Анна Заркова,
вестник „Галерия“
Радо Чолаков от ГЕРБ, който беше председател на Конституционната комисия в злополучното 49-то Народно събрание бил гласувал ЗА провалилата се поправка на Конституцията с пълното съзнание, че тя е вредна и глупава. Подкрепил я с всичките си съпартийци (да, помним – хвалеше я даже) само и само да млъкнат Христо Иванов (ППДБ) и другарите му, и да се види най-накрая, че нямат акъл и за нищо не стават.
–Това сериозно ли? – пита мъж по бански и избухва в смях в кафенето на плажа.
– Да, бе. Самият Радо по БНТ го каза – отвръща другият и едно мощно „Ха-ха-ха!” оглася масата им. В този миг долита женски писък откъм бара:
– Иванее! Откраднаха ми чантатааа!
В България сме. Тук не само на Конституцията посягат.
Туристите по Черноморието се оплакват от пълчищата джебчии, които ги нападат по хотелите, под чадърите и по аквапарковете.
„Не смеем да се изкъпем в морето – казват Киро и Пепа, които летуват с двегодишното си момченце – Не остане ли някой на брега да пази багажа, нещо ще изчезне моментално. И да дремнеш с детето не можеш, ако си сам. Озъртаме се като в кримисериал.”
Мила родна картинка! Всеки я е виждал на живо. Не само по крайбрежието и курортните комплекси, а и по хипермаркетите, гарите и пазарите в големите градове. И не само в България. И в Англия. И в Испания. И в Италия. И в Холандия. И в Германия. И във Франция. И на олимпиадата в Париж има командировани наши апаши, конкуренцията с местните не ги плаши.
Бях по работа в Брюксел с журналисти от различни държави. Туй било, онуй било, по едно време се ръкувам с французойката и се представям:
– Аз съм от България.
Тя се усмихва и казва:
– Vous venez de la partie dez apaches – в превод на български: „Вие сте от родината на джебчиите“.
Леле! Срам. Но как дa я запуша устата на тая нафукана парижанка, след като току що сме чули заедно на какъв език говорят в парка до „Нотр Дам“ мърлявите майки с бебета в ръка, от които екскурзиантите по инструкция си пазят саковете. Говорят на шопски и на кардарашки.
Международна тайна е, че джебчийството, проституцията и просията представляват приблизително две трети от брутния вътрешен продукт на България. Тия професии се упражняват от наши ромски кланове по цял свят.
„Семеен бизнес” – казва с фалшива скромност дебел къдрокос кардараш, който всяка сутрин си пие кафето в едно крайпътно барче между Обзор и Слънчака.
За него криза няма. От 1000 до 3000 паунда на ден докарвали жена му, двете дъщери и трите внучки от кражби на портфейли, бижута и телефони в Лондонското метро и два мола. Не без гордост ми показва клипа, който се върти предупредително на една от метростанциите – как една румънска колежка на щерка му обира разсеяна англичанка.
Крадлите работят целогодишно в Лондон, Париж, Барселона и София, а сезонно във Варна, Бургас, Златни пясъци, Слънчев бряг и други наши курорти.
„У нас сме на почивка през лятото – казва моят познайник – С двете големи внучки, майка им и баба им сме си платили за целия август шезлонЗи на плажа…да лежим…ама сърце не трае.
В МВР за приходите им няма статистика, нито пък за истинския брой на кражбите, освен за разкритите, които са пренебрежимо малко. Министерството всяка година отчита „намаление на пострадалите от джебчии”, но де факто намаляват жалбите – заедно с доверието в силите на реда.
„Те са навсякъде – обяснява инспектор по борбата с „престъпленията срещу личността” и сочи плажната ивица от край до край – Лежат си под чадърите, разхождат се между тях, чат-пат правят калабалък край някой набелязан багаж, едната циганка бърка, подава портмонето и телефона на другата, а тя се отдалечава. По 200-300 лева вадят надница минимално, без да броим удари като тоя от един щур германец, който носел в кожена чантичка 1000 евра и я захвърлил на хавлията, та “да се топне във водата”.
Така правят джебчиите.
А служителите на МВР с какво се занимават?
Основно с две неща. Съветват гражданите да бъдат бдителни и да се пазят. И обясняват защо не могат да хванат апашите. Ако нещо трето правят, то не заслужава внимание, понеже е почти безрезултатно – 6-7% разкриваемост, и то с традиционното преувеличение в числата… Що се отнася до четвъртото, което практикуват, за да си докарат по някой неследващ се дар – то не е за приказване. Но е публична тайна, че старейшините на джебчийски кланове, освен с адвокати, разполагат с ченгета в квартален, регионален и национален мащаб.
