Анна Заркова
Премиерът Кирил Петков внесе оставката на правителството си в Народното събрание. Събитието беше очаквано, откакто на 22 юни съставеният от него министерски кабинет загуби безпрецедентно внесения от опозицията вот на недоверие.
Веднага след това събитие президентът завъртя конституционната рулетка – започна консултации за съставяне на ново правителство още в същия ден. В консултациите по законния ред, връчването на първия от мандатите се полага на ПП.
Полага се, обаче – а сега, де ! – ПП не се яви да си го вземе.
И от БСП заявиха полуизненадващо, че няма да се явят при държавния глава, както процедурата налага.
Поведението на тия партии щеше да изглежда по-малко странно, ако в предишните дни лидерът и лидерката им не се бяха скъсали да обясняват, че „за доброто на държавата ще управляват пак“, пък каквото ще да става…
Впрочем, странностите на политическите ни първенци не са изненадващи – нито преди, нито сега. Но журналисти с дълъг стаж твърдят единодушно, че през всичките години, в които са практикували, те не са виждали толкова много объркани, дезориентирани и изплашени политици накуп, колкото в последните дни по телевизията.
Да, изплашени са българските политици, объркани са и дезориентирани – всички вкупом, с изключение на неколцина, които могат да мислят. Виждаме, че са такива и преди, и след като падна правителството.
Как, ако не „изплашени“ да наречем политици, които за 7 месеца не се осмелиха да вземат публично и еднозначно нито едно решение по никой политически въпрос. Нито по Македонския, нито за въоръжаването на Украйна, нито за мерките против инфлацията, нито за доставките на руския газ и петрол, нито за хода на съдебната реформа…
Как, освен „дезориентирани“ да наречем управляващи политици, които с най-широките си усмивки нарекоха „победа” това, че опозицията им свали правителството? Как, ако не „объркани“ да наречем и опозиционните политици, които пък, веднага щом свалиха властта, заявиха, че те самите не я искат?
ПОМИСЛЕТЕ. Не са ли объркани свалените от власт министри, които си мислят, че стотици хиляди граждани протестират в тяхна защита?
Това, което се случи пред Парламента веднага след гласуването, в което депутатите от ГЕРБ, ДПС, Възраждане и ИТН ги надвиха, не беше протест, а предизборен митинг. В същия ден имаше още два такива митинга наблизо – разнопосочни, теснопартийни, в подкрепа на едни или други.
Казват, че на митинга в подкрепа на Кирил и Асен имало хора, които плачели. Може би. Аз (която пиша сега) бях там и видях една жена с насълзени очи. Но тя не плачеше за Кирил и Асен, а още по-малко за шефа на Еконт и за Корнелия. Тя плачеше за себе си. За разбитите си надежди. За тези надежди, които носехме в себе си на предишните, истинските протести – на онези протести, които не бяха само на софийските жълти павета – на протестите, на които през 2020-а в десетки градове си поискахме по-справедлива държава – такава, в която да останат и да се върнат децата ни. Две години минаха оттогава. Нищо от това, което поискахме не получихме. Факт.
И ТЪЖНО, И СМЕШНО е да се говори, че в парламента се било съставило ново мафиотско мнозинство – корупционно и лошо, което свалило от власт мнозинството, което пък било антикорупционно и добро. Сериозно казано, мнозинството от ПП, ДБ, БСП и ИТН, пратено в парламента от нас, избирателите, сам-самичко се превърна в малцинство, разклати се и при леко побутване падна.
А поради какво се случи това? Поради разприте между партиите, съставляващи краткотрайното „мнозинство на промяната“. И поради разприте вътре в самите тях. Само вътре в ПП не видяхме разпри преди падането им от власт, но въпрос на време беше да ги видим и тях. Защото както в ПП, така и в ДБ, и в ИТН, и в БСП и във всички останали партии и партийки, позициите на хората се определят по един единствен ред, нашенски – по реда на послушанието и шуробаджанащината. На предни партийни позиции не са хората, които разсъждават самостоятелно. Отпред са хранениците на олигарсите, които дават парите, послушковците и гаджетата на лидерите и лидерките. Това, обяснимо, са хора посредствени, без визия за решаване на обществените проблеми.
