От книгата на Анна Заркова „Свободни в словото“
По едно време в България задаването на елементарни въпроси взе да звучи направо революционно.
Да се ядосаме днес! Утре може да е късно!
ПОД ТОВА МОТО десетки журналисти се събират на протест пред Вътрешното министерство. Поводът е криминален – втори предизвикателен палеж на колата на телевизионната водеща от Би Ти Ви Генка Шикерова. Тя самата е сред протестиращите – вижда се, че е бременна, нощес е преживяла стрес, недоспала е, бог знае как успява да изглежда спокойна и ведра. Коментира:
– Вълнувам се от подкрепата. Затрогваща е тази солидарност на колегите, дори от конкурентни медии. Дойдох не защото се е случило с мен, а защото протестът тук е принципно срещу посегателствата над журналисти.
Датата е 4 април 2014 година.
Броени часове по-рано служебната шкода на изтъкнатата журналистка е запалена и изгаря за минути пред дома ѝ в столичния квартал „Гео Милев“. А личното ѝ пежо е опожарено по същия начин предишната година, през септември.
Втората наказателна акция спрямо нея става в понеделник късно вечерта, тя не мигва до сутринта, но във вторник, точно в шест часа вече е на работа – сяда в студиото на предаването „Тази сутрин“ и сама съобщава новината за случилото се.
Би Ти Ви я подкрепя с обръщение до всички медии, в което се казва: „Със средновековни методи на сплашване не е възможно да се пречупи формираната с години и отстоявана всеки ден, във всяко предаване, обективност и журналистически кураж“.
От полицията потвърждават, че извършеното е атентат.
Автомобилът е паркиран под наклон и ясно се вижда, че е залят с бензин, който се е стекъл по купето, и цялата повърхност е пламнала едновременно. Намерихме и пакетче вещество за подсилване на горенето“, уточнява експерт.
Чу се силен шум, после видях пламъци там… – посочва пред криминалните репортери видимо шокирана съседка.
Брат ми беше много близо до горящата кола и това беше най-притеснителното за мен. Опитваше се да гаси с един маркуч, но пламъците бяха изключително силни – разказва потърпевшата съвсем по човешки. Чужда ѝ е позата на храбрец, която някои нейни колеги биха заели в такава ситуация. Надписът „Смърт за червените курви!“, оставен върху мазилка до запалената ѝ кола, е необясним за нея. В отговор на свързаните с него въпроси предпочита само да каже, че не е получавала заплахи, нито някой е недоволствал от телевизионните ѝ изяви.
Като водеща на сутрешно информационно предаване тя няма видими партийни пристрастия. И това е така от по-рано – и когато е репортер в Нова телевизия, Канал 3 и Би Ти Ви, и когато е участник в екстремното шоу „Форт Бояр“, и когато е режисьор на документалния филм „Бетонни градини“.
Шикерова говори винаги истината и е засегнала хора, които не я харесват – предполага зрителка в ефир.
Филмът ѝ „Бетонни градини“, който показва и порицава презастрояването край морето, без съмнение засяга силни икономически интереси. И острите интервюта на Генка с депутати, министри и лидери на опозицията в предаването „Тази сутрин“ на Би Ти Ви никак не са безобидни.
Във връзка с терора над нея от правозащитните организации припомнят и за предишни посегателства върху неугодни някому журналисти: взривовете във форда на Сашо Диков и пред вратата на Васил Иванов; палежите на аудито на Лидия Павлова, на таврията на Момчил Милев и на шевролета на телевизия СКАТ, киселината в лицето на Анна Заркова, побоя над Огнян Стефанов, опита за убийство на Асен Йорданов… Има нещо общо между всичките тези насилия – нещо извън това, че извършителите им остават неизвестни. То е, че те целят да задействат у нарочените журналисти страха и автоцензурата.
ПРИ ГЕНКА ШИКЕРОВА и двата опита за сплашване се оказват безуспешни. Доказва го по-нататъшното развитие на нейната кариера – със смелите ѝ репортерски разследвания, които засягат недосегаеми от правосъдието корупционери, и с интервютата, в които развързва езиците на всякакви събеседници – и то така, както малцина други журналисти умеят.
Генка с поглед към себе си
Не обичам много да се показвам
Завърших гимназия в Копривщица. Имаше там нов икономически колеж – тогава бяха модерни новооткритите колежи – и ние отличниците от средното училище в Панагюрище отидохме да учим в него. Този колеж впрочем изкара два-три випуска и дотам.
После завърших журналистика, випуск 2000. Кандидатствах в Софийския университет през 1994 година, като записах на първо място право. Журналистиката ми беше последно желание, но в нея беше по-нисък балът и там влязох. Господ си знае работата. Записах профил „Печат“, а не „Телевизия и радио“ – така реших, понеже не обичам много да се показвам.
И за личния си живот не обичам да разказвам.
Аз съм от работническо семейство, както се казваше по стандартите отпреди Десети ноември.
Родена съм в Панагюрище. Майка ми беше плановик в завода за пластмаси там, докато не я съкратиха, а баща ми беше началник-цех в производството. Още го има този завод, той стана РМД и както във всички РМД-та, така и в него започнаха съкращения. Целият трудов стаж на родителите ми беше минал в неговите цехове, а когато нещата тръгнаха на зле, преболедуваха ги и гледаха да го добутат до пенсия.
Три деца сме. Имам сестра и брат, през три години сме раждани. Аз съм каката. Професионално нямаме допирни точки, откакто пораснахме. Брат ми има бизнес в Панагюрище, а сестра ми работи във фирма за дигитални платформи в София. Аз самата имам две деца, родени през 2011-а и 2014 година.
Искала съм ги, планирала съм ги. Но навършат ли годинка, аз тръгвам на работа. След първата година майчинство у нас падаш на минималната заплата, така че – това е. Имам баби – да са живи и здрави, много помагат.
Първото ми бойно кръщение беше във вестник „Континент“
След първи курс по журналистика имахме задължителни стажове. И аз избрах да ида във вестник „Континент“. Исках да работя в сериозен вестник, в икономически отдел. „Континент“ беше такъв – силен вестник, не таблоид, а голям формат. И там попаднах на хора, както се казва.
За да се уча, ми дадоха да отговарям за Комитета по стандартизация и метрология и да вадя оттам новини.
Научих всички стандарти наизуст. Велика скука! Аз, каквото можех да науча от комитета, го правех на новини, обаче те не влизаха във вестника, защото бяха скучни. Връщаха ме да ги пренаписвам – лийд, заглавие, което да те грабне… И аз – рев, страшен рев – плача, защото дописките ми не стават за публикация.
Спомням си каква радост беше, когато въведоха стандарт за нещо си – не си спомням вече за какво – и дописката ми влезе. Дванайсет реда сбутани някъде долу на вътрешна страница. Но за мен това беше най-голямата радост на света!
Георги Апостолов беше главен редактор на „Континент“ тогава, а Ганета Сагова ме обучаваше – водеше ме с нея да гледам как стават работите…
Имаше Управителен съвет на Българската народна банка веднъж в седмицата и се висеше цял ден там – ресорните репортери чакаха от съвета да им донесат новините, да им кажат какво се е случило.
Един ден Ганета ме прати да ида в БНБ сама.
Отивам аз и попадам сред банковите репортери – хиени. Подритват те, никой не ти обръща внимание. Аз стоя и гледам… Дали са ми мобилен телефон – даваха тогава служебни мобифони на всички репортери – като иде някой за новина, да се обади бързо в редакцията и да я каже.
