От книгата на Анна Заркова „Главните прокурори: От Татарчев до Гешев“
Центърът на София пожълтява от полицейски ленти и почернява от униформени полицаи рано сутринта на 24 октомври 2019 г. – блокада!
Тежка катастрофа ли е станала? Нашествие на нелегални емигранти? Кървава престрелка между гангстери?
Не, научават случайните минувачи, а после се информират един от друг, преди да чуят новината по радиото: внушителният кордон от сили на реда е разположен около сградата на Висшия съдебен съвет ( ВСС), защото там ще избират след няколко часа нов Главен прокурор на България.
Неизкушените от правната тематика, като цяло, пет пари не дават за това. „Излишни екшън сценки – казва мой познат кинооператор, когото срещам в трамвая, – ще ги дават по телевизията след малко. То е ясно, че ще гласуват за някой, който вече отгоре са си избрали, а са струпали тук стражи все едно, че ще има бой между гладиатори.“
Безпрецедентните мерки за сигурност се разпростират от улица „Екзарх Йосиф”, където се намира базата на съдебните кадровици, до булевардите „Княгиня Мария Луиза” и „Тодор Александров”. В широкия строго охраняван периметър влизат Халите и Женският пазар. Движението там е спряно, полицейски постове и бариери пресрещат пешеходците на излизане от подлезите и отклоняват леките коли, с които софиянци пътуват до работните си места. Онези, които имат в пазения район квартири, магазини и канцеларии се легитимират, и биват съпровождани персонално до входовете им от полицаи и жандарми.
Чудна работа, загадка: Главен прокурор ли пазят – бивш ли, бъдещ ли, или отблъскват терористична атака?
От МВР съобщават, че действат „превантивно в очакване на сблъсъци между протестиращи от два лагера” – о, да, от два враждебни лагера – на върли привърженици и върли противници на бъдещия Главен.
Казват, че глупостта не се яде и не се пие – то е така – но в онази сутрин тя очевидно извира от високите етажи на властта и се излива в центъра на София, като увлича подире си всевъзможни безделници, случайни и неслучайни подбудители на конфликти, журналисти и обикновени любопитковци.
Очакваните безредици под прозорците на Висшия съдебен съвет са избегнати – благодарение на това или пък въпреки това, че там са допуснати само феновете на Гешев. Според официалното обяснение те първи взели разрешение от общината за въпросното стратегическо местоположение. И така „протестът в подкрепа” се оказва разположен на достатъчно разстояние от противниковия протест.
„Протест в подкрепа” – обърнете внимание на това рядко явление. То би могло, при нужда, да послужи за доказателство, че изпълненията, които могат да се видят на политическата сцена в България, рядко могат да се видят видят другаде в света.
Какво се вижда в паметната сутрин пред ВСС? Група от две развълнувани дами-водачки, различни по възраст и външен вид – брюнетка и блондинка, около двама старец, около трима зрели мъже, десетина здрави момчета и още толкова с качулки и шапки, които крият лицата, пола и възрастта им. Те пеят възрожденски песни и викат възбудено, наредени в шпалир, посрещащи пристигащите на работа съдебни кадровици. На плакатите, които носят, пише: „Гешев – закон и ред“, „Гешев – шерифът на народа“ и „Гешев – достойният Главен прокурор“. Организаторите и организаторките на събитието са от сайта „ПИК”, съобщават те самите, но не се знае колко е истина. И още едно нещо остава неясно: защо, когато Гешев – самият Гешев! – влиза в сградата, протестиращите в негова подкрепа не реагират. Не го забелязват? Или не го познават? Или са помолени от някого да се въздържат от адмирации?
Дали самият той, пристигайки, не е помолил по телефона едната от двете водачки да скрият чувствата си към него за малко? Ако е така, разбирам го – ясно ми е защо го е направил.
А какво става в неприятелския лагер? Той е базиран по-надалеч, в завардения от полицията периметър и е предвождан от активисти на движението „Боец”. Протестиращите против скандират: „Ма-фи-я!“ и „Гешев е позор!” . Усилията им да бъдат чути във Висшия съдебен съвет няма как да се увенчаят с успех. Причината е не само в далечината, а и в обстоятелството, че съветът е силно озвучен с техниката на протестиращите в подкрепа. Като се убеждават, че не могат да излязат на глава с опонентите си и с полицията бойците срещу избора на Гешев формират шествие и потеглят към „Орлов мост”. Вярно, че никак са малобройни, но рискът да останат незабелязани е преодолян от мощния полицейски ескорт, с който шефът на МВР ги удостоява.
ДЕСЕТ ЧАСА сутринта е, когато във Висшия съдебен съвет започва голямото изслушване на единствения кандидат за наследник на Цацаров.
„Голямото изслушване“ ли казах? Никак не преувеличавам. Изслушването продължава цели 10 часа, предавано е пряко по няколко телевизии и по националното радио. През цялото това време съветът е под обсада от крайни почитатели, шумни бунтари, кресливи репортерки и жандарми.
На всичкото отгоре по едно време представляващият съвета докладва, че е постъпил сигнал за бомба, заложена някак незабелязано от заселената бдителната охрана.
„Някой е позвънил на телефона и казал, че бомбата ще избухне до половин час“, алармира Главният прокурор Цацаров. Той е напуснал за кратко заседателната зала, за да се осведоми лично за терористичния акт. Настоява, въпреки опасността, процедурата по избора на неговия наследник да не се отлага.
„Това е част от поредицата опити тя да бъде прекъсната!“ – установява той, възмутен. И предлага всички да останат на местата си, вместо да се евакуират от съображения за безопасност. Съветът с мнозинство решава да бъде така.
