Веселин Стойнев
Един провален главен прокурор влиза в политиката, за да се бори срещу дълбоката държава с политически средства. И то след като три години и половина бе институционално най-овластеният човек в тази държава, та да разсича политико-мафиотски връзки.
Но и така Иван Гешев постигна немалко. Огромна е заслугата му за саморазобличаването на прокуратурата като слуга на политическата мафия. С изявите си в последния месец той безпардонно показа и на най-големите оптимисти, че държавното обвинение десетилетия наред е било главната мутренска спирачка пред правовата държава.
Гешев превръща фиаското си в карнавал
Гешев продължава да е неспирна радост, превръщайки фиаското си в карнавал. А на карнавал и най-плоският виц е смешен – той бил дългогодишен агент под прикритие сред лошите. И много искал да ги изобличи, ама все нямал възможност – дори когато държеше ключовете и на нощните шкафчета, и на белезниците. Не мога, казва, като прокурор, да се боря със задкулисието, но като политик ще видите какво мога. Нормалните хора получават просветление, осъзнавайки своя грандиозен провал и отиват в манастир, не в политиката.
Манастирът обаче е тесен за гешевата душа – далеч не заради езическото червено конче на ръката против уроки и за късмет, каквото носи и неговият довчерашен капо ди тути капи. Негоден е и за чиста и свята република, макар че не би се посвенил да си кръсти евентуалната нова партия точно така. За него и Господ, и Левски, с които обилно словоблудства, са кинкалерията на копнежа за величие – като ролекса на пловдивския митрополит Николай и роженския пилон на патрона на комплексарското патриотарство Румен Радев.
Гешев и Борисов – прилики и разлики
Всъщност Гешев не влиза тепърва в политиката, той се държеше като популистки политик и докато беше главен прокурор. Сега най-после си застава на мястото. А то е уютно, защото в България винаги е имало широк мегдан за партии, които продават възмездие. Които не обещават да няма повече крадци от общата каца, а че досегашните крадци ще бъдат изловени и тикнати зад решетките; накрая настъпва идилията на неокрадената пълна каца, защото край нея са останали само честните. И Бойко Борисов в началото на управлението си говореше за кацата – че като ѝ стегнем обръчите и спре да тече, ще има достатъчно за всички. Имаше предостатъчно, но не за всички.
Приказката на Борисов обаче беше приказка за героя, влизащ в политиката с успех, а не с провал. Нищо, че като всяка приказка това е само художествена измислица – успешният главен секретар на МВР тъпчеше улики на местопрестъпленията, а като кмет смело громеше джакузито на шефа на трамвайния завод. Като премиер обръчите на кацата толкова се разхлабиха, че колкото повече километри имаха магистралите, толкова по-тънък ставаше асфалтът по тях.
Борисов обаче не спря да разказва приказки от сутрин до вечер. И понеже в приказките законът за непротиворечието изобщо не е императив, изкара на власт цели 12 години.
Гешев няма дарбата на цветен четец и нишата му ще е далеч по-тясна. Като на забравената вече партия „Ред, законност и справедливост“ на Яне Янев – с шанс най-много да прескочи 4-процентовата парламентарна бариера. Но може и да е много по-тясна – като на „Републиканци за България“ на бившия вътрешен министър на ГЕРБ Цветан Цветанов и да остане под 1%. Но е важно на терена на антикорупцията, доминиран от „Продължаваме промяната – Демократична България“, да се появи още един, привидно сериозен играч с гол в ръката меч. Защото далеч не всички хора искат правов ред и справедлив съд за корумпираните. Има и такива, които просто жадуват за мъст, без да ги е грижа ще има ли върховенство на правото и ще продължи ли системата да произвежда корумпари.
Дали ще спечели 5000 или 50 000 гласа, все ще е от полза
Капиталът на този политически проект, колкото и мижав да е хоризонтът му за успех, е същият като на друго подобно ограничено и вече претъркано усилие – на „Левицата“ на Мая Манолова, Татяна Дончева и Костадин Паскалев. Гешев ще играе на антикорупционния, но и на антипутински терен на ПП-ДБ (та нали цял свят знае за заканата му да арестува Путин, ако дойде в българия), а Левицата – на левия, но и пропутински терен, в съперничество с и редом до БСП и „Възраждане“. Всички тези нови малки сили, заедно с малко по-стари малки като ИТН, са удобна амалгама за пренареждане на партийната конфигурация. Защото те ще тежат достатъчно, ако сегашното правителство не изкара дълго и основните партии зад него закономерно се смалят. Тогава президентът Радев, след като наесен вече е здраво стъпил в местната власт със свои протежета за кметове, ще може да оркестрира цялата партийна система. (В деня на политическия манифест на Гешев той обяви свой манифест на съблазънта към кметове от цялата страна на среща в Пампорово).
Така че призванието на Гешев е отново това: да е нечий оръженосец. Дали ще спечели 50 000, или 5000 гласа – все ще е от полза. И ако не се прави на толкова сериозен, ще е един далеч по-забавен Санчо Панса.
От „Дойче веле“