По едно време слезе говорителят на БНБ, привика репортерите на „24 часа“ и на „Труд“. Тримата взеха да си говорят. Аз стоя настрани – няма как да се бутам при големите… След това говорителят дойде при всички останали репортери и ни каза някакви неща – за рутинни решения на Управителния съвет. Аз се прибирам в редакцията и пиша малка новина на една колонка – нищо важно не е станало. Но на следващия ден – кошмар! – „Труд“ и „24 часа“ излизат с новина на първа страница: „300 процента лихва за банките“! Леле! Истински кошмар!
Ганета ме пита: „Ти вчера това не си ли го чула?“. Викам – ами не, те казаха това, което съм написала.
Това беше първото ми бойно кръщение в журналистиката.
Учех се в „Канал 3“ как да заинтригувам семейство, което вечеря
От вестник „Континент“ отидох на трудов договор в „Стандарт“, защото „Континент“ започна да запада и там не назначаваха. Аз още следвах тогава, четях за изпити, трудно ми вървеше работата. Имаше един колега от Би Ти Ви – Борис Календеров, и той ми вика по едно време: „Абе, ти защо не вземеш да идеш в „София кабел“? Мишо Михайлов и Албена Ивайлова от Нова телевизия се изнесоха там и го разработват, търсят хора“.
В „София кабел“ по онова време имаше само един журналист – Сашо Диков. Собственик беше Величко Найденов. После „София кабел“ се разрасна и стана „Канал 3“. След години „Канал 3“ стана срамна дума, но тогава аз не съм била там.
Взеха ме в „София кабел“. Добре изглеждаш, рекоха, нямаш говорни дефекти – ставаш.
Там започнах да се уча на телевизия. Основното, което научих от Албена Ивайлова, Бог да я прости, беше, че аз правя новини за семейството, което е седнало да вечеря и превърта каналите за фон – и аз трябва да го заинтригувам.
Така разбрах защо две минути са дълъг репортаж по стандартите на телевизията.
От „София кабел“ тръгнаха много известни журналисти – Ани Салич, Ани Цолова, Лора Крумова…
Аз оттам се преместих в Нова телевизия. За там имаше конкурс по американски стандарти. Даваха ни да пишем новина, да редим емисия. Явих се, издържах го и ме взеха за репортерка. В „Континент“ и в „Стандарт“ бях затворена в кошарата на икономическите теми. В Нова телевизия беше различно – отразяваш всичко и се бориш за профилиране. Така правех и аз. Докато се появи Би Ти Ви, по-новата телевизия.
Би Ти Ви беше първото място, от което ме поискаха
Кандидатствах в Би Ти Ви при първоначалната селекция за първия екип. Но не ме взеха.
Продължих си работата в Нова телевизия.
Оттам веднъж ме пратиха в командировка в Испания – една командировка, която няма да забравя.
Бяхме три – Люба Ризова от току-що стартиралата Би Ти Ви, Севда Шишманова от Националната телевизия и моя милост. Още като ме видя, Люба ме покани: „Хайде, като се прибереш в София, да ми се обадиш да пием по една лимонада“. Две-три седмици по-късно аз ѝ звъннах. Тя ми каза: „Гледах те как отразяваш взрива в хотел „Амбасадор“ и оттогава знам, че те искам. Предлагам ти да започнеш при нас, в Би Ти Ви“.
За пръв път ми се случваше това – да ме поискат! Съгласих се веднага. Току-що бях завършила университета.
Бях репортер в новините на Нова телевизия, но там не знаех какво ми се случва – къде ще ме пратят, кога… Редакцията и техниката бяха в квартал „Дианабад“, в насипно състояние.
В Би Ти Ви беше друго – голям офис, модерни студия – космос в сравнение с Нова телевизия! Работиш там по американски модел, минаваш през обучение при американци – учат те как се правят новини, как се подреждат… В Би Ти Ви имаш и работно място, и работещи камери, и микрофони, грим, облекло – всичко. И ти дават голям шанс! Дават ти възможност да произвеждаш продукт, който има име – твоето име. Такава беше стратегията им – да налагат имена на журналисти, които зрителят да познава.
Не знам защо ми запалиха колите
През 2013 година водещите на сутрешния блок Ани Цолова и Виктор Николаев си тръгнаха от Би Ти Ви. Беше по време на правителството на Орешарски. Аз също може би щях да напусна, но си имах планове за семейство и останах – по лични причини.
Тогава ми предложиха да водя сутрешния блок. Приех. Избрах си Косьо Караджов за партньор. С него трябваше да влезем в състезание с Виктор и Ани – нашите колеги и приятели, които се бяха превърнали в символ на борбата за свободно слово – защото те водеха в Нова телевизия сутрешния блок. Трябваше да защитаваме тезата, че и при нас, в Би Ти Ви, има свобода на словото, че не се срамуваме от това, което вършим в тази телевизия. Състезавахме се помежду си всяка сутрин – двата екипа.
Тогава ми запалиха първата кола. Не знам защо. Бяхме направили серия от важни политически интервюта в предаването – последното беше с Лютви Местан. Върху мен определено имаше опити за влияние. Външни опити – по телефона и при срещи на живо се опитваха да ми повлияят…
И така, една вечер си бяхме легнали с дъщеря ми – тя беше две-тригодишна тогава – и ни звънят съседи на вратата: гори ви колата! Ние излизаме – навън тъмно, пежото в пламъци… Дойде пожарна, почнаха да гасят. Откриха на предното стъкло, срещу волана пакетче калиев перманганат, който се слагал за подсилване на процеса на горене. Умишлен палеж.
След него ми дадоха служебна кола – една шкода.
Аз междувременно забременях по план. Бях съобщила на колегите, че нямам намерение да водя сутрешен блок цял живот.
И тогава ми се случи вторият палеж. Пак ми звъннаха съседи и пак: гори ти шкодата! Излизам аз, стоя и гледам – шок! Този палеж ми е съвсем необясним и досега – защото беше ясно тогава, че съм бременна, че ще раждам и след няколко месеца няма да ходя на работа.
Изтощително е да си водещ на сутрешен блок
Хубаво ли е да си водещ на сутрешен блок? Хубаво е, но е много изтощително. Ако го правиш истински, трябва много четене, много подготовка. Трябва да ставаш много рано – в шест часа сутринта трябва да си в редакцията, да те гримират и в шест и половина да си на екран. После, в десет часа правиш планиране за следващия ден. После почваш да четеш по планираните теми, да проверяваш свързаната с тях нормативна уредба…
Предишния ден невинаги ти е ясно кои гости да поканиш за следващия. Като ти станат ясни гостите, трябва да почнеш и за тях да четеш. Има по-леки разговори, но има и тежки – гърмиш, ако не си наясно със събеседника си и с темата му.
Въпросите сам си ги съчиняваш. Редакторът може да ти помогне, да ти напише бекграунд – с информация по темата, която вече е излизала по медиите, с коментари по нея. Но ако ти лично не познаваш материята, рискуваш да изглеждаш нелепо.
Правиш планьорка и с редакторите, и с репортерите, които работят с теб – планирате дългосрочно, с перспектива за следващия ден и за цялата седмица.
Когато бяхме водещи с Косьо в Би Ти Ви, имаше една телевизия, която се казваше ТВ 7. В нея ходеха всички министри, бойкотираха другите медии, това беше част от цензурата. И ние с Косьо реално нямаше на кого да задаваме въпроси – това в работата на журналиста е най-тежкото затруднение.
Някои хора наричат водещите на предаване „тия, дето им говорят в слушалката“. Не са прави.
Някой продуцент, като реши да си разсъждава в ухото ми, докато аз разговарям с някого на екрана и като почне да ме дразни, аз си свалям слушалката. Разговорът след- ва логика, написала съм си въпросите, може някой да ми подскаже – добре, но никой не може да свърши вместо мен моята работа.