Гешев сардонично вдига очи към небето – един вид, призовава Всевишния за свидетел до какви крайности стигат неговите врагове, само и само да забавят часа, в който той ще застане начело на държавното обвинение.
Бомбената тревога не променя дневния ред, нито неговото настроение. Той продължава да отговаря все така хладнокръвно и изчерпателно на всевъзможни питания за настоящето, бъдещето и миналото му – търпеливо се отчита, пародира тезите на опонентите си, споделя професионалните си планове и ги брани от нападки.
В края на 10-часовия словесен маратон с ефектни препятствия от критики и дебати, Иван Гешев е избран да заеме мястото на Цацаров. Избран е безапелационно. В отсъствието на един член на съдебния съвет, останалите 24 вземат решение – с 20 гласа „за” и 4 „против” – той да бъде новият Главен прокурор.
Ще бъде. Стига президентът каже „да“.
Резултатът е очакван.
Той е предизвестен от нарочен доклад на Комисията по атестирането и конкурсите в съдебния съвет. В доклада, станал достояние на всички медии още преди изборния ден, се казва, че Гешев „е номиниран със заслужено единодушие от всички 11 членове на прокурорската колегия“ и без съмнение „притежава всички необходими професионални и лични качества“, за да поеме щафетата от Цацаров. За да не са голословни, докладчиците подчертават постиженията му в професионален план.
За десет години (2006–2016), като прокурор в районната и градската прокуратура на София той е доказал вината на 233-ма души, написал е е 230 обвинителни акта и е влизал 711 пъти в съдебна зала. А като шеф на Специализираната прокуратура (2016 – 2018) се е произнесъл по 1793 преписки и 729 писма на граждани, направил е 62 предложения за законови поправки до Главния прокурор Цацаров и е издал 4 113 административни заповеди. И всичко това без да се брои най-важната му работа – по мега делото за фалиралата Корпоративна търговска банка.
Докладът за Гешев приключва с похвалното заключение, че „той познава добре работата на държавното обвинение, напълно е наясно с проблемите и слабостите на колегите си, има ясна визия за решаването им, проявява диалогичност и сътрудничество с органите на властта, има и идеи за развитие на наказателната политика в България.“
По-добра атестация човек трудно би могъл да си представи.
Въпреки това срещу кандидатурата на Гешев гласуват – и то решително, съзнателно и мотивирано четирима съдебни кадровици – председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов, Атанаска Дишева, Олга Керелска и Красимир Шекерджиев.
Лозан Панов е непоклатим в отрицателния си вот. Обяснява го главно с това, че „единодушната номинация на Гешев от прокурорската колегия е изключила възможността за издигане на други кандидатури за поста на Главния прокурор“. Има и други резерви.
„Още по-смущаващи бяха публикуваните идентични положителни становища на прокурори и следователи от цялата страна относно тази единствена кандидатура. Как всички те са успели да се информират за професионализма на Гешев, съвсем не става ясно”, отбелязва той.
Какво конкретно има предвид? Общо 95 писма със „становища“ и „позиции“ относно избор на Главен прокурор са изпратени до Висшия съдебен съвет, който в хода на процедурата ги публикува на сайта си. 73 от тях са в непоколебима подкрепа на Гешев, само 12 поставят качествата му под съмнение или ги намират за неуместни. Браншови организации и групи от следователи, прокурори, полицаи, професори и контраразузнавачи, сформирани по месторабота, се подписват под безпрекословното мнение, че „той и само той“ би могъл да поеме работата на Цацаров и да продължи „положителните традиции“ от неговия мандат.
Цяло лято – чак до деня на избора в късната есен любовните писма по адрес на Гешев буквално валят – от асоциацията на прокурорите, от камарата на следователите, от дирекциите на МВР в страната, от тайните служби – ГДБОП и ДАНС. Тези всички трудови колективи се заричат – с подписите и печатите си – пред съдебното правителство и пред всеки, на който му пука, че заместникът на Цацаров има „високи морални и нравствени качества“ и е „добър професионалист“; че заедно с него са „провеждали редица успешни разследвания по противодействието на тероризма, незаконната миграция, злоупотребата с еврофондове, данъчните престъпления, корупционните престъпления, контрабандата и прането на пари“; и че неговият избор „със сигурност ще повиши на общественото доверие към институциите“.
Внушителен колектив от видни български интелектуалци и учени също излиза с отворено писмо в поддръжка на единствения кандидат за Главен обвинител. В него академиците Благовест Сендов, Константин Косев, Георги Марков, Ячко Иванов, Тодор Николов, Дамян Дамянов и член-кореспондентите Драга Тончева и Иван Гранитски с публицистичен патос се питат: кой има изгода да не бъде избран той, а някой друг? Отговарят си сами: „Изгода имат онези, които се страхуват от него – олигарси и соросоиди.“
Становището им е волево и неотстъпчиво:
„В последните дни (от есента на 2019 г.) в публичното пространство се надигна неудържим поплак от малки, но шумни групи граждани, които протестират срещу номинацията на господин Иван Гешев за Главен прокурор на България. Свикнахме вече в любезното отечество да се протестира за щяло и не щяло, с повод и без повод, смислено и безсмислено, интелигентно и плебейски настървено.
Не бихме били изненадани и този път, ако не съзирахме като вдъхновители и организатори на процесите не дотам почтени и принципни персони, обслужващи предимно интересите на няколко грантови структури, които необезпокоявани от официалните държавни институции, вече години наред извършват покушение срещу българската национална идентичност и тровят обществения морал със своята арогантност, алчност и войнстващ нихилизъм.
В такива случаи винаги е необходимо да се зададе главният въпрос – кому е изгодно?
