстановена на минимална цена за държавата и обществото. Минимална в сравнение с цената, която би се платила при нейната ликвидация. Защото при такава хипотеза цената ще е кумулативна! И много по-висока! „

Цветан Василев завършва декларацията си с благодарност и вяра:
„Благодаря на всички, които ми вярват и ме подкрепят! Убеден съм, че времето ще докаже правотата ни!”

Дали прокуратурата му отговаря? Да. Отговаря му с ново обвинение – за пране на пари.

„Под похлупака на КТБ може да се окаже дупка”, заявява Главният.

Дупката” в КТБ се оказва в размер от 4,2 милиарда лева и отгоре. Или поне така пише в доклада за активите на банката, който е писан от експертни екипи в одиторските фирми „Ърнст енд Янг одит“, „Делойт България“ и „АФА“.

От одиторите разбираме, че над 4 милиарда лева от отпуснатите заеми трябва да бъдат обезценени или отписани. Това на практика означава, че тези кредити, раздадени на фирми и граждани, няма да се върнат в банката. Когато към тези 4 милиарда добавим и загубата от акции, инвестиции и собственост, стигаме до минуса от 4,2 милиарда лева. Депозитите в банката са за 4,3 милиарда лева. В одитния доклад не е посочено колко от тях са обезпечени, но това е публично известно – гарантираните са за около 3,7 милиарда.

Докладът на одиторите е внесен в парламента, който би трябвало да вземе колективно решение за съдбата на КТБ.

Какво са констатирали докладчиците? Почти нищо, което не знаем. Те докладват, че „в банката се наблюдават порочни бизнес практики” . Чрез сложни операции са прикривани сделки и транзакции. Като пример за това се дава един специфичен начин на кредитиране – чрез „дружества със специална цел“. При отпускането на кредити получателите им не били проучвани задълбочено – това се виждало от документите – през пръсти били гледани бизнеспланове и разчети на проекти, които се нуждаят от финансиране.

Като шеф на Специализираната прокуратура Иван Гешев приема поканата ми за интервю.

– Господин Гешев, вие ли пишете обвинителният акт за КТБ? – питам. – Какво става с него?

Седя срещу него – аз на едно диванче, а той зад шефското бюро в спецобвинението. Това място е ветровито, знам го, защото за кратко време съм виждала на него вече трима мъже.

За разлика от двамата си предшественици, Иван Гешев общува с журналистите непринудено и естествено. Говори образно, почти не ползва тромав юридически език, има какво да каже и не избягва да го обясни. При заядливи въпроси не губи чувството си за хумор – това са пет условия за едно добро интервю.

Не бави отговора на моето питане.

– По обвинителния акт работим в екип от петима прокурори и трима следователи. Правим всичко по силите си, да приключи разследването в максимално кратки, но и разумни срокове, предвид обема, фактическата му и правна сложност.

Аз напомням:
– Мина доста време, откакто влязохте в банката.
– Мит е, че това дело се бави. Да твърдиш подобно нещо е все едно да си шофьор, учител или художник, да наблюдаваш сложна сърдечно-съдова операция отдалече и да кажеш на хирурга, че много бавно реже. Това е уникално дело. За уникално престъпление. Да, то би приключило по-бързо, ако не беше толкова формалистичен процесът. С нашия Наказателно- процесуален кодекс (НПК), метафорично казано, ние сякаш пътуваме с дизелов двигател до Луната. Обаче сме на път да кацнем.

– Докъде стигнахте? Разбрахме дотук, че обвиняемите за кражбата от КТБ са осемнадесет, а Цветан Василев е с обвинение за бос на престъпна група, присвоила 206 милиона лева. Сърбия не ни го дава обаче. И той няма вид на човек, притеснен от наказателно преследване. Дава интервюта в добро настроение.
– Няма да коментирам въпроси, свързани с това дали някой е виновен или не. Това може да реши само българският съд. Чисто теоретично бих сравнил делото срещу Цветан Василев с това срещу Бърни Мадоф, обвинен, че е нанесъл щети на САЩ за 63 милиарда долара, с една от най-големите финансови измами в света. В момента, в който синовете на Мадоф отиват във ФБР и казват, че баща им управлява пирамида, той признава всичко. Защото като американски гражданин не може да си представи, че няма да бъде осъден за това. А Василев е в добро настроение, защото като български гражданин не може да си представи, че ще бъде осъден. Разбирате ли разликата?

Разбирам я и още как. Но Гешев щял да се опита да докаже, че Цветан Василев не е прав, като мисли така.

– А защо сърбите не ви го дават?
– Причината не е в това, че прокуратурата не си е свършила работата по екстрадицията, както някои твърдят. Причината е единствено в сръбските власти. Ще я научите. А аз ще ви кажа засега, че ако господин Василев се притесняваше само от българското правосъдие, щеше да се скрие в държава от Евросъюза. Но той е в Сърбия, там се чувства сигурен, което показва, че го притеснява не българското, а европейското правосъдие.

Тук следва моят най-съществен въпрос:

– Къде са милионите, откраднати от КТБ? Хората това питат. Не им се вярва, че само Цветан Василев се е облажил от активите й. В интервюта самият Василев сочи Пеевски, Прокопиев, Цветанов, Борисов. Категоричен е, че КТБ е разграбена не преди, а след 20 юни 2014 г. и то от тези, които го обвиниха, и с помощта на синдиците.
– Не влизам в спорове с обвиняеми, те имат защитна версия, това е тяхно право – отсича Гешев. Не изглежда раздразнен. И не спира да обяснява: – Аз твърдя, че КТБ не е банка. Тя е нещо друго, все едно как се нарича – рисков инвестиционен фонд, неустойчив бизнесмодел, финансова къща или пирамида. Начинът, по който е функционирало това нещо, според мен е престъпление. Над 70% от парите на така наречената Корпоративна търговска банка са отпуснати като необезпечени кредити на кухи дружества и са несъбираеми, защото няма обезпечения за тях. Такъв стопроцентов риск нормалните банки поемат само към държави или познати клиенти с международен авторитет. Малко били събрали синдиците! Ами те нямат контрол над активите! Едни пари са минали през кухи дружества и са попаднали на различни места – раздадени са в пликове, торби и чувалчета на политици, актьори, спортисти и други, вложени са в бизнеспроекти – губещи или негубещи… Впрочем, някои от тях и господин Василев от съседна Сърбия би могъл да управлява. Те са несъбираеми. Представете си топла баница, изкарана на полето – този минал и си взел, онзи минал и си взел, минала мишка, гризнала и тя от нея. А Цветан Василев казва: Не съм виновен аз, а тези, които са си взели. Без значение, че той хапва най-голямото парче. Това е защитната му версия и той използва лостовете си на влияние, за да формира с нея общественото мнение. Не следя творчеството му отблизо, но според мен фактически така стоят нещата.

– Не следите творчеството му? Да, бе… – вметвам недоверчиво.
– Отначало го следях, но ми се приискваше да кажа – това е лъжа, онова е лъжа… А нямам право да коментирам по същество, за да не попреча на разследването и да не дам основание на адвокатите му да ми поискат отвод по делото.

– Имената, които Цветан Василев подхвърля, май няма да ги има в обвинителния акт? – питам аз. – Или греша?
– Прокуратурата разследва абсолютно всичко по няколко направления. Първо, разследва дейността на БНБ – с банковия надзор заради който са обвиняеми двама бивши подуправители и един служител, също високопоставен. Второ, разследва престъпната група, ръководена от Василев. Трето – едни липсващи 206 милиона лева от главната каса на КТБ, раздадени в пликове, торбички и чувалчета за няколко години. Четвърто – около 2 милиарда лева, източени от КТБ. Други около милиард и половина лева, пак източени от КТБ, са отделени в друго досъдебно производство. Тоест, ние разследваме първичната кражба, а тя е причина за вторичната кражба на активи, която от своя страна е предмет на други 24 досъдебни производства.

– От делото – майка за КТБ са се родили 24 дела? Така ли може да се каже?
– Да, може да се каже и така.

24 дела срещу крадливи фактори? Ето я новината, която става за заглавие!

Аз обаче не обичам новините, които почват и свършват в заглавието.

– По тия дела разследват ли се политиците, които сочи Цветан Василев? – питам. – Те го обявиха го за банкер на годината, това привлече вложители!

Гешев ми отговаря с въпрос:

– А Василев защо не каза тези имена преди три години?
– Той призова президента Радев да разсекрети стенограмите от заседанията при пресишния президент Плевнелиев за КТБ. Да се види кой какви позиции е заемал. Вие четохте ли ги? Стенограмите?

– Не. Стенограмите не съм ги чел. Аз работя с банкови документи. Политическите мнения не ми вършат работа. Призивът на Василев за стенограмата цели политически ефект. Изпълнението му едва ли ще разкрие истината за така наречената банка. Тази истина към момента на въпросните заседания при президента може би и в БНБ не са я знаели. Ако е имало решение да не се спасява КТБ, то е логично – това не е банка, а пирамида. Какъв е смисълът да се налива в каца без дъно? Все едно американската държава да спасява пирамидата на Мадоф.

Гешев широко се усмихва.

Нали ви казах, че има чувство за хумор?

Прокуратурата обявява, че е приключила разследването за фалита на КТБ в края февруари 2017 г. Малко е да се каже, че по това разследване е свършена значителна работа – 18 обвиняеми с Цветан Василев начело, над 400 разпитани свидетели, над 90 готови експертизи и над 1000 тома доказателства по делото. Размерът на обвинителният акт е невероятен – близо 1200 страници! Не съм чувала за друг такъв – чак толкова голям. И не само аз. Пресцентърът на държавното обвинение пуска в прикачени файлове 5000 от тях. Пет хиляди страници! Ще ви излъжа, ако ви кажа, че съм ги изчела всичките в деня, в който за пръв път написах в „Труд” за тях. Един колега, отразявал в друг вестник обвинителния акт за КТБ, ми призна, че изобщо не е отварял файловете. Всеки нормален журналист ще ви каже, че няма как да се прочете разпечатка, с която може да се опакова цялата резакция, докато те гони ежедневният график.