ЗАДКУЛИСИЕТО е срещу нас, казва Кирил Петков, министър-председателят в оставка. Да, обаче задкулисието, ако беше едно, с мед да го намажеш. Едното задкулисие е срещу тях – това е така. Но другото е до тях и сред тях – на масата, където Министерският съвет заседава, на коалиционните заседания, на първите депутатски банки.
Нали видяхте? На първите депутатски банки на „промяната“ (която стана малцинство неслучайно) седяха бивши министри на Борисов и Орешарски, куриери на Пеевски, приятелки на Маджо, съратници на Дидо Дънката от Варна… Дълго чакахме от ПП промяна в закона за КПКОНПИ – комисията на Цацаров, призвана уж да бие по незаконните богатства, а не да ги пази… Но кой да направи тази промяна, като на първите редове на една от управляващите партии седят депутати, които гласуваха под команда „ЗА“ Цацаров?
ИМА ДВА ПЪТЯ пред Петков и приятелите му, след като са свалени от власт.
Да излязат от политиката. Или да направят рестарт.
Рестартът е възможен само, ако са си научили урока от загубата на властта.
Какво означава да си научат урока? Да си видят грешките, да ги признаят и да ги поправят. Като си признаеш грешката, казват, наполовина си я поправил.
За съжаление това не се случва с ПП, засега. Те се заявяват като безгрешни, както ги учат пиарите. Единствената им грешка била, че работели денонощно и нямали време да ни обяснят какво правят. Да ви звучи познато? Борисов разправяше така, когато първото му правителство падна. Въобще, на някои фактори в ПП доста им личи, че са учили и работили в чужбина, докато тук ни управляваше Борисов. Защото повтарят всичките му грешки – нарочно или без да искат.
НЕ ТЪРПЯТ критика. Критиците им били „путински тролове“, „мафиоти“, „сган“, „предатели“, фенове на Борисов.
Луди ли са?
Аз, например, в тази статия ги критикувам. Журналист съм, моята работа е да бъда коректив на властта, а не неин глашатай. Путински трол ли съм аз? Че аз и на екскурзия не съм ходила в Москва! Имам две американски награди за журналистика, връчени са ми в Ню Йорк и Вашингтон, в една болница в Далас ми спасиха живота безплатно, когато бях заляна тук с киселина. Мафиотка ли съм? Фенка на Бойко? Та мен наместникът на Бойко – Цветанов ме нарече „част от Октопода“, когато написах статия против арестите му с имена – тия, за които още плащаме в Страсбург…
КОИ СА ГРЕШКИТЕ НА КИРИЛ И АСЕН?
Да посочим само първата и последната.
Какво е първата видима грешка, която направиха, след като им дадохме властта? И след като се примирихме, че леви или десни – все едно какви сме, търпеливо ще слушаме как Атанас Атанасов цитира Корнелия Нинова. Само и само заедно да преборят корупцията. Пребориха ли я? Невидимо. Но пък е видимо, че направиха груба политическа чистка в поверените им институции. И то чистка на принципа „Стани да седна“, а не с цел „Разграждане на модела“. Вместо да махнат кадрите на ГЕРБ, чиито корупционни практики са публична тайна, „продължаващите промяната“ инсталираха свои партийни кадри в корупционните им канали. И махнаха кадрите на предишните служебни правителства – хората на Радев, които почнаха промяната – тази, която те уж щяха да продължават…
А ПОСЛЕ? После „Промяната“ феодализира министерствата, агенциите, комисиите – подели ги между партийните лидери и лидерки от коалицията…всеки да си ги ползва със здраве, както си иска.