И наистина на кого е изгодно да не бъде номиниран и евентуално избран за Главен прокурор Иван Гешев? Най-разтревожени, вижда се, са соросоидите и някои олигарси, които има от какво да се страхуват. Те не предоставят никакви аргументи срещу професионалните качества на кандидата за Главен прокурор Иван Гешев, но тръбят денонощно, че не било демократично да има само една кандидатура.
Иначе същите тези хора по най-демократичен начин участваха в разграбването на националното богатство през последните 30 години, прикривайки се в синьо-червено-жълтата мъгла на прехода и представяйки се като невинни младенци, целите в бяло…
Струва ни се, че единственият критерий за такъв висок пост като поста на Главния прокурор трябва да бъдат професионалните качества на кандидата, почтеността и разбира се, безстрашието, храбростта и целеустремеността да се изправи дори и срещу силните на деня (от каквито и партийни разцветки да са те) в името на строгото спазване на конституцията, законите и високите нравствени принципи, които движат цивилизованите общества.“
Стигнахте ли дотук? Щом сте стигнали, значи сте запознати със становището на интелектуалния елит. Ако то е задълбочено и обективно – а друго не прилича на най-изявените наши творци на науката и изкуството – би следвало да приемете, без много да му мислите, че шефът на Върховния касационен съд Лозан Панов е от „соросоидите“, „олигарсите“ или „персоните, които им слугуват.“
Така излиза, тъй като в решителния ден на избора, той, като пръв сред равните върховни съдии, инатливо набляга на минусите на единствения номиниран.
Като минус изтъква личното му участие в показния арест на бившата кметица Иванчева, който всички правозащитници порицават. Като друг минус посочва и „изказа на Гешев, който включва словесни бисери, граничещи с уличен език“.
„Наред с провокативното публично поведение, Иван Гешев има и нисък праг на търпимост към критики“ – не спира Панов, продължава: – Това буди основателни съмнения за злоупотреба с власт“.
Критичната позиция на главния върховен съдия предизвиква рязък отпор от страна на все още Главния прокурор Сотир Цацаров. Той нямал намерение да се изказва, но като чул Панов, не издържал.
„Аз ще подкрепя Гешев не защото очаквам от него благодарност, а защото знам как работи“, обявява Цацаров. Поема отговорност: „Гешев беше на място (при ареста на Иванчева), защото аз му казах да иде там. Това беше първата съвместна операция с КПКОНПИ и тъй като аз бях в командировка в Италия, му казах да отиде да подкрепи колегите там“. И напада с убийствен въпрос: „С какво процедурата за избора на Гешев, разкритикувана от Панов, се отличава от тази, по която е избран той?! Кой и как предложи Панов, за да може той сега с такава гражданска смелост да задава същите въпроси?”
Следите ли му мисълта? Добре, защото следва сензация. Цацаров изрича това, което всички знаят: Изборът на хората за важните постове в уж независимата съдебна система не се прави само във Висшия съдебен съвет, а и в други две сгради.
То е нещо като възгласа „Царят е гол!“ от приказката на Андерсен – вечната, от която цели поколения се учат на смелост и честност.
Но ексклузивното изказване на Цацаров отминава като приказка на пазара.
„Признание като това, направено от действащ Главен прокурор в нормална демократична държава би предизвикало незабавно разследване за недопустима политическа намеса в съдебна власт“ , рипват две критично настроени медии, но останалите рипват срещу тях или си траят.
Край. Сотир Цацаров пропуска шанса да бъде вписан в азбучника на съдебните реформатори. Но то не е голяма загуба, понеже такъв азбучник няма у нас.
КАК МЕЖДУНАРОДНИТЕ осведомителни агенции отбелязват избора на Гешев за Главен прокурор на България?
Агенция „Ройтерс“ съобщава, припомня и обобщава:
„Могъщата позиция на Главния прокурор е ключова за борбата срещу подкупността в България, която е класирана от „Трансперънси интернешънъл“ като най-корумпираната членка на Европейския съюз… В София над хиляда души излязоха на протест срещу избора на 48-годишния Гешев. Протестиращите в продължение на часове блокираха два основни булеварда, след като не бяха допуснати до сградата на съдебния съвет, а там привържениците на Гешев бяха издигнали плакати: „Гешев – шерифът на народа“ и „Достоен главен прокурор“.
Според „Ройтерс“ липсата на конкуренция за поста е разгневила много хора в столицата, които смятат, че изборът на Гешев е предварително договорен между „склонни към корупция политически елити и местни олигарси“. Агенцията припомня накратко кариерата на новия Главен и добавя:
„Прокурорите, полицията и следователите похвалиха Гешев за успеха му в борбата срещу престъпните банди, срещу измамите с банкови карти, срещу трафика на мигранти и контрабандата на цигари. Критиците обаче твърдят, че мълчаливата подкрепа на политическия истаблишмънт за номинирането му говори, че Гешев няма да преследва елитите и може да използва своите правомощия за атаки срещу съперници и противници“.
„Ройтерс“ припомня още широките правомощия на българския Главен прокурор за започване и спиране на разследвания. В края на кореспонденцията авторката Цветелина Цолова коментира: „Въпреки заявената политическа воля за премахване на подкупността, в България все още няма високопоставени подкупни служители, вкарани в затвора. Липсата на резултати в борбата срещу корупцията затваря пътя на България към Шенгенската зона на ЕС, възпира чуждестранните инвестиции и е една от пречките пред желанието на страната да приеме еврото“.
„Дойче веле” обобщава: „Във връзка с избора на Гешев има силно обществено напрежение и то не е еднозначно“.
„Франс Прес“ набляга на уличните протести, предизвикани от избора на Главен прокурор и продължили с месеци.