„Експертните” съвети за самоотбрана от апашки набези съперничат понякога с реплики от комедиен сериал. Вижте тези:
“Как да си скрием вещите, докато се къпем и печем:
1) Сложете в найлонова торбичка портмонето и телефона, и ги закопайте в пясъка под шезлонга. Няма нужда да е дълбоко, джебчията няма време да рови много.
2) Скрийте вещите си в празна опаковка от мокри кърпички, а парите – в празно шише от лосион, вместо в портфейл. Така ще заблудите крадеца.
3) Ако имате бебе, използвайте памперс в който да пъхнете банкнотите. Никой няма да пожелае да притежава употребявана пелена.
4) На плажа си отваряйте очите и ако се случи да заспите.”
Край на цитата.
Защо апашката мафия е вездесъща – и не само у нас? (Разправят, че и в Сeн Тропе, и в Ибиса било така).
Криминалисти сочат 3-4 причини за това.
Първо, защото апашите са гастрольори от различни населени места.
Второ, защото са непълнолетни и малолетни – тийнейджъри и деца. Майката реже дъна на чанти вечер, когато тълпи летовници се мотаят покрай сергиите, ресторантите и лунапарковете, но сополивото чаве е на преден план. То е обучено да каже на полицая: „Аз бех, бе, бате!“ и да ревне с пълен глас. Така се използва една популярна „вратичка” в законодателството: извършители до 14 години не носят наказателна отговорност, а възрастта от 14 до 16 върви в комплект със “смекчаващи вината обстоятелства”. Отделно малките калпазани са обучени да си служат с много имена.
„Асан се казвам и съм на пет години, от Видин, вика и те лъже в очите. По-добре да го пусна, отколкото да му установявам самоличността, че сто други задачи ме чакат” – обяснява „печен“ полицейски кадър. Той сочи и други обстоятелства, които правят джебчиите неуловими.
„Действат във верига. Набелязват обекта на атракционното влакче – затлъстяла госпожа. При качването ѝ една от крадлите я спъва, втората отваря чантата ѝ, вади портмонето и го предава назад. Когато госпожата се усети и викне „Обраха ме!“, вагонът вече е потеглил, а плячката е навън. Престъпната верига има разновидности, но правилото е, че у джебчийката, която се намира най-близо до жертвата, никога не откриваме нищо откраднато. Плюс това законът ни пречи. Основният състав на кражбата е посочен в член 194 ал. 1 от Наказателния кодекс (НК): „Който отнеме чужда недвижима вещ и я присвои от владението на другиго с намерение да я присвои, се наказва с лишаване от свобода до 8 години“. В маловажни случаи наказанието е затвор до 1 година, глоба или пробация – това малка почивка за крадеца, преди да се върне на работа… Кражбата на плажа е леко наказуемо деяние – “на вещ без постоянен надзор”, член 195 от НК. Освен това, за да бъде „предмет на кражба”, вещта трябва да има стойност от 150 лева поне. В противен случай е налице само административно нарушение съгласно член 218 б. Повечето случаи са такива и не си заслужава полицията да се занимава с тях”.
Това е то. Когато някой не иска да свърши работа, намира причина, а когато иска – намира начин.
Има поне три възможни начина да се пипнат хайдуците, за които човек се сеща и без да е учил криминалистика.
Първо, спецченгетата да посетят дворците на джебчийските босове в Костинброд, Петърч, Левски и другаде, както правят репортерите от телевизиите. Да се сложи секретен пост пред вратите им. Тръгне ли полицай по маршрутите на ромските барони и свитата им, няма как да не стигне до прокуратурата, освен ако не се подхлъзне по някоя изпусната жълтица.
Второ, да се прати поне по едно тайно ченге по тия плажни пространства (край “капани” с бира и цаца), където мургавите гастарбайтери се настаняват на тайфа, лягат-стават и шетат из околността. Проследи ли ги някой, той поне една група ще хване на местопрестъплението за деня. А на следващия ден другите може и да си помислят дали са избрали най-лесния занаят.
Трето, да се прочете по-внимателно НК. В упоменатите там “маловажни” случаи наказанието е твърде леко, да. Но има и квалифицирани състави, описани в членовете 195–196. Те са осем, не един и два: „…ако кражбата е извършена от две и повече лица, сговорили се предварително… ако е извършена повторно …при опасен рецидив“ и т.н. Стига да не го мързи полицая да събира доказателства.
Проблемът е, че тия три неща могат да се вършат, а могат и да не се вършат, без едното или другото да се отрази на полицейската заплата. Камо ли пък на кариерата на министъра на вътрешните работи, която, както виждаме в последно време, е зависима само от един или двама седящи на първия ред в Народното събрание.