Повече време отделих на това четиво, когато седнах да пиша тази книга. И какво си помислих, като приключих? Помислих си….по-скоро почувствах…стана ми жал за магистратите и за адвокатите – и за тия, които е трябвало да го пишат, и за тия, които е трябвало да го четат.

Не се плашете, няма да ви залея с този огромен текст сега. Знам, че ще мернете първите редове и ще прескочите останалите. Наясно съм, че ще направите същото и с огромното творчество на подсъдимия банкер Цветан Василев – с многобройните му интервюта, изявления и открити писма, ако ги предложа на вниманието ви. Защото специфичната финансова материя в тях е трудно разбираема и нееднозначна. Що се отнася до твърденията на Василев за крадливите щения на министри, депутати и главни редактори – да, те са четивни – по пък не знам кое от тях е истина, кое е полуистина и кое е опашата ъжа.
Ето ви нещо по-разбираемо и по-забавно.

„Цветан Василев се е готвил за война!” – това разказват пред вестник „24 часа“ съдебни експерти, които са били на посещение в запечатания апартамент на банкера. Става дума за някогашното знаково столично заведение на име „Кристал“, което е преустроено в помпозно жилище от Василев и жена му.

„Разточителство, злато, мебели от крокодилска кожа, ненужен разкош” – така неканените гости описват банкерския дом. В него имало бомбоубежище, а бронираните стъкла на прозорците издържали на снаряди от гранатомет. Изолацията на стените била половин метър. Имало собствен генератор за ток и водоизточник с резервоар, където се йонизира водата…Между двете просторни спални имало огромна гардеробна с приспособление за стотиците вратовръзки и колани на банкера. Всички кранчета в баните били от златни, а тоалетните – повече от екстравагантни.

Според вещи лица от комисията по конфискацията поне 20 милиона евра са отишли за покупката и ремонта на въпросното жилище, което те са запорирали.

Комисията с тромавото име КПКОНПИ, която Главния прокурор Цацаров ще избере да ръководи след края на мандата си, е поставила под запор и друго имущество на семейство Василеви – не за милиони, а за милиарди! Но едно е имуществото да бъде обезпечено за конфискация, друго е да бъде конфискувано след спорове в съда, а трето и четвърто е какво ще прави с него държавата, ако му сложи ръка.

Апартаментът с крокодилските кожи и златните чешми е непродаваем на практика – няма сериозен брокер, който да каже обратното. Той е на показ, насред най-оживената градинка на център на София и е толкова очебийно разкошен, че в него може да живее само някой, заобиколен от безчислена прислуга и охрана, като колумбийски наркобос или индуски цар.
Друг е въпросът за дяловете на Цветан Василев в закритите компании и сринатите предприятия – те струват на практика по-малко от двустаен апартамент в квартал „Младост”.

Съдебното дело за КТБ стартира 10 години след първите публикации за опасното натрупване на парите на държавните фирми в една частна банка – стартира 4 години след като прокуратурата влиза в тази банка и 3 години след обявяването й в несъстоятелност. Подсъдими са мажоритарният й собственик Цветан Василев и още 17 души – негови служители, одитори и чиновници от БНБ. Твърди се – според повечето юристи съвсем основателно – че по трудност и сложност на казуса, и по брой на подсъдими, свидетели, разпити, експертизи и страници в обвинителния акт – делото за КТБ няма равно на друго в българската съдебна практика, за всички времена.

Цяла година четат в съдебна зала обвинителния акт. Най-сетне, в първите дни на февруари 2019 г., процесът тръгва по „бързата писта“ – вместо с четене на хилядите страници от акта, който по израза на прокурора Гешев е „с обема на романа „Война и мир“, обвинението е предявено с триминутен доклад на съдията.

„Бързата писта” се отваря с нарочни промени в НПК – управляващите нанасят в кодекса такава поправка, че делата да започват само с доклад на съдията, вместо с четене на прокурското заключение в обвинителния акт, което в случая с КТБ е над 5 хиляди страници.

Съдебното преследване потегля. Иде време, в което хората ще спрат да му обръщат внимание. Но в началото разпалва страсти.
„Мафия!“, „Махайте се!”, „Крадци!“, „Виновните в затвора!“, „Оставка!“ – викат с цяло гърло вложители на злополучната КТБ, събрали се пред сградата на БНБ и пред Съдебната палата. Те са загубили парите си, окончателно. Протестът им е организиран от сдружението „Ние гражданите“ срещу фалита на банката. С плакати в ръце, придружавани от тревожен вой на сирена, стотиците протестиращи тръгват към Министерството на финансите. Оттам се разотиват по домовете си. Точка. Край.

„ Аз не съм бил част от мафията! На мен ми се е налагало да търся решения, за да предпазвам банката и инвестициите от тяхната (на мафиотите) алчност, от рекета. Защото аз съм рекетиран от 2009 г. непрекъснато!” – заявява в поредното си интервю пред телевизия BIT банкерът беглец.

Съдът в Белград е решил, че не е компетентен да го върне в отечеството му. Съпругата му, професор Антоанета Василева е неотлъчно до него. Тя заявява, че ще направи всичко възможно така, че „този театър на абсурда с лошо скалъпен сценарии и лоши актьори ” и обвиненията към мъжа й, към нея и към дъщеря им Радосвета да бъде видян „ от по-голям кръг хора по света”.
Госпожа Василева цитира Цацаров: „Няма лична вендета. Виновните биват обвинявани, това е целта на наказателния процес“. И го контрира: „Дали вие сме виновни, или не, трябва да каже българският съд, а не Главният прокурор!”

Пак е есен. Но годината е вече 2017 -а.

Президентът Румен Радев публично призовава бившия банкер да се яви в съдебна зала. Приканва го добронамерено „да даде валидни показания и доказателства в един прозрачен и открит публичен процес“.

„Гарантирам сигурността на Цветан Василев, ако се върне в България!”, обявява държавният глава.

Напразно. Доскорошният български банкерски бос търси закрилата на САЩ.

Той прави опит да стане първият чужденец, получил защита по силата на глобалния закон „Магнитски“, пише авторитетното американско издание „Дъ Хил“, което отразява делата на Белия дом и Конгреса . Законът „Магнитски“ позволява на американското правителство да защитава хора по цял свят, станали жертва на репресии, след като са разкрили корупция по върховете на властта. Той предвижда санкции против всеки, който наруши правата на хора, които стават разобличители на случаи на правителствена корупция, отбелязва „Дъ Хил”. В опит да докаже, че попада в тази категория репресирани, Цветан Василев, който е обвинен от българското правосъдие за пране на пари и присвояване в особено големи размери от фалиралата КТБ, е наел вашингтонската юридическа фирма „JWI Inc” срещу 50 000 долара на месец. Адвокатите му трябва да убедят властите в САЩ, че клиентът им е бил несправедливо обвинен в България, съобщава американският сайт. Преди да подпише договора с с Василев, вицепрезидентът на JWI Джоузеф Огъстин го е посетил в Сърбия, за да се запознае с неговия случай. Огъстин, който преди да стане адвокат е работил 30 години за ЦРУ, заявил пред сайта, че отишъл по препоръка на приятел само да изслуша Василев, но след серия разговори се убедил в неговата невинност и приел да го представлява. А междувременно администрацията на президента Тръмп привела в действие нови санкции по закона „Магнитски“ – глобални – срещу клептократи и нарушители на човешките права по целия свят.

Това в Америка. А у нас?

У нас точно 13 дни след като съдебното дело „КТБ” започва по същество, са арестувани един адвокат и двама куриери на главния подсъдим Цветан Василев. На 18 февруари 2019 г. Марин Апостолов, Георги Запрянов и Здравко Босаков са заключени и обвинени в пране на пари.

В това време главният свидетел на прокуратурата Бисер Лазов дава показания при открити врати. Репортерите усилено ги записват.

Цветан Василев, посочва Лазов с тон на обвинител, накарал него и още петима банкови служители да управляват фирми на загуба, докато КТБ фалирала.

Цветан Василев, казва, превеждал всеки месец по 25 хиляси лева на бившия премиер Иван Костов, защото „всяка банка трябвало да си има лоби”.

Цветан Василев плащал за дискредитиране на противници, а дъщеря му ръкодила източващите трезора кухи дружества.
Цветан Василев давал по 10 милиона лева месечно на телевизията 7 TV заради политическия проект, с който искал да става премиер.

Цветан Василев готвел второ източване на банката…И така нататък.

И след края на мандата на Главния прокурор Сотир Цацаров съдебният процес продължава.

Кметицата Иванчева

В България законите гарантират човешките права, но те невинаги се спазват и има хора, потърпевши от това. Сред сериозните проблеми в страната са корупцията, неефективната съдебна система, полицейското насилие и превишаването на правомощията на служителите на реда спрямо задържани и заподозрени в престъпления.

Новина ли е това? Не, разбира се, че не е новина – не и за българските граждани. Това е констатация в годишния доклад на Държавния департамент на САЩ за правата на човека в България. „Свободна Европа” съобщава за нея на 13 март 2019 г.
Над 40% от хората в българските затвори се оплакват от физическо насилие от страна на властите, посочват докладчиците. Има значителен брой случаи на незаконни арести и нехуманно отношение към задържаните. Като пример се посочва арестът на кметицата на столичния район „Младост“ Десислава Иванчева и нейната заместничка Биляна Петрова. Двете жени са обвинени в корупция и държани с белезници на улицата четири (4!) часа, докато силите на реда броят парите от подкупа, за който се твърди, че са взели по-рано.