Нова телевизия не излъчи разследването ми за инсинераторите
В Нова телевизия веднъж през една зима се получи сигнал, че има проблем с обезвреждането на животинските отпадъци – че има някакви машини, които нямат капацитет да вършат тази работа. Темата скоро щеше да стане много актуална – на фона на новината, че има чума по овцете и козите в България и чумавите трябва да се умъртвяват.
На планьорка решихме да проучим сигнала.
И аз започнах да чета. Намерих една-единствена дописка за обезвреждане на трупове и животински отпадъци. В нея пишеше, че някакви хора с някакви инсинератори1 изместват в тази дейност държавните екарисажи. По-късно щеше да се окаже, че за нея са изхарчени десетки милиони левове от хазната и те са отишли – ама че безобразие – в две частни фирми, избрани без конкурс, по договаряне.
Изнамерих някак си собственика на екарисажа в Шумен и го попитах: „Вярно ли е, че има нарушения?“.
А той: „Има, аз съм ги описал всичките, искате ли да се срещнем?“.
Срещнахме се. Човекът събрал документи. Показа ми ги. Обясни ми каква е технологичната разлика между екарисажното и инсинераторното обезвреждане. Ние имахме рубрика „Разследването на Нова“ и като разследващи репортери правехме по две предавания на месец.
Аз започнах да снимам. Разследването ми показа, че има война за трупове – то вървеше от февруари, продължи и през пролетта, но аз нямаше как да го изкарам докрай, защото от Агенцията по храните не ми даваха информация.
През лятото избухнаха скандали с евтаназията на чумавите стада. Умъртвяваха дребни преживни животни, като твърдяха, че са заразни, но започваха да ги заравят, вместо да ги изгарят. Аз се разбързах да излъча нещо от войната за труповете, но редакторът ме спря.
През есента ми звъни същият този редактор, който беше дясна ръка на изпълнителната директорка на „Нова телевизия“ Вяра Анкова, и ми казва: „Много добре правиш темите за бежанците, така че имам предложение – да идеш да направиш репортаж за тях на остров Лесбос“.
Разбрах – дават ми близалка, за да печелят време. Почнах да работя паралелно по двете теми. И казах на редактора по едно време: „Направих проверка, на остров Лесбос няма кьорав бежанец. Но съм готова с разследването за обезвреждането на животинските трупове, в което има нередности“.
Той полекичка отклони предложението ми – хайде днес да го видим готовото ти разследване, хайде утре – така мина месец. После друго излезе – „Вяра трябва да го види“, – а Вяра почва да протака: днес я боли главата, утре детето ѝ се разболяло, после майка ѝ е зле, после има много срещи. Минава още един месец. Накрая тя ме приема – и почва да ме пита, да ме пита… докато ме обърка и ми каза: „Хайде да говориш с юристите“. И мотаенето продължава.
Аз междувременно се обръщам към адвоката Александър Кашъмов от Програмата за достъп до информация. Завеждаме дело срещу Агенцията по храните, че не ми дава данни. Докато то върви, от програмата връчват на агенцията антинаградата „Заключен катинар“.
И тогава в телевизията ми вдигат скандал. С крясъци: „Кой ти каза да завеждаш дела! Откъде накъде ще излъчваме това!“. А аз тъкмо бях открила къде са фамозните инсинератори.
След месеци звъня в Агенцията по храните и питам една госпожа: „Няма ли да ми дадете интервю най-накрая?“.
А тя: „Какво интервю искате, когато аз имам писмо, че няма да излъчите този материал по телевизията!“.
Зави ми се свят.
„Сериозно ли?“ – питам. А госпожата: „Ами да“.
Аз: „А може ли да ми дадете това писмо?“.
Госпожата: „Искайте си го от вашата телевизия, вие сте ми го пратили“.
Аз замръзнах в този момент. Стана ми ясно, че нещата са много зле. Отидох в телевизията и започнах да търся следите от това писмо, без да се издавам, че знам за него. Разбрах как и кога е изпратено. Видях го по-късно – беше приложено към документацията по делото за достъп до информация. Подписано беше от „дясната ръка“ на Вяра Анкова, за да послужи като аргумент за отказ на отговор по моите въпроси за инсинераторите.
Докато се чудех какво да правя, собственикът на телевизията се смени – и след това натискът срещу нас, разследващите журналисти в Нова, стана вече брутален. Беше ми повече от ясно, че няма да бъде излъчен материалът за инсинераторите.
Останах без работа, но спряното ми разследване видя бял свят
Извикаха ни от ръководството на Нова един ден – мен, Миролюба и Марин, които бяхме назначени, за да правим журналистически разследвания, и ни казаха: „Ако искате, можете да преминете на граждански договори, защото се променят условията на работа“.
Беше предложение, на което да откажем. Предлагаха ни на практика да останем без трудови договори и да продължим да произвеждаме материали, обаче сами да си осигурим камери и монтажни студия, а те да ни плащат, ако случайно излъчат някой от тях. А същевременно да дължим страшни неустойки, ако те нещо ни поръчат, пък ние не го направим.
Отказахме.
Марин замина за Щатите на планирано дълго пътуване. Мира остана за малко да монтира нещо, което беше снимала по-рано. А на мен не ми позволиха и в седемдневния срок за предизвестие да стоя в телевизията.
„Можеш да си стоиш вкъщи – казаха ми. – Ще ти дадем бележка за отпуск.“
Така приключи всичко в Нова.
След това аз отидох в Антикорупционния фонд. И казах на колегите: „Вижте какво, аз имам разследване за инсинераторите“.
Те реагираха веднага: „Окей, дай да го правим“.
Аз заснех филма отново, защото знаех, че от Нова ще ме дебнат за всеки кадър. И го излъчихме с Антикорупционния фонд.
Бях без работа, но разследването видя бял свят.
След няколко дни от фонда ми се обадиха и ме попитаха:
„Знаеш ли за златната локва?“.
Знаех. Бях правила разследване за ветеринарномедицинския контрол на границата с Турция, възложен пак без обществена поръчка на една частна фирма. Имах го написано още през 2013 година. С Антикорупционния го доразвихме, защото то се отнасяше за договарянето с тази фирма – а шест години по-късно тя вече имаше милиони печалба от дезинфекцията на влизащите в страната возила.
Моите разследвания не са правени от дистанция
Бяха ни заключили по къщите в пандемията – да ни пазят от коронавируса, когато ми се обади Люба Ризова. Предложи да направим предаване по TV1 и да го кръстим „Алтернативата“. На майтап го започнахме, колкото да не стоим под ключ месец и половина – толкова твърдяха, че ще трае карантината. Но добре се получи. Дипломатът Илиян Василев ни каза, че фондацията „Алтернативи и анализи“ може да разработи платформи и сайт – да се качват интервютата, които правим, за да се генерират някакви приходи. Защото ние си плащаме, за да ни излъчват по телевизията. Неин собственик e Румен Ковачев. Той се занимаваше по-рано с живите връзки в Би Ти Ви, а после си купи подвижни телевизионни станции и сателити и направи TV1. В тази телевизия може свободно да се задават въпроси. По едно време в България задаването на елементарни въпроси взе да звучи направо революционно.
Процесът на демонизирането на журналистите и маргинализирането на тяхната работа е дълъг, но резултатите от него са вече видими. Много им е удобно на гузните в институциите да захранват хората с омраза към журналистите. На голяма част от обществото представата му за тях се изчерпва с думата, изречена от премиера Борисов – „мисирки“.
Аз работя и в „Свободна Европа“. Това е американска медия и работата ми в нея прилича на тази в Би Ти Ви в романтичния ѝ период, когато бяха американци и нейните собственици. Свободно направих разследвания за феодализацията на горите, за изсичането на България, за злоупотребите с ловните стопанства.