„Демонстрантите, подкрепяни от неправителствени организации и групи за защита на човешките права, поставят под въпрос професионализма на Гешев, неговата стабилност и независимост от задкулисието на олигарсите“, съобщава агенцията. Тя напомня, че по българските закони срещу Главния прокурор не може да бъде повдигано обвинение – факт, който се критикува от Венецианската комисия на Съвета на Европа, Еврокомисията и Европейският съд за човешките права.
„12 години след приемането си в Европейския съюз през 2007 г. България остава най-корумпираната държава в това обединение според индекса на „Трансперънси интернешънъл“, четем в края на кореспонденцията.
У нас най-остро реагира известният адвокат правозащитник Михаил Екимджиев:
„Гешев бе избран по процедури от севернокорейски тип!”, изригва той пред сайта „Медиапул“. Мотивира се:
„Процедурите имат смисъл, когато са прилагани от независими и почтени хора. И обратно, когато негодници контролират процедурите, резултатът ще е негоден. Видяхме един напълно негоден избор, при който едни хора, които би трябвало да олицетворяват елита на юридическите професии, бяха почти нечленоразделни. Те сричаха написани въпроси, защото явно не бяха тренирали да ги прочетат гладко. Те не завършваха дори мислите си при задаването на въпросите. Човек би си помислил, че част от ордата, която бе докарана да скандира пред сградата на Висшия съдебен съвет, се е качила горе и е заела мястото на членове на съвета. Това крайно негативен сигнал, засягащ доверието в системата. Самия избор на Гешев бе демонстрация, че формалното спазване на процедурите, без съобразяване с обществения интерес и морала, може да доведе до прокарване и на най-неподходящите кандидати. Че може да бъдат прокарвани частни и корпоративни интереси. Процедури имаше и по времето на Живков. Процедури има и сега в Северна Корея, и сигурно се спазват безотказно. Вероятно заради физическата прилика между Сотир Цацаров и севернокорейския лидер Ким Чен-ун, първият се опитва да ни вкара в сценарий на процедури от севернокорейски тип. Надявам се, че държавният глава като конституционно замислен коректив на това безумие, ще прояви отговорност и смелост и няма да подпише указ за назначаването на Гешев. Изисква се и смелост, за да застанеш срещу волята на Главния прокурор, олицетворена от неговите марионетки в прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет. Очакваме действията на президента!”
Известният адвокат, пледирал по стотици знакови дела в Съда по правата на човека в Страсбург, не е единственият, който призовава държавния глава Румен Радев да върне избора на Гешев в съдебния съвет. Същото правят и лидерите на Съюза на съдиите в България.
„Уважаеми Господин Президент, пишат те. – На 24 октомври 2019 г. Пленумът на Висшия съдебен съвет след продължително заседание избра единствения кандидат за Главен прокурор Иван Гешев на този пост. Макар заседанието да продължи 10 часа, изборът формално беше публичен, но не и прозрачен. В хода на обсъждането Главният прокурор Цацаров заяви недвусмислено, че решенията за избирането на Главни прокурори и председатели на двете върховни съдилища досега са били вземани в други две сгради, а не в самия Висш съдебен съвет. Подобно изказване в правовата държава изисква незабавна реакция от компетентните органи, защото съдържа твърдения за опасна подмяна на демократичната процедура по овластяване на най-високите административни длъжности в съдебната власт, от които зависи обликът й пред гражданите. Още повече изказването събужда тревога в контекста на публични твърдения от бивши председатели на съдилища – районен и апелативен, че техният избор също е бил е резултат на прикрит подбор от лица извън съдебната власт преди официалната процедура. Вместо тези твърдения да бъдат проверени преди стартирането на процедурата за Главен прокурор, за да се изключи всякакъв риск от компрометиране на съдебните институции, бездействието на кадровия орган на съдебната власт се задълбочи с липсата на реакция на думите на Цацаров. В резултат нито съдиите, прокурорите и следователите, нито българските граждани получиха прозрачна информация кога, как и от кого се подбират председателите на съдилища и ръководителите на прокуратури. Подобно мълчание на съдебния съвет е нетърпимо, защото в началото на мандата на предходния Главен прокурор доби публичност репликата на ръководител на Софийската градска прокуратура към бивш министър-председател „Ти си го избра“.
Споделяме резона в думите на Цацаров, че е дошъл моментът Главният прокурор да бъде излъчен от средите на прокуратурата. Това обаче следва да бъде извършено с насърчаване на активността на редовите прокурори да предлагат автентични професионални авторитети – тези, които имат професионална компетентност, юридическа култура, нравствен интегритет и способност за развиване на правото и утвърждаване на авторитета на професията.
Обезпокоени сме и от факта, че по време на изслушването, както и в интервю по Българската национална телевизия единственият кандидатът за Главен прокурор квалифицира хора, които изразяват несъгласие с неговата номинация, като „десни екстремисти“, „болшевики“, постигнали „резултати на меншевики“. Подобна реч е несъвместима със Закона за съдебната власт, който изисква Главният прокурор да се отличава с изявена независимост. Осъзнаването за значителния ресурс на властнически правомощия, включително репресивни, изисква Главният прокурор да има такова публично поведение, което не оставя и следа от съмнение за агресивност, за пристрастност, за силово налагане, самоизтъкване и дискриминиране на отделни граждани или обществени групи.
Поради това ви призоваваме, уважаеми господин Президент, изхождайки от високия авторитет, с който се ползва вашата институция – единствената, която е овластена с пряк мажоритарен избор от всички български граждани, да предприемете действия за продължаване на конституционната реформа на модела на прокуратурата и да откажете съгласно Закона за съдебната власт да подпишете указ.“
Дотук стига.