Заради този арест, прочул се чак до Съединените щати, Иванчева и заместничката й са подали жалби в Европейския съд за правата на човека в Страсбург. Това пък научаваме от адвокатската кантора „Савова и сие”, която ги представлява. Защитниците са писали на евросъдиите, че при задържането на техните клиентки са нapyшeни няĸoлĸo члена oт Европейската конвенция: члeн 3 – зaбpaнa нa изтeзaниятa, члeн 5 – пpaвo нa cвoбoдa и cигypнocт, члeн 8 – пpaвo нa зaчитaнe нa личния и ceмeeн живoт и члeн 13 – пpaвo нa eфeĸтивни cpeдcтвa зa зaкрила. Може би по случайно стечение на обстоятелствата точно година след подаването на тези жалби къщата на адвокат Ирен Савова пламва откъм покрива, който е залят с туба бензин през нощта. Подпалвачът е арестуван два дни, след като е „хванат” от камерите, монтирани на пътната врата. Нает бил. От кого? Не казва.
Всички телевизии предават наживо на 17 април 2018 г. как стотина мъже – униформени и цивилни лишават две жени – Десислава и Биляна от свободата им. В жизнерадостен репортаж на проправителствената ТВ Европа се казва:

„Полицейска операция блокира центъра на София в следобедните часове. По непотвърдена информация кметицата на район „Младост” Десислава Иванчева и заместничката й са задържани в момент на получаване на подкуп, като сумата, установена от полицията е 70 000 евро. Парите са били част от по-голяма сума, поискана за издаване на разрешително за строеж.”
Същевременно служители на Антикорупционната комисия са влезли в сградата на общината в Младост, съобщава говорителят на районната администрация Петър Кърджилов. Адвокатът на Иванчева също дава информация пред медиите. И софийската кметица Йорданка Фандъкова се ангажира с коментар за събитието. Самата Иванчева пък обявява, че това, което репортерите описват като „рушвет” са пари, подхвърлени без нейно знание в служебния й автомобил.

Коя е Десислава Иванчева? – пита гласът от телевизора и отговаря:

„Родена през 1973 г. в София, Иванчева прекарва почти целия си живот в квартала, който в момента оглавява. Тя е бивша собственичка на фризьорски салон и транспортна фирма, и не бе известна в публичното пространство, докато не стана едно от главните действащи лица на протестите срещу презастрояването на квартал „Младост“ през 2016 г. След като ГЕРБ свали доверието си от бившия кмет на столичния район Цвета Авджиева, се стигна до частични местни избори, на които изгря звездата на Иванчева. Тя се яви на изборите като независим кандидат, издигнат от инициативен комитет, но получи подкрепа и от партията на бившия ляв депутат Георги Кадиев, която се нарича „Нормална държава“. През юни 2017 г. инициативният комитет, подкрепил кандидатурата на Иванчева, оттегли подкрепата си от нея, а заместникът й Никола Вапцаров подаде оставка. Негови близки тогава коментираха, че се почувствали „подведени от жаждата за власт“ на кметицата. Подкрепата си от нея оттегли и Георги Кадиев.

Иванчева се прочу и като автор и на екзотични идеи. Например тази – „Младост“ да се обособи в град, отделен от София, като се издържа от строежи. В последствие тя заяви, че думите й, изречени по време на пресконференция са били изтълкувани неправилно – те били само за да се покаже какъв бюджет би имала общината, ако е самостоятелна”. Край на цитата.

Зрелищният арест на двете жени е последван от също толкова зрелищни мерки за охрана в спецсъда, където се решава дали да ги пуснат под парична гаранция или да ги задържат за постоянна. Водят ги в залата оковани – краката им са в пранги, а ръцете вързани с белезници зад гърба. Тази сцена от Бастилията, както и упорството на апелативните спецсъдии да ги държат с месеци в една мизерна килия, наклонява в тяхна полза общественото мнение, което иначе е на нож с корумпираните държавни служители.

Версията, че Иванчева и Петрова са поискали 70 хиляди евро рушвет от строителният предприемач Александър Ваклин и са ги взели с посредничеството на бившия кмет на „Младост” Петко Дюлгеров се разклаща скоро – когато са извадени пред публика стенограмите от записаните разговори между тях. В записите има неточности, които изцяло променят смисъла на казаното.

Петрова сочи за пример една нейна реплика: „Не искам децата да ходят в центъра“ – тя е отразена в доказателствата по делото като “Не искам десет процента“. Тази реплика в действителност няма нищо общо със строителните разрешения. Тя е свързана с учителката по математика Правда Найденова, която напуска през есента на 2017 г. основното училище в “Младост“ и е последвана от всички деца в своя клас. Биляна Петрова коментира последствията от това, а не се пазари за пари, както излиза от разпечатката.

„Има такива съществени различия на много места. Някъде в стенограмата волно или неволно са спестени имена на колеги и на хора от Столична община“, заявява Петрова. И Иванчева отбелязва, че разследващите подменят смисъла на информацията, придобита със СРС-тата или крият части от нея умишлено. Двете преписват стенограмите, защото нямат право да си извадят копия от тях. И в опит да докажат, че са жертва на постановка, показват една извадка по време на съдебно заседание. Вижте я:

Петко Дюлгеров: „Ако не вземе парите, какво правим?
Александър Ваклин: Тогава ще я разходим на Витоша.
Дюлгеров: Да, ще ѝ пратим командоси, ще бъде бутната към…
Ваклин: По-добре бизнес, отколкото сила!”

Двете арестантки се готвят да покажат подобна красноречива извадка и на следващото съдебно заседание, но не успяват нищо да покажат – няма как – ръцете им отново са вързани на гърба. Все пак Петрова подхвърля на журналистите:
„Чели сме СРС-тата и сме ги преписвали… Сега са подменени. Репликите, които уличават господин Ваклин, са изтрити и срещу името му пише “не се чува”.

Небезинтересно е и тефтерчето на вече бившата кметица, което е сред веществените доказателствата на прокуратурата.

Графологична експертиза, назначена от спецсъда, установява, че в него има записки с чужд почерк – и то на места, които според обвинението са „съотносими с подкупа, поискан от Ваклин”. Разгледайте например тези цифри и знаци:

„① В – 12.500х15
I 12 500 х 15 – 187 500
40 000 х 10 – 400 000 ….“

Според разследващите това е квадратурата на строежите в местността „Камбаните” – тия, заради които Иванчева била поискала от Ваклин 500 хиляди евра рушвет и получила първия транш от 70 хиляди, които Дюлгеров оставил в кутия от обувки на задната седалка на колата й.

Дали за квадратура или за друго нещо се отнасят тези числа, Бог знае, но е научен факт, че те не са писани от Иванчева. И това го казва не само тя, а и назначените от съда вещи лица.

Има и по-важен факт. На 9 април 2019 г. излъченият от ГЕРБ бивш кмет на столичния район „Младост“ Петко Дюлгеров се отказва решително от показанията си. От кои показания? От тези, на които се опира обвинителният акт – че е получен подкуп от 70 хиляди лева, които строителния предприемач Ваклин дал на Дюлгеров, а с негова помощ – на Иванчева и Петрова, за да придвижат преписка за негов проект на монумента „Камбаните“.

„Аз съм подписал протокола с дадените от мен показания, но не ги подкрепям, защото те бяха дадени от мен под натиск. Първо – пред служебен адвокат, който ми беше обяснил, че ако дам правилните показания…няма да ме закачат. Второ – пред служителите на КОНПИ, които без адвокат ме разпитваха два часа и ми казаха, че ако дам правилните показания, мога да бъда освободен“, заявява Дюлгеров пред съда.

Един ден след като е арестуван заедно с двете жени, той разказва, че е взел белязаните 70 хиляди евро от Ваклин, отделил е за себе си 14 хиляди, а останалите предал на Иванчева и Петрова. Точно 56 хиляди евра са открити при обиска в тяхната служебна кола. Те твърдят, че са им подхвърлени, а Дюлгеров – че са ги искали и очаквали. Да, ала после сам си признава, че неговият „правилен” разказ е лъжа.

„Категорично отричам да ни е идвало някога на ум, било за господин Ваклин, било за строителна фирма, било за сдружение, че може да го изнудваме в своя полза. Всички знаят, че ние единствено говорим за неща, които ще се ползват от хората“, непреклонен е Дюлгеров, излагайки новата си версия в съдебната зала.

Неговото обръщане на 180 градуса е предвидимо от момента, в който прокурорите му дават да разбере, че държат той да си остане в ареста. Адвокатката му Марияна Тодорова не скрива от медиите, че клиентът й „обмисля тази възможност”, защото разследващите не изпълняват обещанието си да го освободят, ако им съдейства.

„Очаквахме Петко Дюлгеров да се отметне, те и циганите така правят“, реагира уж небрежно прокурорът Гешев. Изказването му провокира жалба от цигански активист до комисията по дискриминацията. Но не минава много време и комисията го оправдава – с израза „циганите така правят” Гешев обсъждал процесуално поведение и не отделял ромите от останалото население.

Заради показния арест на Иванчева Гешев тепърва ще има неприятности – ще го препитват критично за него на конкурса за шеф на държавното обвинение. Тогава Главния прокурор Цацаров ще го подкрепи – ще каже, че той е пратил Гешев пред столичната Спортна палата, за да помогне на новата КПКОНПИ в нейната първа антикорупционна операция.

Защо е бил загрижен толкова за имиджа на КПКОНПИ уважаемият господин Цацаров? Дали пък още през март 2019 г. не се е канил да стане неин началник?

Разбира се, основният въпрос в това сурово наказателно преследване е друг и той е по-важен – корумпирана ли е Иванчева?
Тя твърдо отрича. Не пести обясненията си пред съда, пред приятели, пред врагове, пред познати и непознати. Разказва на всички едно и също – че след избирането ѝ на кметския пост в квартала през 2015 г., започнала да се моли на заможните строители да даряват за детски площадки и озеленяване – правела го, защото обещала на своите избиратели да бъдат облагородени междублоковите пространства.

Дали е пипала парите на Ваклин? Те са белязани от полицията така, че който се докосне до тях, да остане със светещи белези по ръката.

„Няма как да пипам нещо, което не знаех, че го има в колата“, вдига рамене Иванчева. Така нейните показания съвпадат с тези на другите двама подсъдими – Петрова и Дюлгеров. Обаче не съвпадат с обвинителния акт. Нито с тезата на прокурора Гешев, който скоро ще стане от шеф на спецобвинението, после заместник на Главния, а от заместник – титуляр.