Моите разследвания не приличат на тези, в които едни хора от едни сайтове проследяват от офисите си движението на шпиони, научават им имената, скривалищата и тъй нататък, откриват скрити в офшорки богатства. Аз не се поставям с тези хора от една и съща страна на везната, защото моите разследвания не са правени от дистанция. Първия път, когато кръстиха един от тях „разследващ журналист“, аз реагирах остро във Фейсбук. Търсих негови журналистически материали отпреди и не намерих, защото такива няма. Това е част от подмяната в нашия занаят.
Живи пейзажи от България и оттатък
Изсичането на горите
ГЕНКА ШИКЕРОВА тръгва с екип от „Свободна Европа“ на разходка в покрайнините на София.
Разходка като разходка. Но малко по-различна. Защото разхождащите се снимат и питат.
Пресичат Околовръстния път и след малко се озовават на голо място, което, както изглежда, доскоро е било гориста местност.
Ето едно дърво, което е било на повече от 90 години – показва им придружаващият ги Александър Дунчев, който е експерт по управление на горите.
Всъщност дървото го няма. От него е останал само един пън.
По-късно Генка ще направи справка. Според кадастъра това място е земеделска земя, върху която има гори и храсти. Само че в текущия момент имотът е изсечен до земята.
Няма нито гори, нито храсти.
Сравнение на сателитните изображения в Google Earth показва, че изсичането се е случило след 2019 година.
Изсичането до голо на една такава гора е забранено както в горски, така и в земеделски територии, тъй като това е тотална промяна на ландшафта – пояснява Александър Дунчев.
Според него дори това някога да е било ливада, ако на нея е израснала петдесетгодишна или стогодишна гора, тя вече си е истинска – много ясно.
На Дунчев явно му е чуждо присъщото на софийското чиновничество равнодушие.
– Абсолютно престъпление е – негодува той открито – да унищожаваме гора, при положение че цял свят в момента се е хвърлил да възстановява горите!
Престъпление обаче няма, доколкото в България то не е констатирано. И далеч не само в този случай.
Оказва се, установява Генка Шикерова, че българският закон отваря широка врата, до която реално никой не е на пост, за да види колко изсечени дървета минават.
На въпросната широка врата е написано: „Почистване на земеделски земи“.
Предвиденото в закона „почистване“ става с разрешение на кмета и заличава цели гори – отбелязва Генка, напредвайки в своето разследване. – Под заплаха са близо една десета от горите на България и изсичането е в пълен ход.
Една десета от зеленото богатство на България е застра- шено от заличаване?!
Така е. Уви.
Генка стига до този извод не тъй, както си седи. А като проверява отдалеч и отблизо около 700 имота в Родопите и Рила. Няма никаква пречка да бъдат изсечени 10 на сто от българските гори, защото те се намират в земеделски земи и не се водят като гори, каквито са – потвърждават от неправителствената организация „Зелени закони“. Става дума за близо 4 милиона декара, които фигурират в кадастъра като „ниви, ливади и пасища“. Това е, защото предназначението им не е променено документално. Тази промяна става със заповеди на земеделския министър. Но заповедите се бавят, ако не заради друго, то заради тромавите нормативни процедури.
От неуредения статут има печеливши – собствениците на земите и дърводобивните фирми.
СЛУЧАЙНОТО или неслучайно обстоятелство, че горите се намират върху земеделски земи, позволява те да се управляват не според строгия Закон за горите, а според обтекаемия Закон за опазване на селскостопанското имущество. Според него отсичането на отделни дървета може да става само с бележка от кмета. Но законът не казва колко често кметът може да дава такава бележка.
– Кметовете разрешават да се отсичат до пет дървета. Но пет дървета сутринта, пет дървета на обяд, пет дървета вечерта, пет дървета и на другия ден и така може да отиде една цяла гора – коментира Илия Ангелов, главен експерт в Изпълнителната агенция по горите.
Разследването на Генка за „Свободна Европа“ стига до извода, че именно по този начин се изсичат огромни безценни кории.
На 7 януари изпратихме заявления за достъп до информация на пет общини, на чиято територия има такива гори. Това са Самоков, Смолян, Чепеларе, Хасково и Малко Търново. Поискахме да получим копия на разрешителните за почистване на земеделски земи от дървета, издадени от януари 2019-а до декември 2020 година. Кметовете, с изключение на хасковския, изпратиха поисканата информация – разказва журналистката.
Така тя си е осигурила възможност да провери не един, не два, а 700 имота.
КАКВО е положението с боровите гори край Самоков?
За последните две години общината е дала близо 40 разрешения за почистване на земеделски земи – над 200 декара общо. Сателитното изображение от 2014 година в Google Earth показва, че 16 от имотите, които са се сдобили с такива разрешителни, включват не само обработваема площ, но и плътна гора. Те са край село Марица, в кадастъра са записани като „ниви“. А в тях според горскостопанските планове има запаси от близо 1000 кубични метра 25-годишен бял бор.
Районът започва забележимо да се променя през 2017 година, когато тъй наречените ниви с бели борове започват да изчезват. Разрешителни за сеч в района са давани и през 2019-а, показват поисканите от Генка книжа.
Няколко снимки представят пред зрителя и читателя печалния резултат. В публикацията е добавена карта, изготвена от активистите на „Зелени закони“. На нея са отбелязани с червен цвят тези земеделски земи, върху които има гори. Вижда се, че са много – повечето от тях са в Рила и Родопите.
За да онагледи още по-добре масовото унищожение на българските дъбрави, Генка дава и друг пример – 30 декара, които според кадастъра са самоковска общинска нива.
От горскостопанските планове се разбира, че и на тази площ има масиви от бял бор. Анализът на изображенията показва, че през 2020 година там са изсечени над 30 кубични метра 15-годишни борове.
Съседният имот по същия метод е „почистен от единично стоящи дървета“. Това е станало през 2020 година. Само че от Google Earth се вижда, че никакви единично стоящи дървета не е имало там две години по-рано – имало е цяла великолепна дъбрава!
Следващия пример, който дава Генка, е с 55-годишна смърчова гора в Боровец, която според кадастъра е „нива“ от два декара. Снимките от 2017 година обаче показват, че за нива и дума не може да става – никой не може да сбърка величествените смърчове с жито и слама. Така е, няма спор. Но с разрешение на кмета на Самоков за почистване на 13 дървета цялата половинвековна смърчова гора е изсечена. Това убийствено „почистване“ боде очите от фотография, направена през 2019 година. Според горскостопанските планове пустите му чистници са изнесли 100 кубични метра дървесина – или 10 камиона, както образно се изразява журналистката.
Кметовете могат да разрешават отсичането с ограничение до пет, но не е ясно до пет какво – до пет дървета на имот, до пет дървета на човек, до пет на година или до пет на месец – разяснява Тома Белев от „Зелени закони“.
Генка дава документите, които е издействала от кметовете, на експерта Александър Дунчев – да ги разгледа и да си каже мнението.
75 на сто от разрешената сеч в община Самоков е фактически сеч на истински гори! – отсича той. Категоричен е, че това е грубо нарушение на Закона за горите. То обезсмисля усилията за увеличаване на зеленото богатство чрез нови скъпи залесявания.
От общината отказват коментар.
АМИ СМЪРЧОВИТЕ гори в Чепеларе?
Генка се залавя да разкаже и за тяхната съдба.
В община Чепеларе за две години е разрешено „почистване“ в около 300 парцела. В разрешенията е посочено, че се издават за премахване на „сухи и пречупени дървета“. Но след това цели здрави гори буквално изчезват.
Една 60-годишна гъста смърчова гора се вижда на снимка от 2016 година. Позволено е изсичането на 38 дървета от нея. Но с това позволение тя е унищожена. Има ли доказателство? Има. Снимката от 2020 година.