Този призив предизвиква отпор от страна на Асоциацията на прокурорите и Камарата на следователите. Те пишат до Еврокомисията. Въвеждат я в проблема: „Фигурата на Главния прокурор е от изключително значение за България, от избора й зависи в следващите 7 години стратегията на държавното обвинение, силата на съдебната власт и доверието в нея“. Споделят своето мнение: „Новият Главен прокурор трябва да е от системата на държавното обвинение, да бъде визионер с модерно мислене, да отстоява каузи и да бъде кристално чист човек с харизма“. Представят й своя кандидат – Иван Гешев. Разказват за протестите срещу него и за призивите към президента да откаже назначението му, и определят всичко това, „недопустима политическа намеса върху независимостта на съдебната власт.“
Какво постигат прокурорите и следователите със своя вопъл пред чужденците? Нищо и никакво. Европейските лидери остават безучастни, а опонентите на Гешев се активизират. Обединението на свободните адвокати изпращат на президента Радев остър анализ за „ фигурата на Главния прокурор, която е безконтролна и всевластна.“
„Нима може да е приемлив кандидат – пишат адвокатите до Радев – който публично обяви, че не е привърженик на разделението на властите? На тези основни устои на правовата държава? Нима е приемлив кандидат, който публично представи адвокатите не като защитници правата и законните интереси на българските граждани, а като „търговци на право, които за пари биха защитавали всякаква кауза“?
Ние не искаме от вас, господин президент, да оценявате професионалните качества на Гешев, това е прерогатив на Висшия съдебен съвет. Вие можете обаче да оцените качествата му през призмата на публичните му изказвания досега. Известно е, че Главният прокурор е ключова фигура при структуриране, определяне и провеждане на наказателната политика на държавата. Той стои на върха в йерархията на прокуратурата. Абсолютно недопустимо е тази позиция да заеме кандидат, преминал „избор“ без никаква състезателност и конкуренция. Абсолютно недопустимо е тази позиция да заеме кандидат, преминал „избор“ без никаква състезателност и конкуренция. Убедени сме, че българският президент няма да допусне това. Упражнявайки конституционното си правомощие да върнете предложението за избор на Главен прокурор на Висшия съдебен съвет, вие ще дадете ясен знак, че сте на страната на българските граждани. Това е същата страна, която всеки ден избират българските адвокати. Вслушайте се в техния призив! Сторете нужното в защита на Конституцията и благото на правосъдието у нас,” заключава адвокатската организация.
Речено-сторено. Но с предвидим резултат. Представляващият Висшия съдебен съвет Боян Магдалинчев предупреждава:
„Ако президентът Радев откаже да подпише указ за назначаването на Гешев за Главен прокурор, номинацията му само ще бъде прегласувана и дотам. До нова процедура за избор ще се стигне, само ако Гешев не събере пак необходимите му 17 гласа!“.
Не мислете, това е някакъв революционен подход – невиждан и нечуван у нас. Това е само показен политически инат, който без съмнение е във вреда на единственият кандидат за Главен. Във вреда е, понеже засилва подозренията, че изборът му не е честен, а е предрешен и понеже посява такива подозрения и там, където ги няма. Но като подход към процедурата не е нещо ново, нито изненадващо. Същият този Висш съдебен съвет – в същия човешки състав постъпва по същия начин и когато президентът Румен Радев, призован от браншовите организации, не подписва указ за назначаването на Георги Чолаков за председател на Върховния административен съд. Той гласува пак за Чолаков и за никой друг – и край.
Предишният съвет постъпва другояче. Когато президентът Петър Стоянов отказва да назначи за Главен прокурор Бойко Рашков, тогавашните съдебни кадровици откриват нова процедура за избор, в която се включват нови кандидати и в състезанието между които печели един – Никола Филчев… Но оттогава са минали много години – краят на прехода към демокрация не е наближил, а Законът за съдебната власт не е категоричен. Не и толкова категоричен, колкото е Цацаров, който, като все още Главен се сопва на журналистите: „Ще гласувам за Гешев не само един път, а и два пъти!“ И три пъти би гласувал – става ясно от думите му, но няма нужда. Президентът няма право да откаже втори път указ за назначаването на избраника на съдебната власт. Няма право, каквито и мисли да се въртят из главата му и каквито и чувства да вълнуват душата му.
А ЧУВСТВАТА НА ГЕШЕВ? Какви са те? Дали някой има представа? Знае ли някой, докато трае гълчавата на предизборната борба в съдебната власт, как се чувства човекът, който се явява като единствен кандидат за Главен? Честно казано, и аз не знам. Но си представям как бих се почувствала на негово място.
Бих се почувствала като куче от рядка порода, озовало се на кучешка изложба. Качват го на подиума, връзват го, за да не бяга, почват да го снимат и да го хвалят без мярка – колко е голямо, как умно лае, как добре пази, как се зъби тъй нататък. Част от публиката ръкопляска и вика : „Дръж, Шаро! – Страшен си! – Ти си! – Я лай, да ти чуят гласа! – Покажи им как хапеш!“… А друга част от народа дюдюка, видяла-недовидяла: „Ама че помияр! – Куцо пале, за нищо не става! – Стопанинът му е някой връзкар! – На Бойко бил, той нали е кучкар – Не бил на Бойко, бил на Цацаров! – А вижте там какъв екземпляр, как можаха те тоя да изберат!“
Нали правилно разбрахте? Така бих се почувствала аз. Това не значи, че и Гешев се почувствал така. Той може да се е почувствал съвсем другояче. В едно съм сигурна – на никого не би му било лесно в такова гъсто обкръжение от екзалтирани пиари и фенове – и доброволци, и платени.