„Няма как да ми кажат, че някой им е подхвърлил нещо. И двете задържани при освидетелстването буквално светнаха като коледни елхи – заявява Гешев в образния си стил. – Тоест, има доказателства, че са пипали парите“.

На съдебното заседание присъства доста голямо множество от поддръжници на Иванчева. Пред тях тя обявява, че ще докаже невинността си и даже на идните избори ще се кандидатира за евродепутат. Инициативен комитет започва да събира подписи за кандидатурата й веднага, още в залата на спецсъда.

Броени часове по-късно в процеса текат финалните пледоарии. След тях Десислава Иванчева получава присъда – 20 години затвор ! Точно така – 20 години затвор и конфискация на всичко, което притежава. То не е много – тя дели с майка си едно панелно апартаментче в „Младост”.

За другите двама подсъдими съдия Иво Хинов постановява на първата инстанция на спецсъда сравнително по-леки присъди – 15 години за заместник-кметицата Биляна Петрова и 12 години за бившия квартален кмет Петко Дюлгеров. И на тримата са наложени глоби – съответно 10 хиляди, 15 хиляди и 12 хиляди лева. Иванчева няма право да заема публични постове за две десетилия, докато остарее. Наказанията им удовлетворяват почти изцяло претенциите на държавното обвинение.

„Гадна, мръсна мафияяя!“ – гласът на Петър Кърджилов, пиарът на община „Младост” се извисява до крясък. Отведен е веднага от съдебната охрана. В коридора ехтят виковете му: „Изчезвайте от тоя съд, не сте достойни за този съд!“ Тишината сред публиката е оглушителна. Чува се хлипане – сподавен женски плач.

Срещу Петър Кърджилов е образувано дело за хулиганство.

„При ареста на кметицата на „Младост“ Десислава Иванчева е нарушена презумпцията за невиновност и отношението към нея е било унизително” – четем по-късно в мотивите към присъдата на съдия Иво Хинов. Той самият ли го е написал? Да. Той самият ли е написал и това, че е имало е „провокация към подкуп от страна на cтpoитeлният пpeдпpиeмaч Aлeĸcaндъp Baĸлин”, който е пoдaл cигнaлa cpeщy Петрова и Иванчева? Той самият вероятно. Но е побързал и да добави, че не може да се търси отговорност от Ваклин, защото провокацията към подкуп е „ пост фактум и пасивна” и „не е повлияла на присъдите и процесната справедливост”..

Непроницаема е душата съдийска!

Ето и подробности, ако ви интересуват.

Правата на Десислава Иванчева са били нарушени по време на зрелищната акция по задържането, приема съдията Хинов. Като е държана с белезници през цялото време на продължилите с часове следствени действия, Иванчева е била третирана като виновна, а не като заподозряна.

„Haй-яpĸият и нeдвycмилeн нaчин eднo лицe дa ce пpeдcтaви ĸaтo винoвнo e фaĸтичecĸи дa ce тpeтиpa ĸaтo вeчe ocъдeнo. Eдин oт бeлeзитe нa пpeдcтaвянe нa лицeтo ĸaтo винoвнo e пocтaвянeтo нa бeлeзници, пише още съдията в мотивите си.- При ареста са присъствали няĸoлĸo дeceтĸи cлyжитeли нa специализираната прокуратура, на KΠKOHΠИ и CДBP, ĸaтo пoвeчeтo ca били в yнифopмеи, a няĸoи и c мacĸи нa главите. Taĸa e cъздaдeнo впeчaтлeниeтo зa зaдъpжaнeтo нa изĸлючитeлнo oпaceн пpecтъпниĸ.“
Освен това арестът на Иванчева е извършен публично, отбелязва Иво Хинов в смисъл, че това е повече от неприемливо.
„Тя ce e нaмиpaлa c бeлeзници пoвeчe oт чeтиpи чaca в цeнтъpa нa cтoлицaтa, нa oживeнo ĸpъcтoвищe, излoжeнa нa пoглeдите нa минyвaчитe. Била е зacнeтa oт жypнaлиcти oт paзлични мeдии. Кадрите са били paзпpocтpaнeни в цялaтa cтpaнa и ca пpeдизвиĸaли мacoв интepec. Oбщoтo впeчaтлeниe, ĸoeтo e cъздaдeнo пo тoзи нaчин y cpeдния зpитeл е, чe пoдсъдимата Ивaнчeвa e винoвнa. Toвa e дpacтичнo нapyшeниe нa пpeзyмпциятa зa нeвиннocт“.

Oĸoвaвaнeтo нa Ивaнчeвa с белезници e дoвeлo и „дo yнизитeлнo тpeтиpaнe”, се казва още в мотивите. Съдът обаче установил, че устата на Иванчева не е била запушена от една полицайка, както изглежда на телевизионния екран. „Не е осъществен досег – пише Хинов – между ръката на полицайката и тогавашната районна кметица. Ивaнчeвa нe e възпpeпятcтвaнa нитo пpeди тoзи инцидeнт, нитo cлeд нeгo дa oбщyвa c пpeдcтaвитeли нa мeдиитe, ĸaтo им извиĸвa oпpeдeлeни peплиĸи”.

Да преговорим. Съдът приема, че има провокация към подкуп от страна на строителния предприемач Александър Ваклин – но, съсредоточете се! – приема го по философията, а нe по бyĸвaтa нa зaĸoнa. Според Наказателния кодекс „провокирането към пpeдлaгaнe, дaвaнe или пoлyчaвaнe нa пoдĸyп c цeл дa нaвpeди нa oнзи, ĸoйтo дaдe или пpиeмe пoдĸyпa” се наказва с лишаване от свобода. Ваклин обаче е подбуждал „към искане на подкуп” – „към искане” – а такава хипотеза няма в закона. Според съдията Хинов изявленията на Ваклин „следва да ce пpиeмaт, ĸaĸтo се приемат изявлeния нa oтopизиpaн oт дъpжaвaтa aгeнт пoд пpиĸpитиe“. Нищо, че законът не предвижда за частни лица такава фунция.

В сайта „Фрогнюз” и във вестник „Капитал” се твърди, че прокурорът Гешев е свързан с Ваклин чрез жена си – че жената на Гешев била свързана с някой си, който имал от своя страна общи фирми с Ваклин. Но нищо и от това. То не се коментира в
мотивите на съда. Коментира се oбвинитeлният aĸт. Съдия Хинов е записал критично, че „обвинението е зле формулирано”. Но е добавил дипломатично, че „прокурорите по делото не са имали политически мотиви да утежнят обвиненията срещу подсъдимите.” Написал е също, че служителите на антикорупционната комисия по закон „нe ca имaли мяcтo” в акцията по задържането на Иванчева и Петрова пpeд Cпopтнaтa пaлaтa. „ Не са имали място”, категоричен е съдията. Нищо, че действащият Главен прокурор Цацаров е пратил бъдещия Главен прокурор Гешев да им помага.

Както споменах, непронацаема е душата на съдията. И е невидима съвестта му.

Влечугите

Влечугите ли? Влечугите, да – те също са между клиентите на Цацаров. Предполагам, че сте срещали такива и сред двукраките същества във вашия град и сте ги виждали на много места – в офиса ви, на събранието на етажната собственост, в парламента, в общината. Има ги и в обсега на държавното обвинение. Това са криминални авторитети – вечни обвиняеми, съдени – недоосъдени за убийства, опити за убийства, побои, измами, грабежи, които прекарват повечето си отредено време в арестите. И вижте сега как го прекарват – защото това е най-важното, което ги отличава от другите арестанти и ги превръща в същества особено противни и противоправни, невиждани в никоя друга държава.

Обяснявам – тия същества не само бият, грабят, убиват, мамят и крадат, и не само не лежат с присъди в затвора, където им е мястото. Тия същества пълзят по съдилищата в цяла България и пълзейки, се забавляват по един невероятен начин – как? – като тероризират прокурори, съдии, адвокати, полицаи и вещи лица в съдебните зали – ругаят ги там на всеуслушание, унижават ги със сексуални намеци и закани, и сякаш не им стига това, ами и водят дела – водят стотици, хиляди дела срещу тях!

Разбрахте ли? Рецидивистите, докато са обвиняеми и арестанти, дават на съд тези, които ги обвиняват; и тези, които ги съдят; и тези, които правят експертизи на доказателствата за техните престъпления; и тези, които отразяват в пресата безкрайните им наказателни процеси! Точно така. Съдят прокурорите, които пишат обвинителните актове срещу тях. Съдят съдиите, които решават дали са виновни или невинни. Съдят и съдебните експерти, и адвокатите, и свидетелите, и журналистите – съдят всеки, който им се изпречи пред очите в храмовете на Темида.

Тази нагла подигравка с правовия ред у нас е добре позната и на съдебната власт, и на медиите, и на потърпевшите магистрати и репортери. Без значение, че всички те я премълчават. Неслучайно. А от страх. Защото Влечугите дават на съд всеки, който каже или недай, Боже, напише нещо срещу тях.

Откъде идва прякорът им ? Не идва оттам, че се крият по дупките, че не изпитват човешки чувства – като например срам, че нападат в гръб и хапят. Той им е даден по аналогия с прякора на един от тях, най-прочутият – магистрален грабител, насилник, нападал и случайни пътници, и полицаи и ( внимание!) лъжесвидетел срещу арестанти, за чиято вина прокурорите нямат достатъчно доказателства.

Наричат този тип Алигатора. Познат е с прякора си. Името му не е важно, а и не бих желала да го споменавам, тъй като той това чака – тутакси ще подаде в съда някой иск за обида и клевета.