В следващия имот от 38 декара, който Генка разглежда, през 2019 година е разрешено отсичането на 219 иглолистни дървета. Защо? Посочен е мотив: „абиотични фактори“ – сиреч наложила се е санитарна сеч на едни високи борове, пречупени от снежни бури. Сечта обаче на практика е била поголовна, а не санитарна. През 2020-а и тази гора вече никаква я няма.
Не съществува законов ред за изсичане на гора до голо! Това не го позволява никой закон! – повтаря Дунчев без умора. И набляга на нещо неопровержимо: – Никой не преследва закононарушителите.
Това „никой“ се отнася за всички храненици на правоприлагащите институции. Но не и за всички журналисти.
Генка е от тези, които упорстват да безпокоят душманите на горите. Тя вади на показ още горски масиви, ликвидирани с кметска благословия. Тези в Смолянско например са на възраст от 30 години.
Как е възможно всичко това?
Генка проучва въпроса обстойно и отговаря:
Причината горите да не се водят „гори“, е, че за тях не са издадени заповеди да бъдат вписани като такива в кадастъра. Тези заповеди се издават от министъра на земеделието след инвентаризация от Изпълнителната агенция по горите.
Инвентаризацията е необходима, понеже горските масиви се променят обяснимо – някои запустяват, други се секат, трети изсъхват или снеголоми ги поразяват. Когато земеделските земи не се обработват, върху тях започват да растат дървета – самозалесяват се, както се казва, по естествен начин се образува гора. Именно тази гора би трябвало да се впише в горскостопанските регистри.
Обаче това не се случва. Защо?
Защото – обобщава Генка – зад това стоят сериозни бизнес интереси. Ако горите получат статут на гори, собствениците им трябва да ги стопанисват като такива и отсичането на дървета в тях ще бъде значително по-трудно. Но пък, ако по документи тези гори си останат ниви и ливади, те могат да бъдат изсечени лесно и незабелязано. И някой да получи печалба по две направления – веднъж от дърводобив и втори път от евросубсидиите, които се дават за поддържане на пасища и ливади.
Кой е отговорен за това безобразие?
Генка задава този въпрос на хора, които би трябвало да знаят отговора.
От горската агенция прехвърлят отговорността на земеделския министър, защото прекатегоризирането на горите ставало с негова заповед. Той обаче прехвърля топката на собствениците – те обжалвали неговите заповеди и печелели делата.
Разследването на Генка Шикерова стига дотук.
Оттук нататък е ред на институциите да го продължат.
Но ако някой от посочените от нея случаи на престъпно обезлесяване на България е заинтригувал в обозримо време съдебната власт, това нито се е чуло, нито се е разбрало.
Феодализацията на горите
ОКОЛО 7 МИЛИОНА декара държавни земи и гори са предадени чрез ловни концесии в ръцете на 170 частни фирми.
Новината излиза от аналитичен доклад на неправителствената организация „Зелени закони“.
Генка Шикерова го цитира и обръща внимание на собствениците на въпросните фирми – братя Ангелови, Валентин Златев, Цоло Вутов, Цоцоркови, Румен Гайтански, Емил Димитров, Фуат Гювен, Тодор Батков, Делян Пеевски, Тихомир Трендафилов, Гриша Ганчев, Гео Дундаров, Христо Ковачки – все хора, богати и прочути с близостта си до всяка власт. Техните сдружения плащат на държавата около 1 лев на хектар годишно – като вноски за стопанисване и ползване на дивеча. При това те имат задължение да правят инвестиции – за защита от бракониери, за подхранване на дивите животни, за засяване на фуражни култури.
Всичко се прави по договори с държавните ловни стопанства, според които, най-общо казано, държавата споделя с частните си партньори всички приходи и разходи.
Какво точно пише в тези договори?
Генка Шикерова решава да узнае. При което констатира обстоятелството, че в ловните среди това е най-строго пазената тайна.
А никоя тайна не се пази случайно.
„По такива договори управлението на 20 от всички 30 държавни ловни стопанства вече е в ръцете на известни ловни богаташи – пише в цитирания от Генка доклад, който не спестява названия на фирми, лични и фамилни имена. И още: „При липсата на обществен контрол ловните концесии водят до пълна феодализация на горите и ловните терени. Ограничава се общественият достъп до тях с огради, заповеди и жива охрана. Обсебват се и се ползват непрозрачно публични ресурси – гори, дивеч и сгради. Нагласяват се приватизации“.
Сериозна придобивка от държавното. Да видим на каква цена?
„Средните цени се формират от размера на ежегодните инвестиции и са около 20 лева на хектар. Ако фирмата успее да покрие този разход с приходи, то феодализацията на стопанството на практика излиза безплатна“ – отбелязват докладчиците от неправителствената организация.
Генка Шикерова решава да провери дали е така.
За целта си избира ловните райони под Националния парк „Рила“, наричан традиционно Рила планина.
Чутото и видяното там излиза на сайта на „Свободна Европа“ под изразителното заглавие „Феодализация с помощта на държавата“.
В края на есента – разказва журналистката – жители на самоковското село Говедарци забелязват как върху дърветата край пътя към връх Мальовица започват да се появяват надписи ЧС. Написано е със спрей и означава „Частна собственост“. Същевременно част от горските пътища се разорават и по тях вече не може да се минава… Някой показва, че гората е вече негова.
Кой?
Има кратък отговор на този въпрос и Генка го дава: следите водят към бизнесмена Христо Ковачки.
Но има и по-дълъг отговор и тя го търси, защото е важен – каква еволюция е претърпяла собствеността на тези гори и имат ли пръст в нея държавни служители?
В периода 2007 – 2009 година – припомня Генка Шикерова – правителството на Тройната коалиция, оглавявано от Сергей Станишев, прави редица замени на атрактивни парцели по черноморското крайбрежие и в планините срещу земи във вътрешността на страната. През 2010-а министърът на земеделието от правителството на ГЕРБ Мирослав Найденов определя тези замени като „най-големия грабеж на прехода“. А четири години по-късно Европейската комисия обявява, че сделките представляват „неправомерна държавна помощ“.
И по-нататък?
Под заплаха от санкции Земеделското министерство започва процедура с оценители, за да изиска доплащане там, където има фрапантна разлика в цената. И така в края на 2019 година министър Десислава Танева заявява, че част от собствениците на заменени земи трябва да доплатят 80 милиона лева – на толкова са изчислени щетите за държавата.
Функционерите на „Зелени закони“ съобщават обаче, че оценката на държавните загуби е силно занижена. Според тях само при 10 от всичките 103 скандални случая на замени – или на „заменки“, както ги именуват на галено медиите – тези загуби са за над 1 милиард лева! Ето защо те определят действията на министър Танева като „коледно-новогодишен подарък“ за група олигарси. И като един от тези „подаръци“ сочат именно замените в подножието на Рила планина, край Говедарци. Там близо 3500 декара държавни гори са дадени на фирмите „Ел Ем Импекс“, „Агросим“ и „Грейд 2004“. При замяната квадратният метър бил оценен на около 4 лева, а пазарната му цена била около 120.
Собственик на фирмата „Ел Ем Импекс“ е бизнесменът Христо Ковачки. Другите две фирми са регистрирани на същия адрес в „Индустриална зона Орион“, където се намират неговите офиси.
Какво се случва, докато се изчисляват щетите на държавата от въпросните замени!
Генка Шикерова поставя не въпросителен, а възклицателен знак след този въпрос.