Като заместник на Главния и кандидат за Главен Иван Гешев е показван от водещите предизборната му кампания на фона на активната – и даже яростна – подкрепа от страна на началника му. Изглежда, че тази очевадна подкрепа го радва, въпреки че в повечето медии и в социалната мрежа именно тандемът „Цацаров-Гешев“ изпъква като дразнител на общественото мнение. Представата за двамата като управляващи колело с две седалки и два педала, което излиза от кабинета на премиера всяка сряда, няма как да вдигне рейтинга на втория от тях по-нагоре от 10-те процента, с които първият довършва мандата си.
Може би при вида на стотиците хора, коленичили под прозорците на президентството с молба към държавния глава – да попречи на Цацаров да се сдобие чрез Гешев с втори мандат – а може би предвид други, по-важни обстоятелства, президентът Радев връща предложението за Гешев на съдебния съвет. Връща я с пожелание да се повтори процедурата за избор на Главен и в нея да я няма дразнещата за гражданството „липса на състезателност“. С други думи , президентът пак призовава Гешев да се докаже в състезание с поне още един кандидат.
Впрочем, след известно време Цацаров, като кандидат за шеф на КПКОНПИ ще си спести конфуза да играе в освиркваната неведнъж пиеса „И сам воинът е воин“ – и ще премери силите си в Народното събрание с един непретенциозен депутат от „Атака“.
Кандидатът за нов Главен прокурор Иван Гешев обаче изпива докрай горчивата чаша. Дали по своя или по чужда воля – не знам, но той за втори път се явява сам-самичък, за да бъде избран. Не е уважено искането на публиката за състезание – било то истинско или имитация.
Изборът за втори път очаквано се решава еднозначно, с резултат 4 гласа „против“ срещу 20 „за“. Гласуват за Гешев, разбира се – включително и защото няма за кой друг. Допускам, че някой може да си е мислил – и то дори искрено – че с това повторение на процедурата прави на Гешев услуга. Не изключвам също този „някой“ да е желал само едно –да натрие носа на президента Радев. Недай Боже, да става дума за някаква нарочна демонстрация на надмощието на скритата власт над площадната демокрация.
От друга страна ако погледнем, ще видите, че званието „единствен кандидат за Главен прокурор“ не е осъдително за носителя му. И че въпросът „как така е единствен?“ е по-скучен в сравнение с друг въпрос – „ как изобщо го има?“
Представете си, че сте юрист – имате добра кариера, обичате професията си, държите на семейството си, уважаван сте от колегите си. Така. Сложете сега ръка на сърцето си и кажете: по каква причина бихте пожелали да поемете наследството на Цацаров? Добре, не бързайте да отговаряте. Помислете си малко. Нали се сетихте, че въпросното „наследство на Цацаров“ е всъщност и „наследството на Велчев“, „наследството на Филчев“, „наследството на Татарчев“? Прииска ли ви се да го притежавате? Не? Или да? Помислете пак. От какво се състои това наследство? Не е ли главно от скандали? Наричат ги „гейтове“ – благозвучно и галено – но те смърдят като разложени трупове в папките: „Ало, Ваньо“, „Ало, Банов”, „ Двете каки”, „ Тефтерите на Златанов”, „Аферата Костинброд” – тежка воня на престъпления без наказания…
Ами „Апартаментгейт”? – това за капак! – капак, под който ври и извира в мръсна пяна клептоманията на разни управници. Такова завещание кой би пожелал? Куп мними проверки на същинските клептомани, покрити от проверки на хора с чисти имена. Стар номер – за се изчисти някой, друг да се оцапа. Това пак е част от наследството – политическите репресии, от които също се носи смрад.
Обществото бърчи нос. И репутацията на Главния прокурор пада ли, пада. В края на 2019 г. тя е вече съвсем в ниското – толкова ниско не е падала от 1992 г. насам – тоест, от 28 години, откогато началниците на държавното обвинение се наричат „демократично избрани“. Тъй нареченият „рейтинг“ на Главния е 11% само, по-нисък от него е само този на депутатите.
Та, да се върнем на въпроса – защо, за Бога, един успял юрист би поискал да наследи всичко това?
За Гешев то било „предизвикателство“ – ще рече „оскърбление“, „провокация“. Да е жив и здрав да му надделее, обаче лошото наследство не е звяр, та да го сложи в клетка и да му строши главата.
Първо той трябва да надделее над оная „смрад “, която споменахме. За българите тя е станала обичайна – усещат я навсякъде – и по немитите улици и пред гишетата в КАТ, и в кабинетите по институциите, и в съдебните зали. Веднъж е задушлива, а друг път само гадна, тънка воня… Надушват я и чужденците – чуждите медии по-специално, иначе на нашите през 2019 г. вече почти никой не им обръща внимание.
„София получи големи похвали от Брюксел, пише в същата година „Нойе Цюрхер Цайтунг“. В последния си годишен доклад Еврокомисията даде положителна оценка на реформите за укрепване на правовата държава и борбата против корупцията. Обещано бе да падне омразният на българите мониторингов механизъм. Правни експерти и граждани в България обаче смятат, че Брюксел е бил подведен от реформи, които изглеждат добре на хартия, но не променят нищо в най-корумпираната страна в ЕС“.
„Най- корумпираната!?“
Да, новият Главен прокурор не може да не знае, че България заема 74-то място в индекса за възприятие на корупцията на „Трансперанси“ за годината, в която е избран. Далеч напред е Полша, изпреварват я и другите бивши социалистически държави като Румъния и Унгария.