Не е за вярване, обаче е факт, че тоя върл бандит, прекарал половината си живот зад решетките и оставил зад гърба стотици жертви, е завел над седемстотин (700!) дела срещу магистрати, съдебни психиатри, надзиратели, служители на МВР, репортери и редактори, извадили случайно лошия късмет да се мернат някъде по безкрайния път от престъпленията до наказанията му.
Като ищец твърди, че е жертва на клевети и обиди. Наклеветен бил в следствените заключения и обвинителните актове, обиден бил, че споменават прякора му…Иска огромни обезщетения за честта си и за ранената си нежна душа – 50 хиляди лева, 100 хиляди…- иска ги грубо, с мръсен език. Цитирам, с извинение, една от исковите му молби, като запазвам оригиналния правопис:
„Правя искане да осъдите ответницата, която ме е обидила публично поради ниска правна култура. Същата тая ответница има плашещ външен вид, гъза й е увиснал, изобщо е тотална щета психически и физически, но клеветата е в кръвта й. Преди години срещнах един такъв тип на Витоша и му викам – а бе, убав, а ми кажи… И той се насира. Аз му викам – вземи си почисти лайното, бе урод, това е парк. А той пак се насира и цапа тревата. Клеветницата е същата стока, долен екземпляр. Аз със мърша не се занимавам, но ако тая ме срещне по тъмно на някоя улица или по Витоша дали ще обижда или ще стане друг човек”.
Край на цитата. Това не е брътвеж в долна кръчма с пияници, а текст на искова молба от оборота на официалните съдебни книжа, която се чете на глас в съдебна зала.

Дали има държава, в която това може да стане? Да. А съм живото – но не и единствено доказателство – че има такава държава и тя е България. Защото, както вече споменах, едно такова човекоподобно, което не знае друг начин да се сдобие с нещо, освен да го открадне, е написало по отношение на мен самата, в качеството ми на журналист не една, не две, а осем такива заплашителни и неприлични искови молби, с които претендира да му платя, задето съм го душевно ранила. С какво? С това, че съм отговорен редактор в едно от многобройните печатни издания, в които той е споменат освен с името си, и с прякора. Най-скромният му иск за обезщетение възлиза на 50 хиляди лева, другите са за по 100 хиляди, има един за 150 хиляди…Ако успее да ме осъди, аз не бих могла да му се издължа за „обидата“, дори и да продам до последната шушка всичко, което с честен труд съм придобила.
Кой е тоя ищец, тъй тънкообиден? Да го наречем Влечугото. Страх ме е да напиша истинския му прякор, защото девето дело ме чака. Ако искате да го узнаете, ще го научите от журналистите, на които той не се обижда. Един от тях е написал за него почтителна дописка под заглавие „Влечугото жени щерка манекенка”…

Три от делата, които въпросният криминален субект води срещу мен, са за едно и също интервю – с Вероника Имова – съдебна кадровичка с богат опит на съдия. В това интервю, което било причинило на този закоравял бандит „многобройни душевни болки и страдания“, Вероника Имова казва:

„Има един такъв феномен в България, който ражда франкенщайнови сюжети и персонажи, и който трябва да бъде спрян. Това е лудост и злоупотреба с право! И не само това. То е и намерение, и умисъл за гавра с правосъдието, и тормоз над съдиите. Изправени сме не пред упражняване на гарантираната на всеки възможност да търси възстановяване на нарушеното си право, а пред действия, целящи да унижат съдията, да затруднят и дори да блокират работата на съда, да отнемат свободата на словото на журналистите, които я отразяват. Има едни вечни ищци и жалбоподатели, повечето от които с прякори – Емил Чилев, Момчил Бобрев, Николай Циколов и други. От справка в Софийски градски съд (СГС) се вижда, че към 5 декември 2018 г. Чилев е завел 649 граждански и 94 наказателни дела срещу магистрати, журналисти и вещи лица. Бобрев е завел 329 граждански и 39 наказателни, а Циколов – 515 граждански и 54 наказателни. Има и други такива господа , които създават преднамерен правен интерес, за да упражняват масово правото на отвод срещу съдии и съдебни състави. Повечето от тези отводи са уважавани от съда. ”

„Уважавани“! О, небеса! Защо съдиите изобщо проявяват уважение към тия „господа“, които показно се подиграват с правото?
Защо ли? – възможните отговори са публична тайна.

Първият е, че съдиите нямат друг начин. Защото тия с прякорите ги превръщат от „арбитри за справедливост“ в „ответници“ и „обвиняеми“ по „граждански и наказателни от частен характер дела“.

Вторият е, че съдиите изпитват страх. Боят се! Който е виждал отблизо Алигатора – агресивен психопат, рошав, брадясал, излъчващ животинска миризма, издаващ дивашки звуци и сипещ цинизми и заплахи, знае как унизителната боязън измества от ума и от сърцето самочувствието и смелостта.

Третият отговор е, че има и случаи, в които съдиите откликват на ходатайство – обаждат им се от висока инстанция, че човекоподобното е вечен ищец, защото е и вечен свидетел на обвинението – ценен свидетел, който топи топи познайниците си за престъпления. Топи и непознати. Разкарва непокорни журналисти по съдебните зали, принуждава ги да плащат на адвокати, да се оправдават…

Познавам двама журналисти, освен мен, на които им пращат поне веднъж на два месеца призовкари и ги третират като вечни обвиняеми, без да имат вина – те знаят как е…И те, също като мен, са получавали хабери от важни хора в държавата – че ако спрат да пишат за корупцията, за преяждането с власт и за злоупотребите с право, за кражбите с обществени поръчки и тъй нататък, могат да си пиша свободно за всичко останало и призовките от влечугите постепенно ще спрат.

„Рекордният брой дела срещу български магистрати за клевета и обида или за „вреди, нанесени от действията им при упражняване на съдебната власт“ е абсурден! – казва Вероника Имова. – Съгласно член 132 от Конституцията съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за служебните си действия и постановените актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Но пък престъпленията от общ характер се преследват от прокуратурата. Не се преследват по обвинение от частни лица, пък били и те и популярни с прякорите си на вличуги или на аристократи. Още повече, когато исковете им за големи обезщетения изобилстват от заплахи и цинизми към ответника и съда. „
„Изобилстват от цинизми“ – чухте ли това?! – цинизми, от които ще се изчервят и 40-те разбойници на Али баба.

Няма да повярвате, но един „вечен ищец“, както благопролично го нарича госпожа Вероника Имова, има навика да си сваля гащите в храма на правото и да показва дирника си на съдията. Понякога пак там той прави знаци с пръсти, като тия на терористите в Ислямска държава. Питайте в спецсъда, там още ще ви разкажат. И познайте какви са последствията за безобразника! Прокурорът му повдига обвинение в хулиганство? Не, не познахте. Съдията удря с чукчето по масата и му заповядва да напусне веднага? И това не – това в американски филми сте го гледали вероятно. Забравете го. Защото много тъжно ще ни стане, ако сравним самочувствието на един американски съдия с унижението на една българската съдийка – на съдийката Гергина Петкова, например, на която Алигатора й викнал, с извинение, в залата: „Да ти го туря в устата!”. И това не е най-унизителното в цялата работа. Най-унизителното е, че след това друга съдийка оправдава мръсника за цинизма, който е изкрещял срешу колежката й Петкова в другата съдебна зала. Оправдава го!

Не може да бъде ли? Не може, да, обаче в друга държава. В България може и още как.

Тук даже държавата плаща съдебните такси на тия, любезно казано „вечни ищци и жалбоподатели”. Осигурява им служебни адвокати, за да не се охарчват за хонорари. Така те влачат с години висящите срещу тях дела за убийства, кражби, грабежи, измами, продължават и от арестите да насилват и мамят, злоупотребяват с правото си на защита – шиканират наказателните си процеси с медицински бележки, отводи на прокурори и измислени семейни трагедии – и парадират с чистото си съдебно минало. Парадоксално, но факт. Чат-пат осъждат България в Страсбург затова, че правосъдието тук било бавно и всички граждани им плащат обезщетенията – и вие, и аз. А Влечугите, за да не скучаят, продължават да разхождат под охрана телесата си между килиите и съдебните зали и да пълнят джобовете си от спечелените дела. Бизнес, братя. Те и на други затворници осигуряват развлечения, като ги водят за свидетели – за да разкажат на съда как, примерно, Влечугото е изстрадало споменаването на прякора му в някоя медия, в полицейския бюлетин или в обвинителния акт – как е вдигнало кръвното, как го заболяла главата, как пометнало от притеснение гаджето му…

Какво ще кажете? Майтап? Да, обаче една млада адвокатка, като видя за пръв в съдебна зала това, се разплака – разплака се от оскърбление и от срам. И на съдиите, които гледат такива дела, хич даже не им е забавно. Знам, защото съм присъствала на тях – и като журналиска, и като обвиняема.

Омръзна ми да питам: защо магистратите търпят тези гаври със самите тях и с правосъдието, което представляват?! Те самите единодушно твърдят, че „в правната уредба има достатъчно процесуални способи срещу недобросъвестните страни по делата.“
Има, да. Но законите не са достатъчни. Трябва и храброст, и твърдост, и воля, за да бъдат прилагани.

Богатите

В държава, в която социалното неравенство расте със скоростта на бронирания джип на премиера, обеднелият народ обяснимо лелее мечтата да види богатите зад решетките.

Главният прокурор Цацаров през 2018 г. обещава да сбъдне тази мечта на народните маси, обявявайки, че предстоят арести на приватизатори и олигарси.

Оживлението е очаквано. „Приватизатори“ и „олигарси“ са двете най-омразни думи, наложили се в българския език по време на нескончаемия Преход към демокрация.

Според неписания тълковен речник „приватизаторите“ са бивши комунисти – пребоядисали се или не от „червени“ на „сини“, изкупили държавните предприятия за жълти стотинки и ги изяли и изпили. А „олигарсите“ са хора причудливо състоятелни, които назначават слугите си за управляващи на държавата и после прибират от тях най-вкусните парчета от държавната баница – парите от европрограмите, обществените поръчки и тъй нататък.

Общото между двете групи богаташи е, че преяждат от блюдата, върху които и гражданите имат право на консумация и – ако нещо им остане – го дават само на роднини и подмазвачи.

Опростявам ли мисленето на хората у нас, които политиците наричат „обикновени“ или „електорат“? Ако мислите така, влезте в интернет, напишете в търсачката „арести на богати“ – и вижте: за 0,31 секунди – 2 880 000 резултата. Това са 2 880 000 еднотипни заглавия с еднотипни дописки, които се отнасят до акциите на прокуратурата срещу двама-трима милионери и техните жени. Какво им е еднотипното на публикациите? Те всички са кавър версии на новелата „Богатите също плачат“.
Искате ли пример?