Отговорът е, че гората в заменените парцели доземи изчезва. Това се вижда ясно на поместените в сайта „Свободна Европа“ сравнителни изображения. На всичкото отгоре от регистрите излиза, че за възмутителната сеч на безценните борове и смърчове няма разрешителни. По-точно има само две – за премахването на 9 – 10 опасни дървета покрай ски пистата над Меча поляна. А публичните горски карти издават, че оттам са изнесени 10 хиляди кубически метра дървесина – или близо 1000 камиона с дървен материал, както сочи Генка и подчертава, че това няма как да е останало незабелязано.
Няколко пъти сме подавали сигнали за незаконен добив на дървесина. Ние не сме се занимавали със сеч. Факт е, че е имало хора, които неправомерно са влизали и са секли в гората – оправдава се солидна дама от юридическия екип на Ковачки.
От името на „Свободна Европа“ Генка ѝ праща писмен въпрос: кога, до кого и колко сигнала са подадени.
Но до момента на нейната публикация отговор не се получава.
Не знам кой бракониер би се осмелил да изсече точно гората на Ковачки – вметва иронично съпредседателят на „Зелено движение“ Владислав Панев.
Генка препитва чиновниците от софийската регионална дирекция по горите – ядец! – те нямали сигнали от ощетени собственици за нелегална сеч в техните владения. А проверките в оголения откъм дървета имот – те не са ли показателни? За тях били изготвени констативни протоколи и били пратени на органите на досъдебното производство, но не последвало образуване на такова.
НЕДОВЪРШЕНАТА работа – срам за майстора. Генка Шикерова проследява експанзията на фирмите, свързани с бизнесмена Ковачки, в подножието на Рила. И какво открива? – че тя съвсем не се изчерпва със заменките, които хората одумват. Една пролет е обявен конкурс – „за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъден участък Рила“. На сайта на държавното предприятие липсва информация за победителя. Но Генка изисква съответните книжа и ги получава – от Земеделското министерство не намират начин да ѝ откажат. Така тя научава, че държавата е дала въпросния дивечовъден участък за 15 години на единствения кандидат в конкурса. Това е фирмата „Ви Ай Хънтинг“, чиято връзка с Ковачки няма как да се скрие – не и от журналист, научен да отваря публичния Търговски регистър. Вътре се вижда, че по договор въпросната фирма става стопанин на терен от 5 хиляди хектара гори в елитна курортна местност срещу по-малко от 50 хиляди лева годишно.
Ще развиваме ловен туризъм. Храним дивеча. В момента ремонтираме хотела – заявява управителят Александър Личев.
Но това не е всичко, което научаваме от образцовото журналистическо разследване на Генка.
Договорът с държавата за наем на хилядите декари дъбрава не е единствената сделка на „Ви Ай Хънтинг“ в околността. Същата фирма е взела международно известния ски комплекс и близкия хотел „Мальовица“ за 10 години. Това е станало през октомври 2019-а, когато Българският туристически съюз прекратява предсрочно и едностранно договора си с предишния наемател на влековете – Валери Гигов. И това не е всичко. В рамките на месец съюзът провежда два конкурса – и двата се печелят от дружеството, управлявано от Александър Личев. Ето равносметката от детективската работа на Генка Шикерова.
От публично достъпни данни става ясно, че над 53 хиляди декара, хотел и ски съоръжения, разположени в подножието на Рила – там, където по проект ще има нови писти и туристически комплекси – се контролират от няколко фирми, които са индиректно свързани с един бизнесмен.
Има ли някой изненадан?
Генка слага точка на този етап от своето разследване с коментар на еколога Владислав Панев:
Това е феодализация с помощта на държавата! Реално вече никой друг не може да прави нищо под връх Мальовица без негово съгласие. Само той може да окрупни имотите така, че те да стават за нещо. Неговата цел включва горите, придобитите под наем хотели, чайни и влекове. Процесите със заменките са такива, че там не е било възможно да участва някой, който не е бил близък до правителството. В тези процеси няма пазар, а само връзкарство.
Разговорът с банкера Цветан Василев
ДЕ ФАКТО И ДЕ ЮРЕ – българската прокуратура с години не можа или не поиска да разпита по надлежен ред шефа на фалиралата Корпоративна търговска банка Цветан Василев.
Не можа ли всъщност, или не поиска? Все едно.
Резултатът е, че в протоколите от следствените действия по наказателното преследване на банкера не е отразено нищо съществено – например нищо от това, което той съобщава в отговор на въпросите на Генка Шикерова.
Разговорът между двамата се води дистанционно. Журналистката е в студиото на предаването „Алтернативата“, а Цветан Василев е пред компютър в сръбската си квартира, където се укрива, докато българските власти го издирват като обвинен за фалита на КТБ.
Господин Василев, напоследък още един бизнесмен също като Вас говори от чужбина. Имам предвид Васил Божков, който казва, че правителството на Борисов е корумпирано. Вие просперирахте в един период от управлението на Борисов. Останахте ли с впечатление, че то е корумпирано? – пита Генка, започвайки интервюто.
Отдавна съм казал моето мнение за правителството на Бойко Борисов. За мен то определено е корумпирано. Тенденцията в трите последователни правителства на господин Борисов е към пълна деградация. „Борисов 3“ е най-лошото от тях. Защото в него виждаме пълната симбиоза между Борисов и плана на Доган и Пеевски – отговаря Василев.
Интервюто се предава на живо по интернет и се излъчва по TV1.
Водещата не се задоволява с думи, които са вече познати на публиката.
Можете ли да бъдете по-конкретен, господин Василев? Твърденията за корупция са много общи. По каква причина Вие лично към днешна дата твърдите, че това правителство е корумпирано, а към периода, в който бяхте в силата си и всички държавни пари бяха във Вашата банка, това правителство не беше корумпирано?
Нека първо да поясня – отвръща Василев, – че държавни пари в Корпоративна търговска банка практически не е имало.
Имаше пари на държавни предприятия в банката! – възразява журналистката.
Нека да изясня – усеща се, че банкерът стаява раздразнението в гласа си. – КТБ беше основна обслужваща банка на енергетиката. В този смисъл – да, преобладаващата част от НЕК – Национална електрическа компания.
банковите плащания на предприятията от енергетиката бяха концентрирани в нея, защото тя пък беше, от друга страна, най-големият кредитор на тези предприятия. Корпоративна банка беше единственият финансов кредитор на НЕК, на „Булгаргаз“, на ТЕЦ „Марица-изток 2“, на мини „Марица“… Ако гледате опростенчески, нещата наистина изглеждат така – че държавните пари и предприятия са в банката. Но имате ли представа къде са специалните пари?
Не. Ако Вие знаете, кажете.
Навярно под „специални пари“ Василев разбира парите с престъпен произход.
Аз също не зная – отговаря той.
Генка отново го подканва към отговор по същество:
Това, което изнесе пред медиите господин Васил Божков, беше свързано с такса „Помагане“, която са му поискали. На Вас налагало ли се е да „помагате“ на някого с пари?
Рекетът върху мен беше от по-различно естество. Това, което разбирам от господин Божков, е, че той се е нуждаел от определени лобистки закони, които да осигурят на бизнеса му по-добри условия – финансова рамка или елиминиране на конкуренцията му… Това са неща, за които той е трябвало да бъде благодарен.
Генка все така не позволява на събеседника си да шикалкави:
А Вие? Вие не трябваше ли да бъдете благодарен за нещо? Все пак и Вие сте се нуждаели от политическо влияние. Помним тефтерчето с посетителите Ви, сред тях имаше доста знакови политици. Бяхте в близко приятелство и партньорство с Делян Пеевски, който също беше политик. Вашата връзка с политици беше очевидна.