Какво е последното, с което се изявиха Петков, Нинова и Атанасов? Нападнаха от телевизорите държавния глава. Започнаха да го хулят – лично и с папагали. Той, Радев, бил врагът на промяната! Той, който излезе на площада и й даде старт! Що за глупост е това? Той, Радев, натовският генерал бил трол на Путин. Бил подъл, бил бойковист! Защо е подъл президентът, позволете да попитаме. Защото съветва Петков, Атанасов и Нинова, освен от собствените си планове – кариерни и жизнени, да се ръководят и от интересите на народа, които са надпартийни?
Радев не ги бил подкрепил! А за какво да ги аплодира? Да им каже „браво“, когато водят за Македония три различни политики? Когато Атанасов казва „мдааа”, Корнелия и Слави казват „не”, а Кирил хвърля умрялата катерица на двора на съседа – веднъж в КСНС, друг път в НС? Това заслужава ли подкрепа?
Президентът Радев искал да командва, искал да играе по-важна роля от техните партии – недодяланите и разпадащите се. Щуротии на квадрат!
Ролята на президента Радев е толкова важна, колкото Конституцията повелява. Той си я играе съгласно закона и морала, разумно и последователно. Първо мисли, а после говори, а не обратното. За разлика от едни други политикани, на които устата им служи главно за да хапят, да целуват задници и да ядат.
ТУК НИЕ НЯМА ДА ПОПИТАМЕ какво свърши партията, „продължаваща промяната“ и какво свършиха нейните патерици? Няма да питаме, защото си знаем.
Какво се сбъдна от щедрите обещания, които ни дадоха?
Къде е победата над корупцията, която събра леви с десни в невъзможна коалиция? Защо я няма никаква? Даже чувалите с парите от магистралите, изтеглени от един човек от една банка не проследиха! Защо? Оставете прокуратурата. Нали разследващите полицаи нищят случая? А МВР нали е в правителството?
Ами съдебната реформа къде е? Оставиха правосъдната министърка в нея като самотен боец.
А построиха ли обещаните безбройни мостове на Дунав? А проходите на републиката?
А дойдоха ли чуждестранните инвестиции?
А свободата на словото? Измести ли цензурата? Изсветли ли някой собствеността на медиите?
НАЛАГА СЕ МНЕНИЕТО да се доверим на ПП, да преглътнем грешките и лицемерните й партньори, понеже тя била „по-малкото зло“ от „Възраждане“, Доган и Бойко.
А, не! Оставете това с по-малкото зло. Да си поискаме доброто, ако нямате нищо против. Кирил и Асен, и приятелите им да излязат на избори, щом смятат, че само от тях можем да го получим. Да поискат отново доверието ни, част от което изгубиха. Вероятно пак ще им се доверим – нали се доверявахме наивно неведнъж и на Бойко, и на ДПС, и на социалистите.
И стига са ни плашили с изборите – че щели да ни хвърлят в хаос.
Ние от хаос не се плашим. Имаме си го и сега.
Да не ни плашат и с излизане от ЕС и НАТО, защото то не може да стане без нас.
И със статуквото да не ни плашат. Ние го смазахме през 2020 -а. Да внимават само – че част от оживялото статуквото се реди до тяхното рамо.
Кое е днес „статуквото“? Скоро ще видим.
Статуквото е, което си иска хартиените бюлетини – невалидните, носените в чувалите, пропуснатите в протоколите, дописаните и задрасканите. ГЕРБ, БСП и ДПС си искат тия работи. Защо ги искат? То се знае. Ще видим ще ги подкрепят ли и Кирил, и Асен, и Христо. Ще се отрекат ли от машините? Ще се съгласят ли, че майките и бащите ни са прости хора и не могат с тях да гласуват? Или ще възразят – ще кажат, че неграмотните, които не отбират от машини, не отбират и от бюлетини. А бюлетините, както знаем от опит, не са важни – важни са тия, дето ги броят.
НАКРАТКО КАЗАНО. Жаждата за власт на всяка цена и независимо от изборните резултати може да е естествена – човещина е, нали…, но е некрасива, даже противна. Когато я вадят на показ, както в тия дни, партийните лидери и лидерки изглеждат като хора, които са отворили вратата на клозета, докато задоволяват естествените си нужди.