Ето ви го – от сайта „Факти“: „Приказно богати родни олигарси – в арестите!“

Следва обзорен текст, илюстриран с цветни фотографии на пачки с левове и евра, преливащи от куфари, кутии и каси:
„Шумни пoлицeйcки aкции cрeщу прикaзнo бoгaти бългaрcки бизнecмeни бeлязaхa 2018 гoдинa. Зрeлищнo aрecтувaни във Фрaнция и върнaти у нac бяхa oлигaрcитe Никoлaй и Eвгeния Бaнeви. Двaмaтa ca зaкoпчaни нa лeтищeтo в Ницa прeд пoглeдa нa тритe cи дeцa, минути прeди дa ce кaчaт нa caмoлeтa към Coфия. Cрeщу тях ca пoвдигнaти ceдeм oбвинeния. Eднoтo e зa oргaнизирaнa прecтъпнa групa. Cпoрeд държaвнoтo oбвинeниe Никoлaй Бaнeв e шeф нa бaндaтa, a нейни члeнoвe ca cъпругaтa му Eвгeния и мaйкa му Мaрия. Oлигaрcитe щe oтгoвaрят прeд Тeмидa и зa длъжнocтнo приcвoявaнe нa пaри и вeщи oт някoлкo прeдприятия зa нaд 84 милиoнa лeвa. Никoлaй и Eвгeния Бaнeви нe ca плaтили дaнъци зa нaд 4 милиона лева, твърдят рaзcлeдвaщитe. Те ca oбвинeни и в прaнeтo нa нaд 1 милиaрд лeвa.“

„Щe бъдaт cъдeни и зa държaнe нa oгнecтрeлни oръжия и бoeприпacи, припoмня caйтът „Бургac 24“.

Леле, мале. Пищови, пушки, милиони, милиарди, пране на пари…Но най-зрелищното предстои.

„Пo врeмe нa aкциятa чeнгeтa зacнeхa и пoкaзaхa прикaзния дoм нa Бaнeви в cтoличния квартал Бoянa. Oгрoмни криcтaлни пoлилeи, cкъп мрaмoр и злaтни бижутa c диaмaнти зa cтoтици хиляди лeвoвe ce oкaзaхa cкътaни в къщaта на тузарите…“
Следва доста злорада интерпретация на съобщението за лишаване от свобода:

„Eкзoтичнитe вoaяжи пo цял cвят ca caмo cпoмeн зa oлигaрcите сега – Никoлaй и Eвгeния Бaнeви ca изпрaтeни зaд рeшeткитe, къдeтo дa изчaкaт cтaртa нa дeлoтo cрeщу тях. Caмo Мaрия Бaнeвa, 78-годишната майка на Николай, заради напредналата й възраст и влошеното здраве e c по-лека мяркa „пaричнa гaрaнция“ от 10 000 лeвa.“

Има и още:

„Зaд рeшeткитe с показна акция ce oзoвa и aлкoхoлният бoc Миню Cтaйкoв. Cлeд чeтиримeceчeн прecтoй в aрecтa coбcтвeникът нa „Винпрoм – Кaрнoбaт“, „Тoпaз мeл“ и „CИC индуcтрийc“ cвaли 10 килoгрaмa и ceднa в инвaлиднa кoличкa.

Cпeциaлизирaнaтa прoкурaтурa му пoвдигнa oбвинeния зa учacтиe в oргaнизирaнa прecтъпнa групa зa прoдaжбa нa aкцизни cтoки бeз бaндeрoл, дaнъчни прecтъплeния , прaнe нa пaри и укривaнe нa 1 016 139 лeвa дaнъци. Зaeднo c нeгo ca oбвинeни oщe 7 души, cрeд кoитo синът му Cтaйкo Cтaйкoв. Рaзcлeдвaнeтo зaпoчна прeз юли, кoгaтo в Кaрнoбaт бe рaзбитa нeлeгaлнa фaбрикa зa цигaри, помещаваща се в сграда на сина на кмета Иван Димитров, който също ще отговаря пред Темида. От нeлeгaлните цигaри нa бюджeта са нанесени щети за над 70 милиoнa лeвa.“

„Фaбрикaтa е билa мнoгo мoдeрнo oбoрудвaнa зa cтaндaртитe в България. Тaм рaбoтeли хoрa oт Aрмeния, рaзпoлaгaли c oбщeжитиe, кухня и фитнec и нe излизaли. Пo цeни нa чeрния пaзар от работата им ca cпeчeлeни пo 1,5 милиона лева“, кoмeнтирa зaм.- глaвният прoкурoр Ивaн Гeшeв.

Cинът нa Миню Cтaйкoв ce издирвa от Интерпол c чeрвeнa бюлeтинa, но според източници от ъндъргрaундa се пече нa Мaлдивитe.“

Гоненията на паралиите не свършват дотук. Мечът на Темида е надвиснал и над главите на един светски лъв и една светска лъвица, наричани още „хотелиерите на правителството“.

„Зрeлищeн oбиcк бe нaпрaвeн и в пeтзвeздния cтoличeн хoтeл „Мaринeлa“, и в плoвдивcкия хотел „Мaрицa“. Причинaтa е, че тече рaзcлeдвaнe за данъчни престъпления cрeщу coбcтвeницитe им Ветко и Маринела Aрaбaджиeви. . Зa рaзликa oт oлигaрcитe Бaнeви, Арабаджиеви първоначално уcпяхa дa избeгнaт aрecтa, тъй кaтo пo врeмe нa шумнaтa aкция cрeщу тях бяха в чужбинa. Пo врeмe нa обиска в куфaри, кутии и кacи в имoти нa ceмeйcтвoтo ca oткрити в брoй 10 милиoнa лeвa.“

Според Гешев „това са изпрaни пaри“.

И пак Гешев, като заместник на Цацаров, обяснява:

„Oткритa e eкceлcкa тaблицa, в кoятo ca oпиcaни нeвнeceнитe дaнъци oт зaхaрния кoмбинaт в Плoвдив oт 2008 г. дo мoмeнта и фирмитe, прeз кoитo e cтaнaлo тoвa. Това са дeceтки милиoни, мoжe дa cтaнaт и над 100 милиoнa лева!“

„В aрecтa пръв ce oзoвa синът нa Мaринeлa и Вeткo – Вълчo Aрaбaджиeв, заедно с двe от cчeтoвoдитeлките им – Рoмeлия Кирилoвa и Eлeнa Кaрaянeва“, заключава „Факти“.

Дописката, предполагам, ви звучи жизнерадостно. Следват коментари на читатели. Искате ли да разгледаме и тях?
Повечето са премахнати от модераторите поради „нецензурно съдържание“.

Ето един оцелял: „Където е текло, пак ще тече. Керванът върви, а кучетата нека си лаят“.

Ето втори: „Който не снася, ще внася, който не е с нас, е против нас.

След него: „ В България който е на власт, той дърпа конците на уж независимата съдебна система. Това се дирижирани обвинения.“

И после: „Като няма хляб, дават зрелища“.

Нататък: „Мижи да те лажем.“

Следващият: „ Олигарси, арестувани … бош лаф! Виенския бал на богаташите, тоя същият, на тия Абаджиеви, се проведе за 19-ти път в хотел „Маринела“, тъпкан с баровци и министри!“

Още коментари бих могла да цитирам, но и така е ясно: през 2018 г. като чуе за „арест“, „полиция“ и „прокуратура“, на българина за всичко друго му идва на наум, освен за правосъдие и справедливост.

С други думи, ако целта на Цацаров е била да притисне богатите, за да спечели одобрението на всички останали и да повдигне снишилото се доверие в прокуратурата, тя едва ли е постигната.

Но ние, разбира се, бихме подценили Главния прокурор, ако заключим, че серийните арести на богаташи през 2018 г. са популизъм и нищо друго. Многозначително е, че те са съпътствани от законодателна инициатива.

Вестник „Монитор“ я огласява най-изразително:

„Главният прокурор Сотир Цацаров поиска държавата да потърси механизъм за разваляне сделките от бандитската приватизация у нас, при която олигарсите натрупаха милиарди. След като бе изслушан от комисията по правни въпроси в парламента, обвинител №1 пред журналисти заяви, че „смята за редно депутатите да помислят за законодателна промяна.
По-рано пред депутатите Цацаров обясни, че от 2004 до 2017 г. около 700 преписки и проверки са били заведени в прокуратурата за приватизация, но „за част от тях не са образувани наказателни производства, а е постановен отказ поради изтекла давност“.
Премиерът Бойко Борисов е поискал доклад от ДАНС за съмнителните приватизационни сделки и като го получил, поръчал да се разшири и да се прати на прокуратурата. И така до прокуратурата стигнали 28 приватизационни досиета – всички прекратени по давност. Сред тях били и тези за продажбата на фармацевтичното предприятие „Софарма“ на олигарха Огнян Донев и за приватизацията на винарската изба „Дамяница“ от разградския бос Иво Прокопиев.“

Вестник „24 часа“ цитира приватизационните сделки, които са посочени като „проблемни“ в доклада на ДАНС: за „Бургаско пиво”, за “ТЕЦ Русе-запад”, за “Софарма” – София, “Биовет” – Пещера, “Кремиковци”, “Винтехпром”, “Винзавод”, “Пулпудева”, “Винко”, “Мебел К”, “Винпром – Велико Търново”, “Бентонит”, “Руно Комерс”, “Бургас филм” , “Победа”, “София”, “Бряст”, “Винпром Дамяница”, “Велур”, “Монтана”, “Руно – Г”, “Техноимпекс” , “Добрич” , “Сердика-90”, “Българска роза – Севтополис” , “Металснаб холдинг”, “Свиневъдство – Пловдив”, “Бургаски корабостроителници”.

„Това не са всички приватизационни дела, това е само първата порция дела, които дойдоха при нас – обяснява Цацаров. – Всяка сделка е разгледана и се е стигнало до убеждението, че давността ги покрива“.