Не крия, че съм имал контакти с господин Пеевски – откликва Василев, като става по-конкретен. – Както и не крия, че господин Пеевски е човекът, който организира погрома над Корпоративна банка. Заявявал съм многократно: ако някой в България твърди, че голям бизнес като моя или като този на Божков може да мине без допир до държавни институции, чрез които той бива рекетиран –това звучи доста наивно. Накратко казано, бизнесът е рекетиран чрез държавните институции – чрез данъчните и други.
Вас как точно Ви рекетираха?
Банковият бизнес е доста по-чувствителен от другите. Винаги има риск банката да бъде нападната. Банкерът Буров още преди сто години е казал, че банка и муха се убиват с вестник. Мен ме рекетираха за непрекъснати инвестиции в медии. През Пеевски бях непрекъснато принуждаван да купуваме нови и нови медии, които били се опълчили срещу нас, които можели да донесат проблеми на банката… А при идването на Борисов на власт от мен бяха поискани определени проценти от „Дунарит“, „Авионамс“ и други компании, които бяха прехвърлени безвъзмездно. А след като Борисов падна от власт през 2013 година, бяха откупени от мен. За което имам документи.
Как се искат пари и проценти? – любопитства Генка Шикерова. – Разкажете ни. Май вече започва да се разплита схемата на задкулисието. Кой дойде при Вас и какво Ви поиска?
Борисов използва определени пратеници. Към мен пратеникът беше Александър Сталийски. Сега разбираме, че пратеник към Божков е била Севда Арнаудова. Пратеник към Богомил Манчев беше небезизвестният Роско Котарака. И тъй нататък…
И какво? Идват тези пратеници и какво Ви казват? – Генка иска подробности.
Но банкерът си ги спестява:
Различно казват. Например казват: „Ние ще помагаме тук, а ти там“.
С какво ще Ви помагат те? Вие с какво ще им помагате? – опитната репортерка задава прости въпроси, и то направо, тя знае, че с усукване добро интервю не се получава.
Те държат държавата – обяснява банкерът. Изглежда прям: – От държавната администрация до голяма степен са зависими всички бизнесмени в България. Ето, в случая с Божков трябва да се прокара закон, който да облагодетелства бизнеса му и да намали данъчната тежест върху него. И процентът от това, което ще му бъде спестено, трябва да бъде споделен с политиците, които са обезпечили това нещо. Сигурен съм, че от законодателните услуги към Божков се е възползвал не само Борисов, но и центърът около Пеевски.
Ех, този Пеевски! Вездесъщият Пеевски! Отвсякъде сочен, навсякъде търсен във всеки сублимен момент.
Прави впечатление, че отношението към Пеевски рязко се променя – както това на Божков, така и Вашето. Вие бяхте в близки отношения с него и те в един момент станаха точно обратните. Васил Божков в началото на годината казва в интервю за „Свободна Европа“, че образът на Пеевски е демонизиран, а към днешна дата го нарича „паяк“ и го рисува в комиксите си.
Да, беше нарисуван като паяк-свиня в комиксите на Божков – потвърждава Василев и споделя актуалното си виждане: – Очевидно Пеевски е острието. Понеже е брутален, арогантен, почти най-мразеният човек в държавата. И очевидно не му пука. Лично на мен той ми е казвал: „Много харесвам карикатуриста Комарницки, че ме рисува като свиня“.
Може ли за паяка да сте по-конкретен? И Васил Божков прави някакви намеци, той не нарича Пеевски с името му, включително и когато казва „дойдоха, за да ми поискат да прехвърля процент от лотарията“. В комиксите му има нарисувана паяжина – мрежа, но няма нарисувано лице, на което следва да се прехвърлят тези проценти.
Може би Божков няма конкретни доказателства за Пеевски и затова не го нарича поименно – допуска банкерът. – Но добре го е изобразил като паяк. Всички гнусни мрежи се плетат в центъра, който се олицетворява от Пеевски. Схемите за превземане на бизнес, включващи цялата армада от репресивни органи – прокуратурата, НАП и КПКОНПИ, – очевидно не са под контрола на Борисов, а са под контрола на центъра около Пеевски. В случая с Корпоративна банка те трябваше да я ликвидират, за да разграбят активите ѝ. На Божков, понеже нямаше как да му фалират хазартния бизнес – нямаше как да откажат хората да търкат талончетата му, – решиха да го национализират.
А Вие какво не дадохте, за да Ви се случи това, което Ви се случи?
Не дадох на Пеевски 30 на сто от петрола, 10 на сто от компанията „Виваком“, 50 на сто от „Дунарит“ и 50 на сто от „Авионамс“. И не му опростих около 500 милиона лева задължения към банката, които излизат в една справчица на главния свидетел на прокуратурата, която не е била забелязана от прокурора Гешев – справката с инициалите ДП и ДП1… Това бяха активи за над 1 милиард лева.
– Това са някакви космически суми! – възкликва Генка. – Как той идва при Вас и Ви казва „дай“?
Сам не посмя – свива устни Василев, – защото се оплакваше, че мога да го запиша. Изпрати неговата дясна ръка – човека, който му играе номинален собственик по редица офшорни компании – неговия адвокат Александър Ангелов, за когото имам записи как е получавал средства от компании на Корпоративна банка.
Как дойде и какво Ви каза този човек?
Той дойде и каза: „Виж какво, трябва да се разделя бизнесът“. Преди това аз бях поискал отчитане на Пеевски, защото той отказа изплащане на всякакви задължения към банката, включително и на тези, които бяха свързани с придобиването на различни медии. Аз казах: „Трябва да разчистим нещата между нас и всеки да върви по своя път“. Те казаха на практика: „Може, но вместо ние да върнем парите, ти ни дай 1 милион лева“.
Господин Василев, как се случва цялото това нещо? Хората, които в момента Ви гледат, знаят как те самите теглят заем – потребителски или ипотечен. Те трябва да представят на банкерите хиляди доказателства за своята платежоспособност, за това кога, как и колко ще връщат. Кажете как се дават ей така едни милиони без никакво обезпечение? И как след това някой иска да му бъдат опростени? Къде е ключът към тези отношения?
Този въпрос, както изглежда, на банкера не му е по сърце.
Не говоря за това – сопва се той с едва прикрито раздразнение. – Говоря за рекет от страна на Пеевски.
За да се стигне до този рекет, Вие нещо сте давали – притиска го Генка.
Беше основно финансиране на медии… Финансиране на медии! Колко интересно?
Защо му давахте за медии пари? По каква причина?
Най-голямото перо беше за телевизията ТV7. А ТV7 беше неуспешен проект за жалост. Основният кредитор на ТV7 беше и основен акционер във „Виваком“. Печалбата от „Виваком“ щеше да отиде за покриване на задълженията на фирмата и тези към банката, свързани с ТV7.
– А на Вас защо Ви беше нужна тази медия към онзи момент? Вие се гордеехте с нея!
Никога не съм се гордял – изсумтява банкерът.
– Напротив – опонира му Генка. – Имахте снимка в СNN с Николай Бареков.
Снимката в СNN беше един успех. Защото аз успях да направя договор на ТV7 със СNN. И това си беше абсолютен успех към онзи момент.
Господин Василев, много добре си спомням този период, в който много искахме да направим интервю с Вас за Би Ти Ви. Вие тогава не искахте да ни давате интервюта. Също така си спомням, че много настоятелно канихме тогава министри от кабинета „Орешарски“, но те не идваха при нас, а отиваха в ТV7. Там се изграждаше една различна реалност. Всички хора, важни на деня, ходеха там – припомня журналистката.
Тогава не съм давал интервюта и за ТV7, ако си спомняте – оправдава се Василев. – Моята стратегия беше да не давам интервюта. Бидейки председател на Надзорния съвет на банката, не исках да се шуми особено около мен и около нея.
Но ТV7 беше телевизията на властта! Ние помним това.