„Нойе Цюрхер Цайтунг“ и „Дойче веле“ посвещават дълги статии на „всемогъщата фигура на Главния прокурор, която вече Гешев представлява“. Обърнете внимание на основните тези, застъпени в тях:
„В други държави от бившия Източен блок правомощията на Главния прокурор бяха орязани още след промените, но в България той все още разполага с правата, предоставени му от Сталинската конституция от 1947 г. – времената на зловещия „Архипелаг Гулаг“ , на лагерите, в които изгниват костите на хиляди хора, чието свободомислие е единственият им грях.“
И още:
„Първият Главен прокурор, избран след промените в България, е Татарчев и той е казал, че над него е само Господ. Това не е случайно“, припомнят изданията.
В тоя дух е и едно официално становище на Европейската комисия за демокрация чрез право, прието на 121-ата й пленарна сесия във Венеция на 6 декември 2019 г. и огласено у нас на следващия ден – точно 10 дни преди края на мандата на Цацаров. Това становище също е част от наследството на Цацаров, с което Гешев е натоварен.
„Първо, Главният прокурор в България може да попречи на всяко разследване да започне или да продължи, тъй като всички следователи и прокурори са му подчинени и изпълняват заповедите му. Второ, в сегашната система няма практическа възможност за отстраняване на Главния прокурор. Отстраняването му за дисциплинарно нарушение също е много малко вероятно: той се радва на значително влияние във Висшия съдебен съвет, чрез членовете от прокуратурата и членовете от политическата квота с опит като прокурори, които са му били подчинени преди да получат мандат в съвета и които ще се върнат в прокуратурата, когато мандатът им приключи“, смята Венецианската комисия. Тя препоръчва на българските власти такива законодателни промени, които да гарантират, че „членовете на прокурорската колегия от парламентарната квота представляват други професии“, тоест – че поне представителите на депутатите в прокурорската колегия няма да са кариерно зависими от Главния прокурор.
По подобен начин звучи и наследената от Гешев резолюция на Комитета на министрите към Съвета на Европа, който следи изпълнено ли е решението на евросъда по делото „Колеви срещу България“ – да, печално известното дело по жалбата на вдовицата на убития прокурор Николай Колев, според която Главния прокурор Филчев е заподозрян, но е неразследван и недосегаем.
„Главният прокурор може да отмени всяко решение, взето от друг прокурор, ако то не е било обект на съдебен контрол и може да извършва действия от компетентността на подчинените му. Няма правила за временно отстраняване от длъжност на Главния прокурор, ако той е обвиняем в престъпление“, посочват европейските външни министри. Те също смятат, че би следвало у нас да се направи реформа, която „да отговори на рисковете, свързани с много влиятелната позиция на Главния прокурор“.
Как ли се чувства човек, който сяда в стола на Главния прокурор, докато вижда, че определени сили – и то европейски – са твърдо решени да го преместят или да го сменят със стол от друг от модел, не толкова царствен и защитен? Ако искате да знаете това, питайте Гешев.
Малко преди Цацаров да му отстъпи позицията, която с всеки изминал ден става все по-незавидна – все по-критикувана и даже все по-ненавиждана от значителен кръг граждани – политици, юристи, журналисти и просто потърпевши от корупцията и бандитизма – Гешев е сюрпризиран с едно екзотично предложение от кабинета на Борисов. Да се създаде в закона нова едра фигура – на Независим (!) прокурор, който да надзирава Главния.
Защо независимостта е отбелязана с удивителен знак?
Тъй като в годините назад тя – независимостта на прокурорите от политици, бизнесмени и сенчести авторитети – се е оказала едно явление колкото рядко, толкова и удивително, необикновено, чудновато, феноменално, неочаквано, невероятно, непредвидено и изненадващо. От което резултатите са твърде печални. Те могат да се видят както на живо на много места, така и черно на бяло в докладите на Еврокомисията, германското разузнаване, ЦРУ и държавния департамент на САЩ. Вестник „168 часа” обобщава последните такива доклади под заглавие „ 20-30 българи крадат годишно пет милиарда“.
„Над 5 милиарда лева годишно си разпределят българските олигарси и измамници на едро, които източват професионално бюджета, за да си купуват бентлита, ролс-ройси, ламборгинита, частни самолети, кичозни дворци със златни орнаменти „Версаче“, изумителни натруфени костюми и всевъзможни луксозни екстри, се казва в доклад на германското разузнаване БНД от 2018 г.
В резултат от вътрешните борби за власт престъпните групировки в България се разпаднаха и техните богатства вече се намират в ръцете на отделни личности. Благосъстоятелните величия на организираната престъпност успешно легализираха своите фирми или пък излязоха от играта. Може да се предполага обаче, че те още поддържат връзки с определени кръгове в икономиката, политиката и службите за сигурност. Корупцията е широко разпространена и в нея участват хора по високите етажи, посочва докладът.
Анализът на ЦРУ не е много по-различен. И в него се обясняват олигархичните схеми, макар да не се използва думата „олигарх“. Според този анализ България е „уязвима заради пране на пари, корупция и организирана престъпност, а някои суми, спечелени от наркотрафик, се перат чрез финансови институции“.
Никой не е броил колко точно са българските олигарси, но всички анализатори са категорични, че те не са повече от 20-30. На 230 -350 хиляди души от населението се пада по един. За сравнение: Според списъка на САЩ за санкциите, в 144-милионната Русия олигарсите са 96-има или по един на 1,5 милиона обикновени руснаци.
Така България се нарежда на едно от челните места в света по придобити незаконни пари. Малкият брой бизнесмени работят с множество фирми. Една част са на тяхно име, а друга – на подставени лица, които може да са свои хора, но може и да са непознати и дори да не подозират, че са собственици на компании.