По негово мнение, ако правилно съм го разбрала, няма смисъл ДАНС да си измива ръцете, като праща втора и трета порция сделки в Съдебната палата. Не и ако не се промени Конституцията в частта за давността, която удавя отговорността за криминалната приватизация.

Главният прокурор усеща обществените настроения, на които откликва и премиерът. Наясно е, че хората искат възмездие за бандитското раздържавяване – че ако виновните за него бъдат наказани, ще се върне част от изгубената им вяра в правосъдието и държавата.

Но като добър юрист Цацаров си дава сметка и затова, че да се удължи давността за криминалната приватизация е, грубо казано, противоправна задача. Предшественикът му Никола Филчев казва така:

„Да се удължи тази давност – това означава да се създаде един по-тежък закон и след това да се придаде обратна сила на този по-тежък и по-неблагоприятен за дееца закон. А това е забранено от основен принцип на наказателното право, установен в член 2, алинея 2 от Наказателния кодекс, където пише, че „по-тежкият, по-неблагоприятен за дееца закон няма обратно действие. Решението трябва да се търси на по-високо конституционно равнище.“

Да се промени Конституцията?

„ Да, но съгласно член 5, алинея 3 от Конституцията никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било обявено от закона за престъпление към момента на извършването му – напомня професор Филчев. Този конституционен принцип претворява разпоредбите на член 15 от Международния пакт за гражданските и политическите права и на член 7 от Европейската конвенция за правата на човека, които предвиждат освен това, че не може да се налага по-тежко наказание от наказанието, което е било предвидено в момента на извършване на престъплението.“

Давността е непреодолима пречка, така ли? И никой крадлив приватизатор не може да бъде наказан, че е откраднал предприятие, ако го е откраднал преди да му побелее брадата?

Както професор Филчев обобщава, „ проблемът е, че би трябвало да се увеличи давността за дадено престъпление, след като тя е вече изтекла и след това да се придаде обратна сила на тази по-тежка за дееца норма. Това трудно ще се приеме. Защото принципът на правна сигурност забранява да се влошава положението на гражданите с обратна сила.“

Разбира се, правните принципи – особено пък в България – не са направени от желязо. И професорът го отбелязва: Разбира се, че се допускат изключения от този принцип, когато „целта, която трябва да бъде постигната, изисква това“ и ако „бъдат отчетени оправданите правни очаквания на засегнатите страни“. Това е в съгласие с акта на Европейската комисия и решенията на Съда на Евросъюза.

Така или иначе, Сотир Цацаров е третият поред Главен прокурор на България, който прави опит да потърси отговорност от забогателите чрез криминално раздържавяване. Но дали е възможно да се стигне докрай в закъснялото наказателно преследване на крадльовците? Предшественикът му Филчев не е успял да го направи. И ето Цацаров как разсъждава:

„На тема приватизация много неща се изговориха. Тя създаде може би основата за частната собственост и пазарното стопанство. Но дяволът е в детайлите. Може да имате перфектен приватизационен договор, но когато 3 години по-късно бъде сключен анекс към него, с който задълженията на инвеститора за трудова заетост и за инвестиции отпаднат, както и клаузите, че държавата може да търси неустойка за неговото неизпълнение, това е проблем. Вторият проблем е в дадената възможност за участие в работническо—мениджърски дружества. Нямаш нито ден в предприятието, но влизаш в управителния съвет и на другия ден създаваш работническо-мениджърско дружество и приватизацията тръгва…“

В суматохата оттогава минават години…

На приватизаторите Баневи в следствения изолатор, както се казва, „им горят ушите“…- ще рече, че много хора ги одумват. Те са там от октомври 2018 г., изтича и 2019 г., а съдът все отхвърля молбите им за свобода.

Инициативен комитет издига Евгения Банева за евродепутат. Тя коментира, че условията в килията й са “потресаващи” и ще бъде интересно, ако ѝ позволят да води предизборна кампания оттам.

„Така обществеността ще види в какви условия пребивават арестантите, които са невинни до доказване на противното”, заявява Банева в съдебната зала. Изглежда леко погрозняла – а може би така би изглеждала всяка жена, която камерите показват без грим, отблизо и безжалостно. В килията фризьорки и козметички няма, шушука публиката злорадо. И следа от съчувствие няма.
Специализираната прокуратура внася в съда обвинителния акт срещу Николай Банев, съпругата му Евгения и майка му Мария в разгара на лятото на 2019 г. Банев е обвинен в ръководене на престъпна група, в която участват двете госпожи, по-младата и по-старата. Според обвинението групата е присвоила 44 милиона лева от приватизираните предприятия „Полимери“, „Елма“, „Химически завод Панайот Волов“, и „Топлофикация Казанлък“, а освен това е укрила над 4,3 милиона лева данъци и е изпрала над един милиард.

„Тая приватизация е разбойническа!“ – с тия думи премиерът Борисов напада Банев през 2017 г., когато предприятието „Полимери“ рухва, отравя въздуха наоколо с разни химически вещества и е обявено в несъстоятелност.

„Обвинението срещу Баневи е абсурдно! – пледират адвокатите им. – Били приватизатори и присвоили от приватизираното! Глупости! Нека някой да обясни как се присвоява от собствено имущество?“

Но, разбира се, прокуратурата с адвокати не спори и не се обяснява. „Да си говорят, за това им плащат“, отсичат говорителите на Цацаров.

През юли 2019 г. издирваните от българските власти бизнесмени Ветко и Маринела Арабаджиеви са задържани край Барселона в една вила на нашенец. Говорителката на главния прокурор Румяна Арнаудова съобщава, че арестът им станал случайно – тъй като те се укривали при някой си Георги Семерджиев, който пък се оказал издирван от Швейцария. Затова в дома му в курортното градче Кабрера де мар се появили изненадващо два екипа на испанската прокуратура – единият прибрал Семерджиев, а другият – Арабаджиеви.

Така богатите хотелиери се оказват в следствения изолатор, където от по-рано се намира синът им. И чакат там да почне съдебният спор и след него да стане ясно колко време ще спят на дървен креват вместо на балдахиновата си спалня. Чакането се оказва по-дълго от предполаганото.

„Не е зле специализираната прокуратурата, след като прерови хотелите в империята им „Виктория груп“, да погостува и в имението им в столичния хотел „Бояна“, подканят я от сайта „ПИК“. Десетки медии препечатват от този сайт пикантното описание на въпросното разкошно имение, добавяйки от себе си още цветисти епитети. Не било „луксозна къща“, било „ бляскав дворец“. Българските олигарси живеели в по-голямо великолепие от френските монарси.

Интериорът бил впечатляващ – подове от мрамор, тeжкa мeкa мeбeл, плюш и кoжa c пoзлaтeнa дървoрeзбa, криcтaлни пoлилeи, уникални стенопиcи и фрески по стените, скъпи кaртини, мacивни чacoвници, дантелени възглавници, драперии, кoпринeни зaвивки, златни мивки. А екстериорът! – тримeтрoви фoнтaни, oгрoмeн бaceйн c изкуcтвeни вoдoпaди, бълбукaщи джaкузитa, cкулптури, aрки…

И обвиненията срещу собственика на „Винпром Карнобат“ Миньо Стайков се разрастват. Докато той лежи зад катинар заради незаконната фабрика за цигари в Карнобат, срещу него е образувано второ дело – за присвояване. И то за присвояване от най-забраненото – от парите за европроектите.

Близо година след лишаването на Стайков от свобода, петима директори на Държавен фонд „Земеделие“ са обвинени, заедно с него, за злоупотреба с европейски средства. Спипали ги да източват Програмата за развитие на селските райони „в негова полза и в полза на близки до него търговци”. Прибрани за разпит, двама от тях приспиват по три нощи под стража.

Какво по-точно са направили? „Проявили са – според прокурора Гешев – липса на елементарно приличие и наглост“.

Продължили да работят по европроектите на свързаните с обвиняемия Миньо Стайков „млади фермери“, макар че са били предупредени да не го правят. Когато „приближените на Стайков“ поискали от фонд „Земеделие“ 11,5 милиона лева, те написали „да”. И ако тия пари не са били платени, то било само защото прокуратурата се намесила.

Така борбата с „акулите” в морето от кражби изглежда много добре. Прокуратурата пречи на обсебването на евросредства в движение. Но капката катран в меда е, че нейната деятелност вече не предизвиква доверие. Защо? Вероятно защото трупаните с години напразни очаквания на справедливост от нея са станали непробиваеми – превърнали са се в хронична подозрителност и непреодолимо разочарование.

Даже и приятелят на премиера Мирослав Найденов бърчи нос, наблюдавайки ставащото. Като бивш земеделски министър той заявява: “Има риск Държавен фонд „Земеделие“ да загуби акредитацията си от Брюксел и тогава ще бъдат блокирани плащанията по селската програма. Акцията на прокуратурата срещу директорите на фонда е изключително лош сигнал към Европейската комисия. Защото заместник -директорът на фонда Костадинов беше назначен само преди месец и пое най-важният ресор – развитие на селските райони. Сега нашият постоянен представител в Брюксел ще трябва да обяснява защо човек, назначен преди месец, сега е арестуван. Още повече, че именно Костадинов е правил проверките на къщите за гости, при които също има злоупотреби с евросредства.“

„КЪЩИ ЗА ГОСТИ?” Какви са тия „къщи за гости”? Това са възможности. Около две. Едната възможност е да се краде.
Става дума за къщи и цели блокове дори, построени с евросубсидии. И с идеята да стимулират българския туризъм, създавайки поминък на хората, живеещи в селската дивотия. Благоразумно и благородно, нали? Така изглежда, ала само на хартия.

Практически в едно софийско ceлo Кaрaпoлци имa например двe къщи за гости. Има ги и в регистъра на Държавен фонд „Земеделие“. Има ги и в Туристическия регистър. Има ги, само че никой не им гостува. Първата е субсидирана с 391 хиляди лева. Състои се от няколко стаи с легла и просторен гараж. Но табела, че предлага нощувки няма. Представете си, че някой заблуден турист, озовал се по тия места, замръкне най-случайно пред вратата й – той откъде да знае, че зад нея има гостоприемни домакини и чисти чаршафи?