Канал 3 е на властта – отбелязва банкерът в изгнание.
Аз Ви питам за ТV7 по времето на първия кабинет „Борисов“. Още тогава ТV7 беше телевизията на властта! Всички важни хора, от които зависеше получаването на информация и вземането на решения за държавата, ходеха там, те не идваха в Би Ти Ви.
Тази тема Генка не иска току-така да подмине – с нея тя е лично ангажирана като бивша водеща в Би Ти Ви, на която са отказвани интервюта.
ТV7 се финансираше чрез мене, но се управляваше от Пеевски чрез Николай Бареков – измъква се Цветан Василев.
Защо Ви беше необходима към онзи момент тази телевизия?
Приемете го за грешка. ТV7 беше купена с идея да придобие национален лиценз и да бъде продадена с печалба. Такава беше моята първоначална идея.
В ТV7 тогава беше Николай Бареков, беше Миляна Велева, която е сестра на Зинаида Златанова, която беше правосъден министър тогава…
Генка не крие недоверието си – тя не вярва на думите, че с ТV7 е правен бизнес. Защото е виждала много пъти с очите си как с нея е правена политика. И продължава неотстъпчиво да пита:
Защо Ви трябваше тази телевизия?
Защото на един етап вярвах, че проблемите в България не са заради Делян Пеевски, а заради Бойко Борисов. Искрено вярвах, че когато Борисов подаде за първи път оставка през 2013 година, нещата ще се подобрят. След това разбрах, че съм бил заблуден. Не се подобриха – отвръща унило Цветан Василев.
Докато пита и разпитва, Генка, за разлика от други журналисти, не спира най-внимателно да слуша. И засича рязко събеседника си:
Вие си противоречите! ТV7 хвалеше правителството на Борисов. Как сте били против Бойко Борисов и в същото време славословехте правителството му?
Несвикнал да бъде засичан от водещите, на които е склонил да даде интервю, Василев решава да уязви тази различна питаща журналистка, като намекне, че медиите, в които е работила и самата тя, не са независими:
А не беше ли Красимир Гергов, който формираше политиката на Би Ти Ви?
Само че Би Ти Ви не създаде политически проект през нейния изпълнителен директор. А Вие създадохте политически проект през Николай Бареков! – не се дава Генка.
И това е една от най-големите ми грешки – признава повторно банкерът. – Целта на този политически проект беше да се опълчи срещу статуквото, срещу ГЕРБ, БСП и ДПС. Сгреших, за което плащам много висока цена.
Че кога статуквото стана проблем за Вас?
Статуквото стана проблем за мен от средата на 2013 година, когато разбрах, че всъщност Пеевски и компания – имам предвид БСП и ДПС – не са нещо по-различно от Борисов. И на практика са в съглашателство с Борисов. И това съглашателство доведе до фалита на Корпоративна търговска банка. Само че го изиграха умно. Борисов и до ден днешен разправя, че комунистите били фалирали банката. А фалитът стана с неговото съгласие. Показва го и моят прословут разговор с Борисов, който не е проведен в гаража му, както се интерпретира. Аз само влязох при него през гаража му с автомобил на негов роднина, както той беше поискал. Представете си колко го е било страх да бъде засечен с моя милост! Тогава го предупредих, че ако позволи да фалира Корпоративна банка, той ще носи негативите.
Как смятате, дали ще се стигне при разплитането на цялата тази история и до Борисов? – пита Генка. Дръзко питане, понеже в онзи момент Борисов все още е премиер.
Ако ме питате дали ще се стигне до премиера при тази власт и при тази прокуратура, ще ви кажа, че няма как – категоричен е Василев.
Защо?
Защото прокуратурата с прокурорите, които трябва да разследват, е част от мафиотското статукво. Прокуратурата не е просто бухалка на мафиотското статукво. Прокурорите са съучастници на мафията. Те се издигнаха в ранг. През 2013 година за първи път чух израза „прокурорска република“ от устата на Делян Пеевски. За тези шест години те реализираха тази прокурорска република в диктатура. Това си е чиста диктатура! Как виждате Иван Гешев да разследва Пеевски и Борисов, след като те са го избрали за главен прокурор? Те държат доста компрометиращи материали за Иван Гешев.
Преди не мислехте така – натяква му Генка. – Първото интервю на Сотир Цацаров като главен прокурор беше по вашата ТV7.
О’кей. Добре – съгласява се навъсено банкерът. – Не съм мислил така. Нещата се променят. Разсъждавам от ъгъла на моята сегашна ситуация. Ако се позова на класика Цацаров, ще кажа, че за мен е комплимент, че съм обвиняем и подсъдим по искане на българската прокуратура.
Тоест важно е от коя страна си – гласът на Генка звучи укорително.
Е, важно е от коя страна си, да. Но има и принципи, има обективност – промърморва Василев.
Журналистката не го щади:
Къде са принципите, когато Вие влизате в схема, правите договорки, раздавате проценти, разпределяте пари, политически проекти и медии! И в следващия момент нещата се променят.
Василев е свикнал интервюиращите го да бъдат любезни – и преди, и след фалита на КТБ. Израз на обида минава за втори или трети път през лицето му. Почти изкрещява:
Не съм вършил престъпления! Нямат грам доказателства!
Цацаров е избран от Борисов и от Пеевски.
Има значение от коя страна сте, за да мислите по един или друг начин – не мирва Шикерова.
Има, разбира се – укротява се препатилият банкер. – Мирогледът винаги е функция от битието.
Това означава ли, че отново може да има метаморфоза при Вас в зависимост от това дали ще останете от тази страна, на която сте в момента, или отново ще Ви приберат в Клуба на великите и успелите бизнесмени?
Изражението на Василев пак се сменя – този път е на обидено достойнство, примесено с огорчение.
Аз не съм създаван от никого. Създавал съм се сам. Опитаха се да ме вземат на тяхна страна. Не поисках. През лятото на 2014 година имах предложения от тях. Дори ми бяха определили присъдата – 3 години условно.
Кой Ви предложи това?
Пратениците на Пеевски и Борисов.
Кои?
Като дойде времето, ще кажа кои са били. Репликите се нагорещяват. Замирисва на новина.
Кажете все пак кой беше човекът, който Ви предложи и какво точно Ви предложи в замяна на тези три години условна присъда?
Договорката трябваше да бъде да се върна в България, да си мълча и нищо да не ми се случи. Казах, че ще се върна в България тогава, когато има решение за саниране на банката.
Кой е в състояние да поеме такъв ангажимент?
Представителите на Пеевски и на Борисов.
Борисов и Пеевски спокойно може да кажат, че никой не е идвал.
Те бяха в Сърбия на определени места. Няма особено значение дали ще Ви кажа какви са им имената.
Защо в такъв случай трябва да Ви вярваме?
Аз не Ви карам да ми вярвате. Казвам Ви неща, които са ми се случили.
Разговорът е на приключване. С нещо лично:
Кое Ви кара в личен план да се чувствате изигран? Заради кое Ви е най-болно?
Най-болно ми е от това, че маса хора ме забравиха. Хора, на които съм помагал да тръгнат с бизнеса си. А също и хора, на които съм помагал да си решават здравословни проблеми. И те ме забравиха. Може би така е трябвало да стане.
Благодаря ви – приключва Генка.
На екрана тръгват финалните надписи.
След няколко секунди водещата ще напусне студиото с бързи крачки. Още много работа я чака. Всеки от добрите ѝ въпроси в това предаване е отворил нов, по-голям. Тя ще търси липсващите отговори – още тази вечер, утре сутринта… Ще ги търси и ще ги намери. Дори да са на дъното на кладенеца, както пише в един учебник – в един от учебниците за добра журналистика, които Генка отдавна вече няма нужда да чете.