Българската комисия за борба с корупцията среща сериозни затруднения. Тя трябва да установи цялата собственост на даден олигарх и дали има отклонения между законно придобитите пари и действителното му състояние. Това се оказва почти невъзможна мисия. Първоначално търси информация от българските банки, които може и да откажат. Още по-сложно е със сейфовете в чужбина, както и с чуждите банки, които трудно споделят тайните си. Тогава се налага да се намеси ДАНС и да потърси данни от партньорските служби. А това се налага най-малко, защото по данни на Еврокомисията България губи около 2 милиарда лева от измами с данък „Добавена стойност” (ДДС) всяка година..
Значителен аспект на сивата икономика в България е мащабното избягване на данъци, особено на ДДС, сочи анализ на Държавния департамент на САЩ. Постъпленията от измами с ДДС са значителни и до голяма степен се прехвърлят извън страната към чуждестранни сметки на офшорни компании. След това те се връщат в България и се обявяват за кредити, като по този начин се легализират за бъдеща употреба,” показва анализът на американците.
Достатъчно.
Дотук с наследството, което Гешев поема от Цацаров, който го е поел от Велчев, а той от Филчев и Татарчев – това наследство е необятно, но еднообразно и няма смисъл да продължаваме с описанието му.
Иван Гешев го поема на вече познатата церемония в Съдебната палата. Полага клетва в зала „Тържествена”. По наложилата се традиция държи ръката си върху корицата на Конституцията. Предизвиква симпатия, като изпуска шумна въздишка. Знае, че го чака „изключително тежък и труден мандат”, но пък, както казва той, „цената си заслужава – една по-добра и правова държава, която да оставим на децата”.
Изглежда искрен и когато добавя:
„Чака ме най-тежкият мандат от всички досегашни от 1989 г. насам. Такава е ситуацията. Стигнали сме предела, когато държавата трябва да отговори на очакванията на българските граждани за повече справедливост.”
Цитира Линкълн, 16-ия президент на САЩ, който е икона за американците, макар и да е критикуван, че е прескочил рамките на изпълнителната си власт: „Може да вървим с малки крачки, да вървим бавно, но никога да не вървим назад”.
Цитира и Левски: „ Не думи трябват, а дела“.
В отбраната публика се споглеждат, когато заявява: „ Знаем, че не сме безгрешни и ще успеем само, ако защитаваме прокуратурата от атаки, целящи нейната дестабилизация или унищожението й!”
Юристи отбелязват, че не говори от първо лице и че е наследил виждането на своя предшественик за постоянно дебнещите врагове.
„ЦАЦАРАТУРАТА СТАВА Гешефтура!”, предвижда Доротея Дачкова в опозиционния вестник „Сега”. И други наблюдатели от сферата на политиката и медиите смятат, че стария и новият Главен в тандем ще водят война. Враговете им се знаят – и Цацаров, и Гешев неведнъж ги споменават – това са всички соросоиди и обвиняеми, някои олигарси и журналистите, които употребяват и други думи, освен „браво”.
Цацаров се е преборил току що за шефския пост в една институция с дълго име – Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконното имущество, с трудна абревиатура – КПКОНПИ, и с огромни амбиции – бъде едновременно контролна, методическа, научна, информационно-аналитична, детективска и силова.
Макар е предрешен, изборът на опитния юрист в парламента е съпроводен с остър дебат. Кандидатурата му е извадена от самота с помощта на втори, фиктивен кандидат – депутатът от „Воля” Симеон Найденов. Защо да е фиктивен? Защото за него не гласува и собствената му партия.
На старта на дебата млад депутат от опозицията обявява:
„При този избор всякаква състезателност е илюзорна. Процедурата за избор е такава, че проверяваните си избират проверяващи. С цялото си уважение към господин Цацаров да не забравяме, че същото мнозинство, което ще го избере сега, може да прекрати правомощията му предсрочно, ако реши, че не си върши правилно работата!“
В този дух лидерът на левицата Корнелия Нинова подчертава, че председателят на антикорупционната комисия би трябвало да се избира от държавния глава.
Очаквано Цацаров получава достатъчните 165 гласа от управляващите партии и от депутатите на Доган.
„Като Главен прокурор той демонстрира надпартийност и издигна авторитета на българската прокуратура“, обявява от името на ГЕРБ Вежди Рашидов.
Симеон Симеонов заявява подкрепата на ДПС за Цацаров с думите: „Той е брилянтен юрист“.
На излизане от пленарната зала след избора, депутатите от всички групи се шегуват: „Тия, които гласуваха против Цацаров, да си знаят отсега, че са корумпирани и че имотите им ще се конфискуват. Останалите 165 са невинни.”
Шегата си е шега, но усмивките са малко криви…
Тъй или инак, Гешев – новият Главен е в центъра на общественото внимание. Мнозина го спрягат за „клонинг” на Цацаров.
За вас не знам, обаче аз не съм сигурна, че е така.
Науката генетика учи, че всеки човек е това, което е, благодарение на хромозомите, които е наследил – 24 от майка си и 24 от баща си. Всяка хромозома има стотици гени , а понякога – забележете – само един е достатъчен да промени живота на човека.
Това не го казвам аз, а Дейл Карнеги – ненадминатият теоретик на човешкото общуване, а той цитира всепризнатия професор Амрам Шийнфийлд, авторът на бестселъра „Вие и наследствеността“.
„Човешката направа, казва професорът, е страховита и удивителна!” Дори да имате триста хиляди милиарда братя и сестри, вие всички ще сте различни!“
„Въпреки всичко – упорстват мои колеги от „Труд”, чието мнение ценя – не се съмнявай, че в следващите 7 години Гешев и Цацаров ще обвиняват и ще раздават справедливост еднакво и заедно, като сиамски близнаци.”
Обзалагам се, че няма да е така.
Предстои да видим как ще е.
К Р А Й
1 януари 2020