Местните хора се чудят дали да се смеят или да плачат. Категорични са в едно:

„Това е измама! Измама и половина! В тая къща пукнат турист не сме виждали.

Сoбcтвeникът cи живee тaм, нo не ce вoди нa негово имe.“

Другaтa къщa зa гocти е нa cъceднaта улицa. Получила е 336 хиляди лева субсидия.

Има не само стаи с гараж, но и барбекю. Стопаните й се крият от журналистите.

Какво да кажат? То е ясно – по закон след пет години къщата законно си става тяхна. За петте години има бизнесплан за туризъм, но защо да го изпълняват? Защо да перат на разни пътешественици чаршафите? Имат си „човек“ в най-горния етаж на властта, той от субсидиите също се е облажил и към тях претенции никакви няма. Имената са си дали в далаверата, какво повече от това?
Къщите за гости не са само в умиращите села на България. Има ги и по морето – цели комплекси. Някой е прибрал отпуснатите за тях евросредства, дал е една трета за строежа, а две трети си е взел. След пет години стават лично негови или на някой негов аркадаш – ако иска ще ги ползва, ако иска ще ги прати по дяволите.

Далаверата върви съвсем гладко до пролетта на 2019 г., когато разследващият сайт „Биволъ“ съобщава, че бившият заместник -министър на икономиката Александър Манолев се шири във великолепна лична резиденция – но то не било резиденция, нито пък лично негова – било къща за гости, която била построена с европейски пари и с туристическа цел. Манолев „хъка-мъка” първоначално, но хванат натясно, подава оставка и става даже обвиняем. Не че някой вярва, че ще бъде наказан… Но скандалът бурно се разраства. Причината е, че българинът милион в пари на живо не е виждал и му е все едно, че някой го придобива, като полага криминален труд. Обаче къща – къща! – покрив на главата – отрасналият в България добре знае какво е това. По-възрастният помни как майка му и баща му са месили тухлите за родния му селски дом от кал. А по-младият още изплаща на банката заема за панелката, в която живеят заедно три поколения – баба, дядо, баща, майка, син и дъщеря.

Общественият гняв преодолява даже цензурата, която по това време вече е превзела повечето медии. Под напора му Държавният фонд „Земеделие“ започва да преразглежда европроектите за „къщите за гости” и съобщава – ще не ще – че бенефициентите по 253 от тях трябва да върнат над 46 милиона лева.

На сцената, тоест на телевизията, излиза премиерът Борисов. Издава заповед:

„Всичко да се провери от прокуратурата! Тарикатите или да връщат парите, или къщите да им бъдат конфискувани! Да им се

търси наказателна отговорност, ако са злоупотребили!“, нарежда той в неповторимия си стил.

Но това, което премиерът нарежда, рядко се случва.

И хората с пълно право се питат: Дали и това нахално и от нахално по-нахално обирджийство на европари ще мине ей така, между другото? Безнаказано ли ще остане? Вероятно да. Няма риск, ако се хванете на бас, че никой от големите крадльовци няма да бъде наказан.

И не защото Сотир Цацаров има нежни чувства към всички тях. А защото държавата е направила всичко възможно за тяхното благо. Определила е едва 5-годишен срок за туристическа дейност, считано от деня на субсидирането на „обекта”. Този срок за 60-70 на сто от къщите без гости е изтекъл, когато проверката в тях най-сетне започва. А за останалите 30 на сто този същият срок изтича през есента на 2019 г., с други думи – изтекъл е като нищо, докато четете тази книга. И да е искала, прокуратурата на Цацаров не е смогнала да ги провери, а още по-малко да повдигне обвинения за измами. Да, тя образува двайсетина разследвания по темата и – дотам – до пренебрежимия факт, че Цацаров ги завещава на наследника си в края на своя мандат.

Но да се върнем към коментарите под публикациите за арестите на богатите. Има един, който се повтаря, написан е под повечето от тях. Ето го: „ До 3-4 години всички, които прокуратурата арестува сега, ще са осъдили държавата в Страсбург, както става след всички прокурорски акции“.

Това е.

Но и Цацаров е прав, когато отбелязва, че да си Главен прокурор е неблагодарна работа.

Приложение №5

Реч на Лозан Панов, произнесена по повод 135–годишнината на Върховния съд на 11 декември 2015 г. в зала „Тържествена” на Съдебната палата
Уважаеми колеги,
Сигурно на мнозина ще им се стори, че съм голям наивник, че се надявах това честване да се превърне в двоен празник, който да надхвърли рамките на институцията. Става дума за гласуваните промени в Конституцията на България от парламента преди два дни, с които трябваше да започне връщането на властта в институциите, тоест разрушаването на статуквото. Но както казва Рузвелт: „В политиката нищо не става случайно и ако нещо се е случило, значи така е било замислено”.
Затова, ако за четвърт век демократично съществуване, държавата и обществото ни бяха поставени под пълен олигархичен контрол, значи така е било замислено.
Ако през това време два милиона българи напуснаха страната, сред които и голяма част от цвета на нацията, значи така е било замислено.
Ако тези, които останаха, не вярват, че съдебната система е справедлива, не вярват, че партии ги представляват, не вярват, че органите на реда ги защитават, не вярват, че данъците им работят за тях, не вярват на институциите, не вярват на медиите, значи така е било замислено.
Ако гражданите не вярват на държавата и в това недоверие изключително благоприятно се развива статуквото, значи така е било замислено.
Ако в едно отворено и свободно общество, за каквото ние се считаме на хартия, търсенето на истината го наричат преврат, значи така е било замислено.
Дали обаче всички ние, потърпевшите, си даваме сметка накъде ни води замисълът да бъде гарантирана съдебната зависимост, разбира се, с любезната подкрепа на българския политически елит?
Непрекъснато тиражираната лъжа, че начинът, по който се избира Висшия съдебен съвет и колегиите в съвета не е толкова важен, защото, видите ли, тепърва предстоят промени в различни закони и кодекси, които са много по-съществени за реформирането на съдебната система, не я прави истина.
Кой извършва селекцията на магистратите, които влизат в съдебната система? Кой контролира техните действия, кой избира административните ръководители в правораздаването, кой санкционира магистратите при извършени от тях нарушения, кой избира хората, които израстват в съдебната система?
По закон и Конституция това е Висшият съдебен съвет.
Тогава логично идва въпросът – кой избира членовете на Висшия съдебен съвет, как? Каквито кадри влязат в състава на съдебния орган, такива ще бъдат отглеждани и възпитавани в цялата система. Членовете на Висшия съдебен съвет се възпроизвеждат надолу по веригата и затова как и какви хора се избират във върховния орган на съдебната власт е най-важната стъпка, за да започне промяната в цялата система. Хората осмислят институциите и затова техният правилен подбор е най-важната стъпка по пътя към промяната, а не непрекъснатите промени в закони за пред Брюксел, чиято цел винаги е да се печели време. Усилията, които бяха положени през последните седмици за спъване на реформата са напълно обясними, защото именно съдебната система е тази, която би могла да върне държавата на нейните граждани.
Сигурно днес отново ще бъда обявен за атентатор, който ще извършва преврат.
Ако българската олигархия си има държава, то тогава всеки опит властта да бъде върната в ръцете на гражданите наистина може да се нарече преврат.
Това е система, която е вербувала големи човешки и материални ресурси в изграждането на добре действаща машина, която умело си служи със службите, медиите, икономиката, политиката и разбира се – със съдебната система. Действията й не се огласяват, а се държат в тайна, грешките й не се изваждат на показ, а се премълчават и укриват, противниците й се преследват докрай, а тайните й – те са много грижливо пазени и не могат да бъдат разкривани. Именно съдебната власт е тази, която може да изчисти всичко това и да върне върховенството на правото.
Обръщам се към вас, скъпи колеги, да ми помогнете в тази трудна задача. Неслучайно атинският законодател Солон издава закон, който гласи, че отбягването на спорове е престъпление за всеки гражданин.
Убеден съм, че с ваша помощ, колеги, българският съдия може да се превърне в онова, което е неговото призвание – да бъде свободен и независим. Защото ценностите на старите демокрации, на които ние непрекъснато се възхищаваме, не представляват естественото състояние на тези общества, а са отстоявани векове наред.
Затова и ние като магистрати, принадлежащи исторически на времето, в което живеем, трябва да се борим с всички сили за върховенството на правото. Казвам „върховенство на правото“, а не на закона, защото понятието „върховенство на закона“ крие един опасен риск – тъй като става дума за управление на човек от човек. Върховенството или господството на правото е власт на ценостите, които са фундаментални за всички нас и затова сме ги поставили в конституционна законност, която стои над. Тя е стандартът и съдът е този, който трябва да каже кое е правото, за да го приложи.
В този смисъл ви призовавам – да се борим заедно с всички сили съдът да разполага с онази степен на независимост, която да осигури господство на правото!
Ще завърша с една с притча.
Кралят осъдил един човек, за чиито деяния му се полагала смъртна присъда. Той обаче му предложил да избира своята съдба – или да бъде обесен, или да попадне зад голяма, страшна, стоманена порта.
Престъпникът помислил и избрал бесилото. Когато на шията му сложили примката, той казал: „Стана ми любопитно – какво има зад онази тъмна, черна порта?” Кралят се разсмял: „Ето, разбираш ли, получава се нещо забавно. Аз на всички предлагам избор и всички избират бесилото!” „А зад портата какво има, аз така или иначе няма на кого да кажа”, добавил престъпникът, посочвайки примката на врата си. След като замълчал, кралят отговорил: „Там е свободата. Но хората така се боят от неизвестността, че пред нея предпочитат въжето.”
Моето пожелание към всички вас е да си припомним отново една мисъл на Рузвелт – че единственото, от което трябва да се страхуваме, е самият страх. Нека кажем „не“ на страха и не допуснем мълчанието да ни превърне в страхливци. Нека всички заедно се преборим с неизвестността и извикаме силно: Стига вече толкова!